Държавен вестник, брой 51 от 2.VII

Член 2

Откриване консулство

1. Всяка от договарящите се страни маже да открие консулство на територията на другата страна с нейно съгласие.

2. Седалището на консулството,неговият клас и окръг се определят с общо съгласие между договарящите се страни.

3. За откриване на канцелария, която е съставна част от консулството, извън седалището му се изисква предварително изрично съгласие на приемащата страна.

4. Броят на консулските длъжностни лица и сътрудници на консулството се съгласуват от двете договарящи се страни, като се държи сметка за нуждите и обема на работата на всяко консулство, определени от изпращащата страна.

5. Консулското длъжностно лице изпълнява своите функции в консулския си окръг. То може да изпълнява функции извън консулския окръг само със съгласието на приемащата страна.

Член 3

Консулски патент и екзекватура

1. Шефът на консулството се снабдява от изпращащата страна с консулски патент, предаден на приемащата страна по дипломатически път, който трябва да удостоверява неговото име и ранг, както и класа, окръга и седалището на консулството.

2. Шефът на консулството пристъпва към изпълнение на функциите си, след като приемащата страна му издаде разрешение под формата на екзекватура.

3. До издаване на екзекватурата шефът на консулството може да бъде допуснат от приемащата страна да изпълнява временно функциите си. В този случай за него са приложими разпорежданията на тази Конвенция.

Член 4

Предварителна нотификация на консулското длъжностно лице

За всяко консулско длъжностно лице освен шефа на консулството изпращащата страна съобщава предварително по дипломатически път на Министерството на външните работи на приемащата страна пълното име, ранга и функциите му.

Член 5

Временно изпълняване на функции на шеф на консулството

1. Ако шефа на консулството е възпрепятстван да изпълнява функциите си или ако неговата длъжност е вакантна, временно управляващият може да действа временно като шеф на консулството.

2. Пълното име на временно управляващия се нотифицира предварително от дипломатическото представителство на изпращащата страна.

3. Разпорежданията на тази Конвенция се прилагат спрямо временно изпълняващия длъжността така, както и спрямо шефа на консулството. При все това приемащата страна не е задължена да предоставя на временно изпълняващия длъжността улесненията, привилегиите и имунитетите, чието ползване от страна на шефа на консулството е подчинено на условия, на които временно изпълняващият не отговаря.

Член 6

Нотификация до органите на консулския окръг

Когато шефът на консулството е допуснат, макар и временно, да изпълнява своите функции, приемащата страна незабавно уведомява за това компетентните органи на консулския окръг и осигурява взимането на необходимите мерки, за да се даде възможност на шефа на консулството да изпълнява функциите си и да се ползва от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази Конвенция.

Член 7

Гражданство на консулското длъжностно лице

Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 8

Лице, обявено "persona non grata"

1. Приемащата страна може по всяко време и без да съобщава мотивите за своето решение, да уведоми изпращащата страна, че дадено консулско длъжностно лице е "persona non grata" или че който и да е друг член от консулския персонал е нежелан. В такъв случай изпращащата страна е задължена да отзове въпросното лице.

2. Ако изпращащата страна откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задължението, което й е възложено съгласно точка 1 от този член, приемащата страна може според случая да оттегли екзекватурата на въпросното лице или да престане да го счита за член на консулския персонал.

Член 9

Прекратяване на служебните задължения на член на консулството

Служебните задължения на член на консулството се прекратяват преди всичко със:

а) нотифициране от изпращащата страна до приемащата страна, че служебните задължения на въпросното лице са прекратени;

б) оттегляне на екзекватурата;

в) нотифициране от приемащата страна до изпращащата страна, че тя е престанала да счита въпросното лице за член на консулския персонал.

Член 10

Поддържане на отношения между договарящите се страни

Консулското длъжностно лице подпомага със своята дейност развитието на търговските, икономическите, културните, научните и туристическите връзки между договарящите се страни, като допринася по този начин за приятелските отношение между тях.

Член 11

Закрила на интересите на изпращащата страна и на

нейните граждани

Консулското длъжностно лице закриля и защищава в своя консулски окръг всички права и интереси на изпращащата страна и на нейните граждани, физически и юридически лица, в границите, предвидени от тази Конвенция и по друг начин.

