Държавен вестник, брой 28 от 7.IV

§ 1. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Този устав определя реда и условията за превоз на товари и пътници по железопътен транспорт.

§ 2. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Железниците и техните клиенти са длъжни да организират и провеждат превози при минимални разходи на материални средства и да осигурят опазването на товарите.

§ 3. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Основно задължение на железниците в Народна република България е да задоволяват нуждите на народното стопанство и на гражданите от железопътни превози.

§ 4. Железниците приемат за превоз товари, пътници, багажни и колетни пратки от и до гарите и спирките, открити за такива превози. Списъкът на гарите и спирките се отпечатва в "Именник на гарите и спирките".

Редът за откриване и закриване на гарите за отделните видове служби, както и работното време в тях се определят от министъра на транспорта.

§ 5. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 28 от 1964 г.).

§ 6. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) В случай на природни стихии и катастрофи, които стават причина да се прекъсне движението на влаковете, началникът на железопътно управление може да нареди да се преустанови временно трафикът изцяло или отчасти за определени направления или гари. Срокът на преустановяване трафика се определя от министъра на транспорта.

Във всички други случаи трафикът може да бъде преустановен само по нареждане на министъра на транспорта.

За всяко преустановяване на трафика министърът на транспорта незабавно уведомява заинтересуваните министерства и ведомства.

Когато трафикът трябва да бъде преустановен за повече от три дни, министърът на транспорта трябва да получи съгласието на председателя на Министерския съвет.

За всяко преустановяване на трафика се дава телеграфно нареждане до гарите, които незабавно поставят обяви за сведение на заинтересуваните.

§ 7. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Постановленията по този Устав се прилагат за превоз на товари, пътници, багажи и колетни пратки, извършван във вътрешно съобщение по нормалните и тесните железни пътища, открити за общо ползуване и експлоатация от жп. управления.

§ 8. Превозът на товари, пътници, багажи и колетни пратки по железни пътища, които не са открити за общо ползуване, се извършва въз основа на особени наредби, одобрени от министъра на транспорта.

§ 9. Превозът на товари, пътници, багажни и колетни пратки по строящи се железни пътища до окончателното им предаване за редовна експлоатация се извършва въз основа на особен правилник, одобрен от министъра на транспорта.

§ 10. По отношение превозите, извършвани в международно съобщение, постановленията на устава се прилагат, доколкото не противоречат на международните конвенции, тарифи и други подобни споразумения.

§ 11. В комбинирано съобщение по линиите на железниците и по редовните автомобилни, въздушни, речни и морски съобщения превозът се извършва въз основа на особени правила, одобрени от министъра на транспорта.

§ 12. Тарифите съдържат условията и цените на извършване на превозите.

(Ал. 2, отм. - ДВ, бр. 50 от 1977 г.).

Тарифните постановления, които определят условията за извършване на превозите, се одобряват от министъра на транспорта.

§ 13. Общите тарифни постановления и особените тарифни разпоредби не важат, ако противоречат на постановленията на този устав.

§ 14. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Всички изменения на превозните цени или на условията за прилагането им трябва да бъдат оповестени в Тарифни известия на железниците в НР България.

Измененията на превозните цени и други утежнения на превозните условия влизат в сила най-рано след 15 дни от деня на оповестяването им в Тарифни известия.

При спешни случаи министърът на транспорта има право да намалява горния срок. Съкратеният срок обаче не може да бъде по-малък от 5 дни, ако засяга превоза на пътници и багажи, и по-малък от 10 дни, ако се отнася за превоз на сточни и колетни пратки.

Всички други тарифни изменения влизат в сила от деня на оповестяването им в Тарифни известия, освен ако в тарифното известие не е казано другояче.

§ 15. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г., отм., бр. 41 от 1954 г.).

§ 16. (Отм. - Изв., бр. 41 от 1954 г.).

§ 17 - 21. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.).

§ 22. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Изпращачът има право да използува предоставените му вагони и за превоз на дребни пратки чрез включването им в месечната заявка при условие, че те са предназначени за една получаваща гара.

§ 23 - 24. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.).

§ 25. (Отм. - Изв., бр. 41 от 1954 г.).

§ 26. (Отм. - Изв., бр. 41 от 1954 г.).

§ 27 - 28. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.).

§ 29. (Отм. - Изв., бр. 41 от 1954 г.).

§ 30. В магазините и складовете на гарите се приемат на временно съхранение само пратките, които са предназначени за натоварване и изпращане през същия ден.

Приемане на пратки преди деня на тяхното натоварване се разрешава от началника на гарата по искане от страна на заинтересуваните.

На временно съхранение се приемат толкова товари, колкото могат да поберат гаровите магазии и други складови помещения, предназначени за складиране на докарани за изпращане товари.

§ 31. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) По искане на клиентите железниците могат да предоставят на същите за временно ползуване под наем свободни места в районите на гарите, спирките и по протежение на междугарието. Условията за отдаване под наем на тези места се установяват от министъра на транспорта. Складираните на тези места товари не се считат приети за превоз и се съхраняват от клиентите.

§ 32. Железниците са длъжни да извършват безплатно меренето на дребните пратки и установяването броя на колетите в отправните гари.

(Ал. 2, доп. - Изв., бр. 60 от 1959 г.) Вагонните пратки се мерят от железниците в отправните гари. В случай, че отправната гара няма вагонен кантар, меренето на вагонните пратки трябва да се извършва в първата следваща гара, където има възможност за това, с оглед нито една вагонна пратка да не се предава немерена на получателя. Не се мерят от железниците, а се приемат за превоз по обявената от изпращача тежина и приложената към товарителницата спецификация за броя на колетите и тежината на товара вагоните, надтоварени с товари със стандартна опаковка и със стандартна тежина, опаковани товари и товари на парче, естеството на които не позволява натоварване на вагоните, а също така и наливни товари в калибрирани резервоарни вагони, тежината на които се установява чрез измерване на обема.

(Ал. 3, нова - Изв., бр. 60 от 1959 г.) Списъкът на товарите, които не се мерят от железниците, се одобрява от министъра на транспорта и съобщенията, съгласувано с Министерството на търговията.

При повече от едно мерене е меродавна тежината, установена при последното мерене, до доказване на противното.

Таксите за мерене на вагонните пратки се определят в тарифата.

