Държавен вестник, брой 13 от 12.II

1. Държавното обществено осигуряване се разпростира задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й (чл. 145 от Кодекса на труда).

Задължително се осигуряват и следните категории лица:

а) адвокатите;

б) личните и наследствените пенсионери, когато работят;

в) стажантите, които прекарват предвидения по закон трудов стаж;

г) учениците при ведомствените и заводските училища и следващите уредени в предприятията курсове, ако непосредствено преди постъпването в тях са били работници или служители.

2. Държавното обществено осигуряване на работниците и служителите започва от деня на постъпването им на работа.

Осигуряването продължава:

а) през времето на законоустановен платен или неплатен отпуск;

б) при следване на политически, профсъюзни, културно-просветни, кооперативни курсове и на такива, открити по нареждане на държавната власт, както и на изпратени от предприятието, учреждението или организацията работници и служители на специализация вън от пределите на страната.

3. Чуждите граждани, работници или служители на работа в Народна република България се осигуряват задължително за всички видове парични обезщетения, помощи и пенсии.

4. Не подлежат на осигуряване работниците и служителите чужди граждани, заети на работа в пределите на Републиката в чуждестранни легации и при други институти, които се ползуват с право на екстериториалност.

5. Осигурителите (държавни, кооперативни, обществени, смесени или частни предприятия, учреждения, организации или частни лица), които използуват чужд труд, са длъжни да се регистрират пред органите на Държавното обществено осигуряване.

Предприятията, учрежденията или организациите, които са клонове и не са финансово-счетоводно обособени, не се регистрират отделно, а се включват в регистрацията на техните централи.

Регистрирано става по реда, установен от Централния съвет на професионалните съюзи.

6. За провеждане на държавното обществено осигуряване се установяват процентни осигурителни вноски върху изплащаното трудово възнаграждение в размер, установен от Министерския съвет.

Тези вноски се изчисляват върху сумата на възнаграждението на работниците и служителите, определено във ведомостта или в разписката за изплащането му.

7. Трудовото възнаграждение, върху което се правят осигурителни вноски, се определя съгласно чл. 19 от този правилник, като вноски се правят и върху изплащаните възнаграждения за извънреден труд и за работа по съвместителство.

8. Осигурителните вноски се внасят в клоновете на Българската народна банка и Държавната спестовна каса по сметките на Държавното обществено осигуряване при централния комитет на съответния професионален съюз. До организирането на съответните служби по общественото осигуряване при професионалните съюзи вноските се правят по сметките на Управлението на Държавното обществено осигуряване при Българската народна банка и при Държавната спестовна каса.

9. Внасянето на осигурителните вноски става чрез прехвърляне от разчетната или текущата сметка на учреждението, предприятието или организацията по сметката на Държавното обществено осигуряване при съответния професионален съюз при изплащане заплатите или възнагражденията, върху които тези вноски са изчислени. Българската народна банка не отпуска суми за изплащане на заплати и надници без едновременното получаване на платежно нареждане за прехвърляне на осигурителните вноски.

При тегленето на малки суми за заплати (при уволнение, отпуски и др.) платежно нареждане не се издава. Тези суми се включват в платежните нареждания за изплащане заплатите в следващия платежен период от месеца.

Осигурители, които нямат разчетни сметки, изплащат осигурителните вноски в брой.

Внасянето на осигурителните вноски става при изплащане на заплатите за втората половина на месеца.

10. Осигурителните вноски на работници и служители в частни предприятия и домакинства се правят чрез облепване на работническите осигурителни книжки с осигурителни марки. Тези марки се облепват в първия работен ден на седмицата независимо от броя на работните дни през седмицата. Унищожаването на марките става с дата и подпис или печат на осигурителя.

Централният съвет на професионалните съюзи може да установи и друг начин на издължаване осигурителните вноски на работниците и служителите в частни предприятия и домакинства.

11. Върху невнесените в срок осигурителни вноски се начислява 0,05 % лихва на ден. При определянето на дните на закъснението броят на дните в месеца се считат за 30, а в годината - 360.

12. Осигурителите представят на Централния съвет на професионалните съюзи - Държавно обществено осигуряване, периодически отчет за направените вноски и изплатените суми за сметка на Държавното обществено осигуряване. Частните лица не представят отчет.

За представяне на отчетите се издава инструкция от Централния съвет на професионалните съюзи.

13. Контролът за своевременното внасяне на вноските от предприятията, учрежденията или организациите, включително и вземането на принудителни мерки за събиране на невнесените вноски, се извършва от Централния съвет на професионалните съюзи - Държавно обществено осигуряване.

Непосредственият контрол за внасянето на осигурителните вноски от страна на предприятията, учрежденията или организациите се извършва от съвета по общественото осигуряване, а където няма такъв - от профкомитета.

14. Осигурителите са длъжни при поискване от представителите на профсъюзите - органи на Държавното обществено осигуряване, да представят необходимите книжа и ведомости, документи, осигурителни книжки и други, свързани със записвания, от които може да се установява дали са правени вноски. Проверката се извършва при участието на представител на осигурителя, като при липса на такъв това се отбелязва в акта за проверката.

15. Паричните обезщетения поради временна нетрудоспособност се заплащат при условия и размери, установени в член 150 от Кодекса на труда.

При трудова злополука при професионално заболяване работниците и служителите получават парично обезщетение в размер по буква "г" на член 150 от Кодекса на труда и без да имат предвидения тримесечен трудов стаж.

16. Трудовият стаж до 17 ноември 1951 г. се счита за непрекъснат.

Счита се, че няма прекъсване на трудовия стаж след 17 ноември 1951 г., когато работникът или служителят е преминал от едно предприятие, учреждение или организация в друго поради закриване, поради бюджетни съкращения или по разпореждане на администрацията, а също така и при преминаване от производствена работа на изборна или обществена и обратно, във всички случаи, ако постъпи на новата работа не по-късно от един месец след напускане на предходната.

