Държавен вестник, брой 27 от 31.III

Чл. 1. Тази наредба определя вида и формата, издателя, сроковете на валидност и съхранение на корабните документи, с които Кодексът на търговското мореплаване (КТМ), Указът за търговското корабоплаване на Народна република България (УТК) (Изв., бр. 79 от 1953 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 56 от 1970 г., бр. 55 от 1975 г. и бр. 36 от 1986 г.) и международните конвенции, страна по които е Република България, изискват да бъдат снабдени българските морски кораби и българските кораби, плаващи по вътрешните водни пътища.

Чл. 2. (1) Корабните документи трябва да бъдат постоянно на кораба и при поискване да се представят на компетентните власти за проверка.

(2) При липса или невалидност на корабните документи началникът на Държавната инспекция по корабоплаване - капитан на пристанището, може да забрани влизането на съответния кораб в пристанището или отплаването му.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Корабните документи по чл. 7, 8, 9, свидетелство за право на плаване под знамето на държавата, 22, 23, 24, 25, 26, 28, 29, 30, 32, 33а, 38 и 39 на корабите, получили разрешение от компетентните власти за престой или обработка в пристанище, се задържат от Държавната инспекция по корабоплаване до издаването на свидетелство за отплаване (приложение № 8 или 8а).

Чл. 3 (1) Корабният документ става невалиден, когато:

1. е изтекъл срокът, за който е издаден;

2. отпадне основанието корабът да плава под знамето на Република България;

3. корабът промени името си;

4. корабът промени собственикът си;

5. корабът потъне, изчезне или се разруши;

6. с кораба са станали изменения, застрашаващи неговата безопасност и мореходност;

7. на кораба са направени изменения, предизвикващи недействителност на данните, вписани в документа.

(2) Временното свидетелство за плаване под знамето на Република България остава валидно и след промяна на собственика на кораба, когато промяната е вписана в свидетелството.

Чл. 4. Срокът на валидност на корабните документи може да бъде продължаван: в страната - от компетентните органи, които са издали документа, а в чужбина - от българските дипломатически представителства или от местните компетентни органи по молба на българската администрация, на морски кораби до 5 месеца и на кораби от вътрешно плаване до 3 месеца.

Чл. 5. Срокът на валидност на корабните документи на кораб, плаващ под чуждо знаме, може да бъде продължен от органите на Държавната инспекция по корабоплаване: по молба на администрацията на страната, в която е регистриран корабът, и по силата на взаимни задължения, произтичащи от международни конвенции или споразумения, на които Република България и съответната страна са членове, след преглед, при който трябва да се установи, че условията за това са налице.

Чл. 6. Корабните документи, издадени на български кораб от администрацията на чужда държава, се признават наравно с българските документи, когато Република България има споразумение с тази държава за взаимно зачитане на съответните документи или това е предвидено в международната конвенция или договор, на който Република България и съответната държава са членове, както и в случаите, когато документите са издадени по молба на българските компетентни власти.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Временно свидетелство за плаване под знамето на Република България (приложение № 1) се издава на кораб, придобит в чужбина или на новопостроен кораб в Република България. Когато корабът е придобит в чужбина, свидетелството се издава по молба на купувача от съответното българско дипломатическо представителство, за което то уведомява Министерството на транспорта. Когато корабът е построен в Република България, свидетелството се издава по молба на корабостроителя от Министерството на транспорта. Свидетелството е валидно до пристигането на кораба в първото българско пристанище за срок не по-дълъг от 1 година или до предаването на кораба от корабостроителя на притежателя му.

Чл. 8. С "Акт за националност" (приложение № 2) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България и правото на собственост върху кораба. Актът за националност е безсрочен. Той се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде регистриран в едно от българските пристанища.

