КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МОНГОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 70 ОТ 15.II.1964 Г., ОБН. В ДЪРЖАВЕН ВЕСТНИК, БР. 15 ОТ 1964 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 17 МАРТ 1964 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И МОНГОЛСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 70 ОТ 15.II.1964 Г., ОБН., ДВ, БР. 15 ОТ 1964 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 17 МАРТ 1964 Г.)
Обн. ДВ. бр.41 от 26 Май 1964г., отм. ДВ. бр.91 от 21 Ноември 1972г.
Прекратено действие. Виж Консулска конвенция между Народна република България и Монголската народна република - ДВ, бр. 91 от 21 ноември 1972 г., в сила от 24.11.1972 г.
Преамбюл
Президиумът на Народното събрание на Народна република България и Президиумът на Великия народен хурал на Монголската народна република,
ръководени от желанието да развиват по-нататък консулските отношения между двете страни,
решиха да сключат Консулска конвенция и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Президиумът на Народното събрание на Народна република България - извънредния и пълномощен посланик на Народна република България в Монголската народна република Върбан Христов Цанев,
Президиумът на Великия народен хурал на Монголската народна република - първия заместник-министър на Министерството на външните работи на Монголската народна република Сандагийн Сосорбарам,
които, след като размениха пълномощията си, намерени за редовни и в надлежна форма, се договориха за следното:
I. Откриване на консулства, назначаване и приемане на консули. Персонал на консулствата
Член 1
1. Всяка Договоряща страна въз основа на взаимно споразумение има право да открива консулства на територията на другата Договоряща страна.
2. Седалището на консула и неговият консулски окръг се определят по взаимно съгласие между Договорящите страни във всеки отделен случай.
3. Преди назначаването на консула изпращащата страна иска по дипломатически път съгласието на другата страна за назначаване на съответното лице.
Член 2
1. Консулът може да пристъпи към изпълнение на своите функции само, след като представи на приемащата страна документ за назначаването си (консулски патент) и след като тази страна даде разрешение (екзекватура). В консулския патент се посочват рангът на консула, неговото седалище и консулският окръг.
2. След като дадат екзекватура, властите на приемащата страна вземат необходимите мерки, за да може консулът да изпълнява своите служебни функции и да се ползува от привилегиите и облекченията, предвидени в настоящата конвенция и в законодателството на приемащата страна.
Член 3
1. Деятелността на консулите се прекратява в случай на отзоваване, оттегляне на екзекватурата или смърт.
2. В случай на отзоваване, оттегляне на екзекватурата, отсъствие, болест или смърт на консула страната, която той представлява, може да упълномощи за временно ръководство на консулството друго длъжностно лице от същото консулство или от своето дипломатическо представителство. Името на това лице ще бъде предварително съобщено на Министерството на външните работи на приемащата страна.
3. Лицето, упълномощено за временно ръководство на консулството, ще се ползува от правата, привилегиите и облекченията, които настоящата конвенция предоставя на консула.
Член 4
1. Под названието "консулство" в настоящата конвенция се разбира генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство, а под названието "консул" - генерален консул, консул, вицеконсул и консулски агент.
2. Под названието "личен състав на консулството" се разбира консулът, длъжностните лица на консулската служба, както и сътрудниците на консулството.
3. Под названието "длъжностни лица от консулската служба" се разбират референтите и стажантите при консулството.
4. Под названието "сътрудници на консулството" се разбират началниците на канцеларии, преводачите, стенографите, машинописците, счетоводителите, домакините, шофьорите и други.
5. Консули и длъжностни лица могат да бъдат само граждани на страната, която те представляват.
Член 5
Консулите, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството, граждани на изпращащата страна, не подлежат на юрисдикцията на приемащата страна по отношение на тяхната служебна дейност.
II. Права, привилегии и облекчения
Член 6
Консулите имат право да поставят на сградите на консулствата държавния герб на своята страна и названието на учреждението. Те имат право да издигат държавното знаме на своите служебни сгради, а също така и на транспортните средства, които ползуват при изпълнение на служебните си обязаности.
