Държавен вестник, брой 16 от 21.II

Чл. 1. С тази наредба се уреждат мерките за профилактика, организация на лечението и провеждане на контрола на най-честите местни паразитози: ентеробиоза, аскаридоза, трихоцефалоза, хименолепидоза, ламблиоза, ехинококоза, трихинелоза и тениидози.

Чл. 2. Министерството на здравеопазването (МЗ) ръководи профилактиката и контрола на местните паразитози.

Чл. 3. При осъществяване на дейността по чл. 2 МЗ се подпомага от националния консултант по паразитология и създадения към него експертен съвет, които:

1. анализират паразитологичната ситуация в страната и предлагат противопаразитни мерки;

2. разработват проект на национална програма за профилактика, лечение и контрол на паразитните болести.

Чл. 4. (1) Специализиран териториален орган за профилактика и контрол на местните паразитози са хигиенно-епидемиологичните инспекции (ХЕИ). Те провеждат дейността си чрез отделение "Медицинска паразитология" (МП).

(2) При осъществяване на функциите си по ал. 1 отделенията МП:

1. анализират паразитологичната ситуация в съответния район, разработват, координират и контролират изпълнението на регионална програма за профилактика и контрол на паразитните болести;

2. извършват по клинични, епидемиологични и профилактични показания лабораторна диагностика на паразитозите;

3. организират и ръководят проучвания върху епидемиологията на местните паразитози в района;

4. упражняват санитарно-паразитологичен контрол съвместно с хигиенните отделения на ХЕИ и водят санитарно-паразитологични досиета на детските заведения и ендемичните за геохелминтози населени места в района;

5. организират и провеждат съвместно със здравните заведения лечение на заразените лица в ендемичните населени места и детските колективи;

6. ръководят методично, консултират и контролират здравните заведения по всички въпроси на профилактиката и контрола на паразитните болести, вкл. профилактичните прегледи и диспансерното наблюдение на преболедувалите от паразитни болести;

7. осъществяват съвместна дейност по борбата с паразитозите с районните ветеринарномедицински служби (РВМС), обществените организации, органите на местното самоуправление и местната администрация.

(3) В санитарното досие по ал. 2, т. 4 се включват здравно-хигиенната характеристика на детските заведения и ендемичните за геохелминтози населени места в района, проведените паразитологични и санитарно-паразитологични изследвания и резултати, организираните лечебно-профилактични и здравнопросветни мерки и сроковете за провеждането им.

Чл. 5. Обединените районни болници-чрез кабинетите по медицинска паразитология, организират и оказват консултативна медицинска помощ по въпросите на местните паразитози в рамките на обслужвания от тях район.

Чл. 6. Националният център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) към МЗ осъществява научно-методичното ръководство на ХЕИ по профилактиката на местните паразитози.

Чл. 7. Хигиенно-епидемиологичните инспекции и медицинският персонал, обслужващ детските ясли, целодневните и седмичните детски градини, домовете "Майка и дете", заведенията за социални грижи, оздравителните училища, интернатите и други с пансионатно обучение, провеждат профилактични, лечебни и контролни мерки в тях независимо от собствеността им.

Чл. 8. За предотвратяване разпространението на местните паразитози в заведенията по чл. 7 органите на държавния санитарен контрол могат да разпореждат извънредни изследвания на отделни групи, класове и лица от детските заведения по епидемиологични показания.

Чл. 9. (1) Лекарят или фелдшерът, обслужващ заведение по чл. 7, извършва лечение на откритите опаразитени деца при профилактичните изследвания или при изследвания по епидемиологични показания, без да ги отстранява от заведението.

(2) След провеждане на лечението по ал. 1 лекарят или фелдшерът изпраща в ХЕИ, отделение МП, списък на обхванатите лица съгласно образец, утвърден от министъра на здравеопазването.

