Държавен вестник, брой 125 от 29.XII

Предмет

Чл. 1. (1) Тази наредба урежда задължението на банките да поддържат достатъчна ликвидност, както и надзора върху ликвидността, упражняван от Българската народна банка (БНБ).

(2) Банките управляват своите активи и пасиви по начин, който им гарантира, че редовно и без забава могат да изпълняват ежедневните си задължения както в нормална банкова среда, така и в условията на криза.

(3) Основна цел на добрата система за управление на ликвидността е да подготвя планове за оцеляването на банката в случай на непредвидено изтичане на паричните й средства, дължащо се на неочаквани събития, като големи загуби по кредити, измама или други подобни неблагоприятни обстоятелства.

(4) Системата за управление на ликвидността на една банка следва да включва:

1. вътрешните писмено формулирани политика и правила за управление на ликвидността;

2. орган за управление на ликвидността, който е подчинен пряко на съвета на директорите (управителния съвет) на банката;

3. ефективна система за информация на ръководството.

Принципи за управление

Чл. 2. Системата за управление на ликвидността се основава на:

1. централизиран контрол върху ликвидността на банката, упражняван от органа за управление на ликвидността;

2. постоянно наблюдение и оценка на необходимите за в бъдеще парични потоци и на достатъчността на ликвидните активи на банката;

3. диверсификация на депозитите и другите финансови източници; и

4. подходящо планиране на извънредните обстоятелства.

Вътрешни правила

Чл. 3. (1) Съветът на директорите (управителният съвет) на всяка банка приема вътрешни правила за управление на ликвидността.

(2) Вътрешните правила за управление на ликвидността задължително съдържат:

1. принципите за управление на ликвидността, с оглед нормално осъществяване на дейността на банката като "действащо предприятие";

2. плановете за действие при извънредни обстоятелства, които включват мерките, действията и възлагането на съответните управленски отговорности, които следва да се задействат, за да осигурят оцеляването на банката, в случай, че тя е изправена пред ликвидна криза;

3. метода, използван за управление на ликвидността, както и описание на логиката и принципите за неговото приложение;

4. структурата, състава и правомощията на органа, натоварен да управлява ликвидността на банката;

5. задълженията на служителите и ръководните длъжностни лица в банката, отговорни за наблюдението, отчетността и управлението на ликвидността.

(3) Вътрешните правила, както и значителните промени в тях се представят на Българската народна банка в седемдневен срок от тяхното приемане.

Орган за управление на ликвидността

Чл. 4. (1) Всяка банка създава орган за управление на ликвидността, който е пряко подчинен на съвета на директорите (управителния съвет) на банката и включва в състава си поне едно от лицата по чл. 8, ал. 1 от Закона за банките.

(2) Органът за управление на ликвидността периодично представя на съвета на директорите (управителния съвет) пълни отчети за своите оперативни решения. Съветът на директорите (управителният съвет) постоянно преразглежда и оценява ефективността на тези решения.

(3) Органът за управление на ликвидността трябва да разполага с действащи системи за оценка на възможните последици при изпадане на банката в ликвидна криза и с планове за действие при извънредни обстоятелства с ясно разпределение на задълженията и отговорностите на ключовите ръководни длъжностни лица.

Система за информация на ръководството

Чл. 5. Информационната система за наблюдение на ликвидността на една банка се основава на:

1. създаването и поддържането на падежна таблица;

2. оценка и управление на паричните потоци; и

3. поддържането на адекватен размер ликвидни активи.

Падежна таблица

Чл. 6. (1) Органът за управление на ликвидността по чл. 4 създава и поддържа падежна таблица за паричните потоци съгласно чл. 7, ал. 1. Информацията, която се съдържа в падежната таблица, се наблюдава и актуализира въз основа на ежедневен преглед, чрез който се преценяват краткосрочните и средносрочните ликвидни нужди на банката.

(2) Отделни падежни таблици се създават и поддържат едновременно както за сценарий "действащо предприятие", така и за сценарий "ликвидна криза".

(3) Сценарият "действащо предприятие" е налице, когато банката работи нормално, без затруднения, при стабилна банкова система, реализира достатъчно печалба, няма признаци за опасност от изпадането й в състояние на неплатежоспособност.

(4) Сценарият "ликвидна криза" е налице, когато банката няма да може да изплати част или всички свои задължения на техните падежи или има индикации за загуба на доверие в нейната жизнеспособност или в банковата система, при които съществува опасност да изпадне в състояние на неплатежоспособност.

(5) Падежната таблица при сценарий "ликвидна криза" ще се оценява в процеса на инспекциите на място по чл. 10, ал. 2. При наличие на ликвидни проблеми в банката, алтернативно, тя може да бъде задължена да представя падежната си таблица при сценарий "ликвидна криза" за преглед от надзора по реда на чл. 9, ал. 2.

Оценка на паричните потоци

Чл. 7. (1) Всяка банка оценява своите входящи и изходящи парични потоци въз основа на:

а) времето до падежа за всеки отделен актив, пасив и задбалансова позиция, чийто срок до падежа е сигурен; и

б) прогнозиране на очакваните и вероятни потоци за елементите, чийто срок до падежа не е сигурен.

