КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 398/25.V.1963 Г., ОБНАРОДВАН В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, БР. 41/1963 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 9 МАРТ 1964 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ФЕДЕРАТИВНА НАРОДНА РЕПУБЛИКА ЮГОСЛАВИЯ
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 398/25.V.1963 Г., ОБН., ДВ, БР. 41 ОТ 1963 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 9 МАРТ 1964 Г.)
Обн. ДВ. бр.38 от 15 Май 1964г.
Преамбюл
Правителството на Народна република България и Правителството на Федеративна народна република Югославия,
в желанието си да уредят и развият консулските отношения между двете страни в дух на взаимно приятелство и сътрудничество,
решиха да сключат Консулска конвенция и за тази цел назначиха за свои пълномощници, а именно:
Правителството на Народна република България - Никола Гаврилов, пълномощен министър при Министерството на външните работи,
Правителството на Федеративна народна република Югославия - Милан Матияшевич, пълномощен министър при Държавния секретариат на външните работи,
които, след като размениха пълномощията си, намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха за следното:
Общи разпоредби
Член 1
1. По смисъла на настоящата Конвенция:
а) под наименованието "консулство" се разбира генерално консулство, консулство и вицеконсулство;
б) под наименованието "консул" се разбира ръководител на консулство, който има ранг на генерален консул, консул или вицеконсул;
в) под наименованието "длъжностно лице от консулската служба" се разбира лице с консулски ранг, което работи в консулството, без да е ръководител на консулството;
г) под наименованието "сътрудник на консулството" се разбира всяко лице, което работи в консулството и не е упоменато в "б" и "в";
д) под наименованието "персонал на консулството" се разбира консулът, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството;
е) под наименованието "консулска архива" се разбира служебната преписка и книжата на консулството;
ж) под наименованието "гражданин" се разбира и юридическо лице.
2. Консул и длъжностно лице от консулската служба може да бъде само гражданин на изпращащата страна.
Откриване на консулства, назначаване и приемане на консули
Член 2
1. Всяка Договоряща страна може съгласно настоящата Конвенция да открива консулства на територията на другата Договоряща страна.
2. Седалището на консулството и консулският окръг се определят по споразумение между Договорящите страни във всеки отделен случай.
Член 3
1. Консулът може да започне работа, когато, след представяне на консулски патент, получи екзекватура от приемащата страна.
2. Консулският патент съдържа името и фамилията на консула, консулския ранг, седалището и консулския окръг.
3. До издаване на екзекватурата приемащата страна може да даде на консула временно разрешение за изпълнение на неговите служебни функции.
4. Надлежните органи на приемащата страна вземат необходимите мерки, за да може консулът да изпълнява безпрепятствено своите функции и да ползува правата, привилегиите и имунитета, които му дават настоящата Конвенция и законите на приемащата страна.
5. Приемащата страна осигурява на консула съответна защита и му оказва необходимата помощ.
Член 4
1. Дейността на консула се прекратява поради отзоваването му, оттеглянето на екзекватурата или смърт.
2. При случаите, упоменати в ал. 1, както и в случаи на заболяване или отсъствие на консула изпращащата страна, след предварително уведомяване на Министерството на външните работи на приемащата страна, може да определи за временен ръководител на консулството длъжностно лице от консулската служба на това или други нейно консулство в приемащата страна или служител от нейното дипломатическо представителство.
3. Лицето, упълномощено да ръководи временно консулството, се ползува от същите права, привилегии и имунитет, които се признават на консула с настоящата Конвенция.
Член 5
1. В консулството могат да бъдат назначени на работа необходим брой граждани на изпращащата и приемащата страна. Броят на персонала трябва да съответствува на обема на работата и нормалното функциониране на консулството.
2. На Министерството на външните работи на приемащата страна или на органа, който то определи, ще бъдат съобщени писмено личните данни на тези служители и в какво качество са назначени.
3. За назначаване на работа граждани на приемащата страна консулът ще поиска предварително съгласието на Министерството на външните работи на приемащата страна или на определения от него орган.
