Държавен вестник, брой 181 от 2.VIII

§ 1. Всички частни индустриални предприятия от клоновете на индустрията, изброени в чл. 1 от закона, се национализират и стават собственост на държавата - общонародна собственост.

Национализацията настъпва по силата на закона и по право.

§ 2. Онези частни индустриални предприятия, които се национализират по чл. 1 от закона, но фактически не са били завзети от държавата до влизането на този правилник в сила, се завземат с заповед от Министра на индустрията и занаятите.

Списъкът на завзетите до влизането в сила на този правилник индустриални предприятия, национализирани по силата на чл. 1 от закона, се публикува в "Държавен вестник", по нареждане на Министра на индустрията и занаятите.

§ 3. Национализират се - с оглед капацитета и значението им за народното стопанство - индустриалните и минните предприятия, изброени в списъка, приложен към закона.

§ 4. В случай че между употребените в списъка наименования, фирми, седалища и местонахождения на национализираните предприятия и наименованията, фирмите, седалищата и местонахожденията, под които те са регистрирани или записани в съответните държавни учреждения, съществуват различия и неточности, същите не са пречка за национализирането на тези предприятия, ако от употребените в списъка наименования, фирми, седалища и местонахождения е ясно и безспорно за кое предприятие или фирма в същност те се отнасят.

Възникналият в такъв случай спор по приложението на забележката към чл. 2 от закона, се разрешава от Министра на индустрията и занаятите, съответно Министра на мините и подземните богатства.

§ 5. Министрът на индустрията и занаятите с заповед освобождава онова неправилно завзето, като национализирано предприятие, което не попада в изброените в чл. 1 от закона клонове на индустриалното производство, нито е включено в списъка по чл. 2 от закона.

Освобождаването се извършва от Министра служебно или по молба на заинтересуваното лице, подадена чрез директора на предприятието до Министерството на индустрията и занаятите, или направо до последното.

§ 6. Директорът на предприятието и счетоводителят на същото са длъжни в тридневен срок от получаване на молбата да проверят, дали действително предприятието е неправилно завзето и при надпис върху молбата донасят в Министерството на индустрията и занаятите:

1. Попада ли предприятието в клоново изброените в чл. 1 от закона - индустриални производства и

2. Вписано ли е същото в списъка по чл. 2 от закона.

§ 7. Ако известни имущества, като съоръжения за двигателна енергия, машини, сгради, кантори, складове, транспортни средства и други са по смисъла на закона обща принадлежност на две предприятия, от които само едното е национализирано, Министрът на индустрията и занаятите, с заповед определя към кое от тези две предприятия следва да бъдат причислени тия имущества като принадлежност и следва ли да бъде запазено или не общото им използуване.

§ 8. С оглед на целесъобразната и рационална експлоатация на национализираните предприятия, Министрът на индустрията и занаятите има право с заповед, по предварително изготвен план - да уедрява чрез сливане отделни предприятия от един и същи или от сродни и допълващи се клонове.

§ 9. Не подлежат на национализация кооперативните и занаятчийските предприятия и печатниците, които са собственост на обществени организации.

§ 10. Подлежат на национализация и онези занаятчийски предприятия, които са значително нараснали в стопанско или техническо отношение и поради това фактически са добили характер на същински индустриални предприятия, макар формално да са регистрирани и да се легитимират като занаятчийски.

§ 11. Същото правило се отнася и до предприятията, принадлежащи на кооперативни сдружения, които фактически са изгубили кооперативния си характер (лъжекооперации).

§ 12. Разпорежданията на горните два параграфа се отнасят еднакво и до предприятията, които в бъдеще загубят кооперативния или занаятчийския си характер и попадат под клоновете на индустриално производство, изброено в чл. 1 от закона.

§ 13. Заинтересуваният бивш собственик, който желае да установи, че предприятието му е истинско кооперативно или истинско занаятчийско, следва в месечен срок от влизането в сила на този правилник - да подаде писмена молба до Министерството на индустрията и занаятите. Последното, като излага своите съображения, изпраща молбата до Централното управление на Централния кооперативен съюз, респективно - до Централния комитет на Общия занаятчийски и професионален съюз, които са овластени от закона да удостоверяват чрез надлежни протоколи качествата на предприятията, упоменати в забележката към чл. 3 от закона и в § § 10, 11 и 12 от този правилник.

§ 14. До същите централни ръководства, следва да се отнесе и Министерството на индустрията и занаятите, когато иска да установи, че дадено кооперативно или занаятчийско предприятие е изгубило качеството си на истинско такова и е добило характер на индустриално предприятие.