Счита се, че няма прекъсване на трудовия стаж, когато работникът или служителят е постъпил на работа в друго предприятие, учреждение или организация не по-късно от един месец след напускане на предходната работа и в следните аналогични случаи:

а) поради изтичане на уговореното с трудовия договор време;

б) поради завършване на уговорената с трудов договор работа;

в) при преминаване на работници или служители от едно предприятие, учреждение или организация в друго по взаимно съгласие на администрациите на същите;

г) при преминаване на работа в предприятие, учреждение или организация в друга местност, поради преместване там на съпруга или съпругата, при съобразяване с условията за прекратяване на трудовия договор по Кодекса на труда;

д) при преминаване с конкурс на преподавателска работа във висши учебни заведения;

е) при напускане поради невъзможност да изпълнява възложената му работа вследствие на заболяване при условие, че не се дава друга подходяща работа на работника или служителя;

ж) при напускане поради неизплащане в срок на трудовото възнаграждение;

з) при напускане поради промяна на условията на трудовия договор от страна на администрацията без последната да се съобрази с разпоредбите на Кодекса на труда;

и) при напускане поради отказ на работника или служителя да бъде преведен на работа в друго предприятие, учреждение или организация в друга местност, когато това превеждане не е задължително;

к) при уволнение поради спиране на работата в предприятието повече от 30 дни.

17. Счита се също, че няма прекъсване на трудовия стаж и в следните случаи:

а) при сливане или уедряване на предприятия, учреждения или организации, както и при преминаване на част от едно учреждение, предприятие или организация към друго;

б) при постъпване на работа в едномесечен срок от завършване на учебно заведение, в което работникът или служителят е бил изпратен по решение на държавно учреждение или предприятие, стопанска ил обществена организация (времето за следване не се зачита за трудов стаж);

в) при напускане поради постъпване във висше, средно или специално учебно заведение, ако след завършването му работникът или служителят постъпи отново на работа в същото или друго предприятие, учреждение или организация в едномесечен срок;

г) при възстановяване на работа поради неправилно уволнение, ако в едномесечен срок, считан от деня на съобщението за възстановяване, работникът или служителят постъпи отново на работа;

д) при уволнение поради задържане от властите за повече от два месеца при условие, че е последвало оправдаване или не е възбудено наказателно преследване, или възбуденото е било прекратено, ако работникът или служителят постъпи на работа в едномесечен срок от освобождаването, прекратяването на наказателното преследване или съответно от оправдаването;

е) времето, прекарано на редовна служба в народната армия или трудовата повинност, ако от напускането на работата до постъпването на военна или трудова служба не е изтекъл един месец и ако в същия срок след освобождаването му лицето постъпи наново на работа;

ж) мъртвият сезон за сезонните работници не се счита за трудов стаж, но не се счита и за прекъсване на трудовия стаж, когато лицето е постъпило на съответната работа през новия сезон в същото или друго предприятие, учреждение или организация не по-късно от един месец след започване на работата.

18. Във всички случаи по предходните два члена изискуемият се едномесечен срок относно зачитането на непрекъснатия трудов стаж се продължава с толкова време, колкото работникът или служителят е временно нетрудоспособен, когато нетрудоспособността е настъпила преди изтичането на едномесечния срок.

Подробностите по приложение разпоредбите на чл. чл. 16, 17 и 18 се уреждат с инструкция на Централния съвет на професионалните съюзи.

19. При начисляване размерите на паричните обезщетения се взема предвид средното трудово възнаграждение през календарния месец, предшествуващ месец, през който е настъпила временната нетрудоспособност.

Под месечно трудово възнаграждение на работника или служителя, върху което се изчислява паричното обезщетение, се разбира получаваното брутно месечно възнаграждение. Не се включват в трудовото възнаграждение дневните, пътните, безотчетните, порционните, представителните и заседателните пари, месечните добавки за деца, хлебните надбавки, паричните награди и възнаграждението за извънреден, подземен, подводен и нощен труд и за извършена работа по съвместителство извън основната работа.

Месечните добавки за деца се изплащат през време на временната нетрудоспособност в пълен размер от учреждението, предприятието или организацията за сметка на Държавното обществено осигуряване. Изплащането на хлебни надбавки също става в пълен размер, но за сметка на учреждението, предприятието или организацията.

За реда на изчисление на паричните обезщетения се издава инструкция от Централния съвет на професионалните съюзи и Министерството на финансите.

20. Ако временната нетрудоспособност е настъпила до един месец след уволнението, с изключение на случаите по член 151 от Кодекса на труда, уволненият има право на парично обезщетение, но не за повече от 75 календарни дни.

21. Временната нетрудоспособност на работниците и служителите се установява от лекар или лекарско-консултативна комисия, които издават болничен лист за нетрудоспособността по образец, установен от Централния съвет на професионалните съюзи и Министерството на народното здраве и социалните грижи. За всяко опущение или разточителство при разрешаване на отпуск по болест лекарят или членовете на комисията носят лична материална и дисциплинарна отговорност.

Ако до изтичане на 6 месеца от деня, в който болният е започнал ползуването на отпуска, трудоспособността не се възстановява, лекарско-консултативната комисия е длъжна да изпрати болния на трудово-експертната лекарска комисия на контролен преглед.

Когато трудово-експертната лекарска комисия установи, че трудоспособността е възстановена, тя връща осигурения при лекарската консултативна комисия за преустановяване на по-нататъшно разрешение на отпуск, а когато установи, че трудоспособността не е възстановена, нито е преминала в стабилизирана инвалидност, връща болния до лекарско-консултативната комисия със заключение да продължи разрешението на отпуск според нуждата, но не за повече от 3 месеца. Ако и след това не се възстанови трудоспособността на болния, същият по изключение и по преценка на лекарско-консултативната комисия и на съвета по Държавното обществено осигуряване, съответно на профкомитета, може да получи допълнително парично обезщетение за не повече от 3 месеца.

