ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА
Обн. ДВ. бр.47 от 15 Юни 1973г., изм. ДВ. бр.20 от 11 Март 1975г., изм. ДВ. бр.74 от 26 Септември 1975г., изм. ДВ. бр.15 от 21 Февруари 1989г., изм. ДВ. бр.72 от 24 Август 1993г., изм. ДВ. бр.42 от 27 Май 1997г., отм. ДВ. бр.31 от 14 Април 2000г.
Отменен с параграф единствен, т. 5 на Постановление № 50 на Министерския съвет от 5 април 2000 г. за отменяне на нормативни актове на Министерския съвет - ДВ, бр. 31 от 14 април 2000 г.
I. ОСНОВНИ ПОЛОЖЕНИЯ
1. Този правилник се издава въз основа на чл. 15 от Закона за стандартизацията и урежда прилагането му.
2. Стандартизацията има следните основни задачи:
1) Установява минималните изисквания за качеството, за дълготрайността и надеждността на продукцията, както и методите и средствата за нейното изпитание и контрол.
2) Определя, типизира и унифицира главните параметри и характеристики на изделията, на техните възли и детайли и на технологичната екипировка.
3) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Улеснява и ускорява специализацията и кооперирането на производството.
4) Установява единна терминология, означения и величини в областта на науката и техниката и в отрасли на народното стопанство.
5) Ускорява внедряването на нова техника, технология, комплексна механизация и автоматизация в производството.
6) Съкращава номенклатурата на продукцията до икономически целесъобразния минимум.
7) Съдействува да се съкращават сроковете за проектиране и усвояване производството на новите видове продукция.
8) Съдействува за рационално използуване на суровините, материалите, електроенергията и горивата.
9) Унифицира техническите условия за изработване, опаковане, маркиране, съхраняване и транспорт, нормите и правилата за технически контрол, методите за изпитване и приемане, единиците за измерване, означенията и символите на продукцията.
10) Съдействува за увеличаване производителността на труда и за намаляване себестойността на продукцията.
11) Установява общите правила за оформяне на техническата документация, нормите и методите за изчисляване, конструиране и проектиране.
12) Установява норми и правила за охрана на труда и за опазване здравето на населението.
3. Стандартизацията трябва да бъде перспективна и комплексна, да разкрива широки възможности за технически прогрес и да въздействува за неговото прилагане.
4. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 1975 г.) Стандартизационните документи в Република България съгласно Закона за стандартизацията са: български държавни стандарти (БДС), стандарти на СИВ (СТ на СИВ), придобили силата на българските държавни стандарти (БДС), отраслова нормала (ОН) и заводска нормала (ЗН).
5. В българските държавни стандарти, в отрасловите и заводските нормали се залагат показатели, стойности на показателите, изисквания, характеристики и пр., които осигуряват съвременно равнище и конкурентноспособност на продукцията.
5а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 1975 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
6. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 1975 г., бр. 72 от 1993 г.) Стандартите на международните, европейските и други регионални органи и организации по стандартизация, които отговарят на интересите на Република България, се въвеждат в български държавни стандарти по установен от Комитета по стандартизация и метрология ред.
7. (Изм. - ДВ, бр. 74 от 1975 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
8. (Изм. - ДВ, бр. 15 от 1989 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
9. Когато по обективни причини някои от изискванията на стандартите и нормалите не могат да се изпълняват от производителя в течение на известен период или за определено количество на дадена продукция или в случаите на технически обосновани изисквания от страна на потребителите, изгодни за народното стопанство, органите, които утвърждават стандартите и нормалите, могат да разрешат отклонение от предвидените изисквания за определен период, но не по-голям от една година, или за определено количество от продукцията или да отсрочат влизането на стандартите или нормалите в сила.
10. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
11. Отклоненията от отрасловите нормали се регистрират в Комитета по стандартизация и метрология.
12. Решения за отклонения от изискванията на стандартите и нормалите по отношение на показатели, които имат санитарно-хигиенно, диагностично, лечебно и профилактично значение, се вземат, след като по този въпрос се произнесе Министерството на здравеопазването, а за ветеринарни цели - Министерството на земеделието, становищата на които са задължителни.
13. Редът и условията за даване отклонения от изискванията на държавните стандарти се установяват от Комитета по стандартизация и метрология.
14. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) За продукция с непрекъснат цикъл на производство, която има особено важно значение за народното стопанство, в случай че настъпи изменение в качеството поради авария или бедствия, Държавният комитет за стандартизация дава допустимо отклонение в срок от 24 часа след получаване на искане от съответното ведомство по установения ред.
15. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Предназначената за износ продукция може да бъде с показатели, различни от показателите, определени в български държавни стандарти и отраслови нормали, когато това е записано в договорите и не противоречи на интересите на страната.