Привилегии и имунитет
Член 6
1. На сградата на консулството може да се постави държавният герб и названието на консулството на официалния език на изпращащата страна.
2. На сградата на консулството може да се издига знамето на изпращащата страна.
3. При изпълнение на служебна дейност може да се издига знамето на изпращащата страна на автомобила, плавателния съд или на самолета, когато консулът лично ги ползува.
Член 7
1. Архивата и служебната преписка на консулството, включително и съобщенията със средствата на телекомуникациите, са неприкосновени. Консулът има право да ползува шифър и дипломатическа поща.
2. Служебните помещения на консулството са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да предприемат никакви принудителни действия в помещенията на консулството без съгласието на консула.
3. Жилището на консула е неприкосновено. В жилището на консула не може да се предприема никакво принудително действие без негово съгласие, освен в случаите, предвидени в чл. 8, ал. 2.
Член 8
1. Лице от персонала на консулството, ако е гражданин на изпращащата страна, не попада под юрисдикцията на приемащата страна за своите служебни действия.
2. Консулът и длъжностно лице от консулската служба могат да бъдат лишени от свобода за други действия само при изпълнение на влязла в законна сила присъда, с която са осъдени най-малко на две години лишаване от свобода или ако против тях е възбудено преследване за особено тежко престъпно деяние, като деяния против хуманността, международното право, сигурността на държавата, а също така и за тежки престъпни деяния против живота, личната свобода и имуществото.
3. За възбуждане на наказателно преследване против консула или против длъжностно лице от консулската служба или в случай на лишаването им от свобода, освен когато са заварени на местопрестъплението, трябва предварително да бъде уведомено дипломатическото представителство, респективно консулът на изпращащата страна.
4. За възбуждане на наказателно преследване против сътрудник на консулството, гражданин на изпращащата страна, или в случай, че същият е лишен от свобода, надлежният орган на приемащата страна незабавно уведомява консула за това.
Член 9
1. Лице от персонала на консулството е длъжно да се яви в качеството на свидетел по покана на съдебните органи на приемащата страна. За тази цел спрямо него не могат да се прилагат никакви принудителни мерки, ако той е гражданин на изпращащата страна.
2. Лице от персонала на консулството може да откаже да свидетелствува за обстоятелства, които се отнасят до неговата служебна дейност.
3. В случай, че лице от персонала на консулството, гражданин на изпращащата страна, поради служебни или други причини няма възможност да се яви пред съдебния орган, за да свидетелствува, длъжно е да го уведоми за това и ако съдебният орган поиска, да даде показания в писмена форма.
4. Консулът може да поиска да даде показания в помещенията на консулството или в жилището си.
5. Разпоредбите на настоящия член се прилагат и в производството пред административните органи.
Член 10
1. Консулът, длъжностно лице от консулската служба и сътрудник на консулството, гражданин на изпращащата страна, се освобождават от всички видове данъци, такси и лични задължения, на които подлежат гражданите на приемащата страна. Това освобождаване не се отнася за доходите, които не са във връзка с тяхната служебна дейност или ако представляват заплащане за услуги, които извършват учрежденията, предприятията или организациите.
2. Недвижимото имущество на изпращащата страна, предназначено за консулството или за жилищни помещения на консула, на длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството, се освобождава от данъци на територията на приемащата страна.
Член 11
1. Вещите, предназначени за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически сборове. Това освобождаване не изключва митнически контрол.
2. Лицата от персонала на консулството, граждани на изпращащата страна, имат същите митнически изгоди, както и служителите при дипломатическите представителства от същата или подобна категория.
Член 12
Разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 се отнасят и до съпругата и непълнолетните деца на консула, на длъжностните лица от консулската служба и на сътрудниците на консулствата, граждани на изпращащата страна, които живеят при тях.
Член 13
Консулът, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството, техните съпруги и непълнолетни деца, граждани на изпращащата страна, не подпадат под разпоредбите на приемащата страна по отношение на регистрирането на чужденците и разрешението за пребиваване. Тяхното идване и заминаване се нотифицира на Министерството на външните работи на приемащата страна.