Член 12

Представяне гражданите на изпращащата страна

В случаите, когато гражданин на изпращащата страна отсъства или не е представен в приемащата страна, консулското длъжностно лице може в съответствие със законодателството на приемащата страна да вземе в пределите на консулския окръг лично или чрез упълномощен представител всякакви необходими мерки, за да осигури представянето му пред съдебните и административните органи на приемащата страна с цел да се запазят правата и интересите му. Консулското длъжностно лице може също така да предложи на компетентните органи решението на въпроса да бъде отложено дотогава, докато гражданинът бъде уведомен и ще има възможност да присъства лично или да бъде представен по друг начин.

Член 13

Издаване на паспорти и визи

Консулското длъжностно лице издава, изменя е продължава паспорти или всякакви други документ за пътуване на гражданите на изпращащата страна,а така също издава и съответни документи на лицата, които желаят да посетят изпращащата страна.

Член 14

Функции относно гражданското състояние

1. консулското длъжностно лице може да съставя и регистрира актове за гражданско състояние на граждани на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да сключва бракове, когато двамата съпрузи са граждани на изпращащата страна, като за това уведоми незабавно компетентните органи на приемащата страна.

3. Разпорежданията на точки 1 и 2 от този член не освобождават гражданите на изпращащата страна от задължението да спазват законите на приемащата страна относно обявяване на раждане, брак и смърт.

Член 15

Регистрация на гражданите на изпращащата страна

Консулското длъжностно лице може да регистрира гражданите на изпращащата страна, които се намират в неговия консулски окръг. Това не освобождава тези граждани от задължението да спазват законите и правилниците на приемащата страна, отнасящи се до регистрацията на чужденци.

Член 16

Нотариални и административни функции

1. Консулското длъжностно лице може да извършва в консулския окръг следните действия:

а) да получава, съставя или заверява декларации на граждани на изпращащата страна при условие, че те не противоречат на законодателството на приемащата страна;

б) да съставя, заверява и приема на съхранение завещания на граждани на изпращащата страна;

в) да съставя или заверява договори, сключени между граждани на изпращащата страна, както и техните едностранни декларации, при условие, че тези договори или декларации не противоречат на законодателството на приемащата страна. Консулското длъжностно лице обаче не може да съставя или да заверява договори или декларации, отнасящи се до придобиване или прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, намиращи се н приемащата страна;

г) да съставя или заверява договори, сключени между граждани на изпращащата страна и граждани на приемащата страна или на трета страна, когато юридическото действие на тези договори или тяхното изпълнение ще се извърши изключително на територията на изпращащата страна, при условие, че те не противоречат на законодателството на приемащата страна;

д) да превежда и легализира всякакъв вид документи издадени от органите или длъжностните лица на изпращащата и на приемащата страна. Тези преводи имат същата валидност, както ако са били направени от официални преводачи на една от двете страни;

е) да заверява подписите на граждани на изпращащата страна върху документи от всякакъв вид при условие, че съдържанието на тези документи не противоречи на законодателството на приемащата страна;

ж) да приема на съхранение парични суми или други ценни книжа и документи, принадлежащи на граждани на изпращащата страна или предназначени за тези граждани, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна;

з) да извършва други действия, с които е натоварено от изпращащата страна, при условие, че те не са в противоречие със законодателството на приемащата страна.

2. Паричните суми, ценните книжа и другите вещи, взети на съхранение от консулското длъжностно лице, могат да бъдат изнасяни от приемащата страна съгласно правилниците на тази страна.

Член 17

Функции относно наследяване

1. Когато граждани на изпращащата страна почине на територията на приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват незабавно за това консулството, като съобщават всички сведения, с които разполагат, за наследниците и заветниците, тяхното местожителство, наследственото имущество и съществуването на завещание. Същите органи уведомяват консулството на изпращащата страна и в случай, ако са научили, че починалият е оставил наследство на територията на трета страна.

2. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно консулството на изпращащата страна, когато наследникът или заветникът, комуто се пада откритото наследство на територията на приемащата страна, е гражданин на изпращащата страна. Консулството уведомява местните органи за всички данни, които то притежава за наследството.

3. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно консулството на изпращащата страна за мерките, които са взели за съхранението и управлението на наследството, което е останало на територията на приемащата страна след смъртта на гражданин на изпращащата страна.