Чл. 9. (1) С "Корабно удостоверение" (приложение № 3) се удостоверяват правото корабът да плава под знамето на Република България, правото на собственост върху кораба, че корабът е построен и стъкмен така, че техническото състояние на корпуса, механизмите, системите и уредбите, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район. Корабното удостоверение се издава от Министерството на транспорта, след като корабът бъде регистриран и прегледан от Държавната инспекция по корабоплаване.

(2) Държавната инспекция по корабоплаване извършва периодично преглед на корабите и заверява корабните им удостоверения: на пътническите кораби, танкерите и на корабите, превозващи опасни товари - ежегодно, а на останалите - на всеки 2 години.

Чл. 10. С "Позволително за плаване" (приложение № 4) се удостоверяват правото на корабът да плава под знамето на Република България и правото на собственост върху кораба. Позволителното за плаване се издава, след като корабът бъде регистриран в едно от българските пристанища, и се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район.

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г., попр., бр. 6 от 1994 г.) (1) "Свидетелство за годност" (приложение № 5) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че състоянието на корпуса, механизмите, системите и уредбите на кораба, броят, квалификацията и организацията на екипажа удовлетворяват изискванията за безопасност на корабоплаването, че корабът е годен да плава по предназначение в указан район.

(2) Свидетелството за годност се заверява ежегодно от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията по ал. 1.

Чл. 12. (1) "Списък на екипажа" (приложение № 6) се изготвя от капитана или от упълномощено от него лице от командния състав на кораба. С този списък се установява целият личен състав, обезпечаващ управлението, обслужването или работата. Той трябва да съдържа всички изисквани от държавните власти сведения за броя и състава на екипажа при пристигане и заминаване на кораба. Промените в екипажа се отразяват веднага в списъка.

(2) Списъкът на екипажа се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване при всяко първоночално комплектуване на кораба с екипаж, при всяка промяна в екипажа и преди всяко отплаване на кораба от българско пристанище в задгранично плаване.

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) "Документ за надлежно комплектуване на кораба с екипаж" (приложение № 7) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Той удостоверява необходимия минимален екипаж, с който съгласно правило V/13 (b) от Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., принципите и препоръките на Резолюция А. 481 (XII) на Международната морска организация и чл. 1.08 на Правилника за плаване по р. Дунав (ПМС № 7 от 1992 г.; ДВ, бр. 6 от 1992 г.) трябва да бъде комплектуван корабният екипаж.

(2) Документът по ал. 1 се преиздава, когато изтече срокът на валидност и при промяна на условията на плаване, изискващи друг състав на екипажа.

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Със "Свидетелство за отплаване" (приложения № 8 и 8а) се удостоверява, че корабът е готов за плаване във всяко отношение.

(2) Свидетелството по ал. 1 се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след проверка на корабните документи, количеството и укрепването на товара, броя на пътниците и другите условия за безопасност преди всяко отплаване на кораба.

Чл. 15. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) С "Международно свидетелство за тонажа" (1969)" (приложение № 9) се удостоверяват бруто и нето тонажите на кораба, определени съгласно разпоредбите на Международната конвенция за измерване тонажа на корабите от 1969 г. (ДВ, бр. 70 от 1982 г.) и Наредба № 2 за измерване тонажа на морските кораби (ДВ, бр. 27 от 1984 г.). Свидетелството е безсрочно и се издава от Държавната инспекция по корабоплаване на основание извършени измервания и изчисления от експерти на инспекцията, упълномощени от нея компетентни лица или организации от упълномощени от нея компетентни лица или организации.

Чл. 16. С "Мерително свидетелство за кораби от вътрешно плаване" (приложение № 10) се удостоверява максимално допустимото газене на кораба за осигуряване на необходимата запасна плавателност, както и теглото на товара, пресметнато на база газенето на кораба. Свидетелството се издава от бюрото за измерване в Русе или Лом със срок на валидност 15 години.

Чл. 17. (1) С "Разрешително за корабна станция" (приложение № 11) се снабдява всеки кораб, който има радиостанция.