§ 15. Централните ръководства на поменатите съюзи събират необходимите сведения за същинския характер на предприятията по начин какъвто намерят за добре, включително чрез оглед в предприятията и чрез разпит на свидетели.

В кръга на тази дейност, Централното управление на Централния кооперативен съюз също е длъжно да събере сведения и от Българската народна банка (правоприемница на Б. з. к. банка), а Централния комитет на Общия занаятчийски и професионален съюз - от Министерство на комуналното стопанство и благоустройството "Отдел за занаятите".

§ 16. Централните ръководства на поменатите съюзи са длъжни да се произнесат с протоколно определение най-късно в двумесечен срок от постъпването на молбата при тях.

Ако същите ръководства се произнесат в смисъл, че предприятието е истинско кооперативно или истинско занаятчийско, Министрът на индустрията и занаятите издава заповед за освобождаването на предприятието от фактическата му национализация и връщането му на собственика.

Ако казаните ръководства в случаите по § 14 от този правилник се произнесат, че предприятието е добило индустриален характер, Министрът на индустрията и занаятите издава заповед за завземането му, като национализирано.

§ 17. Законът има действие по отношение на предприятия или части от тях, които са чуждестранна държавна собственост по силата на чл. 24 от договора за мир с България, сключен на 10 февруари 1947 година - отнася се до бившите германски предприятия, сега собственост на СССР.

§ 18. Ако едно предприятие е съсобственост на частни физически или юридически лица с държавата, общини, държавно-автономно учреждение, кооперация или със СССР, по силата на чл. 4 от закона - национализира се само частта на частните физически или юридически лица.

§ 19. В случай на подобна частична национализация, предприятието запазва своите основни цели и стопански задачи, както и своята правна форма, освен когато държавата, при условие, че притежава по-голямата част от капитала на същото, пожелае промяна в формата и задачите на предприятието, или по взаимно съгласие между съсобствениците.

Ако участието на държавата е от 10 до 50%, тя назначава свои представители. Назначените представители в събирателни, командитни и о. о. дружества имат правата на управители, а в дружества с управителен съвет, те са членове на тоя съвет (чл. 10, ал. II от закона за управление и ликвидация на придобитите от държавата имоти - "Държавен вестник", бр. 64 от 20 март 1947 г.).

§ 20. Всички движими и недвижими имущества, собствени на: фирмата - притежателка на предприятието, членовете на същата, нейните управители, главните акционери, съдружниците при о. о. д-во и неограничено отговорните членове на командитните дружества, както на членовете на техните семейства и на семействата на техните низходящи, които имущества служат на предприятието или на клоновете му, се считат негова принадлежност по смисъла на закона и се включват в национализацията. Така, считат се принадлежност на национализираното предприятие: всички постройки, складове, машини, съоръжения, магазини, кантори, транспортни средства, стопанства, ферми, работен и продуктивен добитък, жилищни сгради и др. подобни, където и да се намират те, стига да съществува стопанска или техническа зависимост между тези имущества и предприятието и същите да са служили или подпомагали на производствения му процес, в доставката на необходимите му материали, в пласмента на произведенията му, както и в обслужващите го спомагателни негови стопанства.

§ 21. Министрът на индустрията и занаятите може с заповед да обяви за непринадлежност, на предприятието и да изключи от национализацията, онова движимо или недвижимо имущество, собственост на изброените в горния параграф лица, което въобще не служи или не служи предимно на предприятието, или е станало ненужно или изпълнява незначителна служба в дейността на последното.

§ 22. Министрът на индустрията и занаятите може с заповед да обяви за принадлежност на национализираното предприятие и онова движимо или недвижимо имущество, собственост на лица вън от изброените по § 20 на този правилник, което имущество обслужва предприятието или клоновете му по изложения в същия параграф начин и е от наложителна нужда за него.

Преди издаването на заповедта, министрът нарежда да се направи основна проверка на случая.

§ 23. Считат се принадлежност на национализираното предприятие и стават държавна собственост всички негови парични средства, ценни книжа и ценности, които са се намирали в касата на предприятието или на клоновете му в момента на национализацията, както и всички парични и други негови вземания.

§ 24. В случай че некое от лицата, изброени в § 20 на този правилник претендира, че някое от имуществата, упоменати в § § 20 и 23 не може да се смята за принадлежност на предприятието, следва да се отнесе с писмена молба до директора на предприятието, който разрешава претенцията, ако предмета на същата е на стойност до петдесет хиляди лева. Когато тая стойност е над петдесет хиляди лева, директорът отнася претенцията за разрешаване от специалната комисия при Министерството на индустрията и занаятите.