Чл. 10. (1) При установяване на ентеробиоза, ламблиоза и хименолепидоза при над 20 % от децата в групата или класа лекарят или фелдшерът, обслужващ заведение по чл. 7, по предписание на паразитолог от ХЕИ провежда еднократно лечение на децата и персонала в заведението.

(2) След провеждане на лечението по ал. 1 лекарят или фелдшерът изпраща в ХЕИ, отделение МП, списък на обхванатите лица съгласно чл. 9, ал. 2.

Чл. 11. (1) Лекуващият лекар или фелдшер извършва на лекуваните за ентеробиоза кон-тролни изследвания на 5-ия и 20-ия ден от началото на лечението, а на лекуваните за ламблио-за-на 10-ия и 20-ия ден.

(2) Лекуваните от местни паразитози подлежат на диспансерно наблюдение съгласно Наредба № 9 за организирането и провеждането на диспансерното наблюдение на деца от 0 до 18 години (ДВ, бр. 43 от 1996 г.) и Наредба № 12 за организиране и провеждане на диспансеризацията на лица над 18 години (ДВ, бр. 56 от 1996 г.).

Чл. 12. Средствата за лечение на опаразитените контингенти при опаразитеност под 20 % в заведения по чл. 7, собственост на държавата, се осигуряват от бюджета им, а на заведения, частна собственост, са за сметка на съответния собственик.

Чл. 13. При установяване на опаразитеност в заведенията по чл. 7 органите на държавния санитарен контрол извършват санитарно-паразитологично изследване на средата в занимални, спални, класни и други стаи, дворове, предмети и др.

Чл. 14. Хигиенно-епидемиологичните инспекции и здравните заведения провеждат мерки за намаляване на геохелминтозите аскаридоза и трихоцефалоза и за ликвидиране на огнища в ендемични за тези паразитози населени места.

Чл. 15. Лекарят или фелдшерът, открил опаразитени лица, провежда лечението им, а лицата, нуждаещи се от болнично лечение, насочва за лечение съгласно Наредба № 16 за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения (ДВ, бр. 76 от 1996 г.).

Чл. 16. (1) Хигиенно-епидемиологичните инспекции съвместно със здравните заведения провеждат репрезентативни изследвания по епидемиологични показания на не по-малко от 10 % от населението в ендемични за геохелминтози населени места от съответния район за откриване на инвазираните лица и определяне на степента на ендемичност.

(2) При установена инвазираност на над 20 % от изследваните лица здравните заведения провеждат лечение на населението в ендемичното населено място, а при инвазираност под 20 %-само на опаразитените лица. Лечението се провежда от лекарите на съответното здравно заведение в населеното място под методичното ръководство на ХЕИ, отделение МП. При инвазираност на населението в даденото населено място под 20% средствата се осигуряват от бюджета на здравните заведения.

Чл. 17. В селища с опаразитеност над 20 % ХЕИ и районните центрове по здравеопазване (РЦЗ) разработват и предлагат на общинските съвети проекти за комплексни оздравителни програми.

Чл. 18. (1) Хигиенно-епидемиологичната инспекция прекратява наблюдението на картотекираните ендемични за аскаридоза и трихоцефалоза населени места и огнища при липса на регистрирани опаразитени лица в три последователни години след последната дехелминтизация и отрицателни санитарно-паразитологични резултати от изследвания на околната среда 5 години след провеждането є.

(2) Контролът на дейностите по ал. 1 се провежда от НЦЗПБ чрез проверка на документацията и достоверността на паразитологичните и санитарно-паразитологичните резултати.

Чл. 19. (1) Хигиенно-епидемиологичните инспекции съвместно със здравните заведения провеждат профилактика, лечение и контрол на хелминтозоонозите-ехинококоза, трихинелоза и тениидози, при хората и вземат мерки за тяхното ограничаване.

(2) Към МЗ и Министерството на земеделието и хранителната промишленост (МЗХП) със заповед на министъра на здравеопазването и министъра на земеделието и хранителната промишленост се създава междуведомствена комисия по борба със зоонозите.