§ 33. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Установената от железниците тежина се вписва в товарителницата и се счита за действителна тежина на пратката. Тази тежина е задължителна за изпращача дотогава, докато той не даде доказателство за неточността й. Подобни доказателства се приемат само докато товарът не е вдигнат от района на гарата.

С разрешение на министъра на транспорта някои пратки се приемат от определени гари по обявената от изпращача в товарителницата тежина. В такива случаи железниците имат право да проверяват тези тежини.

§ 34. Когато естеството на товара изисква опаковка, изпращачът е длъжен да го опакова по такъв начин, че той да бъде напълно запазен от липси или повреди през време на превоза. Когато такъв товар се предава за превоз без опаковка, с неизправна опаковка или с опаковка, която не отговаря на естеството на товара, железниците са длъжни да го откажат и да съставят акт, ако изпращачът поиска такъв.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 5 от 1959 г., изм., ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Опаковките се считат за изправни, ако осигуряват пълното опазване на товара от липса или повреда през време на превоза и отговарят на държавния стандарт за транспорт.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - ДВ, бр. 5 от 1959 г.) Когато товарът се предава за превоз с опаковка, имаща недостатъци, които не допускат опасения за липса или повреда по пътя, железниците могат да приемат товара за превоз, ако изпращачът с бележка в товарителницата признае недостатъците на опаковката. Бележката в товарителницата се подписва от изпращача.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 5 от 1959 г.) Бележка се изисква и в случаите, когато един товар, който по начало се превозва неопакован, се предава за превоз в неизправно състояние (счупено, пукнато, повредено, скъсано и пр.), но неизправността е от такова естество, че товарът може да се допусне за превоз без опаковка.

§ 35. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.).

§ 36. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Когато натоварването или разтоварването на вагоните се извършва от клиентите, железниците са длъжни да уведомят клиентите за часа, в който вагоните ще им бъдат поставени на разположение.

Уведомяването на клиентите се извършва по телефон, чрез поставяне на обяви в гарата или по друг начин, установен от министъра на транспорта.

След изтичане на установените срокове за натоварване или разтоварване железниците имат право да отнемат или разтоварят вагоните за сметка на клиентите.

Престоят на вагоните, дадени за натоварване или разтоварване от клиентите в гаровите коловози и в индустриалните клонове, се отчита по номерата на вагоните. Изключение от това правило се допуска от министъра на транспорта.

§ 37. Министърът на транспорта определя особени срокове за задължително разтоварване и вдигане от района на гарите на следните товари:

а) опасни товари (взривни и др.);

б) лесно разваляеми товари;

в) товари, за складирането и съхраняването на които са необходими нарочно обзаведени помещения, както и товари, заемащи много място в гарите;

г) товари, продължителното престояване на които от пожарно или санитарно гледище се счита за недопустимо;

д) освободени, но още невдигнати товари.

След изтичане на установените срокове горните товари се считат за изоставени и подлежат на ликвидация (§ 58 - 61).

§ 38. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Едновременно с предаване товарите за превоз изпращачът подава в отправната гара товарителница и товарно писмо, когато това се изисква, които придружават пратката до получаващата гара.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) С подаване на товарителницата изпращачът потвърждава, че е съгласувал с получателя, с когото няма договор за доставка, приемането на товара.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Товарът се счита приет за превоз от момента, когато отправната гара приеме същия заедно с товарителницата и изпращачът предплати превозните цени и добавъчните такси, произлезли при изпращането.

(Ал. 4, предишна ал. 3 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Датата и часът на приемане товара за превоз се удостоверява с полагане датния гаров печат върху товарителницата.

(Ал. 5, предишна ал. 4 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Правилата за манипулиране с товарителницата се одобряват от министъра на транспорта.

§ 39. Товарителницата се съставя и подписва от изпращача. Когато изпращачи са учреждения, предприятия или организации, освен наименованието, печата или щемпела на изпращача в товарителницата задължително се вписват ясно и четливо името, бащиното име и фамилното име на служителя на изпращача, който подписва същата.

В товарителницата може да се посочва само един получател - физическа или юридическа личност.

За верността на вписаните в товарителницата данни изпращачът отговаря въз основа на постановленията на § 99 и 100 от устава. Железниците имат право да проверяват достоверността на тези данни.

След приемане на пратката на изпращача се връчва разписката от товарителницата.

§ 40. При изчисляване на превозните цени железниците са длъжни да прилагат най-евтините тарифи, които са в сила в деня на сключване превозния договор, ако са спазени предвидените условия за прилагането им.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Освен определените в тарифата превозни цени, добавъчни такси и неустойки железниците нямат право да събират други суми с изключение на сумите, които са изразходвали за подреждане на товара, поправка на опаковката, за пощенски и митнически разноски и за други подобни услуги. Тези разноски се вписват в товарителницата, към която се прилагат оправдателните им документи.

§ 41. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Превозните цени и добавъчните такси, произлезли при изпращането, се предплащат задължително в отправните гари или предаване на товарите за превоз. Плащането става в брой или с чекове на Българска народна банка. Редът за плащане в брой или с чекове се определя от министъра на транспорта в съгласие с Българска народна банка.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато превозните цени и добавъчните такси не се внесат при предаване товара за превоз, изпращачът плаща неустойка в размер на 1% от сумата на превозните цени и добавъчни такси за всеки изтекъл ден. Изпращането на товара се задържа до внасяне на дължимата сума. Срокът за доставяне в такъв случай започва да тече от началото на денонощието, което следва това на плащане превозните цени и добавъчните такси. След изтичане на 3 денонощия, считано от часа на предаване товара за превоз, същия подлежи на ликвидация по реда, установен за неосвободени пратки (§ 58 - 61).

Добавъчните и други такси, произлезли по пътя или в получаващата гара, се събират от получателя при освобождаване на пратката.

При превоз на товари за износ, както и при превоз на товари в комбинирано съобщение с други транспортни предприятия се допуска централно отчитане на превозните цени чрез Българска народна банка.

Когато централно отчитаните превозни цени не бъдат уредени в определен срок, за невнесените суми се плаща лихва в размер на 0,05% на ден. След пресрочване на 10 дни железниците имат право да преустановят приемането на товари за превоз от или до неизправния клиент.

