Държавен вестник, брой 9 от 28.I

Чл. 1. (1) (Доп. - ДВ, бр. 65 от 1996 г.) С тази наредба се определят редът и размерите за износ и внос на български банкноти и монети, чуждестранна валута и други валутни ценности в наличност, както и редът за износ на чуждестранна валута по банков път.

(2) Въз основа на тази наредба митническите органи упражняват контрол върху износа и вноса на валутни ценности в наличност.

ГЛАВА ВТОРА "ИЗНОС И ВНОС НА БЪЛГАРСКИ БАНКНОТИ И МОНЕТИ В ОБРАЩЕНИЕ" ЗАЛ. - ДВ, БР. 63 ОТ 1999 Г.

Чл. 2. (Отм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.)

Чл. 3. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) (1) Местни и чуждестранни лица могат да изнасят чуждестранна конвертируема валута в наличност с равностойност в левове и български банкноти и монети в обращение общо в размер, както следва:

1. до 2000 лв. включително - свободно;

2. над 2000 до 20 000 лв. включително - след деклариране по реда на чл. 7;

3. над 20 000 лв. - с разрешение на Българската народна банка, издадено по образец съгласно приложението; разрешението важи за срок 90 дни от издаването му.

(2) Чуждестранни физически лица могат да изнасят чуждестранна конвертируема валута в наличност с равностойност над 20 000 лв. и без разрешение на Българската народна банка, ако изнасяната валута е в размери, които не надвишават размера на внесената и декларирана от тях валута. Митническата декларация е валидна за износ на валута до следващото излизане от страната.

(3) При споразумения на Българската народна банка с централни банки или с упълномощени за това банки на други държави български банкноти и монети в обращение над посочения в ал. 1, т. 1 размер могат да се изнасят и да се внасят при условията и по реда, определени в тези споразумения.

(4) Местни и чуждестранни лица могат да внасят неограничено количество чуждестранна конвертируема валута, която се декларира по реда на чл. 7.

(5) Местни и чуждестранни лица могат да внасят български банкноти и монети в обращение в размер до 20 000 лв. свободно, а над този размер - с разрешение на Българската народна банка.

(6) Юридически лица и еднолични търговци могат да извършват преводи и плащания към местни и чуждестранни лица в чужбина само по банков път.

(7) Равностойността на чуждестранната конвертируема валута в левове се изчислява по курса, ползван за митнически цели в деня на изнасянето, съответно на внасянето на валутата."

Чл. 3а. (Нов - ДВ, бр. 65 от 1996 г.; изм. - ДВ, бр. 74 от 1996 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) Местни лица могат да изнасят чуждестранна конвертируема валута по банков път за извършване на преводи и плащания към чужбина до равностойността на 1000 лв., като декларират основанието за извършване на превода, а над този размер - срещу представяне на търговската банка на съответни документи, доказващи необходимостта от такива преводи и плащания, в следните случаи:

1. за внос на стоки и услуги по установения ред - срещу представяне на фактура или друг документ - носител на информация за регистриране на тези стопански операции за първи път, с който се установява задължението за плащане. В случаите на внос на стоки в 7-дневен срок от датата на митническото оформяне за първи път се представя и митническата декларация, документираща вноса;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за транспортни, товарителни, застрахователни, складови и други подобни разходи, свързани с превоза на стоки и пътници, осъществявани от чуждестранни лица - срещу представяне на договор, фактура или друг документ, удостоверяващ основанието за плащане;

3. за лихви и главници по кредити, разрешени от Министерството на финансите - срещу представяне на разрешителния акт, договора за кредит и банков документ, удостоверяващ получаването на конвертируемата валута;

4. по решение на местни правораздавателни органи - срещу представяне на влязло в сила решение;

5. за плащания от застрахователни и презастрахователни дружества по застрахователни и презастрахователни договори - срещу представяне на съответния договор или друг документ, установяващ задължението за плащане;

6. за банкови комисиони, дължими от местни на чуждестранни банки;

7. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за обучение и квалификация в чужбина - срещу представяне на документ за обучение за съответната учебна година, копие от студентска виза за страните, за които се изисква виза, и документ за разходите за издръжка, обявени във формуляри за обучение и пребиваване във връзка с обучение в чужбина, като преводите се извършват чрез една търговска банка за учебната година;

8. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за лечение в чужбина и свързаната с това лечение издръжка - срещу представяне на документ от чуждестранно лечебно заведение за размера на дължимите такси и продължителността на престоя;

9. за издръжка на дипломатически и консулски представителства на Република България, както и на други представителства на министерства или други ведомства в чужбина - срещу план-сметка за административно-стопанските разходи, представена от съответното министерство или друго ведомство;

10. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за административно-стопански разходи на физически и юридически лица в чужбина - срещу представяне на решение за откриване на представителство в чужбина и регистрация на представителството, ако такава е предвидена в страната на представителството, и план-сметка за тези разходи за съответната година;

11. за заплащане на комисиони, такси и реклами, свързани със стопанската дейност на търговците, както и за участие в панаири и изложби в чужбина - срещу представяне на договор или друг документ, установяващ задължение за плащане;

12. за заплащане на членски внос в международни организации - срещу представяне на документ, издаден от съответната международна организация;

13. за участие в международни конкурси, фестивали, симпозиуми, конференции, бригади - срещу документ от съответния чуждестранен организатор;

14. за заплащане на визови такси на държави, които нямат дипломатически и консулски представителства на територията на страната - срещу документ, издаден от органи на Министерството на външните работи на съответната държава.

15. (нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за туристически разходи на местни физически лица в чужбина - срещу представяне на документ, удостоверяващ задължението за плащане;

16. (нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за абонаментни такси за чуждестранни публикации - срещу представяне на документ, удостоверяващ размера на таксата;

17. (нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за консултантски и правни услуги в чужбина - срещу представяне на документ, удостоверяващ цената на услугата;

18. (нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за изплащане на пенсии в чужбина - срещу представяне на документ, удостоверяващ пенсионното правоотношение;

19. (нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) за издръжка на съпрузи, низходящи, възходящи и братя и сестри в чужбина - срещу декларация за семейна връзка, в размер до равностойността на 20 000 лв. годишно, като преводите могат да бъдат извършвани само чрез една търговска банка по избор на лицето;

20. (нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) при превод на доходи от чуждестранни инвестиции в страната и на суми от прекратяване на преки инвестиции - срещу представяне на документи, удостоверяващи инвестицията и плащането на дължимите данъци.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 1996 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) В случаите по т. 3, 5, 7, 8, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17 и 18 на ал. 1 документите се представят на съответния чужд език, придружени с превод на български език.

(3) (Нова - ДВ, бр. 74 от 1996 г.) Когато в случаите по ал. 1, т. 1 и 2 е договорено авансово плащане, към нареждането за превод се представят договор и предварителна (проформа) фактура. Платецът е длъжен да представи в банката в 7-дневен срок след получаване на стоката или услугата фактура или друг документ - носител на информация за регистриране на стопанската операция за първи път. В случаите на внос на стоки в 7-дневен срок от датата на митническото оформяне за първи път се представя и митническата декларация, документираща вноса.

(Ал. 4-6 - отм. ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.)

(4) (Предишна ал. 5, изм. - ДВ, бр. 74 от 1996 г., предишна ал. 7, изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) Когато наредителят на превода е държавно предприятие или дружество с над 50 на сто държавно участие, разрешението по чл. 3а1, ал. 2 се издава след съгласуване с компетентния орган, който упражнява правото на собственост на държавата в съответното юридическо лице. В този случай срокът за произнасяне е 20 дни.

(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) Равностойността на чуждестранната конвертируема валута към лева се изчислява по курса на Българската народна банка към деня на превода.

Чл. 3б. (Нов - ДВ, бр. 74 от 1996 г.) Реализираните вземания на юридически лица и еднолични търговци в чуждестранна валута, произтичащи от износ на стоки, услуги, валутни ценности и инвестиции, се превеждат по техни валутни сметки в местни банки.

Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) Местни и чуждестранни физически лица могат да изнасят и внасят свободно изделия от благородни метали, скъпоценни камъни и монети в размери, обичайни за лично и семейно ползване, до следните размери:

1. бижута и аксесоари от сплави на злато и платина - до 60 г без оглед на съдържанието на златото и платината;

2. бижута и аксесоари от сплави на сребро - до 300 г без оглед на съдържанието на среброто;

3. злато на слитъци и златни монети - до 37 г без оглед на съдържанието на златото, с изключение на тези по чл. 6;

4. скъпоценни камъни, вградени в бижутата и аксесоарите по т. 1 и 2.

Чл. 5. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) Внасянето и изнасянето от местни и чуждестранни физически лица на изделия над размерите, посочени в чл. 4, се декларират по реда на чл. 7 и за целите на облагането и мерките на търговската политика тези изделия се третират като стоки, като за тях се прилагат разпоредбите на Закона за митниците и Правилника за прилагане на Закона за митниците.