16. За вносните суровини, материали, комплектовка, машини и стоки за широко потребление са задължителни най-малко параметрите и изискванията по качеството на българските държавни стандарти и отрасловите нормали.
17. (Доп. - ДВ, бр. 20 от 1975 г.) По отношение на вносните суровини, материали и полуфабрикати с разрешение на Комитета по стандартизация и метрология се допуска отклонение от изискванията на българските държавни стандарти или отрасловите нормали, при доказана изгода за страната, със съгласието на потребителите и при условие, че с тях се осигурява производството на готова продукция, която отговаря на изискванията на българските държавни стандарти или отраслови нормали. Измененията в изискванията за качеството се отразяват в договора с потребителите и се предоставят на контролните органи за ползуване.
18. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1975 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
19. Вносът на диагностични и лекарствени средства и медицинска техника за хуманни цели, за които няма български държавен стандарт, отраслова нормала или статия в действуващата фармакопея в НРБ, се разрешава само от Министерството на здравеопазването и се контролира от същото министерство, а на лекарствени средства и уреди за ветеринарни цели - от Министерството на земеделието.
20. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
21. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
22. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Търговците не могат да предлагат продукция и услуги за използване по предназначение, ако те не отговарят на стандартите по отношение на изискванията за безопасност, опазване на околната среда, живота и здравето на хората.
23. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Продажбата на продукция, която не отговаря на изискванията на стандартите и е недопустимо да се използва по предназначение, но може да се оползотвори за други цели, без да се нарушават изискванията за безопасност, опазване на околната среда, живота и здравето на хората, се допуска при условие, че стоката се придружава с точна и ясна информация за нейното ново предназначение и е етикетирана или подпечатана със знак "Нестандартно! Не трябва да се използва по предназначение.
24. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) За продажбата и вноса на продукция, която не отговаря на изискванията на стандартите и е без разрешение за отклонение от тях, Комитетът по стандартизация и метрология може да налага санкции съобразно предоставените му права.
25. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1975 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
26. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1975 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
27. Не се допускат продажбата и използуването на лекарствени средства, които не отговарят на изискванията на българските държавни стандарти и отраслови нормали, на действуващите в страната фармакопеи или на решенията на Министерството на здравеопазването или на Министерството на земеделието.
II. ОРГАНИ ПО СТАНДАРТИЗАЦИЯ
28. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1975 г., изм., бр. 72 от 1993 г.) Комитетът по стандартизация и метрология е орган за държавно управление на стандартизацията.
29. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) (1) При Комитета по стандартизация и метрология се създават национални експертни съвети по стандартизация като негови съвещателни органи.
(2) При министерствата и ведомствата се създават ведомствени експертни съвети по стандартизация като техни съвещателни органи.
(3) Председателите и членовете на експертните съвети по стандартизация се определят ежегодно със заповед на председателя на Комитета по стандартизация и метрология, съответно на ръководителя на министерството (ведомството).
30. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) При Комитета по стандартизация и метрология се създават технически комитети по стандартизация (ТК) като негови нещатни работни органи, в работата на които участват заинтересувани юридически и физически лица. Принципите, условията и редът за създаването и дейността на ТК се определят в наредба, издадена от Министерския съвет.
31. (Изм. -ДВ, бр. 20 от 1975 г.) Дейността по стандартизация в министерствата, другите ведомства и стопанските организации се извършва от отделните звена.
32-36. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
III. ОСНОВНИ ЗАДАЧИ И ПРАВА НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ И СТОПАНСКИТЕ ОРГАНИ В ОБЛАСТТА НА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА
37. (1) (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1975 г., ДВ, бр. 74 от 1975 г., изм, бр. 72 от 1993 г.) Комитетът по стандартизация и метрология:
1. организира, координира и ръководи дейността по стандартизация в страната; 2. (Изм. - ДВ, бр. 42 от 1997 г.) Разработва основните насоки за развитие на стандартизацията, координира и участва в оценяване съответствието на продуктите с изискванията за опазване на живота и здравето на хората, на околната среда, животните и растенията, определени в български държавни стандарти и нормативни актове (изисквания за безопасност). Условията и редът за оценяване на съответствието с изискванията за безопасност се определят в наредба, издадена от Министерския съвет.
3. организира дейността по разработването и утвърждава, регистрира, издава и разпространява българските държавни стандарти. Регистрира отрасловите нормали;
4. дава тълкувания по прилагането на българските държавни стандарти;
5. представлява Република България в международните и регионалните организации по стандартизация. Осигурява участието на Република България в разработването и съгласуването на проектостандартите на международните и регионалните организации по стандартизация и на предложенията за тяхното преразглеждане, изменяне или отменяне;
6. поддържа националния информационен фонд от български държавни стандарти и отраслови нормали и от постъпили международни, регионални и чуждестранни стандарти. Предоставя информация за ползване по ред, установен от председателя на Комитета по стандартизация и метрология.
