ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА УКАЗА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА НА ПЪТНИЦИТЕ И ПЕРСОНАЛА ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ, ВОДНИЯ, АВТОМОБИЛНИЯ И ВЪЗДУШНИЯ ТРАНСПОРТ
ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА УКАЗА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНА ЗАСТРАХОВКА НА ПЪТНИЦИТЕ И ПЕРСОНАЛА ПО ЖЕЛЕЗОПЪТНИЯ, ВОДНИЯ, АВТОМОБИЛНИЯ И ВЪЗДУШНИЯ ТРАНСПОРТ
Обн. ДВ. бр.83 от 25 Октомври 1974г., изм. ДВ. бр.26 от 30 Март 1984г.
Отменен с § 2, т. 1 от преходните и заключителните разпоредби на Постановление № 1 на Министерския съвет от 8 януари 1997 г. за приемане на Наредба за задължителното застраховане - ДВ, бр. 4 от 14 януари 1997 г., в сила от 1 януари 1997 г.
Раздел I.
ОБХВАТ И ДЕЙСТВИЕ НА ЗАСТРАХОВКАТА
Чл. 1. Обществени транспортни средства по чл. 1 от указа са тези превозни средства, които служат за обществен (масов или индивидуален) превоз на пътници или товари или едновременно за едното и другото.
Чл. 2. (1) Пътници по обществени транспортни средства са физическите лица, които пътуват в тях на законно основание (с пътнически билети, абонаментни и контрольорски карти, карти и други документи за безплатно пътуване и др.).
(2) (Нова - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) За задължително застраховани се считат и служителите от офицерския, сержантския и редовия състав на Народната милиция, които пътуват безплатно при изпълнение на служебните си задължения с влаковете и корабите в районите, които обслужват, и с обществения градски транспорт (без таксиметровия).
(3) (Предишна 2 - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) За пътници се смятат и децата, които въз основа на съответните тарифи пътуват безплатно.
Чл. 3. (1) Персоналът по експлоатацията на обществените транспортни средства са:
1. (изм. - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) работници и служители по експлоатацията, които непосредствено участвуват в подготовката, използуването, поддържането и ремонта на обществените транспортни средства по железопътния, водния, автомобилния, въздушния, трамвайния и тролейбусния транспорт и въжените линии, при които се издават билети за пътуване;
2. служители и други лица с функции на контрол по транспорта, които не принадлежат към служителите на транспортната организация;
3. ученици и стажанти по транспорта, които извършват работа или упражняват функции по т. 1.
(2) Не се смятат за персонал по експлоатацията на обществените транспортни средства работниците, които товарят или разтоварват обществените транспортни средства, без да са служители на транспортната организация.
Чл. 4. (1) Под злополука се разбира внезапна, действуваща отвън върху тялото на застрахования сила, против волята му, в резултат на която последва смърт или трайна нетрудоспособност.
(2) За злополука се смята също:
1. изкълчвания, обтягания или скъсвания на тъкани, причинени от внезапно напрягане на собствени сили;
2. инфекции, при които заразната материя е проникнала в организма вследствие на покрита от застраховката злополука;
3. смърт или трайна нетрудоспособност, настъпила при спасяване на своя или чужд човешки живот или имущество;
4. удавяне, задушаване от газове или пари и отравяне от вредни предмети и вещества.
Чл. 5. Не са предмет на застраховка злополуките, които са резултат от:
1. военни действия (събития);
2. умишлено извършване на престъпления от общ характер от застрахования или от сбиване на застрахования;
3. самоубийство или самонараняване, освен ако е причинено по непредпазливост;
4. апоплектичен удар, епилептични или други припадъци, спазми на мускулите или душевна болест, освен ако тези състояния са последица на покрита от застраховката злополука;
5. болести от каквото и да било естество;
6. влияние на температурата, като простуда, измръзване, слънчев удар и удар от топлина, освен ако застрахованият е бил изложен на тези влияния вследствие покрита от застраховката злополука;
7. земетресения.
Чл. 6. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) Качването и слизането на пътниците по време на движение на превозното средство извън определените за тази цел места прекратява застраховката.
(2) Предходната алинея не се прилага, когато:
1. качването и слизането се извършват от персонала в изпълнение на служебните му задължения;
2. слизането от превозното средство е предизвикано от непосредствена опасност за живота или здравето на слизащия.
Чл. 7. Напускането на превозното средство при престои (редовни или извънредни) прекратява застраховката, когато пътникът е излязъл извън установения район (перон, пристанище, площадка и др.), освен ако това е обичайно или е наложено от обстоятелствата при пътуването.
Чл. 8. (1) Вътрешните линии по чл. 1, ал. 2 от указа са линиите, които са установени между пунктове на територията на страната.
(2) Когато при пътуването по въздушни, морски или речни линии извънредни причини налагат отклоняване на превозното средство извън територията на страната, за времето на отклонението застраховката не се прекратява.