Когато при контролния преглед трудово-експертната лекарска комисия установи, че болният има загубена трудоспособност завинаги или за продължително време (стабилизирана инвалидност), тя определя групата инвалидност за загубената трудоспособност и съставя медицински протокол с необходимото за целта заключение, с оглед на пенсионирането и трудонастаняването на инвалида. В случай че инвалидът няма необходимия трудов стаж за пенсия за инвалидност и не е настанен на подходяща по-лека работа, същият има право на помощ в размер на парично обезщетение до 3 месеца, а ако е инвалид от I и II група - до 6 месеца, считано от датата на установяване на инвалидността. За същото страдание такава помощ не може да се получи втори път.

Когато работникът или служителят в продължение на две години отсъствува по болест с прекъсване повече от една година, лекарско-консултативната комисия е длъжна да го изпрати на трудово-експертната лекарска комисия за контролен преглед, като се постъпва по реда на предходните две алинеи.

22. На пенсионерите по инвалидност, които работят, парично обезщетение при временна нетрудоспособност поради общо заболяване се дава за не повече от два месеца без прекъсване и за не повече от 3 месеца общо за една година. Такива пенсионери, пострадали от трудова злополука или професионално заболяване, получават парично обезщетение в сроковете, предвидени в предходния член.

На работещите пенсионери по старост парично обезщетение при временна нетрудоспособност се заплаща на общо основание, както на работниците и служителите.

23. На трудоспособен работник или служител, нуждаещ се от курортно лечение, се заплаща парично обезщетение за санаторно-курортното лечение за разликата от 14 работни дни до броя на работните дни, прекарани в санаторно-курортна станция, включително дните за пътуване. Първите 14 работни дни се използуват от редовния годишен платен или от неплатения отпуск на работника или служителя.

24. При отпуск поради бременност и раждане, когато действително прекараното време, считано от деня на освобождаването от работа до деня на раждането, се окаже повече или по-малко от един месец, парично обезщетение се дава за действително прекараните в отпуск дни, но не за повече от 30 дни преди раждането поради неточно определение от лекаря датата на раждането, разликата в повече се счита за неплатен отпуск, без да се приспада от отпуските по чл. 58 и 61 от Кодекса на труда.

25. При неволен аборт, както и при аборт, направен в допустими от закона случаи, парично обезщетение се дава както при общо заболяване.

26. Паричните обезщетения в случай на гледан болен член от семейството са по условията и размерите на чл. 150 от Кодекса на труда и се изплащат до постъпване в болница или до намиране подходящ човек за гледане на болния, но не за повече от 3 дни. Продължаването на този срок става само в особени случаи, в зависимост от сериозността на заболяването и битовата обстановка.

Под членове на семейството в този случай се разбират съпругът, децата, родителите, братята и сестрите.

При заболяване на дете до тригодишна възраст на осигурената майка се разрешава отпуск и се плаща парично обезщетение независимо от това, дали в семейството има друг човек, който би могъл да гледа болното дете.

27. Не се плаща парично обезщетение:

а) за гледане на хронично болен;

б) за гледане на болен, ако му се дава място в стационар, но той или семейството му се отказва от това място;

в) за гледане на здрави деца (при карантина в ясли, в детска градина и др.). В този случай на осигурения член на семейството, който гледа детето, се издава служебна бележка за оправдаване отсъствието от работа.

Ако заедно с болното дете за гледането му в стационара се намира и майката, паричното обезщетение се плаща само в случай, че нейното пребиваване в стационара е безусловно необходимо.

28. Помощите за раждане на деца и месечните добавки за деца на работници, служители и пенсионери се определят и отпускат при условията и в размерите, установени с Указ за насърчаване раждаемостта и многодетството и правилника за приложението му, обнародвани в броеве 52 и 72 от 1951 г. на "Известия на Президиума на Народното събрание".

29. Под членове на семейството, при смъртта на които се изплащат помощи за погребение (чл. 161 от Кодекса), се разбират: а) съпруг; б) деца (включително осиновени, доведени и заварени) и братя и сестри, ненавършили 18 години, а ако са учащи се - 24 години, или ако са нетрудоспособни - независимо от възрастта; в) родители и осиновители или съпрузи на последните.

30. Помощта на погребение на работник, служител или пенсионер се дава на членовете на семейството му или на онези лица, предприятия, организации и учреждения, които са направили разходи за погребението.

Помощ за погребението не се дава на организации и учреждения, които са длъжни да извършат погребението за своя сметка (болници, инвалидни домове, приюти и др.).

31. Паричните обезщетения и помощите се определят и разрешават от профкомитетите, съответно от съветите или от комисиите по Държавното обществено осигуряване, а се изплащат от предприятията, учрежденията и организациите за сметка на Държавното обществено осигуряване.

32. С инструкция на Централния съвет на професионалните съюзи се установява:

а) редът за изчисляване, разрешаване, изплащане и отчитане на паричните обезщетения и помощи;

б) редът и начинът за осигуряване и изплащане паричните обезщетения и помощи на работниците и служителите при частните предприятия.

С инструкция на Централния съвет на професионалните съюзи и Министерството на народното здраве и социалните грижи се установява:

а) редът и условията за набавяне на необходимите ортопедически апарати, протези, уреди и др.;

б) редът и условията за ползуване на правото на санаторно лечение на работниците и служителите;

в) задачите на осигурителните лекари при профсъюзните организации.

33. Правото на пенсия за инвалидност поради общо заболяване се запазва в продължение на 2 години след прекъсване на работа или прекъсване на паричното обезщетение по болест.

При постъпване отново на работа след изтичане на горния срок правото на пенсия за инвалидност се определя, като се зачита и трудовият стаж преди прекъсването.

34. При определяне размера на пенсията за инвалидност, съгласно чл. 169 от Кодекса на труда, се счита, че няма прекъсване на трудовия стаж, когато са налице условията на чл. чл. 16, 17 и 18 от този правилник.

35. Пенсионерите за инвалидност поради общо заболяване, трудова злополука или професионално заболяване се преосвидетелствуват в следните срокове: тези от I-ва и II-ра група инвалидност - всеки две години, а тези от III-та група инвалидност - всяка година.

Пенсионери с непоправими повреди или навършили пределна възраст не подлежат на преосвидетелствуване. Мотивирана преценка за това се дава от трудово-експертната лекарска комисия в медицинския протокол.

