Държавен вестник, брой 39 от 7.V

ПРЕДМЕТ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят минималният размер, структурата и съотношенията на собствения капитал на местните банки и на клоновете на чуждестранните банки в България с балансовите им активи и пасиви.

(2) Разпоредбите на тази наредба не се прилагат по отношение на клоновете на чуждестранни банки, когато:

1. са налице условията на чл. 3;

2. клоновете на чуждестранните банки са консолидирани в баланса и отчетността по капиталовата адекватност на тези банки;

3. органът за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, контролира капиталовата й адекватност съобразно с изискванията, установени в законодателството на тази страна, и е поел задължение да уведомява Българската народна банка за нарушаване на тези изисквания от чуждестранната банка.

МИНИМАЛНО ИЗИСКВАН КАПИТАЛ ЗА БАНКА

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 19 от 1994 г., бр. 2 от 1995 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1995 г.) Внесената част от записания капитал към момента на издаване на разрешението (лицензията) на банка трябва да е не по-малка от:

1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 1996 г., бр. 71 от 1996 г.) 1400 млн.лв. - за извършване на банкови сделки в страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 1996 г., бр. 71 от 1996 г.) 2200 млн.лв. - за извършване на банкови сделки в страната и в чужбина.

(2) (Нова - ДВ, бр. 2 от 1995 г.) Всяка банка трябва да разполага по всяко време със собствен капитал в размер не по-малък от:

1. (изм. - ДВ, бр. 16 от 1996 г., бр. 71 от 1996 г.) 1400 млн.лв. - за извършване на банкови сделки в страната;

2. (изм. - ДВ, бр. 16 от 1996 г., бр. 71 от 1996 г.) 2200 млн.лв. - за извършване на банкови сделки в страната и в чужбина.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 2 от 1995 г.) Общата номинална стойност на акциите, които дават право на глас в общото събрание на акционерите, трябва да бъде не по-малка от 50 на сто от размера на внесения капитал.

МИНИМАЛНО ИЗИСКВАН КАПИТАЛ ЗА КЛОНОВЕТЕ НА ЧУЖДЕСТРАННИ БАНКИ

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 2 от 1995 г.) Може да не се изисква клон на чуждестранна банка да поддържа разполагаем капитал в размера по чл. 2, ал. 2, т. 1, ако са изпълнени следните условия:

1. (изм. - ДВ, бр. 2 от 1995 г.) чуждестранната банка отговаря на международно признатите изисквания за адекватност на капитала и разполага със собствен капитал в страната, където е регистрирана, или в друга страна в размер, равностоен на минимално изисквания капитал по чл. 2, ал. 2, т. 2;

2. чуждестранната банка е издала безусловна, неограничена по време гаранция, която покрива всяко задължение на клона;

3. не съществуват правни пречки за принудително изпълнение срещу мущество на чуждестранната банка в страната или в чужбина или за обявяването й в несъстоятелност, както и за превеждането в България на принудително събраните суми;

4. в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, са установени изисквания за надеждност на банките, съвместими с българското законодателство, и се упражнява надзор върху банковата дейност;

5. чуждестранната банка едностранно се е задължила да изпраща най-малко веднъж в годината свой отчет и баланс, заверен от проверители съобразно с изискванията на националното законодателство на страната, където е регистрирана, който съдържа поне информацията, задължителна за представяне от българските банки в техния годишен баланс и отчет.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗИСКВАНЕТО ЗА МИНИМАЛЕН РАЗМЕР НА КАПИТАЛА

Чл. 4. (1) Чуждестранна банка, която иска неин клон да бъде освободен от изискването за минимален размер на разполагаемия капитал, подава чрез началника на управление "Банков надзор" при Българската народна банка до Управителния съвет на Българската народна банка писмено заявление.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документите, издадени от органа за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, удостоверяващи обстоятелствата по чл. 3, т. 1, 3 и 4;

2. гаранцията по чл. 3, т. 2;

3. писмото, с което се поема задължението по чл. 3, т. 5.

ЦЯЛОСТНО ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗИСКВАНИЯТА ЗА КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ

Чл. 5. (1) За цялостно освобождаване от изискванията за капиталова адекватност на клон на чуждестранна банка се подава писмено заявление чрез началника на управление "Банков надзор" при Българската народна банка до Управителния съвет на Българската народна банка.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат:

1. документите по чл. 4, ал. 2;

2. писмото от органа за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, удостоверяващо обстоятелството по чл. 1, ал. 2, т. 2;

3. писмото от органа за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, с което поема задължението по чл. 1, ал. 2, т. 3.

СРОК ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ЗАЯВЛЕНИЯТА ПО ЧЛ. 4 И 5

Чл. 6. (1) Заявленията по чл. 4 и 5 се разглеждат от органа по чл. 60, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело в 3-месечен срок от подаването им.

(2) В случаите на освобождаване по чл. 4 съотношенията на капиталова адекватност се установяват с оглед на гаранцията по чл. 3, т. 2 плюс капиталовия еквивалент по чл. 7.

МИНИМАЛНО ИЗИСКВАН КАПИТАЛОВ ЕКВИВАЛЕНТ

Чл. 7. В случаите на освобождаване при условията на чл. 1, ал. 2 и чл. 3 по реда на чл. 4 и 5 Българската народна банка може да изиска от клона да осигури и да поддържа при нея капиталов еквивалент в размер до 5 на сто от сумата на пасивите му под формата на лихвоносен депозит в местна или в чуждестранна валута, за която Българската народна банка определя централен курс, или в държавни или гарантирани от държавата ценни книги.

ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОТО ДА СЕ ПОЛЗВАТ облекченията по чл. 4 и 5

Чл. 8. (1) При нарушаване на предвидените в чл. 1, ал. 2 и чл. 7 условия, както и при представяне на неверни сведения, които са послужили като основание за освобождаване от изискванията за капиталова адекватност, Българската народна банка може да лиши клона на чуждестранната банка от облекченията по чл. 4 и 5 и да го задължи да образува и поддържа капиталова база, която да отговаря на изискванията на тази наредба.

(2) В случаите на ал. 1 Българската народна банка определя срок за достигане на капиталова адекватност, в течение на който клоновете отнасят цялата си печалба, след облагането й с данъци, за образуване на изискваната капиталова база.

(3) През периода на образуване на капиталовата база по реда на предходната алинея клонът не може да превежда части от печалбата в полза на чуждестранната банка.

ПЪРВИЧЕН КАПИТАЛ

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Първичният капитал се образува от сбора на:

внесения капитал;

фонд "Резервен" (общите резерви) по смисъла на чл. 22 от Закона за банките и кредитното дело;

други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата,

намален със:

нематериалните активи;

загубата за текущата и от минали години;

номиналната стойност на обратно изкупените от банката собствени акции.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ КАПИТАЛОВИ РЕЗЕРВИ

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Допълнителните капиталови резерви се включват в капиталовата база на банка та само ако отговарят на следните общи изисквания:

1. тези средства са изцяло на разположение на банката и тя може да ги ползва без каквито и да било ограничения за покриване на загуби от дейността си;

2. тяхното наличие е отразено в счетоводните отчети на банката и е заверено от независим експерт-счетоводител;

3. Българската народна банка може да упражнява постоянно наблюдение върху тяхното съществуване и ползване.

(2) Допълнителните капиталови резерви включват:

1. отчетените печалби от текущата дейност на банката, които са обложени с данъци и подлежат на разпределение, но не са разпределени;

2. резервите със специално предназначение, образувани от печалбата на банката след облагането й с данъци;

3. сумите, привлечени от банката чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти, при условие че тези инструменти отговарят на следните особени изисквания:

а) сумите по тях са платени изцяло;

б) изплащането им не е ограничено със срок;

в) тяхното изплащане не е обезпечено под никаква форма от банката;

г) в случай на ликвидация на банката изплащането им е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори;

д) вземанията по тези инструменти относно главницата (номинала) не могат да станат изискуеми, без да е налице писмено разрешение на Българската народна банка;

е) условията, при които тези средства са привлечени от банката, й дават правото да отлага изплащането на дохода по тях, ако тя не е формирала печалба или печалбата й е недостатъчна;

