Държавен вестник, брой 91 от 26.VII

Генералната конференция на Международната организация на труда при Обществото на народите, свикана в Женева от Административния съвет на Международното бюро на труда и свикана на 10 юни 1930 година на своята четиринадесета сесия,

След като реши да приеме определени предложения относно задължителния или принудителния труд - въпрос, включен в първата точка на дневния ред на сесията, и

След като реши, че тези предложения ще вземат формата на международна конвенция,

Приема днес, 28 юни 1930 година следващата по-долу Конвенция, която може да бъде цитирана като Конвенция относно принудителния или задължителния труд, за ратифициране от членовете на Международната организация на труда съгласно разпоредбите на Устава на Международната организация на труда.

Член 1

1. Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира тази конвенция, се задължава да премахне във възможно най-кратък срок използуването на принудителния или задължителния труд във всички негови форми.

2. С оглед на неговото пълно премахване принудителният или задължителният труд може да бъде използуван през преходния период само за обществени цели и по изключение, при условията и с гаранциите, определени в следващите членове.

3. С изтичането на срок от пет години от влизането в сила на тази Конвенция и по повод на предвидения доклад в член 31 по-долу, Административният съвет на Международното бюро на труда разглежда възможността да се премахне без нов срок принудителният или задължителният труд във всичките му форми и решава дали е необходимо да включи този въпрос в дневния ред на Конференцията.

Член 2

1. По смисъла на тази Конвенция изразът "принудителен или задължителен труд" означава всяка работа или служба, изисквана от лице под заплахата на каквото и да е наказание и за която това лице не се е съгласило доброволно да я извършва.

2. По смисъла на тази конвенция изразът "принудителен или задължителен труд" не обхваща:

а) Всяка работа или служба, изисквана въз основа на законите на задължителната военна служба и която се отнася до дейности от чисто военен характер;

б) Всяка работа или служба, която е част от обикновените граждански задължения на гражданите на една суверенна държава;

в) Всяка работа или служба, изисквана от лице като следствие от осъждане, постановено от съд, при условие, че тази работа или служба бъде изпълнявана под надзора и контрола на държавните власти и че лицето няма да бъде отстъпено или предоставено на частни лица, частни компании или частни юридически лица;

г) Всяка работа или служба, изисквана в случай на непреодолима сила, т. е. в случаите на война, бедствия, като пожари, наводнения, глад, земетресения, тежки епидемии, епизотии, нашествия на животни, насекоми или на вредни растителни паразити и изобщо при всички обстоятелства, които поставят или могат да поставят в опасност живота или нормалните условия за съществуване на цялото или на част от населението;

д) Дребните селски дейности, т. е. извършените работи в пряк интерес на общността от нейните членове, дейности, които на това основание могат да бъдат разглеждани като нормални граждански задължения, възложени на членовете на общността при условие, че самото население или негови преки представители имат право да се произнесат върху обосноваността на тези дейности.

Член 3

По смисъла на тази конвенция изразът "компетентни власти" означава или централните органи на власт, или висшите централни органи на власт на заинтересуваната териториална единица.

Член 4

1. Компетентните власти не трябва да възлагат или да позволяват да се възлага принудителен или задължителен труд в полза на частни лица, частни компании или частни юридически лица.

2. Ако такава форма на принудителен или задължителен труд в полза на частни лица, частни компании или на частни юридически лица съществува, в момента, в който ратифицирането на тази конвенция от член на Организацията, е регистрирано от Генералния директор на Международното бюро на труда, този член на Организацията, трябва изцяло да премахне упоменатия принудителен или задължителен труд от датата на влизане в сила на тази конвенция по отношение на него.

Член 5

1. Никакво отстъпване на частни лица, частни компании или частни юридически лица не би трябвало да има като последствие налагането на каквато и да е форма на принудителен или задължителен труд с цел да се произведат или приберат продуктите, които частните лица, частните компании или частните юридически лица ще използуват или с които ще търгуват.

2. Ако съществуващи отстъпвания съдържат разпоредби, имащи за последствие налагането на принудителен или задължителен труд, тези разпоредби трябва да бъдат отменени възможно най-бързо, за да се изпълнят разпоредбите на чл. 1 от тази конвенция.

Член 6

Административните служители дори когато трябва да насърчават населението, за което те отговарят, да полага каквато и да е форма на принудителен или задължителен труд, не трябва да упражняват колективна или индивидуална принуда това население да работи за частни лица, частни компании или за частни юридически лица.

Член 7

1. Началниците, които не изпълняват административни функции, не трябва да прибягват до принудителен или задължителен труд.

