Държавен вестник, брой 62 от 5.VIII

Чл. 1. (1) С тази наредба се определят:

1. мерките за недопускане, ограничаване и ликвидиране на шарката по овцете и козите;

2. задълженията на ветеринарномедицинските органи, кметовете, собствениците и търговците на овце и кози и на продукти от тях по профилактиката и борбата срещу шарката.

(2) Шарката по овцете и козите е заразно контагиозно заболяване, причинявано от вируси от вида Сарripoxivirus.

Чл. 2. (1) Вносът на овце и кози се разрешава само при следните условия:

1. в страната износител не е установена шарка най-малко 1 година преди износа;

2. животните, предназначени за внос, са родени и отгледани на територията на страната износител и не са ваксинирани срещу шарка.

(2) След вноса им животните подлежат на задължителна 30-дневна гранична карантина в карантинни бази, одобрени от Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС).

Чл. 3. (1) Внос на мляко и сурови хранителни продукти от овце и кози се разрешава само ако:

1. произхождат от страни, в които не е съществувала шарка най-малко 1 година преди вноса;

2. са добити под контрол на държавен ветеринарен лекар в одобрени от компетентните ветеринарномедицински органи предприятия.

(2) Внос на технически суровини от овце и кози сурови кожи, вълна, козина и др., се разрешава от страни, в които не е съществувала шарка най-малко 2 години преди вноса и тези суровини са добити по реда на т. 2 на ал. 1.

Чл. 4. (1) От страни, засегнати от шарка, по изключение се допуска внос на месо, хранителни и технически продукти, когато:

1. месото е от неваксинирани срещу шарка животни, които произхождат от райони, незасегнати от заболяването, и е добито съгласно изискванията на чл. 3, ал. 1, т. 2;

2. хранителните и техническите продукти са претърпели обработка, гарантираща обезвреждането на вируса на шарката.

(2) Продуктите по ал. 1 се съхраняват в складове и се преработват в предприятия, одобрени и контролирани от НВМС.

(3) Вносните технически суровини се съхраняват и преработват съгласно указанията на районните ветеринарномедицински служби (РВМС) и при условията, посочени в приложение № 1.

Чл. 5. По неуредените въпроси относно разрешаването на вноса и транзита на овце и кози и на продукти от тях се прилага Наредба № 1 за граничен ветеринарен контрол и карантина (обн., ДВ, бр. 41 от 1990 г.; изм., бр. 31 от 1993 г.).

Чл. 6. (1) За недопускане поява и разпространение на шарка компетентните ветеринарномедицински органи провеждат общи и специфични профилактични мерки.

(2) Общите мерки са:

1. контрол върху регистрацията, маркирането, отглеждането, развъждането, движението и търговията с овце, кози и продукти, добити от тях;

2. контрол върху кланиците, складовете и предприятията за добив и съхранение на хранителни и технически продукти от овце и кози.

(3) Специфичните мерки са:

1. периодичен и серологичен контрол на стадата от овце и кози в рисковите за поява на шарка райони;

2. ваксинация на овцете и козите само при условията на чл. 13, ал. 3.

Чл. 7. (1) В селищата и общините, граничещи с държави, в които има огнища на шарка, се води ежемесечен отчет, регистрация, клиничен преглед и серологичен контрол на овцете и козите.

(2) Ежегодно кметовете на граничните селища и общини съвместно с ръководителите на държавните ветеринарни участъци районират пашата и водопоя с оглед пространствената изолация между стадата на селището и стадата на съседните населени места.

(3) Пашата и водопоят в двукилометровата гранична зона се разрешават, забраняват и контролират от НВМС.

(4) Продажба на овце и кози от селищата и общините по ал. 1 за други райони на страната се разрешава след 30-дневна карантина на изолирано от другите животни място в стопанството, от което произхождат. През карантинния период се провеждат серологично изследване и клиничен преглед за шарка.