(3) Комисията по ал. 2 анализира състоянието на хелминтозоонозите по хората и животните и предлага конкретни мерки за тяхното ограничаване и намаляване.

Чл. 20. Лекуващият лекар или фелдшер, открил лица с първична ехинококоза или рецидив, съобщава в ХЕИ по местоживеене на лицата не по-късно от 7 дни след диагностицирането на заболяването им с бързо известие (уч.ф. Б-58).

Чл. 21. Хигиенно-епидемиологичните инспекции извършват епидемиологични проучвания на лицата по чл. 20 и контактните с тях и попълват карта по образец, утвърден от министъра на финансите, в срок 14 дни от получаване на бързото известие.

Чл. 22. Хигиенно-епидемиологичните инспекции съобщават на ръководителите на здравните заведения по местоживеене на активно откритите серопозитивни лица за уточняване на диагнозата им и необходимостта от провеждане на съответно лечение.

Чл. 23. (1) Лекар или фелдшер, открил болни с трихинелоза, ги насочва в болничните заведения по реда на Наредба № 16 от 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения.

(2) По преценка на лекуващия лекар или фелдшер лечението на болни с асимптомни и леки форми на трихинелоза може да се проведе и в условията на домашен стационар.

(3) Лекарят или фелдшерът, открил болни с трихинелоза, незабавно съобщава по телефона и изпраща бързо известие (уч.ф. Б-58) в ХЕИ по местоживеене на болния не по-късно от 24 часа след поставяне на диагнозата. При заболявания на повече от 5 души, консумирали един и същ месен продукт, директорът на болницата, в която са настанени, незабавно уведомява по телефон, телефакс или факс МЗ.

(4) Хигиенно-епидемиологичната инспекция извършва епидемиологично проучване на от-критите с трихинелоза болни, като:

1. попълва карта за епидемиологично проучване по образец, утвърден от министъра на здравеопазването, и в срок 3 дни уведомява по телефон, телекс или факс МЗ за броя на случаите, източника на заразата и предприетите мерки. При установяване на повече от 5 заболели, консумирали един и същ месен продукт, в проучването се включват освен паразитолози и специалисти по хигиена на храненето;

2. регистрира всички консумирали съмнително месо, осигурява серологичното им изследване и ги насочва към съответното здравно заведение по местоживеене за уточняване на диагнозата;

3. осигурява извършване на санитарно-паразитологично изследване на съмнителното за трихинели месо съвместно с органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол;

4. до един месец след приключване на епидемичния взрив изпраща в МЗ кратък епидемиологичен анализ за обхвата, причините и мерките, които са проведени за ликвидирането му.

Чл. 24. Лекарят или фелдшерът, открил болни с тениидози, вкл.с цистицеркоза:

1. изпраща бързо известие (уч.ф. Б-58) в ХЕИ по местоживеене на болния в 7-дневен срок след поставяне на диагнозата;

2. насочва болните за болнично лечение съгласно Наредба № 16 от 1996 г. за организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични заведения.

Чл. 25. Хигиенно-епидемиологичните инспекции извършват епидемиологични проучвания на всеки съобщен при тях болен с тениидози и попълват епидемиологична карта по образец, утвърден от министъра на здраве-опазването.

Чл. 26. Хигиенно-епидемиологичната инспекция извършва в 14-дневен срок епидемиологични проучвания и паразитологични изследвания на лицата, свързани с отглеждане на животни, след получаване на съобщения от органите на държавния ветеринарно-санитарен контрол за открити цистицеркозни животни при кланичния месодобив.

Чл. 27. Хигиенно-епидемиологичните инспекции и районните ветеринарномедицински служби си обменят информация за откритите случаи на тениидози по хората и цистицеркоза по животните в района всяко тримесечие.

Чл. 28. За нарушаване разпоредбите на тази наредба виновните лица носят отговорност по чл. 101 от Закона за народното здраве.