4. сумите, привлечени като подчинен срочен дълг, в размер не повече от 50 на сто от първичния капитал, при условие че този дълг отговаря на следните особени изисквания:

а) сумите по дълга са платени изцяло;

б) изплащането му не е обезпечено под никаква форма от банката;

в) първоначалният му срок до падежа е не по-къс от 5 години;

г) предсрочното му изплащане не може да се извърши без предварителното писмено разрешение на Българската народна банка;

д) договорът не може да предвижда възможност за предсрочна изискуемост на дълга;

е) ако са уговорени лихви или други доходи, изплащането им не може да се извърши преди падежа на дълга;

ж) в случай на ликвидация на банката изплащането му е допустимо, след като се удовлетворят изцяло претенциите на всички останали кредитори.

(3) През последните 5 години до падежа размерът на подчинения срочен дълг се включва и отчита в допълнителните капиталови резерви с намаление от 20 на сто годишно. След падежа на дълга той се изключва изцяло при изчисляването на капиталовата база.

(4) Включването на суми, привлечени чрез дългово/капиталови (хибридни) инструменти и/или като подчинен срочен дълг, в допълнителните капиталови резерви се разрешава от Управителния съвет на Българската народна банка въз основа на писмено заявление, придружено със съответните документи, доказващи наличието на изискванията по ал. 2, т. 3 и 4. Управителният съвет на Българската народна банка се произнася по искането в 30-дневен срок.

КАПИТАЛОВА БАЗА (СОБСТВЕН КАПИТАЛ)

Чл. 11. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Капиталовата база на банката се образува от сбора на първичния капитал и допълнителните капиталови резерви, намален със сумите по ал. 4.

(2) Допълнителните капиталови резерви се включват в капиталовата база с размер не по-голям от сумата на първичния капитал.

(3) В капиталовата база на банката по ал. 1 не се включват задължителните специални резерви (законови провизии), образувани съгласно чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело.

(4) Сборът на сумите по ал. 1 се намалява със:

1. сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти и в подчинен срочен дълг в полза на дружества, неконсолидирани в баланса на банката, в които банката притежава акции или дялове, които й осигуряват блокираща квота от гласовете или й дават право най-малко на 10 на сто от гласовете в общото събрание;

2. сумите, инвестирани в акции или друга форма на дялово участие в капитала, в дългово/капиталови (хибридни) инструменти, в подчинен срочен дълг на лица, които извършват банкови сделки с разрешение (лицензия) на Българската народна банка;

3. (Изм. - в сила от 1 юли 1996 г. - ДВ, бр. 58 от 1996 г.) недостига на задължителните специални резерви (законови провизии), които банката трябва да образува съгласно чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело и Наредба № 9 от 1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките (ДВ, бр. 64 от 1993 г.).

БЕЗРИСКОВИ АКТИВИ

Чл. 12. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Безрискови активи са:

1. паричните суми в брой или по сметки в Българската народна банка и разплащателните сметки в банки;

2. вземанията срещу правителството на Република България или Българската народна банка, както и вземанията, изцяло гарантирани от тях;

3. вземанията срещу правителства или централни банки на държави, определени от Българската народна банка съгласно приложение № 1;

4. вземанията срещу международни институции, определени от Българската народна банка съгласно приложение № 2;

5. вземания, изцяло обезпечени с ценни книжа на правителството на Република България, на Българската народна банка, на правителства, централни банки и международни институции, посочени в т. 3 и 4;

6. вземанията, обезпечени със злато;

7. вземанията, обезпечени изцяло с депозити при банката в левове или в чуждестранна валута, за която Българската народна банка обявява всеки работен ден централен курс.

(2) Безрисковите активи не се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката.

НИСКОРИСКОВИ АКТИВИ

Чл. 13. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Нискорискови активи са:

1. вземанията срещу местни банки и клонове на чуждестранни банки в България;

2. вземанията по пътнически чекове, чекове за инкасиране и други инструменти, които незабавно могат да бъдат събрани;

3. вземанията срещу банки, посочени в списък на БНБ, чието седалище е в държави по чл. 12, ал. 1, т. 3, при условие че тези вземания не са включени в собствения им капитал;

4. вземанията със срок до една година срещу банки от държави извън списъка по чл. 12, ал. 1, т. 3, при условие че тези вземания не са включени в собствения им капитал.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Нискорисковите активи се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банката с размер, равен на 20 на сто от отчетната им стойност.

