Държавен вестник, брой 92 от 19.XI

Член 1

По смисъла на тази конвенция посочените по-долу изрази означават:

1. "Изпращаща страна" - Високодоговарящата страна, която назначава консулските длъжностни лица, така както са определени по-долу.

2. "Приемаща страна" - Високодоговарящата страна, на територията на която консулските длъжностни лица изпълняват функциите си.

3. "Граждани" - гражданите на една от двете страни и когато смисълът допуска юридическите лица със седалище на територията на една от двете страни и учредени съгласно законодателството на тази страна.

4. "Консулство" - всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство.

5. "Консулски окръг" - територията определена на консулството за изпълнение на консулските функции.

6. "Шеф на консулството" - лицето, на което е възложено да действува в това качество.

7. "Консулско длъжностно лице" - всеки служител от кариерата, включително шефа на консулството, на което е възложено да изпълнява консулски функции.

8. "Шеф на отделна канцелария" - всяко консулско длъжностно лице, постоянен пълномощник на шеф на консулство в една част от неговия консулски окръг.

9. "Сътрудник на консулството" - всяко лице, което изпълнява административна или техническа служба в консулството.

10. "Член на консулския персонал" - консулски длъжностни лица освен шефа на консулството, сътрудници на консулството и членове на обслужващия персонал.

11. "Член на консулството" - консулски длъжностни лица, сътрудници на консулството и членове на обслужващия персонал.

12. "Член на обслужващия персонал" - всяко лице, назначено за домакинско обслужване на консулството.

13. "Член на частния персонал" - лице, което е заето изключително с частното обслужване на член на консулството.

14. "Член на семейство" - съпруг (съпругата) и непълнолетните деца на консулското длъжностно лице или на сътрудника на консулството и на децата на другия съпруг(съпруга).

15. "Консулски помещения" - сгради или части от сгради и терените, принадлежащи към тях, без оглед на това, чия собственост са, които се използуват изключително за целите на консулството или на отделните канцеларии.

16. "Консулски архиви", включва всички книжа, документи, кореспонденции, книги, филми, магнетофонни ленти и регистри на консулството, както и шифровия материал, картотеки и мебели, предназначени за тяхното опазване и съхраняване.

17. "Кораб" означава, що се отнася до чл. 35, 36, 37, 38 на тази конвенция, всеки морски плавателен съд, имащ националността на изпращащата страна, съгласно законодателството на тази страна. Терминът "кораб" не включва военните кораби.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито на територията на приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по общо споразумение между изпращащата страна и приемащата страна.

3. По-нататъшни промени в седалището на консулството могат да се направят от изпращащата страна само със съгласието на приемащата страна.

4. Съгласието на приемащата страна също е необходимо, ако генерално консулство или консулство желае да открие вицеконсулство или отделна канцелария в друго населено място.

Член 3

1. Консулските длъжностни лица трябва да бъдат граждани на изпращащата страна. Не се позволява на тези консулски длъжностни лица, както и на сътрудниците на консулството да упражняват частна дейност с цел за печалба в приемащата страна.

2. Шефовете на консулството, които не са консулски агенти, се приемат и признават от правителството на приемащата страна според правилата и формалностите, в сила в тази страна, при представяне на консулското им назначение.

Екзекватурата, която определя консулския им окръг, се издава незабавно и безплатно.

До издаване на екзекватурата шефът на консулството може да изпълнява временно функциите си и да се ползува от разпоредбите на тази конвенция.

От момента на допускането на шефа на консулството даже и временно да изпълнява функциите си приемащата страна се задължава да уведоми незабавно компетентните органи на консулския окръг. Тя се задължава също да вземе всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява задълженията си, свързани с функциите му, и да се ползува от правата, предвидени в разпоредбите на тази конвенция.

3. Що се отнася до консулските длъжностни лица, които не са шефове на консулство, приемащата страна ги допуска да изпълняват функциите си на основание факта на назначаването им и при условие, че последното е нотифицирано.

4. Консулските агенти се назначават от изпращащата страна и се допускат да изпълняват функциите си със съгласието на приемащата страна.

5. Приемащата страна може по всяко време и без да е длъжна да се мотивира, да уведоми изпращащата страна за решението си да откаже или да оттегли съгласието си относно консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството.

В такъв случай изпращащата страна отзовава консулското длъжностно лице или сътрудника на консулството или прекратява дейността му в консулството и уведомява за това приемащата страна в подходящ срок.

Член 4

1. На Министерството на външните работи на приемащата страна или на посочения от него орган се нотифицират:

а) назначаването на членове на консулство, тяхното пристигане след назначаването им в консулството, тяхното окончателно заминаване или прекратяване на функциите им, както и всички други промени, засягащи статута им, които могат да възникнат по време на службата им в консулството;

б) пристигането или окончателното заминаване на лице от семейството на член на консулството, което живее заедно с него, и за случаите, когато дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) пристигането и окончателното заминаване на членове на частния персонал, както и за прекратяване на работата им в това им качество;

г) приемане на работа и освобождаване от длъжност на лица, живеещи в приемащата страна като членове на консулството или като членове на частния персонал, имащи право на привилегии и имунитети.