(2) Разрешителното по ал. 1 се издава от Комитета по съобщения и информатика без срок на валидност. С него се определят повиквателните (позивни) сигнали на кораба и се удостоверява правото да се ползва корабната станция на съответни честоти.

Чл. 18. (1) "Родиодневник" (приложение № 12) се води на всеки кораб, снабден с радиостанция. В него корабният радиооператор отразява дейността на корабната станция и събитията, свързани с нея.

(2) Радиодневникът се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 19. (1) В "Корабен дневник" (приложения 13, 14, 15, 16 и 17) се отразяват непрекъсната цялостна дейност на кораба и събитията, свързани с кораба и екипажа. Корабният дневник се води от капитана и вахтените помощник-капитани денонощно, всякога, докато на кораба има капитан или лице, изпълняващо задълженията на капитана.

(2) Корабният дневник се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 20. (1) В "Машинен дневник" (приложение № 18) се отразяват работата по техническата експлоатация на корабната силова уредба, системите и устройствата, разходът на гориво-смазочните материали, котелната вода и др. и събитията, свързани с тях.

(2) Машинният дневник се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 21. В "Санитарен дневник" (приложение № 19) се отразява санитарно-хигиенното състояние на кораба. Органите на Транспортното медицинско управление вписват в дневника своите предписания и контролират изпълнението им.

Чл. 22. (1) "Международно свидетелство за товарните водолинии - 1966 г." (приложение № 20) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване за срок не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията на Международното конвенция за товарните водолинии от 1966 г. (ДВ, бр. 94 от 1968 г.) и че марките на товарните водолинии са нанесени на двата борда на кораба.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът не е претърпял изменения, влияещи на изчисленията за определяне местата на марките на товарните водолинии, и че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията.

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) (1) "Свидетелството за сигурност на пътнически кораб" (приложение № 21) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 1 година. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. (ДВ, бр. 61 от 1983 г.), както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 се придружава от "Списък на оборудването към свидетелството за сигурност на пътнически кораб-форма Р" (приложение № 21а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в оборудването.

Чл. 24. (1) "Свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб" (приложение № 22) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние удовлетворяват изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията на кораба и нейните елементи, както и тяхното състояние продължават да удовлетворяват изискванията на конвенцията по ал. 1 и другите изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

Чл. 24а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) (1) "Свидетелство за сигурност на кораби със специално предназначение" (приложение № 22а) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът и неговото състояние удовлетворяват изискванията на Кодекса за сигурност на кораби със специално предназначение от 1983 г.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 25. (1) "Свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб" (приложение № 23) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено,че оборудването и снабдяването на кораба, както и техните елементи и състояние удовлетворяват изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1 и другите изисквания по отношение безопасността на корабоплаването.

(3) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 се придружава от "Списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб-форма Е" (приложение № 23а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в оборудването и снабдяването.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) (1) "Свидетелство за сигурност на средствата на товарен кораб" (приложение № 24) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не повече от 1 година. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че радиосредствата на кораба по тип и състояние удовлетворява изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., както и всички други изисквания към радиоборудването за безопасност на корабоплаването.

(2) (Нова - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 се придружава от "Списък на оборудването към свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб-форма R" (приложение № 24а). Списъкът е безсрочен и се преиздава при промяна в радиосредствата.

Чл. 27. (Отм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.)

Чл. 28. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) "Свидетелство за освобождаване" (приложение № 26) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване, когато по изключение, за извършването на конкретен рейс, инспекцията допусне корабът да не удовлетворява някои изисквания на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. Свидетелството се издава като допълнение към съответния корабен документ по чл. 23, 24, 25, 26 и 27 за допуснатото изключение. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът удовлетворява изискванията за безопасност на корабоплаването или че са взети допълнителни мерки, които Държавната инспекция по корабоплаване счете, че са достатъчни за безопасното извършване на рейса.

