НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ МОГАТ ДА РАБОТЯТ В БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ОБЕКТИ В ЧУЖБИНА
НАРЕДБА ЗА УСЛОВИЯТА, ПРИ КОИТО БЪЛГАРСКИ ГРАЖДАНИ МОГАТ ДА РАБОТЯТ В БЪЛГАРСКИ ПРЕДПРИЯТИЯ И ОБЕКТИ В ЧУЖБИНА
Обн. ДВ. бр.95 от 27 Ноември 1990г., отм. ДВ. бр.70 от 28 Август 1992г.
Отменена с § 2, т. 12 от заключителните разпоредби на Постановление № 162 на Министерския съвет от 18 август 1992 г. за приемане на Наредба за трудовите и осигурителните отношения на българските граждани, изпратени на работа в чужбина от български работодатели - ДВ, бр. 70 от 28 август 1992 г.
Чл. 1. Тази наредба урежда специфични въпроси, свързани с трудовите и осигурителните отношения на български граждани, изпращани на работа в чужбина на строителни, монтажни, дърводобивни, проектантски, геологопроучвателни, минни и други обекти и дейности, изпълнявани от български изпращащи организации.
Чл. 2. (1) Кандидатите за работа в чужбина сключват трудов договор с изпращащата организация по ред, установени Кодекса на труда.
(2) В трудовия договор се определят страната, обектът, срокът, характерът на работата, трудовото възнаграждение, начинът на заплащането му, както и други права и задължения, които не противоречат на тази наредба и на Кодекса на труда.
Чл. 3. (1) Срокът за работа в чужбина по реда на тази наредба е до 4 години. На обекти със срок за изпълнение повече от 4 години трудовият договор може да бъде продължен до завършването на обекта, но за не повече от 6 години.
(2) Първоначалният трудов договор се сключва за срок до 2 години.
(3) Изменението или прекратяването на споразумението с, чуждата страна, както и предсрочното завършване на определената работа или обекта са основание да се измени или прекрати трудовият договор с изпратения на работа в чужбина.
Чл. 4. (1). Изпратените на работа в чужбина по реда на тази наредба имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на предвидените дни за съответната страна съгласно чл. 48 от Наредбата за трудовоправното положение на задграничните служители, приета с Постановление № 60 на Министерския съвет от 1980 г.
(2) Към отпуска, полагаща се по предходната алинея. работниците на обектите в СССР - Коми АССР, Крайния север, пустинните райони и Курската магнитна аномалия, получават допълнителен платен годишен отпуск до 12 работни дни.
(3) Платеният годишен отпуск, който се ползува в Република България се удължава с дните, необходими за пътуване, които не могат да бъдат повече от 2 дни за отиване и 2 дни за връщане. За отдалечени, страни и райони, до които пътуването се извършва предимно с влак, може да се признаят и повече от 4 дни, но не повече от необходимото време за пътуване по най-краткия маршрут.
Чл. 5. Времето на редовния платен годишен отпуск се заплаща във валута с изключение на отпуска за календарната година на завръщането, който се ползува в Република България и се изчислява от трудовото възнаграждение, върху което е извършено осигуряването, и се изплаща в левове.
Чл. 6. (1) Пътните разходи на българските граждани, изпратени на работа в чужбина, се заплащат от изпращащата организация при пътуване във връзка със:
1. заминаване на работа в чужбина;
2. окончателно завръщане в страната след изтичане срока на договора;
3. ползуване на платен годишен отпуск в Република България на 2 години веднъж или ежегодно, когато тези разходи са включени във валутно-финансовата сметка на обекта и е предвидено в трудовия договор;
4. ползуване в Република България на отпуск поради временна нетрудоспособност, продължил повече от 30 дни, бременност, раждане и осиновяване;
5. погребение на съпруг (съпруга), дете, родител, брат и сестра.
(2) Пътните разходи се признават срещу представяне на билетите за пътуване или други документи.
Чл. 7. При пътуване с лично моторно превозно средство работникът има право на пътни пари в левове и валута в размер на стойността на един билет за влак със спално легло или самолет туристическа класа по най-краткия маршрут, включително и когато в едно превозно средство пътуват няколко работници.
Чл. 8. Когато прекратяването на трудовия договор и връщането в Република България е станало по вина на работника, пътните за връщането му са за негова сметка.
Чл. 9. При командировка на работник от местоработата в чужбина до Република България дневните и квартирните пари за времето на престоя в страната се заплащат в левове в размер, предвиден в Наредбата за командировките в страната.
Чл. 10. Дисциплинарните наказания по чл. 188, ал. 1, т. 1-3 от Кодекса на труда се налагат от ръководителя на обекта, а по чл. 188, ал. 1, т. 4 и 5 от Кодекса на труда - от ръководителя на изпращащата организация.
