Държавен вестник, брой 61 от 9.VIII

Чл. 1. Гражданите на Народна република България могат да притежават в пределите на страната в лична собственост недвижими и движими имоти, както и имоти за упражняване на разрешена стопанска дейност, по вид и размери, определени в Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 2. (1) Членовете на едно семейство, определени в чл. 50, ал. 1 от Закона за собствеността на гражданите, както и пълнолетен гражданин, който няма семейство, могат да притежават само един жилищен и един вилен имот, както и други недвижими имоти в размерите по глава I от закона. Тези имоти могат да принадлежат на един от членовете на семейството или да са съсобственост на всички лица или на част от тях. Те могат да се притежават в съсобственост и с други лица.

(2) Ненавършилите пълнолетие лица, които нямат родители, имат право да придобиват и притежават имоти по глава I от закона.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) Членовете на едно семейство могат да притежават повече от едно жилище само в случаите, посочени в чл. 2, ал. 3 и в чл. 4, ал. 1 и 2 от закона. Те могат да притежават идеални части от отделни жилища. За самостоятелно жилище, когато се притежават идеални части от отделни жилища, се счита сборът от идеалните части до размер на едно цяло. Тези изключения се отнасят само до жилищата, но не и до останалите жилищни имоти, посочени в чл. 3, ал. 1 от закона.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Съсобственото жилище се разделя задължително на самостоятелни жилища, ако е образувано от отделни жилища със самостоятелни сервизни помещения.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) Притежаваните при условията на чл. 4, ал. 1 и 2 от закона две жилища или жилище и идеални части от отделни жилища до размер на едно цяло могат да се намират и в различни населени места в страната.

(6) (Нова - ДВ, бр. 78 от 1980 г., изм., бр. 53 от 1987 г.) Ненавършилото пълнолетие лице може да придобие и да притежава заедно с жилищния имот на останалите членове на семейството или заедно с притежаваните от тях жилища по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона и друго жилище само в случаите по чл. 2, ал. 3 от закона, което е придобило до влизане на закона в сила или придобие като наследник по закон или завещание, или му бъде прехвърлено от родителите в срока по чл. 7, ал. 1 от закона.

Чл. 3. Лицата по чл. 2 от закона могат да притежават за задоволяване на лични нужди до два гаража, от които единият само във вилния имот, а другият в местоживеенето им. Под местоживеене по смисъла на чл. 2, ал. 2 от закона се разбира мястото, където гражданинът се е установил да живее постоянно или преимуществено, макар и да не е жител на населеното място. Гражданите, чието местоживеене е различно от местожителството им, имат право да придобиват гараж в местожителството си, ако не притежават гараж в местоживеенето си, при спазване на чл. 30 от закона.

Чл. 4. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) При условията на чл. 2, ал. 3 от закона може да бъде прехвърлено жилище или идеална част от него на всяко от ненавършилите пълнолетие деца само от техните родители. Това може да се извърши и когато жилището бъде придобито от тях след 31 март 1973 г. Такова прехвърляне може да се направи и на дете, което е осиновено, независимо от вида на осиновяването, от осиновителя или от родителите му.

(2) Предмет на прехвърляне в тези случаи може да бъде само жилище, но не и останалите жилищни имоти, посочени в чл. 3. По този ред не могат да се прехвърлят на ненавършили пълнолетие деца вилни имоти.

Чл. 5. (1) Жилището по смисъла на чл. 3 от закона се състои от помещения, които са функционално обединени в самостоятелен обект, предназначен за задоволяване жилищните нужди на гражданите. Жилищата трябва да отговарят на строителните правила, норми и нормативи и на допустимите отклонения от тях по време на изграждането и преустройството им.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Право на строеж, надстрояване и пристрояване може да се притежава или придобива от лицата по чл. 2, ал. 1 само за едно жилище.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 53 от 1987 г.) Под жилищностроителен парцел се разбира регулиран парцел или нерегулирано дворно място, включено в околовръстния полигон.

Чл. 7. (1) Помещенията в таванските и избените етажи на жилищната сграда, както и второстепенните постройки, изградени в парцела на жилището, се считат за самостоятелни жилища, ако отговарят на изискванията по чл. 5, ал. 1 от този правилник.

(2) Когато помещенията по предходната алинея отговарят на строителните правила и норми като помещения за живеене, но не са обособени в самостоятелни жилища, те се считат за съставни части от жилището на собственика им и се включват в общата му застроена площ. Останалите тавански и избени помещения се считат за принадлежност към жилището и не се включват в застроената му жилищна площ.

(3) Жилищната сграда заедно с новопостроена сграда в парцела, чието събаряне трябва да се извърши съгласно застроителния план, се счита за жилище по смисъла на този закон, ако в нея не са настанени наематели от отменения Закон за наемите и собственикът й не я събори и премахне в двегодишен срок от влизане на закона в сила, съответно от окончателното завършване на новопостроената сграда.

Чл. 8. Жилището е паметник на културата, когато е обявено за такъв паметник съгласно Закона за паметниците на културата и музеите.

Чл. 9. (Отм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.)

Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) При определяне на нуждите на семейството или домакинството на собственика по чл. 4, ал. 4 от закона се вземат пред вид жилищните, професионалните и здравните нужди.

(2) За определяне на жилищните нужди се установяват следните норми за жилищно задоволяване:

1. на гражданин без семейство - едностайно жилище;

2. на двучленно семейство - двустайно жилище;

3. на тричленно и четиричленно семейство - тристайно жилище;

4. на семейство с пет и повече членове - по една стая в повече за следващите един или двама членове.

(3) При предстоящо раждане на дете броят на стаите, необходими за задоволяване на жилищните нужди, се определя, като се държи сметка и за детето, което ще се роди.

(4) На граждани без семейство до навършване на 50 години и на двучленните семейства при възраст на съпрузите до 50 години при определяне на жилищната нужда се предвижда една стая в повече.

(5) Жилищните нужди се определят при спазване на установените в предходните алинеи норми за жилищно задоволяване, но жилищната площ на всеки член от семейството или домакинството не може да бъде по-малка от предвидените 16 кв. м по § 2 от преходните и заключителни разпоредби на този правилник.

(6) Лицата, които могат да ползуват допълнителна площ за задоволяване на професионални нужди, са: хабилитирани научни работници, членове на творчески и научно-технически съюзи, писатели, композитори, художници, скулптори, изобретатели, рационализатори, когато упражняват научна или творческа дейност, както и други, чието обществено или служебно положение налага да им се предостави допълнителна площ. На лицата по предходното изречение може да се предостави допълнителна площ, ако те и членовете на семейството им не притежават ателие.

(7) Здравните нужди се определят от Министерството на народното здраве и социалните грижи по утвърден списък на болестите, за които се дава право на отделна стая за живеене на боледуващия.

(8) При отпадане на нуждите от едното жилище собственикът е длъжен в тримесечен срок да уведоми народния съвет кое от притежаваните жилища предлага за настаняване. Ако собственикът не посочи жилището за настаняване, органът по чл. 13 от Закона за наемните отношения настанява наематели в едното от тях по своя преценка.

Чл. 11. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) Етажите в жилищна сграда се смятат за отделни жилища, когато са изградени или преустроени съгласно строителните правила, норми и нормативи като самостоятелни жилища.

(2) Портиерските жилища като общи части в сгради-етажна собственост не се считат за отделен жилищен имот на собствениците в етажната собственост.

Чл. 12. (1) Самостоятелни вилни помещения по смисъла на чл. 6, ал. 3 от закона са тези, които са обособени за самостоятелно ползване и съдържат най-малко една стая, кухня и клозет, освен ако се допуска изграждането на клозета в двора на вилната сграда.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 61 от 1988 г.) Вилният парцел може да има размери, определени в Правилника за прилагане на Закона за териториално и селищно устройство. Когато парцелът превишава максимално допустимите размери, той се разделя на самостоятелни парцели, ако се намира във вилна зона, курортно място, в кварталите-курорти, както и в села с интензивно жилищно строителство.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Членовете на едно семейство не могат да притежават право на ползуване, отстъпено от държавата върху пустеещ или изоставен имот, заедно с вилен имот. Когато се притежава право на ползуване заедно с вилен имот, правото на ползуване се прекратява, ако вилният имот не бъде прехвърлен в едногодишен срок по реда, предвиден в чл. 7, ал. 2 от закона.