Чл. 29. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) "Международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии" (приложение № 27) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване се издава от Държавната инспекция по корабоплаване допълнително към свидетелството по чл. 22. С него се освобождава корабът от някои изисквания на Международната конвенция за товарните водолинии от 1966 г. Свидетелството се издава и заверява по ред и срокове, предвидени в чл. 22.

Чл. 30. (1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт" (приложение № 28) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, арматурата и тяхното разположение, конструкцията и материалите на кораба, както и тяхното състояние във всяко отношение са удовлетворителни и че корабът като цяло удовлетворява изискванията на приложение 1 към Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. (Решение № 122 на Бюрото на МС от 1984 г. - необнародвано).

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията, съдържащи се в конвенцията, посочена в ал. 1.

(3) Свидетелството по ал. 1 се допълва с "Форма А" (приложение № 28а), в която се описват конструкцията и оборудването на корабите, които не са танкери или с "Форма В" (приложение № 28б), в която се описват конструкцията и оборудването на корабите, които са танкери.

Чл. 31. (1) В "Дневник за нефтените операции" (приложение № 29) се вписват извършените от кораба операции с нефт, приемането или изхвърлянето на баласт или сантинни води. Вписванията в дневника се правят на български и английски език от длъжностните лица, извършващи операциите. Воденето му се контролира от главния механик и от капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 32. (1) "Международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества" (приложение № 30) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му на кораба се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че той е построен, снабден и обзаведен така, че неконтролираното изхвърляне зад борда на вредни течни вещества е сведено до минимум съгласно изискванията на Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено,че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 33. (1) В "Дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества" (приложение № 31) се вписват всички извършени операции с тези товари. Вписванията в дневника се правят на български и английски език. Те се подписват от инспектора на Държавната инспекция по корабоплаване, който контролира операциите с товара, или от лицата от екипажа, отговорни за операциите. Воденето на дневника се контролира от капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 33а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) (1) "Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.)" (приложение № 31а) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че обзавеждането и снабдяването, арматурата и тяхното разположение, както и тяхното състояние във всяко отношение удовлетворяват изискванията на приложение IV към Международната конвенция за предотвратяване замърсяването на морето от кораби от 1973 г. (Решение № 325 на Министерския съвет от 1992 г.).

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията по ал. 1.

Чл. 34. (1) "Свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари" (приложение № 32) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията и оборудването на кораба удовлетворяват изискванията на глава II-2, правило 54 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г. към корабите, превозващи опасни товари.

(2) Документът по ал. 1 се преиздава, когато изтече срокът на валидност и при промяна на елементи от конструкцията и оборудването, включени като специални изисквания за безопасно превозване на опасни товари.

Чл. 35. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) (1) "Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно" (приложение № 33) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба удовлетворяват изискванията на глава VI на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот по море от 1974 г. Свидетелството е неразделна част от корабната информация за устойчивост и другите документи, които дават възможност на капитана да осигури способността на кораба през всички етапи на превозния процес да удовлетворява нормите и критериите за устойчивост.

(2) Свидетелството по ал. 1 е безсрочно и се преиздава при промяна на елементи в конструкцията, оборудването и информацията за устойчивост на кораба.

Чл. 36. Със "Свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт" (приложение № 34) се удостоверява, че корабът е финансово обезпечен за щети, причинени от замърсяване с нефт. Свидетелството се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност , равен на срока за обезпечаването, след като се установи, че за кораба са изпълнени изискванията на чл. 7, т. 1 на Международната конвенция за гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт от 1969 г.

Чл. 37. (1) "Свидетелство за противопожарните съоръжения"(приложение № 35) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 2 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че корабните противопожарни системи за обемно гасене и преносимите въгледвуокисни пожарогасители удовлетворяват изискванията на глава II-2 на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г.

(2) За да има валидност, свидетелството по ал. 1 трябва да бъде заверявано ежегодно. Заверката се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на конвенцията, посочена в ал. 1.