2. Началниците, които изпълняват административни функции, могат със специално разрешение от компетентните власти да прибягнат до принудителен или задължителен труд при условията на член 10 от тази Конвенция.

3. Законно признатите началници, които не получават подобаващо заплащане под други форми, могат да се възползуват от лични услуги, съответно уредени, при което се вземат необходимите мерки, за да се избягнат злоупотреби.

Член 8

1. Отговорността за всяко решение за полагане на принудителен или задължителен труд се възлага на висшите граждански власти на заинтересуваната територия.

2. Тези власти могат да предоставят на висшите местни власти правото да възлагат принудителен или задължителен труд в случаите, когато работата няма да доведе до отдалечаване на трудещите се от обичайното им местоживеене. Тези власти могат също така да предоставят на висшите местни органи за периоди и при условия, които са формулирани в член 23 на тази конвенция, правото да възлагат принудителен или задължителен труд, за извършването на който трудещите се трябва да се отдалечават от обичайното си местоживеене, когато се отнася за улесняване придвижването на административните служители при изпълнение на техните задължения и пренасянето на материали на администрацията.

Член 9

Вън от случаите, предвидени в чл. 10 от тази конвенция, всеки орган, който има право да възлага принудителен или задължителен труд, може да разреши неговото полагане, след като се увери, че:

а) Службата или работата за изпълнение е от пряк и значителен интерес за общността, която е призвана да я извърши;

б) Тази служба или работа е необходима в момента или в близко бъдеще;

в) Е невъзможно да се намери доброволна работна ръка за изпълнение на тази служба или работа, въпреки че предлаганите заплати и условия на труд са поне равни на съответните работи или служби в областта;

г) Работата или службата няма да представлява голяма тежест за населението, като се има предвид свободната работна ръка и отношението й към въпросната работа.

Член 10

1. Полагането на принудителен или задължителен труд като данък за работи от обществен интерес, изисквано от началниците, които изпълняват административни функции, трябва да бъде постепенно премахнато.

2. До премахването на принудителния или задължителния труд, който се полага като данък, и когато този труд се налага от началници, които изпълняват административни функции за изпълнение на работи от обществен интерес, заинтересуваните власти трябва предварително да се уверят, че:

а) Службата или работата за изпълнение е от пряк и значителен интерес за общността, която е призвана да я извърши;

б) Тази служба или работа е необходима в момента или в близко бъдеще;

в) Тази работа или служба няма да представлява голяма тежест за населението като се има предвид свободната работна ръка и отношението й към въпросната работа;

г) Изпълнението на тази работа или служба няма да задължава трудещите се да се отдалечават от обичайното им местоживеене;

д) Изпълнението на тази работа или служба се налага от изискванията на религията, на обществения живот или на земеделието.

Член 11

1. Само възрастните трудоспособни лица от мъжки пол, чиято предполагаема възраст е не по-малко от 18 години и не повече от 45 години, могат да бъдат заставени да извършват принудителен или задължителен труд. С изключение на категориите труд, посочени в чл. 10 от конвенцията, трябва да бъдат спазвани следните условия и ограничения:

а) Предварително установяване от лекар, определен от администрацията, във всички случаи, когато това е възможно, на липсата на всякаква заразна болест, на физическото състояние на лицата, които ще извършват наложената работа и условията, при които тя ще се извършва;

б) Освобождаване на училищния персонал, на учениците и учителите, както и на административния персонал;

в) Поддържане във всяка общност на необходимия за семейния и за социалния живот брой възрастни работоспособни мъже;

г) Уважение към семейните и брачните връзки;

2. За целите, посочени в буква "в" на предходната алинея, разпоредбата на чл. 23 от тази конвенция ще определи частта от мъжкото възрастно трудоспособно население, като тя не може да надвишава 25 процента от това население. Като определят тази част, компетентните власти трябва да държат сметка за гъстотата на населението, за неговото социално и физическо развитие, за годишното време и за състоянието на предстоящата за извършване от тях работа на място и за тяхна сметка; по начало те трябва да зачитат икономическите и социалните потребности за нормален живот на съответната област.

Член 12

1. Максималният период, за който на едно лице може да бъде възложено да извършва принудителен или задължителен труд във всичките му форми, не трябва да надминава 60 дни за 12 месеца, като в тези 60 дни се включват и дните, необходими за пътуване до и от работното място.

2. Всеки трудещ се, на който е възложено да извършва принудителен или задължителен труд, трябва да бъде снабден с удостоверение, съдържащо периодите, през които е полагал принудителен или задължителен труд.