(4) Право на строеж за една вила може да се придобива както върху вилен парцел по алинея втора, така и върху част от него, когато в парцела може да се изгради вилна сграда със самостоятелно обособени вилни помещения.

Чл. 13. (1) Вилните зони се определят с общия и подробните градоустройствени планове.

(2) За курортно място се счита онова,което е обявено за такова място по установения ред.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Недвижимите имоти, които се намират в села, определени като места за здравни и курортни нужди по чл. 5, ал. 2 от закона, и са предназначени от собственика им за такива нужди, се подчиняват на режима за вилните имоти относно размера на вилните сгради, които ще се застрояват в бъдеще.

Чл. 14. (1) Размерът на селскостопанския имот по чл. 5, ал. 3, т. 1 от закона не може да превишава максимално допустимия размер за вилен парцел. Когато завареният имот от закона превишава този размер, собствеността върху него може да се запази, ако не превишава двойния размер на минималната площ, определена за вилен парцел съгласно Закона за териториално и селищно устройство.

(2) Районите, в които се включват селскостопански имоти за задоволяване на здравни и курортни нужди, се определят от изпълнителния комитет на общинския народен съвет, като се държи сметка дали тези имоти са задоволявали досега посочените нужди. Други селскостопански имоти могат да се включват в посочения район само ако не са пригодни за земеделско обработване и са подходящи за задоволяване на здравни и курортни нужди. Определянето на районите по предходните изречения се извършва при спазване разпоредбите на Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата.

(3) Дали сградата е законно построена се определя съобразно разпоредбите на Закона за териториално и селищно устройство и с актовете по неговото прилагане.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) Жилищна сграда, обявена за паметник на културата, която не се намира в областен град или в градовете Благоевград, Велико Търново, Видин, Враца, Габрово, Кюстендил, Кърджали, Пазарджик, Перник, Русе, Силистра, Сливен, Смолян, Стара Загора, Толбухин, Търговище, Шумен и Ямбол, се смята за вилен имот, ако е извън местожителството на собственика й.

Чл. 15. (1) Вилният имот не може да се намира в строителните граници на населеното място, в което е местожителството на неговия собственик.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Жителите на гр. София могат да притежават и придобиват вилни имоти в кварталите-курорти на гр. София и в гр. Банкя.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Жителите на гр. София, които притежават жилищен имот в кварталите-курорти и в гр. Банкя, не могат да притежават и придобиват в техните строителни граници вилен имот. Жителите на гр. София, които притежават вилен имот в строителните граници на кварталите-курорти и в гр. Банкя, не могат да притежават и придобиват жилищен имот в тези граници.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 61 от 1988 г.) Освен вилните сгради, етажите или части от тях, които се намират във вилните зони или селата, неизключени от Министерския съвет като места за здравни и курортни нужди, вилни са и сградите, етажите или частите от тях, които до влизане в сила на закона са били построени или преустроени с архитектурен проект като вили или са били използувани до този момент и продължават да се използуват за здравни и курортни нужди на собственика или на членовете на семейството му, когато се намират в кварталите-курорти на гр. София и в курортните места с изключение на градовете Бургас, Варна и Кюстендил.

(5) Когато парцелите в строителните граници на населените места по предходната алинея са предназначени за малкоетажно застрояване с вилообразен (градински) характер, те могат да бъдат застроявани с жилищна или с вилна сграда. Ако тези парцели са предназначени за средно или многоетажно жилищно застрояване, те не се считат за вилни имоти и в тях не може да се изграждат вилни сгради.

Чл. 16. (1) Вилната сграда може да има застроена площ до 60 кв. м. В разгърнатата застроена площ не се включват външните стълбища, терасите, гаражите, външните клозети и другите помещения, които не се обитават, чието изграждане е допустимо.

(2) Вилната сграда може да има височина до два етажа, от които вторият е полуетаж. Полуетаж по смисъла на чл. 6 от закона е вторият етаж от вилната сграда, който е изграден с височина по-малка от минимално допустимата за изграждане на нормален етаж, определена в строителните правила, норми и нормативи.

Чл. 17. (1) Разделянето на вилната сграда на самостоятелни помещения е допустимо, когато това е възможно съобразно строителните правила, норми и нормативи и може да се извърши без съществени преустройства в сградата. Когато сградата е паметник на културата, разделянето й се допуска, ако етажите са изградени като самостоятелни жилища.

(2) Приобретателите на самостоятелни вилни помещения трябва да представят пред нотариуса или пред народния съвет декларация, че те и членовете на семейството им не притежават друг вилен имот и че не са налице пречките в чл. 6, ал. 2 от закона. За невярно деклариране се носи наказателна отговорност.

Чл. 18. Под "искане" по смисъла на чл. 7, ал. 2 от закона се разбира предложение за продажба на имота или предявен иск за извършване на съдебна делба. Доброволната делба трябва да бъде извършена по съответния ред до изтичане на двегодишния срок.

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) (1) В случаите на чл. 8, ал. 5 от закона народният съвет настанява наематели по реда на глава II от Закона за наемните отношения, когато имотът е жилище или вила и в него не са настанени наематели. Ако имотът е незастроен, той се отдава под наем по реда, по който държавата отдава под наем свои имоти от същия вид.

(2) Дължимата наемна цена за имотите по предходната алинея се внася в бюджета на народния съвет.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Дребните поправки и поддържането на имотите по ал. 1 на този член се извършват от наемателите за тяхна сметка.

(4) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Когато наемател на сградите и реални или идеални части от сградите по ал. 1 е социалистическа организация, налагащият им се основен ремонт се извършва за сметка на тази организация. Ако наемателят откаже да извърши предписания от общинския народен съвет основен ремонт, той се възлага от народния съвет на държавна или кооперативна строителна организация за сметка на наемателя. Когато наематели на такива помещения са граждани, налагащият се основен ремонт се извършва от народния съвет за сметка на постъпленията от събраните наеми за тях.

(5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 53 от 1976 г.) Недвижими имоти, предложени за продажба от техните собственици или по реда на чл. 8, ал. 1 от закона, за които не се е явил купувач, се ползуват от собствениците им, докато бъдат отдадени под наем от народния съвет.

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1976 г., изм., бр. 78 от 1980 г.) (1) Освобождават се от данък върху сградите, считано от 1 януари 1976 г., сградите и реалните или идеалните части от сгради с припадащите им се идеални части от дворните места и парцелите и незастроените дворни места и парцели, собственост на граждани, за които по силата на чл. 8, ал. 5 от закона наемите от тях се внасят в приход на държавата.

(2) Застрахователните вноски по Закона за застраховане на имущества за сградите и реалните и идеалните части от сгради по предходната алинея се внасят от общинския народен съвет за сметка на постъпленията от събраните наеми въз основа на чл. 8, ал. 5 от закона.

(3) Когато недвижимите имоти по алинея първа не са отдадени под наем и поради това собственикът има право да ги ползува, той плаща данъка върху сградите и застрахователните вноски.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г.) (1) Лицата, посочени в чл. 2 от закона, които притежават жилищен или вилен имот, не могат да придобиват друг недвижим имот от същия вид освен по наследство, давност и договор за издръжка и гледане.

(2) В случаите, когато членовете на едно семейство придобият по наследство, давност и по договор за издръжка и гледане втори имот от същия вид, те са длъжни да прехвърлят единия от двата имота в двегодишния срок, считано от датата на придобиването. Те могат да запазят придобитото по наследство второ жилище при условията на чл. 2, ал. 3 и чл. 4, ал. 1 от закона.

