Държавен вестник, брой 65 от 11.VIII

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за даване на съгласие от министъра на правосъдието на основание чл. 136, ал. 1 от Семейния кодекс във връзка с Указ № 1336 на Държавния съвет на Народна Република България от 1986 г. (ДВ, бр. 33 от 1986 г.) за осиновяване на лице, което е български гражданин, от чужденец.

(2) В процедурата по осиновяването се съблюдават и изискванията, залегнали в чл. 21 от Конвенцията на ООН за правата на детето (ДВ, бр. 55 от 1991 г.).

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) (1) Съгласие за осиновяване може да се даде само ако осиновяваното дете се отглежда в обществено заведение и е на възраст над една година, освен ако осиновителят е съпруг на родителя - български гражданин или роднина по права линия без ограничение или по съребрена линия до трета степен на един от родителите на осиновявания.

(2) Съгласие за осиновяване на дете, което не се отглежда в обществено заведение или е на възраст под една година, може да се даде по изключение, когато осиновяването е в негов изключителен интерес.

(3) В случаите по предходните алинеи, ако отечественият закон на осиновителите признава решението на български съд за пълно осиновяване като решение за предосиновително настаняване на дете с цел осиновяване или допуска признаване на решението на българския съд в срок, по-дълъг от 6 месеца, както и при осиновяване на дете на възраст над 6 години, съгласие за осиновяване може да се даде само ако осиновителите са живели в Република България съвместно с детето не по-малко от 14 дни преди подаване на молбата до министъра на правосъдието.

Чл. 3. (1) Чужденците, които желаят да осиновят лице - български гражданин, подават молба до министъра на правосъдието. Към молбата се прилагат следните документи:

1. удостоверение за сключен брак. Ако осиновяващият не е сключил брак, следва да представи документ, удостоверяващ това обстоятелство, от съответната администрация по местожителството му;

2. удостоверение, че осиновяващият не е лишен от родителски права;

3. удостоверение от съответната администрация по местожителството на всеки осиновяващ за неговите доходи и имотно състояние;

4. препоръка (доклад) от службата за социална помощ на съответната администрация по местожителството на осиновителите или доклад от чуждестранна организация, получила разрешение за посредничество при осиновявания от съответния държавен орган, съгласно местното законодателство. В тях се дава подробна характеристика за осиновяващите, сведение за условията на живот, семейна и лична мотивация за осиновяване, история на брака и др.

5. удостоверение за съдимост;

6. медицински свидетелства за физическото и психическото здраве на всеки осиновяващ, както и медицинско удостоверение за липса на тежки хронични, заразни венерически болести, СПИН, туберкулоза и др., застрашаващи живота на осиновяващия;

7. декларация, нотариално заверена, че детето няма да бъде подлагано на експериментално лечение или части от тялото му да се използват за донорски цели;

8. пълномощно от молителите с нотариална заверка на подписите, когато действат чрез пълномощник;

9. удостоверение, че са налице всички изисквания по отечествения закон на осиновяващите за допускане на осиновяване;

10. удостоверение, че отечественият закон на осиновяващите не допуска преосиновяване, или декларация, че детето няма да бъде давано за осиновяване, ако законът допуска това;

11. акт за раждане на осиновявания (детето);

12. (изм. - ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) медицинско свидетелство, изготвено от лекуващия лекар по образец съгласно приложение № 2, подписано от него и от управителя на общественото заведение, в което се отглежда детето;

13. (доп. - ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) писмено съгласие за осиновяване с нотариално заверен подпис от майката и бащата (ако са известни) изготвено по образец, съгласно приложение № 1;

14. всички допълнителни документи за осиновяване, изискващи се по отечествените закони на осиновяващите;

15. (нова - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) фотоснимка на детето в цял ръст;

16. (нова - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) документ за платена държавна такса съгласно т. 62, буква "а" от Тарифа № 1 към Закона за държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствени служби и от Министерството на правосъдието (одобрена с ПМС № 167 от 1992 г., обн., ДВ, бр. 71 от 1992 г.; доп., бр. 92 от 1992 г., бр. 32 от 1993 г.; изм., бр. 64 от 1993 г.; изм. и доп., бр. 45 от 1994 г.; доп., бр. 61 от 1994 г.; изм. и доп., бр. 15 от 1996 г.; изм., бр. 53 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 2 от 1997 г.; доп., бр. 28 от 1997 г.; изм., бр. 36 от 1997 г., бр. 20 от 1998 г.; попр., бр. 24 от 1998 г.; изм., бр. 95 от 1998 г.);

17. (нова - ДВ, бр. 62 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2001 г.) Декларация, нотариално заверена, с която удостоверяват, че са осведомени, че осиновяването в Република България не е обвързано с дарение на общественото заведение, в което се отглежда детето, което осиновяват.

(2) Ако осиновяваното дете е оставено за отглеждане в обществено заведение, документите по ал. 1 се представят чрез управителя на заведението.

(3) Всички посочени в предходната алинея документи от чужбина следва да бъдат преведени на български език и заверени от българското посолство в страната, от която са осиновяващите.