36. Заварените при влизането на Кодекса на труда в сила пенсионери, които получават пенсия за инвалидност или поради загубена трудоспособност, се преосвидетелствуват до 31 декември 1952 г.

Пенсиите на пенсионерите, които при преосвидетелствуването попадат в една от трите групи инвалидност, се изчисляват с оглед групата инвалидност и категорията труд.

Средното месечно трудово възнаграждение в тези случаи се взема от приравнения годишен доход, установен при отпускането на пенсията или при ревизията й, когато такава е извършена.

37. Ако при освидетелствуването се установи, че страданието на пенсионера попада в друга група инвалидност, размерът на пенсията му се съответно изменя от първо число на следващия месец. Когато пенсионерът бъде признат за трудоспособен, пенсията му се прекратява от първо число нса следващия месец.

Когато при поискване на преосвидетелствуване се установи, че страданието попада в една от трите групи инвалидност, пенсията се възобновява от първо число на месеца след преосвидетелствуването, ако искането е направено в срок от 5 години, считано от датата на прекратяването.

38. При поискване на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване се представят документите: 1) молба; 2) документи за трудов стаж (трудова книжка, осигурителна книжка, удостоверение, свидетелства обр. 30 и др.); 3) удостоверение от народния съвет на депутатите на трудещите се, от което да се вижда дали молителят получава друга пенсия и каква; 4) документ за раждане, установяващ възрастта (билет за раждане, кръщелно свидетелство, удостоверение, издадено въз основа регистрите за раждане, съдебно решение и др.).

39. Трудова злополука е всяка повреда на работниците и служителите, която са понесли при и във връзка с работата или по повод извършената от тях работа и която им е причинила нетрудоспособност или смърт.

За трудови злополуки се считат и злополуките, станали:

а) през време на каквато и да е работа, извършена по нареждане или при работа, извършена без такова нареждане, но в интереса на предприятието, учреждението и организацията;

б) през време на почивките, прекарани при предприятието, учреждението или организацията;

в) когато работникът или служителят пострада при спасяването на човешки живот или обществено имущество;

г) през време, когато работникът или служителят отива на работа или се връща от работа;

д) през време на участието на работниците и служителите в трудови бригади;

е) през време на участие на работниците и служителите във физкултурни състезания, митинги и манифестации;

ж) във връзка с изпълнение на обществени задължения, свързани с предприятието, учреждението или организацията, в които лицето работи, възложени от държавни, партийни, профсъюзни и други масови организации, макар възложените задачи да не са в непосредствена връзка с работата в предприятието, учреждението или организацията.

Към трудова злополука се приравняват и професионалните заболявания, посочени в таблица, одобрена от Централния съвет на професионалните съюзи и Министерството на народното здраве и социалните грижи.

40. На пенсионер по трудова злополука, претърпял нова такава, даваща право на пенсия, новата му пенсия се изчислява въз основа на по-голямото средно месечно трудово възнаграждение, което е получавал преди първата или втората злополука, съобразно групата инвалидност, в която попада поради страданието, придобито от двете злополуки.

41. Актът за злополука по чл. 112 от Кодекса на труда се подписва от лицето, което е дало медицинска помощ, от двама свидетели, констатирали злополуката, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията.

Актът за злополуката се съставя в пет еднообразни екземпляра, от които единият се представя в 10-дневен срок, считан от деня нса съставянето, в съответната местна служба на Управлението на пенсиите, която го регистрира в актова книга. От останалите екземпляри съставителят на акта представя по един на техническия ръководител на предприятието, на профкомитета, на инспектора по охраната на труда и на пострадалия работник или служител или семейството.

По станалите трудови злополуки се извършват анкети от местните органи на Управлението на пенсиите.

При професионалните заболявания срокът за съставяне и представяне акта за злополука тече от деня на констатиране на болестта или най-късно от деня, в който работникът или служителят е напуснал за постоянно работата си поради това заболяване.

42. При поискване на лична пенсия за трудова злополука или професионално заболяване се представят следните документи: 1) молба; 2) трудова книжка и документи, установяващи трудовото възнаграждение на пострадалите през годината, които се вземат предвид при пенсионирането; 3) удостоверение от народния съвет на депутатите на трудещите се, от което се вижда дали молителят получава друга пенсия и каква.

43. При прилагането на чл. 174, ал. II от Кодекса на труда за учителска служба се счита само тази на учителите и училищните инспектори, но не и службата на професорите, доцентите, асистентите, лекторите и преподавателите в университета и други висши учебни заведения и на приравнените към учители административни лица по просветата.

44. Лица, навършили необходимия трудов стаж за получаване пенсия за старост, но нямащи изискуемата се пределна възраст, получават пенсия за старост при навършване на възрастта, макар и да не са на работа. Ако такива лица починат преди навършването на пределната възраст, наследниците имат право на наследствена пенсия за старост, изчислена от следващата се лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване за втора група инвалидност и съответната категория труд.

45. Пенсионери, на които е отпусната пенсия, съгласно разпоредбите на чл. чл. 81, 82 и 83 от отменения Закон за общественото осигуряване, получават 50 % от пенсията си до покриване на дължимите суми за вноски, съответно олихвени.

На пенсионерите по предходната алинея допълнителен трудов стаж се зачита за увеличаване на пенсията, след като те навършат минималния стаж, предвиден за категорията труд, и само за времето, изслужено след този минимум.

46. Ако допълнителният трудов стаж е по-малко от 24 месеца, процентното увеличение се изчислява върху средното месечно трудово възнаграждение, получено през целия допълнителен трудов стаж. Във всички случаи на зачитане на допълнителен трудов стаж добавката се изчислява върху месечен доход не по-голям от 20.000 лева.

Зачитане на допълнителен трудов стаж се допуска само веднъж в течение на две календарни години, ако пенсионерът има навършена изискуемата се пределна възраст.

Ако при зачитане на допълнителен трудов стаж изчисленият нов размер на пенсията е по-благоприятен за пенсионера, отпуска се нова пенсия по условията на Кодекса на труда.

