Държавен вестник, брой 59 от 9.VII

Отменена с § 1, т. 2 от заключителните разпоредби на Постановление № 267 на Министерския съвет от 12 декември 2005 г. за приемане на нормативни актове на Министерския съвет по прилагането на Кодекса на труда - ДВ, бр. 103 от 23 декември 2005 г.

Чл. 1. С тази наредба се урежда редът за установяване и прилагане на намалено работно време за работниците и служителите, които работят при вредни за здравето условия или извършват работа при специфични условия.

Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 1 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Предложения за установяване на намалено работно време се правят от работодателите или отрасловите (браншовите) представителни синдикални организации и се внасят в Министерството на труда и социалната политика и в Министерството на здравеопазването.

(2) Предложенията следва да съдържат:

1. описание на технологичния процес и свързаните с него рискови фактори, видовете дейности и производства и работните места, за които се отнася предложението;

2. данни за професионалните и общите заболявания и за трудовия травматизъм през последните 5 години с анализ на причините и връзката им с конкретната работна среда;

3. информация за организационно-техническите възможности за намаляване и отстраняване на съществуващите вредности и сроковете за реализирането им;

4. броя на работниците и служителите по длъжности и професии, за които се отнася предложението.

(3) Към предложенията се прилагат:

1. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) сертификати за контрол, издадени от юридически лица (органи), акредитирани от Изпълнителната агенция "Българска служба за акредитация";

2. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) документацията по оценката на риска за здравето и безопасността на работниците и служителите съгласно изискванията на чл. 20, ал. 3 от Наредба № 5 за реда, начина и периодичността на извършване на оценка на риска (ДВ, бр. 47 от 1999 г.).

3. (доп. - ДВ, бр. 1 от 1995 г.) становище на съответните синдикални организации, а когато предложението се прави от синдикалните организации по ал. 1 - и становище на съответните работодатели;

4. (изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г., изм. - ДВ, бр. 1 от 2005 г., в сила от 01.02.2005 г.) становище на областната инспекция по труда и на РИОКОЗ.

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министерството на труда и социалната политика и Министерството на здравеопазването изискват становище по постъпилите предложения и от съответното министерство или друго ведомство съобразно отрасловата му компетентност.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 1 от 1995 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министърът на труда и социалната политика и министърът на здравеопазването внасят в Министерския съвет обобщен доклад със становище по постъпилите предложения, както следва:

1. до 1 юни - за предложенията, внесени не по-късно от 31 март;

2. до 1 декември - за предложенията, внесени не по-късно от 30 септември.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Министерството на труда и социалната политика уведомява съответните вносители за неприетите предложения.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) Работниците и служителите ползват намалено работно време само в дните, когато работят не по-малко от половината от установеното работно време в производства, дейности и работни места, за които е въведено намалено работно време.Това изискване не се отнася за работещите при йонизиращи лъчения.

Чл. 7. Продължителността на нощното работно време за работниците и служителите, ползващи и намалено работно време, е равна на дневната, но не повече от установената в чл. 140, ал. 1 от Кодекса на труда.

Чл. 8. При отстраняване на вредните фактори или специфичните условия на труд, на чиято основа е установено намаленото работно време, работодателят е длъжен да направи предложение за отменянето му. Намаленото работно време се отменя по реда на неговото установяване.