КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА ОТ ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ С УКАЗ № 1538 ОТ 7 ЮЛИ 1972 Г. В СИЛА ОТ 12 ОКТОМВРИ 1972 ГОДИНА)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ГЕРМАНСКАТА ДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА
(РАТИФИЦИРАНА ОТ ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ С УКАЗ № 1538 ОТ 7 ЮЛИ 1972 Г. В СИЛА ОТ 12 ОКТОМВРИ 1972 ГОДИНА)
Обн. ДВ. бр.79 от 6 Октомври 1972г.
Преамбюл
Народна република България и Германската демократична република,
ръководени от желанието за по-нататъшното развитие на приятелските отношения между Народна република България и Германската демократична република, в съответствие с Договора за дружба, сътрудничество и взаимопомощ, подписан на 7 септември 1967 г. в София и
вземайки под внимание това, че консулските отношения между Народна република България и Германската демократична република се нуждаят от ново договорно уреждане,
решиха да сключат настоящата Конвенция и за тази цел назначиха за свои пълномощници:
Държавния съвет на Народна република България - Иван Спасов, началник на отдел "Консулски" при Министерството на външните работи на Народна република България,
Председателят на Държавния съвет на Германската демократична република - Аугуст Клобес, началник на отдел "Консулски" при Министерството на външните работи на Германската демократична република,
които, след като размениха своите пълномощия, намерени за редовни и в надлежна форма, се споразумяха за следното:
Глава първа.
Дефиниции
Член 1
По смисъла на тази Конвенция посочените по долу термини имат следното значение:
1. "Консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулско агентство.
2. "Консулски окръг" означава районът, в който консулското длъжностно лице има право да упражнява консулски функции.
3. "Шеф на консулството" означава генерален консул, консул, вицеконсул и консулски агент.
4. "Консулско длъжностно лице" означава лице, включително и шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Терминът "консулско длъжностно лице" включва също така лицата, изпратени на практика в консулството.
5. "Сътрудник на консулството" означава лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически или други задачи по обслужване на консулството
6. Терминът "граждани на изпращащата страна" обхваща и юридически лица.
7. "Помещения на консулството" означава сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и парцелите, принадлежащи към сградите или частите от сгради, които се използуват изключително за консулски цели, независимо от това чия собственост са.
8. "Консулски архиви" обхваща цялата служебна кореспонденция, шифровите материали, документите, книгите, техническите средства за работа, както и мобилировката, предназначена за тяхното съхраняване.
9. "Кораб" е всяко водно превозно средство, което законно плава под знамето на изпращащата страна.
10. "Самолет" е всяко въздушно превозно средство, което законно носи отличителните знаци на изпращащата страна.
Глава втора.
Откриване на консулства и назначаване на консулски длъжностни лица
Член 2
1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само с нейно съгласие.
2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.
Член 3
1. Преди назначаването на шефа на консулството, изпращащата страна взема съгласието на приемащата страна за лицето по дипломатически път.
2. След получаване на съгласието, изпращащата страна изпраща по дипломатически път на приемащата страна консулски патент или друг документ за назначаване на шефа на консулството за неговия ранг, както и за консулския окръг, в който той ще изпълнява своите функции, а също така и за мястото, което ще бъде седалище на консулството.
3. След представянето на консулския патент или на друг документ за назначаване на шефа на консулството, приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.
4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнението на своите функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.
5. Приемащата страна може да разреши на шефа на консулството да изпълнява временно функциите си до издаването на екзекватура или друго разрешение.
6. Приемащата страна взема необходимите мерки, след издаването на екзекватурата или на друго разрешение, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции.
Член 4
Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.
Член 5
Приемащата страна може по всяко време, без да се мотивира, да уведоми изпращащата страна, че е оттеглила екзекватурата или друго разрешение за шефа на консулството, или че консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството са нежелателни. В такива случаи изпращащата страна трябва да отзове това консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството.
Глава трета.
Облекчения, привилегии и имунитети
Член 6
Приемащата страна осигурява необходимата закрила на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството и взема съответните мерки, за да могат тези лица да упражняват функциите си и да се ползуват от правата, облекченията, привилегиите и имунитетите, предвидени в настоящата Конвенция и законодателството на приемащата страна.
Член 7
1. Ако шефът на консулството, поради някаква причина, не може да изпълнява функциите си, или ако длъжността шеф на консулството временно е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго консулство в приемащата страна или на един от членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото си представителство в приемащата страна да изпълнява функциите на шеф на консулството. Изпращащата страна уведомява предварително за това приемащата страна по дипломатически път.
