Държавен вестник, брой 125 от 29.XII

ПРЕДМЕТ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят условията и редът за осигуряването на постоянна способност на банките да посрещат своите задължения и да предотвратят настъпването на общ ликвиден и лихвен риск.

(2) Разпоредбите на тази наредба не се прилагат по отношение на клоновете на чуждестранни банки, получили разрешение (лицензия) за извършване на банкови сделки на територията на страната, когато:

1. клоновете на чуждестранните банки са консолидирани в баланса и отчетността по капиталова адекватност на тези банки;

2. клоновете на чуждестранните банки са освободени с акт на Управителния съвет на Българската народна банка от изискванията за капиталова адекватност по реда на чл. 5 от Наредба № 8 от 18 март 1993 г. за капиталовата адекватност на банките (ДВ, бр. 39 от 1993 г.);

3. органът за банков надзор в страната, където е регистрирана чуждестранната банка, контролира ликвидността на чуждестранната банка съобразно с изискванията, установени в законодателството на тази страна, и е поел задължението да уведомява Българската народна банка за нарушаването на тези изисквания от чуждестранната банка.

(3) Българската народна банка препоръчва на финансовите къщи, инвестиционните фондове, колективните инвестиционни схеми и брокерите да се придържат към изискванията на тази наредба по отношение на ликвидността си.

ОБЩО ЗАДЪЛЖЕНИЕ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА ликвидност

Чл. 2. (1) Банките поддържат ликвидност в размер, структура и съотношения, която дава възможност да посрещат задълженията си и да изпълняват поетите ангажименти своевременно, на разумна цена, с минимален риск, както и да:

1. осигуряват интересите на своите акционери, вложители и други кредитори с грижата на добър търговец;

2. осъществяват безпрепятствено обичайните банкови сделки, извършвани от тях;

3. могат да заемат нужните им парични средства на разумни цени;

4. избягват необходимостта от прибързана продажба на доходоносни активи.

(2) Отговорността за поддържането и управлението на ликвидността на банката се носи от лицата по чл. 7 от Закона за банките и кредитното дело.

ОСИГУРЯВАНЕ НА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 3. Банките изграждат и поддържат адекватна информационна система и вземат нужните организационни мерки, които да осигурят точността и надеждността на информацията за задоволяване на информационните им потребности, за установяване на определените от тази наредба показатели, както и за съставяне на отчетите, изисквани по силата на тази наредба.

СЪСТОЯНИЕ И ПРОГНОЗИ ЗА ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 4. (1) Банките оценяват своята ликвидност като анализират състоянието и структурата на ликвидните си наличности и прогнозират бъдещите парични потоци от и към банката в съответствие със структурата на падежите на активите, пасивите и задбалансовите си ангажименти за период най-малко една година напред.

(2) Освен анализа и прогнозите за паричните потоци банките анализират и прогнозират динамиката на общите суми на привлечените депозити по видове и срокове, поетите ангажименти и развитието на кредитните си портфейли по падежна и рискова структура.

(3) Прогнозите по ал. 1 се изработват в три варианта:

1. оптимистичен;

2. реалистичен;

3. песимистичен.

(4) Крайното салдо (излишък или недостиг) от ликвидност по ал. 3 се получава чрез претегляне на салдата по трите варианта съобразно с вижданията на банката за вероятността от тяхното осъществяване. Реалистичният вариант следва да има вероятност за осъществяване не по-малка от 50 на сто.

(5) Прогнозите по ал. 1 се изготвят на базата на статистическа информация за движението на депозитите и кредитите със съответно равен остатъчен срок до падежа от предишни години и очакванията на банката, установени на базата на нейния опит.

(6) Банките оценяват надеждността на направените от тях прогнози въз основа на информация, доколко предвидените резултати в прогнозата за предишния отчетен период съответстват на действителните резултати.

(7) Въз основа на получената количествена оценка на ликвидността банките предвиждат мерки за управление на ликвидността чрез набавяне на недостига и пласиране на излишъка от ликвидност.

ГРУПИРАНЕ НА АКТИВИТЕ

Чл. 5. (1) Банките групират ликвидните си активи съобразно с остатъчния срок до падежите им в шест подгрупи с продължителност, както следва:

1. "на виждане" - активи, изискуеми незабавно или със срок до седем дни;

2. със срок от седем дни до един месец;

3. със срок от един до три месеца;

4. със срок от три до шест месеца;

5. със срок от шест до девет месеца;

6. със срок от девет месеца до една година.