(3) Ако гражданин и членовете на семейството му не притежават самостоятелен недвижим имот или ако притежаваното жилище или идеална част от жилище не задоволява жилищните, професионалните и здравните им нужди, ал. 1 не се прилага за тях, когато изкупуват или придобиват чрез делба дял от съсобствен имот от същия вид. Ако съсобственият имот може да бъде разделен на самостоятелни парцели, жилища или вилни помещения, изкупуване не се допуска, а се извършва разделяне на имота. Предходното изречение се прилага и за право на строеж, надстрояване и пристрояване. В този случай, ако приобретателят по изречение първо или член на семейството му притежава идеални части от друг недвижим имот от същия вид, те следва да бъдат прехвърлени в двегодишен срок от придобиването по предходните алинеи освен когато притежаваните идеални части са от друго жилище.

Чл. 20а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1975 г., изм., бр. 53 от 1987 г.) (1) Съпрузите извън случаите по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона, са длъжни в срока по чл. 7, ал. 1 от закона да прехвърлят притежаваните от тях повече от един имот от същия вид.

(2) Запазеният за семейството имот, лично имущество на единия съпруг, става съпружеска имуществена общност само ако другият съпруг прехвърли своя имот възмездно и полученото срещу прехвърления имот е станало общо за съпрузите.

(3) Ако стойността на прехвърления възмездно имот на единия съпруг е по-малка от стойността на запазения имот на другия съпруг, съпружеска имуществена общност от запазения имот става част от имота, равняваща се на стойността на прехвърления имот.

(4) Ако прехвърленият имот е съпружеска имуществена общност, запазеният имот на единия съпруг става съпружеска имуществена общност до размер на частта, равняваща се на стойността на прехвърления имот.

Чл. 20б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) Когато съпрузите по време на брака си придобият или притежават повече от две жилища, те са длъжни в срока по чл. 7, ал. 1 от закона да прехвърлят притежаваните от тях в повече от допустимия брой жилища по чл. 4, ал. 1 и 2 от закона.

(2) В случаите по ал. 1 задължен да прехвърли притежаваното в повече жилище е съпругът, който притежава повече от едно жилище лично имущество.

(3) По писмено споразумение съпрузите могат да запазят двете жилища, лично имущество на единия от тях. Запазените жилища стават съпружеска имуществена общност, ако е прехвърлено възмездно жилище, съпружеска имуществена общност, или жилище, лично имущество на другия съпруг, а полученото е станало общо за съпрузите. В тези случаи се прилагат ал. 3 и 4 на предходния член.

Чл. 21. (1) В случая на чл. 10, ал. 2 от закона, когато собственикът е починал, след като се е включил в жилищно строителство, неговите наследници при отчуждаване на имота имат право само на парично обезщетение.

(2) Под предоставяне по чл. 10, ал. 2 от закона се разбира собственикът да е направил предложения пред народния съвет за продажба на имота. След това той не може да прехвърля имота по общия ред на роднините по права линия, на братя и сестри, на техни деца и на съсобственици.

Чл. 22. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Под прехвърляне по общия ред по чл. 10, ал. 5 от закона се разбира продажба, дарение, замяна или друга сделка, извършена по нотариален ред до влизане в сила на закона, без посредничеството на народния съвет. Не се считат за прехвърляне по общия ред сделките между роднини по права линия, между съпрузи за имоти, които не са имуществена общност, между братя и сестри и даренията на техни деца, прехвърлянията на имоти в селата, за които Министерският съвет е изключил прилагането на разпоредбите на глава втора на този закон, както и прехвърлянията по Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Граждани и членове на семействата им, които след 30 юли 1966 г. са прехвърлили жилище или вила по общия ред или притежават вила или лека кола, могат да ползуват кредит от държавата за покупка или строеж на жилище само при условията на чл. 10, ал. 5 от закона.

(3) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Граждани или членове на семействата им, които са построили или купили след 30 март 1973 г. вила или жилищна сграда или идеална част от жилищна сграда, ползвана като вила в села, които не са изключени от Министерския съвет като места за здравни и курортни нужди, на стойност до 6000 лв., могат да получат кредит от държавата за покупка или строеж на жилище, без да са налице условията на чл. 10, ал. 5 от закона. В останалите случаи те могат да получат кредит само ако имат жилищноспестовен влог до размер на стойността на сградата.

Чл. 23. (Отм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.)

Чл. 24. Стойността на леката кола се определя по правилата и таблиците, прилагани за изчисляване на годишните вноски по задължителното застраховане на имуществата. Стойността на леките коли, закупени от инвалидите в това им качество, се определя по цената, по която са закупени, при съответно намаляване съгласно предходното изречение.

Чл. 25. Когато е отчужден единственият жилищен имот на гражданина или на членовете на семейството му, те имат право да получат като обезщетение друг жилищен имот и да ползуват заем и когато притежават вила или лека кола или са прехвърлили по общия ред жилище или вила.

Чл. 26. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) Под вила по смисъла на чл. 10, ал. 5 и 6 от закона се разбира както вилна сграда, така и обособена част от нея като самостоятелно вилно помещение или която може да се обособи в такова помещение съгласно чл. 12, ал. 1 от този правилник.

Чл. 27. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Ателие по чл. 11, ал. 3 от закона може да се притежава само при положение, че гражданите не ползуват в жилището си помещения за тези нужди по чл. 10, ал. 7. Може да се разреши притежаването и придобиването на ателие на лицата, които упражняват художествена, литературна, архитектурна, инженерно-техническа, научна или друга творческа дейност, чието упражняване налага това, както и на които е разрешено по надлежния ред да упражняват художествени занаяти.

(2) Ателиетата не могат да се отдават под наем, освен ако в тях има настанени наематели по отменения Закон за наемите.

(3) Магазинно помещение е това, което е предназначено да задоволява занаятчийски, търговски и други стопански нужди от този характер. Използуваните магазини и други стопански помещения за живеене не се считат за жилищни помещения, докато не бъдат преустроени в жилищни помещения по установения ред.

(4) (Доп. - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Ако помещенията по предходните алинеи не бъдат прехвърлени в двегодишния срок по реда на глава втора от закона, по отношение на тях се прилага чл. 8 от него, съответно чл. 19 и 19а от този правилник.

(5) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1976 г.) Преустройства и подобрения на наети от социалистически организации магазини, работилници, складове, ателиета и други помещения, които изцяло или в реална или идеална част принадлежат на граждани, могат да се извършват само след като бъде изкупена принадлежащата на гражданина част от тях или само след като бъде отчуждена по съответния ред. Общинските народни съвети могат да утвърждават планове за преустройство и подобрения на помещенията по предходната алинея само след като приключи изкупуването или отчуждаването им.

Чл. 28. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Преустройството на помещенията по чл. 11, ал. 3 от закона в жилищни, когато се намират в жилищната сграда на собственика, е допустимо, ако притежаваното жилище не задоволява нуждите на семейството или домакинството на собственика.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Двегодишният срок по чл. 11, ал. 3 от закона се смята за спазен, ако е поискано разрешение за преустройство на помещението до изтичане на посочения срок.

(3) (Нова - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Граждани, които са получили разрешение за преустройството на помещенията по чл. 11, ал. 3 от закона, получават дължимите за тях наеми до освобождаването им от наемателите.

(4) (Предишна ал. 3 - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) Селскостопански помещения, които се намират в дворното място на жилището на собственика им, не подлежат на продажба след отпадане нуждата от тях, а се считат като помощни помещения към сградата.

Чл. 29. (1) Решението по чл. 12, ал. 2 от закона се взема от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет. То може да се обжалва по предвидения в Закона за административното производство ред.

(2) В селскостопанските имоти по чл. 13, ал. 1 от закона не се включват имотите, които са признати за вилни по чл. 5, ал. 3 от закона.

Чл. 30. Български граждани, които се считат за чуждестранни лица по смисъла на Закона за сделките с валутни ценности и за валутния контрол, могат да придобиват недвижими имоти в страната при спазване на изискванията в него.

Чл. 31. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) По предвидения в чл. 15 на закона ред се извършват правни сделки за прехвърляне право на собственост, право на строеж, надстрояване или присвояване върху недвижим имот, както и учредяване право на строеж, надстрояване или пристрояване и право на ползуване върху такъв имот.