Член 13

1. Нормалното работно време на всяко лице, на което е възложено да извършва принудителен или задължителен труд, трябва да бъде същото както при свободното наемане на трудещите се и работното време извън нормалното трябва да бъде заплатено в същите размери както за извънреден труд на свободно наетите трудещи се.

2. На лицата, които извършват принудителен или задължителен труд под каквато и да е форма, трябва да бъде разрешен един почивен ден. Този ден трябва да съвпада по възможност с предвидения почивен ден съобразно традицията или обичаите на страната или областта.

Член 14

1. С изключение на предвидения труд в чл. 10 от тази конвенция принудителният или задължителният труд във всички негови форми трябва да се заплаща в пари и в размери, които за същия вид работа не трябва да бъдат по-ниски от тези, които са в сила в областта, за която са наети трудещите се, нито от тези, които са в сила в областта, от която те са набрани.

2. В случай на наложена работа от началници в изпълнение на административните им функции трябва да бъде въведено във възможно най-скоро време изплащането на заплатата съобразно условията, предвидени в предходната алинея.

3. Заплатата трябва да се изплаща на всеки трудещ се индивидуално, а не на неговия началник или на друг орган.

4. При изплащането на заплатата дните за пътуване до месторабота и обратно трябва да се смятат за работни дни.

5. Този член няма за цел да забрани получаването от трудещите се на обичайните хранителни порциони като част от заплатата им, които трябва да бъдат поне равни на тяхната парична стойност; не бива да се прави никакво отчисление от заплатата за заплащане на данъци, за храна, за специално облекло и жилища, предоставени на трудещите се, за да бъдат в състояние да продължат работата си, като се имат предвид специалните условия при наемането им, както и отчисления за доставянето на инструменти.

Член 15

1. Законодателството относно обезщетяването при трудови злополуки или при болести, произтичащи от работата, и законодателството, предвиждащо обезщетяване на лица, които са на издръжка на починали трудещи се или на инвалиди, които са или ще бъдат в сила на съответната територия, се прилагат за лица, на които е възложено да извършват принудителен или задължителен труд, при същите условия както при свободното наемане на трудещите се.

2. При всички случаи всяка власт, която привлича трудещ се за принудителен или задължителен труд, има задължението да осигури издръжката му в случай на злополука или болест, произтичащи от неговата работа, вследствие на които той не може изцяло или частично за задоволява своите нужди. Тази власт има също така задължението да вземе мерки за осигуряване издръжката на всяко лице, което е издържал трудещият се в случай на нетрудоспособност или на смърт, причинени от работата.

Член 16

1. Лицата, които полагат принудителен или задължителен труд, не трябва, освен в случаите на изключителна необходимост, да бъдат премествани в области, където условията за хранене и климатът са толкова различни от тези, към които са привикнали, че биха представлявали опасност за тяхното здраве.

2. Преместването на трудещите се в никакъв случай няма да бъде разрешено, ако не бъдат строго спазени всички хигиенни и жилищни условия, които се изискват за опазването на тяхното здраве.

3. Когато преместването не може да се избегне, след като се вземе мнението на компетентната медицинска служба, трябва да се приемат мерки, които да осигурят постепенното приспособяване на трудещите се към новите условия на хранене и към новите климатични условия.

4. В случаите, когато тези трудещи се трябва да извършват редовно работа, с която не са свикнали, следва да се вземат мерки, които могат да се окажат необходими за приспособяването им към този вид работа, особено що се отнася до постепенното им привикване, работното време, уреждането на почивки по време на работа и подобряването или увеличаването на порциона.

Член 17

Преди да разрешат полагането на принудителния или задължителния труд при строителните дейности и по поддръжката, които водят до оставането на трудещите се по работните им места за по-дълго време, компетентните власти трябва да се уверят, че:

1) Са взети всички необходими мерки за осигуряване хигиената на трудещите се, гарантиране на необходимата медицинска помощ и по-точно:

а) Тези трудещи се се подлагат на медицински преглед, преди да започнат работа, както и на нови медицински прегледи през определени интервали по време на работата;

б) Предвиждат се достатъчен медицински персонал, както и диспансери, медицински сестри, болници и необходимите материали за задоволяване на всички нужди;

в) Добра хигиена на работните места, снабдяването с вода, храна, гориво и кухненски материали по задоволителен начин, както и задоволително облекло и жилище, ако това е необходимо;

2) Са взети необходимите мерки, за да се осигури издръжката на семейството на трудещия се, като се улесни превеждането на част от заплатата му на семейството по сигурен начин с негово съгласие или по негова молба;

3) Пътуванията на трудещия се до местоработата и обратно се осигуряват от администрацията под нейна отговорност и за нейна сметка и тя трябва да улесни тези пътувания, като използува всички възможни начини за придвижване;

4) В случай на заболяване или злополука на трудещия се и последвала я нетрудоспособност за известно време връщането му се осигурява за сметка на администрацията;

5) Всеки трудещ се, който изяви желание да остане на работа като свободно нает след изтичане на периода на принудителен или задължителен труд, има тази възможност, без да губи правото си на безплатно връщане за период до 2 години.

