Държавен вестник, брой 23 от 21.III

Отменен с § 1 от заключителните разпоредби на Наредба № 4 за прилагане на Указа за учредяване на Държавната парично-предметна лотария - ДВ, бр. 105 от 23 декември 1994 г., в сила от 23 декември 1994 г.

1. (Доп. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Учредява се към Министерството на финансите държавна парично-предметна лотария, която накратко се нарича в правилника "Държавна лотария".

2. Работата по организирането и провеждането на Държавната лотария се извършва от Държавната спестовна каса.

3. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1962 г.) Билетите от Държавната лотария са на приносител и се разделят на дялове и серии, като всяка серия съдържа по 100 000 билета.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г. и ДВ. бр. 23 от 1967 г.) Цената на един билет е 0,50 лв.

4. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) Годишният план на билетите и броят на тиражите се определят от министъра на финансите.

Броят на сериите за всеки тираж, броят и видът на отделните печалби се определят от председателя на Държавната спестовна каса.

5. На лицевата страна всеки билет съдържа:

а) държавния герб и думите "Народна република Българияя" и "Държавна лотария';

б) думата "Дял", последвана от номера на дяла, означен с римска цифра;

в) годината;

г) думата "Серия", последвана от една буква от българската азбука(без "Й");

д) (изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) обозначение на стойността с числото 0,50 лева;

e) обозначение с арабски цифри номера на билета.

6. На гърба всеки билет съдържа:

а) пълното наименование на лотарията: Държавна парично-предметна лотария;

б) главните печалби за съответния дял;

в) датата на тегленето на печалбитe;

г) цветна винетка със серията на билета;

д) (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) текстовете:

"Брой на билетите........на обща сума....... лева, серия от "...." до"...." включително".

"Обща сума на печалбите ........лева".

"Продадените билети са на приноосителя им."

"Спечелилите апартамент не получават жителство"

"Виновните за поправка на билетите, както и разпространителите на подправени билети се наказват по чл. 243 от Наказателния кодекс."

"Печалбите, непотърсени в срок от 180 дни от датата на тегленето, т.е. до ....... г. включително, остават в полза на държавата."

7. Билет, на който цифрите на номера или буквата на серията са повредени, или билет,който е скъсанпрез номера или серията, се счита за недействителен.

(Нова ал. 2 - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Скъсан или повреден печеливш билет, на който цифрите на ноомера, определящи печалбата, са запазени, се приема за действителен след заверка от началника на отдел Държавни заеми и лотария при централното управление на Държавната спестовна каса.

8. Билетите не могат да се продават по цени по-високи от номиналната стойност.

9. Виновните за поправка на билети от Държавната лотария, както и разпространителите на подправени билети се наказват по чл. 233 от Наказателния кодекс.

10. Поръчки за отпечатване на лотарийни билети се правят от Централното управление на Държавна спестовна каса до държавната печатница, която отпечатва държавните ценни книжа, като се дават подробно всички указания и се прилага образец.

Копие от поръчката се отправя и до финансовия контрол за ценните книжа при печатницата.

11. Билетите се свързват от печатницата на кочани с последователна номерация на билетите.

12. Кочаните се свързват и поставят в добре залепени пакети по спесификация, дадена от централното управление на Държавната спестовна каса.

13. Върху всеки пакет се поставя етикет, заверен с подписа на финансов контрольор за ценните книжа, с обозначение на годината, лотарийния дял, серията, броя на кочаните и съдържащите се номера на билетите.

14. Приготвените билети се предават на Държавната спестовна каса от финансовия контрол за ценните книжа при печатницата.

15. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Пласирането на билетите се извършва от поделенията на Държавната спестовна каса, телеграфопощенски станции, търговски предприятия, потребителни кооперации, трудово-производителни кооперации, пълномощници при предприятия, учреждения, организации, ТКЗС, ДЗС, МТС и други и пласьори - частни лица.

Пласьор може да бъде всеки пълнолетен български гражданин.