(2) Този ред не се прилага за:

1. (изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) сделките, които се извършват между съпрузи за имоти, които не са имуществена общност, между роднини по права линия, между братя и сестри или между съсобственици, а при дарения и за децата на братята и сестрите на дарителя. При осиновяване рождените родители могат да извършат прехвърляне на осиновения без посредничеството на общинския народен съвет. Тези сделки не може да се извършват, ако приобретателят и членовете на семейството му притежават друг имот от същия вид, освен ако са за издръжка и гледане;

2. сделките с недвижими имоти, които се намират в село, по отношение на което Министерският съвет е изключил реда за прехвърляне чрез народния съвет;

3. (изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г. и бр. 53 от 1987 г.) сделките с недвижими имоти, които са имуществена общност на съпрузи, когато се извършват с роднини по права линия или с братя и сестри на единия от съпрузите, а при дарения и с децата на братята и сестрите на този съпруг. Прехвърлянето се извършва съобразно изискванията на чл. 22, ал. 2 от Семейния кодекс.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) По мотивирано предложение на съответния общински народен съвет Министерският съвет може да включва в списъка на селата, по отношение на които е изключен редът за прехвърляне чрез общинския народен съвет, и други села, в които търсенето на недвижими имоти е намаляло, или да изключва от този списък села, в които търсенето на недвижими имоти се е увеличило.

Чл. 32. (Изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) (1) Собственикът на недвижими имоти или притежателят на вещно право, който иска да извърши продажба чрез общинския народен съвет, прави писмено искане до съвета по местонахождението на имота, за определяне на цената.

(2) В искането се посочва: имотът (вещното право) по размер и граници; видът и кубатурата на сградите и др. подобрения, както и кога са построени. Към него се прилагат документи за правото на собственост върху недвижимия имот или на вещното право и удостоверение, от което да се вижда за какви нужди е отреден имотът по съответния план.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Когато имотът или вещното право е съпружеска имуществена общност, писменото искане се прави от двамата съпрузи. Ако имотът е семейно жилище, лично имущество на един от съпрузите, писменото искане се прави от собственика с писмено съгласие на другия съпруг. При липса на съгласие на съпруга представя се разрешение от районния съд по чл. 23 от Семейния кодекс.

Чл. 33. (1) (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) В случаите на чл. 8 от закона производството за продажба на недвижимия имот или на вещното право започва въз основа на решение на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, който предлага имота за продажба по цени, определени съгласно чл. 17 от закона. Тази разпоредба се отнася и за имотите, които се намират в села, за които Министерският съвет е изключил реда за прехвърлянето по глава втора от закона.

(2) Имотите по предходната алинея могат да се продават на по-ниска цена само с писмено съгласие на собственика.

Чл. 34. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) Цената на имота или вещното право се определя в месечен срок от постъпване на писменото искане от председателя или определен от него заместник-председател на изпълнителния комитет на общинския народен съвет с решение. То се постановява въз основа на извършена оценка от комисия в състав: представители на техническите и финансовите органи на съвета и юрисконсулта при съвета, ако има такъв, като в нея при нужда се включват и други специалисти. Комисията се назначава със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет.

(2) С решението за определяне на цената може да се възприеме изцяло оценката на комисията или тя да бъде изменена мотивирано.

Чл. 35. (1) Цената на имота или на вещните права се определя съгласно с чл. 17 от закона, към която се прибавят и платените суми от собственика по чл. 50 от Закона за териториално и селищно устройство.

(2) (Заличена - ДВ, бр. 78 от 1980 г.)

Чл. 36. (1) Решението за определяне на цената на недвижимия имот или на вещното право се съобщава писмено по реда на Гражданския процесуален кодекс на собственика или притежателя на вещното право, който може да го обжалва пред районния съд в 7-дневен срок от съобщението.

(2) Жалбата се подава чрез общинския народен съвет. Тя се изпраща на районния съд с цялата преписка в 7-дневен срок от изтичане срока за подаване на жалба.

(3) Делото се разглежда в открито заседание по същество.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Съдът решава спора по същество и неговото решение е окончателно. Когато по реда на чл. 225 или чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс решението се отменя и се постанови ново с друга цена, сключената преди това сделка може да се развали, ако купувачът в дадения му от народния съвет 7-дневен срок не изплати разликата в цената или продавачът в същия срок не се съгласи с определената по-ниска цена.

Чл. 37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) След като решението за определяне на цената влезе в сила, собственикът или притежателят на вещното право прави писмено предложение до народния съвет за продажбата. В предложението може да се посочи по-ниска цена от определената с решение. От този момент предложението не може да бъде оттеглено, освен след смъртта на собственика от наследниците му, които имат право да притежават имота. В последния случай оттеглянето може да стане до издаването на нотариалния акт.

(2) Към направеното предложение се прилагат документ за собственост и скица на имота, както и декларацията по чл. 49 от закона.

(3) В случаите, когато председателят на общинския народен съвет прави предложение за продажба на имота, той дава срок на собственика или притежателя на вещното право да представи тези документи. Когато документите не се представят в този срок, те се събират служебно от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет за сметка на собственика на имота.

Чл. 38. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Най-късно в двуседмичен срок от писменото предложение народният съвет задължително поставя обявление за продажбата на определено за тази цел видно място в народния съвет. Разгласяването на продажбата може да се извърши допълнително и чрез местния вестник. Обявлението трябва да съдържа данни за вида и размера на недвижимия имот, сградите и другите подобрения, годината, когато са направени, заема ли се имотът от наемателя и ако се заема, на какво основание, за какво е отреден по съответния план, обременен ли е с вещни тежести, каква е определената цена, както и датата на поставяне на обявлението и срокът, в който трябва да се направи писменото предложение за покупка на имота.

Чл. 39. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) При продажба на дял от собствен недвижим имот или от вещно право по чл. 15 от закона народният съвет съобщава на останалите собственици по реда на Гражданския процесуален кодекс за направеното предложение. Съсобствениците могат да изкупят дела, ако те и членовете на семейството им притежават по-малко от допустимите по закона недвижими имоти от съответния вид и направят предложение за това до народния съвет в едномесечен срок от получаване на съобщението. В този случай обявление по чл. 19, ал. 2 от закона не се прави.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Ненавършило пълнолетие лице, което притежава идеална част от жилище, не може да изкупи частите на другите съсобственици, ако останалите членове на семейството притежават друг жилищен имот, който задоволява жилищните му нужди.

Чл. 40. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 24 от 1978 г., бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Лицата, които желаят да закупят обявения за продажба по реда на чл. 38 жилищен или вилен имот, правят писмено искане до съответния общински народен съвет, като посочват нуждата, която имат от този имот. Към писменото искане прилагат удостоверение за семейното, материалното и трудовото положение на кандидата и членовете на семейството му, удостоверение за неговото и на членовете на семейството му здравословно състояние и за жителството му, както и декларация за притежаваните от тях недвижими имоти.

(2) Когато кандидатите за покупка на жилищен или вилен имот са повече от един, председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет определя с решение онзи или онези от тях, които имат най-голяма нужда, съгласно чл. 11 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, като взема предвид и здравословното състояние на купувачите и на членовете на семействата им.

(3) Когато при продажба на вилен имот се явят повече от един кандидати, при определяне на купувача се взема предвид здравословното състояние на членовете на семейството му, трудовата и обществената им активност и техният брой. Ако вилната сграда е годна за постоянно обитаване или в незастроения вилен имот може да се строи жилище, предимство имат кандидатите, които писмено декларират, че купуват имота като жилищен, което обстоятелство се отразява в заповедта на председателя на общинския народен съвет за определяне на купувача и в издадения нотариален акт. В този случай приобретателят не може да променя предназначението на придобития имот.

(4) Тегленето на жребие се извършва от председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или определен от него заместник-председател в присъствието на кандидатите. За деня и часа на тегленето на жребие те се уведомяват предварително срещу подпис. Имотът се възлага на купувача със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет въз основа на съставения протокол за теглене на жребие.