(2) Към групите активи по ал. 1 се включват и всички получени неотменяеми, потвърдени задбалансови ангажименти за плащане. Ангажиментите, по които се очаква непосредствено плащане, както и тези, които могат да бъдат изпълнени незабавно и безусловно, се отнасят към активите "на виждане" по ал. 1, т. 1.

(3) При изчисляване на коефициентите за ликвидността с изключение на тези по чл. 6, 14 и 15 балансовото число на подгрупите активи, използвани при изчисляването на коефициентите, се намалява с пълния размер на образуваните задължителни специални резерви (законови провизии) по тях.

(4) При изчисляване на коефициентите за ликвидността с изключение на тези по чл. 6, 14 и 15 балансовото число на позициите активи, използвани при изчисляването на коефициентите, се намалява с пълния размер на образуваните задължителни специални резерви (законови позиции) по тях.

НЕПРЕТЕГЛЕНИ КОЕФИЦИЕНТИ НА ЛИКВИДНОСТ

Чл. 6. (1) Въз основа на извършеното групиране на активите съобразно с установените в чл. 5, ал. 1 класификационни критерии банките изчисляват коефициенти на ликвидност.

(2) В числителя на коефициента за касова ликвидност се включват следните активи, оценени по левовата им равностойност по централния курс, котиран от Българската народна банка за деня на установяване на показателя:

1. касова наличност в банкноти и разплащателни (текущи) сметки в левове и в чуждестранна валута;

2. депозити и резерви при Българската народна банка с изключение на задължителните минимални безлихвени резерви;

3. благородни метали.

(3) В числителя на коефициента за обща ликвидност се включват освен активите по ал. 2 и държавните ценни книги на българското правителство, на Българската народна банка, на правителства и централни банки на страни, определени от Българската народна банка като безрискови, и задължителните минимални резерви при Българската народна банка. Ценните книги се оценяват чрез сумата на рефинансиране, която Българската народна банка отпуска срещу съответните държавни ценни книги.

(4) В знаменателя на коефициентите на ликвидност се включва сумата на всички активи с остатъчен срок до падежа до една година включително.

ПРЕТЕГЛЕНИ КОЕФИЦИЕНТИ НА ЛИКВИДНОСТ

Чл. 7. (1) Банките изчисляват претеглени коефициенти на ликвидност, като умножават изчислените по реда на чл. 6 показатели с установените от тях коефициенти, отразяващи:

1. пазарната позиция на банката;

2. диверсификацията на пасивите, разглеждана като дял на кредитите и средно/дългосрочното финансиране в пасива на банката;

3. структурата на депозитите, разглеждана като дял на разплащателните сметки и безсрочните депозити в привлечените от банката депозити;

4. качеството на активите, установени като дял на кредитите, така както са класифицирани по групи съгласно Наредба № 9 от 31 май 1993 г. за класифициране на кредитите и образуване на задължителните специални резерви (законови провизии) от банките (ДВ, бр. 64 от 1993 г.);

5. достъпа на банката до източници на финансиране;

6. промяната на показателите за ликвидността спрямо предходните периоди;

7. достоверността на прогнозите и адекватността на вземаните мерки за управление на ликвидността.

(2) Коригираните показатели за ликвидност отразяват крайната оценка на банката за нейната ликвидност и адекватността на водената от нея политика по управление на ликвидността.

СКОНТИРАНИ КОЕФИЦИЕНТИ НА ЛИКВИДНОСТ

Чл. 8. Банките изчисляват сконтирани коефициенти на ликвидност като намаляват (сконтират) стойността на активите, включени в показателите по чл. 6, като използват следните сконтови проценти:

1. сконтов процент 5 на сто относно сконтирането на:

а) ценните книги с остатъчен срок до падежа от една до пет години;

б) чуждестранната валута, за която Българската народна банка определя централен курс по основния списък котировки;

в) благородните метали;

2. сконтов процент 10 на сто относно сконтирането на:

а) ценните книги с остатъчен срок над пет години;

б) чуждестранната валута, за която Българската народна банка определя централен курс по допълнителния списък;

3. сконтов процент 15 на сто относно сконтирането на всички останали активи.

ГРУПИРАНЕ НА ПАСИВИТЕ

Чл. 9. (1) Банките групират краткосрочните си пасиви на базата на остатъчния срок до падежа им в групи съобразно с установените в чл. 5, ал. 1 класификационни критерии.

