КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНГАРСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА ОТ ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ С УКАЗ № 689 ОТ 5 АПРИЛ 1972 ГОДИНА. В СИЛА ОТ 19 ЮНИ 1972 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И УНГАРСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА
(РАТИФИЦИРАНА ОТ ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ С УКАЗ № 689 ОТ 5 АПРИЛ 1972 ГОДИНА. В СИЛА ОТ 19 ЮНИ 1972 Г.)
Обн. ДВ. бр.49 от 23 Юни 1972г.
Преамбюл
Държавният съвет на Народна република България и Президиумът на Унгарската народна република,
ръководени от желанието за по-нататъшното развитие на приятелските отношения в съответствие с Договора за дружба, сътрудничество и взаимна помощ между Народна република България и Унгарската народна република, подписан в София на 10 юли 1969 година, и
вземайки под внимание, че подписаната в София на 27 юни 1958 година Консулска конвенция между Народна република България и Унгарската народна република се нуждае от подновяване,
решиха да сключат настоящата Конвенция и за тази цел назначиха свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България - Кирил Несторов - заместник-министър на външните работи;
Президиумът на Унгарската народна република - Пуия Фридьеш - първи заместник-министър на външните работи,
които след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се съгласиха за следното:
Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЯ
Член 1
В настоящата Конвенция посочените по долу термини имат следното значение:
1. "Консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство.
2. "Шеф на консулството" означава генерален консул, консул, вицеконсул и консулски агент, които са ръководители на консулството.
3. "Консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. В дефиницията "консулско длъжностно лице" се включват също така лицата, командировани към консулството за изучаване на консулската служба (стажанти).
4. "Сътрудник на консулството" означава лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни или технически задачи. Под термина "сътрудник на консулството" също така се разбира работник от обслужващия персонал на консулството.
5. "Плавателен съд" означава всеки плавателен съд, плаващ под националното знаме на изпращащата страна.
Глава втора.
ОТКРИВАНЕ НА КОНСУЛСТВА И НАЗНАЧАВАНЕ НА КОНСУЛСКИ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА
Член 2
1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласие на тази страна.
2. Местонахождението но консулството, неговият ранг и границите на консулския му окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.
Член 3
1. Преди назначаване на шефа на консулството, изпращащата страна иска по дипломатически път съгласието на приемащата страна за това назначаване.
2. След като такова съгласие бъде получено, дипломатическото представителство на изпращащата страна изпраща на Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг документ за назначаване на шефа на консулството. В патента или другия документ се посочват пълното име на шефа на консулството, неговото гражданство, рангът, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, както и местонахождението на консулството.
3. След представянето на патента или друг документ за назначаване на шефа на консулството, приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.
4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнението на своите функции само след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.
5. Приемащата страна, до издаването на екзекватура или друго разрешение може да даде на шефа но консулството съгласие за временно изпълнение на неговите функции.
6. От момента на издаване на екзекватура или друго разрешение, или съгласие за временно изпълнение, органите на приемащата страна вземат необходимите мерки за това шефът на консулството да може да изпълнява своите функции.
Член 4
Изпращащата страна съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна пълното име, гражданството, ранга и длъжността на консулското длъжностно лице, което е назначено в консулството не в качеството си на шеф на консулството.
Член 5
Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.
Член 6
Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението, си да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение на шефа на консулството са оттеглени или че консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството са нежелателни. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове съответно шефа на консулството, консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството. Ако изпращащата страна не изпълни в течение на разумен срок това задължение, приемащата страна може да се откаже да признава такова лице като шеф на консулството или като консулско длъжностно лице, или като сътрудник на консулството.
Глава трета.
УЛЕСНЕНИЯ, ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ
Член 7
Приемащата страна осигурява на консулското длъжностно лице защита и взема необходимите мерки, за да може, консулското длъжностно лице да изпълнява своите функции и да се ползува с правата, привилегиите и имунитетите, предвидени в настоящата Конвенция и от законодателството на приемащата страна. Приемащата страна взема необходимите мерки за осигуряване защитата на консулството и на жилищните помещения на консулските длъжностни лица.
Член 8
1. Ако шефът на консулството, поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството временно е вакантна, изпращащата страна може да упълномощи консулско длъжностно лице от това или от друго консулство в приемащата страна или член на дипломатическия персонал на дипломатическото си представителство в приемащата страна временно да ръководи консулството. Пълното име на това лице предварително се съобщава на Министерството на външните работи на приемащата страна.
