ПРАВИЛНИК ЗА ИМЕНАТА НА ГРАЖДАНИТЕ
ПРАВИЛНИК ЗА ИМЕНАТА НА ГРАЖДАНИТЕ
Обн. ДВ. бр.48 от 16 Юни 1953г., отм. ДВ. бр.75 от 30 Септември 1975г.
Отменен с § 2, т. 2 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба за гражданското състояние - ДВ, бр. 75 от 30 септември 1975 г.
1. Всяко лице носи име, което се състои от собствено име, бащино име и фамилно име.
За бащино име на всяко лице служи собственото име на неговия баща.
За фамилно име на всяко лице служи собственото име на неговия дядо по баща или името на рода на бащата, според това с кое име последният е известен в обществото.
Актовете за раждане, съставени преди този правилник, в които бащиното и фамилното име не са записани съгласно предходните алинеи, подлежат на съответна поправка.
2. Извънбрачното дело с установено бащинство има бащино и фамилно име съгласно предходния параграф.
Името на извънбрачното дете без установено бащинство се състои от собственото му име и собственото и фамилно име на майката съобразно с правилата на § 1, алинеи II и III.
Правилото на предходната алинея се прилага и когато със съдебно решение бъде уважено оспорването на бащинството.
Ако извънбрачното дете е припознато или ако бащинството му е установено по съдебен ред, след като е съставен актът за раждането му, както и в случаите на оспорване бащинството по предходната алинея, поправката на бащиното и фамилното име на детето става - в първия случай по разпореждане на народния съд, а във втория и третия случай - въз основа на решението на съда.
3. При съставянето на акта за раждане на дете с неизвестни родители длъжностното лице по гражданското състояние вписва в акта по свое усмотрение име съгласно § 1, алинея I.
4. При съставянето на акта за женитба всеки от съпрузите запазва своето собствено и бащино име и заявява дали запазва предишното си фамилно име или приема за свое фамилно име бащиното име на другия съпруг или неговото фамилно име, според това с кое име последният е познат в обществото.
При липса на такова заявление съпрузите запазват своето фамилно име отпреди брака, но всеки от тях, при наличност на важни причини, може и впоследствие да приеме фамилното име на другия съпруг, като подаде съответно заявление в съда.
5. За женитби, станали преди този правилник, декларация по § 4, ако такава не е направена при сключването на брака, може да се направи в 6-месечен срок от обнародване на правилника пред длъжностното лице по гражданското състояние с писмено заявление.
Тази декларация се отбелязва отстрани на акта за женитба.
Ако в акта за женитба, съставен преди този правилник, е отбелязано, че някой от съпрузите ще носи собственото име на другия съпруг за свое презиме, този съпруг трябва да поиска да се поправи актът съгласно § 1, ал. II, и § 4.
Пример. Името на съпругата е Мария Михайлова Петрова; на съпруга - Иван Драганов Попов. След женитбата съпругата е заявила, че ще се именува Мария Иванова Попова, с което тя загубва необходимото по § 1 свое бащино име. Тази нередност следва да бъде поправена. Нейното име трябва да гласи: Мария Михайлова Попова.
6. След развода всеки съпруг може да вземе отново своето предбрачно фамилно име. Той може да запази фамилното име на другия съпруг само с негово съгласие. Заявлението на единия разведен съпруг, че взема отново предбрачното си фамилно име, както и заявлението на другия съпруг за съгласие или несъгласие да се запази неговото фамилно име се вписват встрани на акта за женитба.
В случаите, когато въпросът за името е разрешен с бракоразводно решение съгласно чл. 266 от Гражданския процесуален кодекс, съответните вписвания в акта за женитба се извършват въз основа на съдебното решение.
7. Осиновеният може да промени бащиното си и фамилно име по името на осиновителя съгласно § 1. Тази промяна трябва да се впише в определението, с което се допуща осиновяването.
