Държавен вестник, брой 57 от 8.VII

Отменен с § 9, т. 2 от заключителните разпоредби на Наредбата за държавните имоти - ДВ, бр. 79 от 14 октомври 1975 г., в сила от 01.11.1975 г.

Чл. 1 Придобитата чрез труд и спестовност частна собственост и нейното наследяване се ползува с особена закрила.

Частната собственост може да бъде ограничена или отчуждена принудително само за държавна или обществена полза срещу справедливо обезщетение (чл. 10 от Конституцията).

Чл. 2. Недвижими имоти на частни лица могат да бъдат отчуждавани само в изключителни случаи за особено важни нужди на държавата, на кооперациите и на други обществени организации.

При същите условия недвижими имоти на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за държавни нужди.

Чл. 3. Отчуждаването се извършва с разпореждане на Министерския съвет по доклад на:

а) министъра на комуналното стопанство и благоустройството - ако се отнася за нужди на народните съвети на депутатите на трудещите се и на държавни предприятия от местно значение, както и за нужди на кооперации и други обществени организации;

б) съответния министър или ръководител на ведомство - във всички други случаи.

Чл. 4. Собствениците на отчуждени недвижими имоти се обезщетяват чрез отстъпване на подходящ недвижим имот или плащане в брой.

При отчуждаване на имоти, застроени с жилищни сгради, собствениците, по тяхно искане, се обезщетяват чрез отстъпване на подходящо жилище, ако не притежават друго такова, достатъчно за жилищните нужди на семействата им. По изключение Министерският съвет може и в този случай да разпореди обезщетяването да стане чрез плащане в брой.

При отчуждаване на имоти, застроени с жилищни сгради, за жилищно строителство на народните съвети на депутатите на трудещите се и другите държавни учреждения и предприятия, собствениците, ако не притежават друго жилище достатъчно за жилищните нужди на семействата им се обезщетяват чрез отстъпване на подходящо жилище в сградата, която ще бъде построена в отчуждения имот или в друга сграда. Ако отчуждението е за жилищно строителство на кооперации и други обществени организации, собствениците по тяхно желание, се обезщетяват задължително с отстъпване на подходящо жилище в сградата, която ще бъде построен върху отчуждения имот.

Чл. 5. Ако собствениците се обезщетяват чрез отстъпване на недвижим имот, същият трябва да бъде конкретно определен в решението на Министерския съвет.

Ако собствениците се обезщетяват чрез плащане в брой, необходимите средства трябва да бъдат предварително, съответно предвидени и осигурени.

Чл. 6. Учрежденията, предприятията и обществените организации правят искания за отчуждаване на недвижими имоти за съответните си нужди пред министрите по чл. 3.

Искането трябва да съдържа:

а) подробна обосновка на нуждата, която налага отчуждаването на имота, с посочване на мероприятията, които ще се осъществяват; дали те са надлежно запланувани; кога ще започне изпълнението им и осигурени ли са средствата за обезщетяване на собственика съгласно този правилник;

б) подробно описание на имота (местонахождение, вид, граници, повърхност, размер на застроената и незастроената част, подобрения - вид, размер, състояние на същите и др.);

в) начина за обезщетяване на собственика - отстъпване на подходящ недвижим имот или заплащане в брой. Ако обезщетяването ще стане чрез отстъпване на недвижим имот, трябва да се определи конкретно имотът, който се отстъпва;

г) трите имена, адреса, занятието, семейното и материалното положение на собственика на имота.

Искането се придружава от:

а) скица на имота;

б) документи от съответните органи, с които се удостоверяват данните по буква "а" на предходната алинея;

в) удостоверение от съответния градски или селски народен съвет на депутатите на трудещите се с данните по буква "б" на предходната алинея.

Чл. 7. Министърът назначава комисия при съответния народен съвет на депутатите на трудещите се, която да прецени нуждата от отчуждението, избора на имота и начина за обезщетяване на собственика.

Комисията има състав: председател - член на изпълнителния комитет на съответния градски или селски народен съвет на депутатите на трудещите се и членове: представител на министерството, представител на финансовата служба при съвета, както и специалисти от други ведомства - ако има нужда от такива.

Народният съвет на депутатите на трудещите се уведомява собственика на имота за исканото отчуждение. В 7-дневен срок от съобщението собственикът може да направи писмени възражения пред съвета, като посочи също по кой начин желае да бъде обезщетен - чрез отстъпване на недвижим имот или заплащане в брой. След изтичане на този срок преписката се внася за разглеждане от комисията по предходната алинея.

За взетите решения, както и за станалите разисквания комисията съставя протокол, който се подписва от участвуващите в нея. Протоколът се представя на изпълнителния комитет на съвета, който с обосновано мнение относно исканото отчуждение и начина за обезщетяване на собственика изпраща цялата преписка на съответното министерство.