2. Лицето, упълномощено временно да ръководи консулството има право да изпълнява функциите на шеф на консулството. Върху него се разпростират същите задължения и то се ползува със същите права, привилегии и имунитети, каквито би имало, ако би било назначено съгласно член 3 от настоящата Конвенция.
3. Назначаването на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в консулството, съгласно точка 1 на настоящия член не засяга привилегиите и имунитетите, които са му предоставени по силата на неговия дипломатически статут.
Член 9
1. Върху членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна, на които е възложено осъществяването на консулски функции в това представителство, се разпростират предвидените от настоящата Конвенция права и задължения на консулските длъжностни лица.
2. Осъществяването на консулските функции от лица, посочени в точка 1 на настоящия член, не засяга привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на дипломатическия им статут.
Член 10
Изпращащата страна може съгласно законодателството на приемащата страна да придобива в собственост или да наема терени, здания или части от здания за настаняване на консулството и за жилищни помещения на консулските длъжностни лица или сътрудници на консулството.
2. Приемащата страна в случай на необходимост оказва помощ на изпращащата страна при придобиване в собственост или при наемане на терени, здания или части от здания за посочените по-горе цели.
Член 11
1. Консулската емблема с държавния герб на изпращащата страна и със съответното наименование на консулството на езика на изпращащата страна и на езика на приемащата страна може да бъде поставена на сградата, в която е настанено консулството.
2. На консулството, а също така и на резиденцията на шефа на консулството, може да се издига знамето на изпращащата страна.
3. Шефът на консулството може да поставя на своите превозни средства знамето на изпращащата страна.
Член 12
1. Зданията или части от здания, използувани изключително за целите на консулството, а също така теренът, обслужващ тези здания или части от здания, са неприкосновени.
2. Органите на приемащата страна не могат да влизат в зданията или частите от здания, използувани изключително за целите на консулството, или в терена, обслужващ тези здания или части от здания, без съгласието за това на шефа на консулството или шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лицето, назначено от един от тях.
3. Разпоредбите на настоящия член се прилагат също така и към жилищните помещения на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството.
Член 13
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от тяхното местонахождение. Неслужебни документи не трябва да се съхраняват в консулските архиви.
Член 14
1. Консулството има право да влиза във връзка със своето правителство, с дипломатическото представителство и с консулствата на изпращащата страна в приемащата страна. За тази цел консулството може да използува всички обикновени средства за съобщение, шифър, куриери и запечатани куфари (чували, сакове и др.). Инсталиране и използуване на радиопредавател може да стане само със съгласието на приемащата страна. При използуването на обикновените средства за съобщение по отношение на консулството се прилагат същите тарифи, както и по отношение на дипломатическото представителство.
2. Служебната кореспонденция на консулството, независимо от това, какви средства за съобщение то използува, и запечатаните куфари, снабдени с видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не подлежат на контрол или задържане от страна на органите на приемащата страна.
3. На лицата, заети с пренасянето на консулските куфари, приемащата страна предоставя същите права, привилегии и имунитети, както и на дипломатическите куриери на изпращащата страна.
4. Консулските куфари могат да бъдат поверени и на капитана на плавателен съд или на командира на самолет. Те се снабдяват с официален документ, в който се посочва броят на куфарите, но не се смятат за консулски куриери. Консулското длъжностно лице може да приеме куфарите непосредствено и безпрепятствено от капитана на плавателния съд или от командира на самолета.
Член 15
Личността на консулското длъжностно лице и на сътрудника на консулството са неприкосновени. Те не подлежат на арестуване, задържане или ограничаване на личната им свобода под каквато и да било форма. Приемащата страна е длъжна да се отнася към тях с необходимото уважение и да взема всички необходими мерки за предотвратяване на каквито и да било посегателства върху тяхната личност, свобода или достойнство.
Член 16
1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна с изключенията, предвидени в букви "а", "в" и "с" на точка 1 и в точка 3 на член 31 на Виенската конвенция за дипломатически отношения, подписана на 18 април 1961 година.
2. Членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна и с лична неприкосновеност в същата степен, както и консулските длъжностни лица или сътрудници на консулството.
3. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета на юрисдикцията на приемащата страна на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството и на членовете на техните семейства. Отказът във всички случаи трябва да бъде изрично изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански и административни дела не означава отказ от имунитет по отношение изпълнението на решението, за което се изисква специален отказ.
