КОНВЕНЦИЯ ЗА ОТКРИТОТО МОРЕ
КОНВЕНЦИЯ ЗА ОТКРИТОТО МОРЕ
Обн. ДВ. бр.79 от 2 Октомври 1962г.
Преамбюл
Държавите - страни на тази конвенция,
в желанието си да кодифицират разпоредбите на международното право относно откритото море,
признавайки, че заседавалата в Женева от 24 февруари до 27 април 1958 г. Конференция на Обединените нации по въпросите на морското право прие следващите по-долу разпоредби, като имащи общ характер на декларация на установените принципи на международното право,
се споразумяха за следното:
Член 1
Думите "открито море" означават всички части на морето, които не влизат нито в териториалното море, нито във вътрешните води на която и да било държава.
Член 2
Откритото море е открито за всички нации и никоя държава няма право да претендира да подчини която и да било негова част на своя суверенитет. Свободата на откритото море се осъществява при условия, определяни от тези членове и други норми на международното право. Тя включва, по-специално, както за крайбрежните, така и за некрайбрежните държави:
1) свобода на корабоплаването;
2) свобода на риболова;
3) свобода за прокарване на подводни кабели и тръбопроводи;
4) свобода на летене над открито море.
Всички държави осъществяват тези свободи, както и други свободи, признати в съответствие с общите принципи на международното право, разумно, вземайки предвид заинтересуваността на другите държави в използуването на свободата на откритото море.
Член 3
1. Държави, които нямат морски бряг, за да се ползуват от свободата на моретата на равни права с крайбрежните държави, трябва да имат свободен достъп към морето. За тази цел държавите, разположени между морето и държавата, която няма морски бряг, по общо споразумение с последната и в съответствие със съществуващите международни конвенции предоставят:
а) на държавата, която няма морски бряг, въз основа на взаимност, свободен път през територията си и
б) на плавателните съдове, плаващи под флага на тази държава, при условия на равенство със своите плавателни съдове или с плавателните съдове на други държави, достъп към морските пристанища и използуването на тези пристанища.
2. Държавите, разположени между морето и държавата, която няма морски бряг, решават по общо споразумение с последната и с оглед на правата на крайбрежната държава или държавата, през територията на която се извършва транзитът, а също така на особените условия, в които се намира държавата, която няма морски бряг, всички въпроси, отнасящи се до свободата на транзита и равенството в използуването на пристанищата, ако такива държави вече не са страни на действуващи международни конвенции.
Член 4
Всяка държава, независимо от това дали тя е крайбрежна или не, има право плавателни съдове под нейния флаг да плават в открито море.
Член 5
1. Всяка държава определя условията за предоставяне на своята националност на плавателните съдове, за регистрация на плавателните съдове на територията й и за право на плаване под нейния флаг. Плавателните съдове имат националността на тази държава, под чийто флаг те имат право да плават. Между дадена държава и даден плавателен съд трябва да съществува реална връзка; конкретно, държавата е длъжна ефикасно да осъществява в техническата, административната и социалната област своята юрисдикция и своя контрол над плавателните съдове, плаващи под нейния флаг.
2. Всяка държава издава съответни документи на плавателните съдове, на които тя предоставя право да плават под неин флаг.
Член 6
1. Плавателните съдове са длъжни да плават под флага само на една държава и освен в изключителни случаи, конкретно предвиждани в международните договори или в тези членове, се подчиняват в открито море на нейната изключителна юрисдикция. Плавателният съд не може да промени своя флаг по време на плаването или стоянката при отбиване в пристанище освен в случаите на действително прехвърляне на собствеността или изменение на регистрацията.
2. Плавателният съд, плаващ под флаговете на две или повече държави, използувайки ги с оглед на удобство, не може да иска признаването на нито една от съответните националности от други държави и може да бъде приравнен към плавателни съдове, нямащи националност.
Член 7
Разпоредбите на предидущите членове не засягат въпроса за плавателните съдове, които са на официална служба на някоя междуправителствена организация и плават под флага на тази организация.
Член 8
1. Военните кораби се ползуват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на която и да било държава освен държавата на флага.
