Безплатен Държавен вестник

Изпрати статията по email

Държавен вестник, брой 37 от 11.V

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ФОРМИТЕ НА РАБОТА НА НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ

 

ИНСТРУКЦИЯ ЗА ОРГАНИЗАЦИЯТА И ФОРМИТЕ НА РАБОТА НА НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ

ОТМ. - ЗАГУБИЛ ЗНАЧЕНИЕ

Обн. ДВ. бр.37 от 11 Май 1965г.

I. ПОДГОТОВКА И ПРОВЕЖДАНЕ НА СЕСИИТЕ

НА НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ


1. Сесиите са основна организационна форма за работа на народните съвети.



2. Народните съвети се свикват на сесия:

от изпълнителните комитети;

по искане на 1/5 от общия брой на съветниците;

по решение на по-горестоящите органи на държавната власт.



3. Когато сесията се свиква по искане на съветниците, те отправят предложение до изпълнителния комитет на народния съвет, подписано най-малко от 1/5 от общия им брой, като предлагат и проектодневния ред.

Ако изпълнителният комитет не свика народния съвет на сесия в 10-дневен срок от поканата, съветниците сами могат да извършат това. За целта те отправят покани до останалите съветници, в които съобщават мястото, деня, часа и проектодневния ред.

При наличие на кворум председателят на изпълнителния комитет или заместващият го, а ако те отсъствуват, най-възрастният съветник от присъствуващите открива сесията и предлага да се избере бюро за ръководене на заседанията.



4. Когато изпълнителен комитет на народен съвет не изпълни решение на по-горестоящ орган на държавната власт за свикване на сесия, последната се подготвя и свиква от органа, който е взел решението. В тези случаи сесията се открива от представител на по-горестоящия орган.



5. Заседанията на сесията се ръководят от бюро в състав: председател, секретар и 3-5 члена. В него се избират само съветници, а при съвместни сесии - и представители на съответните комитети или организации. При липса на кворум бюрото прекратява заседанието и определя кога ще се състои следващото заседание.



6. Първата сесия след избирането на народния съвет се открива от най-възрастния съветник и се избира бюро за ръководене заседанията на сесията.

На тази сесия избраните съветници полагат установената в Закона за народните съвети клетва чрез подписване на клетвени листове. Неприсъствувалите на нея съветници и избраните при частичен избор полагат клетвата на първата сесия, в която участвуват.



7. На първата си сесия народният съвет избира мандатна комисия, изпълнителен комитет и отраслови постоянни комисии.



8. Народният съвет решава от колко души да се състои изпълнителният комитет съобразно нормите в Закона за народните съвети. Изпълнителният комитет на народния съвет или отделни негови членове се избират с тайно гласуване.

Предложенията за председател, заместник-председатели, секретар и членове на изпълнителния комитет се правят от съветниците и се поставят на обсъждане. При обсъждането могат да се правят и отводи, самоотводи, както и да се предлагат нови кандидатури. Обсъждането на кандидатите се прекратява с решение на народния съвет, прието с явно гласуване. Отводите и самоотводите се гласуват поотделно и явно. В бюлетините се вписват имената на кандидатите, за които не е направен отвод или самоотвод и на тези, на които отводът или самоотводът не са били уважени.

Изборът се произвежда от комисия, избрана от народния съвет в състав от 3 съветници.

Бюлетините се пускат в специално приготвена за целта кутия, която предварително се запечатва от комисията.

Комисията произвежда избора по списъка на съветниците, като всеки съветник гласува лично. Той оставя в бюлетината само имената на кандидатите, за които гласува, като зачертава имената на кандидатите, за които не гласува, и я пуска в кутията.

За недействителни се признават бюлетините, в които при гласуването е оставен повече от един кандидат за съответната длъжност.



9. За избрани се считат получилите най-много гласове за съответната длъжност и не по-малко от половината плюс един от общия брой на съветниците.

