Държавен вестник, брой 83 от 11.X

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за оземляване на безимотни и малоимотни граждани със земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) и общинския поземлен фонд (ОПФ).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1994 г., бр. 31 от 1995 г.) Земите от ДПФ, които ще се предоставят за оземляване, се определят от министъра на земеделието и хранителната промишленост със заповед.

(3) Земите от ОПФ, предназначени за оземляване, се определят от общинския съвет.

(4) Оземляването се извършва от общинската поземлена комисия след влизане в сила на плана за земеразделяне и обезщетяване на собствениците.

(5) Оземляването се извършва чрез придобиване право на собственост.

Чл. 2. За оземляване могат да кандидатстват всички пълнолетни безимотни и малоимотни български граждани, които се занимават или декларират, че ще се занимават със селскостопанско производство.

Чл. 3. Размерът на земята за оземляване на всеки гражданин те трябва да надвишава заедно със собствените земи и тези на членовете на неговото семейство 30 дка.

Чл. 4. (1) Общинската поземлена комисия определя максималния размер на земята, с която може да се оземляват гражданите по землища, в зависимост от количеството и качеството на земите и броя на лицата, подали заявление по чл. 20 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

(2) Максималният размер на земята за оземляване не трябва да надвишава:

1. на несемейни пълнолетни граждани - 10 дка;

2. на семейни граждани без деца или с едно дете - 20 дка;

3. на семейни граждани с две и повече деца - до 30 дка.

Чл. 5. (1) Общинската поземлена комисия определя земите за оземляване по начин на трайно ползване и минималните размери на парцелите.

(2) Минималните размери на парцелите се съобразяват с конкретните почвено-климатични условия за ефективно земеделие и не могат да бъдат по-малки от 3 дка за нивите, 2 дка за ливадите и 1 дка за трайните насаждения.

Чл. 6. Подлежащите на оземляване граждани трябва да отговарят на следните условия:

1. да са български граждани;

2. да не са извършили правни сделки със земята, която им е възстановена като собствена или наследена от членовете на семейството;

3. притежаваната или подлежащата на възстановяване земя на семейството да не надвишава размера, определен в § 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ППЗСПЗЗ) за малоимотни граждани;

4. да са постоянно живеещи в населеното място, където се оземляват.

Чл. 7. Желаещите да бъдат оземлени подават в общинската поземлена комисия следните документи:

1. заявление, в което посочват земята по размер и начин на трайно ползване;

2. декларация от членовете на семейството за семейно положение и за притежаваните земеделски имоти;

3. документи, удостоверяващи правото на предимство:

а) удостоверение от кметството, че основната дейност на лицето е селскостопанска и че постоянно живее в населеното място;

б) удостоверение от общинската поземлена комисия за лицата, отстъпили земя в поземления фонд на друго населено място - по количество и качество;

в) декларация от селскостопански специалисти и млади семейства, които поемат задължението да осъществяват селскостопанска дейност за срок от 10 години от оземляването;

г) удостоверение от общината за лица, чиято земеделска земя е отчуждена за държавни или обществени нужди;

4. (нова - ДВ, бр. 83 от 1994 г.) декларация за имуществено състояние.

Чл. 8. Оземлените граждани са длъжни:

1. да стопанисват пряко дадената им земя с личния си труд и с този на членовете на семейството до изплащането й;

2. да използват дадените земи според предназначението им;

3. да спазват изискванията на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и правилника за неговото прилагане и на други закони и подзаконови актове, разпореждащи се със земята;

4. да изплащат своевременно дължимите суми и да не обременяват с тежести земите.

Чл. 9. Земите на починалите оземлени лица се онаследяват от техните наследници, които поемат всички задължения на наследодателя.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 83 от 1994 г., бр. 31 от 1995 г.) Оземлените заплащат дадените им земи по пазарни цени, определени за съответния район от Министерския съвет, като при оземляването се заплаща 20 на сто от стойността на земята, а остатъкът се изплаща в 10-годишен срок с равни годишни вноски, увеличени с общия годишен индекс на потребителските цени, публикуван от Националния статистически институт. Със съгласието на министъра на земеделието и хранителната промишленост за земите от ДПФ, съответно по решение на общинския съвет за земите от ОПФ, може да се определи първоначална вноска в размер 2 на сто, когато това се налага от материалното и семейното положение на купувача. Решението на общинския съвет за продажба на земите от ОПФ се взема при условията на чл. 21, т. 3 от Закона за местното самоуправление и местната администрация.

(2) Оземлените лица не могат да прехвърлят земята в срок от 10 години от придобиването й освен на държавата или на общината.

(3) Първата вноска се внася до 16-о число на следващия месец от датата на оземляване. Годишните вноски се внасят до първо число на месеца, следващ изтичането на годишния период. За просрочените вноски се удържа прогресивна лихва в процент, установен от БНБ. При закъснение с две поредни вноски земята се отнема.

(4) Сумите при заплащането на земите от ДПФ се внасят в републиканския бюджет, а от ОПФ - в общинския бюджет.

Чл. 11. Общинската поземлена комисия обявява на подходящо място в кметството земите за оземляване с общ размер и местонахождение. Обявлението може да се съобщи и чрез средствата за масова информация.

Чл. 12. (1) Общинската поземлена комисия в едномесечен срок от датата на обявлението разглежда постъпилите заявления на кандидатите за оземляване и се произнася по тях с решения. Общинската поземлена комисия съставя протоколно решение, с което се определят лицата, подлежащи на оземляване с предимство и чрез търг, и се дава мотивиран отказ на останалите кандидати.

(2) Между кандидатите с предимство от един и същи ред се ползват тези, които не притежават земя или имат по-малко земя.

(3) При няколко кандидати от един и същи ред и при разни други условия се тегли жребий.

Чл. 13. След решението по чл. 12 и преди решението за оземляване по чл. 14 и 15 общинската поземлена комисия възлага изготвянето на план за оземляване.

Чл. 14. Решението за оземляване се съобщава на заинтересуваните по реда на Гражданския процесуален кодекс и може да се обжалва по реда на чл. 14 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.

Чл. 15. Безимотните и малоимотните лица, които не ползват предимство по чл. 21, ал. 1 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, се оземляват от общинската поземлена комисия с решение след провеждане на търг с начална цена, определена от Министерския съвет по реда на Наредбата за търговете (ДВ, бр. 50 от 1992 г.).

Чл. 16. В продължение на 10 години оземлените се считат за условен собственик.

Чл. 17. Изготвянето на план за оземляване, трасирането на парцелите за оземляване и въводът във владение се извършват по реда на чл. 30, 31, 32 и 33 ППЗСПЗЗ.

Чл. 18. (1) Когато оземлените не изпълняват задълженията си по чл. 4, ал. 1 и 4 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, чл. 4 и 5 от правилника за приложението му и чл. 8, 10 и други от настоящата наредба, дадената им земя се отнема с решение на общинския съвет и регионалните служби по отчет и опазване на земята и се връща в съответния фонд, а вноските остават в полза на съответния бюджет.

(2) Когато върху земята, която се отнема, оземленият е направил подобрения, стопански постройки, градини, лозя и др., те се оценяват и се заплащат от общинския съвет или от държавата. Оценката подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред районния съд.

Чл. 19. За невярно декларирани данни съгласно чл. 7, т. 2 и т. 3, букви "в" и "г" деклараторът носи наказателна отговорност по чл. 313 от Наказателния кодекс и земята се отнема в полза на съответния поземлен фонд.