(5) Клане на овце и кози от посочените в предходните алинеи селища и общини се извършва в кланици, определени от РВМС след предварителен клиничен преглед за шарка.

(6) Кожи, вълна и мляко от овце и кози от граничните селища и общини се изкупуват само от регистрирани в РВМС търговци и се преработват от определени от НВМС предприятия под контрола на държавен ветеринарен лекар.

Чл. 8. По изпълнението на мерките, посочени в чл. 6, кметовете, ветеринарномедицинските специалисти, собствениците и търговците на овце и кози и на продукти от тях имат следните задължения:

1. кметовете:

а) определят със заповед местна епизоотична комисия и организират нейната работа;

б) организират регистрацията и маркировката на овцете и козите;

в) подпомагат с хора, транспорт и парични средства профилактичната и противоепизоотичната дейност на ветеринарномедицинските специалисти;

г) съвместно с ръководителите на държавни ветеринарни участъци определят местата за водопой, отглеждане, паша и търговия с овце и кози;

2. ветеринарномедицинските органи:

а) извършват маркировка на овцете и козите;

б)издават ветеринарни свидетелства при транспортирането на животните и на продуктите от животински произход;

в) одобряват и контролират стопанствата за отглеждане на овце и кози и депата за износ;

г) одобряват, водят на отчет и контролират предприятията за добив, преработка и реализация и складовете за съхранение на продукти от овце и кози и извършваните в тях дезинфекции, дезинсекции и дератизации;

д) извършват профилактични клинични прегледи, ваксинации и диагностични изследвания на овцете и козите и експертизи на добиваните от тях продукти;

е) при възникване на шарка предприемат мерки за ограничаване и ликвидиране на заболяването;

ж) извършват просветна дейност сред населението;

3. търговците на овце и кози, суровини и продукти от тях:

а) извършват търговска дейност само на територията, за която са получили разрешение от съответната РВМС;

б) изкупуват и транспортират овце и кози, суровини и продукти от тях със специализирани превозни средства и ветеринарно свидетелство за здравословно състояние, издадено от държавен ветеринарен лекар;

в) съхраняват издадената им ветеринарномедицинска документация и я представят при поискване на контролните органи;

4. собствениците на овце и кози:

а) регистрират и представят за маркиране в държавните ветеринарномедицински участъци притежаваните от тях животни;

б) отглеждат, пасат и поят животните си на определените от кмета и ръководителя на държавен ветеринарен участък места;

в) изпълняват разпорежданията на ветеринарномедицинските специалисти по отглеждането, храненето, развъждането и здравеопазването на животните;

г) търгуват с овце и кози и продукти от тях само след издаване на ветеринарно свидетелство или експертен лист от държавен ветеринарен лекар;

5. ръководителите на предприятия за добив, преработка и съхранение на суровини и продукти от овце и кози:

а) не приемат суровини и продукти без ветеринарномедицински документи;

б) изграждат своите обекти в съответствие с изискванията на Наредба № 7 от 1992 г. на Министерството на здравеопазването за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (обн., ДВ, бр. 46 от 1992 г.; изм. и доп., бр. 46 от 1994 г., бр. 89 от 1996 г.; изм., бр. 101 от 1996 г.) и поддържат дезинфекционни площадки за МПС и ветеринарно-санитарни филтри за работещите в предприятието лица; определянето на площадката и изграждането на обектите се извършват с разрешение на държавните ветеринарномедицински органи;

в) поддържат необходимата хигиена в складовете и производствените помещения и извършват периодични дезинфекции, дезинсекции и дератизации в тях по указания на ветеринарномедицинските органи;

г) осигуряват свободен достъп на ветеринарномедицинските органи в предприятията за извършване на контролна, профилактична и противоепизоотична дейност.

Чл. 9. Собствениците и пастирите на овце и кози при съмнение за заболяване са длъжни:

1. незабавно да уведомят участъковия ветеринарен лекар;

2. да изолират съмнително болните и да запазят труповете на умрелите животни;

3. да преустановят движението, търговията и клането на овце и кози и продажбата на продукти от тях.

