Държавен вестник, брой 47 от 14.VI

Чл. 1. С тази наредба се уреждат условията и редът за упражняване на частна медицинска практика от правоспособни медицински специалисти във:

1. кабинет;

2. по домовете на гражданите;

3. помещение на държавно здравно заведение въз основа на договор;

4. (нова - ДВ, бр. 47 от 1991 г.) зъботехническа лаборатория.

Чл. 2. Медицински специалисти по смисъла на тази наредба е лице, което притежава документ за съответното медицинско образование или за специалност лечебна физкултура и има квалификация да извършва диагностична, лечебна, рехабилитационна и профилактична дейност.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 47 от 1991 г.) Лицата по чл. 2 са длъжни системно да поддържат и повишават професионалната си квалификация, включително чрез участие в курс, индивидуално обучение, конгрес, симпозиум и др., организирани у нас или в чужбина.

Чл. 4. Лицата по чл. 2, които в продължение на повече от 5 години от придобиване на правоспособността не са започнали да упражняват професията си или за същия срок са прекъснали упражняването й,могат да упражняват частна медицинска практика, след като положат изпит пред комисия и по програма, определени от Министерството на здравеопазването (МЗ) съгласно чл. 93 от Закона за народното здраве (ЗНЗ).

Чл. 5. (1) Лицата по чл. 1, т. 1, които желаят да упражняват частна медицинска практика в кабинет, се регистрират в общинския народен съвет, на чиято територия се намира кабинетът, след представяне на следните документи:

1. заявление, в което се посочват: собственото, бащиното и фамилното име; серията, номерът, датата и от кого е издаден личният паспорт; единният граждански номер, адресът, предметът на дейност, наименование на профила на кабината и вида на извършваната дейност. В заявлението лицето декларира, че не работи в орган, осъществяващ държавния санитарен контрол по смисъла на чл. 17 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве (ППЗНЗ);

2. документ за правоспособност;

3. удостоверение за трудов стаж, отговарящ на изискванията на чл. 4;

4. заключение от органите на държавния санитарен контрол, че кабинетът отговаря на установените хигиенни норми и изисквания съгласно приложение № 1;

5. становище от съответната местна структура на професионално-съсловната организация на медицинските специалисти;

6. свидетелство за съдимост.

(2) За регистрацията на рентгенов кабинет заключението на органите на държавния санитарен контрол се дава след представяне на заключение от органите на държавния технически надзор съгласно Правилника за проектиране и устройство на медицински рентгенови кабинети и експлоатация на медицински рентгенови уредби с максимално върхово напрежение до 300 kV (ДВ, бр. 81 от 1971 г.).

(3) (нова - ДВ, бр. 47 от 1991 г.) За регистрацията на зъботехническа лаборатория органите на държавния санитарен контрол дават заключение, че помещението, в което се разкрива лабораторията, отговаря на изискванията, посочени в т. 10 на приложение № 1 към чл. 5, ал. 1, т. 4.

(4) (предишна ал. 3 - ДВ, бр. 47 от 1991 г.) Лицата по чл. 1, т. 2 и 3 се регистрират в общинския народен съвет по местоживеенето си и представят посочените в ал. 1 документи с изключение на заключението по т. 4.

Чл. 6. (1) Регистрацията се извършва в специален регистър от съответния орган по здравеопазване в общинския народен съвет в двуседмичен срок от датата на представяне на документите по чл. 5.

(2) Регистърът по ал. 1 съдържа следните графи:

1. пореден номер,

2. дата на вписване на регистрацията;

3. собствено, бащино и фамилно име на лицето;

4. серия, номер, дата и от кого е издаден личният паспорт на лицето и единния граждански номер;

5. адрес на лицето;

6. наименование на профила на кабинета, адрес и местонахождение;

7. вида на дейността, която ще се извършва;

8. дата на заличаване на регистрацията и основание за това;

9. забележки по вписани обстоятелства - в тази графа се вписват нови обстоятелства по регистрацията.

Чл. 7. (1) Отказът да се извърши регистрация се съобщава писмено на лицето с мотивирани основания за това.

(2) Отказът по ал. 1 може да се обжалва по реда на Закона за административно производство.

Чл. 8. Органът по здравеопазването при съответния общински народен съвет въз основа на регистрацията издава на лицето удостоверение по образец (приложение № 2).

Чл. 9. Медицинските специалисти, които упражняват частна медицинска практика, са длъжни да изпълняват професионалните си задължения в съответствие с правилата на добрата медицинска практика, професионално-етичните норми, утвърдени от съответните професионално-съсловни организации, изисквания на нормативните актове по здравеопазването и санитарно-хигиенните норми и изисквания.

Чл. 10. (1) Медицинските специалисти, упражняващи частна медицинска практика в местата по чл. 1, нямат право:

1. да прилагат методи за диагностика и лечение, които водят до временна промяна в съзнанието на човека, ако не са спазени изискванията на чл. 31 ЗНЗ;

2. да прилагат методи за профилактика, диагностика и лечение, както и лекарствени средства, ненамерили още всеобщо приложение освен по ред, определен от МЗ;

3. да лекуват болни от заразни болести, посочени в ППЗНЗ, които подлежат на задължително лечение в държавно здравно заведение;

4. да извършват аборти;

5. да извършват имунизации, включени в имунизационния календар на страната;

6. да дават обявления с невярно съдържание, да си служат с реклами, посредници и други средства, оказващи въздействие върху доброволността при избора на лекаря и лечението на пациентите, да приемат на работа неправоспособни лица или да им създават условия да работят под тяхно име.

(2) Не се считат за реклама поставянето на надпис на сградата, в която се намира кабинетът или в която живеят лицата по ал. 1, даването на обявление в средствата за масова информация с означение името на специалиста, специалността, приемните часове и адреса, както и научни и научнопопулярни публикации.

(3) Лицата по ал. 1 са задължени:

1. да известяват:

а) с бързо известие уч. ф. 58 съответния здравен орган (здравно заведение) за всеки случай, който е положителен или съмнителен за венерическо заболяване, СПИН, туберкулоза и други заразни заболявания, посочени в утвърдения от министъра на здравеопазването списък на болестите, регламентирани в Инструкцията за съобщаването, регистрирането, отчитането и анализирането на заразните болести (необнародвана);

б) с бързо известие за задължително съобщаване на злокачествено заболяване съответния онкологичен диспансер при установяване на злокачествено заболяване;

2. да водят амбулаторна книга за извършените в кабинета или по домовете на гражданите прегледи и манипулации (образец уч. ф. 74) и да изпращат на местните здравни органи съответната статистическа информация от нея;

3. да вписват в личния амбулаторен картон на пациента медицинско заключение по тяхна преценка или по искане на пациента. Когато пациентът не носи личния амбулаторен картон, да издават документ с медицинско заключение;

4. да водят книга за санитарното състояние на предприятието(заведението) (уч. ф. 153).

Чл. 11. При упражняването на частната медицинска практика в кабинети работещите в тях са длъжни да спазват установените санитарно-хигиенни и противоепидемични изисквания за работа в здравното заведение.

Чл. 12. Лицата по чл. 1 са длъжни да поставят на видно място в кабинета или предварително да съобщават на пациентите в домовете цените, по които извършват дейността си. Когато в процеса на лечението се налага да се направят допълнителни изследвания и манипулации, те са длъжни предварително да уведомяват пациентите си за тяхната цена.