Държавен вестник, брой 20 от 10.III

Преамбюл

Правителството на Народна република България и Правителството на Полската народна република с цел взаимно да опазват своите територии от пренасяне и разпространение на болести и неприятели по растенията и плевели, а също така за улеснение обмяната на растения и продукти от растителен произход между двете страни, решиха да сключат настоящата Конвенция.

За тази цел назначиха свои пълномощници:

Правителството на Народна република България - Вълчо Матеев, заместник-министър на земеделието,

Правителството на Полската народна република - Анджей Кацала, заместник-министър на земеделието, които след размяна на своите пълномощия, признавайки ги за редовни и в надлежна форма, се споразумяха за следното:

Член 1

1. С цел да се предотвратят загубите, причинени от болести, неприятели и плевели в селското и горско стопанство, Договарящите се страни се задължават:

а) да провеждат на своите територии необходимите мероприятия за ликвидиране огнищата на болести и неприятели по растенията, а така също и плевели (наричани за в бъдеще вредители), включени в списъците, приложени към настоящата Конвенция;

б) да прилагат мерки за недопускане проникването на вредители, включени в списъка на Страната-вносител, даден в приложение и допълнителните изисквания на същата, на територията на другата Договаряща се страна с износни продукти от растителен произход (наричани по-нататък пратки) или по друг начин;

в) да снабдяват всички пратки с фитосанитарни сертификати, издадени от съответните органи на Страната-износител, съгласно образеца, приет от Международната конвенция по растителна защита, съставена в Рим на 6 декември 1951 година, удостоверяващи, че пратките са свободни от вредители и отговарят на изискванията на Страната-вносител, дадени в търговските договори;

г) да се спазват при износа на пратки правилниците и наредбите по карантина на растенията на Страната-вносител.

2. Наличието на фитосанитарен сертификат не изключва правото на Страната-вносител да извършва повторна проверка или да предприема мероприятия, които тя счете за необходими, като например обеззаразяване.

Член 2

1. Договарящите се страни ще предприемат необходимите мерки, за да опазят своите територии от пренасяне на вредители от трети страни.

2. За тази цел всяка от Договарящите се страни издава правилници и наредби, съгласно които вносът от която и да е трета страна може да става със съгласието на органите, които определят условията по карантина на растенията при вноса и използуването на пратките.

Член 3

Транзитът на пратки се разрешава при условие, че те са добре опаковани и снабдени с фитосанитарен сертификат, потвърждаващ, че отговарят на изискванията по карантина на растенията на Договарящата се страна, през чиято територия се превозват.

Член 4

Договарящите се страни при взаимна търговия на растения и продукти от растителен произход за преработка се задължават:

а) при износа да не употребяват като опаковачни материали слама, сено, плява, листа и други растителни материали, ако не бъдат обеззаразени, а да използуват за тази цел предимно дървени стърготини, талаш и други материали, с които вредителите могат да се пренасят само случайно;

б) посадъчният материал по възможност да се почиства щателно от пръст;

в) да се контролират транспортните средства, използувани за превоз на пратки, като при нужда се обеззаразяват.

Член 5

Договарящите се страни определят пропускателните гранични пунктове, през които ще се извършва вноса и транзита на пратки.

Член 6

1. Съответните органи на Договарящите се страни ще извършват контрол за здравното състояние на вносните и износни пратки при взаимна обмяна, а също така и транзитни пратки през територията на едната на територията на другата Страна.

2. В случай, че в пратките се открият вредители, трябва да се уведомява съответният централен орган на Страната-износител.

Член 7

Договарящите се страни се задължават:

а) да се стремят да прилагат единни методики при извършване на карантинната експертиза, а при обеззаразяване на пратки - единни методики и средства за обеззаразяване;

б) да си оказват специализирана и техническа помощ в областта на защитата и карантината на растенията при условия, съгласувани от съответните органи на Договарящите се страни за всеки отделен случай.

Член 8

1. Договарящите се страни ще провеждат в икономически обосновани случаи съвместен контрол за здравното състояние на пратките, с които търгуват двете страни на тези пропусквателни гранични пунктове, където позволяват местните условия.

2. Съответните централни органи на Договарящите се страни ще сключват съглашения, целящи изпълнение на точка 1 и подробно определящи принципите и продължителността на съвместно съществуващия контрол на здравното състояние.

Член 9

Договарящите се страни се задължават:

а) ежегодно до 1 април да изпращат информация за появата и разпространението на вредителите и за проведените мероприятия за борба с тях;

б) да изпращат правилници и наредби по защита и карантина на растенията, уреждащи вноса, износа и транзита на пратки, в срок не по-късно от 30 дни след влизането им в сила;

в) да изпращат информация за научните постижения, за новите методи и средства за защита на растенията, а също така списания, книги и други публикации в областта на защитата и карантината на растенията.

Член 10

Договарящите се страни се задължават:

а) да командироват, при нужда, специалисти на територията на другата Договаряща се страна, с цел да се запознаят с научните постижения и за обмяна на опит;

б) да предоставят възможност на работници по защита и карантина на растенията да специализират в учрежденията на другата Договаряща се страна.

Член 11

Съответните централни органи на Договарящите се страни ще свикват в случай на необходимост, но не по-рядко от един път на три години, съвместни съвещания за обсъждане и решаване на практически и научни въпроси и за обмяна на опит по защита и карантина на растенията. Съвещанията ще се свикват поредно на териториите на Договарящите се страни. Времето, мястото и програмата за съвещанията ще се определят от съответните органи на Договарящите се страни.

Член 12

1. Разходите, свързани с командировката на специалистите, съгласно член 10 от настоящата Конвенция, ще бъдат за сметка на Договарящата се страна, която изпраща специалистите.

2. Разходите, свързани с провеждане на съвещанията, съгласно член 11 от настоящата Конвенция, са за сметка на Договарящата се страна, на чиято територия се провежда съвещанието.

Разходите, свързани с пристигането и пребиваването на специалистите, командировани за съвещанията, са за сметка на Договарящата се страна, която изпраща специалистите.

Член 13

Списъците, за които се говори в член 1, точка 1, буква "а", могат да се изменят по взаимно съгласие чрез размяна на писма между съответните централни органи на Договарящите се страни.

Член 14

Губи давност Конвенцията между Правителството на Народна република България и Правителството на Полската народна република за защита на земеделските растения от неприятели и болести, подписана във Варшава на 26 септември 1949 година.

Член 15

1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и влиза в сила 30 дни след размяната на ратификационните документи, която ще се извърши във Варшава.

2. Настоящата Конвенция се сключва за пет години. Срокът й автоматически се продължава за следващия петгодишен период, ако една от Договарящите се страни не пожелае да прекрати нейното действие една година преди изтичането на съответния срок.

Настоящата Конвенция е съставена в София на 6 декември 1968 година в два екземпляра на български и полски език, като двата текста имат еднаква сила.

За доказателство, горепосочените пълномощници на Договарящите се страни подписаха настоящата Конвенция и я скрепиха с печати.