Ако някой от предложените кандидати не получи нужното мнозинство, произвежда се нов избор за същата длъжност.

Когато за една и съща длъжност двама или повече кандидати са получили еднакъв брой гласове, но повече от половината от общия брой на съветниците, провежда се ново гласуване само за тези кандидати.



10. Редът, предвиден в точки 8 и 9, се спазва и при произвеждане на избор в случай на частична промяна в изпълнителния комитет.



11. Пълномощниците на народните съвети, които са съветници, но не са членове на изпълнителния комитет, се избират с явно гласуване.



12. Народните съвети могат да произвеждат сесиите си не само в седалището на съвета, а и в други населени места на окръга или общината.



13. В началото на всяка година народният съвет приема план за сесиите и въпросите,които ще разглежда през годината на тях.

Проектопланът се подработва от изпълнителния комитет с участието на постоянните комисии, ръководствата на Отечествения фронт и на други обществени организации.

През течение на годината в този план могат да се правят промени само от народния съвет.



14. Съветниците се уведомяват най-малко 7 дни по-рано за деня, часа, мястото и проектодневния ред на сесията с покани - писмени или устни. В този срок трябва да се направят достояние на съветниците проекторешенията и другите материали за сесията.

Само при особено бързи случаи съветниците могат да бъдат усведомени и в по-кратък срок, но не по-малко от 3 дни преди сесията.



15. Въпросите, които ще разглежда народният съвет, се подготвят грижливо с активното участие на обществеността. Докладите, съдокладите и информациите могат да бъдат писмени или устни. Те трябва да се подработват своевременно от изпълнителния комитет с привличане на голям брой съветници, постоянни комисии, отдели (щатни или нещатни), обществени съвети и специалисти.

Общинските народни съвети са длъжни да поставят на предварително обсъждане по-важните въпроси на събрания и срещи в селищата, колективите на предприятията, учрежденията, заведенията, организациите и в избирателните райони, които интересуват и засягат цялото население. Такова обсъждане могат да организират и окръжните народни съвети.

Изпълнителните комитети могат да отправят обръщения към населението и трудовите колективи за дейно участие при обсъждането и решаването на въпросите от народните съвети. Те могат да обнародват изцяло или части от докладите, съдокладите, информациите и проекторешенията в местния печат, да ги разгласяват по радиоуредбите или по други подходящи начини.



16. Изпълнителният комитет на народния съвет, по-горестоящият орган на държавна власт или групата съветници, по чиято инициатива се свиква сесията, разгласяват на населението в срока по т. 14 на тази инструкция деня, часа, мястото и проектодневния ред на сесията.



17. На сесиите на народните съвети се поканват да присъствуват и вземат участие народните представители, съветниците от по-горестоящите народни съвети, избрани на територията на окръга или общината, партийните, отечественофронтовските, профсъюзните и комсомолските ръководства, ръководители на министерства и централни ведомства, специалисти и други граждани.



18. Съветниците могат да отсъствуват от сесията само по уважителни причини, за което уведомяват народния съвет. От неуведомилите за отсъствието си съветът може да се поиска обяснения на следващата сесия. Народният съвет решава дали причините са уважителни, като изпълнителният комитет събира предварително данни за това. При системни отсъствия по неуважителни причини, народният съвет взема съответните мерки - обръщане на внимание, съобщаване на съответната организация, която го е кандидатирала, и отзоваване.



19. Доклади, съдоклади и информации могат да изнасят членове на изпълнителния комитет, председатели или членове на постоянните комисии, съветници, началници на управления, отдели и служби и други лица от системата на народните съвети, партийния апарат, Отечествения фронт, профсъюзите, ДКМС и други обществени и стопански организации и научни работници.



20. Когато докладите, съдокладите и информациите са изпратени своевременно на съветниците и са разгласени на населението, те могат и да не се четат на сесията. В тези случаи докладчикът може да направи кратко изложение, като изяснява и какви предложения са постъпили по разглеждания въпрос.



