Държавен вестник, брой 61 от 30.VII

1. Ползуват се от разпоредбите на закона лицата, които са заели или получили държавни дворни места в местожителството си, независимо от това дали притежават покрити недвижими имоти в друго населено място.

2. Ако правоимащите са починали, в правата им встъпват само тези от наследниците им, които не притежават в местожителството си друг покрит недвижим имот. Наследници, които притежават в местожителството си друг покрит недвижим имот, имат право да получат от останалите наследници само стойността на припадащата им се наследствена част от постройките и други подобрения, направени от наследодателя.

Частни приемници по чл. 1, ал. II от закона са лицата, които са придобили имота по силата на правна сделка (продажба, дарение, замяна и други) или по завещание. Лицата, които са придобили имота по силата на правна сделка, трябва да установят правата си с документ с достоверна дата или със съдебно решение.

3. Счита се, че държавните дворни места са получени без основание, когато те са били отстъпени с негоден, дефектен или незавършен акт (например решения на общински съвети, на временни управи, на изпълнителни комитети на народни съвети и др., които не са съобразени с действуващите по време на постановяването им разпоредби, не са утвърдени от надлежния държавен орган и пр.).

Считат се заети тези държавни дворни места, които са завладени без основание, включително заграбените места, тези, раздадени от комитетите на Отечествения фронт, и др.

4. Право на строеж върху държавни дворни места се признава на посочените в §§ 2 и 3 лица, ако:

а) мястото се намира в строителните граници на града или селото;

б) мястото е заето или получено без основание от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г.;

в) лицата са застроили върху тези места жилища до 1 септември 1956 г. или до същата дата са започнали строеж, продължават да владеят местата и не притежават друго жилище в местожителството си.

5. Счита се, че държавните дворни места, завладени без основание, се владеят от частни лица и тогава, когато след завладяването им за тях е съставен акт за държавен имот и лицата са плащали наем за тези места до влизане в сила на закона.

Лицата, които са наели празни държавни дворни места, не се ползуват от разпоредбите на закона дори ако са построили сгради в местата и не са плащали определения наем.

6. Обстоятелството, че държавното дворно място се намира в строителните граници на населеното място се установява въз основа на одобрените градоустройствени и регулационни планове. Ако населеното място не е урегулирано, изпълнителният комитет на народния съвет решава дали имотът се намира в строителните граници на населеното място.

Не се признава право на строеж върху държавни дворни места извън строителните граници на населените места. Такива места се заемат като държавни и лицата, които са ги застроили, плащат за тях наем на държавата.

7. Обстоятелството, че имотът е зает от 15 ноември 1934 г. до 15 декември 1951 г. се установява с писмени доказателства (решение на общински съвет, на временна управа, на изпълнителен комитет на народен съвет, решение за строеж, удостоверение, че имотът е записан на името на молителя и пр.).

При липса на писмени доказателства времето на заемането се установява от народния съвет по местонахождението на имота след надлежна проверка, включително и чрез проверка на място и събиране на сведения от натовареното длъжностно лице.

Ако народният съвет откаже на дадено лице правото му да се ползува от разпоредбите на закона, същото може да установи правата си по съдебен ред.

8. Обстоятелството, че строежът е завършен или започнат до 1 септември 1956 г. се установява от народния съвет въз основа на писмени доказателства, чрез проверка на самото място или чрез събиране на сведения от натовареното длъжностно лице.

Ако народният съвет и в този случай откаже, съответно се прилагат разпоредбите на § 7, ал. III от настоящия правилник.

9. Правото на строеж върху държавна земя, признато по реда на закона и този правилник, се заплаща до 31 декември 1960 г. съгласно тарифата, одобрена със 74-то постановление на Министерския съвет от 29 април 1957 г. ("Известия", брой 35 от 30 април 1957 г.).

Изплатените суми до установяване цената на правото на строеж по специалната тарифа се приемат за частични плащания, като лицата доплащат разликата по тази цена в срок до 31 декември 1960 г.

Изплатените в повече суми (над цената по тарифата) не се връщат.

Извършените плащания се установяват с документ.

Ако в установения срок лицата не заплатят правото на строеж, дължимите суми се събират по реда на Наредбата за събиране на данъците и таксите, като нередовните длъжници запазват придобитите по закона права.

10. Оценката по тарифата се извършва от натоварени за това служители при народния съвет съобразно с квадратурата на местата и зоната, в която се намират.

11. Лицата, на които законът признава право на строеж върху държавна земя, са собственици на направените сгради, постройки и други подобрения в мястото. Те имат право на ползуване върху държавната земя с произтичащите от това права и задължения.

Тези лица могат да извършват в бъдеще нови строежи в мястото при спазване разпоредбите по строителството.

Лицата не могат да се разпореждат с построените сгради преди да са изплатили напълно цената, определена за признатото им право на строеж.

12. На лицата, на които са признати права по реда на закона, народният съвет издава удостоверение по приложения образец.

За установяване на признатото право на строеж не е необходима нотариална форма (чл. 18 от Закона за собствеността ).

13. Лицата, които са пропуснали да заплатят в срок цената на държавните дворни места по Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници, трябва да заплатят до 31 декември 1957 г. тази цена, за да придобият посочените в същия указ права.

Извършените от народните съвети действия по принудително събиране на сумите, по отнемане на местата и пр. през периода от деня на изтичане на срока по същия указ до деня на влизане в сила на Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места, се считат за нестанали, ако в срок до 31 декември 1957 г. лицата заплатят напълно дължимата цена на мястото.

14. Издадените наредби и инструкции по приложението на Указа за ликвидиране на отношенията по законите за уреждане на собствеността върху дадени или заети места за жилища на бездомници ("Известия", брой 31 от 16 април 1954 г.) се прилагат до изтичане на продължения срок - 31 декември 1957 г. по чл. 3 от Закона за уреждане правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места.

15. Този правилник се издава въз основа на чл. 4, ал. II от Закона за уреждане на правата на лицата, които са заели или получили държавни дворни места.