Държавен вестник, брой 46 от 11.VI

Чл. 1. Тази наредба определя реда и условията за сертификация на обектите по отношение на тяхната пожарна безопасност, както и правата и задълженията на участниците в тази дейност.

Чл. 2. (1) Сертификацията на обектите по пожарната безопасност, наричана по-нататък "сертификация", обхваща дейностите за проверка и издаване на сертификати за пожарната безопасност на обектите.

(2) Сертификатът за пожарна безопасност се издава за срок от 3 години. При настъпване на изменения в условията, при които е издаден сертификатът, както и при промяна на обстоятелствата, отразени в него, сертификатът се анулира преди края на този срок и сe издава нов при условията на тази наредба.

(3) Сертификацията се извършва с цел:

1. да се оцени степента на пожарна безопасност на обектите и защитеността на живота на пребиваващите в тях хора и материални ценности в случай на пожар;

2. да се оказва въздействие за привеждане на обектите в съответствие с изискванията на нормативните документи за осигуряване на пожарната безопасност;

3. да се дадат гаранции за съответствието на обектите с нормативните изисквания за пожарна безопасност.

Чл. 3. (1) Участници в сертификацията в съответствие с чл. 1 са специализираните органи за противопожарна охрана, упражняващи противопожарен надзор, юридическите и физическите лица, чиито обекти подлежат на сертификация.

(2) По смисъла на ал. 1 специализирани органи за противопожарна охрана, упражняващи държавен противопожарен надзор, са:

1. Националната служба за противопожарна охрана;

2. службите за противопожарна охрана при столичната и при регионалните дирекции на вътрешните работи.

(3) Общото ръководство, координация и контрол на дейността по сертификация на обектите се осъществяват от националната служба за противопожарна охрана.

Чл. 4. (1) На сертификация задължително подлежат всички обекти в страната и обектите в други страни, собственост на Република България, с работещ български персонал в тях.

(2) При въвеждане в експлоатация на новопостроени обекти приемателните комисии задължително изискват от инвеститорите сертификат за пожарна безопасност на новоизградените обекти.

Чл. 5. (1) За издаване на сертификат за пожарна безопасност ръководителят (собственикът) на обекта отправя писмено искане до специализираните органи за държавен противопожарен надзор.

(2) Искането по ал. 1 се придружава от доклад за пожарна безопасност, в който се дават оценки и заключения за:

1. създадената в обекта организация по противопожарната охрана;

2. подготовката на персонала за действия при пожар;

3. описание на взриво- и пожароопасните процеси, суровини и материали в обекта (ако има такива).

(3) Неразделна част от доклада по ал. 2 са протоколите, издадени от упълномощени от Комитета по стандартизация, сертификация и метрология изпитвателни центрове и лаборатории, за различните видове изпитвания и измервания относно състоянието на вентилационните, електрическите, заземителните, мълниезащитните и други инсталации на съдове, работещи под налягане, на технологичната и противопожарната автоматика.

Чл. 6. (1) Въз основа на писменото искане и на приложения към него доклад органите по чл. 3, ал. 2 извършват проверка в обекта за удостоверяване степента на пожарната му безопасност и съставят протокол. Проверката следва да започне в едноседмичен срок след постъпване на искането по чл. 5, ал. 1.

(2) Въз основа на протокола за резултатите от проверката се оценява степента на пожарната безопасност на обекта, както следва:

1. обектът е пожаробезопасен - за такъв се счита обект, при който е налице пълно съответствие на фактическото състояние с изискванията на нормативно-техническите и други актове, регламентиращи пожарната безопасност, и са създадени условия за тяхното спазване;

2. обектът е частично обезопасен - за такъв се счита обект, в който са изпълнени нармативните изисквания за безопасна евакуация и успешно гасене на пожари и създадена необходимата организация на противопожарната охрана в него, но съществуват несъответствия с някои от другите нормативни изисквания за пожарна безопасност;

3. обектът е необезопасен - за такъв се счита обект, при който не са изпълнени посочените в т. 2 изисквания.

Чл. 7. (1) В случаите по чл. 6, ал. 2, т. 1 на сертификата за пожарна безопасност се поставя определеният знак за съответствие.

(2) Знакът за съответствие е еднакъв за цялата страна и се утвърждава от директора на Националната служба за противопожарна охрана.

Чл. 8. (1) В случай, че резултатите от проверката покажат, че обектът е частично обезопасен или необезопасен по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 и 3, ръководителят (собственикът) е длъжен да вземе мерки за пълното му обезопасяване.

(2) Към ръководителите (собствениците) на горните обекти се прилагат административнонаказателни и/или превантивни мерки, предвидени в Закона за противопожарната охрана.

Чл. 9. Типовите форми на протокола за резултатите от проверката и сертификатът за пожарна безопасност на обекта се изготвят и попълват в десетдневен срок след приключване на проверката по смисъла на чл. 6 в съответствие с указанията, утвърдени от министъра на вътрешните работи.

Чл. 10. (1) При промяна на условията в обекта(строително-технически, технологични, организационни, структурни и др.), които могат да доведат до промяна на неговата пожарна безопасност, ръководителят (собственикът) задължително уведомява - специализирания орган, издал сертификата.

(2) При условията на ал. 1 органът, издал сертификата, го анулира и пристъпва към издаване на нов сертификат при условията на тази наредба, а ръководителят (собственикът) на обекта уведомява всички заинтересувани лица за анулирането на сертификата.

Чл. 11. Специализираните органи за противопожарна охрана, упражняващи държавен противопожарен надзор, извършили сертификационните проверки, и органите, издаващи сертификата, имат право да извършват контролни проверки на обектите периодично при строително-технически, технологични, организационни, структурни и други изменения в обектите или при получаване на сигнали за влошаване пожарната безопасност на обектите.

Чл. 12. Сертификационните изпитания и проверки се извършват срещу заплащане.

Чл. 13. (1) Националната служба за противопожарна охрана има право:

1. да издава или да анулира атестати за упълномощаване териториалните поделения на противопожарната охрана да извършват сертификационни проверки;

2. да издава сертификати за пожарна безопасност;

3. да анулира издадени сертификати от упълномощените за това териториални поделения на противопожарната охрана;

4. да представя страната в международните сертификационни системи по пожарна безопасност.

(2) Националната служба за противопожарна охрана е длъжна:

1. да събира и предоставя информация за дейността по сертификацията в страната и за другите национални, регионални и международни системи за сертификация по пожарна безопасност;

2. системно да анализира резултатите от дейността по сертификацията в страната и да предприема мерки за нейното развитие и усъвършенстване.

Чл. 14. Териториалните поделения на противопожарната охрана по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 2 имат правата, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 2 и 3.

Чл. 15. (1) Ръководителите (собствениците) на фирми, организации, обекти, и др. имат право:

1. при несъгласие със заключението в сертификата да отправят жалба по установения от закона ред;

2. да използват знака за съответствие за рекламни цели.

(2) Ръководителите (собствениците) на фирми, организации, обекти и др. са длъжни:

1. да отправят искане за сертификация на обектите по установения с тази наредба ред;

2. да осигурят необходимата за сертификацията строително-техническа, технологична и друга документация;

3. да осигурят при необходимост участие на свои специалисти за извършване на сертификационните проверки.