Държавен вестник, брой 43 от 21.V

Чл. 1. С тази наредба се урежда митническият контрол върху стоките, внасяни и изнасяни от:

1. пътници (местни и чуждестранни физически лица), които пренасят през държавната граница ръчните си или предадени за превоз багажи;

2. физически лица поради промяна на постоянното им местопребиваване или в рамките на получено наследство;

3. физически лица чрез международни пощенски и други пратки.

Чл. 2. Наредбата не урежда митническия контрол и обмитяването на стоките, внасяни и изнасяни от чуждестранни лица, които на територията на Република България се ползват с дипломатически имунитет.

Чл. 3. (1) Преди започване на митническата проверка пътниците - местни физически лица, попълват митническа декларация за носените от тях предмети, подлежащи на деклариране. Сведенията за предметите на лицата, ненавършили 16 години, се вписват в митническата декларация на едно от съпровождащите ги пълнолетни лица. Ако лице, ненавършило 16 години, пътува без придружител, може да не попълва декларация, но багажът му подлежи на проверка по общия ред.

(2) На пътниците - чуждестранни физически лица, преди започване на митническата проверка се предоставя митническо упътване на един от приетите в международните отношения езици за устно деклариране на подлежащите на деклариране предмети. Запознаването със задълженията за деклариране от чуждестранните лица, ненавършили 16 години, се извършва от съпровождащите ги пълнолетни лица. Упътването се подписва от чуждестранните лица, с което те удостоверяват, че са запознати със задълженията им за деклариране.

Чл. 4. (1) Пътниците са задължени да декларират:

1. при излизане:

а) предмети, които по вид и количество имат търговски характер;

б) предмети с по-значителна стойност, които имат намерение да върнат обратно в страната;

в) забранени за износ предмети;

2. при влизане:

а) предмети, които по вид и количество имат търговски характер;

б) (изм. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) придобити в чужбина предмети на обща стойност над 100 щатски долара или тяхната равностойност в друга валута, а за лицата, ползващи намалена норма за безмитен внос - предметите над определената норма;

в) предмети, пренасяни за други лица;

г) непридружаван багаж, придобит в посетените страни;

д) забранени за внос предмети.

(2) Стойността на предметите, подлежащи на деклариране, се обявява по цени на закупуването.

Чл. 5. (1) Предметите се описват в митническите декларации по техните най-характерни белези, бройки и цени, даващи възможност да бъдат идентифицирани и обмитени.

(2) Митническият служител заверява с подпис и личен печат попълнените митнически декларации и декларираните в тях предмети и стойности, които загражда с линия. След приключване на контрола заверените митнически декларации се връщат на пътниците.

(3) Когато се декларира "непридружаван багаж" и стойностната норма за безмитен внос не е използвана изцяло или частично, в митническата декларация се декларират всички придобити в чужбина предмети и техните стойности. След приключване на контрола митническият служител вписва в декларацията с цифри и думи сумата от митническите облагаеми стойности на пропуснатите без митни сборове предмети. Декларацията се представя от пътника в митническото учреждение при обмитяване на непридружавания багаж.

Чл. 6. (1) Митническите декларации се съхраняват от лицата по време на пътуването и престоя зад граница, при завръщането им в страната и след това за целите на митническия контрол.

(2) При загубване или унищожаване на декларацията по време на пътуването и престоя в чужбина се носи отговорност по чл. 56 от Закона за митниците.

Чл. 7. (1) Предметите с по-значителна стойност, внасяни временно в страната от чуждестранни физически лица, се вписват в статистическите картони или в паспортите им по начин, позволяващ тяхното идентифициране. Вписването се заверява от митническия служител с подпис, дата и личен печат.

(2) Предметите, превишаващи личните нужди за пребиваване в страната на чуждестранните физически лица, се оформят за временен внос по реда на глава девета от Правилника за прилагане на Закона за митниците, утвърден с Постановление № 5 на Министерския съвет от 1975 г. (обн., ДВ, бр. 12 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 49 от 1978 г., бр. 81 от 1988 г., бр. 34 от 1990 г., бр. 26 и 30 от 1991 г., бр. 15, 20, 81 и 104 от 1992 г.).

Чл. 8. Митническият контрол върху стоките и валутните ценности се извършва чрез проверка на данните, декларирани от пътниците. При необходимост се извършва проверка на багажите в присъствието на собственика или на упълномощено от него лице, както и личен преглед на пътника по реда на чл. 72 от Правилника за прилагане на Закона за митниците.

Чл. 9. (1) Пътниците, недекларирали подлежащите на деклариране предмети, носят отговорност по Закона за митниците и Наказателния кодекс.

(2) Пътниците носят отговорност по Закона за митниците, ако не представят при излизане от страната временно внесени и вписани в статистическите картони или в паспортите им предмети.