2. Лицето, на което е възложено временното ръководство на консулството, се ползува със същите права, облекчения, привилегии и имунитети, които има шефът на консулството, съгласно тази Конвенция.
3. Когато на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна и възложено временното ръководство на консулството, неговите дипломатически привилегии и имунитети остават незасегнати.
Член 8
1. Предвидените в тази Конвенция права и задължения на консулските длъжностни лица се разпростират в същата степен върху членовете на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна, на които е възложено изпълнението на консулски функции.
2. Изпълнението на консулските функции от упоменатите в т. 1 лица, не засяга привилегиите и имунитетите, които те имат въз основа на дипломатическия им статут.
Член 9
Изпращащата страна може, съгласно законодателството на приемащата страна, да закупи или вземе под наем парцели, сгради или части от сгради за консулството и жилища за консулските длъжностни лица или за сътрудниците на консулството, ако те са граждани на изпращащата страна и нямат постоянно местожителство в приемащата страна. При това приемащата страна оказва, при необходимост, всякаква помощ и подкрепа на изпращащата страна.
Член 10
1. На сградата на консулството могат да се поставят държавния герб и наименованието на консулството, на езика на изпращащата страна и на приемащата страна.
2. На сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството може да се издига знамето на изпращащата страна.
3. Шефът на консулството може да поставя флага на изпращащата страна на превозното средство, използувано от него.
Член 11
1. Приемащата страна осигурява защитата на консулските помещения и на жилищата на консулските длъжностни лица.
2. Консулските помещения са неприкосновени.
Органите на приемащата страна не могат да влизат в консулските помещения без разрешение на шефа на консулството, на ръководителя на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, определено от един от тях.
3. Разпоредбите на т. 2 се отнасят и за жилищата на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако те не са граждани на приемащата страна или пък лица, имащи постоянно местожителство в тази страна.
Член 12
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от тяхното местонахождение.
Член 13
1. Консулството има право да влиза във връзка с правителството или с дипломатическите представителства и други консулствата на изпращащата страна, независимо от това къде се намират те. За тази цел консулството може да използува всички обикновени съобщителни средства, шифри, куриери, както и куриерски багаж. Откриването и пускане в действие на радиопредавател може да стана само със съгласието на приемащата страна.
При използуването на обикновените съобщителни средства за консулството важат същите тарифи, както за дипломатическото представителство.
2. Служебната поща и куриерският багаж на консулството, ако са маркирани ясно и показват официалния им характер, са неприкосновени и не могат да бъдат контролирани и задържани от органите на приемащата страна, независимо от съобщителните средства, които се използуват.
3. На лицата, които пренасят консулски багаж - консулски куриери, се гарантират същите права, привилегии и имунитети, както на дипломатическите куриери на изпращащата страна.
4. Консулският багаж може да бъде поверен на командира на самолет или на капитана на кораб, на който се дава официален документ, от който се вижда броят на колетите. Той обаче не се смята за консулски куриер. Консулското длъжностно лице има право да приеме този багаж от командира на самолета или капитана на кораба директно и безпрепятствено или да го предаде.
Член 14
Консулското длъжностно лице е неприкосновено. Сътрудникът на консулството също е неприкосновен, ако не е гражданин на приемащата страна или постоянно живущ в тази страна. Тези лица не могат да бъдат нито временно задържани, нито арестувани. Приемащата страна е длъжна да се отнася към тях с надлежно уважение, да взема съответни мерки за защита на личността им и да осигурява тяхната свобода и достойнство.
Член 15
1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна или лице, живущо постоянно в тази страна, се ползува с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна и към него не се прилагат държавни принудителни мерки, освен в случаите на:
а) искове относно лично недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна, освен ако той не го притежава от името на изпращащата страна за консулски цели;
б) искове по дела за наследство, когато консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството се явява в качеството на частно лице, а не от името на изпращащата страна, като изпълнител на завещание, управител на наследство, наследник или заветник;
в) искове, свързани със свободна професия или занаятчийска дейност, която консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството упражнява в приемащата страна извън служебната си дейност.
2. Срещу консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна или лице, постоянно живущо в тази страна, могат да бъдат предприети изпълнителни мерки само в случаите, предвидени в буквите "а", "б" и "в" на т. 1 и то само при условие, че могат да бъдат изпълнени без да се накърнява неприкосновеността на лицето или на неговото жилище.
