Държавен вестник, брой 44 от 7.VI

Преамбюл

Държавите - страни по тази Конвенция,

считайки, че незаконните актове, насочени против безопасността на гражданската авиация, застрашават безопасността на лицата и имуществата, сериозно засягат експлоатацията на въздушните линии и подкопават доверието на народите в света в безопасността на гражданската авиация,

считайки, че наличието на такива актове предизвиква сериозна загриженост,

считайки, че с оглед предотвратяването на тези актове е необходимо спешно да се предвидят съответните мерки за наказване на техните извършители,

се споразумяха за следното:

Член 1

1. Извършва престъпление всяко лице, което незаконно и умишлено:

а) извърши акт на насилие срещу лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако този акт е от естество да застраши безопасността на това въздухоплавателно средство;

b) разрушава въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или причинява повреди на такова въздухоплавателно средство, които го правят негодно за полет или са от естество да застрашават сигурността му в полет;

c) по какъвто и да е начин поставя или съдейства за поставянето в едно въздухоплавателно средство в експлоатация на устройство или вещество, което може да разруши споменатото въздухоплавателно средство или да му причини повреди, които го правят негодно за полет или които са от естество да застрашават сигурността му в полет;

d) разрушава или поврежда въздухоплавателното оборудване или се намесва в неговото функциониране, ако което и да е от тези действия е от естество да застраши сигурността на въздухоплавателното средство в полет;

e) съобщава информация, за която знае, че е невярна, и с това застрашава сигурността на въздухоплавателното средство в полет.

2. Извършва също така престъпление всяко лице, което:

a) се опитва да извърши едно от престъпленията, изброени в точка 1 на този член;

b) е съучастник на лице, което извършва или се опитва да извърши едно от тези престъпления.

Член 2

За целите на тази Конвенция:

а) едно въздухоплавателно средство се счита в полет по всяко време от момента, когато е завършено натоварването на багажа и качването на пътниците и всички външни врати са затворени, до момента, когато една от тези врати бъде отворена с цел слизане на пътниците и разтоварване на багажа; в случай на принудително кацане се смята, че полетът продължава до момента, когато компетентните власти поемат върху себе си отговорността за въздухоплавателното средство, както и за пътниците и имуществото, намиращи се на борда;

b) едно въздухоплавателно средство се счита в експлоатация от момента, когато персоналът на земята или екипажът започва да го подготвя с оглед изпълнението на определен полет, до изтичането на един срок от двадесет и четири часа след което и да е кацане; периодът на експлоатация при всички случаи продължава през целия период, в който въздухоплавателното средство е в полет, както е определено в точка "а" на този член.

Член 3

Всяка Договаряща държава се задължава да прилага строги наказания за престъпленията, изброени в член 1.

Член 4

1. Тази Конвенция не се прилага за въздухоплавателните средства, използвани от военни, митнически или полицейски служби.

2. В случаите предвидени в букви "а", "b", "c" и "е" на точка 1, член 1, тази Конвенция се прилага независимо от това, дали въздухоплавателното средство изпълнява международен полет или полет по вътрешни линии, само ако:

а) действителното или набелязаното място на излитане или кацане на въздухоплавателното средство се намира извън територията на държавата на регистрация на това въздухоплавателно средство или

b) престъплението е извършено на територията на държава, различна от държавата на регистрация на въздухоплавателното средство.

3. Независимо от точка 2 на този член в случаите, предвидени в букви "a", "b", "c" и "е" на точка 1, член 1, тази Конвенция се прилага също и ако престъпникът или предполагаемият престъпник се намира на територията на държава, различна от държавата на регистрация на въздухоплавателното средство.

4. По отношение на държавите, упоменати в член 9, и в случаите, предвидени в букви "a", "b", "c" и "е" на точка 1, член 1, тази Конвенция не се прилага, ако местата, посочени в буква "a" на точка 2 на този член, се намират на територията на една от държавите, упоменати в член 9, освен ако престъплението е извършено или престъпникът или предполагаемият престъпник се намира на територията на друга държава.

5. В случаите, предвидени в буква "b" на точка 1, член 1, тази Конвенция се прилага само ако въздухоплавателното оборудване се използва за международно въздухоплаване.

6. Разпоредбите на точки 2, 3, 4 и 5 на този член ще се прилагат също и за случаите, предвидени в точка 2 на член 1.