Консулското длъжностно лице може да окаже помощ лично или чрез представител за изпълнение на посочените по-горе мерки.

4. Ако след изпълнение на формалностите по наследството на територията на приемащата страна движимите имущества от наследството или полученото от продажбата на движимите и недвижимите имущества се падне на наследник или заветник, който има местожителство на територията на изпращащата страна и който не е участвал в производството по наследството и не е посочил свой пълномощник, споменатите по-горе имущества или полученото от тяхната продажба ще бъдат предадени на консулството на изпращащата страна, за да бъдат оставени на разположение на наследника или заветника при условие:

а) че компетентните органи се разрешили предаването на наследствените имущества или полученото от тяхната продажба;

б) че всички наследствени задължения, обявени в предписания срок от законодателството на приемащата страна, са платени или гарантирани;

в) че данъците или другите задължения върху наследството са изплатени или гарантирани.

5. В случай че гражданин на изпращащата страна се намира временно на територията на приемащата страна и почине на същата територия, парите и вещите, които той е носил със себе си, ще бъдат предадени без формалности на консулството на изпращащата страна, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и които са предмет на забрана за износ в момента на смъртта. Разпорежданията, отнасящи се до износа на вещи и до предаването на парични суми, трябва да се спазват и в този случай.

6. Разпорежданията на член 12 от тази Конвенция се прилагат също така и по отношение на наследяванията.

Член 18

Функции относно настойничество и попечителство

1. Консулското длъжностно лице може да интервенира пред компетентните органи на приемащата страна с цел да се извършат необходимите действия за назначаване на настойници или попечители за граждани на изпращащата страна и за осигуряване на управлението на имуществата на отсъстващите.

2. Консулското длъжностно лице трябва да бъде незабавно уведомено от страна на местните компетентни органи, когато е необходимо назначаването на настойник или попечител на малолетен или недееспособен гражданин на изпращащата страна.Назначаването на настойник или попечител става съгласно законодателството на приемащата страна.

Член 19

Подпомагане на корабоплаването

1. Ако кораб на изпращащата страна пристигне в едно пристанище или престоява в някое място, където може да хвърли котва, намиращо се в консулския окръг, консулското длъжностно лице може да окаже на кораба и на неговия екипаж всякаква помощ и да упражнява функции, отнасящи се до корабоплаването, кораба и екипажа.

2. Във връзка с това консулското длъжностно лице може, без да бъде възпрепятствано от органите на приемащата страна:

а) да се качва на борда на кораба веднага щом е обявена свободна практика;

б) да се свързва с капитана или с другите членове на екипажа.

3. Компетентните органи на приемащата страна предоставят помощта, поискана евентуално от консулското длъжностно лице в изпълнение на неговите функции.

Член 20

Инспекторски и контролни функции по отношение на кораба

Консулското длъжностно лице може

1. Да разпитва капитана и останалите членове на екипажа на кораба на изпращащата страна с цел да събере сведения относно кораба, товара, хода и целта на рейса, да проверява документите на кораба и изобщо да улеснява кораба от пристигането до неговото заминаване.

2. Да урежда спорове, възникнали между капитана и останалите членове на екипажа, и да взема необходимите мерки за поддържането на реда и дисциплината на борда на кораба на изпращащата страна, с изключение на случаите, предвидени в чл. 22.

3. Да взема мерки, свързани с приемането и предаването на длъжността на капитана на кораба и на останалите членове на екипажа.

4. Да получава и съставя декларации, да издава удостоверения и други документи, отнасящи се до кораба, както и да издава актове и документи, предвидени в законодателството на изпращащата страна, относно:

а) регистриране на кораба в изпращащата страна или отписването му от регистрите;

б) съоръжаването или разсъоръжаването на кораба, регистриран в изпращащата страна;

в) вписване на изменения, произлезли в собствеността на кораба, регистриран в изпращащата страна, и ипотеките или други вещни права, които се отнасят до този кораб;

г) покупка на чужди кораби, предназначени да бъдат регистрирани в изпращащата страна или продажбата на национални кораби в чужбина;

д) ликвидиране на националните кораби.

Що се отнася до разсъоръжаването и ликвидирането, предвидено по-горе, компетентните органи на приемащата страна ще бъдат консултирани за това, разсъоръжаването или ликвидирането трябва да се извърши в пристанище на приемащата страна.