Чл. 38. (1) "Международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно" (приложение № 36) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави първоначален или периодичен преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите удовлетворяват изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи опасни химически товари наливно, с оглед свойствата на превозваните продукти да се намали опасността за екипажа, кораба и околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 39. (1) "Международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове наливно" (приложение № 37) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави първоначален или периодичен преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията, оборудването, арматурата, устройствата и материалите удовлетворяват съответните изисквания на Кодекса за конструкцията и оборудването на корабите, превозващи втечнени газове наливно, с оглед свойствата на превозваните втечнени газове да се намали опасността за екипажа, кораба и околната среда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабът продължава да удовлетворява изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 40. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) В "Дневник за нефтени операции" (приложение № 38) се вписват извършените на кораба операции с нефт: измиване на горивни танкове, изливане зад борда или предаване на замърсени с нефт баластни, промивни и сантинни води, както и аварийно изливане на нефтосъдържащи водни смеси. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 41. (1) В "Дневник за операции с вредни вещества" (приложение № 39) се вписват всички операции на кораба, свързани с изхвърляне на вредни вещества, независимо от това, дали са остатъци от товар или продукт от експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 42. (1) В "Дневник за операции с отровни радиоактивни вещества" (приложение № 40) се вписват всички извършени на кораба операции с отровни радиоактивни вещества независимо от това дали са случайни, необичайни или са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите, под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 43. (1) В "Дневник за операции със сточни води и отпадъци" (приложение № 41) се вписват всички извършени на кораба операции със сточни води и отпадъци независимо от това, дали са случайни, необичайни или са свързани с експлоатацията на кораба. Вписванията в дневника се правят от длъжностните лица, които извършват операциите под контрола на главния механик и капитана на кораба.

(2) Дневникът по ал. 1 се заверява от Държавната инспекция по корабоплаване.

Чл. 44. Със "Свидетелство за дератизация / Свидетелство за освобождаване от дератизация" (приложение № 42) се удостоверява, че на кораба са проведени мероприятия за унищожаване на гризачите. Свидетелството се издава от Транспортна хигиенно-епидемиологична инспекция, а в чужбина - от съответния орган, упълномощен от Световната здравна организация, със срок на валидност 6 месеца.

Чл. 45. (1) Със "Свидетелство за корабната аптека" (приложение № 43) се удостоверява, че корабът е снабден с медикаменти, медицински инструменти и материали, съгласно изискванията и препоръките на Световната здравна организация.

(2) Свидетелството се издава от органите на Транспортното медицинско управление със срок на валидност не по-дълъг от 1 година след преглед, при който трябва да бъде установено, че корабната аптека е комплектувана съгласно изискванията.

Чл. 46. (1) След попълването на последната страница корабният документ по чл. 19 се съхранява на кораба 1 година и в архивния фонд на корабопритежателя 10 години. След изтичането на този срок експертна комисия на корабопритежателя преглежда дневниците и онези от тях, в които има записани данни от научен и исторически характер, се предават за постоянно съхранение в съответния държавен архив.

(2) След попълването на последната страница корабните документи по чл. 18, 20,31,33, 40, 41, 42 и 43 се съхраняват на кораба 3 години, след което не се съхраняват в архив.

(3) Останалите корабни документи, станали невалидни, не се съхраняват в архив.

Чл. 46а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) (1) "Свидетелство за безопасност на морска платформа (1989 г.)" (приложение № 44) се издава от Държавната инспекция по корабоплаване със срок на валидност не по-дълъг от 5 години. Преди издаването му се прави преглед, при който трябва да бъде установено, че платформата е построена, оборудвана и снабдена съгласно изискванията на Кодекса за конструкцията и оборудването на морски платформи от 1989 г.

(2) Свидетелството по ал. 1 е валидно при наличието на годишна заверка. Тя се прави от Държавната инспекция по корабоплаване след преглед, при който трябва да бъде установено, че конструкцията и оборудването на платформата продължават да удовлетворяват изискванията на кодекса по ал. 1.