Член 5

1. Всяка Договаряща държава взема необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция по отношение на престъпленията в следните случаи:

а) когато престъплението е извършено на територията на тази държава;

b) когато престъплението е извършено срещу или на борда на въздухоплавателно средство, регистрирано в тази държава;

c) когато въздухоплавателното средство, на борда на което е извършено престъплението, извърши кацане на нейната територия и предполагаемият престъпник е все още на борда;

d) когато престъплението е извършено срещу или на борда на въздухоплавателно средство, наето без екипаж от наемател, чието главно седалище на дейност или ако няма такова, мястото на постоянното му пребиваване е на територията на тази държава.

2. Всяка Договаряща държава взема също така необходимите мерки, за да установи своята юрисдикция по отношение на престъпленията, предвидени в член 1, точка 1, букви "а", "b" и "c" и член 1, точка 2 доколкото тази последна точка се отнася до посочените престъпления, в случая, когато предполагаемият престъпник се намира на нейната територия и когато тя не го предава съгласно член 8 на една от държавите, предвидени в точка 1 на този член.

3. Тази Конвенция не изключва прилагането на наказателна юрисдикция в съответствие с националното законодателство.

Член 6

1. Ако счете, че обстоятелствата го налагат, всяка Договаряща държава, на чиято територия се намира престъпникът или предполагаемият престъпник, осигурява задържането му или взема други мерки за осигуряване присъствието му. Задържането му и другите мерки трябва да се извършват в съответствие със законодателството на дадената държава; те могат да продължават само в течение на времето, необходимо за предприемане на наказателно-процесуални действия или действия за предаване.

2. Тази държава извършва незабавно предварително разследване на фактите.

3. На всяко лице, задържано съгласно точка 1 на този член, се оказва незабавно съдействие да влезе във връзка с най-близкото съответно представителство на държавата, чиято националност то има.

4. Когато една държава задържи едно лице съгласно този член, тя уведомява незабавно държавите, посочени в член 5, точка 1, държавата, чиято националност има задържаното лице, и ако счете това за целесъобразно, всички други заинтересувани държави затова, че лицето е задържано, и за обстоятелствата, послужили като основание за задържането. Държавата, която провежда предварителното разследване, предвидено в точка 2 на този член, съобщава незабавно събраните от нея данни на гореспоменатите държави и посочва дали има намерение да осъществи своята юрисдикция.

Член 7

Договарящата държава, на чиято територия се намира предполагаемият престъпник, ако не го предаде, е длъжна без каквото и да е изключение и независимо от това, дали престъплението е било извършено на нейна територия, да предаде делото на своите компетентни органи, за да се възбуди наказателно преследване. Тези органи вземат своето решение по същия начин, както и за всяко друго тежко престъпление от общ характер, съгласно законите на тази държава.

Член 8

1. Тези престъпления следва да се включат като престъпления, водещи до предаване, предвидени във всеки договор за екстрадиция, сключен между Договарящите държави. Договарящите държави се задължават да включат тези престъпления, водещи до предаване, във всеки договор за екстрадиция, сключен помежду им.

2. Ако Договарящата държава, която обуславя предаването с наличие на договор, получи молба за предаване от друга Договаряща държава, с която няма договор за екстрадиция, тя може по свое усмотрение да счита по отношение на такива престъпления тази Конвенция като правно основание за предаване. Предаването се извършва в съответствие с другите условия, предвидени от законодателството на държавата, към която е отправена молбата за предаване.

3. Договарящите държави, които не обуславят предаването с наличие на договор, в отношенията помежду си разглеждат такива престъпления като престъпления, водещи до предаване, в съответствие с условията, предвидени в законодателството на държавата, към която е отправена молбата за предаване.

4. По отношение на предаването Договарящите държави разглеждат престъплението като извършено не само на местопрестъплението, но също и на територията на държавите, длъжни да установят своята юрисдикция съгласно букви "b", "c" и "d" на точка 1, член 5.

Член 9

Договарящите държави, които създават съвместни въздухоплавателни експлоатационни организации или международни експлоатационни агенции, които експлоатират въздухоплавателни средства, подлежащи на съвместна или международна регистрация, по съответен начин определят за всеки самолет държавата измежду тях, която упражнява юрисдикция и има качеството на държава, в която е регистрирано въздухоплавателно средство за целите на тази Конвенция, и уведомяват за това Организацията за международна гражданска авиация, която предава това уведомление на всички държави - страни по тази Конвенция.

Член 10

1. Договарящите държави в съответствие с международното право и националното законодателство се стремят да вземат всички практически възможни мерки с цел да предотвратят престъпленията, посочени в член 1.

2. Когато вследствие извършване на едно от престъпленията, посочени в член 1, полетът е забавен или прекъснат, всяка Договаряща държава, на чиято територия се намират въздухоплавателното средство, пътниците или екипажът, съдейства на пътниците и екипажа да продължат своето пътуване колкото е възможно по скоро и без забавяне връща въздухоплавателното средство и неговия товар на законните владелци.