(2) (Точка 20 става ал. 2 - ДВ, бр. 20 и бр. 74 от 1975 г.) Разпорежданията на Комитета по стандартизация и метрология в областта на стандартизацията са задължителни за министерствата и ведомствата, стопанските организации, институти и др.
38. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Министерствата и ведомствата:
1) организират, координират, ръководят и контролират работата по стандартизацията в своята система;
2) (отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.);
3) (отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.);
4) (отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.);
5) (отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.);
6) утвърждават отрасловите нормали и ги изпращат за регистриране в Комитета по стандартизация и метрология;
7) дават тълкувания по прилагането на утвърдените от тях отраслови нормали. За съвместно утвърдените отраслови нормали тълкуването се прави съвместно от тези, които са ги утвърдили;
8) издават и разпространяват отрасловите нормали;
9) контролират прилагането и спазването на влезлите в сила БДС и нормали.
39. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Юридическите лица утвърждават заводски нормали.
40-41. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
IV. ПЛАНИРАНЕ НА СТАНДАРТИЗАЦИЯТА (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
42-46. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
V. ИЗРАБОТВАНЕ И СЪГЛАСУВАНЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ СТАНДАРТИ И НОРМАЛИТЕ
47. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) (1) Проектите за държавни стандарти се изработват от юридически и физически лица, както в рамките на ТК, така и извън тях.
(2) Проектите на отраслови нормали се изработват от юридически и физически лица.
48. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
49. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Проектите за държавни стандарти и отраслови нормали се съгласуват задължително от министерствата, в чиято система е изработен стандартизационния документ, със заинтересуваните ведомства-потребители и със съответните компетентни държавни органи по отношение на санитарно-хигиенни изисквания, противопожарна защита, техническа безопасност и др.
50. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Министерствата, ведомствата и др., на които е изпратен проект за съгласуване, са длъжни да представят писмено мотивирано мнение, подписано от съответния ръководител, в срок най-късно 25 дни от датата на получаването. В противен случай се счита, че съответното министерство, ведомство, орган и др. е съгласно с проекта и няма бележки.
51. За отраслова нормала, която се утвърждава съвместно от няколко министерства (ведомства), е необходимо да се получи пълно съгласие между техните ръководители. Ако не се постигне съгласие, спорът се отнася за решаване в Комитета по стандартизация и метрология.
52. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Проектите за български държавни стандарти, разработени от юридически или физически лица от системата на дадено министерство или ведомство или по негова поръчка, се разглеждат или одобряват от ведомствени експертни съвети по стандартизация, подписват се от съответния ръководител и се внасят за утвърждаване от Комитета по стандартизация и метрология.
53. Отрасловите нормали се утвърждават от ръководителя на министерството или ведомството, след като бъдат приети от ведомствения съвет по стандартизация.
54. (Изм. - ДВ, бр. 20 от 1975 г., отм., бр. 72 от 1993 г.)
55. Изработването на проектостандарти и проектонормали от институтите и организациите на бюджетна издръжка за собствената им продукция се счита за служебно задължение и не се заплаща.
56. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Комитетът по стандартизация и метрология, министерствата и ведомствата могат да възлагат с договор на юридически и физически лица изработването или рецензирането на стандарти и нормали, както и изпълнението на други дейности, свързани със стандартизацията.
57. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Колективи и отделни специалисти, изработили проекти за стандарти и нормали, чието внедряване носи на народното стопанство значителен икономически ефект, и специалисти, които са изработили служебно трудни и с голямо значение за народното стопанство стандартизационни документи или са допринесли за изпълнение на плановите задачи по стандартизацията, се награждават от фонд "Наука и научни изследвания", или от други източници с подобно предназначение.
58. Задачата по стандартизацията не се счита за изпълнена, докато по нея не е взето окончателно решение от компетентния орган.
VI. РАЗГЛЕЖДАНЕ И УТВЪРЖДАВАНЕ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ СТАНДАРТИ И НОРМАЛИТЕ
59. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) (1) Постъпилите в Комитета по стандартизация и метрология проекти на български държавни стандарти се разглеждат и одобряват от националните експертни съвети по стандартизация.
(2) Проектите на български държавни стандарти, изработени в техническите комитети по стандартизация, се разглеждат и одобряват от тях.
(3) Одобрените проекти на стандарти се проверяват за съответствие със законодателството и за единство и липса на противоречие помежду им.