Чл. 4. (1) Ако детето, чието осиновяване се иска, е оставено за отглеждане в обществено заведение в системата на Министерството на здравеопазването, дейността по осиновяването се извършва съгласно чл. 142, т. 7 от Правилника за прилагане на Закона за народното здраве и Наредба № 9 на Министерството на народното здраве от 1987 г. за работата на социално-правните кабинети към здравните заведения (ДВ, бр. 47 от 1987 г.). В тези случаи копие от молбата до министъра на правосъдието заедно с приложенията се подава и до министъра на здравеопазването за изразяване на становище.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1992 г.) Ако осиновяваният е на възраст над 3 години и е оставен за отглеждане в обществено заведение в системата на Министерството на образованието и науката или Министерството на труда и социалните грижи, копие от молбата до министъра на правосъдието заедно с приложенията се подава и до министъра на образованието и науката или министъра на труда и социалните грижи за изразяване на становище.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1992 г.) (1) В случаите по чл. 4, ал. 1 и 2 освен документите по чл. 3 се изискват допълнително:

1. декларация с нотариално заверен подпис от майката и бащата (ако са известни) на осиновявания, че са съгласни детето им да бъде дадено за осиновяване от управителя на общественото заведение при условията на чл. 61 или 62 от Семейния кодекс;

2. писмено съгласие от управителя на общественото заведение, с което се предлага на министъра на правосъдието да даде съгласие за осиновяване на конкретно дете, оставено в заведението за отглеждане и пожелано да бъде осиновено от молителите;

3. (изм. - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) писмени декларации от най-малко три семейства на български граждани, които имат регистрирани молби в общественото заведение, съдържащи отказ за осиновяване на конкретното дете;

4. (нова - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) удостоверение от управителя на общественото заведение, че поне единият от осиновителите е установил личен контакт с осиновявания (детето) и че му е предоставена наличната информация за неговото здравословно състояние и произход; ако такъв контакт не е установен поради заболяване, финансови затруднения или трудно осъществимо пътуване, кандидат-осиновителите представят нотариално заверена декларация, че поемат риска за произхода и бъдещото физическо и психическо здравословно състояние и развитие на детето;

5. (нова - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) удостоверение от управителя на общественото заведение в случаите по чл. 2, ал. 3.

6. (нова - ДВ, бр. 62 от 2001 г.) доклад за социалния статус на детето, за чието осиновяване се иска съгласие, изготвен от управителя на общественото заведение по образец съгласно приложение № 3.

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 1992 г.) В случаите на чл. 4, ал. 2 документите по т. 3 на ал. 1 не се изискват, когато детето не е поискано за осиновяване в продължение на 1 година преди регистриране на молбата по чл. 3, ал. 1 от наредбата. Това обстоятелство се установява с удостоверение от управителя на общественото заведение.

Чл. 6. (Отм. - ДВ, бр. 80 от 2000 г.)

Чл. 7. (1) При осиновяване от чужденец на рожденото дете на своя съпруг - български гражданин, се спазват разпоредбите на чл. 49 - 67 във връзка с чл. 136 от Семейния кодекс. В тези случаи осиновяващият представя всички необходими документи по чл. 3, ал. 1 от наредбата.

(2) В процедурата по даване на съгласие се взема предвид обстоятелството, че се иска осиновяването на рождено дете на съпруг, както и че има изрично желание от двамата родители, но независимо от това се преценява дали осиновяването е в интерес на детето.

(3) Когато в случаите по ал. 1 другият родител не дава съгласие за осиновяване, съдът преценява дали да допусне осиновяването с оглед интересите на детето и чл. 57 от Семейния кодекс.

Чл. 8. Преди даване на съгласие от министъра на правосъдието се проучват конкретно по всяка преписка упълномощените лица и организации в чужбина дали са благонадеждни и дали притежават надлежно законно разрешение да правят проучвания на условията на живот на осиновяващите и да извършват услуги по осиновявания с международноправен елемент.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1992 г.) (1) (Отм. като незаконосъобразна с Решение № 9904 на ВАС - ДВ, бр. 107 от 2002 г.)

(2) (Нова - ДВ, бр. 94 от 1992 г.) Алинея 1 не се прилага в случаите, когато особени хуманни съображения налагат осиновяването да се разреши и това е единствената възможност за осиновяване на детето.

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) Отказът да се даде съгласие за осиновяване от министъра на правосъдието се съобщава писмено на молителите с кратка мотивировка.

Чл. 11. (Отм. - ДВ, бр. 80 от 2000 г.)

Чл. 12. (Нов - ДВ, бр. 80 от 2000 г.) (1) Чуждите граждани представят в Министерството на правосъдието в едноседмичен срок от влизането му в сила заверен препис от съдебното решение за допускане на осиновяването. Те представят и препис от акта за допускане на осиновяването съобразно отечествения им закон, както и доклади за развитието на детето през първите две години след осиновяването му, изготвени от органа, наблюдаващ осиновяването съгласно местното законодателство.

(2) Копие от документите по ал. 1 се представят и във ведомството по чл. 4, ал. 2.

(3) В случаите, когато след влизане в сила на решението на българския съд за пълното осиновяване на детето не се стигне до окончателно приключване на процедурата по осиновяване според отечествения закон на осиновителите, те незабавно информират за това посолството на Република България в съответната държава и предприемат всичко необходимо за своя сметка за връщането на детето в общественото заведение в България, от което е взето.