Директорът се произнася, след като вземе писменото мнение на счетоводителя.

Когато разрешението на претенцията е от компетентност на специалната комисия, директорът препраща молбата до нея, като я придружава със своето и това на счетоводителя писмено мнение, прилагайки или посочвайки необходимите доказателства.

§ 25. По начина, изложен в горния параграф, се постъпва и в следните два случая:

а) когато се иска освобождаване от фактическо национализиране на търговско или занаятчийско предприятие, което е било притежавано или експлоатирано под обща фирма с законно национализирано индустриално или минно предприятие, макар първите да не е следвало да бъдат завземани, като непопадащи под действието на закона и

б) когато трето лице предяви искане да бъде освободено завзето като национализирано движимо или недвижимо имущество, за което претендира, че е негова собственост.

§ 26. Специалната комисия има тричленен състав. Същата се назначава с заповед от Министра на индустрията и занаятите, който определя лицата влизащи в състава й. Според нуждата, Министрът може да назначи няколко състава на комисията.

Специалната комисия, ако намери за необходимо, събира нови доказателства и изслушва заинтересуваната страна.

Решенията на директорите на предприятията, както и решенията на специалната комисия, подлежат на одобрение от Министра на индустрията и занаятите или от нарочно упълномощено от него за целта лице.

§ 27. Когато в района на едно национализирано предприятие се намира жилището на бившия негов собственик или на неговото семейство, а в интереса на предприятието се укаже необходимо щото собственика и семейството му да бъдат изселени от това жилище, в такъв случай по мотивиран доклад на Министра на индустрията и занятите - Министерският съвет решава да бъде национализирано и опразнено въпросното жилище.

§ 28. Директорът или който и да било друг орган на национализираното предприятие, не може със собствената си власт да изселва бившите собственици и семействата им от упоменатите в горния параграф жилища.

За необходимостта от изселване на бившия собственик и семейството му директорът на предприятието представя на Министра на индустрията и занятието мотивиран доклад.

В случай че се наложи споменатата национализация и опразване на бившия собственик и на неговото семейство се предоставя подходящо жилище, ако не притежава свободно такова вън от района на предприятието.

§ 29. Всички влогове, кредитни остатъци от текущи и др. сметки, както и всички ценни книжа, други ценности на депо в банки или в други институти, водящи се на името на членовете на фирмата, чието предприятие е национализирано или на имената на съпрузите или на низходящите им, се считат по презумпция на закона за принадлежност на национализараното предприятие и се прехвърлят на негова сметка.

§ 30. (Изм. - ДВ, бр. 181 от 1950 г.) В акционерните дружества и в командитните дружества с акции за членове на фирмата, по смисъла на предходния параграф, се смятат главните акционери.

Под понятието главен акционер следва да се разбира ония физически и юридически лица, които притежават 3 или повече процента от основния капитал в акции. Ако, обаче, участието в основния капитал превишава 50.000 лева по номиналната стойност на акциите, независимо от това какъв процент представлява тази сума, въпросното физическо или юридическо лице се счита за главен акционер и се подчинява на разпорежданията на чл. 8 от закона.

Ограничено отговорните членове на командитните дружества се считат членове на фирмата, ако притежават три или повече процента от основния капитал или ако делът им в основния капитал превишава 50.000 лева по номиналната му стойност.

Неограничено отговорните членове в командитните дружества се считат членове на фирмата, независимо от притежавания от тях процент от основния капитал.

§ 31. Директорът на национализираното предприятие поканва бившите собственици да му представят в най-кратък срок списък на членовете на фирмата, съпрузите и низходящите им с обозначение, какви влогове, кредитни остатъци по текущи и други сметки, ценни книжа и други ценности притежават и в коя банка или друг институт се намират.

Директорът съобразно данните, съдържащи се в представения му списък или на основание своята лична осведоменост, е длъжен своевременно да направи уведомление до банките или до другите институти, за да бъде извършено прехвърлянето.

Същото прехвърляне може да бъде извършено и служебно от страна на банките и другите институти, ако там е известно безспорно, че въпросът се отнася до случаи и лица посочени в ал. I, на чл. 8 от закона.

За извършеното прехвърляне банката съобщава на директора на национализираното предприятие.