Чл. 10. След получаване на сигнал за шарка участъковият ветеринарен лекар трябва да извърши следното:

1. епизоотологично проучване и клиничен преглед с измерване на температурата (термометриране) на овцете и козите в стадото;

2. при установяване клинични признаци на шарка незабавно да уведоми директора на регионалната ветеринарномедицинска служба, който да изпрати съобщение до ГУ на НВМС;

3. до потвърждаване или отхвърляне на диагнозата да постави под оборна карантина всички животни в населеното място.

Чл. 11. (1) Диагноза шарка се поставя след епизоотологично проучване, клиничен преглед и патологоанатомични данни и се потвърждава от лабораторни изследвания.

(2) Изследват се кръвен серум от клинично болни и преболедували овце и кози, изменени части от кожа и от вътрешни органи. Тези лабораторни изследвания се извършват в Централния научноизследователски ветеринарномедицински институт в София.

(3) При необходимост се правят и допълнителни вирусологични изследвания и биопроба.

Чл. 12. (1) Лабораторната диагностика на заболяването включва следните методи:

1. идентификация на вирусния агент чрез:

а) инокулация на първични клетъчни култури;

б) директна имуно флуоресценция;

в) инхибиция на цитопатичния ефект на бъбречни култури с помощта на специфични антитела;

г) доказване на вирусния антиген чрез ELISA;

2. серологични тестове чрез:

а) вируснеутрализация;

б) индиректен имунофлуоресцентен метод;

в) агар-гел имунодифузия или ELISA.

(2) Националната ветеринарномедицинска служба осъществява контрол върху диагностичната лаборатория, в която се работи с вирус на шарката, за установяване съответствието и с минималните стандарти на ФАО.

Чл. 13. (1) При потвърждаване на диагнозата заболяването се обявява със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа. Профилактичните и противоепизоотичните мерки, посочени в заповедта, се прилагат от ветеринарномедицинските органи със съдействието на областния управител и кметовете на общини и кметства, застрашени или засегнати от шарка по овцете и козите.

(2) Мерките по ал. 1 се прилагат в три зони заразена зона "А", застрашена зона "Б" и предпазна зона "В".

(3) При възникване на вторични епизоотични огнища, създаващи опасност от разпространение на шарка на голяма територия, министърът на земеделието, горите и аграрната реформа по искане на генералния директор на НВМС издава заповед за извършването на спешна ваксинация.

(4) В заповедта по ал. 3 се определя и географският регион, в който ще се проведе спешната ваксинация, и се посочват:

1. видовете животни, подлежащи на ваксиниране, и тяхната възраст;

2. датата на реваксинация;

3.ограниченията върху придвижването на ваксинираните животни и продукти от тях;

4. специалната идентификация и точната регистрация на ваксинираните животни.

(5) Националната ветеринарномедицинска служба поддържа резерв от ваксини срещу шарка. Средствата за тях ежегодно се предвиждат по реда на чл. 8а от Закона за ветеринарното дело.

(6) Националната ветеринарномедицинска служба в най-кратък срок разработва програма за изколване на всички ваксинирани животни.

(7) Собствениците на унищожени животни, продукти от тях и фуражи се обезщетяват по реда на Наредба № 24 от 1996 г. за обезщетяване на собствениците на животни, унищожени с профилактична и диагностична цел (ДВ, бр. 75 от 1996 г.).

Чл. 14. (1) Заразената зона "А" включва епизоотичното огнище на шарката (т.е. всички овце и кози в засегнатото стопанство), стадата в заразеното селище и всички населени места в радиус 3 км около огнището.