СРЕДНОРИСКОВИ АКТИВИ

Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Среднорискови активи са:

1. вземанията, обезпечени с първа по ред ипотека върху недвижима вещ в страната или върху кораб. Ипотекираната вещ трябва да има установима пазарна цена, да е изцяло покрита със застраховка и стойността й да е най-малко с 25 на сто по-голяма от размера на обезпеченото вземане;

2. недвижими имоти, притежавани от банката.

(2) Среднорисковите активи се включват в рисковия компонент на балансовите позиции на банките с размер, равен на половината от отчетната им стойност.

ВИСОКОРИСКОВИ АКТИВИ

Чл. 15. (1) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Високорискови активи са:

1. откритите валутни позиции по смисъла на чл. 25 от Закона за банките и кредитното дело;

2. всички други активи, които не са посочени в чл. 12, 13 и 14.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) В рисковия компонент на балансовите позиции не се включват:

1. нематериалните активи;

2. загубата от текущата и от минали години;

3. сумите по чл. 11, ал. 4, т. 1 и 2;

4. вземанията по записани дялови вноски.

(3) Високорисковите активи на банките се включват с пълния размер на отчетната си стойност в рисковия компонент на балансовите позиции.

ЧАСТИЧНА ОБЕЗПЕЧЕНОСТ И ПОКРИТИ ПОЗИЦИИ

Чл. 16. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Когато дадено вземане е покрито частично с обезпечение по смисъла на чл. 12, 13 и 14, само покритата с обезпечение част се отнася в съответната група с по-ниско рисково тегло.

(2) Когато за покриване на дадено вземане на банката са образувани изцяло или частично задължителни специални резерви (законови провизии) по смисъла на чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело, тази позиция участва в рисковия компонент на активите с нетната си отчетна стойност (балансовата стойност на актива минус размера на образуваните специални резерви).

Приравняване на задбалансовите позиции

в балансови и включването им в рисковия

компонент на активите

Чл. 17. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Всички задбалансови позиции се приравняват на балансови с частта от отчетната си стойност, посочена в чл. 18, ал. 2, чл. 19, ал. 2, чл. 20, ал. 2 и чл. 22, ал. 1 и 2.

(2) Сумите, получени от приравняването на задбалансовите позиции в балансови, се включват в рисковия компонент по чл. 23 с размер, определен съгласно рисковата категория по чл. 12-15, към която те биха били отнесени в зависимост от обезпечението и качеството на страната, срещу която в полза на банката възниква вземане при реализиране на задбалансовия й ангажимент, освен в случаите на ал. 3.

(3) Сумите, получени от приравняването на задбалансови позиции, които не могат да бъдат отнесени към определена рискова категория, се отчитат като високорискови активи и се включват в рисковия компонент по чл. 23 с пълната си отчетна стойност.

ВИСОКОЛИКВИДНИ ЗАДБАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

Чл. 18. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Високоликвидни задбалансови позиции са:

1. гаранциите, издадени от банката, които имат характер на заместител на кредита;

2. банковите акцепти и менителничните поръчителства (авали) по задължения на клиенти;

3. неотменяемите стенд-бай акредитиви, които имат характер на заместител на кредита;

4. джирата върху записи на заповед и менителници, по които не са задължени други банки;

5. сделките, по които срещу банката може да се предявят обратни искове;

6. активите, закупени при условията на сделки форуърд, форуърд/форуърд депозити, частично платените ценни книги по маржови сметки при брокери;

7. договорите с уговорка за обратна продажба, по които банката като получател на актива е задължена на определена дата да го прехвърли обратно;

8. всички други позиции, по които има висока вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

(2) Високоликвидните задбалансови позиции участват с пълния размер на отчетната си стойност във формирането на рисковия компонент.