Върху стойността на продадените билети се прави отстъпка до 7%, която се спада от стойността на билетите при заплащането им.

Отсъпката се освобождава от всякакви държавни и местни данъци и такси.

16. Продажбата на лотарийни билети може да става навсякъде при спазване на принципа на доброволността.

17. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Продажбата на билети в клоновете на Държавната спестовна каса се извършва най-късно до часа на тиража.

18. Непродадените билети се унищожават в клона чрез изгаряне в момента на спиране продажбата от комисия в състав:

а) представител на финансовия отдел на Държавната спестовна каса или негов заместник и

б) председателя на профкомитета при клона на Държавната спестовна каса.

19. Преди изгарянето билетите се преброяват най-малко двукратно, след което се съставя акт в два екземпляра. В акта непродадените билети се упоменяват по бройки и суми с обозначение на часа и мястото на изгарянето. Актът се подписва от членовете на комисията. Единият екземпляр от акта веднага се изпраща препооръчано до централно управление на Държавната спестовна каса - службата за Държавната лотария, а вторият се прилага към операционната бележка за изписване на билетите.

21. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г. и ДВ. бр. 23 от 1967 г. ) Най-малко 50% от стойността на издадените билети от всеки дял се разпределя между участвуващите в лотарията под форма на парични и предметни печалби в съотношение (по стойност): 75% парични и 25% предметни печалби - апартаменти, вилни места, екскурзии, леки коли и други предмети.

22. Планът за предметните печалби се съгласува с Министерството на търговията.

23. Тегленето на печалбите от всеки дял става публично в място, ден и час, оповестени чрез пресата и радиото.

24. Тегленето на печалбите се извършва от комисия в състав:

а) (изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) председателя на градския народен съвет в населеното място, където се извършва тиражът, или негов представител;

б) представител на министъра на финансите;

в) представител на централното управление на Държавната спестовна каса.

25. Тегленето на печалбите се извършва с помощта на специални въртящи се сфери.

26. Преди започване на тегленето на печалбите сферите се показват на публиката, след което се поставят топките с номерата и сериите.

(Ал. 2 изм. - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) Сферите се завъртат неколкократно от комсомолци, за да се разбъркат топките; спира се движението, освобождава се отворът на всяка сфера поотделно, позволявайки падането само на една от топките. Топката пада в една телена панерка, откъдето се поема от определеното за целта лице, показва се на публиката излязлата цифра или буква и се обявява гласно.

След обявяването на печелившия номер всяка топка се поставя отново в съответната сфера.

(Нова ал. 4 - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) За по-голяма справедливост при малките печалби тиражът започва с изтеглянето последователно на печалбите от 2 лева, 1 лев и 0,50 лева, като в сферата на единиците не се връщат топките, определящи печалбите 2 лева и 1 лев.

27. За изтеглените печеливши номера се води протоокол в три екземпляра, които се сверяват след завършване на тегленето на печалбите и се подписват от членовете на комисията.

Един екземпляр от протокола се предава на представителя на Министерството на финансите, а останалите два - на службата за Държавната лотария при централното управление на Държавната спестовна каса.

28. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) От протокола се съставя тиражен лист, който се обявява в най-близкия брой на Държавен вестник и му се дава най-широка гласност чрез ежедневния печат.

29. Получаването на печалбите се гарантира от държавата. Ако един билет печели повече от една печалба, той получава само най-голямата печалба(парична или предметна).

30. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г. и ДВ, бр. 5 от 1968 г.) При предметните печалби печелившият може да получи вместо падналия му се предмет равностойността му в пари по цена, по която е заложен в плана за печалбите.

Ако спечеленият предмет не се намира в дадено населено място, лицето получава равностойността на предмета в пари.

31. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) При промяна в цените на предметите или екскурзиите печелившият получава предмета или използува екскурзията независимо от новата им стойност, без доплащане или получаване на разликата.

32. При получаването на печалбите - парични или предметни, от печелившите не се събират никакви данъци, такси и пр. нито се изпълняват запори за каквито и да е задължения на печелившите.