(2) В зона "А" се провеждат следните мероприятия:

1. с кметска заповед се налага усилена възбрана, при която:

а) движението на хора и транспортни средства, движението, клането и търговията с овце и кози и продукти от тях временно се ограничават;

б) овцете и козите се затварят в дворовете, а сборните стада - в кошарите на отделните пасища;

в) пастирите остават в стопанството при животните и нямат право да го напускат;

г) стопаните създават организация за карантинно обслужване на овцете и козите;

д) компетентните ветеринарномедицински органи осъществяват контрол по изпълнение на действията по букви "а" "г";

2. епизоотичното огнище се обслужва денонощно от ветеринарномедицински специалист;

3. около огнището и на входно-изходните артерии на селищата от зоната се поставят денонощни полицейски постове, които проверяват транспортните средства за превозване на овце и кози и на продукти от тях; в района на огнището се поставят предупредителни знаци за заразна болест по животните;

4. извършва се регистриране и маркиране на неидентифицираните овце и кози;

5. спират се всички кръвни манипулации, профилактични имунизации и масови противопаразитни третирания;

6. извършва се индивидуален клиничен преглед с мерене на температурата (термометриране) и серологично изследване на всички овце и кози; проверява се дали реалният брой на животните отговаря на броя на регистрираните в кметството; прегледът се извършва чрез поваляне на животното и внимателно оглеждане на главата и обезкосмените части между предните и задните крака;

7. прегледите по т. 6 се извършват ежедневно в продължение на 21 дни, а след това през 7 дни в продължение на 2 месеца; серологичното изследване се извършва по утвърдена от НВМС схема, като се започне от стадата в засегнатото селище и се продължи в останалите стада в зоната в зависимост от степента на застрашеност;

8. болните и контактните овце и кози от заболялото стадо се убиват и се загробват или обезвреждат в екарисаж; на дъното на гробовете и върху труповете се посипва хидратна вар; труповете се заравят и се засипват с най-малко 1 м пръст;

9. теренът около мястото на загробването се дезинфекцира и се изолира с ограда, непозволяваща преминаването на животни;

10. с разрешение от ГУ на НВМС се извършва санитарно клане на здрави животни от заразените и контактни стада; добитите продукти се обезвреждат по начин, гарантиращ унищожаване вируса на шарката;

11. всички продукти от животински произход, фуражи, малоценни предмети и инвентар от заразеното стопанство се унищожават; примитивните сгради от слама се събарят и изгарят;

12. след унищожаване на животните задължително се дезинфекцира ликвидираното огнище;

13. непосредствено след унищожаването се извършва дезинфекция на четири пъти през интервал 2 3 дни на всички лагери за почивка, кошари, пътища, дворове, водопои и други обекти, посещавани от заболялото стадо;

14. пред дворовете на стопаните и пред кошарите в засегнатото от шарка селище се поставят дезинфекционни вани;

15. предприемат се мерки за ограничаване броя и движението на скитащи кучета;

16. води се разяснителна работа сред населението - на обществени места се поставят плакати и табла, пред всяко заразено стопанство се поставят предупредителни знаци, водят се беседи по радиоточки, публикуват се статии в местните вестници;

17. ваксинираните животни и техните приплоди се отглеждат изолирано и 30 дни след ваксинацията се изколват и оползотворяват в кланица; добитите продукти се насочват за термична обработка, а кожите се дезинфекцират и обработват химически;

18. кожи, добити от болни и преболедували животни, се унищожават на място чрез закопаване или изгаряне;

19. кожите и вълната, добити от овце и кози, заклани преди констатиране на заболяването, и от овце и кози от здравите стада в зоната се изкупуват идезинфекцират на място или опаковани в полиетиленови чували се транспортират в закрити и уплътнени превозни средства за преработка в производствени предприятия при карантинни условия и под контрол на държавен ветеринарен лекар;

20. всички складове за кожи и вълна, дараци, млекосъбирателни предприятия и мандри се запечатват до изтичане на 30 дни от ликвидиране на огнището; след този срок се извършва трикратна дезинфекция на помещенията и инвентара в тях и ограниченията, свързани с усилената възбрана, се вдигат;

21. млякото от здравите стада се пастьоризира и преработва на място във всяко стопанство или се транспортира в определено от РВМС предприятие;

22. кланиците и транжорните се поставят под ветеринарномедицински контрол;

23. наличните суровини и продукти в предприятията се изпращат за термична или химична обработка; извършва се основна дезинфекция и след това се разрешава клане на животни и преработка на продукти от тях.