5. Да приема показания на капитана или на другите членове на екипажа в съгласие със законодателството на изпращащата страна.

6. Да извършва дейност, свързана с оказване на медицинска помощ, настаняване в болнично заведение, репатриране на капитана и другите членове на екипажа.

7. Да извършва всички предвидени от законодателството на изпращащата страна актове във връзка с корабоплаването, които не противоречат на законите и правилниците на приемащата страна.

Член 21

Закрила на кораба и неговия екипаж

1. Консулското длъжностно лице осигурява правна помощ на капитана и на членовете на екипажа на кораба на изпращащата страна.

2. В случай че компетентните органи на приемащата страна възнамеряват да извършат на борда на кораба на изпращащата страна някакво разследване или разпит, или арест, или други ограничителни мерки на личната свобода спрямо капитана или други членове на екипажа или възнамеряват да предприемат мерки за удовлетворяване на претенции или права или да приложат каквато и да бъде принудителна мярка по отношение на кораба на изпращащата страна или по отношение на товара, собственост на тази страна, или спрямо един гражданин, който се намира на борда на същия кораб, консулството трябва предварително да бъде уведомено така, че консулското длъжностно лице да може да присъства на тези действия.

При спешни случаи консулството трябва да бъде уведомено по време на самото изпълнение на тези действия или колкото е възможно по-ранно; органите на приемащата страна уведомяват незабавно консулското длъжностно лице за извършените в негово отсъствие действия и за предприетите мерки.

3. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно консулството на изпращащата страна за арестуването или за други ограничителни мерки на личната свобода на капитана или на други членове на екипажа на кораба на изпращащата страна, станало на брега.

4. Разпорежданията, споменати в точка 2 на този член, не се прилагат в случаи на действия, извършени от органите на приемащата страна в областта на митнически, валутни, паспортни и санитарни проверки.

Член 22

Намеса на местните органи

Органите на приемащата страна не се намесват по въпроси, възникнали на борда на кораба на изпращащата страна, освен в случаи, когато биха нарушили обществения ред на пристанището или на брега или в които са замесени външни лица за корабния екипаж.

Член 23

Авария и потъване

1. Когато кораб на изпращащата страна претърпи авария, заседне или потъне във вътрешните или териториалните води на приемащата страна, компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно консулството, намиращо се най-близко до мястото на инцидента, и му съобщават за предприетите мерки за осигуряване спасяването и опазването на кораба, неговия екипаж, пътници, товар, провизии и снабдяване.

2. Органите на приемащата страна освен тома предоставят по искане на консулското длъжностно лице необходимата помощ за предприемане на подходящи мерки във връзка с аварията, засядането или потъването на кораба и ще го поканват да участва при уточняване на причините за инцидента и за събиране на доказателства в съгласие със законите на приемащата страна.

3. Консулското длъжностно лице може да се обърне към органите на приемащата страна с искане да се ускори прилагането на необходимите мерки за спасяването и опазването на кораба, неговия екипаж, пътници, товар, провизии и снабдяване.

4. В случай че собственикът на кораба или друго лице, натоварено да действа от негово име, не е в състояние да даде необходимите разпореждания за кораба, намиращ се в положение на авария, засядане, потъване или потъващ в момента, както и за товара, провизиите и снабдяването на самия кораб, консулското длъжностно лице може да издаде такива разпореждания.

5. Корабът, който е претърпял бедствие, неговият товар, провизии и снабдяване няма да бъдат подложени в приемащата страна на митнически облагания освен ако бъдат предоставени за вътрешно потребление.

6. Разпорежданията на този член се прилагат също така и когато товарът или част от него, или провизиите, натоварени на кораба на трета страна, са собственост на изпращащата страна или на някой неин гражданин.

Член 24

Функции, отнасящи се до въздухоплаването

Разпорежданията на членове 19, 20, 21, 22 и 23 се прилагат, доколкото това е възможно, и за гражданското въздухоплаване.

Член 25

Други консулски функции

Освен функциите, предвидени в тази Конвенция, консулското длъжностно лице може да извършва и други възложени му от законодателството на изпращащата страна консулски функции, ако не противоречат на законодателството на приемащата страна.

Член 26

Улеснения за дейността на консулството

Приемащата страна предоставя всички улеснения за изпълнение на дейността на консулството.