21. По всички въпроси, които се разглеждат и решават от народния съвет, се изготвят проекторешения или проекторазпореждания.

Когато сесията се свиква от изпълнителния комитет, проекторешенията или проекторазпорежданията се изготвят от член на изпълнителния комитет, докладчика и съответната постоянна комисия при най-широко участие на съветници, специалисти, представители на обществени организации, предприятия и се приемат от изпълнителния комитет.

Когато сесията се свиква по инициатива на 1/5 на съветниците или по решение на по-горестоящ орган на държавната власт, те предлагат и съответно проекторешение или проекторазпореждане.



22. На съветниците и гражданите се осигурява възможност да се изказват свободно на сесиите и да правят предложения по обсъжданите въпроси. Изказванията могат да се преустановят по решение на народния съвет само когато въпросите са достатъчно изяснени. Съветниците и гражданите, които не са се изказали, както и тези, които имат допълнителни предложения и бележки, могат да ги представят писмено. Те се имат пред вид при редактиране на решенията и се вписват в протокола.



23. Проекторешенията или проекторазпорежданията се допълват и редактират окончателно от избрана от съвета комисия или от съответната постоянна комисия и специалисти, участвували в подработването им, и се гласуват от народния съвет.

Когато народния съвет не е в състояние да вземе решение по някои предложения на същата сесия, той задължава изпълнителния комитет или съответната постоянна комисия да ги проучат и да докладват за направеното на следващата сесия.



24. Всеки съветник или група съветници имат право да отправят питания до изпълнителния комитет или отделни негови членове както и до ръководителите на отраслите на държавното управление, подчинени на народния съвет. Питания могат да се правят по всички въпроси извън дневния ред на сесията, свързани с работата на изпълнителния комитет, на неговите органи, както и предприятията, учрежденията и заведенията, подчинени на народния съвет.

Питането може да се отправи на сесия или преди сесия. То може да бъде писмено или устно, в специално изказване или при обсъждане на въпросите, поставени на дневен ред.

Лицата и органите, до които е отправено питането, са длъжни да дадат по него писмен или устен отговор на същата сесия. Народният съвет може да се поиска отговорът в определен случай да бъде устен. В случаите когато се налагат проучвания или проверки, както и по други причини, народният съвет може да се реши да се отговори на питането на следващата сесия. На питането, което е направено преди сесията, се отговаря на първата следваща сесия.

Когато характерът на отправения въпрос или същността на отговора налага, народният съвет може да реши по питането да станат разисквания и да се гласува решение. В останалите случаи питането приключва с изслушването на отговора.



25. Народните съвети вземат решения с мнозинство най-малко половината плюс един от общия брой на съветниците, а не от броя на присъствуващите на сесията съветници.

Проекторешенията и проекторазпорежданията се гласуват изцяло или по раздели. Когато по някои въпроси има различни предложения, те се гласуват предварително и поотделно.



26. За всяка сесия на народния съвет се съставя протокол, който се подписва от председателя и секретаря на бюрото. В протокола се вписват устните доклади и информации, изказванията, предложенията и решенията. Писмените доклади и информации, приподписани от председателя и секретаря на бюрото, представляват неразделна част от протокола.

За достоверността на протокола отговарят председателят и секретарят на бюрото, а за своевременното му изготвяне - секретарят на изпълнителния комитет на народния съвет.

Препис от протоколите и другите материали на общинските народни съвети се изпращат в 15-дневен срок на съответните окръжни народни съвети, а от протоколите на окръжните и на Софийския градски народен съвет - на Държавния съвет на Народна република България.

Народните съвети изпращат преписи от решенията и разпорежданията на съответните прокурори, а окръжните народни съвети - и на Министерския съвет.