Незачетен допълнителен трудов стаж до влизане на Кодекса на труда в сила се зачита при условията на предходната алинея, ако пенсионерът има допълнителен трудов стаж най-малко една година след влизане на Кодекса на труда в сила.

Добавки се дават, ако пенсията не надвишава 62 %, съответно 67 % от средното месечно трудово възнаграждение, върху което е била изчислена пенсията.

47. Трудов стаж преди пенсионирането, който не е бил зачетен при пенсионирането, се зачита при поискване, като за всяка пълна година трудов стаж се дава увеличение на пенсията с 2 % върху средното трудово възнаграждение, върху което е била изчислена пенсията.

48. При всички случаи на зачитане допълнителен трудов стаж увеличение се дава от датата на подаване молбата, ако необходимите документи, установяващи трудовия стаж, бъдат представени до 6 месеца от издаване молбата. Ако тези документи бъдат представени по-късно, увеличението се дава от датата на представянето им.

49. Остатъкът от трудовия стаж след зачитане пълната година се сумира с допълнителния трудов стаж при определяне добавката към пенсията. При изчисление на пенсията поради зачитане на допълнителен трудов стаж, прослужен преди или след влизане Кодекса на труда в сила, пенсията не може да бъде по-голяма от следващата се максимална пенсия за старост по Кодекса на труда.

50. Когато работникът или служителят има повече от половината трудов стаж, който се изисква за по-благоприятната категория труд, той се пенсионира по условията, които важат за тази категория. Разликата до пълния трудов стаж за тази категория се допълва чрез превръщане на годините по начина, указан в чл. 183 от Кодекса на труда.

При трудов стаж от различни категории труд пенсията се изчислява въз основа на броя на годините, получен след превръщане на действителния трудов стаж в съответната категория труд, по начина, указан в чл. 183 от Кодекса на труда.

51. При изчисление на трудовия стаж на подземните работници и служители - миньори за време до влизане в сила на Кодекса на труда за база се взема календарната година и месец, като се изисква осигуреният да има изработени в подземни работи или в пресови и смолни отделения на брикетни фабрики поне 260 надници, независимо от тяхното разпределение по месеци. При по-малко от горепосочения брой надници се признават толкова месеци трудов стаж, колкото отговарят при 22 надници за един месец.

52. При изчисление на трудовия стаж на работници и служители, заплащани с дневно възнаграждение, се вземат действително изслужените работни дни, като 25 работни дни се зачитат за 1 месец, а 300 работни дни за една година.

53. При изчисление размера на средното месечно трудово възнаграждение за определяне размера на пенсията на подземните минни работници и служители и такива в пресовите и смолните отделения на брикетни фабрики за времето до 30 юни 1949 година се зачитат и надниците, изработени в повече от 25 в месеца, но не повече от 30 надници месечно.

54. Трудовият стаж, зачетен за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, се зачита за пенсия за старост по искане на пенсионера, когато същият изпълни условията за отпускане на такава пенсия. В този случай пенсията за инвалидност се прекратява.

55. Личните пенсионери за трудова злополука или професионално заболяване запазват по отношение правото си на пенсия за инвалидност или старост придобитите си права от трудов стаж преди пенсионирането. Този стаж при поискване се сумира заедно със стажа, навършен след пенсионирането, за да се определят правата при пенсиониране за инвалидност или старост. В този случай пенсията по злополука се прекратява.

56. При поискване лична пенсия за старост се представят следните документи: а) молба; б) документи за трудов стаж (трудови и осигурителни книжки, удостоверения, свидетелства обр. 30 и др.); в) удостоверение от народния съвет на депутатите на трудещите се, от което да се вижда дали молителят получава друга пенсия и каква; г) документ за раждане, установяващ възрастта (кръщелно свидетелство, билет за раждане, удостоверение, издадено въз основа на регистъра на ражданията, съдебно решение и др.).

57. Наследствена пенсия се отпуска общо на всички членове на семейството, имащи право съгласно чл. 184 от Кодекса на труда. При мотивирано искане на някои от наследствените пенсионери, пенсионната служба може да раздели пенсията помежду им.

58. На децата се отпуска пенсия в случай на смърт на единия от родителите, макар другият родител да продължава да работи.

Децата, братята и сестрите до навършване на 18-годишна възраст се считат, че са били издържани от издържащия семейството, макар че по време на смъртта са били на работа.

59. Пенсията на деца, загубили двамата си родители, които имат необходимия трудов стаж за пенсия за старост или за инвалидност, се определя като наследствена пенсия за трудова злополука.

Размерът на пенсията в този случай се изчислява от сбора на месечното трудово възнаграждение на двамата родители, но този сбор не може да надминава 20 000 лева месечно.

60. При настъпване на промени, които налагат изменение в размерите на наследствените пенсии, и при прехвърляне на лична пенсия в наследствена прилагат се разпорежданията на чл. 185 от Кодекса на труда, като размерът на личната пенсия, от която се изчислява наследствената пенсия, не може да бъде по-голям от съответния максимален размер на лична пенсия по Кодекса на труда.

61. Нетрудоспособни са наследниците, които попадат в една от трите групи инвалидност, установени с чл. 163 от Кодекса на труда.

Нетрудоспособността на наследниците се установява с медицински протокол от трудово-експертната лекарска комисия.

62. При поискване на наследствена пенсия се представят следните документи:

1. Препис от акта за смъртта на наследодателя;

2. Удостоверение от народния съвет на депутатите на трудещите се, от които да се вижда дали молителят получава друга пенсия и каква;

3. Документи за раждане, установяващи възрастта на наследниците;

4. Удостоверение от народния съвет на депутатите на трудещите се за наследниците - членове на семейството на наследодателя, които той издържа.

Наследниците на починал работник или служител, който е придобил право на пенсия, но не е получавал такава, представят молбата си и документите, изискуеми за отпускане на съответната лична пенсия на наследодателя.

Когато нетрудоспособността на наследника е условие за получаване на наследствена пенсия, към пенсионната преписка се прибавя медицински протокол за резултата от освидетелствуването му от трудово-експертната лекарска комисия.