Член 11

1. Договарящите държави си оказват възможно най-пълна правна помощ във връзка с наказателно-процесуалните действия, предприети по отношение на тези престъпления. Във всички случаи се прилага законодателството на държавата, към която е отправена молбата.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не влияят върху задълженията, произтичащи от други двустранни или многостранни договори, които уреждат или ще уреждат пълно или частично взаимната правна помощ по наказателните дела.

Член 12

Всяка Договаряща държава, която има основание да счита, че едно от престъпленията, посочени в член 1, ще бъде извършено, в съответствие с националното си законодателство предоставя всяка съответна информация, с която разполага, на онези държави, които тя счита, че са държави, посочени в член 5, точка 1.

Член 13

Всяка Договаряща държава в съответствие с националното си законодателство съобщава на Съвета на Организацията за международна гражданска авиация колкото е възможно по-скоро всяка съответна информация, с която разполага, относно:

а) обстоятелствата на престъплението;

b) действията, предприети съгласно член 10, точка 2;

c) мерките, предприети по отношение на престъпника или предполагаемия престъпник, и в частност, резултатите от каквато и да е процедура по предаване или от която и да е друга съдебна процедура.

Член 14

1. Всеки спор между две или повече Договарящи държави относно тълкуването или прилагането на тази Конвенция, който не може да бъде разрешен чрез преговори, се предава на арбитраж по молба на една от тях. Ако в течение на шест месеца от датата на молбата за арбитраж държавите не са в състояние да постигнат съгласие по въпроса за организиране на арбитраж, по молба на която и да е от тези държави спорът може да се отнесе до Международния съд в съответствие със статута на съда.

2. Всяка държава може при подписването или ратификацията на тази Конвенция или при присъединяването си към нея да заяви, че не се счита обвързана от разпоредбите на горната точка. Другите Договарящи държави не са обвързани от разпорежданията на горната точка по отношение на всяка Договаряща държава, която е направила такава резерва.

3. Всяка Договаряща държава, която е направила резерва в съответствие с горната точка, може да се откаже от тази резерва по всяко време чрез уведомяване на правителствата - депозитари.

Член 15

1. Тази Конвенция ще бъде открита за подпис в Монреал на 23 септември 1971 г. от държавите, участвали в Международната конференция по въздушно право, състояла се в Монреал от 8 до 23 септември 1971 г. (наричана по-нататък Монреалска конференция). След 10 октомври 1971 г. Конвенцията ще бъде открита за подписване от всички държави в Москва, Лондон и Вашингтон. Всяка държава, която не подпише Конвенцията преди нейното влизане в сила в съответствие с точка 3 от този член, може да се присъедини към нея по всяко време.

2. Тази Конвенция подлежи на ратификация от подписалите я държави. Ратификационните документи и документите за присъединяване се предават за съхранение на правителствата на Съюза на Съветските социалистически републики, Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия и Съединените американски щати, които с настоящето са определени за правителства - депозитари.

3. Тази Конвенция влиза в сила тридесет дни след датата на предаването за съхранение на ратификационните документи от десет държави, подписали тази Конвенция и взели участие в Монреалската конференция.

4. За другите държави тази Конвенция влиза в сила от датата, на която тя влезе в сила съгласно точка 3 на този член, или тридесет дни след датата на депозиране на ратификационните документи или документите за присъединяване, ако тази втора дата е по-късна от първата.

5. Правителствата - депозитари, уведомяват незабавно всички подписали и присъединили се държави за датата на всяко подписване, датата на депозиране на всеки ратификационен документ или документ за присъединяване, за датата на влизане в сила на тази Конвенция, както и за всички други съобщения след влизането й в сила.

6. След влизането в сила на тази Конвенция тя ще бъде регистрирана от правителствата - депозитари, съгласно член 102 на Устава на Организацията на Обединените нации и в съответствие с член 83 от Конвенцията за международна гражданска авиация (Чикаго, 1944 г.).

Член 16

1. Всяка Договаряща държава може да денонсира тази Конвенция чрез писмено уведомление до правителствата - депозитари.

2. Денонсирането влиза в сила шест месеца от датата на получаване на уведомлението от правителствата - депозитари.

В уверение на което долуподписаните представители, надлежно упълномощени от своите правителства, подписаха тази Конвенция.

Съставена в Монреал на двадесет и трети септември хиляда деветстотин седемдесет и първа година в три оригинални екземпляра, всеки от тях на руски, английски, френски и испански език, като всички текстове имат еднаква сила.

Следват подписите на пълномощниците на правителствата.