33. След получаване на предметите, ако във връзка с притежаването или използуването им се изисква заплащането на данъци, такси и други(например: такса за правоползване на превозно средство), те се заплащат от собствениците на общо основание в установените срокове.

34. Печелившите билети се представят за проверка и получаванена паричните печалби или за предаване на предметите чрез клоновете или първоразредните агенции на Държавната спестовна каса в срок зо 180 дни от деня на тиража.

Непоисканите в този срок печалби остават в полза на държавата.

35. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Продадените билети принадлежат изключително на приносителя.

Не се приемат никакви рекламации ил възбрани за плащане на загубен, унищожен или откраднат билет.

36. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г. и бр. 44 от 1962 г.) Паричните печалби до 99 лв. включително се изплащат след проверка от клоновете на Държавната спестовна каса срещу подпис на предявителя на гърба на билета, който отбелязва трите си имена, номера на паспорта и адресе си. При печалби до 100 лв. включително данни за самоличността не се изискват.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г. и бр. 44 от 1962 г.) Паричните печалби от 100 лева нагоре се изплащат от клоновете на Държавна спестовна каса след експертиза на билетите от службата за Държавната лотария при централното управление на Държавната спестовна каса и след нареждане на последната.

(Ал. 3 доп. - Изв.,бр. 44 от 1962 г.) За експертиза се изпращат на централното управление на Държавната спестовна каса и всички повредени, зацапани и будещи съмнение печеливши лотарийни билети независимо от размера на печалбата.

37. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г. и бр. 44 от 1962 г.) Предметните печалби на стойност до 99 лева включително се предават на печелившите от търговските организации по места по нареждане на клоновете на Държавната спестовна каса, без да се иска за това съгласието на централното управление на Държавната спестовна каса.

(Ал. 2 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Магазините по места за предаване на печалбите в районите на клоновете на Държавната спестовна каса се определят съвместно с началника на отдел "Търговия" при местния народен съвет.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Предметните печалби на стойност от 100 лева нагоре се предават на печелившите от търговски организации по места след експертиза на печелившите билети от службата на Държавната лотария при централното управление на Държавната спестовна каса и след нареждане на последната.

При изпращане на лотарийните билети за експертиза на централното управление на Държавната спестовна каса се постъпва по реда на изпращане на печелившите облигации от вътрешните държавни заеми. Билетите преди изпращането се перфорират по средата с две дупки по начин да не засягат номерата или сириите.

Автомобилите и другите по-крупни предметни печалби се предават на печелившия от търговско предприятие, намиращо се в София или друго населено място, посочено от Държавната спестовна каса - централно управление.

38. При печалба екскурзия службата на Държавната лотария при централното управление на Държавната спестовна каса съобщава писмено за предприятието, организиращо екскурзиите, трите имена, адреса и номера на личния паспорт на печелившия и маршрута на екскурзията и одобрява на предприятието сумата. След това печелившият сам поддържа връзка с предприятието, уреждащо екскурзиите.

39. (Ал. 1 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Клонът на Държавната спестовна каса, след като установи по тиражния лист, че представеният билет печели, и провери редовността на билета, издава писмено нареждане до предприятието за предаване на предмета. Нареждането се написва в два екземпляра - първият за търговското предприятие, а вторият остава в клона.

Издадените писменни нареждания съдържат: имито на предприятието, което ще предаде предмета, трите имена и адреса на предявителя на билета, номера на паспорта му, названието на предмета и стойността му (с цифри и думи) и дата.

(Ал. 3 изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Нареждането се подписва от управителя или негов заместник и касиера на клона и се подпечатва с кръглия печат на клона на Държавната спестовна каса.

40. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Клоновете предават на предявителя на билета нареждането още същия ден.

Ако в района на клона има повече оот едно търговско предприятие, определени за предаване на предметите по Държавната лотария, предявителят на печелившия билет посочва сам предприятието, от което желае да получи предмета.

41. Търговското предприятие предава предмета срещу представяне на нареждането и срещу подпис от предявителя на определеното за целта място върху нареждането.