2. В тези членове думите "военен кораб" означават плавателен съд, принадлежащ към военноморските сили на някоя държава и имащ външни знаци, отличаващи военните кораби от неговата националност, намиращ се под командата на офицер на държавна служба, името на който е вписано в списъка на офицерите на военноморския флот, и имащ екипаж, подчинен на редовна военна дисциплина.
Член 9
Плавателните съдове, принадлежащи на държавата или експлоатирани от нея и които са само на нетърговска правителствена служба, се ползуват в открито море с пълен имунитет от юрисдикцията на държавите, които не са държава на флага.
Член 10
1. Всяка държава е длъжна да взема необходими мерки за осигуряване в морето на безопасността на съдовете, плаващи под неин флаг - по-специално що се отнася:
а) до използуването на сигнали, поддържането на връзка и предпазването от сблъсквания;
б) до комплектуването и условията на труда на екипажите на плавателните съдове с оглед на подлежащите за прилагане международни актове по въпросите на труда;
в) до конструкцията, екипировката на плавателните съдове и мореходните им качества.
2. Предписвайки тези мерки, държавата е длъжна да спазва общоприетите международни норми и да взема всички необходими мерки за осигуряване на тяхното спазване.
Член 11
1. В случай на сблъскване или на някакво друго произшествие с плавателния съд при плаване в открито море, предизвикващо наказателна или дисциплинарна отговорност на капитана или на кое и да било друго лице на служба на плавателния съд, каквото и да е наказателно или дисциплинарно преследване срещу това лице може да бъде заведено само пред съдебните или административните власти на държавата на флага или на тази държава, чийто гражданин е лицето.
2. В областта на дисциплинарната отговорност държавата, която е издала диплома на корабоводителя или свидетелство за квалификация, е единствено компетентна да отнеме тези документи след надлежна процедура дори в този случай, ако техният притежател не е гражданин на държавата, която ги е издала.
3. Нито арестуването, нито задържането на този плавателен съд могат да бъдат осъществени като мярка за разследване по разпореждане на които и да било власти освен властите на държавата на флага.
Член 12
1. Всяка държава вменява в задължение на капитана на всеки плавателен съд, плаващ под неин флаг, доколкото капитанът може да направи това, без да подлага на сериозна опасност плавателния съд, екипажа или пътниците:
а) да оказва помощ на всяко открито в морето лице, което е застрашено от гибел;
б) да се отправи с всичката възможна скорост на помощ на загиващите, ако му е било съобщено, че те се нуждаят от помощ, доколкото на такова действие от негова страна може разумно да се разчита;
в) след сблъскване да окаже помощ на другия плавателен съд, екипажа му и пътниците му и, доколкото това е възможно, да съобщи на този друг плавателен съд наименованието на своя плавателен съд, пристанището на регистрацията му и най-близкото пристанище, в което той ще се отбие.
2. Всички крайбрежни държави трябва да способствуват за организиране и поддържане на съответната ефикасна спасителна служба за осигуряване безопасността на морето и над морето, а също така да сключват с тази цел в необходимите случаи регионални съглашения за взаимно сътрудничество със съседните държави.
Член 13
Всяка държава е длъжна да вземе ефикасни мерки срещу превозване на роби с плавателни съдове, имащи право да плават под нейния флаг, и да налага наказания за такива превози, а също така за предотвратяване на противозаконното използуване на нейния флаг за тази цел. Робът, намерил убежище на плавателен съд, под който флаг и да плава този съд, е ipso facto свободен.
Член 14
Всички държави са длъжни в пълна мярка да съдействуват за унищожаване на пиратството в открито море и във всички други места намиращи се извън пределите на юрисдикцията на която и да било държава.
Член 15
Всяко от изброените по-долу действия е пиратство:
1. Всеки неправомерен акт на насилие, задържане или грабеж, извършван с лични цели от екипажа или пътниците на който и да било частен плавателен съд или частен летателен апарат и насочен:
а) в открито море срещу някакъв друг плавателен съд или летателен апарат или срещу лицата или имуществото, намиращи се на техния борд;
б) срещу някакъв плавателен съд или летателен апарат, лица или имущество в място, намиращо се извън пределите на юрисдикцията на която и да било държава.
2. Всеки акт на доброволно участие в използуването на който и да било плавателен съд или летателен апарат, ако този, който извършва този акт, знае обстоятелствата, по силата на които този плавателен съд или този летателен апарат е пиратски плавателен съд или пиратски летателен апарат.
