Държавен вестник, брой 89 от 7.X

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за създаване на служби по трудова медицина и организацията на дейността им.

Чл. 2. Службите по трудова медицина подпомагат работодателите при планирането, организацията и изпълнението на мерките за осигуряване на здраве и безопасност при работа, благоприятна работна среда и трудов процес и за опазване и укрепване на здравето и трудоспособността на работниците и служителите.

Чл. 3. (1) Работодателите осигуряват обслужване на своите работници и служители от служба по трудова медицина, като:

1. създават самостоятелна служба по трудова медицина;

2. създават служба по трудова медицина в съдружие с други работодатели;

3. договорират обслужване от служба по трудова медицина, разкрита от друго юридическо лице.

(2) Необходимото минимално време, което се осигурява за обслужване от службата по трудова медицина, е посочено в приложението.

Чл. 4. Предприятия и организации с над 2000 работници и служители създават самостоятелни служби по трудова медицина.

Чл. 5. (1) Създадените служби по трудова медицина се регистрират в управление "3дравна профилактика и държавен санитарен контрол" (УЗПДСК) при Министерството на здравеопазването (М3).

(2) За регистриране на служба по трудова медицина съответното юридическо лице, което създава службата, подава заявление, придружено от следните данни:

1. адрес и телефон на службата по трудова медицина;

2. данни за характера на дейността на обслужваните обекти и условията на труд;

3. брой на обслужваните работници и служители общо и по категории труд;

4. удостоверение за съдебна регистрация на юридическото лице, което създава службата;

5. правилник за вътрешния трудов ред и организацията на службата;

6. данни за персонала на службата имена, професионален опит и квалификация и копия от трудовите договори;

7. списък на наличната лабораторноизмервателна и диагностична апаратура.

Чл. 6. (1) Главният държавен инспектор и началникът на Главната инспекция по труда след обсъждане в Националния съвет по условията на труд утвърждават графици за създаване на службите по трудова медицина по видове дейности и категории предприятия или организации.

(2) Графиците за създаването на службите по трудова медицина и списъците на действащите служби се публикуват в специализираните издания на МЗ и Министерството на труда и социалната политика (МТСП).

(3) Работодатели и други юридически лица могат да създават служби по трудова медицина, като ги регистрират по реда на чл. 5.

Чл. 7. Службите по трудова медицина разработват мерки за подобряване състоянието на работната среда и трудовия процес чрез:

1. оценка на работните места, отделните професии и видове работи и определяне на наличните опасности за здравето и изложените на риск лица;

2. участие при избора на ново технологично оборудване и въвеждането на нови работни процеси и методи;

3. съвети по отношение на избора и ефективността на средствата за колективна и лична защита;

4. проверка на системите и средствата за премахване или намаляване на риска за здравето при работа;

5. оценка на условията за санитарно-битово обслужване и предложения за подобряването му;

6. анализ на организацията на труд и методите на работа за по-доброто им приспособяване към отделните индивиди и за подобряване на здравето, безопасността и трудоспособността;

7. организиране или извършване на специализирани измервания и оценки на работната среда и трудовия процес за установяването на данни за безопасните и здравословните условия на труд;

8. разработка на предложения и програми за отстраняване, намаляване или контролиране на установения здравен риск при работа.

Чл. 8. Службите по трудова медицина разработват мерки за прилагането на нормативните актове по безопасните и здравословни условия на труд, санитарнохигиенните норми, правила и изисквания, участват в разработването на правила, норми и инструкции в предприятията за осигуряване на здраве и безопасност при работа и дават съвети за правилното им приложение.

Чл. 9. (1) Службите по трудова медицина организират извършването на задължителните медицински прегледи и изследвания на работниците и служителите съгласно Наредба № 3 на М3 от 1987 г. за задължителните предварителни и периодични медицински прегледи на работниците (обн. ДВ, бр. 16 от 1987 г.; изм. и доп. бр. 65 от 1991 г. и бр. 102 от 1994 г.).

(2) Когато при медицинските прегледи и изследвания се установи, че работникът или служителят има заболяване или отклонения във физиологичните показатели, които се нуждаят от по-нататъшно диагностично уточняване или лечение, лекарят от службата по трудова медицина го насочва към здравното заведение, което обслужва предприятието или организацията, или към съответното здравно заведение по местоживеене.

(3) 3аключенията от прегледите и изследванията за определяне годността на работника да изпълнява даден вид работа се предават на работодателя само под формата на: "няма,медицински противопоказания"; "може да извършва работата при определени условия (посочват се условията)"; "не може да извършва работата за определен период от време"; "има трайни медицински противопоказания".

(4) При съмнение за професионален характер на заболяването лекарят от службата по трудова медицина съобщава случая на регионалната XЕИ и участва в разследването му, съгласно изискванията на Наредба № 23 на МЗ за съобщаването, регистрирането и отчитането на професионалните заболявания (обн., ДВ, бр. 5 от 1985 г.; изм. и доп., бр. 34 от 1994 г.)

(5) При прекратяване на трудовите отношения на работника и служителя съответната служба по трудова медицина дава заключение за здравословното му състояние, което съдържа:

1. установените диагнози при предварителния медицински преглед преди постъпването на работа;

2. вредно действащите фактори и нива и продължителността на въздействието им по време на работата в предприятието или организацията;

3. установените диагнози при периодичните профилактични прегледи и резултати от изследванията, извършени за определяне въздействието на вредно действащите фактори.