4. Ако лице, посочено в този член, предяви иск по дело, по което би се ползувало с имунитет съгласно разпоредбите този член, то няма право да се позовава на имунитет от юрисдикцията на приемащата страна относно насрещния иск, непосредствено свързан с основния иск.
Член 17
1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, ако последният не е гражданин на приемащата страна, не са длъжни да дават показания като свидетели.
2. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, ако последният не е гражданин на приемащата страна, по молба, но със съгласие на изпращащата страна, могат да дават свидетелски показания.
3. По отношение на консулското длъжностно лице или на сътрудника на консулството, който не е гражданин на приемащата страна, не се допуска вземането на принудителни мерки, за да дават показания или за да се яви за този цел пред съда, а също така не се допуска привличането му към отговорност в случай на отказ за даване на показания или за неявяване в съда.
4. В случаите, определени в точка 2, при даване на свидетелски показания трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се избегнат пречките в работата на консулството. Ако е възможно, устни или писмени свидетелски показания, могат да бъдат дадени от консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството в консулството или в жилището.
5. Сътрудникът на консулството, за който не се отнасят разпоредбите на точки 1-3, може да откаже да дава свидетелски показания за обстоятелства, засягащи служебната дейност.
6. Разпоредбите на настоящия член се отнасят както към съдебното, така и към административното производството.
7. Разпоредбите на настоящия член съответно се прилагат и към членовете на семействата на консулското длъжностно лице и сътрудника на консулството, ако те живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна.
Член 18
Консулското длъжностно лице, сътрудникът на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават в приемащата страна от служба във въоръжените сили и от всички видове задължителни повинности.
Член 19
Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, а също така членове на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от изпълнение на всички изисквания, предвидени от законите и правилниците на приемащата страна относно регистрацията, получаване на разрешение за жителство и други подобни изисквания, отнасящи се за чужденци.
Член 20
1. Изпращащата страна се освобождава в приемащата страна от облагане и от събиране на всички данъци и такси за:
а) терени, сгради и части от сгради, използувани изключително за консулски цели, включително жилищните сгради на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако посоченият имот е собственост или се наема от името на изпращащата страна или от някое физическо или юридическо лице, действуващо от името на тази страна;
б) сделки или документи, във връзка с придобиването на посочения недвижим имот, ако изпращащата страна придобива този имот изключително за консулски цели.
2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член не се отнасят до плащания за конкретни видове услуги.
Член 21
Приемащата страна не облага и не събира никакви данъци или други подобни такси върху движимо имущество, което е собственост на изпращащата страна или което се намира в нейно владение или ползуване и е използувано изключително за консулски цели, както и във връзка с придобиването на такова имущество, за което в друг случай изпращащата страна би била длъжна да заплаща на законно основание.
Член 22
Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството се освобождават от плащане на всички данъци и такси от всякакъв вид, налагани или събирани от приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от тях за изпълнението на служебни задължения.
Член 23
1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават в приемащата страна от всякакви държавни и местни данъци и такси.
2. Предвиденото в точка 1 на този член освобождаване не се прилага по отношение:
а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;
б) данъци и такси върху личното недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна, с изключение данъците и таксите относно недвижимото имущество по член 20 от тази Конвенция;
в) данъци и такси, които приемащата страна налага и събира във връзка с наследства и придобиване на имущество на територията на приемащата страна;
г) данъци и такси върху лични доходи, получавани от източници в приемащата страна;
д) данъци и такси, които се налагат и събират относно сделки и документи за сделки, включително държавни такси (всички видове гербови такси), при спазване на разпоредбите на член 20 от тази Конвенция;
е) плащания за конкретни видове услуги.
Член 24
1. Всички предмети, включително и леките коли, внасяни за служебно ползуване от консулството, се освобождават в приемащата страна от митнически и други такси, както предметите, които изпращащата страна внася за служебно ползуване от дипломатическото представителство.
2. Консулското длъжностно лице и живеещите с него членове на семейството му се освобождават от митнически преглед и всякакви митнически такси във връзка с внасянето или изнасянето на предмети, каквито се предоставят на дипломатическия персонал от дипломатическото представителство на изпращащата страна.
3. Сътрудникът на консулството и живеещите с него членове на семейството му се освобождават от митнически и други такси за предмети, внасяни или изнасяни във връзка с първоначалното им обзавеждане.