§ 32. Ако някое от упоменатите в ал. I, на чл. 8 от закона лица възразява, че прехвърлянето по сметка на предприятието средства са добити чрез негов личен труд, или от несвързани с предприятието източници, то може в месечен срок от влизането в сила на този правилник да предяви писмено искане, което се движи и решава по правилата на § § 24 и 26 от този правилник.

Лицето, което е предявило такова искане, може да поиска от съответната банка или от другите институти, щото предмета на неговото искане да бъде блокиран до размера на същото, като за тая цел представи на същите места доказателство за предявяване на искането. Ако предявеното искане бъде уважено, заинтересувания представя за това доказателство пред банките или другите институти, за да бъде извършено деблокирането.

§ 33. (Изм. - ДВ, бр. 181 от 1950 г.) Решенията на директорите на предприятията и на специалната комисия по въпросите, посочени в предходния параграф, на подлежат на обжалване.

При допусната явна грешка с решението, въпросът може да бъде разгледан наново, ако за това се направи предложение от министъра или упълномощено от него лице.

Тия въпроси не могат да бъдат решавани от съдилищата.

Забележка. Висящите при влизането в сила на изменението на този параграф дела пред съдилищата по тия въпроси се прекратяват служебно и изпращат за разглеждане и решаване по реда на § § 24 и 26 от правилника за приложение на закона.

§ 34. Упоменатите в ал. I, на чл. 8 от закона лица могат в първите шест месеца от влизането на същия в сила - да теглят от своите лични сметки, макар да са блокирани, необходимите суми за личната и на семейството им издръжка.

Тегленето става съобразно начина и размера, указани в закона за безкасовите плащания.

Банките и другите институти са длъжни преди да извършат плащането да уведомят директора на предприятието. Последният е длъжен най-късно в тридневен срок, да даде на същите всички известни нему сведения относно приходните източници на гореказаните лица, за да се направи преценка, дали следва и в какъв размер да се извърши плащането.

Ако бившият собственик на едноличното предприятие, не притежава в банките или в другите кредитни институти своя лична влогова сметка, отделна от тая на предприятието, може в течение на шест месеци от влизането на закона в сила да тегли от влоговата сметка на предприятието, за своя и на семейството си издръжка до 15.000 лева месечно, ако няма други приходноизточници.

Общият размер на така теглените суми не може да надмине 20% от влоговата сметка на предприятието. Същите суми се прихващат от обезщетението, което ще се даде на държавата.

При тегленето на сумите бившия собственик трябва да декларира писмено, че няма друга кредиторна сметка в същите институти. Ако пък има друга кредиторна сметка, той е длъжен да представи извлечение от нея.

§ 35. Национализацията на предприятието обхваща пълната движима и недвижима собственост и произходящите от нея последици, както и всички стопански права, принадлежащи на предприятието или които му служат като: патенти, привилегии, позволителни за работа, разрешителни, периметри, образци, марки, модели и др. подобни.

§ 36. Директорът на предприятието поканва бившите собственици или управители на последното, да му съобщят писмено в определен срок - какви подобни права и привилегии е притежавало предприятието, като му представят и всички отнасящи се до тях документи, разрешителни и други подобни.

§ 37. Считат се нищожни по право всички сделки, сключени през времето от 1 януари 1947 година, до деня на влизането на закона в сила между: съпруг и съпруга, възходящи и низходящи роднини, роднини по съребърна линия и сватовство и близки, при които сделки едната страна е собственик или съдружник на предприятието, ако тези сделки увреждат интересите на държавата.

§ 38. Като собственици на предприятие в случая следва да се считат: членовете на фирмата, нейните управители, главните акционери (§ 30, ал. II от този правилник), съдружниците при о. о. д-ва и неограничено отговорните членове при командитните дружества, а като съдружници - всяко лице, което по силата на закон или договор е имало право лично, но за сметка на предприятието, да сключва сделки, като например: съдружниците на едно събирателно дружество и неограничено отговорните членове на командитното дружество.

§ 39. Директорът и счетоводителят на предприятието издирват по какъвто начин намерят за добре, дали съществуват сделки от казания по-горе вид. За целта директорът на предприятието може да задължи бившите собственици на същото, техните съдружници или бившите представители на предприятието и главните му акционери, когато то е било акционерно дружество - да му представят незабавно всички необходими сведения.

§ 40. За резултата от издирванията директорът на предприятието уведомява Министерството на индустрията и занаятите, като излага и своето мнение, дали страната по сключените сделки се намира в горепосочените връзки и отношения и дали същите сделки увреждат или не интересите на предприятието или на държавата.