(4) Одобрените и проверени проекти на БДС се утвърждават с решение на председателя на Комитета по стандартизация и метрология.
60. Докладчици по разглежданите проекти и предложения в отрасловите съвети по стандартизация при Комитета по стандартизация и метрология са авторите на проектостандартите, които са ги внесли.
61. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Проектите на български държавни стандарти, несъответстващи на изискванията, посочени в чл. 59, ал. 3, се връщат на вносителя.
62. Утвърдените стандарти могат да се обжалват от ръководителите на заинтересуваните министерства или ведомства пред председателя на Комитета по стандартизация и метрология в едномесечен срок от датата на обнародването им в Държавен вестник или от датата на получаване писмо от Комитета по стандартизация и метрология за изменения, допълнения и еднократни отклонения.
63. Обжалването не спира действието на стандарта или на взетото решение за изменение, допълнение или еднократно отклонение от стандартите.
64. Копие от утвърдения стандарт се изпраща от Комитета по стандартизация и метрология на автора и на главния потребител не по-късно от 15 дни след утвърждаването му.
65. Отрасловите нормали се разглеждат и приемат от ведомствата по реда, предвиден за българските държавни стандарти. Приетите от ведомствения съвет по стандартизация отраслови нормали се утвърждават от ръководителя на съответното министерство или ведомство.
66. Когато прилагането на отраслова нормала засяга няколко ведомства, тя се утвърждава съвместно от ръководителите на тези ведомства в 10-дневен срок от приемането й от ведомствения съвет.
67. (Изм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.) Отрасловите нормали за лекарствени средства за хуманни цели се утвърждават от министъра на здравеопазването, а за лекарствени средства за ветеринарни цели - от министъра на земеделието.
68. Нерегистрирани в Комитета по стандартизация и метрология отраслови нормали са недействителни.
69. Оформяването, означаването, регистрирането и класифицирането на българските държавни стандарти, на отрасловите и заводските нормали става съгласно с разпорежданията на Комитета по стандартизация и метрология.
VII. ЗАМЕНЯНЕ, ИЗМЕНЕНИЯ, ДОПЪЛНЕНИЯ,
ВРЕМЕННИ ОТКЛОНЕНИЯ ИЛИ ОТМЕНЯНЕ НА
СТАНДАРТИТЕ И НОРМАЛИТЕ
70. Държавните стандарти и нормалите се преглеждат, заменят, изменят или допълват системно с цел да се привеждат в съответствие с изискванията на науката, практическия опит и съвременните наши и чуждестранни постижения.
71. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
72. Заменените, измененията, допълненията, временните отклонения или отмяната на държавните стандарти и нормалите се извършват от органите, които са ги утвърдили, по реда и условията, предвидени за изработването им.
73. (Отм. - ДВ, бр. 72 от 1993 г.)
VIII. ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
74. Произведените суровини, материали, полуфабрикати и готова продукция до деня на действието на стария стандарт се реализира като стандартни.
75. Произведените по стария стандарт многооборотни опаковки се използуват до пълното им амортизиране, когато това е възможно технически.
76. На членовете на съветите по стандартизация към Комитета по стандартизация и метрология и на други лица, взели участие в заседания на тези съвети в извънработно време, се заплаща възнаграждение, чийто размер се определя със заповед на председателя на КСМ. Средствата за заплащане на тези възнаграждения се предвиждат в бюджета на Комитета по стандартизация и метрология.
77. На членовете на съветите по стандартизация към министерствата и ведомствата и на други лица, взели участие в заседанията на тези съвети в извънработно време, се заплащат възнаграждения, чийто размер се определя от съответния ръководител. Средствата за изплащането на тези възнаграждения се предвиждат в бюджетите на министерствата и ведомствата.
78. Всички държавни органи и организации и длъжностни лица са длъжни да оказват съдействие на органите по стандартизация при изпълнение на техните служебни задачи.
79. Лабораториите и институтите изпълняват с предимство възложените им задачи, свързани с проверката на качеството на продукцията, на държавните стандарти и отрасловите нормали, и предават незабавно резултатите на органите по стандартизация. Извършената от тях работа се заплаща от производителя, чиято продукция се проверява.
80. Нарушителите на българските държавни стандарти и на нормалите, на договорните изисквания за качеството на стоките за износ или на установените изисквания от Министерския съвет във връзка с качеството на стоките, съгласно с чл. 14 от Закона за стандартизацията, се наказват с глоба до 400 лв., ако деянието не съдържа признаци на престъпление.
Нарушенията се установяват с актове, въз основа на които се издават наказателни постановления от органите и по реда, посочен в чл. 14 от Закона за стандартизацията.