3. Членовете на семействата на консулските длъжностни лица или на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях в едно домакинство и не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в тази страна, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна или с лична неприкосновеност и към тях не се прилагат държавни принудителни мерки, както и към консулските длъжностни лица или сътрудниците на консулството.
4. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, както и на членовете на техните семейства. Във всички случаи отказът трябва да бъде направен в писмена форма. Отказването от имунитета от юрисдикцията по граждански и административни дела не означава отказване от имунитета по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква изричен отказ.
5. Ако едно лице, ползуващо се съгласно този член от имунитет пред юрисдикцията, предяви иск, същото не може да се позове на имунитет от юрисдикцията във връзка с насрещния иск, непосредствено свързан с главния иск.
Член 16
1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството не са длъжни да дават свидетелски показания.
2. Ако изпращащата страна е съгласно консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, който е гражданин на изпращащата страна и няма постоянно местожителство в приемащата страна, да дава свидетелски показания, то може да направи това след получаване на покана.
3. Не е допустимо да се принуждава консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, който е гражданин на изпращащата страна и който няма постоянно местожителство в приемащата страна, да дава свидетелски показания и в случай на отказ за даване на показания или на неявяване пред съда, не може да бъде подвеждано под отговорност.
4. Сътрудник на консулството, който е гражданин на приемащата страна или има постоянно местожителство в тази страна, може да се откаже да дава свидетелски показания, свързани със служебната му работа.
5. При прилагането на съдържащите се в т. 2 разпоредби се предприемат съответни мерки, за да се избегнат спънки в работата на консулството. Ако е възможно, могат да се дават устни или писмени свидетелски показания в консулството или в жилището на съответното консулското длъжностно лице или на съответния сътрудник на консулството.
6. Разпоредбите на този член се отнасят до всички производства и действия, които се водят от съдилищата или другите държавни органи.
7. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и към членовете на семействата на консулското длъжностно лице или на сътрудник на консулството, ако те живеят заедно с тях в едно общо домакинство, са граждани на изпращащата страна и не са постоянно живущи в приемащата страна.
Член 17
1. Консулското длъжностно лице се освобождава от всички принудителни задължения в приемащата страна.
2. Разпоредбите на т. 1 се отнасят и до сътрудниците на консулството и до членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, ако те живеят заедно с тях в едно общо домакинство, при условие, че са граждани на изпращащата страна и нямат постоянно местожителство в приемащата страна.
Член 18
Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, както и живеещите с тях в едно общо домакинство членове на семейството, които са граждани на изпращащата страна и нямат постоянно местожителство в приемащата страна, не се подчиняват на задълженията, произтичащи от правните разпоредби на приемащата страна за задължително регистриране на чужденци и за получаване на разрешително за престой.
Член 19
1. Изпращащата страна се освобождава в приемащата страна от всички данъци и такси за:
парцели, сгради или части от сгради, които се използуват изключително за консулски цели, включително и жилищата на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако посочените недвижими имоти са собственост на изпращащата страна или са взети под наем от нейно име;
договори и документи, отнасящи се до придобиването на посочените недвижими имоти, ако изпращащата страна ги използува изключително за консулски цели.
2. Разпоредбите на т. 1 не се отнасят до заплащания на услуги.
Член 20
Изпращащата страна се освобождава от плащания на всякакви данъци и такси в приемащата страна за движими имоти, които са собственост на изпращащата страна или се намират в нейно владение или ползуване и се използуват за консулски цели. Това се отнася и за придобиване на такъв движим имот.
Член 21
Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, ако не е гражданин на приемащата страна, или лице, постоянно живущо в тази страна, не е длъжно да плаща данъци и такси в приемащата страна за служебните си доходи.
Член 22
1. Консулското длъжностно лице или сътрудникът на консулството, както и членовете на семействата им, живущи с тях в едно общо домакинство, ако не са граждани на приемащата страна или лица, живущи постоянно в тази страна, се освобождават от всички държавни и местни данъци и такси.
2. Разпоредбите на т. 1 не се отнасят до:
а) косвените данъци, включени обикновено в цената на стоките и услугите;
б) данъци и такси върху личното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, ако разпоредбите на чл. 19 не предвиждат освобождаване;
в) данъци за наследство или данъци за прехвърляне на собственост, които се предвиждат в приемащата страна;
г) данъци и такси върху лични доходи, чиито източници са в приемащата страна;
д) съдебни, административни и други такси, ако разпоредбите на чл. 19 не предвиждат освобождаване;
е) данъци и такси за услуги.