Член 7
1. Консулите, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството, техните съпруги и непълнолетни деца, граждани на изпращащата страна, се освобождават от всички лични повинности и преки данъци.
2. Освобождаването от данъци не обхваща недвижимото имущество, принадлежащо на гореказаните лица, намиращо се в приемащата страна, както и доходите, придобити от него.
Член 8
Недвижимото имущество, собственост на страната, която изпраща консула, използувано за консулство и жилищни помещения на лицата от личния състав на консулството, се освобождава от всички преки данъци.
Член 9
1. Консулите, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството, граждани на изпращащата страна, се ползуват, при условие на взаимност, от същите митнически облекчения, както и сътрудниците на дипломатическите представителства.
2. Разпорежданията на този член се отнасят също и за членовете на семействата на консулите и длъжностните лица от консулската служба, които живеят с тях.
Член 10
1. По покана на съдебните органи консулите, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулствата се явяват като свидетели пред съдебните органи на приемащата страна.
2. Ако консулите, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството, граждани на изпращащата страна, не могат да се явят пред съдебните органи по служебни или други причини, те дават показанията си в консулството или в жилищните си помещения.
3. Консулите, длъжностните лица от консулската служба и сътрудниците на консулството могат да откажат да дадат свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до тяхната служебна дейност.
4. В случай на неявяване пред съдебните органи на гореказаните лица поканата не може да съдържа принудителни мерки.
Член 11
1. Служебните помещения на консулствата са неприкосновени. В тези помещения, а така също и в жилищните помещения на консулите властите на приемащата страна не могат да предприемат никакви принудителни мерки.
2. Архивите на консулствата са неприкосновени. В консулските архиви не могат да се пазят лични документи.
3. Служебната кореспонденция на консулите е неприкосновена и не може да бъде преглеждана. Това се отнася и за телеграмите и телефонните разговори.
4. При сношенията си с властите на изпращащата страна консулите имат право да се ползуват от шифър и дипломатически куриери. При използуването на обикновените средства за съобщения се прилагат същите тарифи, които важат и за дипломатическите представители.
III. Функции на консулите
Член 12
1. Консулите защищават в своя консулски окръг правата и интересите на изпращащата страна и на нейните граждани (физически и юридически лица).
2. При изпълнение на своите функции консулите имат право да се обръщат непосредствено към държавните органи в своя консулски окръг. Те могат да интервенират пред тях в случай на нарушение правата и интересите на изпращащата страна и на нейните граждани.
Член 13
1. Консулите имат право в своя окръг да представляват пред съдебните и други органи гражданите и юридическите лица на изпращащата страна, които отсъствуват или по други причини нямат възможност своевременно да защитят своите права и интереси.
2. Представителството на консула пред гореказаните органи на приемащата страна се прекратява, след като представляваните от него лица си назначат пълномощници или сами приемат защитата на своите права и интереси.
Член 14
1. Консулите имат право да регистрират гражданите на своята страна, да издават или продължават срока на паспортите и други лични документи, а така също да извършват други действия, свързани с регистрирането и издаването на документи на гражданите на изпращащата страна.
2. Консулите издават на своите граждани или на чуждите граждани, както и на лица без гражданство визи за транзит, за влизане и излизане от изпращащата страна.
Член 15
1. Консулите, съгласно законодателството на изпращащата страна, имат право да съставят актове за ражданията и смъртта на своите граждани, както и да издават съответни документи за гражданско състояние.
2. Разпоредбите на алинея първа от този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да обявят пред съответната служба за гражданско състояние на приемащата страна случаите на раждания или смърт съгласно законите на тази страна.
3. Консулите имат право, съгласно законите на изпращащата страна, да извършват бракосъчетания и да съставят актове за женитба, ако двете лица, встъпващи в брак, са граждани на изпращащата страна.