Чл. 15. (1) Застрашената зона "Б" включва останалите селища от общината, в която се намира заразеното селище, както и населените

места от други общини, разположени в радиус до 15 км от епизоотичното огнище.

(2) В зона "Б" се провеждат следните мероприятия:

1. налага се усилена възбрана при спазване на условията, посочени в чл. 14, ал. 2, т. 1;

2. извършват се индивидуални клинични прегледи през 10 дни в срок до 2 месеца след последния случай на шарка и приключване на оздравителните мероприятия в епизоотичното огнище;

3. всички кланици и предприятия за добив, преработка, съхранение и реализация на продукти от овце и кози се поставят под постоянен ветеринарно-санитарен контрол;

4. кметът и държавният ветеринарен лекар извършват райониране на пашата и водопоя; забранява се пашата на разстояние, по-малко от 200 м от междуселски и републикански пътища, магистрали, бензиностанции, кланици и предприятия, преработващи и съхраняващи продукти от животински произход;

5. създава се буферна зона от 2 км между зони "А" и "Б", в която не се допуска паша и отглеждане на овце и кози;

6. пасищата и буферната зона се поставят под надзор на назначени от НВМС пазачи; по пътищата органите на полицията извършват проверки на превозните средства за недопускане транспортирането на овце и кози и продукти от тях;

7. всички кожи извън кланичен добив и вълна от частните стопанства се изкупуват от определени от РВМС търговци и се насочват за преработка в предприятия под постоянен контрол от държавен ветеринарен лекар;

8. млякото от овцете и козите се оползотворява при условията на чл. 14, ал. 2, т.21.

(3) В зона "А" и в зона "Б" до вдигане на възбраната се забранява смесване на стадата от овце и кози и придвижването им до друго населено място, освен ако се изпращат за принудително клане.

Чл. 16. (1) Вдигането на ограничителните мерки при шарката по овцете и козите в зони "А" и "Б" се извършва със заповед на министъра на земеделието, горите и аграрната реформа 30 дни след ликвидиране на огнището (чрез стемпингаут или клане на ваксинираните) и провеждане на заключителните дезинфекции на стопанството и животните. След това се преминава към едномесечна условна възбрана.

(2) В периода на условната възбрана продължава забраната на търговията с овце и кози и продукти от тях, с изключение на предназначените за клане животни и на продукти, преминали през термична обработка.

(3) През условната възбрана в стопанствата в зона "А" овцете и козите се изкъпват двукратно през 15 дни с дезинфекционни средства-йодофори. Извършват се и серологични изследвания на всички стада в зона "Б".

Чл. 17. (1) Предпазната зона "В" включва стопанствата и селищата, разположени в съседство със зона "Б".

(2) В зона "В" се провеждат следните мероприятия:

1. въвежда се постоянен ветеринарномедицински контрол върху пазарите, складовете и предприятията за съхранение и преработка на кожи, вълна, мляко и други продукти от овце и кози;

2. спира се търговията с овце и кози, освен на предназначените за клане, в определени от РВМС предприятия под контрол на държавен ветеринарен лекар;

3. районират се пашата и водопоят и не се допуска паша в близост до пътища, магистрали, кланици и предприятия за преработка и съхранение на продукти от животински произход;

4. извършват се индивидуални клинични прегледи на всеки 15 дни до вдигане на ограничителните мерки;

5. през периода на условната възбрана се извършват сондажни серологични изследвания.

Чл. 18. По време и след ликвидиране на огнището се извършват дезинфекции, дезинсекции и дератизации, посочени в приложение № 2.