Член 23
1. Всички предмети, включително и моторни коли, внасяни за служебно ползуване от консулството, се освобождават от мито и данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса, както и предметите, внасяни за служебно ползуване от дипломатическото представителство на изпращащата страна.
2. Консулското длъжностно лице или членовете на неговото семейство се освобождават от митнически контрол.
3. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството, както и членовете на техните семейства, живущи с тях в едно общо домакинство, ако не са граждани на приемащата страна или лица, които имат постоянно местожителство в тази страна, се освобождават от митнически такси и данъци, които се заплащат във връзка или въз основа на вноса за техния багаж и други предмети, предназначени за лично ползуване, също както съответните категории от персонала на дипломатическото представителство, на изпращащата страна.
Член 24
Всички лица, ползуващи се съгласно тази Конвенция от улеснения, привилегии и имунитети са длъжни без накърняване на тези улеснения, привилегии и имунитети, да спазват правните разпоредби на приемащата страна, включително и тези за движението и застраховането на моторните превозни средства.
Член 25
Приемащата страна осигурява на консулското длъжностно лице и на сътрудника на консулството, както и на техните семейства, живущи с тях в едно домакинство, свобода на движение и пътуване в консулския окръг, ако това не е в противоречие с правните разпоредби на приемащата страна за влизане и пребиваване в области, в които то е забранено или ограничено поради причини за държавна сигурност.
Глава четвърта.
Консулски функции
Член 26
1. Консулското длъжностно лице съдействува за укрепване на дружеските отношения между изпращащата и приемащата страна и допринася за всестранното развитие и задълбочаване на братското сътрудничество в областта на политиката, икономиката, науката, културата, правото, туризма и в други области.
2. Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг да защитава правата и интересите на изпращащата страна и на нейните граждани.
Член 27
1. Консулското длъжностно лице има право да упражнява в консулския окръг функции, посочени в тази глава. Консулското длъжностно лице може освен това да упражнява и други консулски функции, ако те не противоречат на законодателството на приемащата страна.
2. При изпълнение на своите консулски функции консулското длъжностно лице може да се обръща непосредствено писмено или устно към компетентните органи в консулския окръг, включително и към представителствата на централните органи.
3. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулски функции и извън консулския окръг.
4. Консулското длъжностно лице има право да събира консулски такси, в съгласие със законодателството на изпращащата страна.
Член 28
1. Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг:
а) да регистрира гражданите на изпращащата страна;
б) да приема молби по въпроси на гражданство и да издава документи, изисквани съгласно законодателството на изпращащата страна;
в) да сключва съгласно законодателството на изпращащата страна бракове, при условие, че и двете лица са граждани на изпращащата страна;
г) да води регистри за раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;
д) да приема декларации, съгласно законодателството на изпращащата страна, отнасящи се до семейното положение на гражданите на изпращащата страна.
2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за извършването на посочените в букви "в" и "г" на т. 1 действия. Ако законодателството на приемащата страна изисква това, компетентните органи на приемащата страна съобщават на консулското длъжностно лице за съставянето на актове за женитба, раждане и смърт на граждани на изпращащата страна.
3. Разпорежданията на букви "в" и "г" на т. 1 не освобождават съответните граждани на изпращащата страна от задължението да спазват съответните правни разпоредби на приемащата страна.
Член 29
Консулското длъжностно лице има право:
а) да издава, продължава, разширява и анулира документи за пътуване на граждани на изпращащата страна;
б) да издава входни, изходни и транзитни визи.
Член 30
Консулското длъжностно лице има право, в съответствие със законодателството на изпращащата страна и на Договора, сключен между Народна република България и Германската демократична република за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела, да взема всички необходими мерки за осиновяване, учредяване на настойничество и попечителство на граждани на изпращащата страна.
Член 31
1. Консулското длъжностно лице има право да извършва нотариални действия в консулския окръг, в съгласие със законодателството на изпращащата страна:
а) за граждани, независимо от тяхното гражданство, за използуване в изпращащата страна;
б) за граждани на изпращащата страна за ползуване в чужбина.
2. Консулското длъжностно лице има право да превежда документи,да заверява верността на преводи, както и да легализира документи.
Член 32
Съставените, преведените или заверените документи от консулското длъжностно лице в съответствие с чл. 31 на настоящата Конвенция се третират в приемащата страна като документи, които имат същото юридическо значение и доказателствена сила, както документите, издадени, преводи или заверени от компетентните органи или учреждения на приемащата страна.