3. Всяко действие, което е подстрекателство или съзнателно съдействие за извършване на действие, предвиждано в точки 1 или 2 на настоящия член.
Член 16
Пиратските действия, определени в чл. 15, които се извършват от военен плавателен съд или от държавен плавателен съд или държавен летателен апарат, екипажът на който е вдигнал метеж и е заграбил властта над този плавателен съд или летателен апарат, се приравняват към действия, извършвани от частен плавателен съд.
Член 17
Плавателният съд или летателният апарат се смятат като пиратски плавателен съд или пиратски летателен апарат, ако те са предназначени от лицата, които имат над тях власт, за извършване на действия, предвиждани в чл. 15. Това също така се отнася до плавателния съд или летателния апарат, който е бил използуван за извършване на такива действия, докато те остават под властта на лицата, виновни за тези действия.
Член 18
Плавателният съд или летателният апарат може да запази своята националност, въпреки че е станал пиратски плавателен съд или пиратски летателен апарат. Запазването или загубването на националността се определя от закона на тази държава, от която тя е била предоставена.
Член 19
В открито море или в което и да било друго място, намиращо се извън пределите на юрисдикцията на която и да било държава, всяка държава може да залови пиратски плавателен съд или пиратски летателен апарат или плавателен съд, завзет посредством пиратски действия и намиращ се във властта на пиратите, да арестува намиращите се на този плавателен съд или летателен апарат лица и да завладее намиращото се на него имущество. Съдебните учреждения на тази държава, която е извършила това завладяване, могат да обявяват постановления за налагане на наказания и да определят какви мерки трябва да бъдат взети по отношение на такива плавателни съдове, летателни апарати или имущество, без да нарушават правата на добросъвестни трети лица.
Член 20
Ако залавянето на плавателния съд или летателния апарат по подозрение в пиратство е извършено без достатъчни основания, държавата, извършила залавянето, отговаря пред държавата, чиято националност има плавателният съд или летателният апарат, за всяка вреда и всякакви загуби, причинени от залавянето.
Член 21
Залавянето за пиратство може да се извършва само от военни кораби или от военни летателни апарати или други плавателни съдове или летателни апарати на правителствена служба и упълномощени за това.
Член 22
1. С изключение на случаите, когато актовете на намеса са основани на права, установявани от международни договори, военният кораб, срещнал чуждестранен търговски плавателен съд в открито море, няма право да го подлага на преглед, ако няма достатъчни основания да подозира:
а) че този плавателен съд се занимава с пиратство, или
б) че този плавателен съд се занимава с търговия на роби, или
в) че макар на него да е вдигнат чуждестранен флаг или той се отказва от вдигане на флаг, този плавателен съд в действителност има същата националност, както и даденият военен кораб.
2. В случаите, предвидени в букви "а", "б" и "в", военният кораб може да извърши проверка на правото на плавателния съд на неговия флаг. С тази цел може да изпрати лодка под командата на офицер към подозирания плавателен съд. Ако след проверката на документите подозренията остават, той може да извърши по-нататъшно обследване на борда на този плавателен съд с всичката възможна предпазливост.
3. Ако подозренията се окажат погрешни, при което прегледаният плавателен съд не е извършил никакви действия, които биха давали основание за тези подозрения, причинените му вреди и загуби трябва да му бъдат възстановени.
Член 23
1. Преследване на чуждестранен плавателен съд може да бъде предприето, ако компетентните власти на крайбрежната държава имат достатъчни основания да смятат, че този плавателен съд е нарушил законите и наредбите на тази държава. Преследването трябва да започне тогава, когато чуждестранният плавателен съд или една от неговите лодки се намират във вътрешните води, в териториалното море или прилежащата зона на преследващата държава, и може да продължава извън пределите на териториалното море или прилежащата зона само при условие, ако то не се прекъсва. Не се изисква, щото по времето, когато чуждестранният плавателен съд, плаващ в териториалното море или прилежащата зона, получава заповед да спре, плавателният съд, издаващ тази заповед, също така да се намира в пределите на териториалното море или прилежащата зона. Ако чуждестранният плавателен съд се намира в прилежащата зона, определена в чл. 24 на Конвенцията за териториалното море и прилежащата зона, преследването може да започне само във връзка с нарушаване на правата, за защита на които е установена тази зона.