Чл. 8. Министърът, ако намери, че искането е основателно, представя доклад на Министерския съвет за отчуждаване на имота. В доклада трябва да бъде посочен начинът на обезщетяване на собственика. Ако обезщетението става чрез отстъпване на недвижим имот, той трябва да бъде конкретно определен.

Към доклада се прилага цялата преписка.

Чл. 9. При отчуждаване на недвижими имоти за нужди, свързани с държавна тайна, не се изпълняват действията по чл. 7.

При отчуждаване на недвижими имоти за строеж на ж.п. линии разпоредбите на чл. чл. 6 и 7 не се прилагат. Отчужденията на недвижимите имоти за строеж на ж.п. линии се извършват въз основа на парцеларни планове, одобрени по реда на чл. 3.

Отчуждаването на недвижими имоти за одворяването на ТКЗС, ДЗС и други обществени стопанства и земеустрояването им се извършва съгласно действуващите специални разпоредби.

Чл. 10. Имотите се считат отчуждени от деня на разпореждането на Министерския съвет. От същия ден собствениците на отчуждените имоти придобиват собствеността на отстъпените им като обезщетение недвижими имоти.

На собствениците, както и на държателите на имотите се прави писмено съобщение чрез съответния народен съвет на депутатите на трудещите се за извършеното отчуждение.

Чл. 11. Цените на отчуждените недвижими имоти се определят по тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 12. Подобренията в имота, направени след съобщението по чл. 7, ал. III не се вземат предвид при определяне на обезщетението за отчуждението.

Чл. 13. Оценката на отчуждените имоти се извършва от комисия в състав: председател - член на изпълнителния комитет на съответния градски или селски народен съвет на депутатите на трудещите се или негов представител и членове: представител на техническата служба на съвета, а ако такъв няма - представител на техническата служба при по-горния съвет и представител на финансовата служба при съвета.

Комисията се назначава: за градовете - от председателя на изпълнителния комитет на народния съвет на депутатите на трудещите се, а за селата - от председателя на изпълнителния комитет на съответния по-горен народен съвет на депутатите на трудещите се.

Комисиите за оценка на отчуждени недвижими имоти за нужди, свързани с държавна тайна, се назначават от съответния министър в състав, определен от него.

Чл. 14. Комисията се свиква от председателя. За деня на свикването и се уведомяват своевременно заинтересованите страни, които, ако се явят, се изслушват от комисията.

Разходите във връзка с дейността на комисията са за сметка на заинтересованите учреждения, предприятия и обществени организации.

Чл. 15. Собственикът, със съгласие на другата страна, може да задържи материалите от строежите, съоръженията и другите подобрения в имотите. В този случай те не се вземат предвид при определяне на обезщетенията.

При определяне на обезщетения за отделни части от сгради, съоръжения и други подобрения трябва да се държи сметка и за необходимите разноски по приспособяване на останалата част от същите сгради за тяхното предназначение или за загубите, които произтичат за собственика им - ако такова приспособяване е невъзможно.

Чл. 16. Решението на комисията се съобщава на заинтересованите страни от съответния градски или селски народен съвет на депутатите на трудещите се по реда на Гражданския процесуален кодекс.

В двеседмичен срок от съобщението заинтересованите страни могат да обжалват решението на комисията пред надлежния окръжен съд. Жалбата се подава чрез съвета. За нея важат и съответните разпоредби на Гражданския процесуален кодекс.

Решението на съда, с което се потвърждава или изменя оценката на комисията, не подлежи на обжалване.

Чл. 17. Недвижимите имоти, отстъпени като обезщетения, се оценяват едновременно с отчуждените съгласно членове 11 до 16 включително.

Разликата между стойността на отчуждения и отстъпения имот в полза на собственика се плаща в брой.

Разликата между стойността на двата имота, определени от съда в полза на държавата и обществените организации, може да се плати и на срокове с лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка. В този случай вземането се обезпечава със законна ипотека върху отстъпения имот, която се вписва от нотариуса.

Чл. 18. Нотариалните актове за недвижимите имоти, отстъпени като обезщетение, се издават от нотариусите по искане на съответния градски или селски народен съвет на депутатите на трудещите се въз основа само на обяснителна бележка и скица, след плащане дължимата разлика от собствениците съгласно алинея последна на предходния член, съответно след вписване законната ипотека - ако плащането става на срокове.

Правоимащите се въвеждат във владение на имотите по тяхна молба от съдебния изпълнител въз основа само на нотариален акт.

