Държавен вестник, брой 43 от 28.V

Член 1

1. Всички народи имат право на самоопределение. По силата на това право те свободно определят своето политическо положение и свободно осъществяват своето икономическо, социално и културно развитие.

2. За постигане на своите цели всички народи могат свободно да разполагат с природните си богатства и източници при условие, че не се накърняват задълженията, произтичащи от международното икономическо сътрудничество, почиващо на принципа на взаимната изгода и международното право. В никакъв случай един народ не може да бъде лишен от собствените му средства за съществуване.

3. Държавите - страни по този пакт, в това число и онези, носещи отговорност за управлението на несамоуправляващите се територии и териториите под попечителство, са задължени да насърчават осъществяването на правото на самоопределение и да зачитат това право в съгласие с разпоредбите на Устава на Организацията на Обединените нации.

Член 2

1. Всяка държава - страна по този пакт, се задължава да действува със свои сили или чрез международна помощ и сътрудничество, главно в икономическата и техническата област, съобразно максималните си възможности, за да осигури постепенно пълното осъществяване на признатите в този пакт права с всички подходящи средства, включително приемането и на законодателни мерки.

2. Държавите - страни по този пакт, се задължават да осигурят упражняването на провъзгласените в този пакт права без каквато и да е дискриминация, основаваща се на раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически и други убеждения, народностен или социален произход, имотно състояние, рождение или всякакви други признаци.

3. Развиващите се страни, държейки сметка за правата на човека и за интересите на своето народно стопанство, могат да определят до каква степен ще гарантират на лицата, които не са техни граждани, признатите в този пакт икономически права.

Член 3

Държавите - страни по този пакт, се задължават да гарантират равни права на мъжете и жените при ползуването на всички икономически, социални и културни права, предвидени в този пакт.

Член 4

Държавите - страни по този пакт, признават, че при ползуването на правата, предоставени от държавата съгласно този пакт, същата държава може да налага на тези права само такива ограничения, които са предвидени със закон, които са предвидени със закон, и то дотолкова, доколкото това е съвместимо с естеството на тези права и единствено с цел да се поощри общото благоденствие в едно демократично общество.

Член 5

1. Никоя разпоредба на този пакт не може да бъде тълкувана като даваща право на дадена държава, отделна група или лице да се занимава с дейност или да извършва действия, насочени към отнемане на някои от правата или свободите, признати в този пакт, или тяхното ограничаване в по-голяма степен, отколкото е предвидено в този пакт.

2. Не се допуска никакво ограничаване или отнемане на основните права на човека, признати или съществуващи в отделна страна по силата на закони, конвенции, правила или обичаи, под претекст, че този пакт не признава подобни права или ги признава в по-малка степен.

Член 6

1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на труд, което включва правото на всеки човек да има възможността да изкарва прехраната си чрез труд, свободно избран или приет, и ще вземат съответни мерки за защита на това право.

2. Мерките, които всяка държава - страна по този пакт, ще взема за пълното осъществяване на това право, трябва да включват техническо и професионално насочване и обучение, изготвянето на програми, на политика и на методи, позволяващи да се осигури непрекъснато икономическо, социално и културно развитие, пълна и продуктивна заетост при условия, гарантиращи основните политически и икономически свободи на индивида.

Член 7

Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице да се ползува от справедливи и благоприятни условия на труд, които да му осигурят по-специално:

а) такова възнаграждение, което да обезпечи на всички работници като минимум:

i) справедлива заплата и еднакво възнаграждение за равностойна работа без никакво различие, като особено на жените се гарантират работни условия, не по-лоши от тези на мъжете, и за равен труд - равна заплата;

ii) сносен живот за тях и семействата им съгласно разпоредбите на този пакт;

b) безопасни и здравословни условия на труда;

с) еднаква възможност за всекиго да бъде повишаван в своята работа в съответна по-висока категория по никакви други съображения освен по старшинство и компетентност;

d) почивка, отдих и разумно ограничаване на работното време и периодически платен отпуск, както и възнаграждение за празничните дни.