Член 27

Ползване на държавен герб и национално знаме

1. На сградата, в която се помещава консулството, на входната врата и на външната ограда може да се постави държавният герб на изпращащата страна и табела с наименованието на консулството на езика на изпращащата и приемащата страна.

2. На сградата, където се помещава консулството, и на жилището на шефа на консулството може да се постави националното знаме на изпращащата страна.

3. Знамето на изпращащата страна може също да се постави и на превозните средства на шефа на консулството, когато те се използват за изпълнение на служебни задължения.

4. При упражняване на правото, предвидено в точки 1 и 2 на този член, се имат предвид законите, правилниците и обичаите на приемащата страна.

Член 28

Помещение и жилища

1. В рамките на своите закони и правилници приемащата страна е длъжна да улесни изпращащата страна да придобие необходимите помещения за консулство или да се снабди по друг начин с такова помещение.

2. Приемащата страна трябва също така, ако се налага, да помогне на консулството да получи подходящи жилища за своите членове.

3. Разпоредбите на този член не освобождават изпращащата страна от задължението да спазва законите и правилниците относно благоустройството и строителството в приемащата страна.

Член 29

Неприкосновеност на консулските помещения

1. Консулските помещения са неприкосновени.

2. Органите на приемащата страна могат да проникнат в онази част от консулските помещения, която консулството използва изключително за нуждите на своята работа, само със съгласието на шефа на консулството, на лицето, определено от него, или от шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

3. При спазване разпорежданията на точка 2 на този член приемащата страна се задължава да взема всички необходими мерки, за да попречи консулските помещения да бъдат нападнати или да им бъдат нанесени щети и да попречи спокойствието на консулството да бъде смущавано или неговото достойнство засегнато.

4. Консулските помещения, тяхното обзавеждане и имуществата на консулството, както и превозните средства не могат да бъдат обект на каквато и да е форма на реквизиране за целите на национална отбрана или за обществено ползване. Когато би се наложило отчуждаване за същите цели, ще бъдат взети всички необходими мерки, за да не се пречи на упражняването на консулските функции. На изпращащата страна ще бъде дадено действително и равностойно обезщетение.

5. Разпоредбите на този член се прилагат също така и за жилището на шефа на консулството при условие, че то бъде използвано изключително за тази цел и се намира в същата сграда или на прилежащия терен, където се намират консулските помещения.

Член 30

Освобождаване консулските помещения от данъци и такси

1. Консулските помещения и резиденцията на шефа на консулството, чийто собственик или наемател е изпращащата страна или всяко лице, действащо от нейно име, се освобождават от всички данъци и всякакъв вид такси: държавни, областни, провинциални и общински.

2. Освобожденията, предвидени в точка 1 на този член, се прилагат също:

а) за договори и актове, отнасящи се за покупки или наемане на недвижими имущества, упоменати в точка 1 на този член;

б) за покупка и употреба на превозни средства, за мебелировка и друго обзавеждане, предназначени изключително за нуждите на консулството.

3. Освобождаването, предвидено в този член, не се прилага:

а) за данъци и такси, с които според законите и правилниците на приемащата страна е задължено пряко или косвено лицето, сключило договор с изпращащата страна или с лице, което е действало от нейни име;

б) за такси, дължими като възнаграждение за извършени услуги.

Член 31

Неприкосновеност на консулските архиви и документи

Консулските архиви и документи са неприкосновени по всяко време независимо от мястото, където се намират.

В консулските архиви трябва да се съхраняват само служебни документи.

Член 32

Свобода на движение

При спазване на законите и правилниците относно зоните, в които достъпът е забранен или ограничен по съображения от национална сигурност, приемащата страна осигурява за всички членове на консулството свобода на движение и пътуване на своя територия.

Член 33

Свобода на съобщения

1. Приемащата страна разрешава и закриля свободата на съобщения на консулството за всякакви официални цели. При влизане във връзка с органите, дипломатическите представителства и другите консулства на изпращащата страна, където и да се намират те, консулството може да използва всички подходящи средства за съобщения, включително дипломатическите или консулските куриери, дипломатическия или консулския куфар и кодовите или шифровите съобщения. В случай че за тази цел се използват обществени средства за съобщения, прилагат се същите тарифи, както за дипломатическото представителство. Обаче консулството може да инсталира и ползва радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "служебна кореспонденция" означава цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.