27. Народните съвети организират проверки как се изпълняват техните решения и разпореждания и сами или посредством подчинените им органи, организации и длъжностни лица участвуват в изпълнението им.

Те изслушват периодически отчети и информации от изпълнителните комитети, техните органи, от постоянните комисии и от съветниците.

Контрол по изпълнение решенията и разпорежданията на народните съвети упражняват и по-горестоящите органи на държавната власт и държавното управление.

II. ОРГАНИЗИРАНЕ И ДЕЙНОСТ НА ПОСТОЯННИТЕ КОМИСИИ


28. Постоянните комисии са органи на народния съвет, чрез които съветниците и гражданите се привличат в практическата работа на съвета в периода между неговите сесии.

Те поддържат постоянна връзка с трудещите се и обществените организации, подемат техните инициативи, приемат, разглеждат и придвижват предложенията им.



29. Постоянните комисии се избират с явно гласуване на първата сесия на народния съвет, като се гласува поотделно за председателя и общо за членовете. Промени в техния състав могат да се извършват през течение на мандата на народния съвет.

Видовете и численият състав на отделните постоянни комисии се определят от народния съвет съобразно със закона и в зависимост от местните нужди.

За председатели на постоянните комисии народните съвети избират съветници. Членовете на изпълнителните комитети, началниците на управления, отдели и служби не могат да бъдат избирани за председатели на постоянните комисии.

Несъветниците, включени в състава на постоянните комисии, имат всички права и задължения на съветниците - членове на съответната комисия.



30. Народните съвети могат да избират и временни комисии от съветници и несъветници за проучване на определени задачи.



31. На първото си заседание всяка комисия избира секретар, а когато съставът и е по-голям - и заместник-председател.



32. При изпълнение на своите задачи постоянните комисии привличат постоянни или временни сътрудници направо или с помощта на Отечествения фронт, профсъюзите, Комсомола и други обществени организации на територията на съвета.



33. Постоянните комисии изпълняват задачите, които им са възложени от закона или с решение на народния съвет при условията, предвидени в закона.

Въпросите, по които постоянните комисии могат да вземат решения съгласно чл. 31, буква "д" от Закона за народните съвети, се определят след внимателно проучване и в зависимост от състава на комисията, от характера на въпросите, както и от местните условия. Не могат да се възлагат за решаване от постоянните комисии въпроси, които са от изключителна компетентност на народния съвет или на изпълнителния комитет.

Изключителна компетентност на народния съвет и на изпълнителния комитет е тази, която съгласно разпоредбите на закона или други нормативни актове на може да се упражнява от друг подотчетен орган на народния съвет или на изпълнителния комитет.

На постоянните комисии могат да се възлагат за решаване такива въпроси от дейността на предприятията и заведенията, ръководени от народния съвет, които се упражняват от председателите, заместник- председателите, секретарите и други членове на изпълнителните комитети, от началниците на управленията, отделите и службите, както и от други техни органи.

Задължителни указания по чл. 31, буква "ж" от Закона за народните съвети могат да се дават само с решение на постоянната комисия като колективен орган.



34. Постоянните комисии се свикват на заседание от председателите, а в тяхно отсъствие - от заместник- председателите или секретарите им: окръжните - най-малко един път на три месеца, а общинските - на два месеца.

Заседанията на постоянните комисии са законни, ако присъствуват най-малко половината плюс един от членовете им.

Решенията се вземат с мнозинство най-малко половината плюс един от присъствуващите.

В заседанията си постоянните комисии вземат решения по въпросите, предоставени им за решаване: приемат планове за своята работа; обсъждат констатациите от извършените проверки и изслушват доклади и информации от ръководителите на отраслите на държавното управление и на предприятия и заведения, ръководени от народния съвет.

При разглеждане предложения на постоянни комисии от народния съвет или изпълнителния комитет членовете на комисиите, чиито предложения не са били приети от нея, имат право да ги отстояват пред тях.

