КОНВЕНЦИЯ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ И ПРИЛЕЖАЩАТА ЗОНА
КОНВЕНЦИЯ ЗА ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ И ПРИЛЕЖАЩАТА ЗОНА
Обн. ДВ. бр.79 от 2 Октомври 1962г.
Преамбюл
Държавите - страни на тази конвенция, се споразумяха за следното:
Част първа.
ТЕРИТОРИАЛНО МОРЕ
Раздел I.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
1. Суверенитетът на държавата се разпростира извън пределите на сухопътната й територия и вътрешните й води върху морския пояс, долепен до нейния бряг и наричан териториално море.
2. Посоченият суверенитет се осъществява при спазване на разпоредбите на настоящите членове и други норми на международното право.
Член 2
Суверенитетът на крайбрежната държава се разпростира върху въздушното пространство над териториалното море, както и върху повърхността и недрата на неговото дъно.
Раздел II.
ГРАНИЦИ НА ТЕРИТОРИАЛНОТО МОРЕ
Член 3
Ако друго не се предвижда от разпоредбите на настоящите членове, като нормална изходна линия за измерване на широчината на териториалното море се взема линията на най-големия отлив покрай брега, посочена на официално признатите от крайбрежната държава морски карти от голям мащаб.
Член 4
1. В местата, където бреговата линия е дълбоко врязана и криволичеща или където покрай брега или в непосредствена близост до него има верига острови, за прокарване на изходна линия, от която се отмерва териториалното море, може да се прилага методът на прави изходни линии, съединяващи съответните точки.
2. При прокарване на такива изходни линии не се допускат дори малко забележими отклонения от общата посока на брега, а морските участъци, които лежат от вътрешната страна на тези линии, трябва да бъдат достатъчно тясно свързани с бреговата територия, за да може върху тях да се разпростре режимът на вътрешните води.
3. Изходните линии могат да се прокарват към изсъхващите при отлив възвишения и от тях само в този случай, ако върху тях са построени фарове или подобни съоръжения, винаги намиращи се над морското равнище.
4. В случаите, когато съгласно точка 1 може да бъде приложен методът на прави изходни линии, при установяването на отделни изходни линии могат да се вземат под внимание специалните икономически интереси на даден район, реалността и значението на които са доказани от продължителното им осъществяване.
5. Системата на прави изходни линии не може да се прилага от държавата по такъв начин, щото териториалното море на друга държава да се окаже откъснато от откритото море.
6. Крайбрежната държава е длъжна ясно да обозначава правите изходни линии върху морските карти, които трябва да бъдат надлежно публикувани.
Член 5
1. Водите, разположени по посока на брега от изходната линия на териториалното море, са част от вътрешните води на държавата.
2. Там, където съгласно чл. 4 установяването на права изходна линия води към включването във вътрешните води на райони, които дотогава са били разглеждани като част от териториалното море или откритото море, се прилага правото на мирно преминаване, предвидено в членове 14 до 23 включително.
Член 6
Външната граница на териториалното море е линията, всяка точка на която се намира от най-близката точка на изходната линия на разстояние, което е равно на широчината на териториалното море.
Член 7
1. Този член се отнася само до заливи, бреговете на които принадлежат на една държава.
2. В тези членове под залив се разбира добре очертана вдлъбнатина на брега, вдаваща се в сушата в такава по съотношение към широчината на входа в него мярка, че съдържа затворените от сушата води и образува нещо повече, отколкото проста извивка на брега. Вдлъбнатината не се признава обаче за залив, ако нейната площ не се равнява и не е по-голяма от площта на полукръга, за диаметър на който служи линията, пресичаща входа на тази вдлъбнатина.
3. За да се измери, като площ на вдлъбнатината се смята площта, разположена между котата на най-големия отлив около брега на вдлъбнатината и линията, съединяваща котите на най-големия отлив на точките на естествения му вход. Ако вследствие наличието на острови вдлъбнатината има няколко входа, такъв полукръг се прокарва от линията, дължината на която се равнява на сбора на линиите, пресичащи отделните входове. Островите, разположени във вдлъбнатината, се разглеждат като части на водното пространство на тази вдлъбнатина.
4. Ако разстоянието между котите на точките на естествения вход в залива при най-големия отлив не надвишава двадесет и четири мили, съединяващата линия може да бъде прокарана между тези две коти на най-големия отлив и разграничените по такъв начин води се смятат за вътрешни води.
5. Ако разстоянието между котите на точките на естествения вход в залив при най-големия отлив надминава двадесет и четири мили, правата изходна линия от двадесет и четири мили се прокарва вътре в залива по такъв начин, щото от линията с такава дължина да бъде разграничено възможно по-голямо водно пространство.