Чл. 6. (1) Забранен е износът на предмети, включително монети, от злато, сребро и платина с историческа, археологическа, художествена и нумизматична стойност освен в случаите, когато има издадено разрешение от министъра на културата по реда на чл. 31 от Закона за паметниците на културата и музеите.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) Предметите и монетите, които имат историческа, археологическа, художествена и нумизматична стойност, се определят от:

1. министъра на културата - за предметите;

2. Българската народна банка - за емитираните от нея монети;

3. министъра на културата и Българската народна банка - за монетите извън тези по т. 2.

Чл. 7. (Изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) (1) При влизане и излизане от страната местните и чуждестранните лица задължително попълват декларация по образец, одобрен от министъра на финансите, когато се пренасят следните валутни ценности:

1. чуждестранна конвертируема валута в наличност с равностойност в български левове и български банкноти и монети в обращение, общо в размер над 2000 лв.;

2. издадени от местни лица в левове акции, облигации, записи на заповед, менителници, чекове и други ценни книжа в обращение, когато номиналната им стойност не надхвърля общо 20 000 лв. включително;

3. издадени от чуждестранни лица в чуждестранна конвертируема валута акции, облигации, съкровищни бонове, инвестиционни и депозитни сертификати, чекове, менителници, записи на заповед, кредитни писма и други подобни ценни книжа, когато номиналната им стойност е с равностойност общо до 20 000 лв. включително.

(2) Декларацията по ал. 1 се попълва в два екземпляра, когато:

1. размерът на средствата по ал. 1, т. 1 надхвърля общо равностойността на 20 000 лв.;

2. номиналната стойност на ценните книжа по ал. 1, т. 2 и 3 надхвърля общо 20 000 лв.;

3. се пренасят български монети с нумизматична стойност, монети, съдържащи благородни метали, описани по вид, тегло и стойност, и благородни метали и скъпоценни камъни, включително и изделия от тях, извън обичайните количества за лично и семейно ползване, описани по вид, тегло и стойност.

(3) Единият екземпляр от декларацията по ал. 2 остава у лицето, а другият се изпраща в Министерството на финансите - Главно управление "Данъчна администрация".

Чл. 8. (1) Ако при излизане от страната се установи, че декларирани валутни ценности не могат да се изнесат предвид изискванията на тази наредба, митническите органи ги приемат на съхранение срещу документ по образец, одобрен от Главно управление "Митници" на Министерството на финансите, и в срок до 3 работни дни ги депозират на името на притежателя им в най-близката търговска банка:

1. по текуща сметка-когато валутните ценности са български банкноти и монети в обращение или конвертируема чуждестранна валута;

2. (изм. - ДВ, бр. 63 от 1999 г., в сила от 12.08.1999 г.) като правилен влог-когато валутните ценности са извън посочените в т. 1, както и когато те са български монети с нумизматична стойност.

(2) Документът по ал. 1 се издава от митническия орган в два екземпляра и трябва да съдържа следните данни:

1. дата и място на съставяне;

2. име, презиме и фамилия на притежателя на валутните ценности и неговия адрес;

3. име, презиме, фамилия, единен граждански номер и номер на служебната карта на митническия служител, който приема на съхранение валутните ценности;

4. подробно описание на валутните ценности, съответно вид и размер на валутата, и други данни, необходими за идентифициране на ценностите;

5. подпис и печат на митническия служител и подпис на притежателя на ценностите.

(3) Банката уведомява писмено притежателя на депозираните валутни ценности за условията, при които те са приети на съхранение.

(4) Разпореждането с депозираните валутни ценности от притежателя им се извършва след представяне и на документа по ал. 1, издаден от митническите органи, който остава в банката.

Чл. 9. (1) Ако при влизане в страната се установи, че декларирани валутни ценности не могат да се внесат предвид изискванията на тази наредба, митническите органи ги приемат на съхранение срещу издаден документ по реда на чл. 8.

(2) Недопуснатите за внос валутни ценности по ал. 1 се съхраняват в митницата или се депозират в най-близката търговска банка на името на митницата.

(3) Министърът на финансите издава наредба за реда и условията за съхранение на недопуснатите за внос валутни ценности и тяхното връщане на притежателя им.

Чл. 10. (1) Валутни ценности не могат да се внасят и да се изнасят посредством колети, писма, пощенски или други пратки.

(2) Ограниченията по ал. 1 не се отнасят за пратки на Българската народна банка и на търговските банки, получили разрешение по установения в Закона за банките и кредитното дело (обн., ДВ, бр. 25 от 1992 г.; изм., бр. 62 от 1992 г. и бр. 59 и 109 от 1993 г.) ред да извършват валутни операции с чужбина.

Чл. 11. За нарушения на тази наредба виновните лица носят отговорност по чл. 37 от Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол.