Държавен вестник, брой 11 от 7.II

Чл. 1. С тази наредба се регламентира контролът върху търговията със стоки, технологии и лицензии, отнасящи се до:

1. въоръжение, военна техника и боеприпаси;

2. военнотехническо имущество и резервни части;

3. ремонти на военна продукция;

4. материали, суровини, комплектовки и съоръжения за производство на специална продукция;

5. трансфер на технологии в областта на отбранителната промишленост;

6. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) взривни вещества с военно и специално предназначение, оръжие и боеприпаси под контрола на Министерство на вътрешните работи.

Чл. 2. Наредбата се прилага за търговската дейност на юридически лица в изброените в чл. 1 области по отношение на:

1. внос, износ и реекспорт, извършвани на, от и през територията на Република България;

2. транзитен стокообмен;

3. търговия в свободни безмитни зони на територията на Република България.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 52 от 1993 г.) (1) Търговска дейност с военна и специална продукция могат да извършват само фирми, които са получили лиценз за такава дейност от Правителствената комисия.

(2) (Нова - ДВ, бр. 52 от 1993 г.) Търговска дейност с военна и специална продукция могат да извършват и специализирани поделения на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи и Главното управление на Строителните войски за задоволяване на техните потребности след получаване на лиценз за такава дейност от правителствената комисия.

Чл. 4. Фирмите, кандидатстващи за получаване на лиценз пред Правителстваната комисия, са длъжни да представят в секретариата на Правителствената комисия, наричан по-нататък "секретариата", следните документи:

1. молба по образец до Правителствената комисия;

2. удостоверение за вписване в търговския регистър;

3. документ от Министерството на вътрешните работи, че фирмата има създадени условия за търговия с военно и специално имущество съгласно изискванията на Закона за контрол над взривните вещества и боеприпасите;

4. списък на лицата, които пряко ще се занимават с тази дейност, придружен с биографична и кадрова справка, свидетелство за съдимост и спесимент на подписа;

5. документ за внесена такса.

Чл. 5. Издадените лицензи за търговия с военна и специална продукция са валидни за 1 година от датата на издаването. Продължаването на срока се извършва след ново кандидатстване.

Чл. 6. За получаване на лиценз фирмите заплащат такси в размер, определен от Министерския съвет. Фирмите заплащат такси и за всяка външнотърговска сделка.

Чл. 7. Секретариатът регистрира молбите за даване на лиценз за търговия с военна и специална продукция, следи за правилното им оформяне и комплектуване с документи съгласно изискванията на наредбата и внася в Правителствената комисия предложения за решения.

Чл. 8. При съществени нарушения на законите на страната и на международните споразумения Правителствената комисия може по всяко време да отнеме лиценза на фирмата. Внесените такси не подлежат на връщане. Ново кандидатстване за лиценз се допуска не по-рано от 1 година от отнемането му.

Чл. 9. Търговските сделки със стоки, технологии и лицензи съгласно чл. 1 и 2 се извършват само след разрешаването им от Правителствената комисия.

Чл. 10. Процедурата по даване на разрешения се осъществява чрез секретариата на комисията.

Чл. 11. Когато искането за разрешение за износ и за внос и придружаващите го документи са в съответствие с изискванията, посочени в раздели IV и V, секретарят на Правителствената комисия внася документите за разглеждане в комисията.

Чл. 12. Процедурата по издаване на разрешение се прилага и при многократна реализация на вече разрешени отделни сделки в рамките на каледарната година, за които е дадено първоначално разрешение.

Чл. 13. Вносът на стоки, услуги и технологии, подлежащи на международно регулиране и контрол, се извършва на основание на типово удостоверение на внос (приложение № 1) в 2 комплекта на български и на английски език - по 4 екземпляра във всеки комплект.

Чл. 14. Удостоверение за внос (комплект на английски език) се предоставя на чуждестранния партньор по вноса при поискване от негова страна, но не по-късно от 6 месеца от датата на издаване, след което се счита за невалидно.

Чл. 15. Удостоверение (приложение № 1) потвърждава упражняването на контрол от компетентните български власти при реализация на вноса и последващото използване на стоките, услугите и технологиите от потребителя в Република България.

Чл. 16. Издаденото удостоверение може да бъде използвано единствено от фирмата, на чието име е издадено. Преотстъпването на удостоверението или на права по него на трето лице прави разрешението невалидно.

Чл. 17. Потвърденото от комисията удостоверение за внос се счита за разрешение за внос, валидно пред българските държавни органи, осъществяващи контрола по вноса - Министерството на финансите - Главното управление "Митници", и Министерството на вътрешните работи в рамките на техните компетенции.