3. Консулският куфар не може да бъде нито отварян, нито задържан. Но ако компетентните органи на приемащата страна имат сериозно основание да считат, че куфарът съдържа предмети, различни от кореспонденцията, документите и предметите, упоменати в точка 4 на този член, те могат да поискат куфарът да бъде върнат обратно.

4. Пакетите, съставляващи консулския куфар, трябва да носят видими външни знаци, сочещи техния характер, и могат да съдържат само служебна кореспонденция, документи или предмети, предназначени изключително за служебни нужди.

5. Консулските куриери се ползват с правата, привилегиите и имунитетите, признати на куриерите на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

6. Консулският куфар може да бъде поверен на капитана на кораб или на командира на граждански самолет, който трябва да пристигне на разрешен входен граничен пункт. Този капитан или командир трябва да притежава официален документ, който сочи броя на пакетите, съставляващи куфара, но той не се счита консулски куриер. По споразумение с органите на приемащата страна консулството може да изпрати един от своите членове да вземе направо и свободно куфара лично от капитана на кораба или командира на самолета.

Член 34

Връзки с гражданите на изпращащата страна

1. За да бъде улеснено изпълнението на консулските функции по отношение на гражданите на изпращащата страна:

а) консулското длъжностно лице може свободно да се свързва с гражданите на изпращащата страна и да ги посещава. Гражданите на изпращащата страна могат също така свободно да се свързват с консулското длъжностно лице и да го посещават;

б) компетентните органи на приемащата страна трябва да предупредят незабавно, но при всички случаи в срок до 72 часа консулството на изпращащата страна, когато в неговия консулски окръг гражданин на изпращащата страна е задържан или подложен на всякакъв друг вид ограничение на личната му свобода. Всяко съобщение, отправено до консулството от задържаното или подложено на всякакъв друг вид ограничение на личната му свобода лице, трябва да бъде предадено незабавно от споменатите по-горе органи, но при всички случаи в срок до 72 часа. Тези органи трябва незабавно да уведоми заинтересувания за правата, които има по тази буква;

в) консулското длъжностно лице има право да посети задържания или подложен на всякаква друга форма на ограничение на личната му свобода гражданин на изпращащата страна, да разговаря и да кореспондира с него и да взема мерки за представянето му пред съда;

г) когато гражданинът излежава присъда лишаване от свобода или е подложен на друг вид ограничение на личната му свобода, консулското длъжностно лице има право да го посети. При всяко посещение от този род трябва да се позволи на консулското длъжностно лице да разговаря със задържания.

2. Правата, посочени в точка 1 на този член, трябва да бъдат упражнявани в рамките на законите и правилниците на приемащата страна, като тези закони и правилници обаче не трябва да направят посочените права недействителни.

Член 35

Връзки с органите на приемащата страна

При изпълнение на функциите си консулското длъжностно лице може да се обръща към местните компетентни органи на консулския окръг.

Член 36

Консулски такси

1. Консулството може да събира на територията на приемащата страна предвидените от законите и правилниците на изпращащата страна такси за консулски услуги.

2. Събираните суми от такси, предвидени по точка 1 на този член, се освобождават от всякакви данъци и такси на приемащата страна.

Член 37

Улеснения на членовете на консулството

Приемащата страна взема всички мерки за осигуряване на членовете на консулството възможността да упражняват своята дейност и да се ползват от имунитетите и привилегиите, предоставени от тази Конвенция.

Член 38

Закрила на консулското длъжностно лице

Приемащата страна се отнася към консулското длъжностно лице с дължимото му уважение и взема всички подходящи мерки, за да попречи на каквото и да е посегателство върху неговата личност, свобода и достойнство.

Член 39

Лична неприкосновеност на консулското длъжностно лице

1. Консулското длъжностно лице може да бъде задържано под стража или на предварителен арест само в случай на тежко престъпление и с решение на компетентните съдебни или прокурорски органи.

2. Под "тежко престъпление" трябва да се разбира всяко престъпление, което не е извършено по непредпазливост и за което по законодателството на приемащата страна се предвижда лишаване от свобода повече от пет години или друго по-тежко наказание.

3. С изключение на случая, предвиден в точка 1 на този член, консулското длъжностно лице не може да бъде задържано, нито подложено на какъвто и да е друг вид лишаване от свобода освен в изпълнение на влязла в сила присъда.