6. Изложените по-горе разпоредби не се разпростират върху така наречените "исторически" заливи и при такива случаи, когато се прилага системата на прави изходни линии, предвидени от чл. 4.
Член 8
При определяне границите на териториалното море най-издадените в морето постоянни пристанищни съоръжения, които са съставна част от системата на дадено пристанище, се разглеждат като част от брега.
Член 9
Рейдовете, които обикновено се използуват за товарене, разтоварване и престой на плавателните съдове и които иначе биха били разположени изцяло или отчасти извън външната граница на териториалното море, се включват в териториалното море. Крайбрежната държава е длъжна ясно да обозначи границите на такива рейдове и да посочи тези граници върху морските карти, които трябва да бъдат надлежно публикувани.
Член 10
1. Под остров се разбира естествено образувано пространство суша, заобиколено с вода и разположено над равнището на най-големия прилив.
2. Териториалното море на острова се отмерва съгласно разпоредбите на настоящите членове.
Член 11
1. Под изсъхващо при отлив възвишение се разбира естествено образувано пространство суша, заобиколено с вода и разположено по-високо от равнището на водата при отлив, но което се покрива от водата при прилив. Ако изсъхващото при отлив възвишение напълно или частично се намира на едно разстояние от материка или от острова, което не надминава широчината на териториалното море, то линията на най-големия отлив на такова изсъхващо при отлив възвишение може да се използува като изходна линия за измерване на териториалното море.
2. Ако изсъхващото при отлив възвишение напълно или частично е разположено на едно разстояние от материка или острова, което надминава широчината на териториалното море, то няма свое териториално море.
Член 12
1. Ако бреговете на две държави са разположени един срещу друг или са продължение един на друг, нито едната, нито другата държава няма право, ако между тях няма сключено споразумение за друго, да разпростират териториалното си море извън средната линия, прокарана по такъв начин, че всяка нейна точка да е еднакво отдалечена от най-близките точки на изходните линии, от които се отмерва широчината на териториалните морета на тези две държави. Обаче разпоредбите на настоящата точка не се прилагат, ако, по силата на исторически създали се правни основания или други особени обстоятелства, е необходимо да се разграничават териториалните морета на две държави по друг начин от този, посочен в настоящата разпоредба.
2. Границата между териториалните морета на две разположени една срещу друга или долепени една до друга държави се обозначава върху официално признатите от крайбрежните държави морски карти от голям мащаб.
Член 13
Ако реката непосредствено се влива в морето, за изходна линия се смята правата линия, прокарана напречно през устието на реката между точките на нейните брегове, отговарящи на най-големия отлив.
Раздел III.
ПРАВО НА МИРНО ПРЕМИНАВАНЕ
Подраздел първи.
Разпоредби, прилагани към всички плавателни съдове
Член 14
1. При условие на спазване на тези членове плавателните съдове на всички държави, както крайбрежни, така и некрайбрежни, се ползуват от правото на мирно преминаване през териториалното море.
2. Под преминаване се разбира плаване през териториалното море с цел или да се пресече това море, без отбиване във вътрешните води, или да се мине във вътрешните води или от вътрешните води в открито море.
3. Преминаването включва спиране и стоянка на котва, но само доколкото те са свързани с обикновено плаване или са необходими вследствие на непреодолима сила или бедствие.
4. Преминаването е мирно, доколкото то не нарушава мира, добрия ред или безопасността на крайбрежната държава. Такова преминаване следва да се извършва в съответствие с тези членове и с други норми на международното право.
5. Преминаването на чужди риболовни кораби не се смята за мирно, ако те не спазват законите и наредбите, които могат да бъдат издадени и публикувани от крайбрежната държава с цел да забранят на тези кораби да се занимават с риболов в териториалното море.
6. Подводниците са длъжни да плават на повърхността и под своя флаг.
Член 15
1. Крайбрежната държава не трябва да препятствува на мирното преминаване през териториалното море.
2. Крайбрежната държава обявява по съответния ред за всеобщо сведение относно всички известни на нея опасности за корабоплаването в нейното териториално море.
Член 16
1. Крайбрежната държава може да взема в своето териториално море необходими мерки за недопускане на преминаване, което не е мирно.
2. Крайбрежната държава има също така право да взема необходимите мерки по отношение на съдове, отиващи в нейните вътрешни води, за предотвратяване на всякакви нарушения на условията, съгласно които плавателните съдове се допускат в тези води.
3. При условие на спазване на разпоредбите на точка 4 крайбрежната държава може, без дискриминация между чуждите плавателни съдове, временно да спира в определени райони на своето териториално море осъществяването на правото на мирно преминаване на чужди плавателни съдове, ако такова спиране е съществено важно за охраняване на нейната безопасност. Такова спиране влиза в сила само след съответното му публикуване.
