Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 7 от 25.I

НАРЕДБА № 3 ОТ 9 АВГУСТ 1991 Г. ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ И РЕГИОНАЛНИ СТАНДАРТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

 

НАРЕДБА № 3 ОТ 9 АВГУСТ 1991 Г. ЗА ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИ И РЕГИОНАЛНИ СТАНДАРТИ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

ИЗДАДЕНА ОТ КОМИТЕТА ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ, СЕРТИФИКАЦИЯ И МЕТРОЛОГИЯ

Обн. ДВ. бр.72 от 3 Септември 1991г., отм. ДВ. бр.7 от 25 Януари 1994г.

Отменена с § 2, заключителната разпоредба на Наредба № 1 за въвеждане на международни и регионални стандарти в Република България - ДВ, бр. 7 от 25 януари 1994 г.


Раздел I.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Международните и регионалните стандарти, които отговарят на интересите на Република България, се въвеждат в страната чрез българските държавни стандарти, наричани по-нататък "БДС".

(2) Проекти за международни стандарти и приети международни и регионални стандарти се третират като първи проект на БДС по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 47 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 20 и 47 от 1973 г. и бр. 15 от 1989 г.).

(3) Сроковете за публикуване на проекти за международни или регионални стандарти и сроковете за съгласуването им в качеството на проект на БДС се съобразяват с очакваните срокове за разработване и приемане на съответния международен или регионален стандарт.

(4) Когато в БДС се въвеждат приете международни или регионални стандарти, включват се и всички приети към момента изменения и допълнения по тях.

(5) Международният или регионалният стандарт може да бъде третиран като втори проект на БДС, когато страната е взела участие при разработването и приемането на международния стандарт и са спазени изискванията на чл. 1, ал. 3.


Чл. 2. (1) Спрямо въведените в тях международни или регионални стандарти БДС са:

1. идентични;

2. еквивалентни;

3. нееквивалентни.

(2) Българските държавни стандарти и съответният международен или регионален стандарт са идентични, когато имат еднакво техническо съдържание и оформяне.

(3) Българските държавни стандарти и съответният международен или регионален стандарт са еквивалентни, когато имат еднакво техническо съдържание, но не си съответстват напълно по начина на представяне на това съдържание.

(4) Българските държавни стандарти и съответният международен или регионален стандарт са нееквивалентни, когато БДС съдържа частично различаваща се информация (номенклатура, брой и стойности на показателите, допълнителни раздели и др.) в сравнение с международния или регионалния стандарт или има променена структура.


Чл. 3. Общите изисквания относно реда за разработване, съгласуване и утвърждаване на БДС, въвеждащи международни или регионални стандарти, съответстват на действащите в страната правила.


Чл. 4. Координацията на дейността по въвеждането на международните и регионалните стандарти в Република България се извършва от Комитета по стандартизация, сертификация и метрология и съответните технически комитети по стандартизация.


Раздел II.
НАЧИНИ НА ВЪВЕЖДАНЕ НА МЕЖДУНАРОДНИТЕ И РЕГИОНАЛНИТЕ СТАНДАРТИ В БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СТАНДАРТИ

Чл. 5. (1) Международните и регионалните стандарти се въвеждат в БДС чрез:

1. превод на български език или в двуезично издание на български език и на оригиналния език на стандарта (документа);

2. преработка и/или включване.

(2) Въвеждането чрез превод се прилага за БДС, идентични или еквивалентни на международни или регионални стандарти. Въвеждането чрез преработка и/или включване се прилага за БДС, нееквивалентни на международни или регионални стандарти.


Раздел III.
ПОЗОВАВАНЕ НА ДРУГИ МЕЖДУНАРОДНИ ИЛИ РЕГИОНАЛНИ СТАНДАРТИ

Чл. 6. (1) Когато в международния или регионалния стандарт са цитирани други международни или регионални стандарти и когато той се въвежда в идентичен или еквивалентен БДС, цитираните международни или регионални стандарти трябва да имат български аналог. Българският аналог трябва да бъде идентичен или еквивалентен на цитирания стандарт или идентичен или еквивалентен само в онази част, заради която е цитиран.

(2) Българският аналог се посочва с номера си съгласно националната класификационна система, като при еквивалентност само на част от него се описва допълнително нейният обхват (раздел, точка, таблица, абзац, страница и др.).

(3) Ако такъв български аналог няма, стандартът се въвежда като нееквивалентен на съответния международен или регионален стандарти.


Раздел IV.
ОФОРМЯНЕ НА БЪЛГАРСКИ ДЪРЖАВНИ СТАНДАРТИ, ВЪВЕЖДАЩИ МЕЖДУНАРОДНИ ИЛИ РЕГИОНАЛНИ СТАНДАРТИ

Чл. 7. (1) Българските държавни стандарти, идентични на международен или регионален стандарт, получават абревиатурата "БДС", вписана на първия ред на полето за номер на българския държавен стандарт, и оригиналните сигнатура и номер на международния или регионалния стандарт, вписани на втория ред в полето за номер на БДС.

(2) Българските държавни стандарти, еквивалентни или нееквивалентни на международен или регионален стандарт, получават номер съгласно националната класификационна система с добавяне в скоби на оригиналните сигнатура и номер на съответния международен или регионален стандарт. Тези данни се вписват в полето за номер на българския държавен стандарт.


Чл. 8. (1) Българските държавни стандарти, въвеждащи международни или регионални стандарти, трябва да съдържат информация за съответствие (идентични, еквивалентни, нееквивалентни) с международния или регионалния стандарт. Тази информация се вписва на първата страница на стандарта под превода на наименованието на английски език и на обложката, ако има такава.

(2) За стандартите, идентични на международен или регионален стандарт, информацията за съответствие гласи: "Международният (регионален) стандарт (означение и оригинално наименование на документа, година на издаване) е въведен в този стандарт без изменение".

(3) За стандартите, еквивалентни на международен или регионален стандарт, информацията са съответствие гласи: "Международният(регионалният) стандарт (означение и оригинално наименование на документа, година на издаване) е въведен в този стандарт с изменения (виж поясненията)".

(4) За стандартите, нееквивалентни на международен или регионален стандарт, информацията за съответствие гласи: "Този стандарт е разработен на база международен (регионален) стандарт (означение и оригинално наименование на документа, година на издаване) (виж поясненията)".


Чл. 9. Българските държавни стандарти, еквивалентни или нееквивалентни на международен или регионален стандарт, задължително съдържат данни за отклоненията от съответния международен или регионален стандарт. Тези данни се вписват с пояснения към съответните текстове на стандарта или в информационно приложение.


Чл. 10. Българските държавни стандарти, въвеждащи международен или регионален стандарт, съдържат национално въведение с необходимата информация, облекчаваща прилагането им.


Чл. 11. Конкретните правила за оформяне на БДС, идентични, еквивалентни или нееквивалентни на международен или регионален стандарт, се определят от съответните документи на националната система за стандартизация и в съответствие с тази наредба.


Заключителни разпоредби

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 6 от Правилника за прилагане на Закона за стандартизацията (обн., ДВ, бр. 47 от 1973 г.; изм. и доп., бр. 20 и 74 от 1975 г. и бр. 15 от 1989 г.) и влиза в сила от 1 септември 1991 г.


Промени настройката на бисквитките