2. Правото на преследване се прекратява, щом като преследваният плавателен съд влиза в териториалното море на своята страна или в териториалното море на която и да било трета държава.
3. Преследването се смята започнато само при условие, че преследващият плавателен съд се е удостоверил с помощта на намиращите се в негово разпореждане и практически приложими средства, че преследваният плавателен съд или една от неговите лодки или други лодки, които действуват съвместно и използуват преследвания плавателен съд като плавателен съд - база, се намират в пределите на териториалното море или, в съответните случаи, в прилежащата зона. Преследването може да бъде почнато само след подаване на сигнал да спре, зрителен или звуков, от дистанция, позволяваща на съответния плавателен съд да го види или чуе.
4. Правото на преследване може да се осъществява само от военни кораби или военни летателни апарати или пък други плавателни съдове или летателни апарати, намиращи се на правителствена служба и специално упълномощени за това.
5. В случай на преследване с летателен апарат:
а) разпоредбите на точки от 1 до 3 вкл. на настоящия член се прилагат mutatis mutandis и по отношение на този начин на преследване;
б) летателният апарат, даващ заповед за спиране, е длъжен самият той активно да преследва плавателния съд, докато някой плавателен съд или някой летателен апарат на крайбрежната държава, предупреден от летателния апарат, не пристигне на мястото, за да продължава преследването, само ако летателният апарат не може сам да задържи плавателния съд. За да се обоснове задържането на някакъв плавателен съд в открито море, не е достатъчно той просто да бъде забелязан от летателния апарат като извършил нарушение или като заподозрян в извършване на нарушение, освен ако едновременно той е получил искане за спиране и е бил преследван от самия летателен апарат или други летателни апарати или плавателни съдове, продължаващи непрекъснато преследване.
6. Освобождаването на плавателния съд, задържан в пределите на юрисдикцията на която и да било държава и конвоиран за пристанището на тази държава с цел извършване на разследване от компетентните власти, не може да бъде поискано само затова, че плавателният съд и неговият конвоир са пресекли някаква част от откритото море, когато обстоятелствата са направили това пресичане необходимо.
7. Ако плавателният съд е бил спрян или задържан в открито море при условия, които не оправдават осъществяването на правото за преследване, трябва да му бъдат възстановени вреди и загуби.
Член 24
Всяка държава е длъжна да издава наредби за предотвратяване на замърсяването на морската вода с петрол от корабите или от тръбопроводите или в резултат на разработка или проучване на повърхността на морското дъно или неговите недра, вземайки при това под внимание разпоредбите на действуващите договори по дадения въпрос.
Член 25
1. Всяка държава е длъжна да взема мерки за предотвратяване замърсяването на морето от изхвърлянето на радиоактивни отпадъци с оглед на всички норми и наредби, които могат да бъдат изработени от компетентните международни организации.
2. Всички държави са задължени да сътрудничат с компетентните международни организации във вземането на мерки за предотвратяване замърсяването на морето или въздушното пространство над морето в резултат на всякаква дейност, която включва прилагането на радиоактивни материали или други вредоносни вещества.
Член 26
1. Всяка държава има право да прокарва по дъното на откритото море подводни кабели и тръбопроводи.
2. Крайбрежната държава не може да препятствува на прокарването или поддържането на подводни кабели или тръбопроводи по континенталния шелф освен в онези случаи, когато тя осъществява правото си да взема разумни мерки за проучване на континенталния шелф и разработката на естествените му богатства.
3. Прокарвайки тези кабели или тръбопроводи, посочената държава е длъжна да взема надлежно под внимание вече прокараните по морското дъно кабели и тръбопроводи. По-специално тя не трябва да препятствува на възможността да се извършва ремонт на съществуващите кабели и тръбопроводи.