(5) Когато за жилището кандидатствува лице, което го обитава като наемател, настанен по административен ред, и броят на стаите съответства на нормите за жилищно задоволяване по чл. 23 от Наредбата за разпределяне и продажба на жилища, имотът се възлага на този кандидат.

(6) Когато се предлага за продажба жилищен или вилен имот, придобит от активен борец против фашизма и капитализма в това му качество или при използване на привилегията му като такъв, изпълнителният комитет на общинския народен съвет определя купувача по предложение на общинския комитет на активните борци против фашизма и капитализма.

(7) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Купувачи на гаражи могат да бъдат само лица, собственици на лек автомобил, като определянето на купувача става при спазване на следната поредност:

1. инвалиди, които притежават жилище в сградата или парцела, в който се намира гаражът, или в съседна сграда или парцел, ако лекият автомобил е закупен по установения за инвалидите ред. Със същите права се ползуват и инвалиди, които притежават лек автомобил в качеството им на инвалиди;

2. гражданин, който притежава жилище в сградата или парцела, в който се намира гаражът;

3. гражданин, който притежава жилище в съседна сграда, при липса на кандидати по предходните точки;

4. всички останали граждани.

(8) Купувачи на ателие могат да бъдат само граждани, които имат право да притежават ателие по силата на чл. 27, като предимство имат купувачите, притежаващи жилище в сградата или парцела, в който се намира ателието, а когато няма такива кандидати - които притежават жилище в съседна сграда.

(9) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Когато кандидатите да закупят гараж или ателие са повече от един и са от една и съща група, поредността на която е определена в предходните две алинеи, купувачът се определя с теглене на жребие между тях от председателя на изпълнителния комитет на съответния общински народен съвет или определен от него заместник-председател. За деня и часа на теглене на жребието кандидатите се уведомяват предварително срещу подпис.

Чл. 41. (Отм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.).

Чл. 42. Съгласието на продавача за продължаване срока за продажба на имота (когато не се е явил купувач) се дава писмено. С него може да се предложи и цена, по-ниска от определената.

Чл. 43. (Заличен - ДВ, бр. 78 от 1980 г.).

Чл. 44. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г., бр. 61 от 1988 г.) Жалбата срещу решението на председателя на изпълнителния комитет по чл. 19, ал. 4 от закона се подава чрез общинския народен съвет. По отношение на нея се прилагат и съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 45. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г. и бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Купувачът, на когото е възложен имот със заповед на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет, трябва да внесе в 7-дневен срок от писменото съобщение, направено по реда на чл. 41-52 от Гражданския процесуален кодекс, цената на имота в Държавна спестовна каса по сметка на собственика на недвижимия имот или притежателя на вещното право, както и дължимите за издаване на акта местни и държавни такси, освен ако са налице условията на чл. 41б от Закона за местните данъци и такси и чл. 5а от Закона за държавните такси, и допълнителна такса в размер на 1% на народния съвет за извършената продажба.

(2) В същия срок внася цената и дължимите такси и съсобственикът, който има право да изкупи имота и е направил предложение за това.

(3) Държавната спестовна каса плаща сумата на продавача след представяне препис от нотариалния акт за извършената сделка.

(4) Получените суми от продажбата на недвижимия имот или на вещното право на строеж, надстрояване и пристрояване по чл. 8 от закона по нареждане на председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет се предават на правоимащите лица.

(5) Изплащането на сумата по алинеи 3 и 4 се извършва, след като се прихванат вземанията на държавата, задълженията към други лица, които се ползуват с право на предпочитателно удовлетворение съгласно чл. 136 и 137 от ЗЗД, както и други задължения, за които е наложен запор.

(6) Изплащането на сумата на срокове със или без съответни обезпечения и други допълнителни условия може да се уговарят само със съгласие на продавача.

Чл. 46. (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Когато купувачът, на когото е възложен имотът, не внесе сумата в седемдневен срок, имотът се възлага на друг купувач измежду останалите кандидати при спазване на реда по чл. 40.

Чл. 47. В седемдневен срок от внасяне на сумата и дължимите такси от купувача председателят на изпълнителния комитет на народния съвет прави писмено искане до нотариуса за издаване на нотариален акт. Заедно с искането се изпраща преписката, по която са определени цената и купувачът, документ за плащане на сумата и съответните такси, както и всички останали документи, необходими за издаване на нотариалния акт.

Чл. 47а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) При смърт на определеното за купувач лице производството за внасяне на сумата и издаването на нотариалния акт продължава в лицето на членовете на неговото семейство. Смъртта на това лице не е основание за отмяна по реда на чл. 231 от Гражданския процесуален кодекс на акта за определяне на купувача.

Чл. 48. (1) Отказът на председателя на изпълнителния комитет да направи искане за издаване на нотариален акт може да се обжалва пред окръжния съд, съответно градския съд за София, по реда на Закона за административното производство.

(2) Когато след определяне на купувача председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет установи, че е имало или са настъпили след това законни пречки за продаването на имота или за придобиването му от купувача, той изпраща преписката на нотариуса и го уведомява за тези пречки.

(3) Нотариусът не издава нотариален акт, ако има законни пречки за неговото издаване.

Чл. 49. (1) (Изм. - ДВ, бр. 57 от 1984 г.) Молбата за получаване разрешение по чл. 21, ал. 1 от закона трябва да съдържа съществените условия за сключване на сделката: трите имена, занятието и местожителството на страните, размерът, видът, местонахождението на имота, съответно имотите при замяна, а при продажба на наследство - и уговорената цена. Към молбата се прилагат удостоверение за семейно и материално положение на приобретателя и други документи за установяване обстоятелствата по молбата. При получаване на разрешението се плаща на народния съвет допълнителна такса в размер 1 на сто от цената на недвижимия имот, съответно на по-скъпия измежду заменяните имоти.

(2) Отказът на председателя да даде разрешението по предходната алинея може да се обжалва по реда на Закона за административното производство.

(3) Нотариусът издава нотариален акт или заверява подписите на договарящите се при продажбата на наследство, в което са включени недвижими имоти и вещни права по чл. 15 от закона, само при наличие на предварително дадено разрешение, което съдържа данните по алинея първа на този член.

Чл. 50. При делба на неподеляем недвижим имот или вещно право по чл. 15 от закона съдът не постановява изнасянето му на публична продан, а го поставя в дял на някой от съделителите, който е направил искане за това, ако той и членовете на семейството му не притежават имот от същия вид. В случая намират приложение и алинеи 2 до 5 на чл. 288 от Гражданския процесуален кодекс, както и тези на чл. 39 от този правилник.

Чл. 51. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Съдията-изпълнител не извършва публичната продан на недвижимия имот и на вещните права, чиято продажба се извършва чрез народния съвет. В тези случаи, след като извърши описа на имота, съдията изпълнител прави искане до народния съвет за продажба на имота по реда на чл. 16-19 от закона. Определеният купувач в седемдневен срок от писменото съобщение внася цената на имота или на вещното право по сметка на съдията-изпълнител, както и съответните местни и държавни такси, след което се издава нотариален акт по чл. 20 от закона. Препис от него се изпраща на съдията-изпълнител за изплащане на сумата.

(2) Предходната алинея се прилага и при публична продан на неподеляем недвижим имот или вещно право на строеж, надстрояване или пристрояване, освен ако се намира в село, в което продажбите на недвижими имоти се извършват без посредничеството на общинските народни съвети. В последния случай публичната продан се извършва по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс.

Чл. 52. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г., изм., бр. 61 от 1988 г.) Ако не са се явили купувачи или определеният купувач не е внесъл цената, председателят на изпълнителния комитет на общинския народен съвет намалява цената по реда на чл. 293 и чл. 382 от Гражданския процесуален кодекс и предлага на взискателя да получи имота вместо плащане, ако са налице условията за придобиването му по Закона за собствеността на гражданите.