За проведените заседания постоянните комисии съставят кратки протоколи, които се подписват от председателя и секретаря.



35. Постоянните комисии осъществяват своята дейност в тясно сътрудничество с изпълнителните комитети на народните съвети, техните органи, обществено-политическите организации и трудещите се. Те установяват тясна връзка и координация със сродните им самодейни организации на трудещите се- родителски комитети, читалищни съвети, доброволни отряди, домови съвети и др.

Постоянните комисии изучават въпросите, като извършват проверки, организират съвещания, провеждат консултации със специалисти и др.

По отделни въпроси могат да се извършват и съвместни проверки от няколко постоянни комисии на народния съвет.

Постоянните комисии организират своите проверки така, че да не пречат на работата на предприятията, учрежденията, заведенията и организациите.



36. Когато постоянните комисии са констатирали явно нарушение или неизпълнение на нормативни актове или решения на народния съвет, на изпълнителния му комитет или на по-горестоящи органи на държавната власт и държавното управление и са дали указания на ръководителя на предприятието, заведението, учреждението или организацията, подчинени на народния съвети, но той не ги изпълни, отговаря дисциплинарно. Наказанието в такива случаи се определя от изпълнителния комитет на народния съвет.

В случаите, когато постоянните комисии са проверявали въпроси, които могат да се решават само от народния съвет или изпълнителния му комитет, те правят предложенията си на народния съвет или на изпълнителния комитет.



37. Постоянните комисии при по-долустоящите народни съвети не са подчинени на постоянните комисии при по-горестоящите народни съвети, но те си сътрудничат и си оказват взаимна помощ.



38. Постоянните комисии са подчинени на народния съвет и дават отчет пред него за дейността си в определени от съвета срокове.



39. Изпълнителните комитети подпомагат постоянните комисии при осъществяване на тяхната дейност. Те организират изучаването и обмяната на опита на добрите постоянни комисии и го популяризират.

Изпълнителните комитети уреждат курсове, семинари, съвещания, консултации и пр. за членовете на постоянните комисии.

III. ФОРМИ НА РАБОТА И ВРЪЗКИ НА СЪВЕТНИЦИТЕ

С НАСЕЛЕНИЕТО


40. Съветниците осъществяват връзките си с населението чрез най-различни форми, като провеждане на събрания, срещи и други мероприятия в избирателния район или с трудовите колективи на предприятията, учрежденията, заведенията и организациите на територията на съвета.

Събрания и срещи съветниците могат да организират както преди, така и след сесиите на народния съвет.

На събранията и срещите съветниците разясняват политиката на народната власт и мобилизират населението да участвува в изпълнението на решенията на народния съвет, на неговия изпълнителен комитет и на по-горестоящите органи на държавната власт и държавното управление.

На предсесийни събрания и срещи съветниците се допитват до избирателите по въпросите, които ще разглежда народния съвет, изслушват мненията им и приемат техните поръчения или предложения.



41. Избирателите имат право да правят поръчения и предложения до съветника и съответния народен съвет. Поръченията се приемат на събрание на гражданите с мнозинство на присъствуващите.

Съветникът е длъжен да се грижи за изпълнение на поръченията и предложенията на своите избиратели. Тези, които той не е в състояние да разреши сам, длъжен е да ги направи достояние на съответния изпълнителен комитет на народния съвет. Заедно с това той може да предложи и мерки за тяхното изпълнение.

Изпълнителният комитет на народния съвет проучва получените поръчения и предложения и изработва план за тяхното изпълнение. Планът може да се постави на обсъждане и приемане от народния съвет.

За взетите решения и мерки своевременно се уведомяват съветниците и гражданите.



42. Съветниците поддържат връзки и чрез личен контакт с отделните избиратели.

Те установяват ден и място за срещи с гражданите, изслушват и приемат техните жалби, молби и предложения, като съдействуват активно за решаването им.