СРЕДНОЛИКВИДНИ ЗАДБАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Средноликвидни задбалансови позиции са:

1. откритите и потвърдените от банката акредитиви;

2. ангажиментите по сделки NIF и RUF;

3. обезпеченията и гаранциите (гаранции за търгове, за добро изпълнение, митнически гаранции), които нямат характер на заместител на кредита;

4. неотменяемите стенд-бай акредитиви, които нямат характер на заместител на кредита;

5. неупражнените възможности за получаване на кредит от банката по договори за кредитни линии, за овърдрафт, за покупка на ценни книги, по договорите за линии за откриване на акредитиви и стенд-бай акредитиви и други подобни с първоначален срок над една година;

6. договорите с уговорка за обратна продажба, по силата на които прехвърлителят на актива има възможност да поиска от банката като получател на актива да го прехвърли обратно;

7. всички други позиции, по които има средна вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

(2) Средноликвидните задбалансови позиции участват с 50 на сто от отчетната си стойност във формирането на рисковия компонент.

НИСКОЛИКВИДНИ ЗАДБАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Нисколиквидни задбалансови позиции са:

1. откритите обезпечени акредитиви и ангажиментите по сделки на клиенти на банката, които ангажименти се прекратяват с изтичането на определен срок или с настъпването на друго условие, предвидени в сделката;

2. неупражнените възможности за получаване на кредит от банката по договори за кредитни линии, за овърдрафт, за покупка на ценни книги, по договорите за линии за откриване на акредитиви и стенд-бай акредитиви и други подобни, чийто първоначален срок е до една година или които могат да бъдат прекратени по всяко време едностранно от банката без предизвестие;

3. всички други позиции, по които има ниска вероятност за изискуемост на поетото от банката задължение.

(2) Нисколиквидните задбалансови позиции участват с 20 на сто от отчетната си стойност във формирането на рисковия компонент.

НЕЛИКВИДНИ ЗАДБАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ

Чл. 21. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Неликвидни задбалансови позиции на банките са онези, които се водят зад баланса pro memoriam за нуждите на банковата статистика или за следенето на падежната структура на главниците и лихвите на отпуснати от банката кредити, както и всички задбалансови позиции, които не могат да доведат до плащане от страна на банката.

(2) Неликвидните задбалансови позиции не се приравняват на балансови активи и не участват в образуването на рисковия компонент на активите на банката.

ЗАДБАЛАНСОВИ ПОЗИЦИИ, ОТРАЗЯВАЩИ СДЕЛКИ, СВЪРЗАНИ с промяна на валутни курсове и лихвени проценти

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) (1) Задбалансовите позиции, които отразяват сключени договори, свързани с движението на валутни курсове, като валутни фючърси, лихвен суап в кръстосани валути, форуърдни валутни договори, закупени валутни опции и други подобни, участват във формирането на рисковия компонент с процент от отчетната си стойност в зависимост от първоначалния срок на договора, както следва:

1. до 1 година - 2 на сто;

2. от 1 до 2 години - 5 на сто;

3. над 2 години - 3 на сто допълнително за всяка отделна година.

(2) Задбалансовите позиции, които отразяват сключени договори, свързани с движението на лихвени проценти, като лихвени фючърси, лихвен форуърд, закупени лихвени опции, базисни суапи и други подобни, участват във формирането на рисковия компонент с процент от отчетната си стойност в зависимост от първоначалния срок на договора, както следва:

1. до 1 година - 0,5 на сто;

2. от 1 до 2 години - 1 на сто;

3. над 2 години - 1 на сто допълнително за всяка отделна година.

ОБЩ РИСКОВ КОМПОНЕНТ НА АКТИВИТЕ

Чл. 23. Общият рисков компонент на активите на банката е равен на сбора на онези части от сумите на балансовите активи и приравнените към тях задбалансови позиции на банката, които съгласно изискванията на тази наредба се отнасят към рисковия компонент на активите.

ОТНОШЕНИЯ НА КАПИТАЛОВА АДЕКВАТНОСТ

Чл. 24. (1) Банката установява отношението на обща капиталова адекватност като процентно съотношение между капиталовата й база (собствения капитал) и общия й рисков компонент.

(2) Банката установява отношението на адекватност на първичния капитал като процентно съотношение между първичния й капитал и общия й рисков компонент.

(3) Отношението на обща капиталова адекватност не може да бъде по-малко от 8%.