Член 25
Всички лица, на които съгласно настоящата Конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни без накърняване на техните привилегии и имунитети да зачитат законите и правилата на приемащата страна, включително законите и правилата за регулиране на движението по транспорта и на застраховането на автомобилите.
Член 26
Доколкото това не противоречи на законите и правилата на приемащата страна за районите, влизането в които се забранява или се ограничава по съображения на държавната безопасност, на консулското длъжностно лице трябва да се разрешава свободно да се движи в границите на неговия консулски окръг за изпълнение на служебните си задължения.
Член 27
Разпоредбите на членове 10, 12, точки 3, 15, 16, точки 1 и 2, 18, 19, 22, 23 точка 1, и 24 точки 2 и 3 на настоящата Конвенция не се прилагат по отношение на гражданите на приемащата страна и лицата, постоянно живеещи в приемащата страна.
Глава четвърта.
КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ
Член 28
1. Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски окръг да изпълнява функциите, посочени в тази глава. Консулското длъжностно лице може освен това да изпълнява и други официални консулски функции, ако те не противоречат на законодателството на приемащата страна.
2. Във връзка с изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към компетентните органи в консулския окръг, включително местните представителства на централните учреждения.
3. Консулското длъжностно лице има право да събира консулски такси съгласно законодателството на изпращащата страна.
Член 29
Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски окръг:
1. Да защищава правата и интересите на изпращащата страна, на нейните граждани и юридически лица.
2. Да съдействува за развитието на търговските, икономическите, културните и научни връзки между изпращащата страна и приемащата страна, да съдействува за развитието на туризма и да спомага по друг начин за развитието на приятелските отношения между тях.
Член 30
1. Консулското длъжностно лице в границите на своя консулски окръг има право:
а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;
б) да приема всякакви заявления, необходими според законодателството на изпращащата страна, по въпросите на гражданството;
в) да регистрира и получава съобщения и документи за раждане и смърт на граждани на изпращащата страна;
г) да сключва бракове при условие, че и двете лица са граждани на изпращащата страна;
д) да приема заявления, засягащи семейните отношения на гражданите на изпращащата страна съгласно законодателството на изпращащата страна.
2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна сведения за регистрацията на актовете за гражданското състояние, извършена в консулството съгласно букви "в" и "г" на точка 1 на този член, ако това се изисква от местните закони.
3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задължението да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.
Член 31
Консулското длъжностно лице има право:
1. Да издава, да възобновява, да прави необходимите изменения и да отнема (анулира) паспорти на граждани на изпращащата страна.
2. Да издава документи, даващи право на влизане в изпращащата страна и да прави в тях необходимите изменения.
3. Да издава входни, изходни и транзитни визи.
Член 32
Консулското длъжностно лице има право да извършва в консулството, в своето жилище или в жилищата на граждани на изпращащата страна, а също така на борда на плавателните съдове или самолети, носещи знамето на тази страна, следните действия:
1. Да приема, съставя и заверява заявления на граждани на изпращащата страна.
2. Да съставя, съставя и заверява заявления на граждани на изпращащата страна.
3. Да съставя или заверява сделки, сключени между граждани на изпращащата страна и да заверява едностранни сделки, доколкото тези сделки не противоречат на законодателството на приемащата страна. Консулското длъжностно лице не може да съставя и заверява такива сделки, с които се установяват или отчуждават вещни права върху недвижими имоти, намиращи се в приемащата страна.
4. Да съставя или заверява сделки между граждани на изпращащата страна и граждани на приемащата страна, ако тези сделки се отнасят изключително до интереси, намиращи се на територията на изпращащата страна или подлежат на изпълнение на територията на тази страна, при условие, че тези сделки не противоречат на законодателството на приемащата страна.
5. Да легализира документи, издадени от органи или официални лица на изпращащата страна или на приемащата страна, а също така да заверява преписи, преводи и извлечения от тези документи.
6. Да заверява подписи на граждани на изпращащата страна върху всякакви видове документи, ако съдържанието на тези документи не противоречи на законите на приемащата страна.
7. Да приема на пазене имущество и документи от граждани на изпращащата страна или за тези граждани, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна.
8. Да извършва други действия, отнасящи се до функциите на консулското длъжностно лице, ако те не противоречат на законите на приемащата страна.