§ 42. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Изпращачът има право да обремени с наложен платеж предадената за превоз пратка. За обременяване на пратка с наложен платеж се събира предвидената в тарифата добавъчна такса.

Начинът на изплащане наложните платежи, както и отчитането им се установяват от министъра на транспорта.

§ 43. Изпращачът има право да обявява стойността на предадената за превоз пратка. Обявената стойност не трябва да превишава действителната стойност на товара.

В случай на спор между изпращача и отправната гара стойността на товара се определя от вещи лица с акт.

Министърът на транспорта определя кои товари не се приемат за превоз с обявена стойност и кои товари в кои случаи и при какъв вид превоз се приемат задължително с обявена стойност.

За обявяване на стойността се събира добавъчна такса, предвидена в тарифата.

§ 44. Пратките се превозват по най-късия път съгласно упътванията, посочени в Указателя на тарифните разстояния между гарите и спирките.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато се появяват затруднения в превоза по най-късия път или с оглед на най-целесъобразното използуване на подвижния състав, превозът на пратките може да се извършва по по-дълъг път по ред, определен от председателя на Държавния комитет за планиране и министъра на транспорта, за товари, които са утвърдени като държавна планова задача, а за останалите - от министъра на транспорта. В такива случаи превозните цени се събират за действително изминатото по-дълго разстояние съгласно упътването на изпращача, ако то е вписано в товарителницата.

§ 45. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г., отм., бр. 41 от 1954 г.).

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г., отм., бр. 41 от 1954 г., изм., ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Изменение на получаващата гара на една пратка, приета за превоз или намираща се на път, може да се извършва само след като от организацията, която е изискала такова изменение се събере такса в размер 12 лева на вагон. Тази организация същевременно е длъжна да уреди сметните отношения между изпращача, първоначалния получател и действителния получател на товара.

§ 46. Изпращачът има право да изменя посочения в товарителницата получател. Писмени заявления за такова изменение се подават по установен образец до началника на отправната гара. След пристигане на пратката в получаващата гара получателят може да отстъпи на друго лице правото да освободи товарителницата и да вдигне пратката.

Освен изпращача и получателя могат да изменят първоначалния получател само организации, на които с постановление на Министерския съвет е предоставено правото на такова изменение, но само в определени гари. Организацията, която иска да замени един получател с друг, е длъжна да уреди сметните отношения между изпращача, първоначалния получател и действителния получател.

§ 47. Изпращачът има право с допълнителна разпоредба да обремени пратката с наложен платеж, както и да намали или отмени първоначалния наложен платеж.

§ 48. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Когато поради природни стихии или катастрофи превозът по определения от тарифата път не може да започне или е започнат, но не може да продължи, пратките се отправят за местоназначението им по обиколен път, ако има такъв, без да искат разпоредбите на изпращачите, но само ако за всеки отделен случай има изрично писмено нареждане от Министерството на транспорта.

Когато пречките по превоза се дължат на природни стихии, а не на катастрофа, превозните цени се преизчисляват за тарифното разстояние през обиколния път, по който е извършен превозът, като винаги се изхожда от отправната гара на пратката.

Срокът за доставяне се изчислява за действително изминатото разстояние.

§ 49. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Когато няма обиколен път или има такъв, но Министерството на транспорта не даде съответно нареждане, пратките се задържат и изпращат за местоназначението им, след като това стане възможно.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За някои товари, предадени за превоз във вагонни пратки, Министерството на транспорта може по преценка да нареди да се искат допълнителни разпоредби на изпращачите за изменение на получаващата гара, без да се събира таксата, предвидена в § 45.

§ 50. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Сроковете за доставяне на пратките, начинът за изчисляването им и допълнителните към тях срокове се одобряват от Министерския съвет.

Срокът за доставяне започва да тече от началото на денонощието, което следва деня, през който пратката е приета за превоз.

Когато пратката е приета за превоз преди края на товаренето, определен от началника на отправната гара, срокът за доставяне се изчислява от началото на денонощието, което следва деня, в който пратката е трябвало да бъде натоварена, за което се прави бележка в товарителницата.

(Ал. 4, нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г., изм., бр. 86 от 1983 г.) Всички вагонни пратки, пристигнали за индустриалните жп клонове, се зачисляват на товарополучателите. Пристигналите със спазен срок за превоз (доставка) вагонни пратки в повече от броя за разтоварване по единните транспортни технологии или уговорените нормативи по графиците се зачисляват в последния график за деня, ако не са могли да бъдат зачислени в предходните графици.

(Ал. 5, нова - ДВ, бр. 86 от 1983 г.) Когато по вина на получаващата гара пристигналите вагонни пратки със спазен срок за превоз не са подадени до норматива по предшествуващите графици, те не се зачисляват в последния график за деня, ако с тях се надвишава нормативът.

(Ал. 6, нова - ДВ, бр. 86 от 1983 г.) Вагонните пратки с неспазен срок за превоз по вина на железниците, които са в повече от определения брой за разтоварване, се зачисляват съобразно единните транспортни технологии или уговорените нормативи по графиците.

(Ал. 7, предишна ал. 5, предишна ал. 4, ДВ, бр. 94 от 1980 г. - бр. 86 от 1983 г.) Срокът за доставяне се счита спазен, ако преди изтичането му вагонът е даден на получателя за разтоварване или пратката е разтоварена от железниците в получаващата гара.

§ 51. Получаващата гара е длъжна да уведоми получателя за пристигането на пратката веднага, но най-късно в срока, предвиден в тарифата.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато получаващата гара не уведоми своевременно получателя за пристигането на пратката, за просроченото време тя няма право да събира неустойка денгуба на вагоните (§ 101) или добавъчна такса за престояване.

Пристигналите и разтоварени пратки в получаващите гари трябва да се вдигнат от получателите в срокове, предвидени в тарифата. След изтичане на тези срокове се събира предвидената в тарифата добавъчна такса за престояване.

§ 52. Пристигналите в получаващата гара пратки се предават на посочения в товарителницата получател (§ 39), освен ако не е последвало нареждане, за прехвърляне правото за получаване на пратката върху друг получател (§ 46). Прехвърлянето трябва да бъде удостоверено с надлежни документи.