Чл. 10. (1) Пътниците имат право да внасят без мита и импортни такси:

1. (изм. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) придобити в чужбина стоки с единична или обща стойност до 100 щатски долара или тяхната равностойност в друга валута;

2. предмети за лично ползване - предметите, изнесени за лично ползване от местни лица; предметите, необходими на чуждестранните лица за пребиваването им в страната, отговарящи по вид и количество на целта и продължителността на престоя и на професията им;

3. предмети за потребление:

а) тютюневи изделия (на пътници над 16 години): цигари - 200 броя, или други тютюневи изделия - 250 грама;

б) алкохолни напитки (на пътници над 16 години): вино - 2 литра, и спиртни напитки - 1 литър;

в) други напитки: кафе - 500 грама, или екстракт от кафе - 200 грама, и чай - 100 грама, или екстракт от чай - 40 грама;

г) парфюми 50 мл и тоалетна вода 0,250 мл.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Предметите за потребление над определените норми за безмитен внос, но непревишаващи петорния размер на същите, се обмитяват по реда на чл. 3 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 1993 г. за внос и износ на стоки от пътници (ДВ, бр. 37 от 1993 г.). Внос на предмети за потребление над посочения размер не се допуска.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Когато се внасят няколко предмета на обща стойност над 100 щатски долара или тяхната равностойност в друга валута, правата за безмитен внос се ползват за предмети, сумата от стойностите на които не превишава определената норма. Не се разрешава освобождаване от вносно мито на част от стойността на отделен предмет.

(4) Пътникът има право да определя за кои предмети да ползва нормите за безмитен внос.

Чл. 11. (1) Местните физически лица, пребивавали в чужбина повече от 6 последователни месеца, могат в 3-месечен срок от завръщането им в страната да внесат без заплащане на мита и импортни такси предмети за лично ползване и притежавано от тях употребявано имущество, което по вид и количество съответства на целите и продължителността на престоя им в чужбина. Правата за безмитен внос се удостоверяват с представяне на задграничния паспорт на вносителя.

(2) Обмитяването се извършва с издаване на квитанция за внос, номерът и датата на която се вписват в задграничния паспорт на вносителя.

(3) Ако вносът на употребяваното имущество се осъществява на два или повече пъти, вносителят представя при обмитяването вписаните в задграничния му паспорт квитанции за внос, издадени по реда на ал. 2. Безмитният внос се разрешава от ръководителя на митническото учреждение или определен от него служител.

Чл. 12. Правата по чл. 91, т. 9 от Правилника за прилагане на Закона за митниците се ползват от:

1. чужденци, които имат разрешение за постоянно пребиваване в Република България, издадено по реда на Закона за пребиваване на чужденците в Народна република България;

2. български граждани, постоянно живеещи в чужбина съгласно чл. 19 от Правилника за прилагане на Закона за задграничните паспорти (обн., ДВ, бр. 66 от 1989 г.; изм., бр. 81 от 1991 г. и бр. 2 от 1992 г.), получили разрешение за постоянно пребиваване в Република България.

Чл. 13. Правата по чл. 93, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците се доказват пред митническите учреждения с препис от смъртния акт, с удостоверение за наследници или завещание, а при нужда и с разделителен протокол.

Чл. 14. По реда на чл. 11, 12 и 13 не се допуска безмитен внос на тютюневи изделия, спиртни напитки, превозни средства, строителни материали, сглобяеми конструкции. Забраната не се отнася за еднократен внос по един лек автомобил на пълнолетно лице по реда на чл. 12 и 13.

Чл. 15. При второ и всяко следващо влизане в Република България в продължение на 30 последователни дни пътниците ползват намалени норми за безмитен внос в следните размери:

1. придобити в чужбина стоки с единична или обща стойност до 50 щатски долара или тяхната равностойност в друга валута;

2. предмети за потребление в размер 20 на сто от нормата, определена в чл. 10, ал. 1, т. 3.

Чл. 16. Пътниците на възраст до 16 години ползват 50 на сто от нормите за безмитен внос, определени в чл. 10.

Чл. 17. Чуждестранните лица, които при влизане в страната имат разрешено пребиваване в Република България до 15 дни, ползват норми за безмитен внос на стоки в размер 50 щатски долара или тяхната равностойност в друга валута.

Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1996 г.) Митническата облагаема стойност на стоките се определя по реда на Постановление № 39 на Министерския съвет от 1996 г. за определяне на митническата облагаема стойност на стоки, внасяни в Република България (ДВ, бр. 22 от 1996 г.).

(2) За осигуряване прилагането на ал. 1 Главно управление "Митници" при Министерството на финансите организира обмен на информация между митническите учреждения относно единичните стойности на внасяните в страната предмети от пътниците.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 24 от 1996 г.) При изчисляване на дължимите митни сборове превръщането на чуждестранната валута в лева за определяне на митническата облагаема стойност на обмитяваните предмети се извършва по реда на чл. 9 на Постановление № 39 на Министерския съвет от 1996 г. за определяне на митническата облагаема стойност за стоки, внасяни в Република България.