Чл. 47. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Корабите от крайбрежно плаване с вместимост до 40 бруто тона (БТ) включително трябва да бъдат снабдени със:

1. позволително за плаване;

2. свидетелство за годност;

3. корабен дневник (приложение № 13);

4. (доп. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за отплаване (приложение № 8);

5. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция;

6. списък на екипажа;

7. радиодневник, който има радиостанция.

Чл. 48. Корабите с вместимост до 40 БТ, извършващи задгранични плавания, и корабите с вместимост от 40 до 500 БТ трябва да бъдат снабдени със:

1. акт за националност;

2. свидетелство за годност;

3. международно свидетелство за тонажа (1969 г.);

4. списък на екипажа;

5. корабен дневник (приложение № 13);

6. машинен дневник, който има механичен двигател;

7. (доп. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за отплаване (приложение № 8а);

8. (доп. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за сигурност на пътнически кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на пътнически кораб-форма Р, когато превозва повече от 12 пътници;

9. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция;

10. радиодневник, когато има радиостанция;

11. свидетелство за дератизация / свидетелство за освобождаване от дератизация;

12. документ за надеждно окомплектуване на кораба с екипаж;

13. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт, когато има такова обезпечаване;

14. (доп. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за противопожарните съоръжения, когато има противопожарни системи за обемно гасене и преносими въгледвуокисни пожарогасители;

15. санитарен дневник;

16. свидетелство за корабната аптека.

Чл. 49. Корабите, построени след 1963 г. по-дълги от 24 м. и корабите, построени след 1963 г., с обща вместимост по-голяма от 150 БТ, освен с документите по чл. 48 трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за товарните водолинии (1966 г.);

2. международно свидетелство за освобождаване по товарните водолинии, когато корабът е освободен от изискванията на Международната конвенция за товарните водолинии (1966 г.).

Чл. 50. (1) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Товарните кораби с вместимост над 300 БТ освен с документите по чл. 48 и 49 трябва да бъдат снабдени със свидетелство за сигурност на радиосредствата на товарен кораб и списък на оборудването към свидетелството за сигурност на радиосредствата на товарен кораб-форма R.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г., отм., бр. 27 от 1994 г.)

(3) (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г., отм., бр. 27 от 1994 г.)

Чл. 51. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Товарните кораби с вместимост над 500 БТ освен с документите по чл. 48 без документа по т. 2, 49 и 50 трябва да бъдат снабдени със:

1. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за сигурност на конструкцията на товарен кораб;

2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб и списък на оборудването и снабдяването към свидетелството за сигурност на оборудването и снабдяването на товарен кораб-форма Е;

3. свидетелство за освобождаване - за допуснати изключения от изискванията на Международната конвенция за безопасност на човешкия живот на море от 1974 г., когато корабът е освободен от някои изисквания по тази конвенция.

Чл. 52. Корабите с вместимост над 400 БТ и танкерите, предназначени за превоз на нефт и нефтопродукти, с вместимост над 150 БТ освен с документите по чл. 48, 49, 50 и 51 трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване с нефт;

2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.);

3. дневник за нефтените операции (приложение № 29);

Чл. 53. Всички кораби, когато превозват наливно вредни течни вещества, освен с документите по чл. 47 до 52 включително трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за предотвратяване на замърсяване при превозване наливно на вредни течни вещества;

2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.);

3. дневник за товарни операции на кораб, превозващ наливно вредни течни вещества.

Чл. 54. Всички кораби, когато превозват опасни химически товари наливно, освен документите по чл. 47 до 53 включително трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за годност на кораба да превозва опасни химически товари наливно;

2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.).

Чл. 55. Всички кораби, когато превозват втечнени газове наливно, освен с документите по чл. 47 до 53 включително трябва да бъдат снабдени със:

1. международно свидетелство за годност на кораба да превозва втечнени газове наливно;

2. (отм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.).