Член 27
Всяка държава е длъжна да взема необходимите законодателни мерки, предвиждащи, че прекъсването или повреждането на подводния кабел в открито море от който и да било плавателен съд, плаващ под неин флаг, или от кое и да било лице, подчинено на нейната юрисдикция, извършвани умишлено или по силата на престъпна небрежност по такъв начин, че могат да прекъснат или затруднят телеграфната или телефонната връзка, както и прекъсването или повреждането на подводния тръбопровод или високоволтен кабел при подобни обстоятелства са наказуеми деяния. Тази разпоредба не се отнася до прекъсвания или повреди, причинявани от лица, действуващи изключително с правомерна цел за спасяване на своя живот или на своите плавателни съдове, след вземане на всички предпазни мерки, за да се избягнат такива прекъсвания или повреди.
Член 28
Всяка държава е длъжна да взема необходими законодателни мерки, предвиждащи, че ако намиращите се под нейна юрисдикция лица, на които принадлежи подводният кабел или тръбопроводът в открито море, причиняват при прокарването или ремонтирането на този кабел или тръбопровод прекъсване или повреда на друг кабел или тръбопровод, те понасят съответните разходи по ремонта.
Член 29
Всяка държава е длъжна да взема необходими законодателни мерки, щото собствениците на плавателните съдове, които могат да докажат, че те са пожертвували котва, мрежа или някакъв друг риболовен уред, за да се избегне повреждането на подводния кабел или тръбопровода, да могат да получат обезщетение от собственика на този кабел или тръбопровод при условие, че те предварително са взели всички разумни предпазни мерки.
Член 30
Разпоредбите на тази конвенция не засягат конвенциите или други международни споразумения, действуващи в отношенията между държавите - страни на тези конвенции или споразумения.
Член 31
Тази конвенция е открита за подписване до 31 октомври 1958 г. от всички държави - членки на Организацията на обединените нации, или от всяко от специализираните учреждения и от всяка друга държава, която ще бъде поканена от Общото събрание да стане страна в конвенцията.
Член 32
Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 33
Тази конвенция остава открита за присъединяване към нея на държави, принадлежащи към която и да било от категориите, споменати в чл. 31. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 34
1. Тази конвенция влиза в сила на тридесетия ден, считано от деня, следващ датата на депозирането при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. По отношение на всяка държава, ратифицирала конвенцията или присъединила се към нея след депозиране на двадесет и втория документ за ратификация или присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на своя документ за ратификация или присъединяване.
Член 35
1. След изтичането на пет години от деня на влизането в сила на тази конвенция всяка от договарящите страни може по всяко време посредством писмено заявление на името на Генералния секретар на Организацията на обединените нации да моли за преразглеждане на настоящата конвенция.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации постановява в съответни случаи какви мерки трябва да бъдат взети във връзка с това заявление.
Член 36
Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и на други държави, споменати в чл. З1:
а) за всяко подписване на тази конвенция и за депозиране на документите за ратификация или присъединяване съгласно членове 31, 32 и ЗЗ;
б) за датата на влизането в сила на тази конвенция съгласно чл. З4;
в) за молбите за преразглеждане съгласно чл. 35.
Член 37
Оригиналът на тази конвенция, руският, английският, испанският, китайският и френският текстове на който са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който разпраща заверени преписи на всички държави, споменати в чл. 31.
В удостоверение на това долуподписаните представители, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха тази конвенция.
Съставена в Женева на двадесет и девети април хиляда деветстотин петдесет и осма година.
УКА3 № 296
У К А 3 № 296
на Президиума на Народното събрание от 7 юли 1962 г.
(Изв., бр. 79 от 2 октомври 1962 г.)
Президиумът на Народното събрание въз основа на чл. 35, точка 9 от Конституцията на Народна република България и чл. 4, буква "к" от Закона за Президиума на Народното събрание
П 0 С Т А Н 0 В Я В А:
Ратифицира Конвенцията относно откритото море, приета в Женева на Конференцията на ООН по морско право през 1958 г., при следните уговорка и декларация:
У г о в о р к а п о ч л. 9: "Правителството на Народна република България смята, че принципът на международното право, съгласно с който плавателният съд в открито море се подчинява на юрисдикцията на тази държава, под чийто флаг плава, се отнася без каквито и да са ограничения към всички държавни плавателни съдове."
Д е к л а р а ц и я: "Правителството на Народна република България смята, че определението на пиратство, дадено в конвенцията, не обхваща някои действия, които според съвременното международно право трябва да се смятат за пиратски, и не отговаря на интересите за осигуряване свободата на мореплаването по международните морски пътища."