§ 53. Когато Българската народна банка въз основа на съществуващите наредби забрани предаване на товара на получателя или пълномощника му, същият се предава на получателя за съхранение на негова отговорност в складовете на някои организации или се продава въз основа на съответните закони и издадените от Министерството на транспорта правилници в съгласие с Българска народна банка.

§ 54. Заедно с товара на получателя се предава и товарителницата.

Когато плащането на превозните и другите такси се извършва централно, на получателя по негово искане се дава заверен препис от товарителницата.

§ 55. Предаване товара в получаващата гара на митническите и други власти, на упълномощена от получателя експедиторска организация или на обществен антрепозитен склад съобразно разпоредбите на устава е равносилно на предаването й на получателя.

§ 56. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) След освобождаване на товарителницата получателят може да поиска да се провери в получаващата гара тежината и състоянието на товара.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 5 от 1959 г.) Ако при проверка на тежината се установи същата или по-голяма тежина или ако разликата в по-малко не превишава допустимите норми за естественото намаляване тежината на товара, железниците събират такса за мерене.

Когато при проверка, поискана от правоимащия, не се открие липса или повреда или се установи това, което железниците са признали по-рано, той внася всички такси и разноски по проверката.

Изключение от постановленията на този параграф се допуска само с разрешение на министъра на транспорта.

§ 57. (Доп. - Изв., бр. 5 от 1959 г.) Железниците са длъжни да проверяват в получаващата гара тежината и състоянието на товара, пристигнал в повреден вагон или в такъв с нередовни пломби, както и когато има улики за посегателство върху товара.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) В индустриалните жп. клонове железниците извършват действията по ал. 1 въз основа на договор.

§ 58. Непотърсените (неосвободени и невдигнати) пратки, за които получателите са редовно уведомени, подлежат на ликвидация (предаване по оценка, продажба или унищожаване), когато не се освободят и вдигнат в продължение на пет денонощия, считано от деня на разтоварването им от железниците или от деня на даване на вагона за разтоварване от получателя, който ден не се брои.

(Ал. 2, нова - Изв., бр. 5 от 1959 г.) За извършването на ликвидацията на пратките и резултатите от нея железниците уведомяват писмено изпращача и получателя в 10-дневен срок.

(Ал. 3, предишна ал. 2 - ДВ, бр. 5 от 1959 г.) Редът за извършване оценките и ликвидацията на непотърсените и бездокументи товари и предмети се определя от Министерския съвет.

§ 59. Забранява се предаване на непотърсени и бездокументи товари на служби по жп транспорт освен материали за горното строене на пътя, железопътни инсталации и съоръжения. Виновните за такова предаване носят наказателна отговорност.

§ 60. За някои видове товари и получатели петдневния срок за престояване, предвиден в § 58, може да бъде удължаван или намаляван от министъра на транспорта.

§ 61. От получените при ликвидацията суми с предимство се покриват вземанията на железниците. Остатъкът от сумата се предава:

а) на получателя - ако представи документ, че е платил стойността на товара;

б) на изпращача - във всички други случаи.

Когато останалата свободна сума не се потърси от правоимащите в срок от 6 месеца, считано от деня на ликвидацията, тя се внася като приход на държавния бюджет.

Когато получената сума е недостатъчна, железниците изискват от изпращача да доплати по установения ред непокритите превозни цени, добавъчни такси и други разноски, както и добавъчната такса за престояване, но най-много за 20 дни, ако причината за ликвидацията не е била по вина на железниците.

§ 62. Превозните и добавъчните такси и други разноски, с които са обременени реквизирани или конфискувани товари, се заплащат на железниците от учреждението, което извършва реквизицията или конфискацията, като при конфискация се плаща най-много сумата, която би се получила при продажба на товара по установения ред.

§ 63. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г., отм., ДВ, бр. 94 от 1980 г.).

§ 64. В случай на извънредни натрупвания на пристигащи товари началникът на гарата има право:

а) да предава пристигнали товари в обществени депозитни складове за сметка на изпращача или получателя, а в случаите, предвидени в закона, да ги предава на получателите за съхраняване на тяхна отговорност;

б) да използува свободни складове на други притежатели в района на гарата за разтоварване на пристигащи товари: използуването на тези складове става след споразумение с притежателите им или по нареждане на съответния народен съвет или на Министерския съвет.

§ 65. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Разпоредбите, предвидени в § 64, влизат в сила най-рано едно денонощие след уведомяване товародателите и товарополучателите или след поставяне обява в гарата.

Обявите за взети мерки и сроковете за тяхното времетраене се вписват от гарата в нарочна книга.

§ 66. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Списъкът на стоките, чието приемане за превоз от всички или от някои изпращачи е забранено, се одобрява от министъра на транспорта.

§ 67. Министерството на транспорта може да определя особени условия за превоз на следните товари:

а) опасни товари;

б) товари от особено естество (без опаковка, в насипно състояние, лесно разваляеми, извънгабаритни и т. н.);

в) дребни пратки, които могат да се групират с оглед рационалното използуване на вагоните;

г) товари, които се превозват с маршрутни влакове, образувани от изпращачите;

д) товари, които се превозват в контейнери, във вагони с особен строеж или във вагони с голяма товарна тежина.

§ 68. Пътниците се превозват с определени влакове съгласно обявено разписание.

Железниците не отговарят пред пътника за последствията, които биха произлезли, ако влакът не тръгне или не пристигне според разписанието. Те са длъжни обаче да продължат съответно валидностния срок на билета.

§ 69. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Всеки пътник е длъжен да има билет. Деца до 7 навършени години се превозват безплатно и без документ.

Редът за продажба на билети, валидностният срок на същите, условията за превоза на пътниците и на ръчния им багаж, както и редът за налагане глоби при нарушение на тези правила се одобряват от министъра на транспорта.

§ 70. Всеки пътник има право:

а) да получи място в класа, за която притежава билет;

б) да превози безплатно ръчния си багаж;

в) да предаде за превоз багаж до гарата, за която пътува, или до някоя по-близка гара.

§ 71. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.).

§ 72. Железниците са длъжни да създават необходимите удобства за пътниците и да се грижат за тяхното културно обслужване във влаковете и гарите.

§ 73. Пътниците, които не спазват установения при пътуването ред, се глобяват. Железопътните органи, които допускат да се нарушава от пътниците този ред, подлежат на дисциплинарна или наказателна отговорност.