(2) Към пасивите по ал. 1 се включват и всички поети неотменяеми, потвърдени задбалансови ангажименти за плащане. Ангажиментите, по които следва непосредствено плащане, както и тези, които могат да бъдат изпълнени незабавно и безусловно, се отнасят към пасивите "на виждане" по чл. 5, ал. 1, т. 1.

НЕСНИЖАЕМ ОСТАТЪК НА ДЕПОЗИТИТЕ

Чл. 10. (1) Банките установяват дела на неснижаемия остатък по приетите от тях депозити като отношение между най-ниската дневна наличност на приетите депозити за последните дванадесет месеца и наличността на депозитите към момента на анализа.

(2) Неснижаемият остатък по ал. 1 се изчислява отделно по видове депозити съобразно с първоначалния срок до падежа.

(3). За нуждите на анализа на ликвидността банките могат да намаляват сумата на пасивите съобразно с установените в чл. 9 класификационни критерии като коригират всеки отделен пасив със съответен оригинален срок до падежа с коефициента по ал. 1.

ТРЕТИРАНЕ НА ВАЛУТНИТЕ ПАСИВИ

Чл. 11. (1) Ако делът на краткосрочните пасиви, деноминирани в чуждестранна валута, надвишава 10 на сто от сумата на всички краткосрочни пасиви, банките анализират отделно ликвидността си в левове и ликвидността си в чуждестранна валута, като всички активи и пасиви в чуждестранна валута се сравняват чрез левовата им равностойност.

(2) По отношение на ликвидността в чуждестранна валута се прилагат изискванията спрямо ликвидността в левове и общата ликвидност в левове и в чуждестранна валута.

КОЕФИЦИЕНТИ НА ПОКРИТИЕ

Чл. 12. (1) Банките установяват коефициенти на покритие за всеки отделен период от време съобразно установените в чл. 5, ал. 1 класификационни критерии.

(2) Коефициентите на покритие се изчисляват като отношение между групираните пасиви съобразно с установените в чл. 5, ал. 1 класификационни критерии и сконтираната сума, установена в съответствие с изискванията на чл. 8 спрямо активите, попадащи в същата група по посочените класификационни критерии.

(3) Ако някой от така изчислените коефициенти за покритие надхвърля нормативния коефициент на покритие, установен по чл. 20, ал. 1, разликата между фактическата сума по числителя и онази сума, по която се получава коефициент, точно равен на нормативния, се прибавя към числителя на отношението, по което се изчислява коефициентът на покритие за следващата поред класификационна група в посока от групата с най-малък остатъчен срок до падежа към групата с най-голям остатъчен срок до падежа. Това не се отнася за коефициента на покритие, характеризиращ класификационната група, която обхваща активи и съответно пасиви с остатъчен срок до падежа от девет месеца до една година.

ОБЩ ПРЕТЕГЛЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ПОКРИТИЕ

Чл. 13. Банките изчисляват общ претеглен коефициент на покритие като отношение с числител, равен на сконтираната сума на активите съобразно с установените в чл. 8 класификационни критерии, и знаменател, който се установява като сума от произведенията на пасивите, попадащи във всяка отделна класификационна група по чл. 5, ал. 1, и коригиращи тегла, равни съответно на 1,00, 0,75, 0,60, 0,40, 0,30 и 0,20, намаляващи с увеличаване на остатъчния срок до падежа на пасивите, включени в съответната класификационна група.

КОЕФИЦИЕНТ НА ТРАНСФОРМАЦИЯ

Чл. 14. (1) Банките измерват чрез коефициента на трансформация степента, в която активи с по-продължителен срок се финансират за сметка на по-краткосрочни пасиви.

(2) Коефициентът на трансформация се изчислява като сборът от разликите между сумата на пасивите и сконтираната сума на активите, групирани в класификационни групи с равен остатъчен срок до падежа, се отнесе към разликата между сумата на активите със срок над 1 година и сумата на задължителните специални резерви (законови провизии), образувани срещу тези активи.

КОЕФИЦИЕНТ НА ВИСОКОЛИКВИДНИТЕ АКТИВИ

Чл. 15. (1) С коефициента на високоликвидните активи се измерва частта от задълженията за плащане със срок до една година, покрити от касови наличности и други високоликвидни активи.

(2) Коефициентът на високоликвидните активи се изчислява като отношение между активите по чл. 6, ал. 3 във връзка с чл. 8 и сумата на пасивите, установена съгласно чл. 9 във връзка с чл. 10.