63. Времето, прекарано в редовна служба в народната армия или трудовата повинност след 9 септември 1944 г., се зачита за трудов стаж от III категория.

Изслуженото време на щатна военна служба, зачетено по Закона за военната служба в Народна република България, се зачита за трудов стаж от II категория труд.

64. При определяне правото на пенсия времето, прекарано в законно установения платен или неплатен отпуск (включително отпускът по болест или бременност и раждане), се зачита за трудов стаж от съответната категория труд за изпълняваната работа преди отпуска, като пенсията се изчислява върху трудовото възнаграждение, получавано дотогава. Същото време се зачита и за добиване право на парично обезщетение и помощи по Кодекса на труда.

65. Зачита се за трудов стаж времето след 9 септември 1944 г. на работници и служители, постъпили на служба в друга държава по междудържавен договор или въз основа на решение на Министерския съвет. Следващите се за това време осигурителни вноски, изчислени върху получаваната заплата или надница, се внасят от предприятията, учрежденията или организациите, когато са изпратени от тях.

66. Участието с вноски в Румънския осигурителен институт се зачита след 1 юли 1924 г. за отпускане на съответната пенсия и се установява с осигурителни книжки и други официални документи, които лицата представят.

67. Зачита се за трудов стаж изслуженото време на румънска служба на лицата български граждани, жители на Южна Добруджа и преселници от Румъния по силата на Крайовския договор.

68. Зачита се трудовият стаж на бившите носители на нансенови паспорти и впоследствие станали български граждани.

69. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано от настанени на работа по отменения Закон за настаняване на работа безработни лица със средно или висше образование, както и времето, прекарано в неплатен стаж, предвиден по закон.

70. Зачита се за трудов стаж времето, прекарано на служба без заплата от лица, които са били назначени от различни ведомства на длъжности, определени от Министерството на народното здраве и социалните грижи и Министерството на финансите.

71. Зачита се за трудов стаж изслуженото време от наети на работа артисти и театрални служители със заплати или надници в частни, общински, областни и други театри.

72. Трудов стаж на кооперативни служители, съгласно чл. 56 от отменения Закон за Българската земеделска и кооперативна банка и чл. 40 от Закона за Държавния застрахователен институт, се зачита за времето след 1 юли 1924 година. Срокът за установяване на такъв трудов стаж е до 31 декември 1953 г.

73. Молбите за установяване трудов стаж в случай на изгубени или унищожени трудови книжки, осигурителни книжки и други документи за пенсия се разглеждат от местната пенсионна комисия.

Исканията с документите за установяване на трудов стаж се подават чрез местните органи на Управлението на пенсиите по местожителството на молителя.

74. Правата на лицата по предходния член, които произтичат от осигурителни книжки или документи, изгубени или унищожени по каквато и да е причина, се възстановяват от местната пенсионна комисия само с писмени данни.

75. Правата на работниците и служителите по изгубени или унищожени книжки се възстановяват от местната пенсионна комисия, която и в този случай действува като административна юрисдикция, като взема своите решения въз основа на писмени данни. Решенията на комисията могат да се обжалват пред Върховния пенсионен съвет.

76. При липса на писмени данни правата по изгубени или унищожени осигурителни книжки и документи могат да се установяват с установителен иск пред съответния съд по отношение на трудовия стаж.

77. Участието на пенсионери преди или след пенсионирането им в някои от пенсионните осигуровки по отменените пенсионни закони и правилници се зачита и при поискване се определя нова пенсия съгласно чл. 46 от тоя правилник.

Участието в осигуровката на земеделските стопани не се зачита за трудов стаж по останалите осигуровки.

78. Времето, за което са правени доброволни вноски, се зачита за пенсия.

Зачитат се и всички вноски, направени от подлежащи на задължително осигуряване по отменения Закон за осигуряване на умствените работници.

79. Пенсионирането за старост става от осигуровката, в която осигуреният има преобладаващо участие, а за инвалидност и за наследствена пенсия - от осигуровката, при която е осигурено лицето в деня на настъпване на осигурителния случай, без да се прехвърлят осигурителни вноски.

80. При прилагане взаимността, ако осигурителните вноски на лица със свободни професии, занаятчии и търговци не покриват минималната вноска от 327 лв. месечно, разликата за времето преди влизането на Кодекса на труда в сила се доплаща от осигурения с 3 % сложна годишна лихва.

Когато осигуреният не довнесе разликата до минималната вноска 327 лв. месечно, времеучастието му с осигурителни вноски се зачита за толкова месеца, колкото пъти се съдържа минималната вноска от 327 лв. в сумата на всички направени вноски (без лихва).

81. При липса на осигурителни книжки на лица, заемали нещатни длъжности в държавни, държавно-автономни, автономни, на народните съвети и други обществени учреждения, предприятия, стопанства и фондове, трудовият стаж се установява с удостоверение, издадено от съответното предприятие или учреждение. Трудовият стаж по така издаденото удостоверение се зачита за пенсия, ако в удостоверението са посочени изслуженото време, заеманите длъжности и размерът на получаваната през това време заплата или надница.

82. Установяването на зачетеното време на участниците в бившия фонд "Пенсии за изслужено време", пенсионния фонд при държавните мини и пенсионния фонд при Българска народна банка става със свидетелство образец 30, съответно образец 11 и образец 12 за държавните мини, независимо от това, дали в него са отбелязани или не контролните номера на вносните листове за направените осигурителни вноски.

83. Времето, прекарано на работа от осигурени занаятчии, търговци и лица със свободни професии, се установява с удостоверение, издадено от съответната служба по осигуряването им.

84. Пенсиите се отпускат от деня на пораждане на правото, ако искането за пенсия е направено в 6-месечен срок от този ден. Когато този срок бъде пропуснат, пенсията се отпуска от деня на подаване молбата, при спазване условията на чл. 197 от Кодекса на труда.

Пенсията се отпуска от датата на пораждане правото, ако в едногодишен срок от датата на подаване молбата бъдат представени всички необходими документи за отпускането. Когато документите бъдат представени след този срок, пенсията се отпуска от датата на представянето на документите.