В случай на злополука с пътници по вина на железниците последните заплащат обезщетение.

§ 74. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Предметите, които се приемат за превоз като таксуван багаж, се определят от Министерството на транспорта. Условията за приемане, превозване, съхраняване и освобождаване на багажните пратки подлежат на одобрение от Министерството на транспорта.

§ 75. При предаване багажа за превоз пътникът е длъжен да представи билета си. Багажът се превозва със същия влак, с който се извършва пътуването.

§ 76. При предаване багаж за превоз пътникът може да обяви стойността му. За багажните пратки с обявена стойност железниците събират такса, определена в тарифата.

§ 77. Пристигналите в получаващата гара багажни пратки престояват безплатно в продължение на едно денонощие, считано от полунощ, след деня, в който пратките са пристигнали.

Неосвободените багажни пратки, непредадени и изоставени багажи, както и намерени предмети, забравени или загубени в гарите, вагоните или по железния път, ако не бъдат потърсени в продължение на 30 дни, считано от полунощ след деня, в който са пристигнали, съответно намерени, подлежат на ликвидация по реда, установен за неосвободени товари (§ 58 - 61). По нареждане на министъра на транспорта този срок може да бъде намален за някои гари при задръстване на магазиите им. В такива случаи министърът на транспорта може да увеличава размера на таксите за престояване, но най-много в двоен размер.

§ 78. Железниците могат да откриват в по-големите гари служби за съхраняване на багажи. Условията за приемане на багажите и таксата за съхраняването им се определят в тарифата.

§ 79. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Като колетни пратки се приемат за превоз товари, превозът на които може да се извършва бързо и без особени затруднения предимно във фургоните на влаковете. Условията за приемане, превозване и освобождаване на колетни пратки се одобряват от Министерството на транспорта.

§ 80. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Въз основа на настоящия устав, неговите приложения и останалите нормативни актове железниците носят материална отговорност за щетите, причинени на пътниците, изпращачите и получателите на пратки, а пътниците, изпращачите и получателите на пратки носят материална отговорност за причинените на железниците щети.

(Ал. 2, нова - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Железниците и социалистическите организации при неизпълнение на договорите за превоз, за липси и повреди на товари, пратки, железопътни съоръжения и жп. подвижен състав носят отговорност съгласно този устав, Наредбата за договорите между социалистическите организации (ДВ, бр. 44 от 1980 г.) и другите нормативни актове.

§ 81. Всякакви предварителни споразумения на железниците с пътниците, изпращачите и получателите на пратки, имащи за цел да освободят някоя от страните от отговорност или да изменят същата, се считат за недействителни и направените в такъв смисъл бележки в превозните документи, ако не са предвидени в правилниците и тарифите, са невалидни.

§ 82. За нарушение на настоящия устав и неговите приложения работниците по железопътния транспорт и работниците от учреждения, предприятия и организации, както и отделни граждани носят дисциплинарна, административна или наказателна отговорност във всички случаи, когато такава е предвидена в законите.

§ 83. Железниците носят пълна отговорност за опазване на приетите за превоз пратки от момента на приемането им до тяхното предаване на получателя или на някое предприятие или учреждение според установените за това правила.

§ 84. Железниците не отговарят за липси или повреди на приетия за превоз товар, ако липсата или повредата се дължи:

а) (отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.);

б) на особените естествени свойства на товара, поради които същият е изложен на опасност от счупване, ръждясване, вътрешно разваляне и други подобни последствия;

в) на вина на изпращача или получателя;

г) на причини, свързани с товаренето или разтоварването на товара от изпращача, съответно от получателя;

д) (отм. - Изв., бр. 5 от 1959 г.);

е) на обстоятелството, че съпроводителят на пратката, посочен от изпращача, не е взел необходимите мерки за опазване на товара;

ж) на недостатъци в опаковката, когато товарът е приет за превоз с такава опаковка, по искане на изпращача с бележка в товарителницата съгласно § 34, както и на скрит недостатък на опаковката;

з) на естественото намаляване тежината на товара при превозването му по железниците в пределите на установените за това норми;

и) на товари, които са изключени от превоз, или на такива, които се приемат за превоз при известни условия, когато тези товари са били предадени за превоз с невярно, неточно и непълно наименование или без да са били спазени предвидените за тях условия за сигурност.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Железниците са длъжни да докажат, че липсата или повредата на товара е предизвикана от причините, посочени в т. "б", "в" и "и".

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато вагонът бъде отворен от митнически, санитарни или други компетентни органи, се съставя акт, в който се описват пломбите при отваряне и затваряне на вагона. Актът се съставя от органа, който е отворил вагона, и задължително се подписва и от железниците. Съставеният акт е неразделна част от товарителницата.

(Ал. 4, отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Ако товарът е натоварен от изпращача и вагонът е пристигнал в получаващата гара със здрави пломби, железниците носят отговорност, ако клиентът докаже, че намалената тежина се дължи на липса или повреда на товара, станали по вина на железниците.

§ 85. До освобождаване на пратката предвидената в настоящия раздел отговорност пред железниците носи изпращачът, а след освобождаване на пратката по установения ред отговорността пред железниците носи получателят.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Получателят има право на общо основание да поиска от изпращача да му заплати всички събрани от железниците неустойки, такси, разходи и щети при условие, че те са произлезли вследствие неправилни действия на изпращача.

§ 86. Надвзетите превозни цени и добавъчни такси подлежат на връщане, а недосъбраните такива - на досъбиране.

Железниците могат да компенсират надвзетите превозни цени и добавъчни такси с недосъбраните такива, ако те засягат един и същи клиент.

След предаване на пратката недосъбраните превозни цени и добавъчни такси се събират от получателя.

Редът за връщане на надвзети такси, както и за събиране на недосъбрани такива се одобряват от Министерския съвет.

(Ал. 5, нова - Изв., бр. 66 от 1957 г.) Надвзети или недосъбрани превозни цени и добавъчни такси на сума до 1 лв. вкл. на товарителница не подлежат на връщане или досъбиране.

§ 87. За причинени щети при превоза на товари железниците плащат обезщетение в следните размери:

а) за липса на товар - действителната стойност на липсващия товар;

б) за повреден товар - подбитата стойност на товара;

в) за липса на товар, предаден за превоз с обявена стойност - обявената стойност, а когато железниците докажат, че обявената стойност превишава действителната такава, обезщетението се плаща в размер на действителната стойност.