§ 41. Министърът на индустрията и занятите може за проучване на въпроса да нареди събирането на писмени доказателства, разпит на свидетели, вещи лица, огледи и пр., след което се произнася, дали страните по същите сделки се намират в казаните по-горе връзки и отношения и дали сделките увреждат или не интересите на национализираното предприятие или на държавата, като в последния случай прогласява с заповед нищожността на сделките.

§ 42. Заповедта на министъра се съобщава в препис срещу разписка на заинтересуваното лице и се привежда в изпълнение по административен ред.

Изпълнението на заповедта се спира, ако в двеседмичен срок от връчването й в препис - заинтересуваното лице предяви иск пред общите съдилища за запазване на сделката и представи за това удостоверение.

Съдилищата разглеждат тия дела в най-кратък срок.

§ 43. Считат се нищожни по право всички сделки, сключени от национализираното предприятие през времето от 1 януари 1947 г., до деня на влизане в сила на закона, с които се осуетява или затруднява провеждането на национализацията, независимо с кого са сключени сделките.

Правилата на § § 39 до 42 от този правилник, се прилагат и за горните сделки.

§ 44. Държавата поема пасива на национализираното предприятие само до размера на актива му.

Установяването на актива и пасива се извършва съобразно правилата указани в § 56 на този правилник - за изготвяне на нарочния баланс.

За разликата между актива и дълговете се открива нарочна сметка на бившето предприятие. Върху държавата, респективно върху национализираното предприятие, не преминават следните задължения, които произтичат от:

а) сделки сключени вън от кръга на работата на предприятието;

б) незаконна търговия и спекулативни сделки;

в) необявена несъстоятелност (фактическа несъстоятелност при спрени платки) и предпазен конкордат;

г) договори и сделки, сключени между предприятието и членовете на неговото управление или собствениците му след 1 януари 1947 година и

д) договори и сделки, сключени между съпрузи, възходящи и низходящи роднини и роднини по съребърна линия, сватовство и близки, при които едната страна е собственик или съдружник на предприятието, ако тези сделки увреждат интересите на същото.

§ 45. Национализираните по закона предприятия действуват съгласно разпоредбите на закона за самоиздръжка на държавните и държавно автономните стопански предприятия ("Държавен вестник", брой 131 от 13 юни 1946 г., с последвалите изменения и допълнения) и правилника за приложението му ("Държавен вестник", бр. 23 от 30 януари 1947 г.). Доколкото тези разпоредби не са в противоречие с закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

§ 46. Всяко национализирано предприятие добива качество на юридическа личност. То се представлява от неговия директор. Директорът на предприятието е длъжен да направи уведомление до съответния областен съд за отбелязване по фирменото дело на предприятието факта на национализацията му, начина на подписването му и другите промени, които имат общо значение.

Директорът на предприятието също така е длъжен да представи пред нотариуса, а гдето такъв няма - пред околийския съдия, записка за отбелязване, че национализираните недвижими имоти на бившите собственици на предприятието, са преминали по силата на закона в собственост на държавата. Отбелязването се извършва безплатно. Подобни мерки следва да бъдат взети и за приложение на закона за уреждане собствеността и залога на земеделски и превозни машини от значителна стойност, ако такива са преминали в собственост на държавата.

Всички формални промени, които произтичат от факта, че бившия собственик на предприятието се заменява с държавата, а бившата фирма на същото, се заменява с нова такава - се извършват от съответните учреждения безплатно.

§ 47. Бившите собственици в процесите, заведени от тях и против тях и отнасящи се до предприятието, се заместват от директорите на национализираните предприятия, като представители на същите, но може да бъдат привлечени да участвуват и те лично или чрез пълномощници, като помагачи на директорите.

§ 48. Щатните служители и работници в национализираните предприятия имат правата и задълженията на държавни служители. Те отговарят дисциплинарно, наказателно и граждански за провинението си по служба. Същите са длъжни в качеството си на длъжностни лица да положат клетва за верност на Народната Република България и за запазване на общонародния имот. За положената клетва се подписва клетвен лист.

§ 49. На собствениците на национализираните предприятия държавата издава лихвени облигации.

Подробностите по издаването и погасяването на тези облигации се уреждат с постановление на Министерския съвет.

§ 50. Оценката на имуществата на предприятието при определяне обезщетението става по правилата на глава II от закона за еднократния данък върху имуществата, като от установеното чисто имущество се прави намаление с прогресивно увеличаващ се процент, съобразно таблицата изложена по-долу.