4. Ако едно от лицата, встъпващи в брак, е гражданин на изпращащата страна, а другото - гражданин на приемащата страна, последното е длъжно да представи на консула документ от съответните органи на приемащата страна в потвърждение на това, че бракът може да бъде сключен.
Член 16
1. В случай на смърт на гражданин, постоянно живеещ на територията на една от Договорящите страни, или по време на преминаване по тези територии незабавно се уведомява дипломатическото или консулското представителство на другата договоряща страна.
2. Компетентните органи на Договорящата страна, на чиято територия е останало имуществото на починалия гражданин на другата Договоряща страна, са задължени, в съответствие със своето законодателство, да предприемат необходимите мерки за запазване и управление на това имущество.
Член 17
Консулите имат право да извършват следните действия в консулствата, в своите жилищни помещения или жилищата на гражданите на изпращащата страна, както и на транспортните средства, които носят нейното знаме или държавния й герб, ако тези действия не се забраняват от законите на приемащата страна и съдържанието на актовете не противоречи на законите на тази страна:
1. Да заверяват декларации на гражданите на изпращащата страна.
2. Да съставят, заверяват или пазят завещания или други едностранни актове на граждани на изпращащата страна.
3. Да съставят и заверяват правни актове между граждани на изпращащата страна. Изключение правят правните актове относно учредяване или прехвърляне на права върху недвижими имоти, намиращи се в приемащата страна.
4. Да съставят и заверяват правни актове между гражданите на изпращащата страна и приемащата страна, ако тези актове се отнасят изключително до интереси на територията на изпращащата страна или трябва да бъдат изпълнени на нейна територия.
5. Да заверяват подписите на граждани на изпращащата страна върху всякакъв вид документи; да заверяват документи, изхождащи от държавни органи или служебни лица на изпращащата или приемащата страна; да заверяват преписи или преписи-извлечения от тези документи.
6. Да заверяват преводи от документи, които изхождат от държавни органи или служебни лица на изпращащата или приемащата страна.
7. Да съхраняват имущества и документи на лица на изпращащата страна или предназначени за тях.
8. Да извършват други действия, които са им възложени от изпращащата страна.
Член 18
Изброените в член 17 документи, техните преписи, преводи или извлечения, съставени от консула, се смятат в приемащата страна като правни актове, преписи, преводи и извлечения със същата правна стойност и същата доказателствена сила, каквито биха имали, ако бяха съставени или заверени от компетентните органи или учреждения на приемащата страна.
Член 19
1. Консулът може да оказва помощ на транспортните средства, които пътуват под знамето на изпращащата страна, на членовете на техния екипаж и пътниците.
2. При авария или нещастен случай с транспортните средства на изпращащата страна консулът има право да предприема или изисква предприемането на съответни мероприятия за оказване помощ на членовете на екипажа и пътниците и за спасяване на техния багаж.
Член 20
Разпорежданията на настоящата конвенция относно правата и задълженията на консулите се прилагат и към сътрудниците на дипломатическите представителства, упълномощени с изпълнението на консулски функции. Това не накърнява дипломатическия имунитет и привилегиите на тези сътрудници.
IV. Заключителни разпоредби
Член 21
1. Настоящата конвенция се сключва за срок от 5 години. Ако нито една от Договорящите страни не я денонсира най-малко 6 месеца преди изтичането на срока, конвенцията автоматически се продължава всеки път с още 5 години.
2. Конвенцията подлежи на ратифициране и ще влезе в сила от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в град София.
3. Настоящата конвенция е сключена в град Улан Батор на 22 ноември 1963 година в два екземпляра, всеки на български, руски и монголски език, като всички текстове имат еднаква сила. В случай на възникване разногласия при тълкуването страните ще се ръководят от руския текст.
По пълномощие на Президиума на Народното събрание на
Народна република България: Върбан Хр. Цанев
По пълномощие на Президиума на Великия народен хурал на
Монголската народна република: Сандагийн Сосорбарам