Член 18

1. Принудителният или задължителният труд при превоза на хора или стоки, например за пренасяне и прекарване с гребни лодки, трябва да бъде премахнат във възможно най-кратък срок. Докато се осъществи това премахване, компетентните власти трябва да издадат правилници, които да определят:

а) Задължението да се използва тази дейност само за улеснение в придвижването на административните служители при изпълнение на техните функции или при пренасянето на материали на администрацията и при крайна необходимост за превоза на други лица освен служителите;

б) Задължението да се използват за такъв транспорт само мъже, признати за физически годни за тази работа след предварителен медицински преглед, проведен във всички случаи, когато е възможно; когато такъв преглед не е възможен, лицето, което използува тази работна ръка, трябва да се увери на своя отговорност, че наетите трудещи се са с необходимата физическа годност и не страдат от заразна болест;

в) Максималния товар за пренасяне от трудещите се;

г) Максималното разстояние, което може да бъде наложено на тези трудещи се от мястото на тяхното пребиваване;

д) Максималния брой дни на месец или за друг период от време, през които трудещите се могат да бъдат мобилизирани, като в този брой дни бъдат включени и дните за пътуване при завръщане;

е) Лицата, които имат право да прибягват до тази форма на принудителен или задължителен труд, както и степента, в която те имат право да прибягват до нея.

2. Като определят максимумите, за които става въпрос в букви "в", "г" и "д" на предходната алинея, компетентните власти трябва да отчитат различни моменти, като физическата способност на населението, което трябва да се мобилизира, естеството на пътя за преминаване, както и климатичните условия.

3. Компетентните власти трябва също да вземат мерки дневното разстояние, което изминават носачите, да не надвишава разстоянието, равно на средната продължителност на 8-часовия работен ден, имайки предвид, че за да определят това, те трябва да вземат под внимание не само товара за носене и разстоянието за изминаване, но също и състоянието на пътищата и сезона, както и всички други моменти; ако е необходимо да се наложат на носачите допълнителни часове за ходене, те се заплащат в по-високи размери от нормалните.

Член 19

1. Компетентните власти би трябвало да разрешат прибягването до задължителното обработване на земята с определени земеделски култури само с цел да се предотвратят гладът и оскъдицата от хранителни продукти при условие, че така получените стоки и продукти остават собственост на лицата или на общностите, които са ги произвели.

2. Този член няма за цел, когато производството е организирано според закона и обичая в общината и когато продуктите или печалбата от продажбата на тези продукти остават собственост на общността, да отмени задължението на членовете на общността да се издължават за така наложения труд.

Член 20

Законодателствата, които предвиждат колективно наказание за цялата общност за престъпления, извършени от някои от членовете й, не трябва да съдържат като метод за наказване полагането на принудителен или задължителен труд за цялата общност.

Член 21

Не може да се прибягва до принудителен или задължителен труд при подземна работа в мините.

Член 22

Годишните доклади, които членовете на Организацията, ратифицирали тази конвенция, се задължават да представят в Международното бюро на труда съобразно разпоредбите на чл. 22 от Устава на Международната организация на труда относно взетите от тях мерки за изпълнение на разпоредбите на тази конвенция, трябва да съдържат възможно най-пълна информация за всяка съответна територия относно степента, в която се е прибягнало на тази територия до принудителен или задължителен труд, както и относно следните въпроси: целите, за които този труд е полаган; процента на заболявания и на смъртност, работното време, начините на изплащане на заплатите и техните размери, както и всички други подобни сведения.

Член 23

1. За да се приложат разпоредбите на тази конвенция, компетентните власти трябва да приемат пълна и точна уредба за полагането на принудителния или задължителния труд.

2. Тази уредба трябва да съдържа и правила, позволяващи на всяко лице, което полага принудителен или задължителен труд, да представи на властите всякакви искания, свързани с условията на труд, които са създадени и които му дават гаранции, че тези искания ще бъдат разгледани и взети под внимание.