§ 51. Облигациите се предават на правоимащия след като той представи удостоверение за напълно изплатени държавни и общински данъци - лични негови и на самото предприятие, като в последния случай удостоверението се отнася само за изплащането на дължими за дейността им до деня на национализацията данъци.

§ 52. Счетоводителят на национализираното предприятие, подпомогнат от представител на профкомитета при същото и от бившите му собственици или от техните представители, в най-кратък срок съставя (ако това не било вече сторено) - опис на имуществото по вид и количество, което в момента на приемането на предприятието е било намерено.

§ 53. Въз основа на този опис се съставя приключителен баланс на предприятието. Активът и пасива се минават по оценката, която те са имали на 23 декември 1947 година, изразена в търговските книги, като актива се допълва с намерените при приемането на предприятието имущества, които не са били записани по книгите. Ако се яви разлика, между актива и дълговете по този баланс, в търговските книги на предприятието се открива нарочна сметка на бившето предприятие.

Така съставения баланс, служи за приключване на счетоводните книги към датата на национализирането на предприятието и за откриване сметките му наново.

§ 54. Предприятието продължава изплащането на своите дългове, само ако актива надвишава дълговете на предприятието, в които не се включват задълженията към бившите негови собственици, представители, главни акционери, неограничено отговорни членове, главни акционери, неограничено отговорни членове в командитните дружества, членовете на о. о. д-ва, както и към лицата, упоменати в ал. I на чл. 8 от закона, като това изплащане става при настъпване на падежите и при спазване на следния ред: а) задължения по доставяне сурови, спомагателни и горивни материали, двигателна енергия и въобще задълженията, произлезли във връзка с правилното функциониране на предприятието; б) задължения по новооткрити кредити под гаранция на държавата; в) други полични или открити задължения към банки и частни лица.

Плащанията по точка "в" става само, ако са резервирани достатъчно суми за изплащане на здлъжненията, предвидени в предшествуващите точки, независимо от настъпването на падежите им.

В никой случай, обаче предприятието не може да изплаща задължения, предвидени в чл. 11 от закона.

§ 55. Ако според приключителния баланс, задълженията към трети лица надвишават актива - предприятието не може да извършва плащания, освен такива, от които зависи поддържането на редовния производствен процент. Останалите плащания се спират до утвърждаването на нарочния баланс от Министра на финансите.

§ 56. Независимо от приключителния баланс, счетоводителят на предприятието съставя и нарочен баланс.

Оценките на актива по този баланс се поставят съгласно правилата на закона за еднократния данък върху имуществата, като несъбираемите вземания се изключват.

§ 57. Като актив в нарочния баланс се включват и всички нефигуриращи по търговските книги на предприятието имущества, които следва по силата на закона да бъдат включени допълнително към имуществото на национализираното предприятие като негова принадлежност.

В нарочния баланс не се включват онези имущества или части от имущества, които са конфискувани по силата на влезли в законна сила присъди по закона за конфискуване на придобитите чрез спекула и по незаконен начин имоти.

Нарочният баланс не се съставя за ония предприятия, които имат висящи конфискационни дела.

За съставянето на нарочния баланс счетоводителят на предприятието, при участието на бившите собственици, взима всички необходими мерки, щото размерите на всичките задължения да бъдат окончателно определени.

§ 58. Данъчните и общинските органи са длъжни, по своя инициатива или по уведомление от страна на национализираното предприятие, да приключат окончателно и в най-кратък срок всички висящи при тях данъчни преписки за облагане на същото предприятие. Данъчните началници уведомяват предприятието за влезлите в законна сила конфискационни присъди, като им изпращат препис от изпълнителните листове с обозначение, каква част от присъдената конфискация е вече реализирана.

§ 59. Вземат се необходимите мерки и от страна на съдилищата, щото в най-кратък срок да бъдат свършени всички висящи пред тях дела, по които страна е предприятието.

§ 60. Ако има пасиви, размерите на които още не са определени, поради оспорване или по други причини, те се поставят в нарочния баланс в максималните им размери. Активите, чиито размери по същите причини не са още определени - се поставят по минималните им стойности.

За този вид активи и пасиви се прави обяснителна бележка в нарочния баланс, като се излагат причините, поради които те са посочени в споменатите размери.

