СПОГОДБА ЗА ТУРИСТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛИВАН (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 115 ОТ 31 ЮЛИ 1971 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 17 МАЙ 1972 Г.)
СПОГОДБА ЗА ТУРИСТИЧЕСКО СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И РЕПУБЛИКА ЛИВАН (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ НА ПРЕЗИДИУМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ № 115 ОТ 31 ЮЛИ 1971 Г. ВЛЯЗЛА В СИЛА НА 17 МАЙ 1972 Г.)
Обн. ДВ. бр.54 от 11 Юли 1972г.
Преамбюл
Правителството на Народна република България и Правителството на Република Ливан
имайки предвид значението на туризма за техните две страни както в стопанската област, така и като фактор на разбирателство между народите;
съзнавайки необходимостта от сътрудничество между двете страни, поради общите или взаимно допълващите се техни туристически забележителности;
решени за направят това сътрудничество по възможност най-резултатно;
в духа на препоръките на Конференцията на ООН по туризма и международните пътувания, състояла се в Рим от 21 август до 5 септември 1963, и на тези на Международния съюз на официалните туристически организации,
се споразумяха за следното:
Член 1
Високодоговарящите страни са съгласни да вземат всички необходими мерки за насърчаване и разширяване на обмена на туристи между двете страни и за поощряване на посещенията на туристи от трети страни. За целта двете правителства ще отделят особено внимание на опростяването на формалностите по пътуването, на сътрудничеството в областта на съобщенията, на общата туристическа пропаганда и реклама, на размяната на информация и на техническа взаимопомощ.
Член 2
Ще се учреди една Смесена комисия (наречена по-долу Комисията), натоварена да проучва и прилага мерките, които могат да допринесат за постигането на преследваните цели.
Делегацията на всяка от двете страни във въпросната комисия ще бъде ръководена от отговорния ръководител на официалната туристическа организация или от негов представител.
Комисията може да бъде подпомагана от представители на други заинтересувани учреждения на двете страни, ако въпросите, включени в дневния ред, налагат това.
Член 3
Комисията ще се събира веднаж в годината най-малко. Комисията може да провежда, ако е необходимо, извънредни заседания по споразумение на ръководителите на националните делегации.
Заседанията на Комисията ще се състоят последователно във всяка една от двете страни като датата им ще се определя съвместно от ръководителите на националните делегации.
Заседанието на Комисията ще бъде председателствувано от ръководителя на националната делегация на страната-домакин.
Националната делегация на страната, където се провежда заседанието, поема за своя сметка разноските на Секретариата.
Член 4
Официалният език на Комисията е френски или друг език, приет съвместно от двамата ръководители.
Член 5
Комисията ще установи своята работна програма, както и реда по предимство на въпросите за обсъждане. Приетите от Комисията мерки ще се прилагат след одобряването им от компетентните власти на двете страни.
Член 6
Ръководителите на националните делегации ще се осведомяват взаимно за мерките, взети с оглед на прилагането на приетите от Комисията резолюции.
Член 7
В случай че други страни със същите регионални и национални интереси изявят желание да се присъединят към Спогодбата, те ще бъдат допуснати да сторят това при предварителното одобрение на двете Правителства.
Член 8
Настоящата Спогодба е валидна една година, считано от датата на влизането й в сила.
Ако не се анулира от едно от двете правителства, с шестмесечно предупреждение, настоящата Спогодба ще се подновява по мълчаливо споразумение за същия период от време.
Член 9
Настоящата Спогодба подлежи на ратифициране съгласно законодателствата на двете страни и ще влезе в сила след размяната на ратификационните документи.
Изготвена в Бейрут на 10 май 1971 г.