Държавен вестник, брой 21 от 13.III

Чл. 3. Българската народна банка рефинансира банките посредством предоставянето на заеми срещу залог на:

1. (изм. - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) краткосрочни и дългосрочни държавни ценни книжа, общински облигации с падеж до 1 година и търговски ценни книжа;.

2. конвертируема чуждестранна валута;

3. злато и сребро във вид на кюлчета и монети;

4. други активи, приети като обезпечение от Управителния съвет на БНБ.

Чл. 4. (1) Залогът се предоставя за пазене в Централното управление на БНБ или в клоновете й.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 1993 г.) За залог могат да се предоставят и държавни ценни книжа, издадени в безналичен вид по реда на Наредба № 5 от 18 август 1993 г. за емитиране на безналични държавни ценни книжа и за реда за придобиването и изплащането им (ДВ, бр. 72 от 1993 г.).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) В случаите по ал. 2 БНБ блокира заложените ценни книжа по водените при нея регистри за отчитане на безналични държавни ценни книжа.

(4) Залогодателят няма право да се разпорежда със залога от датата на договора за заем до окончателното изплащане на задължението му по договора.

(5) Заложената чуждестранна валута се отнася по депозитна сметка в БНБ и се управлява от нея по обичайния ред за парични депозити. БНБ плаща по тези депозити лихва съгласно действащите нормативни актове.

(6) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 1993 г.) Българската народна банка събира от заемополучателя в деня на падежа комисиона в размер 1 на хиляда годишно върху стойността на заложените ценни книжа и други активи за съхраняването и управлението им и 2000 лв. плюс 0,01 на сто върху сумата на заема за обработка на документите, свързани с отпускането, ползването и погасяването на заема.

Чл. 5. (1) Заемите срещу залог се отпускат от БНБ въз основа на писмено искане на заемополучателя по отделна заемна сметка.

(2) Българската народна банка може да откаже отпускането на заем срещу залог, без да дава обяснение за причините на отказа.

Чл. 6. (1) Българската народна банка приема в залог държавни ценни книжа, облигации, издадени от общините, и търговски ценни книжа, които са включени в списъка на ценните книжа, приемани като обезпечение от БНБ към датата, на която е постъпило искането за отпускане на заем срещу залог.

(2) Решение за включване или изключване на ценни книжа от списъка се взема от Управителния съвет на БНБ.

(3) Търговските ценни книжа се приемат за обезпечение само ако отговарят на условията за ресконтиране (сконтиране), посочени в глава трета.

Чл. 7. (1) Максималният размер на заемите срещу залог на търговски ценни книжа е до 80 на сто от пазарната им цена, а когато няма пазарна цена - от номиналната им стойност. За държавните ценни книжа този размер е съответно до 90 на сто.

(2) За някои видове ценни книжа Управителния съвет на БНБ може да увеличава максималния размер на заема, който може да се получи срещу залога им.

(3) Пазарната стойност на ценните книжа, които се котират на борсите и други организирани пазари на ценни книжа, се определя по курса на борсата или пазара за работния ден, предшестващ деня на отпускане на заема.

(4) Заеми срещу залог на злато и сребро и конвертируема валута, за които БНБ обявява курс, се отпускат с максимален размер до 90 на сто от левовата равностойност на залога към датата на отпускане на заема.

(5) Пазарната стойност на всички останали активи, които нямат борсова или аналогична пазарна котировка, се определя съобразно възможността на БНБ да ги реализира.

(6) Минималният размер на заема срещу залог не може да бъде по-малък от 500 000 лв.

Чл. 8. Заем срещу залог на ценни книжа се отпуска до срока на техния падеж, но не по-повече от три месеца, а когато заемът се предоставя срещу залог на други ценности, срокът е до три месеца.

Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 40 от 1995 г.) Заемите срещу залог се отпускат при лихвен процент, определен в Тарифата за лихвите, таксите и комисионите, които Българската народна банка прилага по операциите си в страната.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 80 от 1993 г.) Лихвата по заемите срещу залог се заплаща при издължаване на заема.

(3) За просроченото време на заемите срещу залог БНБ начислява наказателна лихва, чийто дневен размер е равен на една триста и шестдесета част от основния лихвен процент плюс 0,05 на сто на ден.

Чл. 10. (1) Ако пазарната стойност на залога спадне за повече от десет дни с над 20 на сто, а за държавните ценни книжа - с над 10 на сто под стойността на залога към датата на отпускане на заема, в срок до 7 работни дни от поканата на БНБ заемополучателят е длъжен да представи допълнителен залог, отговарящ по размер на намалението, или да погаси съответната част от заема.

(2) Ако заемополучателят не изпълни изискването по ал. 1, заемът става изцяло изискуем заедно с дължимите по него лихви и други разноски.

(3) Българската народна банка събира служебно лихвите и всички други вземания, станали изискуеми по предоставените в залог ценни книжа.

(4) Ако заемът срещу залог не бъде издължен в срок, БНБ има право без съдебна намеса да продаде полученото обезпечение. От получената сума се удовлетворяват вземанията на БНБ по заема, лихвите и разноските, а разликата се отнася по разплащателната сметка на заемополучателя.

Чл. 11. (1) Българската народна банка може да приема за ресконтиране представените й от банките търговски ценни книжа - менителници и записи на заповед от търговски дружества и други лица, както и да сконтира търговски ценни книжа, издадени от банките, когато те отговарят на следните условия:

1. да имат остатъчен срок до падежа, не по-кратък от пет работни дни и не по-дълъг от деветдесет дни;

2. да носят подписите поне на две задължени лица с доказана платежоспособност;

3. да са издадени за обслужване на търговски сделки;

4. да имат номинал, не по-малък от 100 000 лв.;

5. да са платими на територията на Република България;

6. да са подчинени на разпоредбите на българското право.

(2) Българската народна банка може да определя и други допълнителни изисквания за приемане на търговски ценни книжа за ресконтиране (сконтиране).

Чл. 12. (1) Българската народна банка извършва ресконтирането (сконтирането) на ценните книжа въз основа на писмено искане, към което се прилагат търговските ценни книжа.

(2) Ресконтираните (сконтираните) търговски ценни книжа остават в портфейла на БНБ, която упражнява правата по тях.

(3) Българската народна банка съобразно целите на паричната и кредитната политика на даден етап може да лимитира общата сума, предназначена за рефинансиране на търговските банки чрез осъществяване на сконтови операции, чрез установяване на квота (лимит) за всяка отделна банка, до която тя може да приема за ресконтиране (сконтиране) търговски ценни книжа.

(4) При ресконтиране (сконтиране) на търговски ценни книжа БНБ приспада дължимите лихви и други разноски по извършените операции.

(5) В деня на падежа на търговските ценни книжа БНБ ги представя за плащане. В случаите на неплащане БНБ протестира търговските ценни книжа.