Личната пенсия за инвалидност се отпуска не по-рано от деня, в който работникът или служителят е престанал да получава парично обезщетение, когато е изплащано такова.

85. На работник или служител, комуто поради различни страдания се следва пенсия за злополука и пенсия за инвалидност или гражданско-инвалидна пенсия, се определя една пенсия, отговаряща на групата инвалидност, в която попада съобразно сбора на страданията му. Общата пенсия в този случай се изчислява като пенсия за трудова злополука, ако това е по-благоприятно за работника или служителя.

86. На работник или служител, комуто се следва пенсия за трудова злополука или инвалидност и военно-инвалидна, гражданско-инвалидна или народна пенсия, отпусната поради загубена трудоспособност, се определя пенсия, отговаряща на групата инвалидност, в която попада, съобразно сбора на страданията му. Общата пенсия в този случай се изчислява като пенсия за трудова злополука, съответно за инвалидност.

Когато пенсията за същата група инвалидност, изчислена като военно-инвалидна пенсия, съответно като народна пенсия, е по-голяма, определя се съответната военно-инвалидна или народна пенсия по искане на пенсионера.

87. Заплатата или надницата за трудов стаж преди влизане на Кодекса на труда в сила се взема в размер на съответната или подобна длъжност или работа по държавните щатни таблици от 1 март 1947 г. и съобразените с тях таблици, като се добавят и повишенията за изслужено време или по надничния блок от 1 февруари 1948 г. и увеличенията по 272-ро постановление на Министерския съвет от 20 март 1951 г.

88. Заварените от Кодекса на труда пенсионери на възраст под 50 години, пенсионирани за старост като подземни минни работници или служители, и такива от пресовите и смолните отделения на брикетните фабрики, когато работят подземна работа, или в пресовите и смолните отделения на брикетните фабрики, получават пенсията си в пълен размер, а заетите на друга работа - в половин размер.

89. Спрените пенсии поради ненавършване на пределната възраст на постъпили на работа лица се възобновяват при напускане на работа, ако бъде направено искане за това в 6-месечен срок от напускането. В противен случай тези пенсии се възобновяват от датата на искането.

90. На личните пенсионери за старост пенсиите, отпуснати по чл. 78, ал. III, от отменения Закон за общественото осигуряване, се спират, докато работят, но не по-късно от навършване на пределната възраст за съответната категория труд.

Възобновяването на пенсията в този случай става от датата на напускане работата, ако молбата за това е подадена в 6-месечен срок от напускането, а в противен случай - от датата на искането.

91. Личните пенсионери за старост, ненавършили пределна възраст, са длъжни преди изплащането на пенсията им да уведомят писмено местните органи на Управлението на пенсиите, съответно платеца, колко дни са работили през изтеклия месец, за да се определи каква сума следва да им бъде изплатена като пенсия.

92. Всеки пенсионер е длъжен да се регистрира при местния народен съвет на депутатите на трудещите се. При извършване на регистрацията съветът заверява пенсионните книжки и държи точен списък на живущите в района пенсионери.

93. Пенсията се спира:

а) докато пенсионерът е лишен от право на пенсия по точка 4 на чл. 28 от Наказателния закон;

б) когато пенсионерът без уважителни причини не се е явил на преосвидетелствуване;

в) на чужди граждани, напуснали пределите на Народната република България, освен в случаите, когато на основание сключена спогодба със съответната държава съществува взаимност.

94. Пенсията се прекратява:

а) когато пенсионерът почине;

б) когато се докаже по съдебен ред, че лицето си е послужило с подправени документи или с лъжливи доказателства, за да получи пенсия;

в) когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната;

г) когато пенсионерът е лишен от българско гражданство;

д) когато инвалидността е причинена умишлено от работника или служителя или при извършено от него престъпление, установено с законна сила присъда;

е) когато смъртта или инвалидността на работника, служителя или пенсионера е причинена умишлено от наследниците му или при извършено от тях престъпление, установено с влязла в законна сила присъда.

95. Спирането на пенсиите, включително и за случаите, неупоменати в този правилник, става от деня на настъпване причината за това.

Прекратяването на пенсията по букви "а" и "г" от чл. 98 става от края на месеца, през който е починал пенсионерът или е отнето гражданството му, а във всички останали случаи по същия член - от деня на отпускането им.

96. Спряната пенсия може да се възобнови по искане на пенсионера, когато се премахнат причините за спирането.

Възобновяването на пенсията става от деня, в който се е премахнала причината за спирането, или от деня на постъпване искане за нейното възобновяване, ако искането не е постъпило в 6-месечен срок от премахване причината за спирането.

97. Пенсионерът и наследниците му са длъжни да съобщават на органите на Управлението на пенсиите за появяването на всяко обстоятелство, което влече спирането, прекратяването или изменението на пенсията.

Пенсионер, който не съобщи своевременно на органите на Управлението на пенсиите причините за спиране, прекратяване или изменяване на пенсията му и продължава да я получава в същия размер, връща надвзетата сума с 0,05 % дневна лихва.

Надвзетата не по вина на пенсионера пенсия се връща без лихва.

98. Пенсиите се определят, спират, прекратяват и видоизменяват от комисии при окръжните народни съвети на депутатите на трудещите се и в някои определени с наредба индустриални градове. Решенията им подлежат на обжалване пред Върховния пенсионен съвет. Редът за изплащане на пенсиите се установява с наредба.

Когато се установи, че пенсията е неправилно отпусната, Върховният пенсионен съвет може да сезира съответната пенсионна комисия за прекратяването й. Издадените решения подлежат на обжалване по общия ред.

Срещу решенията на Върховния пенсионен съвет могат да се подават жалби по реда на чл. 11 от Закона за прокуратурата и чл. 231, буква "а", от Гражданския процесуален кодекс (чл. 187 от Кодекса на труда).

99. Пенсионните комисии при нужда нареждат за извършването на анкети и събирането на данни във връзка с пенсионното производство.