Чл. 11. (1) На работниците, изпратени на работа в чужбина, и на членовете на техните семейства изпращащата организация осигурява подходяща безплатна квартира по установен от нея норматив за жилище. За ползувано жилище над норматива се заплаща наем.
(2) На работниците, изпратени на работа в чужбина по реда на тази наредба, се запазват заеманите от тях и семействата им ведомствени жилища съобразно Закона за наемните отношения.
Чл. 12. Изпращащите организации са длъжни да превеждат спестяванията на работниците в Република България не по-късно от 3 месеца след изплащането на трудовото възнаграждение за съответния месец. При просрочване на това време те заплащат лихва в размер на установената от банката лихва за валутни спестявания.
Чл. 13. Трудовото възнаграждение, получавано във валута, не се облага с данъци в Република България.
Чл. 14. Българските граждани, които работят в български предприятия и обекти в чужбина, се осигуряват задължително за всички осигурителни случаи съгласно българското осигурително законодателство от изпращащата организация.
Чл. 15. (1) Осигурителните вноски на работещите в български предприятия и обекти в чужбина се начисляват от полученото брутно трудово възнаграждение за календарния месец, предхождащ заминаването им от страната.
(2) Когато лицата по предходната алинея през календарния месец преди заминаването не са получавали трудово възнаграждение, осигурителните вноски се начисляват върху трудовото възнаграждение за съответните длъжности в страната. Това възнаграждение се определя от Министерството на заетостта И социалните грижи съгласувано с Министерството на финансите.
Чл. 16. (1) При ползуване на отпуск поради временна нетрудоспособност в чужбина се изплаща парично обезщетение съгласно българското осигурително законодателство, изчислено от заплатата получавана във валута.
(2) Ако временната нетрудоспособност продължи повече от 1 месец без прекъсване, българският гражданин се връща в Република България за лечение, освен ако транспортирането му е невъзможно.
(3) Когато отпускът поради временна нетрудоспособност се ползува в Република България, паричното обезщетение се изчислява в левове от заплатата, върху която се начисляват осигурителните вноски, и се изплаща в левове.
Чл. 17. Отпускът за бременност, раждане и осиновяване се определя съгласно българското осигурително законодателство. Този отпуск се ползува по избор в Република България или в чужбина, като паричното обезщетение се изчислява и изплаща съответно във валута, когато е в чужбина, или в левове, когато е в страната. Отпускът за отглеждане на дете се изплаща в левове.
Чл. 18. Ако отпускът за временна нетрудоспособност, бременност, раждане в осиновяване продължи повече от 1 месец за една календарна година и се ползува в чужбина, паричните обезщетения се изплащат във валута, изчислени от трудовото възнаграждение, върху което се изчисляват осигурителните вноски по официалния банков курс.
Чл. 19. Когато паричните обезщетения за временна нетрудоспособност, бременност, раждане и осиновяване се изплащат във валута, общественото осигуряване възстановява на изпращащата организация сума в размер на следващите се парични обезщетения, изчислени от трудовото възнаграждение, върху което е внесена осигурителната вноска.
Чл. 20. Месечните добавки за деца се изплащат в левове при условията и по реда, предвидени в българското законодателство, от изпращащата организация за сметка на общественото осигуряване.
Чл. 21. Времето на работа в чужбина се признава за трудов стаж. Документи за трудов стаж се издават от изпращащата организация.
Чл. 22. Изпращащата организация осигурява на работниците и на членовете на техните семейства безплатна медицинска помощ.
Чл. 23. Разходите за правна защита в чужбина на работника или за защита на правата на неговите наследници, свързани със служебните му задължения в чужбина, се заплащат от изпращащата организация.
Чл. 24. Разходите по изпращането на български граждани на работа в чужбина, с изключение на превод и легализиране на лични документи, се поемат от изпращащата организация.
Чл. 25. Изпращащите организации, изпратили работници на работа в чужбина по реда на тази наредба, събират вземанията си от работниците по общия исков ред.
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "изпращаща организация" е всяка фирма и друга организация;
2. "работник" е всяко лице, което работи по трудово правоотношение:
3. "членове на семейството" са съпругата (съпругът), непълнолетните деца и пълнолетните деца, ако са учащи се. Семейните деца не се считат за членове на семейството.
Заключителни разпоредби
§ 2. Нормативните актове, с които са установени трудови възнаграждения във валута и възнаграждения в левове, както и системи на работна заплата за работещите в български предприятия и обекти в чужбина, продължават да се прилагат и след влизане в сила на тази наредба.
§ 3. Неуредените с тази наредба въпроси се решават по българското трудово, социално и гражданско законодателство.
§ 4. Тази наредба влиза в сила от 1 декември 1990 г. с изключение на чл. 4 и 5, които са в сила, считано от 1 януари 1990 г.
§ 5. Указания по възникнали въпроси при прилагане на тази наредба дава Министерството на заетостта и социалните грижи съгласувано с Министерството на външноикономическите връзки и Министерството на финансите.