(2) При сценария "действащо предприятие", за прогнозирането на паричните потоци от активите, пасивите и задбалансовите елементи с несигурен срок до падежа, банката следва да вземе предвид историческите парични потоци с необходимите корекции, за отчитане на сезонните колебания и преобладаващите икономически и пазарни условия.

(3) При сценария "ликвидна криза" паричните потоци на банката следва да бъдат съобразени с плановете й за извънредни обстоятелства, предвиждащи една добре организирана и контролирана продажба на активи до степен, която осигурява обслужването на изходящите парични потоци в близко бъдеще, породени от ускореното теглене на депозити и други очаква-ни касови плащания.

(4) Оценките на падежните таблици се фокусират върху очакваните в близък и средносрочен план неравновесия на паричния поток под формата на нетен изходящ или нетен входящ поток за всеки период от време и върху предположенията за фактическите и прогнозирани падежи на активните, пасивните и задбалансовите елементи.

Адекватни ликвидни активи

Чл. 8. (1) Ликвидни активи на банката по смисъла на тази наредба са:

1. банкнотите и монетите в наличност;

2. средствата по сметки в БНБ, минус задължителните минимални резерви по чл. 41 от Закона за БНБ;

3. средствата по разплащателни сметки в други банки;

4. държавни съкровищни бонове и облигации на Правителството на Република България;

5. други активи, които БНБ е определила като отговарящи на изискванията за ликвидни активи.

(2) Адекватността на ликвидните активи се следи въз основа на следните коефициенти:

1. коригирани коефициенти на ликвидните активи - кумулативният нетен входящ или изходящ паричен поток по периоди на падежната таблица, изразен като процент от ликвидните активи; приложимите периоди за числителя са:

а) седем дни след отчетната дата;

б) един месец след отчетната дата;

в) три месеца след отчетната дата;

г) шест месеца след отчетната дата;

2. коефициент на ликвидните активи - ликвидните активи като процент от привлечените от банката средства (депозити);

3. коригиран коефициент на ликвидните активи към депозитите - ликвидните активи минус кумулативните нетни изходящи потоци или плюс нетните входящи потоци, посочени за всеки от четирите избрани периода, изразени като процент от депозитите.

(3) Българската народна банка следи за размерите и състава на ликвидните активи на банките и при необходимост определя минимални коефициенти за ликвидност за всяка отделна банка, в съответствие с чл. 12, ал. 1.

Отчети

Чл. 9. (1) Банките, които работят нормално или с минимални ликвидни проблеми, са задължени да представят в БНБ ежемесечно отчети за паричните потоци за банката като "действащо предприятие", показващи прогнозираните парични потоци в местна и в чуждестранна валута. Отчетите трябва да бъдат попълнени и представени в БНБ до 15-о число на всеки месец.

(2) Ако управление "Банков надзор" установи, че дадена банка има съществен ликвиден проблем, който изисква незабавни мерки, подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", задължава банката да представя ежеседмично или ежедневно отчети за паричните потоци в лева и валута, изготвени на база на сценарий "ликвидна криза", които да отразяват плановете й за оцеляване.

(3) Всички отчети за ликвидността се одобряват и подписват от двама членове на органа за управление на ликвидността на банката, като поне един от тях е измежду лицата по чл. 8, ал. 1 от Закона за банките.

Проверки на място

Чл. 10. (1) В процеса на периодичните инспекции на място управление "Банков надзор" оценява ефективността на системата за управление на ликвидността на банката, достоверността на представените отчети, диверсификацията на активите и пасивите и адекватността на притежаваните ликвидни активи.

(2) Българската народна банка може да инициира инспекции на място, без предварително уведомление до банката, за преглед и оценка на адекватността на:

1. прогнозираните нетни парични потоци при сценарий на ликвидна криза;

2. процедурите, заложени в плана за извънредни обстоятелства, които следва да бъдат приложени в случай на ликвидна криза; и

3. времето за оцеляване на банката, измерено чрез притежаваните от нея ликвидни активи.

Надзорна оценка на системата за управление на ликвидността

Чл. 11. Въз основа на информацията, събрана по реда на чл. 9 и 10, органите за банков надзор текущо оценяват управлението на ликвидността на всяка отделна банка, включително адекватността на стратегията за оцеляване на банката, ако бъде обект на масово теглене на депозити.

Принудителни мерки за въздействие и санкции

Чл. 12. (1) Когато отделна банка изпадне в ликвидни затруднения, подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", може да определи за банката минимален коефициент на ликвидните активи, който тя трябва да постигне в определен срок, при който ликвидните активи са изразени като процент от привлечените средства по реда на чл. 8, ал. 2, т. 2.

(2) Когато отделна банка нарушава изискванията на тази наредба и не е предприела оздравителните мерки, наложени й от БНБ, подуправителят, ръководещ управление "Банков надзор", налага предвидените в чл. 65, ал. 2 от Закона за банките административни мерки и санкции за отстраняване на тези нарушения.