Раздел II.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА ВНОСКА
Чл. 9. (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) Застрахователните вноски по застраховката срещу злополука на пътниците се включват в процент към билетите за пътуване. Транспортното учреждение, предприятие или организация внася в Държавния застрахователен институт процентни вноски от стойността на продадените билети в размер, определен по реда на чл. 2 от указа.
(2) При пътуване с кредитни билети и кредитни абонаментни карти(народни представители, военнослужещи и др.) застрахователната вноска е в тежест на учреждението, което се ползува от кредитните билети и карти.
(3) Транспортната организация при издаване на позволителни за безплатни еднократни служебни или неслужебни пътувания събира застрахователна вноска в размер на 0,04 лв. и за пътувания с намалени цени- 0,02 лв. за всяко отделно позволително.
(4) Децата, които съгласно правилника на транспортната организация пътуват безплатно или по намалена тарифа, не заплащат застрахователната вноска за разликата до пълната стойност на билета.
Чл. 10. (Изм. - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) Вноските се издължават ежемесечно най-късно до края на следващия месец. За невнесени в определения срок застрахователни вноски се заплаща едно на сто месечна лихва.
Чл. 11. Организациите, натоварени с внасянето на застрахователните вноски в ДЗИ, отговарят за несвоевременното им внасяне. За невнесените застрахователни вноски в определения срок те заплащат 1% месечна лихва.
Чл. 12. Дължимите застрахователни вноски и лихвите се събират по реда на Наредбата за събиране на държавните вземания (обн., ДВ, бр. 67 от 1963 г.; изм., бр. 96 от 1964 г.).
Раздел III.
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА СУМА
Чл. 13. Отговорността на ДЗИ за заплащане на застрахователната сума се поражда в случай на смърт или на трайна нетрудоспособност, настъпила вследствие на покрита от застраховката злополука.
Чл. 14. Държавният застрахователен институт не отговаря за случаи на смърт, настъпила след изтичане на една година от злополуката.
Чл. 15. (1) Процентът на трайната нетрудоспособност се определя след завършване на лечението и стабилизиране на инвалидността, но не по-рано от три месеца и не по-късно от една година от датата, на която е станала злополуката.
(2) Трайната нетрудоспособност и размерът й се определя от ТЕЛК съгласно разписанието на болестите.
Чл. 16. Когато застрахованият преди злополуката е имал вече определен процент нетрудоспособност, тя не се взема пред вид при определяне размера на новопридобитата нетрудоспособност.
Чл. 17. (1) Застрахователната сума се изплаща на застрахования, а при смърт - на законните му наследници.
(2) при смърт на ненавършил пълнолетие или на нетрудоспособен, който няма наследници, застрахователната сума се изплаща на лицата, които са го издьржали.
(3) Ако застрахованият, съответно наследниците му, са малолетни, непълнолетни, пълно или ограничено запретени, застрахователната сума или съответната част от нея се внася на тяхно име в Държавната спестовна каса. Ако починалият няма наследници или лица, които са го издържали, застрахователната сума се внася в приход на бюджета.
Чл. 18. (1) Лицето, което съгласно предходния член има право при смърт на застрахования да получи застрахователната сума, е длъжно да представи в ДЗИ:
1. писмена молба с препис от смъртния акт;
2. акт или друг документ, съдържащ подробно описание на злополуката;
3. документ, че застрахованият е бил пътник, съответно служебно лице;
4. удостоверение от съответния общински народен съвет за наследниците на застрахования и тяхната възраст.
(2) За случаите на трайна нетрудоспособност се предоставят документите, посочени в предходната алинея, с изключение на смъртния акт по т. 1, и протокол от ТЕЛК за повредите и процента на придобитата трайна нетрудоспособност (инвалидност).
Чл. 19. Застрахователните суми се освобождават от всякакви данъци и такси.
Чл. 20. (1) Транспортната организация е длъжна при случай на злополука с пътник, съответно със служебно лице, да състави веднага акт за злополука, съдържащ подробно описание на злополуката.
(2) Актът за злополука се представя в препис на ДЗИ в десетдневен срок от настъпване на злополуката.
Раздел IV.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 1. Държавният застрахователен институт има право чрез своите органи да контролира изпълнението на този правилник.
§ 2. Правата по този правилник се погасяват с изтичане на пет години от настъпването на злополуката.
§ 3. (Нов - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) от постъпилите застрахователни вноски в Държавния застрахователен институт се отделят 3 на сто за фонд"Предпазни мероприятия" за провеждане на мероприятия, осигуряващи безопасността на движението на обществения транспорт.
§ 4. (Предишен § 3 - ДВ, бр. 26 от 1984 г.) Правилникът се издава въз основа на чл. 11 от Указа за задължителна застраховка на пътниците и персонала по железопътния, водния, автомобилния и въздушния транспорт и се възлага за изпълнение на министъра на финансите, който може да издава инструкции по прилагането му.