Чл. 18. (1) Вносителят е длъжен да изисква обратно удостоверението от своя търговски партньор, ако в процеса на изпълнение на външнотърговската сделка настъпят промени в условията на сделката, посочени в удостоверението.

(2) Ново удостоверение може да бъде издадено по общия ред при представяне на допълнителната документация за изменените условия по сделката.

Чл. 19. (1) Удостоверението за внос се издава по молба на вносителя чрез секретариата.

(2) Вносителят представя на секретариата попълнените формуляри (приложение № 1) с включена в тях декларация от крайния получател и купувач, че внесеното изделие или технология ще бъде използвано само при условията и по начина, посочени в представените документи.

(3) Секретариатът завежда внесената молба, придружена с попълненото удостоверение, в специален дневник.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) Четирите екземпляра от потвърденото удостоверение се разпределят, както следва: един екземпляр за Секретариата, един екземпляр за Главното управление "Митници" - София, един екземпляр за вносителя и един екземпляр за Министерството на вътрешните работи.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1993 г.) Решението на Правителствената комисия за издаване или отказ на удостоверение за внос се съобщава на молителя до 15 дни от датата на подаване на молбата. Внесената такса не подлежи на връщане.

Чл. 20. Удостоверяването на вноса се извършва чрез заверка от митническите власти и копие от митническа декларация за внос, попълнена съгласно указанията в приложение № 2 и в удостоверението за внос.

Чл. 21. За използването на внесените изделия или технологии по начин и предназначение, които противоречат на действащото законодателство и на подписаната декларация, виновните лица носят отговорност по Наказателния кодекс.

Чл. 22. Износът на стоки, услуги и технологии, подлежащи на вътрешно и международно регулиране и контрол, се извършва на основата на типово удостоверение за износ (приложение № 3).

Чл. 23. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) (1) Молбата за удостоверение за разрешение за износ се подава пред секретариата, придружена със следните документи:

1. удостоверение за износ в 4 екземпляра (приложение № 3);

2. копие от сертификат за краен получател, издаден от компетентните органи от страната контрагент. Оригиналът на сертификата за краен получател, получаван при извършване на сделката, е част от фирмената документация и се съхранява от фирмата;

3. (заличена - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) ;

4. техническа спесификация - в случаите на трансфер на технологии;

5. при износ на произвеждани в Република България изделия по лиценз или технологии, подлежащи на ограничения за износ в трети страни, фирмата трябва да представи разрешение от лицензодателя;

6. когато чуждият контрагент е частна фирма, представя се лиценз за право на търговия с оръжие, издаден от компетентен орган на съответната страна.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) Правителствената комисия може да изисква от търговеца:

1. след извършване на сделката удостоверение, потвърждаващо приемането на стоките - предмет на износа, под контрола на митническите или други компетентни органи в страната на крайния потребител;

2. проверка и потвърждение на документите по сделката, издадени от компетентни органи на съответните други страни.

Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) Износителят се задължава да включва във външнотърговския договор клауза, осигуряваща получаване от чуждестранния купувач на декларация и други гаранции, че е недопустим реекспорт в трети страни без писмено съгласие на правителствената комисия.

Чл. 25. (1) (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1993 г.) Секретариатът уведомява молителя до 15 дни от датата на подаване на молбата относно решението на Правителствената комисия за издаване на удостоверение или за отказ.

(2) Издаденото удостоверение може да бъде използвано от фирмата, на чието име е издадено. Преотстъпването на удостоверението или на права по него на трето лице прави разрешението невалидно.

(3) Удостоверението за износ, разрешаващо сключването на договор, е валидно 6 месеца от датата на издаването, но не повече от срока на годишния лиценз. Сроковете за доставка по сделката се посочват в удостоверението за износ.

Чл. 26. (1) Секретариатът завежда внесената молба, придружена с попълнените удостоверения, в специален дневник.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) Четирите екземпляра от потвърденото удостоверение се разпределят, както следва: един екземпляр за Секретариата, един екземпляр за Главното управление "Митници" - София, един екземпляр за износителя и един екземпляр за Министерството на вътрешните работи."

(3) Удостоверението за износ се представя от износителя в съответната митница едновременно с митническата декларация за износ, попълнена съгласно указанията в приложение № 4. Митническото оформяне на износа се потвърждава със заверяването на копие от митническата декларация за износ от митническите власти.

Чл. 27. Издаването на удостоверение за реекспорт (приложение № 5) се извършва по реда за издаване на разрешение за износ.