Функции на консула
Член 14
1. Със своята дейност консулът допринася за укрепване на приятелството и за развитие на стопанските и културните връзки между Договорящите страни.
2. Консулът има право да защищава в своя консулски окръг правата и интересите на изпращащата страна и на нейните граждани.
3. При изпълнение на своите функции консулът може да се обръща направо към надлежните органи и учреждения в своя консулски окръг и да иска съдействието им.
Член 15
1. Консулът има право да води отчетност на гражданите на изпращащата страна, намиращи се постоянно или временно в неговия консулски окръг. С това не се засягат разпоредбите на приемащата страна за регистриране на чужди граждани.
2. Консулът може да издава паспорти и визи на граждани на изпращащата страна. Той може също така да издава визи и други разрешения за влизане в изпращащата страна или за излизане от нея на граждани на приемащата страна, на други чужди граждани или на лица без гражданство.
Член 16
1. Консулът има право, доколкото е упълномощен от законодателството на изпращащата страна:
а) да води регистри и да съставя актове за раждане и смърт на гражданите на изпращащата страна;
б) да сключва и вписва в съответните регистри бракове между граждани на изпращащата страна;
в) да отбележи в съответния регистър разтрогването на брака, ако съществува решение за това, което подлежи на изпълнение съгласно разпоредбите на изпращащата страна;
г) да извършва осиновяване, когато осиновителят и осиновеният са граждани на изпращащата страна.
2. Разпоредбите на ал. 1 не освобождават заинтересуваните лица от задължението за деклариране и регистриране, ако това предвиждат правните разпоредби на приемащата страна.
Член 17
1. Консулът може да влиза във връзка с гражданите на изпращащата страна в консулството, в своето жилище или в жилището на гражданин на изпращащата страна, както и на плавателния съд или на самолета, който пътува под флага на изпращащата страна. Доколкото това не забраняват правните разпоредби на приемащата страна, той може да извършва следните действия:
а) да приема, да изготвя в писмена форма или да заверява изявления на граждани на изпращащата страна;
б) да изготвя в писмена форма, заверява и приема на съхранение завещания на граждани на изпращащата страна;
в) да съставя в писмена форма или да заверява договори и едностранни правни изявления на граждани на изпращащата страна с изключение на договорите и изявленията, с които се придобиват или прехвърлят вещни права върху недвижимости, които се намират в приемащата страна;
г) да съставя в писмена форма или да заверява договори между граждани на изпращащата и приемащата страна, ако те ще произвеждат действие изключително на територията на изпращащата страна или ще се извършват в същата;
д) да заверява документи, преписи, извлечения и преводи на документи, издадени от органите на изпращащата страна;
е) да заверява подписите на граждани на изпращащата страна на всякакъв документ, чието съдържание не е обидно за приемащата страна;
ж) да приема на съхранение от граждани на изпращащата страна или за тяхна сметка пари, други имуществени стойности и документи;
з) да извършва и всички други действия, които му е поверила изпращащата страна и се включват в служебните функции на консула.
2. Парите и другите имуществени стойности, които консулът приема, могат да бъдат изнесени от приемащата страна само съобразно правните разпоредби на тази страна.
Член 18
Документите, преписите, преводите или извлеченията от тях, посочени в член 17, съставени или заверени от консула и подпечатани с неговия печат, имат в приемащата страна същата доказателствена сила, която биха имали, ако са съставени, преведени или заверени от компетентните органи на приемащата страна.
Член 19
Консулът може без пълномощно да представлява пред съдилищата и други органи в своя консулски окръг гражданите на изпращащата страна, доколкото те поради отсъствие или по други причини нямат възможност своевременно да защищават лично своите права и интереси, нито са определили свои пълномощници. Това представителство продължава, докато представляваният не определи свой пълномощник или не поеме лично защитата на своите права и интереси. С това не се засягат разпоредбите на приемащата страна, които се отнасят за задължително представителство или за специално пълномощно.