Всяка получена жалба съветникът е длъжен да отправи до съответния орган, който е компетентен да я реши. Той води на отчет получените жалби и счита поставения от гражданина въпрос за решен само тогава, когато е възстановена нарушената законност.

При разглеждане на жалбата органът уведомява съветника, който може да участвува при нейното решаване. Ако не е доволен от решението, съветникът може да се обърне към по-горестоящите органи, за да вземат необходимите мерки.



43. За обединяване усилията и активизиране работата на съветниците от няколко избирателни района в едно населено място или квартал може да се организира група на съветниците. В нея се включват всички съветници от различните степени народни съвети, избирателните райони на които са на територията на съответното населено място или квартал. Групите работят в сътрудничество с местните комитети на Отечествения фронт и ръководствата на другите обществени организации на трудещите се.

Групите на съветниците организират трудещите се за изпълнение решенията на народните съвети, проучват нуждите на населението, обсъждат и прилагат мерки за решаване на отделни въпроси.

Народните съвети могат да приемат примерни указания за дейността на групите на съветниците.

В съставните села на общините не се организират групи на съветниците, а обществени съвети, в които се включват по право всички съветници.



44. Своите задачи съветниците осъществяват в сътрудничество с местните обществени организации на трудещите се.



45. Народните съвети, изпълнителните комитети и техните органи са длъжни да оказват постоянна помощ на съветниците при изпълнение на правата и задълженията им.

Изпълнителните комитети запознават периодически съветниците с по-важните си решения и с решенията на по-горестоящите държавни органи.

Членовете на изпълнителните комитети, началниците на отраслите на управленията им, ръководителите на предприятията, заведенията, учрежденията и организациите, ръководени от народния съвет, са задължени да приемат съветниците по всяко време на работния ден и да им дават отговори по интересуващите ги въпроси.

В народните съвети, където има условия, изпълнителните комитети организират "Стая на съветника".

Стаите на съветниците са място за провеждане на най-разнообразна дейност със съветниците. В нея се поставят плановете за работа на народния съвет, на изпълнителния комитет, на постоянните комисии, решенията на съвета и на изпълнителния комитет, справки за новостите в работата на народните съвети, различни книги, списания, брошури, отделни статии за работата на съветите и др.

За всяка стая на съветника се разработва план се разработва план с мероприятията, които ще се провеждат за определено време.

Изпълнителните комитети организират курсове, семинари, теоретични конференции и пр. за повишаване квалификацията на съветниците и популяризиране на положителния опит в тяхната работа.

IV. ОТЧИТАНЕ НА НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ


46. Народните съвети са длъжни най-малко един път през годината да отчитат на сесия цялостната си дейност в присъствието на трудещите се.

На тези сесии народните съвети приемат и своите планове и бюджети за следващата година.

Народните съвети могат да отчитат своята дейност по определени въпроси и за по-малки периоди от време.



47. Изпълнителните комитети, техните управления, отдели, служби и предприятия са длъжни да дават отчет за своята дейност пред народните съвети. Народните съвети решават кога, по какви въпроси и за какъв период от време те ще се отчитат.



48. Отчетните доклади на народните съвети се изготвят от изпълнителните комитети с най-активното участие на постоянните комисии и съветниците, а също така и на специалистите от различните отдели, ръководителите на предприятията, учрежденията, организациите и др.

В докладите се отчита дейността на народния съвет и неговите органи във връзка с изпълнението на народностопанския план и бюджета, работата им по здравно-социалните и културно-просветните задачи, по опазването на социалистическата собственост, спазването на социалистическата законност, решаването на жалбите на трудещите се, изпълнението поръченията на избирателите и всички други въпроси, които засягат интересите на трудещите се.



49. На отчетните сесии народните съвети правят изводи за дейността на органите на народния съвет и вземат конкретни решения за подобряване на тяхната работа.



50. Ежегодно Държавният съвет на Народна република България определя срока за провеждане на годишно-отчетните сесии на народните съвети.