НА ЗАЕМИТЕ В АКТИВА

Чл. 16. (1) Чрез дела на заемите в актива банките оценяват риска от загуба на ликвидност поради изпадане на длъжника в просрочие, класифициране на заема като съмнителен или безнадежден, ниска или намаляваща ликвидност на заемите и лизинга и т. н.

(2) Делът на заемите в актива се установява като отношение на общата сума на всички отпуснати заеми и лизинговото финансиране от банката спрямо общата балансова сума на активите.

СТРУКТУРЕН КОЕФИЦИЕНТ НА ДЕПОЗИТИТЕ

Чл. 17. (1) Чрез структурния коефициент на депозитите банките измерват степента на риск от бързо изтегляне на авоари на виждане от банката и произтичащата от този риск увеличена нужда от ликвидност.

(2) Структурният коефициент на депозитите се изчислява като отношение на сумата на депозитите на виждане, разплащателните и текущите сметки, включително чековите сметки, към общата сума на депозитите.

ПРОГНОЗНИ САЛДА НА КАСОВИТЕ ПРИХОДИ И РАЗХОДИ

Чл. 18. (1) Банките изчисляват за всеки от вариантите на прогнозите за касовите си приходи и разходи по чл. 4 разликата между сумата на касовите постъпления и сумата на касовите разходи за всеки отделен период от време.

(2) Банките изчисляват претеглена сума на прогнозните салда, получени по всеки отделен вариант на съответните прогнози, като умножават салдото, прогнозирано по съответния вариант на прогнозата, по вероятността за неговото осъществяване. Сумата на вероятностите за осъществяване на всеки от трите варианта на прогнозата следва да бъде равна на единица.

(3) Ако прогнозните салда предвиждат дефицит на ликвидност (респ. заемат отрицателна стойност), банката описва в текстовата част на отчета по ликвидността какви мерки е готова да приеме, за да преодолее очаквания дефицит, като се спира поотделно на всяка от квалификационните групи на активите и пасивите, както са установени с тази наредба.

ПРАВИЛА НА УПРАВЛЕНИЕ НА ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 19. (1) Банките подготвят в писмена форма, приемат съобразно с изискванията на техните устави, представят в Българската народна банка и поддържат актуализиран вариант на приетите от тях правила за управление на ликвидността.

(2) Актът по ал. 1 съдържа най-малко информация за:

1. метода, използван за управление на ликвидността (управление на активите, управление на пасивите или смесен), логиката и принципите за приложение на този метод;

2. структурата, състава и правомощията на органа, натоварен с управлението на ликвидността на банката;

3. принципите за управление на ликвидността на банката;

4. задълженията на банковите служители, свързани със следенето, отчетността и управлението на ликвидността.

(3) При значителни несъответствия между представените правила за управление на ликвидността и изискванията на тази наредба Българската народна банка и съответната търговска банка провеждат консултации до постигането на споразумение по спорните моменти от правилата.

(4) Органът по управление на ликвидността се избира от управителния съвет (съвета на директорите), като в състава му се включва поне едно от лицата по чл. 7 от Закона за банките и кредитното дело. Той се събира най-малко веднъж седмично за обсъждане на текущи проблеми.

(5) Правилата за управление на ликвидността трябва да съдържат и уредба на вътрешната система за контрол, както и компенсациите на служителите от тази система относно извършването на проверки по приложението на тези правила.

МИНИМАЛНИ НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ на показателите за ликвидността

Чл. 20. (1) Коефициентите за покритие, изчислени съобразно с разпоредбите на чл. 12, трябва да бъдат най-малко равни съответно на 0,95, 0,80, 0,60, 0,40, 0,20 и 0,10 за всяка ат класификационните групи на активите и пасивите, считано от групата, обхващаща съответно активите и пасивите с най-кратък остатъчен срок до падежа.

(2) Общият претеглен коефициент на покритие, установен съгласно чл. 13, следва да бъде равен най-малко на 1.

(3) Коефициентът на трансформация, установен съгласно чл. 14, следва да има максимален размер 0,25.

(4) Коефициентът на високоликвидните активи, установен съобразно с чл. 15, следва да има минимален размер 0,20.

(5) Коефициентът на касова ликвидност, установен съгласно чл. 6, ал. 2, трябва да е не по-малък от 6 на сто.

(6) Коефициентът на обща ликвидност, установен съгласно чл. 6, ал. 3, трябва да е не по-малък от 15 на сто.