Чл. 20. (1) Събирането на митните сборове по реда на чл. 3, ал. 1 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 1993 г. се извършва с разписка или квитанция. Редът за обмитяване на стоките с разписка или квитанция се определя за всяко митническо учреждение от началника на районната митница.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1996 г.) Събирането на митните сборове по реда на чл. 3, ал. 2 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 1993 г. се извършва по подадена от пътника опростена митническа декларация (форма ЕАД и форма ДЕАД).

Чл. 21. Юридическите лица и едноличните търговци, извършващи международна транспортна дейност, предават на получателите - физически лица, пратки от чужбина и приемат за изпращане в чужбина пратки от физически лица само с разрешение на митническо учреждение, като осигуряват необходимите условия за осъществяване на митническия контрол.

Чл. 22. Всички действия по оформянето, придвижването и съхраняването на международните пощенски пратки се извършват от пощенската администрация по реда на Наредба № 4 за пощенските съобщения (обн., ДВ, бр. 97 от 1979 г.; попр., бр. 98 от 1979 г.; изм., бр. 48 от 1991 г.) и при спазване на настоящата наредба.

Чл. 23. (1) Международните пощенски пратки, пристигащи от чужбина в граничните пунктове, се отправят до разменната пощенска станция при Столичната митница с транспортен лист, издаден от граничното митническо учреждение, въз основа на опис, съставен от пощенската служба.

(2) Транспортният лист по ал. 1 се издава в 2 екземпляра. Единият от тях остава в митническото учреждение, а вторият придружава пратките до разменната пощенска станция в митницата - адресант, която го заверява и връща на издателя.

Чл. 24. Разменната пощенска станция при Столичната митница разпределя международните пощенски пратки за обмитяване в районните митници и ги изпраща под митнически контрол до съответните пощенски станции, където са тези митници.

Чл. 25. (1) Пощенските служби предоставят на митниците пристигналите международни пощенски пратки с опис в 2 екземпляра по реда на Наредба № 4 за пощенските съобщения заедно със записките за изпращане на митническите декларации, придружаващи пратките.

(2) Единият екземпляр от описа по ал. 1 се задържа в митницата, а другият - със записките за изпращане и митническите декларации, се връща на пощенската служба.

Чл. 26. Физическите лица могат да изпращат в чужбина пощенски пратки с разрешение на митническо учреждение или на началниците на пощенските станции в съответствие с действащия режим за износ на стоки.

Чл. 27. (1) Транзитното превозване на международните пощенски пратки през територията на Република България се допуска, ако те не съдържат предмети, забранени от Всемирната пощенска конвенция, международните договори, по които Република България е страна, или ако има забрана от други нормативни актове.

(2) Международните пощенски пратки, които съдържат предмети, забранени за внос в Република България, могат да се превозват транзитно само с разрешение на ръководителя на митническото учреждение.

Чл. 34. Разпореждането с внесените в страната стоки, включително автомобили, без мито и импортна такса или с намалено мито се извършва по реда на чл. 8 от Постановление № 85 на Министерския съвет от 1993 г.

Чл. 35. (1) Физическите лица, внесли автомобили без мито, импортна такса или с намалено мито, преди изтичане на две години от датата на вноса могат да отстъпват управлението им на съпрузи, родители, деца, братя и сестри, зет, снаха и внуци.

(2) Физическите лица, внесли временно в страната автомобили и мотоциклети, могат да отстъпват управлението им на съпрузи и деца.

Чл. 36. При подмяна на купета и двигатели за автомобили, внесени в страната от физически лица (без еднолични търговци), органите на КАТ при МВР могат да извършват промени в свидетелството за регистрация на автомобилите и да ги пускат в движение след представяне на документ от митническо учреждение.

Чл. 37. (1) Прехвърлянето на собствеността на пътни превозни средства от чуждестранни лица на местни лица, от чуждестранни лица на чуждестранни лица и от местни лица на чуждестранни лица се извършва с разрешение на началниците на районните митници на основание чл. 23 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол.

(2) При разрешаване прехвърлянето на собствеността се събират таксите по Тарифа № 12, одобрена с Постановление № 55 на Министерския съвет от 1993 г. (ДВ, бр. 24 от 1993 г.).

(3) Оформеният митнически временен внос на пътни превозни средства, собствеността на които се прехвърля, се закрива от митническото учреждение, което е разрешило прехвърлянето, по реда на чл. 53, ал. 1, т. 2 от Правилника за прилагане на Закона за митниците. Когато временният внос е оформен от друго митническо учреждение, то се уведомява за това от митническото учреждение, закрило временния внос.