51. След провеждане на отчетните сесии изпълнителните комитети с помощта на Отечествения фронт, профсъюзите и другите масови и политически организации провеждат събрания в селата, градовете, кварталите, предприятията и др. На тях членове на изпълнителните комитети или други съветници запознават избирателите с отчетния доклад и взетите по него решения.

Освен горните събрания съветниците устройват със съдействието на организациите на Отечествения фронт срещи със своите избиратели по избирателни райони, на които дават отчет за едногодишната си дейност.



52. След приключване на отчетните сесии и събрания изпълнителните комитети на народните съвети набелязват мерки за осъществяване на взетите решения и информират по-горестоящите народни съвети и Държавния съвет на Народна република България как е организирано и проведено отчитането.

V. СЪВМЕСТНАТА РАБОТА НА НАРОДНИТЕ СЪВЕТИ

С ОТЕЧЕСТВЕНИЯ ФРОНТ И ДРУГИТЕ ОБЩЕСТВЕНИ И

СТОПАНСКИ ОРГАНИЗАЦИИ


53. Развитието и по-нататъшното укрепване на народните съвети като местни органи на държавната власт и народното самоуправление се проявява и в съвместната им работа с Отечествения фронт, професионалните съюзи, Комсомола и други обществени организации.

Съвместната работа на народните съвети с обществените организации обаче не бива да води до обезличаване на последните, нито до изместване на народните съвети от тях, а чрез съгласувани мероприятия да улеснява изпълнението на общите задачи. При съвместната работа на народните съвети с различните обществени и стопански организации могат да се използуват най-разнообразни форми - сесии, заседания, съвещания, проверки и други, съответствуващи на организационната структура и методите на работа както на съветите, така и на отделните организации.

Предмет на съвместната дейност са основни и важни въпроси от общодържавно и местно значение, за чието осъществяване са необходими не само усилията на народните съвети, техните органи и съветниците, но и усилията на обществените организации.




А. Съвместната работа на народните съвети с

Отечествения фронт


54. Народните съвети и комитетите на Отечествения фронт провеждат съвместна дейност по политическата и културно-просветната работа сред населението, за разясняване на партийната и правителствената политика и решенията на народните съвети, за разгръщане инициативите на трудещите се за благоустрояване и хигиенизиране на селищата, за подобряване на комунално-битовото обслужване на населението, за организиране на социалистическо съревнование в ТКЗС между кооператорите и популяризиране на положителния опит в селското стопанство, за укрепване на държавната дисциплина и др.



55. Една от формите на работа на народните съвети с комитетите на Отечествения фронт са съвместните сесии. Към съвместни сесии трябва да се прибягва по-рядко по преценка на народните съвети и Отечествения фронт.

Съвместните сесии се организират от народните съвети и изпълнителните им комитети с комитетите и бюрата на Отечествения фронт. Решенията, както и мероприятията за изпълнението им, се подработват, обсъждат и приемат съвместно.

При съвместните сесии решенията се вземат с мнозинство поотделно за народния съвет и комитета на Отечествения фронт съгласно уставните норми на последния.

В случаите, когато за решението не гласува нужното мнозинство на комитета на Отечествения фронт, решението, взето от съвета, не е задължително за организацията и обратно.



56. Изпълнителните комитети и бюрата на комитетите на Отечествения фронт провеждат съвместни заседания по благоустрояването и хигиенизирането на селищата, строителството, търговията, дейността на читалищата и др.



57. Органите на народните съвети и на Отечествения фронт могат да извършват съвместни проверки и да правят предложения на народните съвети и техните изпълнителни комитети и на ръководителите на проверяваните предприятия, учреждения, заведения и организации, ръководени от народните съвети, както и да сигнализират пред по-горестоящите органи.