4. Когато срещу консулското длъжностно лице е започнато наказателно преследване, то е длъжно да се яви пред компетентните органи. При все това производството трябва да се води с дължимото към консулското длъжностно лице внимание поради служебното положение, което то заема, и с изключение на случая, предвиден в точка 1 на този член, така че да се попречи колкото се може по-малко при изпълнение на консулските функции. Когато при посочените в точка 1 на този член случаи е необходимо консулското длъжностно лице да бъде предварително задържано, производството срещу него трябва да започне незабавно.

5. При възбуждане на наказателно преследване или привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда спрямо лицето, посочено в точки 1, 3 и 4 на този член, се съобщава на дипломатическото представителство на изпращащата страна.

Член 40

Имунитет от юрисдикция

1. Консулското длъжностно лице и сътрудникът на консулството не подлежат на гражданска и административна юрисдикция на приемащата страна по отношение на действия, извършени в изпълнение на служебната им дейност.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се прилагат:

а) в случай на граждански иск, предявен от трето лице за вреди, причинени на територията на приемащата страна от моторно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство;

б) в случай на граждански иск, произтичащ от договор, който не е бил сключен изрично или подразбиращо се от консулско длъжностно лице или консулски сътрудник в качеството му на представител на изпращащата страна.

Член 41

Задължение за явяване като свидетел

1. Членовете на консулството могат да бъдат призовани като свидетели по производство на съдебни или административни органи. Сътрудниците на консулството и членовете на обслужващия персонал не могат да отказват да отговарят като свидетели, с изключение на случаите, посочени в точка 3 на този член. Ако консулското длъжностно лице откаже да даде свидетелски показания, спрямо него не може да бъде приложена никаква принудителна мярка или друга санкция.

2. Органът, който изисква свидетелски показания, трябва да взема всички мерки, за да не се пречи на консулското длъжностно лице при изпълнението на функциите му. Той може да вземе свидетелските му показания в неговото жилище или в консулството, или да приема писмени показания от негова страна при всички случаи, когато това е възможно.

3. Членовете на консулството не са задължени да дават показания за обстоятелства, отнасящи се до служебните им функции, нито да представят служебна кореспонденция и официални документи. Те имат също така право да откажат да свидетелстват в качеството на експерти по законодателството на изпращащата страна.

4. Консулското длъжностно лице, което свидетелства, прави това, без да полага клетва дори и когато законите на приемащата страна предвиждат това. То обаче може да прави декларация за верността на показанията.

5. Членовете на семействата на членовете на консулството могат да откажат да дават показания по производство пред съдебни или административни органи върху обстоятелства, отнасящи се до дейността на консулството.

Член 42

Отказване от привилегии и имунитети

Изпращащата страна може да се откаже по отношение на член на консулството от привилегиите и имунитетите, предвидени в членове 39, 40 и 41. Отказването трябва да бъде изрично и да се съобщи писмено на приемащата страна.

Член 43

Освобождаване от регистрация и от разрешение за престой

1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството и членовете на техните семейства, живеещи с тях и на тяхна издръжка, се освобождават от всички задължения, предвидени в законите и правилниците на приемащата страна по отношение на регистрацията на чужденците и разрешение за престой.

2. Разпорежданията на този член не се прилагат за сътрудник на консулството, който упражнява в приемащата страна частна практика с цел за печалба, нито за член на неговото семейство.

Член 44

Освобождаване от данъци и такси

1. При условие, че не са граждани на приемащата страна, консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи с тях и на тяхна издръжка, се освобождават от всички данъци и такси - лични и имуществени, държавни, областни, провинциални и общински, с изключение на:

а) косвени данъци, които са обикновено включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху недвижимите имущества, тяхна собственост, разположени на територията на приемащата страна, с изключение на разпорежданията на член 30;

в) данъци за наследство и такси за прехвърляне на недвижими имоти, събирани от приемащата страна, при спазване разпорежданията та член 46;

г) данъци и такси върху доходи, включително и лихвите от капитала, които са придобити в приемащата страна, и от данъците върху приходи от капиталовложения в търговски и финансови предприятия, разположени в приемащата страна;

д) данъци и такси, събирани за възнаграждения от извършени услуги;

е) такси за регистриране, канцеларски услуги, за ипотеки и марки при спазване разпорежданията на член 30.