Преди предаването на предмета търговското предприятие сверява данните в нареждането с паспорта на предявителя на нареждането.

42. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Образци от подписите на служителите на клона и отпечатък от кръглия печат на клона на Държавната спестовна каса се изпращат на местните търговски предприятия, които предават предметите.

43. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Изпълнените нареждания, редовно подписани от предявителите на печелившите билети, се представят от търговските предприятия под опис най-малко един път седмично на клона на Държавната спестовна каса - подател на нарежданията, и въз основа на тях им се одобрява стойността на предметите.

44. (Отм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.)

45. Търговските предприятия носят отговорност за качеството и своевременното предаване на предметите. Те носят също така отговорности за последствията от предаване на предмети по нареждане от поделенията на Държавната спестовна каса, подписани от лица, за които нямат образци от подписите.

46. (Изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Билетите от Държавната лотария, предназначени за продажба в предприятията, учрежденията, организациите и др., се предават срещу разписка ф. 564 на лицата, определени с писмо от предприятието, учреждението, организацията и др.

47. (Изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Разписките ф. 564, срещу които са предадени лотарийни билети на касиер-отчетниците при предприятия, учреждения, организации и др. се съхраняват в касата като наличност билети.

48. (Изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Касиер-отчетниците връщат непласираните лотарийни билети най-късно един ден преди тиража, а отчитат пласираните най-късно в деня на тиража, преди да е започнало тегленето, като при отчитането получават разписките си

Ако касиер-отчетниците не отчетат получените от тях лотарийни билети в определения срок, счита се, че са ги пласирали напълно и със стойността им се задължава личната сметка.

49. (Изм. - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) Главните счетоводители на предприятията, учрежденията, организациите и ТКЗС контролират работата на упълномощените лица по пласирането на билетите и редовно отчитане на сумите.

50. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г., отм., бр. 44 от 1962 г.)

51. Неотчетените от подотчетните лица суми се събират по реда на Наредбата за събиране на данъците и таксите от органите на Държавната спестовна каса въз основа на представена заверена сметка за дължимата от отчетника сума.

52. В края на всеки месец поделенията на Държавната спестовна каса правят месечно отчитане пред централното управление на Държавната спестовна каса за броените през месеца суми за печалби (в предмети и пари).

53. Всяка година през месеците януари и юли, след изтичане на установения 180-дневен срок, изплатените печеливши билети се унищожават от централното управление чрез изгаряне от комисия, назначена от председателя на Държавната спестовна каса.

За целта се съставя акт в два екземпляра.

54. Разходите за Държавната лотария се извършват по годишен план, одобрен от министъра на финансите.

55. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Чистият приход от Държавната лотария се внася в републиканския бюджет най-късно до 30 дни след тегленето на печалбите.

(Нова ал. 2 - ДВ, бр. 23 от 1967 г.) Сумите от непотърсените печалби се внасят също в републиканския бюджет в двумесечен срок след изтичане на давностния срокза изплащането или предаването на печалбите от даден дял.

56. (Изм. - Изв., бр. 44 от 1962 г.) Изходящите от Държавната лотария документи, билети, печатни издания, афиши, плакати, листовки, светлинни и други рекламни материали се освобождават от заплащане на държавни и местни данъци и такси (афишно право, сергийно право и др.)

Нотариалните актове и други документи, с които се дават в собственост на печелившите граждани, независимо от тяхното местожителство, падналите им се печалби - апартаменти, вилни места, леки коли и др. - се освобождават от държавни и местни данъци и такси.

57. (Изм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.) Началниците на окръжните и градските финансови отдели, както и отчетниците при предприятия, учреждения и организации са длъжни да оказват пълно съдействие и помощ на органите на Държавната спестовна каса при изпълнение на задачите по Държавната лотария.

58. Централното управление на Държавната спестовна каса дава практически указания по провеждането и отчетността на Държавната лотария.

20. (Отм. - Изв., бр. 62 от 1959 г.)