Член 33
Съставените, заверените или преведените от консулското длъжностно лице документи съгласно член 32 на настоящата Конвенция се третират в приемащата страна като документи, имащи същото юридическо значение и доказателствена сила, както ако те биха били съставени, заверени или преведени от компетентните органи и учреждения на приемащата страна.
Член 34
Консулското длъжностно лице има право, когато това е допустимо по законодателството на изпращащата страна, да предприема необходимите мерки, да извършва осиновяване и да учредява настойничество и попечителство съгласно договора за правна помощ между Народна република България и Унгарската народна република.
Член 35
Функциите на консулското длъжностно лице по наследствени дела се регулират от разпоредбите на договора за правна помощ между Народна република България и Унгарската народна република.
Член 36
Консулското длъжностно лице има право в границите на консулския окръг да представлява пред органите на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, ако тези лица поради отсъствие или по други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси. Това представителство продължава до докато представляваното лице назначи свой пълномощник или поеме лично защитата на своите права и интереси.
Член 37
1. Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски окръг да се среща и да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му дава съвети и оказва всякакво съдействие, включително при необходимост и вземането на мерки за оказване на правна помощ. Приемащата страна по никакъв начин не ограничава гражданина на изпращащата страна да влиза във връзка с консулството и достъпа му в консулството.
2. Компетентните органи на приемащата страна незабавно уведомяват съответното консулско длъжностно лице на изпращащата страна за арестуването, задържането под каквато и да било друга форма или за лишаването от свобода на гражданин на изпращащата страна.
3. Консулското длъжностно лице има право незабавно да посети и да се свърже с гражданин на изпращащата страна, намиращ се под арест, задържан под каквато и да било форма или лишен от свобода. Правата, посочени в тази точка, се осъществяват в съответствие със законите и правилата на приемащата страна, но споменатите закони и правила не обезсилват тези права.
Член 38
1. Консулското длъжностно лице има право да оказва всякакво съдействие и помощ на плавателния съд на изпращащата страна в пристанищата, териториалните или вътрешните води на приемащата страна.
2. Консулското длъжностно лице може да се качи на борда на плавателния съд, а капитанът на плавателния съд и членовете на екипажа могат да влизат във връзка с консулското длъжностно лице, след като на плавателния съд бъде разрешена свободна връзка с брега.
3. Консулското длъжностно лице може да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата страна по всякакви въпроси, отнасящи се до изпълнението на неговите функции по отношение на плавателните съдове на изпращащата страна, капитана и членовете на екипажа на тези плавателни съдове.
Член 39
Консулското длъжностно лице има право в границите на своя консулски окръг:
1. Да разследва всякакви произшествия, станали на плавателния съд на изпращащата страна по пътя и през време на престоя в пристанището, да разпитва капитана и всеки член на екипажа на плавателния съд на изпращащата страна, да проверява корабните документи, да приема заявления относно плаването на плавателния съд и мястото на назначението, а също така да спомага за влизането, пребиваването и излизането на плавателния съд в пристанището, без да се засягат правата на органите на приемащата страна.
2. Да разрешава спорове от всякакъв род между капитана и всеки член на екипажа, включително и споровете, относно работната заплата и наемния договор, доколкото това се предвижда от законодателството на изпращащата страна, без да се засягат правата на органите на приемащата страна.
3. Да взема мерки за лекуването в болница и за репатрирането на капитана или на всеки член от екипажа на плавателния съд.
4. Да получава, съставя или заверява всякакви декларации или други документи, предвидени от законодателството на изпращащата страна по отношение на плавателните съдове.
Член 40
1. В случай, че съдилищата или другите компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат каквито и да било принудителни действия или да започнат каквото и да било разследване на борда на плавателния съд на изпращащата страна, компетентните органи на приемащата страна уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице. Такова уведомяване се прави преди започването на такива действия, за да може консулското длъжностно лице или неговият представител да присъствуват при извършването на тези действия. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не са присъствували, то по негова молба компетентните органи на приемащата страна му предоставят пълна информация за това, което е извършено.
2. Разпоредбите на точка 1 на настоящия член се прилагат и в случай, че капитанът или членовете на екипажа на плавателния съд трябва да се разпитват на брега.
3. Разпоредбите на настоящия член не се прилагат, обаче, по отношение на обикновения митнически, паспортен или санитарен контрол, а също така по отношение на всякакви действия, предприети по молба или със съгласието на капитана на плавателния съд.