Чл. 19. Плащането на дължимото парично обезщетение се счита станало с влагане на сумата в Държавната спестовна каса на разположение на правоимащите, когато:

а) правото да се получи обезщетението не е установено със съответни документи;

б) има отказ за получаване на обезщетението;

в) съществува спор между няколко лица върху дължимата сума; касата изплаща сумата на лицето, което установи правата си по съдебен ред;

г) правоимащите са в неизвестност.

Чл. 20. Държавата и обществените организации отговарят за задълженията, обезпечени с ипотека и други вещни тежести върху отчуждените имоти, само до размера на дължимото обезщетение.

Дължимото обезщетение в размер на тези тежести се плаща на съответните кредитори.

Чл. 21. При обезщетяване с отстъпване на недвижим имот вещните тежести върху отчуждения имот преминават по право и в същия ред - изцяло или до размера, в който третите лица не са били удовлетворени, съгласно предходния член - върху отстъпения имот. Тези тежести се вписват от нотариуса по искане на заинтересованите кредитори.

Чл. 22. Завземането на отчужден срещу заплащане недвижим имот става след обезщетяване на собственика по чл. 16; в случай на замяна отчужденият имот може да се завземе веднага след постановлението на Министерския съвет, като същевременно бъде отстъпено на собственика владението на дадения в замяна имот.

До влизане на оценката в законна сила завземането на отчуждения срещу заплащане недвижим имот може да стане, ако съответното учреждение, предприятие или организация вложи в Държавната спестовна каса депозит в размер, определен от съответния народен съвет на депутатите на трудещите се по максималните цени на местата, съгласно тарифата по чл. 11 и цената на строежите, съоръженията и другите подобрения, съгласно оценката на комисията по чл. 13, когато се касае до учреждения, предприятия и обществени организации, и по същата оценка, увеличена с 50 %, когато се касае до кооперации. Останалите суми се предават или връщат на заинтересованите страни съобразно с влязлата в законна сила оценка. В този случай правоимащите трябва да бъдат обезщетени напълно в едногодишен срок от влизане на оценката в законна сила.

След изтичане на срока за обезщетяване на правоимащите по предходната алинея същите могат за размера на дължимите им се обезщетения - въз основа само на влязлата в законна сила оценка - да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист от надлежния съд при спазване на действуващите законни разпоредби. Върху размера на обезщетението се дължи лихва, равна на сконтовия процент на Българската народна банка, от деня на изтичане на срока за плащане на обезщетението.

Чл. 23. Ако отчуждените недвижими имоти се използуват за жилищни нужди, завземането им може да стане само след настаняване на живущите в тях лица и други помещения.

Чл. 24. Завземането на недвижимите имоти, отчуждени за мероприятия на държавата, се извършва с акт съгласно Правилника за държавните имоти.

Имотите се предават на съответното учреждение или предприятие с протокол-опис, съставен от длъжностно лице при градския или селския народен съвет на депутатите на трудещите се въз основа на акта за завземане на имота.

Чл. 25. Обществените организации се въвеждат във владение на недвижимите имоти, отчуждени за техни нужди от длъжностното лице при съответния градски или селски народен съвет на депутатите на трудещите се.

Чл. 26. Собствениците, както и държателите на отчуждените имоти са длъжни да ги предадат в състоянието, в което са били по време на съобщението по чл. 7, ал. III.

Чл. 27. Движими имоти на частни лица, както и на кооперации и други обществени организации могат да бъдат отчуждавани за особено важни нужди на държавата.

Отчуждението се извършва по реда на чл. 3.

Чл. 28. Собствениците на отчуждените движими имоти се обезщетяват чрез плащане в брой.

Чл. 29. Отчуждените движими имоти се заплащат по действителни пазарни цени в деня на оценката. Когато имотите имат определена цена, те се заплащат по тази цена, намалена съответно за овехтяването.

Чл. 30. Завземането на отчуждените движими имоти става след обезщетяване на собственика.

Завземането се извършва с протокол-опис, съставен от длъжностното лице при съответното учреждение или предприятие.

Чл. 31. При отчуждаване на движими имоти се прилагат съответно и чл. чл. 5, ал. II, 6, ал. I, 8, 10, 12, 13, 14, 16, 19, 20 и 26.

Чл. 32. По производството за оценки и определяне на обезщетения, както и за издаване, вписване и обезсилване на нотариални актове: за учредяване, преминаване и заличаване на ипотека и други вещни тежести и за издаване на изпълнителни листове във връзка с отчужденията по този правилник не се събират данъци и държавни такси.

Чл. 33. Този правилник не се отнася за отчужденията по Закона и Правилника за планово изграждане на населените места.

Чл. 34. Този правилник се издава въз основа на чл. 106 от Закона за собствеността.