Чл. 53. (1) (Изм. - ДВ, бр. 78 от 1980 г.) Имотите и вещните права, които са изкупени по реда на чл. 23 и чл. 26 от закона, се продават на нуждаещите се граждани по цена, определена по Наредбата за цените на недвижимите имоти.

(2) При продажбата на имотите по предходната алинея имат предимство лицата, които са продали жилищния си имот чрез общинския народен съвет.

Чл. 54. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) Замяната по чл. 24 от закона се извършва по реда на глава седемнадесета от Наредбата за държавните имоти.

(2) Когато жилището, което държавата придобива при замяна, е обременено с вещни тежести, последните преминават върху придобитото от гражданина жилище. Тези тежести се вписват от нотариуса служебно при вписване на договора за замяна.

Чл. 55. (Заличен - ДВ, бр. 61 от 1988 г.)

Чл. 55а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 1975 г.) По предвидения в чл. 26 от закона ред жилищно-строителни кооперации не могат да купуват от граждани недвижими имоти и вещни права върху тях.

Чл. 56. (1) Предварителни договори за придобиване на недвижими имоти или на вещни права по чл. 15 от закона, чието прехвърляне се извършва чрез общинския народен съвет, могат да бъдат оформени чрез нотариални актове или обявени за окончателни по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако имат достоверна дата до 30 март 1973 г. и приобретателят има право да го придобива съгласно Закона за собствеността на гражданите.

(2) Когато за имота или вещното право, предмет на договора, се е прилагал Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти, достоверната дата трябва да предхожда деня, от който той се е прилагал по отношение на имота или вещното право.

(3) Счита се, че Законът за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти се е прилагал за съответното населено място и имотите в него, ако той е имал действие по отношение на същите имоти и след изменението му от 14 април 1969 г.

(4) Предварителният договор има достоверна дата от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта на някои от подписалите го страни, или от настъпила физическа невъзможност за подписването на някои от тях, или от деня, в който съдържанието на договора е възпроизведено в някой официален документ, или от деня, в който е настъпил някой друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото съставяне и подписване на договора.

(5) При съмнение относно достоверността на датата или на подписа върху предварителния договор нотариусът отказва да извърши сделката.

(6) При обжалване отказа на нотариуса, както и в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, съдът задължително изяснява достоверността на датата и истинността на положените върху договора подписи.

Чл. 57. (1) По силата на глава трета от закона подлежат на отнемане в полза на държавата нетрудовите доходи, получени от граждани.

(2) Нетрудови доходи са:

1. незаконните доходи (чл. 31 от закона);

2. доходи, придобити от гражданите по начина, посочен в чл. 33 от закона;

3. дължимият данък за укрити доходи, извън доходите по предходните точки.

Чл. 58. Незаконни доходи по смисъла на чл. 31 от закона са:

1. присвоените или откраднатите суми, стоки, материали и други подобни, принадлежащи на държавата, кооперации или обществени организации. Когато служител на държавна или кооперативна стопанска организация е измамил гражданин чрез продажба на стоки на по-висока цена, чрез извършване на услуги на по-висока цена и др., счита се, че са присвоени суми на държавната, на кооперативната или на обществената стопанска организация;

2. облагите, извлечени чрез непозволено използуване на машини, транспортни и други средства на държавата, кооперации или обществени организации или на труда на работници, служители и на други лица;

3. (изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) установените вземания, както и сумите и имотите, получени над законно допустимата цена срещу стоки и други движими вещи, услуги и наеми. Законно допустима е цената, която е имал право да получи придобилият сумата или имота;

4. сумите и имотите, получени над законно допустимата цена при сделки с недвижими имоти, право на строеж, надстрояване и пристрояване, които са извършени в противоречие или заобикаляне на Закона за реда на прехвърляне вещни права върху някои недвижими имоти и на Указа за реда на прехвърляне жилища, закупени от държавния жилищен фонд;

5. сумите и имотите, придобити над законно допустимата цена при прехвърляне право на надстрояване или пристрояване за над две жилища или други обекти в противоречие или в заобикаляне на отменения чл. 9 от Указа за насърчаване и подпомагане на кооперативното и индивидуалното жилищно строителство;

6. разликата в цената, която е получена от продажба на леки коли в нарушение на действуващи по време на сключване на сделката нормативни актове;

7. сумите и имотите, придобити чрез непозволено използуване на чужд труд, посредническа или предприемаческа дейност;

8. други суми и имоти, получени в нарушение на нормативни актове, извън случаите по предходните точки.

Чл. 59. Размерът на нетрудовите доходи, придобити по чл. 33, ал. 1 от закона, се определя, като се изхожда от цената, по която е придобит имотът, и действителната цена, по която е извършено прехвърлянето му, а не от посочената цена в нотариалния акт за прехвърляне на имота. При определяне размера на нетрудовия доход се изхожда от цената, по която държавата е продавала недвижими имоти от същия вид към момента на прехвърлянето.

Чл. 60. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) Укрити по смисъла на чл. 32 от закона са както законните доходи, за които изобщо не е подадена декларация за облагане, така и тия, които са посочени в подадената декларация в по-нисък от действителния им размер.

(2) За незаконните доходи по чл. 31 и за нетрудовите доходи по чл. 33, които се присъждат в полза на държавата по чл. 36 от закона, не се дължат данъци, а заплатените определени данъци се приспадат от незаконните и нетрудовите доходи.

Чл. 61. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Съгласно чл. 34, ал. 1 от закона счита се до доказване на противното, че е получен доход по чл. 31, 32 и 33, когато стойността на имуществото или разходите явно превишават доходите, получени законно от гражданина и от членовете на домакинството му, и приноса от неговия и техния личен труд.

(2) Законни доходи по смисъла на чл. 34, ал. 1 са:

1. трудовите възнаграждения, получавани от лицето и членовете на домакинството му;

2. получени хонорари, награди, помощи и други;

3. печалби от облигации от държавни заеми, Държавната лотария и Спортния тотализатор;

4. получени суми чрез преводи от чужбина;

5. дарения, направени със средства от трудови доходи;

6. доходи от законни наеми;

7. суми и имоти, получени от наследство по закон и завещание, освен ако наследството е придобито от нетрудови доходи;

8. други допустими от закона доходи.

(3) Стойността на имуществото на гражданина по чл. 34, ал. 1 от закона обхваща общата стойност на отделните обекти по алинея 2 от същия член. Тя се определя по реда на чл. 34, ал. 3 от закона.

(4) Към имуществото по чл. 34, ал. 1 се прибавят и сумите или имотите по чл. 45, ал. 1 от закона, когато принадлежат на същото лице.

Чл. 62. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Размерът на нетрудовите доходи по чл. 31, 32 и 33 от закона се установява, като от доходите по алинея 2 на предходния член се приспадат разходите за издръжка на домакинството на лицето - храна, облекло, комунални услуги, данъци и такси, разходи за културни нужди, както и за покупка на вещи, непопадащи под ал. 2 на чл. 34 от закона за обикновените лични и домакински нужди на собственика и членовете на неговото домакинство и други. Полученият остатък от дохода се сравнява с наличното имущество по чл. 34, ал. 2 от закона, както и с направените разходи по ал. 1, т. 2 на същия член.

(2) Когато се получи значителна по размер разлика, която превишава доходите, получени законно от лицето и членовете на домакинството му, както и приноса от личен труд по чл. 61, по отношение на нея трябва да се приложи чл. 36 от закона, като тя се присъди в полза на държавата.

Чл. 63. Когато е установено, че са придобити нетрудови доходи по чл. 31 или 33 от закона, те се присъждат в полза на държавата на основание чл. 36 от закона и когато не е установена разлика между наличното имущество и придобитите доходи.

Чл. 64. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) В имуществото по чл. 34 от закона се включват и:

1. имуществата, придобити от членовете на домакинството на лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39 от закона, освен ако те докажат, че придобиването не е станало с доходи, посочени в чл. 31, 32 и 33;

2. имуществата, които лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39 от закона, е прехвърлило на членовете на своето домакинство, освен ако те докажат, че са ги придобили възмездно.