Член 8

1. Държавите - страни по този пакт, се задължават да осигурят:

а) правото на всяко лице да образува профсъюзи и да членува в профсъюз по свой избор за подпомагане и защита на икономическите си и социалните си интереси при единствено условие да спазва правилника на съответната организация. Никакви ограничения не могат да се налагат върху упражняването на това право, с изключение на тези, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интереса на националната сигурност или обществения ред или за защита на правата и свободите на другите;

b) правото на профсъюзите да основават национални федерации и правото на последните да образуват или да влизат в международни профсъюзни организации;

с) правото на профсъюзите да развиват свободно своята дейност без всякакви ограничения освен тези, предвидени от закона и необходими в едно демократично общество в интереса на националната сигурност или обществения ред или за защита на правата и свободите на другите;

d) правото на стачка, упражнявано съгласно законите на всяка страна.

2. Този член не възпрепятствува налагането на законни ограничения върху упражняването на тези права от членовете на въоръжените сили, на полицията или на държавната администрация.

3. Никоя разпоредба на този член не дава право на държавите - страни по Конвенцията на Международната организация на труда от 1948 г. относно профсъюзната свобода и защита на правото на организиране, да вземат законодателни мерки, които биха накърнили, или пък да прилагат закона по начин, който би накърнил гаранциите, предвидени в същата конвенция.

Член 9

Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице на социална сигурност, включително и на обществени осигуровки.

Член 10

Държавите - страни по този пакт, признават че:

1. На семейството, което е естествената и основната клетка на обществото, трябва да се окаже възможно най-пълна защита и помощ, особено за създаването му и докато то е отговорно за грижата, възпитанието и издръжката на децата. Бракът трябва да се сключва при свободно изразено съгласие на бъдещите съпрузи.

2. Особена защита трябва да се оказва на майките през разумен период от време преди и след раждане. По време на този период на работещите майки трябва да се дава платен отпуск или отпуск със съответна компенсация от общественото осигуряване.

3. Трябва да се вземат специални мерки за защита и подпомагане на всички деца и младежи, без каквато и да е дискриминация, основаваща се на произход или на други признаци. Децата и младежите трябва да бъдат защитени от икономическа и социална експлоатация. Наемането им на работа, вредна за техния морал или здраве или опасна за живота им или която може да спъне нормалното им развитие, трябва да се наказва от закона. Държавите трябва да установят също така пределни възрасти, под които платеното наемане на детския труд да е забранено и наказуемо от закона.

Член 11

1. Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице и семейството му правото на задоволително жизнено равнище, включващо достатъчно храна, облекло и жилище, както и на непрекъснато подобряване условията на живот. Държавите - страни по този пакт, ще вземат съответни мерки, за да осигурят осъществяването на това право, като признават в тази насока важното значение на международното сътрудничество, почиващо на свободно изразено съгласие.

2. Държавите - страни по този пакт, като признават основното право на всеки човек да бъде защитен от глад, ще предприемат индивидуално и по пътя на международното сътрудничество необходимите мерки, включително конкретни програми:

а) за подобряване методите на производството, съхраняването и разпределението на хранителните продукти чрез пълното използуване на техническите и научните знания, чрез разпространяването на знания за принципите на хранене и чрез развитието или реорганизацията на аграрните системи по такъв начин, че да се постигне най-ефикасно разработване и използуване на природните източници;

b) за осигуряване на справедливо разпределение на световните хранителни запаси с оглед на нуждите, като се имат пред вид проблемите както на страните - вносителки, така и на страните - износителки на хранителни продукти.

Член 12

1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице да постигне възможно най-добро състояние на физическо и душевно здраве.