ОТЧЕТ НА ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 21. (1) Банките съставят и представят в Българската народна банка до 15 число на месеца, от който започва ново тримесечие, отчет за ликвидността, съставен въз основа на данните и баланса към последната дата на всяко тримесечие съгласно приложението.

(2) Банките съставят и представят в Българската народна банка годишен отчет за ликвидността до 30 април на всяка календарна година.

(3) Отчетът за ликвидността се подписва от двама членове на органа по управление на ликвидността на банката, като поне един от тях е измежду лицата по чл. 7 от Закона за банките и кредитното дело.

(4) Началникът на управление "Информационни технологии" при Българската народна банка дава задължителни указания за начина на съставяне и представяне на отчета за ликвидността.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ СВЕДЕНИЯ

Чл. 22. (1) Началникът на управление "Банков надзор" при Българската народна банка може да иска от банките допълнителни сведения и аналитични разбивки по всяка позиция на отчета за ликвидността, както и разяснения по принципите на управление на ликвидността и начина на съставяне на прогнозите за ликвидността на банката.

(2) Ако според преценката на Българската народна банка някоя банка има затруднена ликвидност, началникът на управление "Банков надзор" може да поиска тази банка да представя отчет за ликвидността и за по-кратки периоди от време, като уточнява съдържанието на този отчет.

СЛУЖЕБНА ОЦЕНКА НА ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 23. (1) Началникът на управление "Банков надзор" при Българската народна банка дава служебна оценка за ликвидността на банките въз основа на тримесечия отчет не по-късно от десет дни след представянето му, а по годишния отчет за ликвидността - не по-късно от двадесет и един дни след представянето на този отчет.

(2) Българската народна банка може да извършва проверки на място в банките за достоверността на представените отчети по всяко време в рамките на работния ден, но най-малко веднъж на две години.

ПРОВЕРКА НА ПОСТАВЕНИТЕ НОРМАТИВНИ ИЗИСКВАНИЯ

Чл. 24. (1) Българската народна банка проверява съответствието между фактическите коефициенти по тази наредба и минималните нормативни изисквания по чл. 20.

(2) Българската народна банка може да коригира оценката на отчитащата банка, излизайки от сравнението на данните за състоянието и динамиката на ликвидността на еднородна група банки, като съставя служебен анализ на състоянието и служебна прогноза за ликвидността, върху които базира своята оценка и действия.

(3) Максималното допустимо разминаване между данните, получени от проверката по ал. 2, и отчетните данни от търговската банка е :

1. едно на сто от сумата на балансовите активи за годината, в която се извършва отчитането, за всяка от шестте подгрупи активи по чл. 5, ал. 1;

2. едно ма сто от сумата на балансовите активи за годината, в която се извършва отчитането, за общата сума на активите по чл. 6, ал. 3;

3. едно на сто от сумата на балансовите активи за годината, в която се извършва отчитането, за общата сума на активите по чл. 6, ал. 4;

4. едно на сто от сумата на балансовите активи за годината, в която се извършва отчитането, за сумата на активите със срок над една година по чл. 14, ал. 3;

5. едно на сто от сумата на балансовите активи за годината, в която се извършва отчитането, за сумата на всички отпуснати заеми и лизинговото финансиране по чл. 16, ал. 2;

6. едно на сто от сумата на балансовите пасиви за годината, в която се извършва отчитането, за всяка от шестте подгрупи пасиви по чл. 9, ал. 1;

7. едно на сто от сумата на балансовите пасиви за годината, в която се извършва отчитането, за неснижаемия остатък по всеки вид депозит съобразно с първоначалния им срок по чл. 10, ал. 1 и 2;

8. едно на сто от сумата на балансовите пасиви за годината, в която се извършва отчитането, за краткосрочните пасиви, деноминирани в чуждестранна валута по чл. 11, ал. 1;

9. едно на сто от сумата на балансовите пасиви за годината, в която се извършва отчитането, за сумата на депозитите на виждане и чековите сметки по чл. 17, ал. 2;

10. едно на сто от сумата на балансовите пасиви за годината, в която се извършва отчитането, за сумата на депозитите по чл. 17, ал. 2;

11. две на сто в абсолютен израз за коефициентите по чл. 6, 7, 8, 12, 13, 14, 15, 16 и 17.