Член 41
1. Ако плавателният съд на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне, бъде изхвърлен на брега или претърпи някоя друга авария в приемащата страна, или ако който и да било предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета държава, бидейки собственост на гражданин на изпращащата страна, е намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или е стоварен в пристанище на тази държава, компетентните органи на приемащата страна, колкото се може по-бързо уведомяват за това съответното консулско длъжностно лице. Компетентните органи на приемащата страна също така съобщават на консулското длъжностно лице мерките, които вече са предприети за спасяване на хората, плавателния съд, товара и друго имущество на плавателния съд, и предметите, принадлежащи на плавателния съд или съставляващи част от неговия товар, които са се отделили от плавателния съд.
2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на посочения в точка 1 от този член плавателен съд, на неговите пътници и членовете на неговия екипаж; за тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна. Консулското длъжностно лице може да предприема мерките, посочени в точка 1 на настоящия член, а също така и мерки за ремонтиране на плавателния съд или може да се обърне към компетентните органи с молба да предприемат или да продължават да предприемат такива мерки.
3. Ако претърпелият авария плавателен съд на изпращащата страна или който и да било предмет, принадлежащ на такъв плавателен съд, са били намерени на брега, или близко до брега на приемащата страна или са докарани в пристанище на тази държава и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът, нито неговият агент, нито съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв плавателен съд или предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприеме от името на собственика на плавателния съд такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик. Разпоредбите на тази точка се прилагат също така към всеки предмет, който е част от товара на плавателния съд и който е собственост на физическо или юридическо лице на изпращащата страна.
4. Ако който и да било предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария плавателен съд на трета държава, е собственост на физическо или юридическо лице на изпращащата страна и е намерен на брега или близко до брега на приемащата страна, или е стоварен в пристанище на тази държава и нито капитанът на плавателния съд, нито собственикът на предмета, нито неговия агент, нито съответните застрахователи не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да предприема от името на собственика такива мерки, каквито би могъл да предприеме за тази цел самият собственик.
Член 42
Разпоредбите на членове 38 - 41 се прилагат съответно и към гражданските въздухоплавателни средства.
Глава пета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 43
1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила на тридесетия ден след размяната на ратификационните документи. Размяната на ратификационните документи ще се извърши в София, колкото е възможно по-бързо.
2. Конвенцията остава в сила до изтичането на шест месеца от деня, в който една от Високодоговарящите страни съобщи на другата Високодоговаряща страна за намерението си да прекрати нейното действие.
3. От момента на влизането в сила на настоящата Конвенция престава да действува Консулската конвенция между Народна република България и Унгарската народна република, подписана в София на 27 юни 1958 година.
В удостоверение на това пълномощниците на Високодоговарящите страни подписаха настоящата Конвенция и я подпечатаха с печати.
Изготвена в Будапеща на 26 ноември 1971 година в два екземпляра, на български и унгарски език, като и двата текста имат еднаква сила.
ПРОТОКОЛ
ПРОТОКОЛ
към Консулската конвенция между Народна
република България и Унгарската народна република
При подписването на днешна дата на Консулската конвенция между Народна република България и Унгарската народна република (наричана по-нататък "Конвенция"), пълномощниците на Високодоговарящите страни се споразумяха за следното:
1. Уведомяването на консулското длъжностно лице, предвидено в точка 2 на член 37 на Конвенцията, се извършва в срок до три дни от арестуването или задържането под друга форма на гражданин на изпращащата страна.
2. Правата на консулското длъжностно лице да посещава и влиза във връзка с гражданин на изпращащата страна, споменати в точка 3 на член 37 на Конвенцията, се предоставят в срок до четири дни след арестуването или задържането под друга форма на такъв гражданин.
3. Правата на консулското длъжностно лице, посочени в точка 3 на член 37 на Конвенцията, да посещава и влиза във връзка с гражданин на изпращащата страна тогава, когато той се намира под арест или е задържан под друга форма, или излежава наказанието си в затвора, му се предоставят периодически.
4. Настоящият Протокол е неделима част от Конвенцията.
В удостоверение на това пълномощниците на двете Високодоговарящи страни подписаха настоящия Протокол и го подпечатаха с печати.
Изготвен в Будапеща на 26 ноември 1971 година в два екземпляра, на български и унгарски език, като и двата текста имат еднаква сила.