2. Мерките, които държавите - страни по този пакт, ще вземат, за да се осъществи напълно това право, трябва да включват и мерките, необходими за:

а) намаляване броя на мъртвородените деца и детската смъртност, както и за здравословното развитие на детето;

b) всестранното подобряване хигиената на околната среда и промишлената хигиена;

с) предотвратяването и лекуването на епидемичните, ендемичните, професионалните и други заболявания, както и борбата с тях;

d) създаването на условия, които да осигурят на всички медицинска помощ и медицинско обслужване в случай на болест.

Член 13

1. Държавите - страни по този пакт, признават на всяко лице правото на образование. Те приемат, че образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и на съзнанието за нейното достойнство, както и да засили зачитането на човешките права и основни свободи. Те приемат освен това, че образованието трябва да дава възможност на всички лица да играят полезна роля в едно свободно общество, да насърчава разбирателството, търпимостта и приятелството между всички народи и всички расови, етнически и религиозни групи и да подпомага дейността на Организацията на Обединените нации за поддържането на мира.

2. Държавите - страни по този пакт, признават, че да се постигне пълното осъществяване на това право:

а) основното образование трябва да бъде задължително, безплатно и достъпно за всички;

b) средното образование в различните му форми, включително техническото и професионалното образование, трябва да се направи общодостъпно с всички подходящи средства и по-специално с постепенното въвеждане на безплатното образование;

с) висшето образование трябва да се направи достъпно за всички на равноправна основа, според способностите на всеки чрез всички подходящи средства и по-специално чрез постепенно и все по-широко въвеждане на безплатното обучение;

d) елементарното образование трябва да се насърчава или засилва доколкото е възможно за онези лица, които не са получили или не са завършили пълния курс на своето основно образование;

е) трябва да се осъществява активно развитието на училищната мрежа на всички степени, установяването на задоволителна система за отпускане на стипендии, както и непрекъснато да се подобряват материалните условия на преподавателския персонал.

3. Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата на родителите и в съответните случаи на законните настойници, да избират за своите деца училища извън тези, създадени от официалните власти, но които са съобразени с минимума образователни изисквания, установени или одобрени от държавата, и да осигуряват религиозното и моралното възпитание на своите деца съобразно собствените си убеждения.

4. Никоя разпоредба на този член не трябва да се тълкува като ограничаваща свободата на отделни лица и юридически личности да създават и ръководят учебни заведения при условие, че се спазват принципите, изложени в точка 1 на този член, и че образованието, давано в тези заведения, съответствува на минималните норми, установени от държавата.

Член 14

Всяка държава - страна по този пакт, която в момента, в който става страна по него, не е осигурила задължително и безплатно основно образование в метрополията или в териториите под нейна юрисдикция, се задължава в срок от две години да състави и приеме подробен план за необходимите мерки за постепенното осъществяване на принципа на задължително и безплатно за всички основно образование в разумен срок от няколко години, определен в този план.

Член 15

1. Държавите - страни по този пакт, признават правото на всяко лице:

а) да участвува в културния живот;

b) да се ползува от научния прогрес и приложението му;

с) да се ползува от защитата на моралните и материалните интереси, произтичащи от всякакво научно, литературно или художествено произведение, чийто автор е то.

2. Мерките, които държавите - страни по този пакт, ще вземат, за да осигурят пълното осъществяване на това право, трябва да включват и такива, необходими за запазването, развитието и разпространяването на науката и културата.

3. Държавите - страни по този пакт, се задължават да зачитат свободата, необходима за научноизследователска работа и творческа дейност.

4. Държавите - страни по този пакт, признават ползата, която може да се извлече от насърчаването и развитието на международни контакти и сътрудничество в областта на науката и културата.

Член 16

1. Държавите - страни по този пакт, се задължават да представят съгласно разпоредбите на тази част от пакта доклади за мерките, които са взели, и за постигнатия напредък за осигуряване на признатите от пакта права.

2. а) всички доклади се изпращат на Генералния секретар на Организацията на Обединените нации, който препраща препис от тях на Икономическия и социален съвет за разглеждане съгласно разпоредбите на този пакт;

b) Генералният секретар на Организацията на Обединените нации препраща също и на специализираните организации преписи от докладите или от съответни техни части, представени от държавите - страни по този пакт, членки и на тези специализирани организации, дотолкова, доколкото тези доклади или части от тях засягат въпроси от компетенцията на споменатите организации съгласно техните устави.