Член 33
1. Консулското длъжностно лице има право да получава за съхранение от граждани на изпращащата страна документи, пари, ценности и други принадлежащи им предмети.
2. Взетите на съхранение, съгласно т. 1 вещи, могат да бъдат изнасяни само при спазване на правните разпоредби на приемащата страна.
Член 34
1. Компетентността и задачите на консулското длъжностно лице по наследствени въпроси се уреждат съгласно сключения Договор за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела между Народна република България и Германската демократична република.
2. Компетентните органи съобщават на консулското длъжностно лице за откриване на наследство и завеждане на наследствено дело в приемащата страна, когато наследникът е гражданин на изпращащата страна, независимо от това какво гражданство има наследодателя.
Това се отнася и за случаите, в които на компетентните органи на приемащата страна стане известно за откриването на наследство и за завеждането на наследствено дело, когато наследникът е гражданин на изпращащата страна, живущ на територията на трета страна.
Член 35
Консулското длъжностно лице има право да представлява в консулския окръг граждани на изпращащата страна пред органите на приемащата страна, когато те поради отсъствие или други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси. Представляването трае дотогава, докато представляваните определят свои пълномощници или се заемат сами със защитата на правата и интересите си.
Член 36
Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг да влиза във връзка и да поддържа връзки с всеки гражданин на изпращащата страна, да го съветва, да му оказва всякаква подкрепа и при нужда да предприема мерки за оказване на помощ по съдебни дела.
Приемащата страна по никакъв начин не ограничава правото на гражданина на изпращащата страна да влиза във връзка с консулството или да го посещава.
2. Компетентните органи на приемащата страна съобщават незабавно на консулското длъжностно лице на изпращащата страна за временното задържане или арестуването на граждани на изпращащата страна.
3. Консулското длъжностно лице има право да посещава и да поддържа връзки с гражданин на изпращащата страна, който е временно задържан, арестуван или изтърпява наказание лишаване от свобода. Тези права се осъществяват в съответствие със законодателството на приемащата страна, при условие, че то не обезсилва тези права.
Член 37
1. Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг да оказва всякакво съдействие и помощ на кораб на изпращащата страна, намиращ се в пристанище, в териториалните и вътрешните води на приемащата страна.
2. Консулското длъжностно лице може да се качи на борда на кораба веднага щом на кораба е разрешена свободна връзка с брега. Капитанът и членовете на екипажа могат да влизат във връзка с консулското длъжностно лице.
3. Консулското длъжностно лице може, в изпълнение на функциите си, да се обръща за помощ към компетентните органи на приемащата страна по всички въпроси, отнасящи се до корабите на изпращащата страна, капитана, членовете на екипажа и пътниците на тези кораби.
Член 38
Консулското длъжностно лице има право в консулския окръг:
а) без да се накърняват правата на органите на приемащата страна, да разследва станалите произшествия по време на пътуването и престоя на кораба на изпращащата страна, да разпитва капитана и членовете на екипажа, да проверява документите на кораба, да приема заявления относно маршрута и целите на пътуване на кораба, а също да спомага за влизането и излизането или оставането на кораба на пристанището;
б) без да накърнява правата на органите на приемащата страна, да разрешава спорове от всякакъв род между капитана и член на екипажа, включително и споровете относно възнаграждението и договора за наемане на моряците, ако това е предвидено в законодателството на изпращащата страна;
в) да взема мерки за оказване на медицинска помощ на член на екипажа или на пътник или пък за репатрирането им в изпращащата страна;
г) да приема, съставя или заверява декларации или други документи, предвидени в законодателството на изпращащата страна по отношение на корабите;
д) да потвърждава промените на корабните екипажи, като прави съответните заверки на екипажните списъци;
е) да издава временни свидетелства за плаване на новозакупени кораби, в съответствие със законодателството на изпращащата страна.
Член 39
1. Ако компетентните органи на приемащата страна възнамеряват да предприемат на борда на кораба на изпращащата страна принудителни мерки или разследване, консулското длъжностно лице трябва да бъде уведомено предварително за това от компетентните органи на приемащата страна, за да може то или негов представител да присъствува при провеждане на тези действия, освен ако неотложността на това дело не допуска предварително уведомяване. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител не са присъствували, то компетентните органи на приемащата страна им предоставят пълна информация за случилото се.
2. Разпоредбите на т. 1 се прилагат и в случай, че капитанът на кораба или членове на екипажа трябва да бъдат разпитани на брега от компетентните органи във връзка с произшествието на кораба.