§ 61. В месечен срок, считан от публикуването в "Държавен вестник" на списъка, за който се говори в § 2, ал. II от този правилник, а за национализираните по списъка към чл. 2 от закона предприятия - от влизането в сила на този правилник, кредиторите на предприятието са длъжни да уведомят директорите им за пълния размер, вид, падеж и произход на своите креанси, а също и за дадените им по тях гаранции и залози.

§ 62. След като бъдат установени по гореизложения начин всички активи и пасиви на предприятието и като се вземат предвид всички транзитории (предплатени и предсъбрани суми), счетоводителят на предприятието съставя проект за нарочен баланс и списък на лицата, които следва да получат облигации.

Един екземпляр от така съставения проект за нарочен баланс и от поясняващите го спецификации и описи се връчва срещу подпис на бившия собственик на предприятието или на негов представител. Ако предприятието не е еднолично, направеното връчване на едного от неговите собственици или представители - поставя в известност и останалите собственици или представители.

§ 63. Собственикът на предприятието може в двемесечен срок от получаването на проекта за нарочния баланс, да направи писмено своето възражение до него. Това възражение се подава чрез директора на предприятието до местния данъчен началник.

§ 64. Директорът на предприятието е длъжен да обезпечи на бившия собственик възможността да извърши всички необходими за изготовляването на своето възражение - справки в търговските книги на предприятието, като го снабдява и с необходимите му преписи или удостоверения. Такова улеснение се дава на бившия собственик и при извършването на справки в книжата на предприятието по данъчни и други фискални искови задължения.

§ 65. Директорът на предприятието, съвместно със счетоводители на същото, щом получи възнаграждението на бившия собственик изготовлява необходимото обяснение и в двеседмичен срок изпраща цялата преписка по нарочния баланс на местния данъчен началник. Последният, или негов заместник, съвместно с директора на местната Българска народна банка, или с неговия заместник, в най-кратък срок проверяват постановените оценки и самия нарочен баланс. За резултата от проверката се съставя протокол, в който се посочва чистия остатък от имуществото на бившето предприятие, който представлява цената на предприятието, а така също се посочват лицата, които трябва да получат облигациите. Протоколът се представя на Министра на финансите за одобрение.

Одобреният протокол се изпраща в Главната дирекция на държавните дългове за изпълнение.

§ 66. Въз основа на одобрения протокол Министерството на финансите (Главната дирекция на държавните дългове), издава на правоимащи облигации за сумата на чистото имущество, намалена с прогресивно увеличаващ се процент по следната таблица:

за частта до 1.000.000 лева . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 10%

за частта от 1.000.001 до 5.000.000 лв. . . . . . . . . . . . . 15%

за частта от 5.000.001 до 10.000.000 лв. . . . . . . . . . . . . 20%

за частта от 10.000.001 до 20.000.000 лв. . . . . . . . . . . . .30%

за частта от 20.000.001 до 30.000.000 лв. . . . . . . . . . . . .40%

за частта от 30.000.001 до 50.000.000 лв. . . . . . . . . . . . .50%

за частта от 50.000.001 до 100.000.000 лв. . . . . . . . . . . .60%

за частта от 100.000.001 нагоре: . . . . . . . . . . . . . . . .70%

Когато национализираното предприятие е принадлежало на няколко лица, горното намаление се прави от общата сума на чистото имущество на предприятието, като сумата - остатък, която следва да бъде изплатена в облигации, се разпределя между съсобствениците, пропорционално на тяхното капиталово участие.

§ 67. Правото да се получат облигации може да бъде прехвърлено само с разрешение на Министра на финансите.

§ 68. При окончателно определяне активите и пасивите на предприятието, за които е направена обяснителна бележка в нарочния баланс, се издават допълнително облигации, като намалението с прогресивно увеличаващия се процент се прави върху общата сума, за която следва да бъдат издадени облигации.

§ 69. По изключение, когато това се налага от интересите на страната, правителството може да нареди обезщетението да се определя по взаимно споразумение, както и да се изплати в брой изцяло или на части.

Правителството може да нареди плащането в брой на част от следващото се обезщетение на ония бивши собственици на национализирани предприятия, които са взели активно участие в народната антифашистка освободителна борба или материално са подпомагали същата.

§ 70. Не се дава обезщетение на бившия собственик на предприятието, който активно е служил или подпомагал:

а) на германската държава, на германската армия или на нейните поделения през време на последната световна война, както и на фашистката италианска държава, на армията й и на нейните поделения до деня на капитулацията на Италия пред обединените народи;

б) на българската фашистка полиция, жандармерия и армия срещу борците против фашизма и техните организации през времето от 1 март 1941 година до края на 1944 година;

в) на чуждите агенти и шпиони и на уличените в дейност за реставриране на фашистката диктатура след 9 септември 1944 год., до влизането в сила на закона.