Член 17

1. Държавите - страни по този пакт, представят своите доклади на етапи съгласно програма, изработена от Икономическия и социален съвет в срок от една година от влизането в сила на този пакт след консултация с държавите - страни по пакта, и заинтересуваните специализирани организации.

2. Докладите могат да посочват факторите и трудностите, влияещи върху степента на изпълнение на задълженията по този пакт.

3. Ако информация по същия въпрос е била вече изпратена на Организацията на Обединените нации или на някоя специализирана организация от държава - страна по този пакт, не е необходимо да се възпроизвежда тази информация, а е достатъчно да се направи точно позоваване на изпратената информация.

Член 18

В изпълнение на задълженията, произтичащи от Устава на Организацията на Обединените нации в областта на правата на човека и на основните свободи, Икономическият и социален съвет може да сключва споразумения със специализираните организации с оглед те да му представят доклади за напредъка, постигнат при прилагане разпоредбите на този пакт, влизащи в обсега на тяхната дейност. Тези доклади могат да включват данни за решенията и препоръките във връзка с това прилагане, приети от компетентните им органи.

Член 19

Икономическият и социален съвет може да препраща на Комисията по правата на човека за проучване и препоръки от общ характер или ако е необходимо за сведение, докладите относно правата на човека, представени от държавите съгласно членове 16 и 17, и тези относно правата на човека, представени от специализираните организации съгласно член 18.

Член 20

Държавите - страни по този пакт, и заинтересуваните специализирани организации могат да представят бележки на Икономическия и социален съвет по всяка препоръка от общ характер, направена по силата на член 19, или по всяко позоваване на подобна препоръка от общ характер в доклад на Комисията по правата на човека или във всеки документ, споменат във въпросния доклад.

Член 21

Икономическият и социален съвет може да представя от време на време на Общото събрание доклади, съдържащи препоръки от общ характер, и резюме на получените сведения от държавите - страни по този пакт, и от специализираните организации относно взетите мерки и постигнатия напредък при осъществяването на всеобщо зачитане на правата, признати в този пакт.

Член 22

Икономическият и социален съвет може да привлича вниманието на други органи на Организацията на Обединените нации, на техните спомагателни органи и на заинтересуваните специализирани организации, занимаващи се с оказване на техническа помощ, върху всякакви въпроси, повдигнати в докладите, споменати в тази част на този пакт, които биха помогнали тези органи да се произнесат, всеки в рамките на своята компетентност, относно целесъобразността на международните мерки, които биха могли да допринесат за ефикасното и постепенно осъществяване на този пакт.

Член 23

Държавите - страни по този пакт, приемат, че международните мерки за осъществяване на правата, признати в този пакт, включват такива средства като сключването на конвенции, приемането на препоръки, оказването на техническа помощ и провеждането на регионални съвещания и технически съвещания за консултиране и проучване, организирани съвместно със заинтересуваните правителства.

Член 24

Никоя разпоредба на този пакт не трябва да се тълкува като накърняваща разпоредбите на Устава на Организацията на Обединените нации и на уставите на специализираните организации, които определят съответните отговорности на различните органи на Организацията на Обединените нации и на специализираните организации по въпросите, предмет на този пакт.

Член 25

Никоя разпоредба на този пакт не трябва да се тълкува като накърняваща присъщото на всички народи право да се ползуват и да оползотворяват напълно и свободно своите природни богатства и източници.

Член 26

1. Този пакт е открит за подписване от всяка държава - членка на Организацията на Обединените нации, или членка на някоя от нейните специализирани организации, от всяка държава - страна по Статута на Международния съд, и от всяка друга държава, поканена от Общото събрание на Организацията на Обединените нации да стане страна по този пакт.