Член 24

Във всички случаи трябва да бъдат взети подходящи мерки, за да се осигури строгото прилагане на правилниците за полагането на принудителен или задължителен труд чрез разширяване на правата на инспекционните органи, създадени за контрол върху спазването на законодателството за свободното наемане на трудещите се и върху полагането на принудителния или задължителния труд, или чрез използуването на всяка друга подходяща система. Трябва също така да бъдат взети мерки за да стигнат тези правилници до знанието на лицата, които полагат принудителен или задължителен труд.

Член 25

Незаконното полагане на принудителен или задължителен труд се наказва и всяка държава - член на Организацията, която ратифицира тази конвенция, има задължението да се увери, че наложените от закона санкции са наистина ефикасни и се прилагат точно.

Член 26

1. Всеки член на Международната организация на труда, който ратифицира настоящата конвенция, се задължава да я прилага спрямо териториите, подчинени на неговия суверенитет, юрисдикция, протекторат, сюзеренитет, опека или власт, доколкото му е разрешено да поема задължения по въпроси на вътрешна юрисдикция; при условие обаче, че ако този член пожелае да се възползува от положенията на член 35 от Устава на Международната организация на труда, ще трябва да приложи към ратификацията декларация, посочваща:

а) Териториите, в които той мисли да приложи напълно постановленията на настоящата конвенция;

б) Териториите, в които той мисли да прилага постановленията на настоящата Конвенция с изменения заедно с уточнения, в какво се състоят тези изменения;

в) Териториите, за които той запазва решението си.

2. Посочената по-горе декларация ще бъде считана за неразделна част на ратификацията и ще има силата на ратификация. Всеки член, който направи подобна декларация, ще има правото да се откаже чрез нова декларация от всичките или на част от резервите, съдържащи се в направената по-рано декларация, по силата на алинеи б) и в) на настоящия член.

Член 27

Официалните ратификации на настоящата конвенция, по условията, предвидени в Устава на Международната организация на труда, ще бъдат предадени на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистрация.

Член 28

1. Настоящата конвенция ще има задължителна сила само за онези членове, чиито ратификации са зарегистрирани в Международното бюро на труда.

2. Тя ще влезе в сила дванадесет месеца от датата, на която двама членове на Международната организация на труда са зарегистрирали своите ратификации при Генералния директор.

3. След това настоящата конвенция ще влезе в сила за всеки член дванадесет месеца след датата, на която е била регистрирана неговата ратификация.

Член 29

Веднага, след регистрирането в Международното бюро на труда на ратификациите от страна на двама членове на Международната организация на труда, Генералният директор на Международното бюро на труда уведомява всички членове на Международната организация на труда. Той им съобщава също за регистрирането на ратификациите, които ще му бъдат представени впоследствие от други членове на Организацията.

Член 30

1. Всеки член, който е ратифицирал настоящата конвенция, може да я денонсира след изтичането на период от десет години, считан от датата на влизането в сила на конвенцията, чрез акт за денонсиране, съобщен на Генералния директор на Международното бюро на труда за регистриране. Денонсирането влиза в сила една година след зарегистрирането му в Международното бюро на труда.

2. Всеки член, който е ратифицирал настоящата конвенция и който в срок от една година след изтичането на период от десет години, упоменат в предходната алинея, не упражни правото си на денонсиране, предвидено в настоящия член, ще бъде обвързан с един нов период от пет години и впоследствие ще може да денонсира настоящата конвенция след изтичането на всеки пет години съгласно условията, предвидени в настоящия член.

Член 31

При изтичането на всеки период от пет години, считан от влизането в сила на настоящата конвенция, Административният съвет на Международното бюро на труда представя на общата конференция доклад за приложението на настоящата конвенция и разглежда желателността от включването в дневния ред на конференцията въпросът за пълна или частична ревизия.

Член 32

1. В случай, че Конференцията приеме нова конвенция за пълна или частична ревизия на настоящата конвенция, ратификацията на тази нова конвенция за ревизия от един член на Организацията, ще повлече денонсирането на настоящата конвенция "ipso jure", без условие за срок въпреки по-горе цитирания член 30, при условие че новата конвенция, имаща за последствие ревизия, е влязла в сила.

2. От датата на влизането в сила на новата конвенция за ревизия, настоящата конвенция престава да бъде открита за ратифициране от членовете.

3. Във всеки случай настоящата конвенция ще остане в сила по своята форма и съдържание за онези членове, които са я ратифицирали и които не са ратифицирали новата конвенция за ревизия.

Член 33

Френският и английският текст на настоящата конвенция ще се считат за автентични.