(4) Когато разминаването между данните, получени от проверката по ал. 2, и отчетните данни от търговската банка надхвърли максимално допустимото, Българската народна банка може да предприеме мерките, предвидени в чл. 56 от Закона за банките и кредитното дело.

(5) Освен за количествената оценка на ликвидността на отделната банка Българската народна банка анализира и дава оценка и за качественото състояние на ликвидността на банката, като се основава на:

1. оценката си за пазарната репутация и позиция на банката, изразена в динамиката на нейните операции, котировките на емитираните от нея ценни книги, пазарния курс на нейните акции и други аналогични белези;

2. наличието и дела на съмнителните и безнадеждните заеми и на образувания от банката фонд "Резервен" по смисъла на чл. 22 от Закона за банките и кредитното дело, на други резерви с общо предназначение, образувани за сметка на печалбата на банката след облагането й с данък върху печалбата, както и на задължителните социални резерви (законови провизии), образувани от печалбата на банката преди облагането й с данъци съгласно чл. 26 от Закона за банките и кредитното дело;

3. адекватността на правилата за управление на ликвидността, структурата и функционирането на органи за управление на ликвидността и адекватността на предприеманите от него мерки;

4. адекватността на използвания метод за управление на ликвидността;

5. достъпа на банката до рефинансиране при Българската народна банка и източници на ликвидност;

6. сравненията между количествените показатели на банката и тези на еднородна група банки ;

7. адекватността на прогнозите за ликвидността на банката, тяхното тълкуване и мерките, взети въз основа на направените изводи;

8. адекватността на очакванията на банката за развитието на финансовите пазари;

9. наличието и степента на застраховане на депозитите и другите елементи от пасива на банката;

10. други белези, които характеризират спецификата на конкретната банка по отношение на изискванията за ликвидността, установени с тази наредба.

(6) Българската народна банка дава своята оценка за ликвидността на банката по еднообразна форма, избрана от нея и прилагана за всички банки.

(7) Крайната оценка на Българската народна банка за ликвидността на всяка отделна банка е служебна информация и се третира по режима за опазване на банковата тайна.

КОНСУЛТАЦИИ ПО ЛИКВИДНОСТТА

Чл. 25. (1) Ако Българската народна банка даде незадоволителна оценка за състоянието на ликвидността на отделна банка, тя може да покани членовете на органа по управление на ликвидността или управителния съвет (съвета на директорите) на банката на консултации за постигането на решение относно мерките, които е необходимо да бъдат предприети от страна на банката за разрешаване на проблема с ликвидността.

(2) Консултациите по ал. 1 не обвързват Българската народна банка със задължение за специално третиране на банката, изпаднала в затруднена ликвидност.

УВЕЛИЧЕНИЕ НА ВИСОКОЛИКВИДНИТЕ АКТИВИ

Чл. 26. Ако в резултат от извършената проверка, дадената служебна оценка или проведените консултации Българската народна банка прецени, че дадена банка, изпитваща недостиг от ликвидност, няма достатъчно голям достъп до паричния пазар или възможности за рефинансиране от Българската народна банка Управителният съвет на Българската народна банка може да задължи банката да увеличи размера на своите високоликвидни активи в степен, достатъчна да покрие размера на създадения дефицит.

ЗАБРАНА ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ДЪЛГОТРАЙНИ И финансови активи

Чл. 27. Ако в резултат от извършената проверка, дадената служебна оценка или проведените консултации Българската народна банка прецени, че коефициентът на трансформация на съответната банка последователно, за повече от една година надхвърля 0,30, Управителният съвет на Българската народна банка може да наложи ограничения по придобиването на дълготрайни материални активи, акции, дялове и облигации от страна на банката или да задължи банката в рамките на определен срок да продаде свои дълготрайни материални активи, акции, дялове съучастия или други неликвидни елементи на актива си.

НЕПОСРЕДСТВЕНО ЗАСТРАШЕНА ЛИКВИДНОСТ

Чл. 28. Българската народна банка може да предприеме мерките по чл. 26 и 27 и преди да е изтекъл срокът за даване на служебна оценка, ако прецени, че ликвидността на банката е непосредствено застрашена.

ЗАБРАНА ЗА ИЗПЛАЩАНЕ НА ДИВИДЕНТИ

Чл. 29. Банката не може да разпределя дивиденти или аналогични доходи на своите акционери, ако не отговаря на изискванията на тази наредба или не изпълни мерките, посочени в служебната оценка или в решенията, взети в резултат на проведените консултации с Българската народна банка.