Промяната по предходната алинея става по искане на една от страните със съгласието на другата. Съгласието на осиновения не е необходимо, когато той не е навършил 10 години.
8. По осиновявания, станали преди този правилник, всяка една от страните със съгласието на другата може да поиска да се отбележи встрани на акта за раждане на осиновения, че последният ще носи за свое бащино и фамилно име името на осиновителя съгласно правилата на § 1.
Ако при подаване на молбата осиновеният не е навършил 10-годишна възраст, неговото съгласие не се изисква.
9. След отменяване на осиновяването (чл. 83 от Закона за лицата и семейството) осиновеният не може да носи името на осиновителя, ако последният се противопостави на това. Осиновеният може също така да се откаже по своя воля от името на осиновителя и да приеме отново старото си бащино и фамилно име. Съответните заявления за противопоставяне или отказ се отбелязват в акта за раждане на осиновения.
В случаите, когато въпросът за името е разрешен в производството за отмяна на осиновяването, съответните вписвания в акта за раждане се извършват въз основа на съдебното решение.
10. Когато лицето е известно в обществото с псевдоним (измислено име), то може да прибави псевдонима си към своето име.
Добавката на псевдонима в акта за раждане на лицето се прави само въз основа на решение на народния съд.
11. Лице, което носи две собствени имена, може да заяви в шестмесечен срок от обнародването на този правилник кое от тия имена ще запази. Ако не подаде такова заявление, второто име се заличава служебно. За тези промени се прави бележка в акта за раждане.
12. Представките "хаджи", "поп", "кара", "дели" и други подобни пред бащиното или фамилното име се сливат със самото име и се пишат заедно (напр. Хаджистоянов, Попниколов, Караславов, Делирадев и др.).
13. Молбите за поправка на бащините или фамилните имена, когато в акта за гражданското състояние, съставен преди този правилник, те не са вписани съгласно § § 1 и 2, както и молбите по § 5, ал. III, и § 8, ал. I, трябва да се подадат в 6-месечен срок от обнародване на този правилник чрез народния съвет на депутатите на трудещите се по местожителството на лицето до длъжностното лице по гражданското състояние в народния съвет, където е съставен актът.
Молбата за поправка може да направи и прокурорът, без да е ограничен със срок.
14. Съответните поправки в актовете се внасят от длъжностното лице по гражданското състояние.
В случаите на § § 1, ал. III, 2, 4, 7 и 8, ал. I, трябва да се представят доказателства за това с кое име е известен в обществото бащата, съпругът или осиновителят.
15. Когато в случаите на предходния параграф длъжностното лице не може да разреши въпроса за поправките поради съмнение, то отнася въпроса в народния съд по местосъставянето на акта, на който изпраща заявлението на молителя или искането на прокурора заедно с препис от акта.
Народният съд решава въпроса, след като събере необходимите доказателства.
Препис от решението за поправката народният съд изпраща на длъжностното лице по гражданското състояние, за да се нанесе поправката в самия акт. За направената поправка в акта длъжностното лице съобщава на народния съвет по местожителството на лицето.
16. След изтичане на 6-месечния срок по § 13 поправките в актовете съгласно този правилник се извършват служебно.
Засегнатите от поправките лица могат да бъдат повикани в народния съвет, за да дадат необходимите сведения или да представят необходимите документи.
Когато поправката е направена служебно, лицето, за което се отнася, трябва да бъде уведомено писмено за това. Ако не е съгласно с поправката, то може да отнесе въпроса в народния съд.
17. Поправките в актовете за гражданското състояние, в случаите, непредвидени в този правилник, стават по решение на народния съд.
18. Промените в името, когато не съответствуват на издадения личен паспорт, се съобщават в съответното управление на Министерството на вътрешните работи.
Настоящият правилник, издаден въз основа на ал. II от раздел "Специални разпореждания" на Указа за изменение на Закона за лицата и семейството ("Известия на Президиума на Народното събрание", брой 15 от 20 февруари 1953 г.), влиза в сила от деня на обнародването му.