При пълна или частична липса железниците са длъжни да върнат и съответната част от събраните превозни цени, такси и разноски, съразмерни на липсващата част от товара.

Когато размерът на обезщетението се определя въз основа на цените в получаващата гара или въз основа на продажните (реализуемите) цени на стоката (§ 88), събраните превозни цени и такси не се връщат.

Получателят и изпращачът могат да откажат получаването на повреден товар само ако вследствие повредата качеството на същия така се е изменило, че товарът не може да се използува за първоначалното му предназначение.

(Ал. 5, отм., предишна ал. 6 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Ако железниците използуват за свои нужди каквито и да е товари, приети за превоз и принадлежащи на клиентите, виновните за това носят наказателна отговорност, а железниците заплащат стойността на товарите в двоен размер.

(Ал. 6, предишна ал. 7 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато железниците изгубят вагон, принадлежащ на клиент, и ако последният поиска, те са длъжни да му предоставят друг подходящ вагон за временно и безплатно ползуване до намирането на изгубения вагон или до заменяването му с друг подходящ вагон.

§ 87а. (Нов - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За причинените щети на социалистически организации при превоза на товарите железниците заплащат обезщетение по Наредбата за договорите между социалистическите организации.

§ 88. Стойността на товара, която следва да се плати като обезщетение, се установява с фактура или друг документ. Когато не се представи фактура или друг документ или ако се представят такива и в цената не е включен съответният данък, тогава стойността на товара, който подлежи на плащане, се определя, като към продажната цена на производственото предприятие или търговската организация се прибави:

а) стойността на опаковката по фактурната цена, но при условие, че тази стойност не е включена в продажната цена на товара;

б) сумите на допълнителните разходи, които изпращачът е направил във връзка с превоза на товара до отправната гара или до получаващата гара, и то в случаите когато тези разходи не са включени в продажната цена на товара.

Стойността на товарите, принадлежащи на отделни граждани, се определя въз основа продажните цени на дребно на държавните, общинските и кооперативните търговски предприятия през времето и на мястото, гдето товарът е следвало да се предаде на получателя.

Стойността на вносните и износните товари се определя въз основа на тяхната продажна цена, установена от органите на Министерството на външната търговия. Когато действителната стойност на товара не може да се установи по един от горните начини, тя се определя от вещи лица.

§ 89. (Ал. 1, изм. и доп. - ДВ, бр. 72 от 1973 г., изм., бр. 94 от 1980 г.) При неспазване срока за доставяне на пратките железниците плащат на получателя неустойка в следните размери:

10% от превозните цени за пресрочване на срока за доставяне до 1/10 включително;

20% от превозните цени за пресрочване на срока за доставяне от 1/10 до 2/10 включително;

30% от превозните цени за пресрочване на срока за доставяне от 2/10 до 3/10 включително;

40% от превозните цени за пресрочване на срока за доставяне от 3/10 до 4/10 включително;

50% от превозните цени за пресрочване на срока за доставяне от 4/10 до 5/10;

60% от превозните цени за пресрочване на срока за доставка над 5/10.

Ако срокът за доставяне на пратката е по-малък от 5 денонощия, железниците плащат по 10% от превозните цени за всяко пресрочено денонощие, но не повече от 50% на превозните цени.

(Ал. 3, доп. - Изв. бр. 5 от 1959 г., изм., бр. 94 от 1980 г.) Когато получателят на пратката докаже, че за него е последвала щета поради неспазване срока за доставяне, вместо неустойка железниците плащат сума в размер на доказаната щета.

Когато една пратка не се достави най-късно на 20-ия ден, считано от деня, в който изтича срокът за доставянето й, получателят има право да счита, че пратката му е изгубена, и може да поиска обезщетение за нея. Прекъсване движението по пътя, по който се превозва пратката, или обстоятелствата, които освобождават железниците от отговорност при неспазване срока за доставяне на пратката, удължават този срок, но не повече от 40 денонощия.

(Ал. 5, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Получателят на пратката губи право да получи неустойка или суми в размер на причинените щети, които са произлезли от неспазване срока за доставяне, ако той не вдигне пристигналата пратка в продължение на 3 денонощия след уведомяването му (§ 51), а в случаите, когато железниците не са длъжни да уведомяват получателя - в продължение на 3 денонощия след разтоварване на товара от железниците или след даване вагона за разтоварване от получателя.

(Ал. 6, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Лишаване от право на неустойки и обезщетение при неспазване срока за доставяне не се прилага, когато получателят по вина на железниците не е бил уведомен за пристигналата пратка.

§ 90. Когато изпращачът не получи сумата на наложения платеж, железниците отговарят, както следва:

а) ако пратката е предадена на получателя, без да е събрана сумата на наложения платеж - за сумата на наложения платеж;

б) ако пратката е напълно повредена или липсва - за сумата на наложения платеж, но не повече от стойността на товара.

§ 91. Железниците отговарят за повреда на приета за превоз багажна пратка по условията на § 83, 84 и 87.

За пълна или частична липса на предадена за превоз багажна пратка железниците заплащат обезщетение по размери, одобрени от Министерския съвет.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) При неспазване срока за доставяне на багаж железниците заплащат неустойка, определени в пътническата тарифа.

(Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 92 - 96. (Отм. - ДВ, бр. 71 от 1977 г.).

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 97. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.).

§ 98. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато получателят се яви да разтоварва вагон, за пристигането на който е бил редовно уведомен, и вагонът е бил даден на разположение, но по вина на железниците не му се даде възможност да го разтовари в срок от 4 часа след явяването му в гарата железниците плащат на получателя предвидената в § 101 неустойка за денгуба на вагоните. Тази неустойка се плаща само за времето, през което е било забавено разтоварването на товара, считано от момента на предявеното от получателя искане.

Ако четиричасовият срок не изтече до края на определеното за гарата работно време, същият продължава да тече от началния час на работното време през следващия ден.

Ненавременното предаване на вагона се установява с акт, в който се посочва времетраенето на забавянето.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 99. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато изключен от превоз товар или такъв, който се превозва при известни условия се приеме за превоз поради невярно обявено наименование, събира се неустойка, определена в тарифата, като се заплащат и всички причинени на железниците щети. Освен неустойката виновните за незаконното предаване товара за превоз носят и наказателна отговорност.

