Държавен вестник, брой 28 от 7.IV

Правителството на Народна република България и Правителството на Нова Зеландия (по-долу наричани "Договорящите страни") в желанието си да увеличат и улеснят търговията между двете страни във взаимна изгода, се споразумяха, както следва:

Член 1

1. Договорящите страни ще си предоставят взаимно безусловен режим на най-облагодетелствуваната нация по всички въпроси във връзка с всички видове мита и такси, налагани или отнасящи се до вноса и износа на произведения, или във връзка с начина на налагане на такива мита и такси, във връзка с всички правилници и формалности, отнасящи се до вноса и износа, и във връзка с всички вътрешни данъци или други вътрешни такси от какъвто и да е вид.

2. Следователно, всички стоки, произведени или изработени в коя да е от двете страни, при внасянето им на територията на другата страна не подлежат по отношение на въпросите, упоменати в алинея 1 от този член, на никакви други или по-високи мита, данъци или такси, или на каквито и да било по-малко благоприятни правилници или формалности, отколкото онези, на които подлежат или може от сега нататък да подлежат подобни стоки на коя да е трета страна.

3. Също така, всички стоки, произведени или изработени в коя да е от двете страни, при износа им от територията на едната страна и изпращането им на територията на другата страна, не подлежат по отношение на въпросите, упоменати в алинея 1 от този член, на облагане с каквито и да било или по-високи мита, данъци или такси, или по-малко благоприятни правилници и формалности, отколкото онези, на които подлежат или от сега нататък ще подлежат подобните стоки на коя да е трета страна.

4. Всяко предимство, протекция, привилегия или имунитет, които са дадени или може от сега нататък да се дадат от една от двете Договорящи страни във връзка с въпросите, упоменати в алинея 1 от този член, за всяко произведение, произлизащо от или изпратено на територията на някоя трета страна, се дават незабавно и безусловно и на подобните произведения, произлизащи от или изпратени на територията на другата страна.

Член 2

1. Никакви забрани или ограничения, независимо дали са влезли в сила чрез квоти, разрешителни за внос или износ, контролни мерки за чужда валута, не се въвеждат или поддържат от нито една от Договорящите страни при вноса на кое да е произведение от територията на другата Договоряща страна, или при износа или продажбата за износ на кое да е произведение, изпратено от територията на другата Договоряща страна, с изключение на случаите на ограничения, които се прилагат за подобните произведения на всички трети страни.

2. Разпоредбите на алинея 1 от този член не се отнасят до забраните за внос или обмен или ограниченията, които се прилагат за всички страни при подобни обстоятелства с цел да предпазят външното финансово положение или платежния баланс.

Член 3

Разпоредбите на тази Спогодба не ограничават правото на нито една от Договорящите страни да налага възбрани или ограничения, които имат за цел:

а) защитата на нейните основни интереси за безопасност или

б) здравеопазването или борбата с болести и паразити по животните и растенията.

Член 4

Всички плащания, произтичащи от търговията между двете страни, се извършват с конвертируема валута.

Член 5

Разпоредбите на членове 1 и 2 от тази Спогодба не се отнасят до:

а) всички предпочитания или предимства, които са дадени или може да се дадат от Народна република България на съседните на НР България страни, или на страните, които са членки или спомагателни членки на Съвета за икономическа взаимопомощ;

б) всички предпочитания или предимства, които са дадени или може да се дадат от Нова Зеландия на коя да е сегашна или по-раншна страна или територия от Британската общност, или на Западен Самоа.

Член 6

Договорящите страни се съгласяват да се консултират по всяко време, по искането на едната от тях, по кой да е въпрос, засягащ действието, приложението или изменението на тази Спогодба.

Член 7

Настоящата Спогодба подлежи на ратификация от Договорящите страни и влиза в сила от датата на размяната на ратификационните документи.

Настоящата Спогодба остава в сила за период от четири години, след това тя продължава да бъде в сила до изтичането на шест месеца от датата, на която една от Договорящите страни получи от другата Договоряща страна писмено съобщение за нейното намерение да прекрати Спогодбата.

В уверение на което, долуподписаните, надлежно упълномощени от съответните свои правителства, подписаха настоящата Спогодба.

Изготвена в Уелингтон в два оригинални екземпляра на английски език на трети ноември 1967 година.