3. Разпоредбите на този член не се прилагат при митнически, паспортен или санитарен контрол, както и при всякакви други действия, които се предприемат по молба или със съгласие на капитана на кораба.
Член 40
1. Ако кораб на изпращащата страна претърпи корабокрушение, заседне, или претърпи някоя друга авария в приемащата страна или ако какъвто и да е предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария кораб на изпращащата страна, на приемащата страна или на трета държава, е собственост на гражданин на изпращащата страна и е намерен на брега или във водите на приемащата страна или е предаден в пристанище на тази страна, то компетентните органи на приемащата страна уведомяват своевременно за това консулското длъжностно лице. Те съобщават на консулското длъжностно лице и за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и другото имущество, както и корабни части и части на товара, отделили се от кораба.
2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на такъв кораб, на неговите пътници и на членовете на екипажа. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна.
Консулското длъжностно лице може да предприема мерки, въз основа на т. 1, включително мерки за поправка на кораба. То може да се обръща към компетентните органи на приемащата страна с молба да вземат такива мерки или да продължават вземането на такива мерки.
3. Ако претърпелият авария кораб или предмет, принадлежащ на такъв кораб, е бил намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или е предаден в пристанище на тази страна и нито капитанът на кораба, нито собственикът , нито неговият агент или съответният застрахователен институт не са в състояние да вземат мерки за запазването или разпореждането с такъв параход или с такъв предмет, консулското длъжностно лице се счита за упълномощено да вземе мерки, от името на собственика на кораба, които сам собственикът би предприел за тази цел.
Разпоредбите на тази точка се прилагат и към всеки предмет, който съставлява част от товара на кораба и е собственост на гражданин на изпращащата страна.
4. Ако един предмет, представляващ част от товара на претърпелия авария кораб на трета държава, е собственост на гражданин на изпращащата страна и е намерен на брега или близко до брега на приемащата страна, или е предаден в пристанище на тази страна и нито капитанът, нито собственикът на предмета, нито неговия агент или застрахователният институт са в състояние да вземат мерки за обезпечаване или разпореждане с този предмет, счита се, че консулското длъжностно лице е упълномощено да предприема такива мерки от името на собственика, които сам собственикът би предприел за тази цел.
Член 41
Членовете 37-40 се прилагат съответно и към самолетите.
Глава пета.
Заключителни разпоредби
Член 42
1. Настоящата Конвенция подлежи на ратификация. Тя ще влезе в сила на 30-ия ден от размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.
2. Настоящата Конвенция ще остана в сила до изтичане на шест месеца, считано от деня, в който една от Високодоговарящите страни съобщи на другата Високодоговаряща страна за денонсирането на Конвенцията.
3. С влизането в сила на тази Конвенция сключеният на 18 април 1958 година Консулски договор между Народна република България и Германската демократична република в Берлин престава да действува.
В уверение на което упълномощените лица на двете договарящи страни подписаха и подпечатаха тази Конвенция.
Изготвена в Берлин на 1 юни 1972 година в два екземпляра, всеки от които на български и немски език, като и двата текста имат еднаква сила.
ПРОТОКОЛ
ПРОТОКОЛ
към Консулската конвенция между Народна
република България и Германската демократична република
При подписването на Консулската конвенция между Народна република България и Германската демократична република, по-нататък наричана "Конвенция", упълномощените лица на Високодоговарящите страни се споразумяха за следното:
1. Уведомяването на консулското длъжностно лице, предвидено в член 36, т. 2 на Конвенцията, става в зависимост от условията за съобщение до три дни след временното задържане или арестуване на гражданин на изпращащата страна.
2. Предвидените в член 36, т. 3 на Конвенцията права на консулското длъжностно лице за посещаване на гражданин на изпращащата страна или за влизане във връзка с него се предоставят в течение на четири дни след временното задържане или арестуването на гражданин, в зависимост от местонахождението му.
3. Предвидените в член 36, т. 3 на Конвенцията права на консулското длъжностно лице да посещава и да поддържа връзка с гражданин на изпращащата страна, който е временно задържан, арестуван или изтърпява наказание лишаване от свобода, могат да се ползуват периодично.
Протоколът е неразделна и съставна част на Конвенцията. В доказателство на това упълномощените лица на Високодоговарящите страни подписаха и подпечатаха настоящия протокол.
Съставен в Берлин на 1 юни 1972 година в два екземпляра, всеки от които на български и немски език, като и двата текста имат еднаква села.