§ 100. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За невярно обявено съдържание на товара на пратка, което има за последица намаляване на превозните цени, се събират следуемата се разлика в превозните цени и определената в тарифата неустойка.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 101. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато изпращачите или получателите не натоварят или не разтоварят вагоните в определения срок, те заплащат неустойка, а когато тя не може да покрие щетите - и разликата до пълния размер, съгласно Наредбата за договорите между социалистическите организации.

Ако натоварването или разтоварването на вагоните в склада или индустриалния клон на клиента не се извърши в определения срок, неустойка за денгуба се събира както за тези вагони, така и за вагоните, които по тази причина се задържат в очакване да бъдат подадени пред склада или индустриалния клон за натоварване и разтоварване.

Неустойката за денгубата на вагоните се събира в размери, установени в тарифата.

(Ал. 4, отм., предишна ал. 5 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Срокът за натоварване или разтоварване на подадени вагони продължава да тече и след изтичане на работното време в гарата. Свободният от денгуба срок за натоварване или разтоварване на вагоните, които поради ограничен фронт на работа са задържани в очакване да бъдат подадени за натоварване или разтоварване, започва да тече от началния час на работното време през следващия ден.

(Ал. 5, предишна ал. 7 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато товаренето и разтоварването на вагоните не се извърши в определения срок, виновните носят дисциплинарна отговорност, а при умисъл - наказателна отговорност.

(Ал. 6, отм., предишна ал. 8 - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Изпращачът и получателят получават премия по 0,40 лева на час за предсрочно натоварване или разтоварване на вагон, считано след фактическото му предаване на железниците.

§ 102. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Изпращач, който не приложи към товарителницата документите, необходими за изпълнение на административни митнически и други формалности, или приложи нередовни документи, отговаря пред железниците за всички причинени им щети, като същевременно заплаща и следуемата се неустойка за денгуба.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 103. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За ненатоварване на вагон до определената техническа норма изпращачът плаща неустойка в размер, предвиден в тарифата. Техническите норми за натоварване на отделните видове товари се одобряват от министъра на транспорта.

Когато за даден вид товар не е предвидена техническа норма за натоварване, тогава същата се определя от товарната тежина, съответно от вместимостта на вагона. Неустойка за ненатоварване до норма не се събира за някои видове превози и товари, предвидени в тарифата.

Когато изпращачът натовари вагон над означената върху него товароспособност, събира се неустойка в размер, определен в тарифата. По искане на железниците изпращачът е длъжен да разтовари свръхтовара от вагона. Железниците могат да разтоварват свръхтовара за сметка на изпращача.

(Ал. 4, отм. - Изв., бр. 60 от 1959 г., нова, ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато претърпените щети по предходните алинеи са по-големи от предвидените неустойки, неизправната страна дължи разликата до размера на пълното обезщетяване.

§ 104. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Предвидените в § 101 и 103 неустойки се събират направо от клиентите или чрез кредитните учреждения по безспорен ред (без акцепт).

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 105. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За повреда на вагони и съоръжения през време на товаренето или разтоварването им, както и вследствие на авария и катастрофа, произлезли в индустриалните клонове, виновната страна заплаща обезщетение съгласно Наредбата за договорите между социалистическите организации.

§ 106. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато изпращачът натоварва вагоните, той дължи пълния размер на претърпените щети при повредата на вагона от надтоварването му или поради неправилното натоварване или опаковане на товара.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 107. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато получателят не почисти вагона след разтоварването му, заплаща предвидената неустойка. За всеки непочистен вагон, отпуснат за натоварване, железниците плащат неустойка в полза на изпращача.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) За разлика от обикновеното почистване по този параграф основното почистване на вагоните (почистване, измиване и дезинфекция), с които са превозени живи животни и птици, се извършва от железниците за сметка на получателя на пратката. Размерът на добавъчната такса, която се събира за случая, се определя в тарифата въз основа на себестойността. Схемата на калкулацията за изчисляване себестойността на тези операции се утвърждава от министъра на транспорта.

§ 108. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Получател, който остави резервоарен вагон (цистерна) недоизточен или непочистен, плаща неустойка на вагон - час, считано от момента на откриване недоизточването или непочистването до пълното източване или почистване на вагона.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Дадените за натоварване недоизточени или непочистени резервоарни вагони не се вземат под внимание при отчитане изпълнението на превозния договор. Също така не се вземат под внимание при отчитане изпълнението на превозния договор в международно съобщение и дадените за натоварване вагони, които са негодни за отправяне по такова съобщение.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 109. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Ако на пътник, притежаващ карта за запазване място във вагон, не се предостави такова, железниците връщат събраната такса и заплащат неустойка, предвидена в тарифата.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 110. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) За неоснователно сваляне на пътник от влак железниците са длъжни да му върнат стойността на билета за непропътуваното разстояние и да заплатят неустойка, предвидена в тарифата.

(Загл. изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.)

§ 111. (Изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато са предадени за превоз като багаж предмети, превозът на които е забранен, изпращачът заплаща неустойка, предвидена в тарифата, а при умисъл носи и наказателна отговорност.

§ 112. (Изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 5 от 1959 г.) Всички нередовности по превозите, които могат да послужат като основание за доказване на материалната отговорност на железниците или техните клиенти, се установяват задължително от железниците с констативни протоколи или актове по инициатива на железниците или по искане на клиентите. Актове или констативни протоколи не се съставят, когато:

а) (изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) неустойката за денгуба на вагоните е установена по ведомост обр. ДП - 14;

б) (изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) неустойката за денгуба на вагоните е събрана по товарителницата;

в) (изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) неустойката за недотоварване на вагона е установена въз основа тежината на пратката.

Неустановените по горния начин обстоятелства не могат да служат като основание за предявяване на рекламации.

Редът за съставяне на констативни протоколи и актове и начинът за уреждане на нередовностите по превозите се определят от министъра на транспорта.