4. Не се допуска спирането на мирно преминаване на чужди плавателни съдове през проливи, които, съединявайки една част на откритото море с друга част на откритото море или с териториалното море на чуждестранна държава, служат за международно корабоплаване.
Член 17
Чуждестранните плавателни съдове, осъществявайки правото на мирно преминаване, трябва да спазват законите и наредбите, издавани от крайбрежната държава в съответствие с тези членове и други норми на международното право, по-специално законите и наредбите, отнасящи се до транспорта и корабоплаването.
Подраздел втори.
Наредби, прилагани по отношение на търговски плавателни съдове
Член 18
1. Чуждестранните плавателни съдове не могат да се облагат с никакви сборове само за преминаването им през териториалното море.
2. Чуждестранният плавателен съд, преминаващ през териториалното море, може да се облага само със сборове за заплащане на определени услуги, оказани на този плавателен съд. Тези сборове трябва да се събират без дискриминация.
Член 19
1. Наказателната юрисдикция на крайбрежната държава не се осъществява на борда на чуждестранния плавателен съд, преминаващ през териториалното море, за арестуване на кое и да било лице за извършване на разследване във връзка с престъпление, извършено на борда на плавателния съд по време на преминаването му, с изключение на следните случаи:
а) ако последствията на престъплението се разпростират върху крайбрежната държава или
б) ако извършеното престъпление е от такъв род, че то нарушава спокойствието в страната или добрия ред в териториалното море, или
в) ако капитанът на плавателния съд или консулът на страната, под чийто флаг плава този плавателен съд, се обърне към местните власти с молба за оказване на помощ, или
г) ако това е необходимо за пресичане на незаконна търговия с наркотични средства.
2. Гореизложените разпоредби не засягат правото на крайбрежната държава да взема всякакви мерки, разрешавани от законите й, за арестуване или разследване на борда на чуждестранния плавателен съд, преминаващ през териториалното море, след излизане от вътрешните води.
3. В случаите, посочени в точки 1 и 2 на този член, крайбрежната държава е длъжна, по молба на капитана, да уведоми консулските власти на държавата, под чийто флаг плава корабът, преди вземането на каквито и да било мерки и да съдействува за установяване на контакт между посочените власти и екипажа на плавателния съд. В случай на крайна спешност това уведомяване може да се извършва в същото време, когато се вземат посочените мерки.
4. Решавайки въпроса следва ли въобще и по какъв начин да се извърши арестуването, местните власти вземат съответно под внимание интересите на корабоплаването.
5. Крайбрежната държава не може да взема на борда на чуждестранния плавателен съд, преминаващ през териториалното море, никакви мерки за арестуване на кое и да било лице или за извършване на разследване по повод на престъпление, извършено до влизането на плавателния съд в териториалното море, ако плавателният съд, плавайки от чуждестранното пристанище, се ограничи само с преминаване през териториалното море, без да се отбива във вътрешните води.
Член 20
1. Крайбрежната държава не трябва да спира чуждестранен плавателен съд, минаващ през териториалното море, или да изменя неговия курс за осъществяване на гражданска юрисдикция по отношение на лице, намиращо се на борда на плавателния съд.
2. Крайбрежната държава може да прилага по отношение на такъв плавателен съд наказателни мерки или арестуване по всяко гражданско дело само по задължение или по силата на отговорност, приети или навлечени върху себе си от този плавателен съд по време или за преминаването му през водите на крайбрежната държава.
3. Разпоредбите на предидущата точка не засягат правото на крайбрежната държава да прилага в съответствие със своите закони наказателни мерки или арестуване по граждански дела по отношение на чуждестранен плавателен съд, намиращ се на стоянка в териториалното море или преминаващ през териториалното море след излизане от вътрешните води.
Раздел III.
Наредби, прилагани към държавни плавателни съдове с изключение на военните кораби
Член 21
Наредбите, съдържащи се в подраздели "А" и "В", се прилагат също и към държавни плавателни съдове, експлоатирани с търговска цел.
Член 22
1. Наредбите, съдържащи се в подраздел "А" и в чл. 18, се прилагат към държавни плавателни съдове, експлоатирани с нетърговска цел.
2. С изключение на случаите, посочени в споменатите в предидущата точка разпоредби, нищо в настоящите членове не засяга имунитета, с който се ползуват такива плавателни съдове съгласно тези членове или други норми на международното право.
Раздел IV.
Наредба, прилагана по отношение на военните кораби
Член 23
Ако някакъв военен кораб не спазва наредбите на крайбрежната държава относно преминаването през териториално море и игнорира отправеното му искане за спазването им, крайбрежната държава може да изиска от военния кораб да напусне териториалното море.