100. Влезлите в законна сила решения на пенсионните комисии могат да бъдат отменявани и пререшавани от същите след представяне на нови писмени доказателства за:

а) трудов стаж, установен с оригинални трудови или осигурителни книжки, удостоверения за трудов стаж, издадени от Държавното обществено осигуряване, решения за признаване нса трудов стаж, свидетелства образец № 30, издадени въз основа на редовни платежни ведомости или съдебно решение;

б) датата на раждането - препис от акта за раждане или удостоверение, издадено въз основа регистрите за ражданията, кръщелно свидетелство или съдебно решение за точната дата на раждането;

в) категорията на труда, установена с документи, издадени от предприятието или учреждението въз основа на писмени данни;

г) месечно трудово възнаграждение, установено с документи въз основа на данни от платежните ведомости и други отчетни книжа.

В тези случаи пенсията се отпуска или изменява от деня на подаване молбата, с която са представени документите.

101. При обжалване решенията на пенсионните комисии пред Върховния пенсионен съвет жалбата се подава в 2 екземпляра чрез местната пенсионна комисия, издала обжалваното решение. Единият екземпляр заедно с пенсионното дело се изпраща на Върховния пенсионен съвет, а вторият - в Управление на пенсиите.

102. Грешки или опущения, допуснати от пенсионните комисии по влезли в законна сила решения, се изправят от деня на отпускането или видоизменяването на пенсиите, а ако са допуснати по вина на заинтересованите лица - от деня на зарегистриране исканията им. Решенията по предходната алинея могат да бъдат обжалвани по реда на чл. 187 от Кодекса на труда.

103. Категоризирането на трудовия стаж по искания за пенсии, постъпили след 17 ноември 1951 г., става по правилника, предвиден в чл. 166 от Кодекса на труда.

104. Загубената трудоспособност и групата инвалидност, към която спада осигуреният, се определят от трудово-експертната лекарска комисия.

Решенията на тази комисия могат да бъдат обжалвани пред централната трудово-експертна лекарска комисия при Министерството на народното здраве и социалните грижи в месечен срок от деня на връчване препис от решението.

105. При освидетелствуването и преосвидетелствуването на инвалида трудово-експертната лекарска комисия определя групата на инвалидност, в която попада. Комисията дава мотивирано мнение за инвалидите, попадащи в III група инвалидност, относно начина за използуване остатъка от тяхната трудоспособност, настаняването им на подходяща работа, продължителността на работния ден, трудовата квалификация и пр., съобразно правилата за трудовата експертиза и трудоустройството на инвалидите. Тези правила се изработват от Министерството на народното здраве и социалните грижи съвместно с Централния съвет на професионалните съюзи. В едномесечен срок от постъпване молбата за пенсия комисията освидетелствува молителя, като гщо уведомява своевременно за датата на освидетелствуването му.

106. Нетрудоспособността и групата инвалидност се определят съобразно правилата за трудовата експертиза и и трудоустройството на инвалидите с медицински протоколи. При описване обективните признаци на страданието се отбелязват подробно всички данни и основания, които са довели до диагнозата, означена в заключението на медицинския протокол. Диагнозата се описва по латинската номенклатура и на български език, като се избягват вписванията на симптоми вместо диагнози.

Заболяването от професионална болест се установява по таблица за професионалните заболявания, изработени от Министерството на народното здраве и социалните грижи съвместно с Централния съвет на професионалните съюзи.

107. Когато искането е за пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване, трудово-експертната лекарска комисия се произнася за причинната връзка между страданието и изпълняваната от пострадалия работа.

Същата комисия оказва съдействие за възстановяване трудоспособността на инвалидите (изпраща на възстановително лекуване, дава мнение за нуждата от протези, насочва към професионално обучение и преквалификация и пр.).

Трудово-експертната лекарска комисия съобщава резултата от освидетелствуването на молителя чрез връчване препис от медицинския протокол.

108. Когато медицинския протокол на трудово-експертната лекарска комисия и приложените към него сведения за клинични и други изследвания не дават пълна представа на страданието, централната трудово-експертна лекарска комисия нарежда за допълнителни и специални изследвания и ново освидетелствуване на молителя.

Централната трудово-експертна лекарска комисия може да събира допълнителни сведения за страданието на молителя, да прави лекарска експертиза, да се консултира с лекари-специалисти по съответните страдания и прави личен преглед на кандидата за пенсия.

Протоколът на централната трудово-експертна лекарска комисия се представя на местната пенсионна комисия, която определя групата инвалидност.

109. Когато здравното състояние на кандидата за пенсия или на пенсионера не позволява да се яви пред трудово-експертната лекарска комисия, същата го освидетелствува в дома му или в местолечението.

110. Нарушенията по дял III от Кодекса на труда се констатират с акт от органите на Държавното обществено осигуряване и от Управлението на пенсиите. Отказът на нарушителя да подпише акта се констатира поне с един свидетел и се отбелязва в акта преди подписа на свидетеля.

111. Глобите се налагат от централния комитет на съответния профсъюз, а за нарушения по пенсиите от Управлението на пенсиите с наказателно постановление, въз основа на акт, с който е констатирано нарушението.

Глобите по Кодекса на труда се внасят в приход на Държавното обществено осигуряване.

112. Лице, което си послужи с неверни данни, за да му бъде отпусната пенсия, парично обезщетение или помощ, връща незаконно получените суми заедно с 0,05 % лихва дневно, независимо от наказателната му отговорност.

113. Дължимите суми от Държавното обществено осигуряване могат да бъдат поискани най-късно в срок от 3 години, считан от края на годината, за която се отнасят. След изтичане на този срок вземанията се погасяват.

114. Лицата, придобили право на пенсия при условията на отменения Закон за общественото осигуряване, ако до влизането на Кодекса на труда в сила не са направили писмено искане за отпускане на пенсия, се пенсионират по условията на Кодекса на труда.

115. Пенсиите за IV-то тримесечие на 1951 г. се изплащат по условията и размерите, които са били в сила на 1 октомври 1951 г.

116. Членове на трудово-производителните и занаятчийски кооперации продължават да се осигуряват по дял III от Кодекса на труда до издаването на отделен закон за тяхното осигуряване.

117. Този правилник влиза в сила от 17 ноември 1951 г.