§ 113. Право за предявяване на рекламации по превозния договор имат:

а) при пълна или частична липса или повреда, както и при неспазване срока за доставяне на дребни и вагонни пратки:

1. ако пратката не е освободена - изпращачът срещу представяне разписката от товарителницата и фактура или друг документ, заменящ фактурата;

2. ако пратката е освободена - получателят срещу представяне товарителницата, а при централно плащане - срещу заверен препис от товарителницата и фактурата или друг документ, заменящ фактурата;

б) при забавяне предаването на пристигнал товар като вагонна пратка (§ 98) - получателят, ако представи товарителницата;

в) при пълна или частична липса или повреда, както и при неспазване срока за доставяне на колетни пратки:

1. ако пратката не е освободена - изпращачът срещу представяне колетната разписка;

2. ако пратката е освободена - получателят срещу представяне на препис от констативния протокол за липса или повреда;

г) при пълна или частична липса или повреда, както и при неспазване срока за доставяне на багажни пратки:

1. при пълна липса - предявителят на багажната разписка;

2. в другите случаи - предявителят на преписа от констативния протокол за частична липса или повреда;

д) при надвзети превозни цени и такси - изпращачът или получателят в зависимост от това, кой представя товарителницата, а при централно плащане - организацията, заплатила превозните цени;

е) при предаване пратката на получателя, без да се събере наложеният платеж - изпращачът ако представи разписката от товарителницата.

За издаване преписи от документи и за писмени справки се събира определената в тарифата добавъчна такса.

§ 114. Не се допуска преотстъпване правото за предявяване на рекламации, с изключение на случаите, когато получателят преотстъпва това право на изпращача или изпращачът - на получателя.

Изпращачът, съответно получателят, може да прехвърли правото за предявяване рекламации на учреждения, предприятия или организации, включени в същото ведомство, към което той принадлежи.

§ 115. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г.) Заявления за рекламации, произтичащи от нередовности в превоза на стоки, пътници, багажни и колетни пратки, се подават направо или чрез отправната или получаващата гара до железопътното управление, в района на което се намира получаващата гара.

В молбата се посочват предметът на рекламацията и размерът на исканата сума, като се прилагат необходимите документи.

Редът за разглеждане рекламациите се установява от министъра на транспорта.

§ 116. (Ал. 1, изм. - Изв., бр. 66 от 1957 г.) Не се допуска предявяване на рекламации за недосъбрани или надвзети суми или лихви за суми, по-малки от 1 лев на товарителница.

Ако надвзетите или недосъбрани суми са резултат на систематични грешки това ограничение не се прилага.

§ 117. Срокът за предявяване на рекламации пред железниците по вътрешни превози е 6 месеца, а по международни комбинирани превози между железниците и други транспортни предприятия е 1 година.

(Ал. 2, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) В същите срокове трябва да бъдат предявени и исканията на железниците срещу изпращачите, получателите и пътниците за недосъбрани превозни цени и добавъчни такси, за плащане неустойки и обезщетения за нанесени щети.

Горните срокове текат:

а) при обезщетение за повреда или частична липса на сточни, колетни и багажни пратки - от деня на предаване пратката на получателя;

б) при обезщетение за пълна липса на сточни и колетни пратки - от деня на изтичане сроковете, предвидени в § 89;

в) при обезщетение за пълна липса на багажна пратка - след изтичане 10 денонощия, считано от деня, през който пратката е трябвало да пристигне в получаващата гара, като денят на пристигането не се брои;

г) при надвзети и недосъбрани превозни цени и такси, уреждани чрез централно плащане - от деня на събиране превозните цени и получаване товарителницата, а в останалите случаи - от деня на предаване товара;

д) при неспазване срока за доставяне - от деня на пристигането на пратката;

е) (изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) при събиране неустойки за неизпълнение на превозните договори - след изтичане на 5-дневния срок, определен за внасяне на неустойката;

ж) (изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) при събиране неустойка за неспазване превозните условия - от деня на освобождаване на пратката;

з) във всички останали случаи - от деня на появяване на причината, която е послужила като основание за предявяване на рекламацията.

(Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато рекламацията е отхвърлена или е оставена без отговор, рекламантът има право да предяви иск в срок от 2 месеца, считано от деня на получаване отговора на железниците, или след изтичане на сроковете, предвидени в § 118.

§ 118. Железниците са длъжни да разглеждат всяка предявена рекламация и да уведомяват рекламанта за нейното одобряване или отхвърляне в следните срокове, считано от деня на получаването й:

а) два месеца - за рекламации по превози във вътрешно съобщение;

б) шест месеца - за рекламации по превози в комбинирано съобщение;

в) в четиридесет и пет дни - по рекламации за надвзети превозни цени и такси.

При пълно или частично отхвърляне на предявена рекламация железниците са длъжни в отговора да посочват основанията за отхвърлянето й, като върнат приложените към заявлението документи.

(Ал. 3, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Когато тези документи не се върнат, железниците заплащат на рекламанта неустойка в размер, установен в тарифата.

§ 119. За рекламирана и одобрена, както и за присъдена по предявен иск сума железниците плащат и законна лихва. Лихвата се изчислява до деня на даване нареждане за изплащане на сумата, считан:

а) по рекламации за надвзети суми - от деня на събирането им;

б) по рекламации за връщане на суми, получени от продажба на сточни, колетни и багажни пратки - от деня на продажбата им;

в) по всички останали рекламации - от деня на постъпване на рекламацията.

Същите лихви изпращачите, получателите и пътниците за предявени срещу тях от железниците искания, възникнали във връзка с превоза на сточни, колетни и багажни пратки. В тези случаи лихвите се изчисляват от деня на предявяване писмени искания за заплащане на съответните суми до деня на заплащането им.

Лихвите не се дължат, когато железниците върнат надвзетите превозни цени и такси или клиентите довнесат недосъбраните суми в месечен срок от освобождаване пратката.

§ 120. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Иск срещу железниците може да се предяви само когато последните напълно или частично отхвърлят рекламацията или когато рекламантът не получи отговор в сроковете, посочени в § 118.

(Ал. 2, изм. - Изв., бр. 63 от 1953 г., ДВ, бр. 94 от 1980 г.) Рекламациите за връщане на надвзети превозни такси, за заплащане премии за образуване на маршрутни влакове, за групиране (уедряване) на дребните пратки и за предсрочно натоварване и разтоварване на вагони не се предявяват пред правораздавателните органи, а се разрешават от Министерството на транспорта. (Ал. 3, отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.).

§ 121. (Отм. - ДВ, бр. 94 от 1980 г.).