Част втора.
ПРИЛЕЖАЩА ЗОНА
Член 24
1. В зоната на откритото море, прилежаща към териториалното море, крайбрежната държава може да осъществява контрол, необходим:
а) за недопускане на нарушения на митнически, фискални, имиграционни или санитарни наредби в пределите на нейната територия или териториалното море;
б) за наказване нарушението на горепосочените наредби, извършено в пределите на нейната територия или териториалното море.
2. Прилежащата зона не може да се разпростира извън границите на дванадесет мили от изходната линия, от която се отмерва широчината на териториалното море.
3. Ако бреговете на две държави са разположени един срещу друг или се допират един до друг, нито едната, нито другата държава няма право, ако не е постигнато споразумение за друго, да разпростира своята прилежаща зона извън средната линия, всяка точка на която е еднакво отдалечена от най-близките точки на изходните линии, от които се отмерва широчината на териториалните морета на тези две държави.
Част трета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ
Член 25
Разпоредбите на настоящата конвенция не засягат конвенциите или другите международни споразумения, действуващи в отношенията между държавите - страни на тези конвенции или споразумения.
Член 26
Тази конвенция е открита за подписване до 31 октомври 1958 г. от всички държави - членки на Организацията на обединените нации, или от всяко от специализираните учреждения и от всяка друга държава, която ще бъде поканена от Общото събрание да стане страна в конвенцията.
Член 27
Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 28
Тази конвенция остава открита за присъединяване към нея на държави, принадлежащи към която и да било от категориите, споменати в чл. 26. Документите за присъединяване се депозират при Генералния секретар на Организацията на обединените нации.
Член 29
1. Тази конвенция влиза в сила от тридесетия ден, считано от деня, следващ датата на депозирането при Генералния секретар на Организацията на обединените нации на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване.
2. По отношение на всяка държава, ратифицирала конвенцията или присъединила се към нея след депозиране на двадесет и втория ратификационен документ или документ за присъединяване, конвенцията влиза в сила на тридесетия ден след депозирането от тази държава на своя ратификационен документ или документ за присъединяване.
Член 30
1. След изтичане на пет години от деня на влизането в сила на тази конвенция всяка от договарящите страни може по всяко време посредством писмено заявление на името на Генералния секретар на Организацията на обединените нации да моли за преразглеждане на настоящата конвенция.
2. Общото събрание на Организацията на обединените нации постановява в съответните случаи какви мерки трябва да бъдат взети във връзка с това заявление.
Член 31
Генералният секретар на Организацията на обединените нации съобщава на всички държави - членки на Организацията на обединените нации, и на други държави, споменати в чл. 26:
а) за всяко подписване на тази конвенция и за депозиране на ратификационните документи или документи за присъединяване съгласно членове 26, 27 и 28;
б) за датата на влизане в сила на тази конвенция съгласно чл. 26;
в) за молбите за преразглеждане съгласно чл. 30.
Член 32
Оригиналът на тази конвенция, руският, английският, испанският, китайският и френският текстове на който са еднакво автентични, се депозира при Генералния секретар на Организацията на обединените нации, който разпраща заверени преписи на всички държави, споменати в чл. 26.
В удостоверение на това долуподписаните представители, надлежно упълномощени за това от своите правителства, подписаха настоящата конвенция.
Съставена в Женева на двадесет и девети април хиляда деветстотин петдесет и осма година.
УКА3 № 297
У К А 3 № 297
на Президиума на Народното събрание от 7 юли 1962 г.
(Изв., бр. 79 от 2 октомври 1962 г.)
Президиумът на Народното събрание въз основа на чл. 35, точка 9 от Конституцията на Народна република България и чл. 4, буква "к" от Закона за Президиума на Народното събрание
П 0 С Т А Н 0 В Я В А:
Ратифицира Конвенцията относно териториалното море и прилежащата зона, приета в Женева на Конференцията на ООН по морско право през 1958 г., при следните уговорки:
П о ч л. 2О: "Правителството на Народна република България смята, че държавните плавателни съдове в чуждестранно териториално море се ползуват от имунитет и затова прилагането към тях на мерките, упоменати в настоящия член, може да има място само със съгласие на държавата, под чийто флаг плава плавателният съд."
П о ч л. 23 (п о д р а з д е л D. Н а р е д б а, п р и л а г а н а п о о т н о ш е н и е н а в о е н н и т е к о р а б и) "Правителството на Народна република България смята, че крайбрежната държава има право да установява разрешителен ред за преминаване на чуждестранни военни кораби през нейното териториално море."