Народните съвети и комитетите на Отечествения фронт могат да използуват и други форми на съвместна работа. Изпълнителните комитети на народните съвети изпращат на комитетите на Отечествения фронт своите планове, решения и мероприятия, за което е необходимо включването на населението за тяхното изпълнение.




Б. Съвместната работа на народните съвети с

професионалните съюзи


58. Окръжните народни съвети на съвместни сесии с окръжните съвети на профсъюзите или на съвместни заседания на изпълнителните комитети и изпълнителните бюра на съответните окръжни комитети на профсъюзите могат:

а) да обсъждат годишните проектопланове по отрасли на народното стопанство за окръга, както и проектоплановете на предприятията, ръководени от народните съвети;

б) да обсъждат изпълнението на производствените планове на предприятията и обещанията и да вземат мерки за подпомагане на изоставащите; изпълнението на колективните трудови договори, подобряване нормирането и заплащането на труда; да набелязват мерки по ръководството и отчитането на социалистическото съревнование и движението за комунистически труд;

в) да премират колективите за изпълнение на производствените планове и да присъждат преходните червени знамена на първенците;

г) да обсъждат състоянието на работническите столове към предприятията и учрежденията, на детските ясли и домове, жилищното строителство, почивното дело и културния отдих на трудещите се и др.;

д) да обсъждат и набелязват мерки за изпълнение на колективните трудови договори, подобряване на културно-битовото обслужване на трудещите се, състоянието на здравеопазването на работниците, спазването на трудовото законодателство, да правят оценки на новите инициативи в предприятията и да вземат мерки за внедряване на полезните от тях в производството, както и да провеждат срещи за обмяна на опит;

е) да извършат съвместен контрол по правилното и целесъобразно изразходване фонда на предприятието;

ж) съвместно с научно-техническите съюзи да организират периодически научно-технически конференции и семинари за повишаване квалификацията на работниците.




В. Съвместната работа на народните съвети с ДКМС


59. Народните съвети и техните органи съвместно с ръководствата и организациите на ДКМС могат да обсъждат и приемат мероприятия по:

а) включване на младежта в изпълнение на стопанските задачи в промишлеността, строителството, транспорта, търговията и селското стопанство; организиране участието на младежта в националните и местните бригади;

б) въпросите, свързани с комунистическото възпитание на младото поколение, ползуването, разширяването и създаването на необходимата база - културни клубове, младежки домове, младежки паркове, спортни и танцови площадки и пр.;

в) съвместно разрешаване на въпросите за създаване и разширяване на необходимата база за повишаване на образованието и техническата подготовка на младежите, включени в производството, по свързването на учебно-възпитателната работа в средните политехнически училища, техникумите и професионално-техническите училища с производството;

г) борбата с противообществените прояви сред малолетните и непълнолетните;

д) по привличане на младежите в упражняването на обществения контрол върху работата на държавните органи, на предприятията за търговия, културните институти и др. Г. Съвместната работа на народните съвети с другите

обществени организации на трудещите се


60. При изпълнение на своите задачи народните съвети се опират и на останалите обществени организации на трудещите се - кооперациите, ДОСО, БЧК, БТС, НТС и др. С ръководствата на тези организации те могат да обсъждат и набелязват мероприятия по следните въпроси:

а) за по-пълното задоволяване на комунално-битовите услуги на населението;

б) за подобряване на търговското обслужване на населението със стоки и материали;

в) за организиране гражданската отбрана на населението;

г) за хигиенизиране на населените места и за повишаване санитарната култура на населението;

д) за повишаване техническите знания и култура на трудещите се;

е) за изграждане на физкултурни стадиони, озеленяване на селища, физкултурни паузи в предприятията, учрежденията и пр. 61. Тази инструкция отменя Инструкцията за организационно-масовата работа на народните съвети в Народна република България (обнародвана в Известия, бр. 41 от 23.V.1958 г., попр., бр. 46 от 6.VI.1958 г.) и влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник.

Промени настройката на бисквитките