(4) Отношението на адекватност на първичния капитал не може да бъде по-малко от 4%.

(5) Отношението на обща капиталова адекватност и отношението на адекватност на първичния капитал трябва да бъдат спазени както за всяка отделна банка, така и за банковата група.

СТЕПЕН НА РИСК И СТЕПЕН НА ПОКРИТИЕ на активите

Чл. 25. (1) Банката установява степента на риск на активите като процентно съотношение между общия рисков компонент и сумата на балансовите активи.

(2) Банката установява степента на покритие на активите като процентно съотношение между капиталовата база (собствения капитал) и сумата на балансовите активи.

(3) Управителният съвет на Българската народна банка може да установи задължителна пределна степен на риск, както и минимална степен на покритие на активите.

ОТЧЕТ ЗА РИСКОВИЯ КОМПОНЕНТ И АДЕКВАТНОСТТА на капитала

Чл. 26. (1) Банките съставят и представят в Българската народна банка до 15-о число на месеца, от който започва ново тримесечие, отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала, съставен въз основа на баланса към последната дата на всяко тримесечие (приложение № 3).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г., доп. - бр. 4 от 1996 г.) Банките съставят и представят в Българската народна банка годишен отчет за рисковия компонент и адекватността на капитала до 31 март на всяка календарна година (приложение № 3).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Началниците на управления "Банков надзор" и "Информационни технологии" дават задължителни указания относно съставянето и представянето на отчета за рисковия компонент и адекватността на капитала.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ

Чл. 27. Началникът на управление "Банков надзор" при Българската народна банка може да иска от банките допълнителни сведения и аналитични разбивки по всяка позиция на отчета за рисковия компонент и адекватността на капитала, включително по всеки детерминант на отчетността.

КОРИГИРАНЕ НА КАПИТАЛА

Чл. 28. (1) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) Банка, която установи, че не отговаря на изискванията по чл. 2, чл. 24, ал. 3 и 4 и чл. 25, ал. 3 от тази наредба, е длъжна да уведоми незабавно началника на управление "Банков надзор" при Българската народна банка за това обстоятелство, както и да предложи оздравителна програма със срокове за привеждане на капиталовата адекватност в съответствие с изискванията на Закона за банките и кредитното дело и на тази наредба, която програма се утвърждава от Управителния съвет на Българската народна банка.

(2) (Нова - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) При неизпълнение на утвърдената програма по ал. 1 Управителният съвет на Българската народна банка прилага мерките по чл. 56, ал. 1 от Закона за банките и кредитното дело.

(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 77 от 1995 г.) В периода на изпълнение на програмата по ал. 1 банката не може да разпределя дивиденти и отнася пълния размер на печалбата след облагането й с дължимите данъци във фонд "Резервен".

(Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 77 от 1995 г., а според поправката в ДВ, бр. 85 от 1995 г. тази алинея е отменена)

Забрана за разпределение на печалби, с което

се нарушават изискванията за капиталова

адекватност

Чл. 29. Банките не могат да разпределят неразпределените печалби в степен и по начин, които биха довели до нарушаване на съотношенията и стойностите, установени в тази наредба.

КОНТРОЛ ЗА ВЕРНОСТТА НА ДАННИТЕ

Чл. 30. (1) Началникът на управление "Банков надзор" при Българската народна банка извършва проверка за верността на съставяне и спазването на правилата за установяване на рисковия компонент на балансовите активи и приравняването на задбалансовите позиции към балансови активи, включително и чрез проверки на място и сравняване на данните от отчета с тези по счетоводната и оперативната отчетност на банките.

(2) Проверителите по чл. 52, ал. 2 от Закона за банките и кредитното дело извършват проверка, отразяват в своя отчет и дават заключение за:

1. съответствието на системата за счетоводна отчетност на изискванията на действащия стандарт за счетоводно отчитане на банковите операции;

2. степента на правилното отразяване на риска на отделните балансови и задбалансови позиции с оглед установяването на действителната капиталова адекватност;

3. състоянието на отчетност и редовността на преоценката на банковите активи съгласно изискванията и нормативните актове.

(3) В заключението на проверителите задължително се съдържа оценка за рисковия компонент и капиталовата адекватност на банките.