2. Този пакт подлежи на ратификация. Ратификационните документи се депозират при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.

3. Този пакт е открит за присъединяване на всяка държава, посочена в точка 1 на този член.

4. Присъединяването се извършва чрез депозиране на документ за присъединяване при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации.

5. Генералният секретар на Организацията на Обединените нации уведомява всички държави, които са подписали този пакт или са се присъединили към него, за депозирането на всеки документ за ратификация или присъединяване.

Член 27

1. Този пакт ще влезе в сила три месеца след датата на депозиране при Генералния секретар на Организацията на Обединените нации на тридесет и петия документ за ратификация или за присъединяване.

2. За всяка държава, която ратифицира този пакт или се присъединява към него след депозирането на тридесет и петия документ за ратификация или за присъединяване, този пакт влиза в сила три месеца след датата на депозиране от тази държава на документа й за ратификация или за присъединяване.

Член 28

Разпоредбите на този пакт се разпростират върху всички части на федералните държави без никакви ограничения и изключения.

Член 29

1. Всяка държава - страна по този пакт, може да предложи поправка и да я изпрати до Генералния секретар на Организацията на Обединените нации. Генералният секретар препраща всички предложения за поправки на държавите - страни по този пакт, с искане да го уведомят дали желаят да се свика конференция на държавите - страни за разглеждане и гласуване на тези предложения. Ако най-малко една трета от държавите - страни са за свикването на такава конференция, Генералният секретар свиква конференцията под егидата на Организацията на Обединените нации. Всяка поправка, приета с мнозинство от присъствувалите и гласували на конференцията държави - страни, се представя за одобрение от Общото събрание на Организацията на Обединените нации.

2. Поправките влизат в сила, след като се одобрят от Общото събрание на Организацията на Обединените нации и приемат с мнозинство от две трети от държавите - страни по този пакт, съгласно съответните им конституционни правила.

3. Когато поправките влязат в сила, те са задължителни за държавите - страни, които са ги приели, като другите държави - страни остават обвързани от разпоредбите на този пакт и от всяка по-раншна поправка, която те са приели.

Член 30

Независимо от уведомяванията, направени съгласно точка 5 на член 26, Генералният секретар на Организацията на Обединените нации уведомява всички държави, посочени в точка 1 на същия член, за следното:

а) подписванията, ратификациите и присъединяванията съгласно член 26;

b) датата на влизане в сила на този пакт съгласно член 27 и датата на влизане в сила на поправките съгласно член 29.

Член 31

1. Този пакт, чийто английски, испански, китайски, руски и френски текстове имат еднаква сила, се депозира в архивите на Организацията на Обединените нации.

2. Генералният секретар на Организацията на Обединените нации изпраща заверени копия на този пакт на всички държави, посочени в член 26.

В уверение на което долуподписаните, надлежно упълномощени от техните правителства, подписаха този пакт, открит за подписване в Ню Йорк на 19 декември 1966 г.

УКА3 № 1199

У К А 3 № 1199

на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г.

(ДВ, бр. 60 от 1970 г.)

Президиумът на Народното събрание въз основа на чл. 35, точка 9 от Конституцията на Народна република България и чл. 4, буква "в" от Закона за Президиума на Народното събрание

П 0 С Т А Н 0 В Я В А:

Ратифицира Международния пакт за граждански и политически права и Международния пакт за икономически, социални и културни права, одобрени от Общото събрание на Организацията на обединените нации на 16 декември 1966 г. със следната декларация:

"Народна република България смята за необходимо да подчертае, че чл. 48, точки 1 и 3 от Международния пакт за граждански и политически права и чл. 26, точки 1 и 3 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, като изключват известен брой държави от възможността да участвуват в пактовете, имат дискриминационен характер. Тези разпоредби са несъвместими със самото естество на пактовете, които имат универсален характер и трябва да бъдат открити за присъединяване на всички държави. По силата на принципа на суверенното равенство никоя държава няма право да възпрепятствува други държави да участвуват в такива пактове."