(6) Службите по трудова медицина анализират здравословното състояние на работниците и служителите въз основа на:

1. резултатите от извършените профилактични прегледи и изследвания;

2. показателите на временната и трайната нетрудоспособност и връзката им с условията на труд;

3. разпространението на професионалните заболявания и заболяванията, свързани с труда; 4. показателите на трудовия травматизъм.

(7) Ежегодно службите по трудова медицина разработват обобщени анализи на здравното състояние на работниците и служителите в обслужваните предприятия и организации, във връзка с конкретните условия на труд. Копие от анализа се изпраща в регионалната XЕИ.

(8) Службите по трудова медицина разработват препоръки за преустройство на работното място или организацията на труда и трудовото натоварване на заболели работници и служители.

Чл. 10. Службите по трудова медицина:

1. разработват и участват в изпълнението на програми за обучение на ръководния персонал, работниците и служителите и техните представители по правилата за осигуряване на здраве и безопасност при работа и спазването на санитарнохигиенните норми и изисквания за работната среда и трудовия процес;

2. организират и провеждат обучението на работещи лица и служители по правилата на първа помощ, самопомощ и взаимопомощ;

3. предоставят информация на всеки работник или служител за здравните рискове, свързани с работата му, и за резултатите от профилактичните прегледи и изследвания;

4. дават индивидуални здравни съвети на работниците и служителите във връзка с тяхната работа.

Чл. 11. Службите по трудова медицина, съгласувано с регионалните XЕИ, разработват програми за укрепване на здравето на работещите лица, отстраняване на рисковите фактори на начина на живот и увеличаване на трудоспособността.

Чл. 12. Медицинските лица от службите по трудова медицина организират и участват в оказването на първа медицинска помощ в случай на внезапно заболяване, злополука или авария при работа.

Чл. 13. Службите по трудова медицина осигуряват контактите със заведенията за спешна медицинска помощ и участват в обучението на спасителните формирования на предприятието по начините за опазване на здравето и първа помощ в случай на бедствия и аварии.

Чл. 14. (1) Службата по трудова медицина се състои от специалисти и помощен персонал, чийто брой и квалификация се определят в зависимост от броя на обслужваните работници и служители, степента на професионалния риск, обема и естеството на дейността и специфичната характеристика на обслужваните предприятия и организации.

(2) Минималният състав на службата по трудова медицина включва: 1. лекар с теоретична и практическа подготовка в областта на трудовата медицина;

2. специалист с подходящо висше образование съобразно характера на предприятията или организациите, които ще обслужва, и с теоретична и практическа подготовка по безопасността и условията на труд.

(3) В зависимост от рисковете, естеството и обема на дейността в състава на службата допълнително се включват други медицински и технически специалисти.

Чл. 15. При необходимост службата по трудова медицина предлага на работодателя да привлича временно по договор външни специалисти и организации за изпълнението на конкретни задачи.

Чл. 16. Собственикът на службата по трудова медицина осигурява:

1. издръжката на службата трудови възнаграждения, консумативи и медикаменти;

2. оборудване, помещения и условия за функционирането на службата;

3. достъп на персонала от службата до всички работни помещения и площадки, където се извършва трудова дейност, и до данните за производствените процеси, норми, продукти, използваните вещества и материали;

4. условия за обучение и повишаване на квалификацията на персонала от службата.

Чл. 17. Службата по трудова медицина организира своята работа въз основата на утвърден правилник за вътрешния трудов ред и организацията на труда, с който се определят:

1. устройството на службата;

2. числеността и квалификацията на персонала;

3. организацията на работното време на службата;

4. задачите на службата съгласно особеностите на обслужваните предприятия или организации;

5. поддържането на връзки с отделите и структурите в предприятието, които имат отношение към осигуряването на здраве и безопасност при работа.

Чл. 18. В работата си службите по трудова медицина се основават на нормативните актове за осигуряване на здраве и безопасност при работа, санитарнохигиенните норми, правила и изисквания и правилниците по безопасността на труда.

Чл. 19. (1) Службите по трудова медицина съхраняват следната документация за работната среда и трудовия процес:

1. протоколи от извършените оценки и измервания съгласно чл. 7;

2. копия от дадените писмени предложения до работодателите за отстраняване, намаляване или контролиране на установените професионални рискове и документите за предприетите от работодателя мерки.

(2) 3а проследяване на здравното състояние на отделните работници и служители службите по трудова медицина поддържат досиета за здравното състояние, които съдържат:

1. лични данни име, презиме и фамилия, единен граждански номер, постоянен адрес;

2. име, адрес и телефон на личния лекар;

3. професионална анамнеза и професионален маршрут;

4. карта за предварителния медицински преглед;

5. резултатите и заключенията от извърше-ните периодични профилактични прегледи и изследвания;

6. карта за оценка на работното място или професията;

7. данни за посещенията на работника или служителя в службата по негова инициатива. (3) Здравните досиета на работещите лица се съхраняват 30 години.

(4) Достъп до медицинската информация могат да имат само медицински лица. Инфор-мация за заболявания или увреждания на здра-вето се предоставя на работодателя само с пис-меното съгласие на работника или служителя.

Чл. 20. При избора на методи и средства за изпълнение на професионалните си задължения персоналът на службите по трудова медицина се ползва с независимост от работодателя, ра-ботещите лица и техните представители.

Чл. 21. Контролът и методичната помощ на службите по трудова медицина се осъществя-ват от XЕИ и регионалните инспекции по труда съобразно компетентността им.