Член 20
1. Консулът има право, ако е упълномощен за това, да назначава настойници на гражданите на изпращащата страна и да упражнява надзор върху тяхната дейност.
2. Когато имущество на гражданин на изпращащата страна е без надзор, консулът може да назначи управител, ако това не противоречи на разпоредбите на приемащата страна.
Член 21
1. Функциите на консула във връзка с наследствени въпроси се уреждат с Договора между Народна република България и Федеративна народна република Югославия за взаимна правна помощ, сключен на 23 март 1956 година в София.
2. При всички случаи, когато компетентният орган на приемащата страна узнае, че по наследството е заинтересуван гражданин на изпращащата страна, уведомява незабавно консула за това.
Член 22
1. Консулът оказва всестранна помощ на плавателните съдове, които плават под флага на изпращащата страна и са навлезли в пристанище в неговия консулски окръг. Консулът може да влиза във връзка с екипажа на плавателния съд, както и с пътниците, граждани на изпращащата страна, след извършването на паспортен, митнически и санитарен контрол.
2. Капитанът на плавателния съд или членът на екипажа, който го замества, може да отиде при консула без специално разрешение, ако консулството се намира в населеното място, където е спрял плавателният съд. Когато седалището на консулството се намира извън населеното място, където е спрял плавателният съд, за отиване при консула е необходимо разрешение от компетентния орган на приемащата страна.
3. Консулът издава, проверява и заверява документите на плавателния съд, съставя протоколи за товара и целта на пътуването, упражнява надзор и урежда споровете между командния състав и екипажа на плавателния съд.
4. По искане на консула органите на приемащата страна му оказват необходимата помощ и подкрепа.
5. Когато органите на приемащата страна възнамеряват да предприемат някаква принудителна мярка на плавателния съд на изпращащата страна, те трябва да уведомят предварително за това консула, за да може да присъствува. При спешни случаи или когато се постъпва по искане на капитана на плавателния съд, консулът трябва да бъде уведомен по време на самото действие или щом това стане възможно. Това не се отнася до паспортния, митническия и санитарния контрол на плавателния съд, членовете на екипажа и пътниците.
Член 23
1. Ако плавателният съд на изпращащата страна претърпи корабокрушение или авария във водите на приемащата страна, компетентният орган уведомява за това във възможния най-кратък срок консула и му съобщава какви мерки се предприемат за спасяването или сигурността на пътниците и екипажа, товара и плавателния съд.
2. Компетентните органи на приемащата страна оказват на консула помощ по отношение на мерките, които предприема във връзка с корабокрушението или аварията.
Член 24
Разпоредбите на настоящата Конвенция относно корабоплаването се прилагат и за морския, и за речния транспорт. С това не се засяга Конвенцията за корабоплаването по река Дунав.
Член 25
Разпоредбите на настоящата Конвенция се прилагат по съответен начин и за въздушния транспорт при условие, че не противоречат на международните договори, задължителни за Договорящите страни.
Член 26
Разпоредбите на настоящата Конвенция за правата и задълженията на консула се прилагат и за членовете на дипломатическото представителство, които са упълномощени да изпълняват консулски функции. За това упълномощаване трябва да се уведоми Министерството на външните работи на приемащата страна. С това не се засягат техните дипломатически привилегии и имунитет.
Заключителни разпоредби
Член 27
1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация.
2. Конвенцията влиза в сила от деня на размяната на ратификационните документи.
3. Размяната на ратификационните доокументи ще се извърши в Белград.
4. Конвенцията се сключва за неопределено време. Нейната валидност се прекратява след изтичането на шест месеца от деня, когато една от Договорящите страни се откаже от нея.
Съставена в София на двадесет и първи март хиляда деветстотин шестдесет и трета година в два оригинални екземпляра, всеки на български и сърбохърватски език, като двата текста имат еднаква валидност.
По пълномощие на Правителството на Народна република България: Никола Гаврилов
По пълномощие на Правителството на ФНР Югославия:
Милан Матияшевич