(2) Срещу членовете на домакинството на лицето, които имат самостоятелни доходи и за които се приложат т. 1 и 2 на предходната алинея, може да се образуват отделни преписки по глава III от закона, ако са налице основания за това.

(3) Когато има данни, че лицето, срещу което е образувана преписка по чл. 39 от закона, е прехвърлило придобити от него имущества на други лица, които не са членове на домакинството му, срещу тях прокурорът предявява иск по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите пред съда за признаване на сделките за недействителни. До решаване на спора се спира производството по чл. 43, ал. 1 от закона (чл. 35, т. 2 от закона).

Чл. 65. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Придобитите доходи по чл. 31, 32 и 33 след 18 април 1948 г. се търсят и когато наказателната, гражданската и административната отговорност за нарушаване на закона във връзка с придобиването им е погасена по давност.

Чл. 66. От доходите, подлежащи на присъждане в полза на държавата, съгласно чл. 36 от закона се приспадат присъдените вече суми по наказателни и граждански дела, които са водени срещу същото лице.

Чл. 67. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г. и бр. 61 от 1988 г.) (1) Председателят и членовете на комисията по чл. 38, ал. 1 от Закона са постоянни и могат да бъдат заменявани с други само когато има наложителни причини за това.

(2) При дълготрайно отсъствие на някой от членовете на комисията поради отпуск по болест, годишен отпуск или служебна командировка той може да бъде заместен в заседанията на комисията от друго лице, определено от неговия ръководител да го замества.

Чл. 67а. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г., изм. - ДВ, бр. 61 от 1988 г.) (1) Съставът на помощните групи се определя от комисията съвместно с председателя на изпълнителния комитет на общинския народен съвет или кмета и с началника на общинското управление на Министерството на вътрешните работи.

(2) Комисията определя обществените и стопанските организации, чиито представители ще участвуват в помощните групи.

Чл. 67б. (Нов - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Длъжностните лица, които не изпълняват задълженията си по чл. 38а от закона, носят дисциплинарна отговорност по чл. 188 от Кодекса на труда.

Чл. 68. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) Комисията заседава при участие най-малко на две трети от нейните членове.

(2) Отстраняване на членове на комисията от участие в заседанията й става по реда на чл. 12 и следващите от Гражданския процесуален кодекс. В тези случаи за член на комисията се привлича лицето, определено по реда на чл. 67, ал. 4 да замества отстранения член.

Чл. 69. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Всички държавни, кооперативни и обществени органи и организации и гражданите изпращат сведения за доходи по чл. 31-33, както и за придобитите имущества по чл. 35 от закона до комисията или до помощната група, в района на които е местожителството на лицето.

(2) Ако сведенията за нетрудови доходи постъпят в друга комисия или помощна група, те се препращат в 7-дневен срок на компетентната комисия по ал. 1.

Чл. 70.(Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Постъпилите в комисията писмени сведения се образуват в преписки на името на съответните лица, които се завеждат под номер в специален регистър при съответния общински комитет за държавен и народен контрол. Ако допълнително за същите лица постъпят нови сведения, те се прилагат към образуваната вече преписка. За едно лице не могат да се образуват повече от една преписка.

По анонимни донесения не се образуват преписки, а комисията може по свой почин да образува преписка.

(2) Когато комисията образува преписка по свой почин, за образуването й се взема решение. Извлечение от протоколното решение се завежда в регистъра.

(3) Преписка може да се образува и по устни сведения, дадени от граждани пред член на комисията. Тези сведения се вписват в протокол, съставен за целта от член на комисията, който се завежда в регистъра.

(4) Когато при разглеждане от комисията на постъпили сведения за едно лице се установи, че са реализирани нетрудови доходи по чл. 31 и 33 и от друго лице или други лица, както и че са придобити имущества по чл. 35 от закона, срещу тези лица се образуват отделни преписки, в които се отбелязва връзката, която съществува с вече образуваните преписки.

(5) Когато в едно сведение се съдържат данни за повече от едно лице, за всяко едно от тях се образува отделна преписка, като се отбелязва връзката между тях, ако съществува такава връзка.

Чл. 71. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1975 г., бр. 53 от 1987 г.) (1) Комисията разглежда изпратените й сведения и сигнали най-късно в едномесечен срок от датата на постъпването им. По всяка преписка председателят на комисията определя докладчик измежду членовете на комисията.

(2) Комисията извършва необходимите проверки и събира доказателства за нетрудовите доходи или възлага събирането им на органите на Министерството на вътрешните работи или на държавния финансов контрол, като дава задължителни указания.

(3) Комисията или овластен от нея член изисква задължително от лицето, срещу което е образувана преписка за нетрудови доходи по чл. 34, и от лицата по чл. 35, когато са пълнолетни, писмена декларация за обстоятелствата по чл. 40б, ал. 1 от закона.

(4) Извън случаите по ал. 3 писмена декларация за нетрудовите доходи по чл. 31, 32 и 33 от закона може да бъде поискана по преценка на комисията, прокурора или съда.

(5) Когато в производството по образувана от прокуратурата преписка има събрани достатъчно доказателства за нетрудови доходи по чл. 34, прокурорът може да изисква декларация по чл. 40б, ал. 1 от закона, без да изпраща преписката на комисията.

(6) Органите, на които са възложени задачи по извършване на проверки и събиране на доказателства, са длъжни да ги изпълняват в определения от комисията срок. Продължение на срока може да се даде само от комисията.

(7) Ако комисията прецени, че исканите доказателства не са събрани или че събраните доказателства са непълни, тя може да върне преписката на органа, на който е възложила събирането им, като посочи какви допълнителни доказателства и в какъв срок следва да бъдат събрани. Указанията на комисията са задължителни.

(8) Комисията разглежда преписката на заседания най-късно 14 дни след завършване на проверките и събиране на необходимите доказателства.

Чл. 72. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Когато от събраните доказателства не се установява лицето да е придобило нетрудови доходи по чл. 31-33 от закона, комисията прекратява преписката с решение.

(2) Когато комисията установи, че общият размер на нетрудовия доход е незначителен, тя прекратява преписката освен ако нетрудовият доход е резултат на престъпление, на грубо нарушаване на социалистическия морал или друг закон предвижда отнемането на този доход.

(3) Ако след щателна преценка на събраните доказателства по преписката се установи, че има основание за присъждане на доходи по чл. 31-33 в полза на държавата, комисията прави предложение до окръжния прокурор за предявяване на иск по чл. 42 от закона.

(4) За заседанията на комисията се води протокол за всяка преписка поотделно, който се подписва от присъствалите на заседанието членове. Решенията на комисията по ал. 1 и 2 се вземат, мотивират и подписват по начина, указан в чл. 41, ал. 2 от закона.

(5) Решенията за прекратяване на преписката нямат сила на присъдено нещо. Комисията може по свой почин или поради постъпили нови сведения, когато има достатъчно основание, да възобнови преписката и да я разгледа отново.

(6) Комитетът за държавен и народен контрол при Министерския съвет може да нареди да бъде възстановена прекратена преписка и да даде указания до комисията за последващите действия по преписката.

(7) Когато някой от членовете на комисията не е съгласен с решението на комисията за прекратяването на преписката, той може да изложи съображенията си пред Комитета за държавен и народен контрол при Министерския съвет.

(8) Прекратените преписки се съхраняват в съответния общински комитет за държавен и народен контрол.

Чл. 73. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Окръжният прокурор може да събира допълнителни доказателства по изпратена му от комисията преписка (чл. 42, ал. 1, т. 2 от закона) чрез органите на Министерството на вътрешните работи и на държавния финансов контрол.

Чл. 74. Търсенето на отговорност по глава III от закона не изключва възможността за търсене на наказателна или административна отговорност от лицето.

Чл. 75. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Равностойността на имотите, която се присъжда съгласно чл. 43, ал. 3 от закона, се определя към деня на произнасяне решението от окръжния съд. Когато се установи, че имуществото е продадено на по-висока цена, присъжда се тя.