Чл. 28. (1) Издаването на удостоверение за внос, износ и реекспорт може да бъде отказано или отменено, ако:

1. искането за издаване на удостоверение не е в съответствие с действащото в Република България законодателство;

2. даването на разрешение не съответства на задълженията на Република България, поети в международни договори или произтичащи от членството й в международни организации;

3. продажбите на изделия или технологии нарушават интересите на националната сигурност нз Република България;

4. (доп. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) молителят е представил неверни и непълни данни;

5. дейността не съвпада с разрешеното използване.

(2) Отказът или отменянето на удостоверение за разрешение за внос, износ, реекспорт и други външнотърговски сделки се съобщават на фирмата до 30 дни от датата на подаване на молбата или от датата на узнаване на факти и обстоятелства по ал. 1, точки 3, 4 и 5.

(3) В случаите на отменяне Правителствената комисия съобщава незабавно на търговеца за решението си чрез секретариата.

Чл. 29. При искане на разрешение за технологичен обмен, отнасящ се за доставка на съоръжения, материали и изделия за внедряване на технологии в Република България, участниците в сделката (фирмата и крайният потребител) са задължени да представят техническите спецификации и документация в обем, посочен от Правителствената комисия, включително данни, отнасящи се до обстоятелства, свързани с използването на технологията.

Чл. 30. Фирмата се задължава:

1. да представи данни за лицата - нейни служители, обработващи сделката;

2. (Нова - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) копие от търговския договор с чуждестранния партньор - посредник, краен получател или производител;

3. (Нова - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) копие от сключения договор с българската фирма - производител или потребител, по направеното искане за износ или внос;

4. (Нова - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) представените копия от договорите трябва да съдържат точни данни за размера на комисионното възнаграждение и договорените разлики в цените на изделията;

5. (Нова - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) наименованията на банките, чрез които ще се извършват разплащанията и формите на плащане.

6. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) да запази документацията по сделката, докато изделията и технологиите са обект на разрешение.

Чл. 31. (1) Ако внесеното изделие или технология не е използвано или е използвано не по предназначението му, или се прекратява използването му, крайният потребител в Република България се задължава да уведоми Правителствената комисия чрез нейния секретариат.

(2) Към уведомлението се прилагат документите, издадени от секретариата.

Чл. 32. Постъпилата в Правителствената комисия и в секретариата информация, необходима за издаване на съответните удостоверения, представлява търговска тайна и не подлежи на разпространение или предоставяне за ползване от български или чуждестранни физически или юридически лица. Те се задължават да пазят фирмените интереси на страните по сделките.

Чл. 33. (1) Информацията за вноса, износа и реекспорта на военна и специална продукция и технологии представлява държавна тайна и се движи по поверителен път.

(2) (Нова - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) Това не се отнася до предоставяне на данни и друга информация съгласно поетите от Република България задължения по силата на съответни резолюции на Организацията на обединените нации.

Чл. 34. Митническите декларации за внос и износ на военни изделия и технологии (приложения № 2 и 4).се попълват с кодове, съгласувани и ползвани от Министерството на финансите - Главното управление "Митници", Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната на територията на Република България, посочващи страните и вида на имуществото.

Чл. 35. Представените удостоверения пред митницата, извършила контрол върху износа или вноса съобразно раздели IV и V, се предават в Главното управление "Митници" - София, от упълномощено лице на фирмата - страна по сделката, в 7-дневен срок след митническото й оформяне.

Чл. 36. Правителствената комисия пряко упражнява контрол по спазването на наредбата. Тя има право да инспектира изпълнението на задълженията, произтичащи от наредбата за фирмата и за крайния потребител в Република България, както и на задължения, произтичащи от вътрешното законодателство и от международни спогодби, отнасящи се до външната търговия и до търговията с военна и специална продукция.

Чл. 37. Правителствената комисия има право да привлича упълномощени специалисти от други страни в съответствие с поети от Република България задължения по международни споразумения за осъществяване на процедурата по контрола.

Чл. 38. (1) (Изм. - ДВ, бр. 75 от 1992 г.) В случаите на уведомление по чл. 31 Правителствената комисия извършва проверка и дава указания за възможността или начина на използване на изделието или технологията или за тяхното унищожаване.

(2) В случаите по ал. 1 се съставя протокол, въз основа на който секретариатът издава сертификат до 30 дни за използването или за унищожаването.

Чл. 39. Контролът върху транзитния транспорт на специална продукция през територията на Република България се осъществява от Министерството на транспорта, от митническите власти и от Министерството на вътрешните работи.