§ 71. Директорът на предприятието е длъжен да направи необходимите проучвания, дали бившия собственик има прояви и действия от вида на гореизброените, като своевременно представи доклада си за това пред Министра на индустрията и занаятите.

§ 72. Лишаването от обезщетение се решава от Министерския съвет, по мотивиран доклад на Министра на индустрията и занаятите.

§ 73. Който по какъвто и да било начин извърши действия от естество да осуети или затрудни национализацията по този закон, или пък унищожи, повреди, укрие, отчужди, изнесе или по какъвто и да е начин намали стойността на подлежащото на национализиране имущество или представи на държавните органи неточни или непълни данни за това имущество, се наказва за саботаж по закона за защита на народната власт, като освен предвиденото в този закон наказание, му се конфискува цялото имущество.

§ 74. Чиновник, служащ или натоварено по силата на закона лице, което не изпълни или забави изпълнението на задължения произтичащи от закона, или предписанията издадени въз основа на него, се наказва за саботаж по закона за защита на народната власт, като освен предвиденото по този закон наказание, му се конфискува цялото имущество.

§ 75. Делата за престъпни деяния по закона се разглеждат по ускорената процедура, предвидена в глава II, книга 6 от закона за наказателното съдопроизводство.

§ 76. От донесенията, които длъжностните лица ще направят до прокурора за извършени деяния, представляващи според закона престъпления, препис се изпраща в Министерството на индустрията и занаятите. Такъв препис се изпраща и от обвинителните актове и влезлите в законна сила присъди, постановени по закона за национализация на частни индустриални и минни предприятия.

§ 77. От деня на влизането на закона в сила Общият съюз на българската индустрия с неговите клонове и поделения по места се разтуря, като всички негови, на клоновете и на поделенията му движими и недвижими имущества, парични средства и ценни книжа се национализират безвъзмездно.

§ 78. Заплатите на персонала от Общия съюз на българската индустрия, неговите клонове и поделения се изплащат напълно за м. декември 1947 година, ако същия персонал е работил или е бил задържан във връзка с предаването и настаняването на Министерството на индустрията и занаятите до 25 декември включ. 1947 година.

§ 79. От деня на влизането на закона в сила правителството чрез свои органи или упълномощени от него лица, приема от досегашните собственици или от техните представители или пълномощници национализираните предприятия. В случай на отсъствие на собственика или на неговия представител или пълномощник, предприятието се приема в присъствието на представител на общинската власт.

§ 80. Считат се национализирани по силата на закона всички предприятия от деня на фактическото им завземане от специалните пълномощници на Министра на индустрията и занаятите.

§ 81. От деня на влизане на закона в сила собствениците, управителите, директорите, счетоводителите и техническите лица в национализираните предприятия се смятат за стопански мобилизирани и ще работят като специалисти, с изключение на тия, които упълномощеният от правителството орган или лице - освободи с писмена заповед. Смятат се стопански мобилизирани също така и новоназначените директори и счетоводители на национализираните предприятия. Стопанското мобилизиране важи за срок не повече от шест месеца, смятан от деня на поемането на предприятието от държавата.

Министрът на индустрията и занаятите може да освободи от стопанска мобилизация горните лица и преди изтичане шестмесечния срок.

§ 82. В срок от шест месеца, смятан от влизането на закона в сила, национализираното предприятие може да развали договорите, сключени с други физически или юридически лица. Развалянето на договорите настъпва по силата на едностранното волеизявление на представителя на предприятието, съобщено на другата страна по договора чрез нотариуса.

Предприятието не носи отговорност по наказателните клаузи на договорите, от които се е отказало. Длъжно е, обаче, да върне или заплати това, което е получило вече в изпълнение на същите договори.

§ 83. Заплатите на персонала от бившите предприятия се изплащат напълно за м. декември 1947 година, ако същия персонал е работил до 25 декември вкл. 1947 година или е бил задържан на работа и след тази дата.

§ 84. Разрешава се на банковите и влогови институти да изплатят всички остатъци от влогови сметки, които към 23 декември 1947 година са в размер до 10.000 лева, макар и да принадлежат на бившите собственици на национализираните предприятия или да са на името на техните съпрузи или низходящите им.

§ 85. Този правилник влиза в законна сила, след одобрението му от Министерския съвет и публикуването му в "Държавен вестник".