Чл. 56. (1) Всички кораби, когато превозват опасни товари, освен с документите по чл. 47 до 54 включително трябва да бъдат снабдени със "Свидетелство за съответствие със специалните изисквания към корабите, превозващи опасни товари".

(2) (Отм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.)

Чл. 57. Всички кораби, когато превозват зърно, освен с документите по чл. 47 до 52 включително трябва да бъдат снабдени със "Свидетелство за право на кораба да превозва зърно насипно".

Чл. 57а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Корабите с вместимост над 200 БТ и корабите с повече от 10 човека на борда освен с документите по чл. 48 до 57 включително трябва да бъдат снабдени с "Международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.).

Чл. 57б. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Морските платформи за проучване, експлоатация и добив на ресурси от морето и морското дъно се снабдяват със:

1. свидетелство за безопасност на морска платформа (1989 г.);

2. списък на екипажа;

3. корабен дневник (приложение № 13);

4. разрешително за корабна станция;

5. радиодневник;

6. международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с нефт;

7. дневник за нефтени операции;

8. международно свидетелство за предотвратяване замърсяване с отпадъчни води (1973 г.);

9. свидетелство за наличие на застраховка или друго финансово обезпечаване на гражданска отговорност за щети от замърсяване с нефт.

Чл. 57в. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Морските кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със:

1. списък на екипажа;

2. дневник за нефтените операции (приложение № 29);

3. (нова - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.

Чл. 58. (Изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) Корабите с вместимост до 20 БТ, които не са предназначени за стопанска дейност, когато плават в териториалното море и вътрешните води на Република България, трябва да бъдат снабдени само с "Позволително за плаване".

Чл. 58а. (Нов - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) Специалните видове кораби, както са определени в чл. 5 на Кодекса на търговското мореплаване, освен с документите по чл. 47 до 50 включително, се снабдяват със свидетелство за сигурност на кораби със специално предназначение.

Чл. 59. (1) Корабите, плаващи по вътрешните водни пътища, трябва да бъдат снабдени със:

1. корабно удостоверение;

2. (изм. - ДВ, бр. 3 от 1994 г.) свидетелство за отплаване (приложение № 8);

3. материално свидетелство за кораби от вътрешно плаване;

4. списък на екипажа, когато има екипаж;

5. корабен дневник;

6. машинен дневник, когато има механичен двигател;

7. разрешително за корабна станция, когато има радиостанция;

8. радиодневник, когато има радиостанция;

9. документ за надеждно комплектуване на кораба с екипаж;

10. дневник за операции с вредни вещества;

11. дневник за операции с отровни и радиоактивни вещества, когато превозват такива вещества;

12. свидетелство за дератизация, свидетелство за освобождаване от дератизация.

(2) Самоходните кораби трябва да бъдат снабдени с корабен дневник (приложение № 14), несамоходните - с корабен дневник (приложение № 15), плаващите средства - с корабен дневник (приложение № 6), и малките кораби - с корабен дневник (приложение № 17).

Чл. 60. Корабите с пропулсивна мощност на корабната силова уредба по-голяма от 57 кВт и танкерите, превозващи нефт и нефтопродукти, освен с документите по чл. 59 трябва да бъдат снабдени с "Дневник за нефтените операции" (приложение № 38).

Чл. 61. Корабите, които имат екипаж и пътници общо повече от 10 души, освен с документите по чл. 59 и 60 трябва да бъдат снабдени с "Дневник за операции със сточни води и отпадъци".

Чл. 61а. (Нов - ДВ, бр. 3 от 1994 г., попр. бр. 6 от 1994 г.) Речните кораби в строеж на територията на Република България след пускане на вода се снабдяват със:

1. списък на екипажа;

2. дневник за нефтените операции (приложение № 38);

3. (нова - ДВ, бр. 27 от 1994 г.) временно свидетелство за плаване под знамето на Република България.

Чл. 62. Малките кораби, които не извършват стопанска дейност, трябва да бъдат снабдени само с позволително за плаване.