2. Членовете на обслужващия персонал, които не са граждани на приемащата страна, са освободени от данъци и такси върху заплатите, които получават за службата си.

3. Членовете на консулството, които използват лица, чиито заплати и възнаграждения не са освободени от данъци върху доходи в приемащата страна, трябва да спазват задълженията, които съгласно законите и правилниците на споменатата страна се налагат на работодателите по отношение на събирането на данък върху дохода.

Член 45

Освобождаване от митни сборове и митнически преглед

1. Съгласно възприетите в приемащата страна разпореждания на законите и правилниците тя разрешава внасянето и освобождава от всякакви митни сборове, такси или други подобни облагания, с изключение на разноските за склад, транспорт и други подобни услуги:

а) за предмети, предназначени за служебно ползване от консулството;

б) за предмети, предназначени за лично ползване от консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, живеещите с него и на негова издръжка, включително и вещите за неговото обзавеждане. Потребителните стоки не трябва да надвишават необходимите количества за непосредствена употреба от заинтересуваните.

2. Сътрудникът на консулството се ползва от привилегиите и освобождаванията, предвидени в точка 1 на този член по отношение на предмети, внесени по време на неговото първоначално настаняване.

3. Личния багаж, придружаващ консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, живеещи при него и на негова издръжка , се освобождава от митнически преглед. Той може да бъде подложен на митнически преглед само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети, различни от означените в буква "б" на този член, или предмети, чийто внос или износ е забранен от законите и правилниците на приемащата страна или попадат под нейните карантинни закони и правилници. Този преглед може да се състои само в присъствието на консулското длъжностно лице или на член на неговото семейство.

Член 46

Наследяване на член на консулството или на член

от неговото семейство

В случай на смърт на член на консулството или на член от неговото семейство, живеещ с него и на негова издръжка, приемащата страна трябва:

а) да позволи изнасянето на движимото имущество на починалия, с изключение на това, което е придобито в приемащата страна и което е обект на забрана за износ в момента на смъртта;

б) да не събира държавни, регионални, провинциални или общински данъци върху наследство или за прехвърляне на движимо имущество, което се намира в приемащата страна единствено поради пребиваването в тази страна на починалото лице като член на консулството или като член от семейството му, при условие, че починалият не е гражданин на приемащата страна.

Член 47

Освобождаване от лични повинности

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи с тях и на тяхна издръжка, при условие, че не са граждани на приемащата страна, от всякакви лични повинности, от всякакви обществени задължения, независимо от естеството им и от военни задължения като реквизиции, контрибуции и настаняване на военни.

Член 48

Спазване на законите и правилниците на приемащата страна

1. Без да се накърнява правото на привилегии и имунитети, всички лица, които се ползват от тях, са задължени да спазват законите и правилниците на приемащата страна, включително и застраховане на превозните средства. Те не трябва да се намесват във вътрешните работи на приемащата страна.

2. Консулските помещения не трябва да бъдат използвани по начин, несъвместим с изпълнението на консулските функции.

Член 49

Упражняване на консулските функции от дипломатическото

представителство

1. Разпорежданията на тази Конвенция се прилагат и когато консулските функции се упражняват от дипломатическото представителство.

2. Пълните имена на членовете на дипломатическия персонал, прикрепени към консулската секция на представителството или натоварени по друг начин с изпълнение на консулски функции, трябва да бъдат съобщени на Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Нормите на международното право, отнасящи се до дипломатическите отношения, продължават да се прилагат и за привилегиите и имунитетите, с които се ползват членовете на дипломатическото представителство, упоменати в точка 2 на този член.

Член 50

Ратификация, влизане в сила и денонсиране

1. Тази Конвенция подлежи на ратификация. Размяната на ратификационните документи ще стане в София.

2. Тази Конвенция отменя сключената в София на 25 февруари/ 10 март 1910 г. между България и Италия Консулска конвенция и ще влезе в сила на тридесетия ден след датата на размяната на ратификационните документи и ще остане в сила, до като една от договарящите се страни я денонсира с предизвестие от една година.

В уверение на което пълномощниците подписаха тази Конвенция и положиха своите печати.

Изготвена в Рим на 21.II.1968 г. в два екземпляра, съответно на български и италиански език, като всеки от тях има еднаква сила.