Чл. 76. Решението на окръжния съд по предявения от окръжния прокурор иск може да се обжалва пред Върховния съд от страните по делото по реда, предвиден в Гражданския процесуален кодекс. Преглед по реда на надзора или отмяна на влязло в сила решение може да се иска по предвидения в същия кодекс ред.

Чл. 77. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Препис от влязлото в сила решение се изпраща в 14-дневен срок на финансовия орган на общинския народен съвет, който осигурява актуването и изземването на отнетите в полза на държавата имоти най-късно в едномесечен срок от получаване на преписа от решението.

(2) За присъдената сума съдът издава в срока по предходната алинея изпълнителен лист, който се изпраща на общинския народен съвет по местожителството на длъжника. Сумата се събира от финансовите органи при народните съвети по реда, установен за събиране на държавните вземания.

Чл. 78. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) (1) В срока по чл. 77 окръжният съд изпраща препис от влязлото в сила решение и на окръжния, а за гр. София на районния прокурор, който контролира изпълнението на решението.

(2) Всеки от органите по чл. 77 уведомява окръжния, а за гр. София районния прокурор за завземането на отнетите имоти и за събиране на присъдените суми.

Чл. 79. (1) Отнемане на имоти изцяло или отчасти се извършва във всички случаи, в които той е придобит чрез нетрудови доходи по чл. 31 и 33, ал. 1, съответно когато част от него е придобита в резултат на такава дейност.

(2) Когато с получени чрез нетрудови доходи по предходната алинея средства са придобити недвижими или движими имоти, те също се отнемат в полза на държавата. Ако част от средствата, срещу които е придобит имотът по предходното изречение, са получени незаконно или по чл. 33, ал. 1, отнема се съответстващата им идеална част от имота. Съдът винаги отнема цели имоти, вместо идеални части, когато има възможност да се направи това. Жилището на лицето подлежи последно на отнемане, освен ако е установено, че е придобито с доходите по чл. 31 и 33, ал. 1 от закона.

(3) Недвижими и движими имоти, за които е установено по безспорен начин, че са придобити със законни доходи, не се изземват. Върху тях може да се насочи принудително изпълнение за събиране вземането на държавата съгласно чл. 37, ал. 1, т. 2 от закона.

Чл. 80. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) Писмените декларации по чл. 40б, ал. 1 и 2 от закона се подават в определен от комисията, прокурора или съда срок, който не може да бъде по-кратък от петнадесет и по-дълъг от шестдесет дни.

Чл. 81. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Обезпечаването по чл. 44 от закона става с решение на комисията, постановление на прокурора или заповед на съда, които са задължителни за адресатите.

Чл. 82. (1) Равностойността на имуществата и доходите по чл. 45, ал. 1 от закона се определя според стойността на имотите и размера на вземанията на държавата към деня на внасяне на сумите, но не по-малко от цената, получена от лицето по време на възмездното им прехвърляне, ако е извършено такова прехвърляне.

(2) Ако лицето внесе или отстъпи имуществото само срещу част от вземането на държавата, за остатъка се образува производство по тази глава.

Чл. 83. (1) Деклариране на притежаваните от гражданите и членовете на семействата им недвижими имоти по глава първа от закона се извършва съгласно чл. 46, ал. 1 от него, когато са:

1. повече от един жилищен имот, включително и притежавани две самостоятелни жилища с обща площ до 120 кв. м;

2. повече от един вилен имот, включително право на ползуване върху изоставен или пустеещ държавен имот;

3. жилище със застроена площ над 120 кв. м;

4. вила със застроена площ над 60 кв. м;

5. вила на повече от етаж и половина;

6. ателиета, магазини, работилници и складове;

7. селскостопански имот извън строителните граници на населените места и вилните зони (чл. 12 и 13 от закона), както и имотите по чл. 5, ал. 3 от закона, когато са с площ над 1200 кв. м;

8. повече от един гараж в местоживеенето, повече от един гараж във вилен парцел и гаражи извън тях;

9. жилище, притежавано от ненавършило пълнолетие лице, съгласно чл. 2, ал. 3 от закона;

10. парцел, принадлежащ на гражданина, на членовете на семейството, върху който е учредено право на строеж, надстрояване или пристрояване в полза на трети лица, ако този парцел е в повече от един жилищен, съответно един вилен имот.

(2) Счита се, че се притежава повече от един имот от един и същ вид (жилищен, вилен, ателие), когато се притежават два или повече цели имоти, цял имот и идеални части от друг имот или други имоти, а също така, когато се притежават само идеални части от два или повече имота от същия вид, освен ако са от жилища, които общо не превишават 120 кв. м застроена площ.

(3) За сгради и помещения в сгради, които са оставени на изживяване, това се отбелязва в декларацията.

Чл. 84. Гражданите са длъжни да декларират съгласно чл. 46, ал. 1 от закона и притежаваните от тях права на строеж, надстрояване и пристрояване, когато тия права сами или заедно с притежаваните в собственост други имоти от същия вид са над размерите по глава I от закона. Деклараторът посочва кой е собственикът на имота, върху който притежава такова вещно право.

Чл. 85. Гражданите са длъжни съгласно чл. 46, ал. 1 от закона да декларират и владените от тях чужди недвижими имоти. Владелецът посочва кой е собственикът на имота, когато той му е известен. Собственикът - физическо лице също е длъжен да декларира този имот, когато е повече от един жилищен или вилен имот.

Чл. 86. (1) Съгласно чл. 46, ал. 2 от закона гражданите са длъжни да декларират в тримесечен срок и постройките, които са в строеж, извършван лично от тях, чрез жилищно-строителна кооперация, от държавата или по друг начин, макар и собствеността върху постройката да не е още придобита, ако строящите се имоти отделно или заедно с останалите, притежавани от гражданина и членовете на семейството му имоти, превишават размерите по глава първа на закона.

(2) Постройки в строеж се считат тези, на които са излети или иззидани основите.

Чл. 87. (1) По чл. 47, ал. 1 от закона се подават декларации от гражданите и членовете на семействата им, когато новопридобитите имоти заедно с притежаваните от тях други имоти от същия вид надхвърлят размерите по глава първа от закона.

(2) По чл. 47, ал. 2 от закона се прави уведомление (деклариране) за всички придобити имоти, включително когато лицето придобива единствен жилищен или вилен имот.

(3) (Нова - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Срокът за подаване на декларации тече от придобиването на имотите или от узнаването, ако са придобити по наследство, а за притежаваните от съпрузите имоти - от сключване на брака.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г., бр. 61 от 1988 г.) (1) Декларациите и уведомленията по предходните разпоредби се подават в общинския народен съвет, или определени от неговия изпълнителен комитет кметства, по местожителството на декларатора. Декларации се подават по образец и в брой, определени от министъра на финансите.

(2) Декларациите се съхраняват от финансовите органи при съответния общински народен съвет или кметство.

Чл. 89. (1) (Изм. - ДВ, бр. 53 от 1987 г.) Членовете на едно семейство, които притежават повече от един жилищен или вилен имот или друг имот подават обща декларация, в която посочват имотите, които принадлежат на един от членовете на семейството или са собственост на всички или на част от тях.

(2) Когато съпрузите имат различно местожителство, декларацията се подава по местожителството на съпруга.

(3) Когато ненавършилите пълнолетие лица не са встъпили в брак и имат различно местожителство от това на родителите си, декларацията се подава по реда на предходната алинея.

Чл. 90. Имотите на ненавършили пълнолетие лица, чиито родители са разведени, се вписват в декларацията на родителя, на когото е предоставено упражняването на родителските права.

Чл. 91. Декларациите за лица, които са поставени под пълно запрещение, се подават по тяхното местожителство от настойника, а за поставените под ограничено запрещение - от тях и попечителя. По същия ред се подават декларациите за имотите на ненавършилите пълнолетие лица, чиито родители са починали.

Чл. 92. Гражданите не подават декларации за имотите, за които в срока за деклариране направят отказ от правото си на собственост по реда на чл. 100 от Закона за собствеността.