2. Пристигането и окончателното отпътуване също трябва да бъдат предварително нотифицирани когато това е възможно.

Член 5

1. Ако шефът на консулството е възпрепятствуван да изпълнява функциите си или ако длъжността му е временно вакантна, изпращащата страна може да възложи изпълнението на тези функции на консулско длъжностно лице като временно управляващ. Това лице може след нотификация до компетентните органи на приемащата страна да изпълнява функциите си, да се ползува от разпоредбите на тази конвенция до възобновяване функциите от титуляра или до назначаване на нов шеф на консулството.

2. Когато член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна е назначен временно от изпращащата страна при предвидените в предишния параграф на този член условия, той продължава да се ползува от дипломатическите привилегии и имунитети.

Член 6

Изпращащата страна има право на територията на приемащата страна и съгласно нейните закони и правилници да придобива в собственост и притежава всякакви недвижими имоти, необходими за консулство или за официалната резиденция на консулско длъжностно лице.

Изпращащата страна има право да строи върху принадлежащите й терени сгради и допълнения към тях, необходими за посочените по-горе цели, при условие, че са съобразени със законите и правилниците за строителство или градоустройство, прилагани в района, в който се намират тези терени.

Консулските помещения и резиденцията на консулското длъжностно лице, чийто собственик или наемател е изпращащата страна, се освобождават от всякакъв вид данъци и такси - държавни, областни и общински, освен ако не се касае за такси, които се събират като възнаграждение за извършени специални услуги.

Предвидените в предишния параграф на този член фискални освобождавания не се прилагат по отношение на данъци и такси, когато според законите и правилниците на приемащата страна те следва да се понесат от лицето, което се е договорило с изпращащата страна или с друго лице, действуващо за сметка на тази страна.

Член 7

1. Приемащата страна оказва помощ с оглед или да улесни придобиването на нейна територия на необходимите за консулството помещения от изпращащата страна в рамките на нейните закони и правилници, или да подпомогне изпращащата страна да се снабди по друг начин с помещения.

2. Приемащата страна трябва също така, ако е необходимо, да подпомогне консулството да получи подходящи за своите членове жилища.

Член 8

1. Консулските помещения, включително мебелировката и имуществото, което се намира в тях, които изпращащата страна притежава или използува за консулски цели, както и транспортните средства не подлежат под никаква форма на реквизиция.

2. Посочените помещения няма да се освобождават от отчуждаване, ако то се налага за нуждите на националната отбрана или за обществени нужди съгласно законите на приемащата страна. Ако отчуждаването е необходимо за такива цели, следва да се вземат всички необходими мерки, за да се избегне затруднението в изпълнението на консулските функции и за изплащане на обезщетение на изпращащата страна.

Член 9

Консулските помещения и резиденцията на шефа на консулството са неприкосновени. Органите на приемащата страна нямат право да влизат в тях освен със съгласието на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, посочено от един от тях.

Член 10

Консулските длъжностни лица, шефовете на консулството могат да поставят от външната ограда на консулството, както и на резиденциите си герба на изпращащата страна заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата страна.

В дни на тържества и според обичая те могат също да издигат знамето на изпращащата страна на консулската сграда.

Шефовете на консулството могат освен това при изпълнението на функциите си да поставят флага на изпращащата страна на използуваните от тях превозни средства.

Всяка от Високодоговарящите страни осигурява уважение и закрила на знамената, гербовете и флаговете на консулството. При упражняването на правото, предвидено в този член, се спазват законите, правилниците и обичаите на приемащата страна.

Член 11

Архивите и всички други документи и регистри са неприкосновени по всяко време и независимо от мястото, където се намират, и органите на приемащата страна не могат да ги проверяват под никакъв предлог.

Член 12

1. Приемащата страна предоставя и закриля свободата на съобщенията на консулството за всички служебни цели. При свързването с правителството, с дипломатическите представителства и с другите консулства на изпращащата страна, където и да се намират, консулството може да използува всички подходящи средства за съобщение, включително дипломатически или консулски куриери, дипломатическа или консулска поща и кодови и шифровани съобщения. Консулството обаче може да инсталира и да ползува радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. При използуване на обществените средства за съобщение към консулството се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство на изпращащата страна.

3. Служебната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Изразът "служебна кореспонденция" означава всяка кореспонденция, която се отнася до консулството или до функциите му.

4. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Ако обаче компетентните органи на приемащата страна имат сериозни основания да смятат, че пощата съдържа други предмети освен служебната кореспонденция, документи и предмети, споменати в параграф 5 на този член, пощата се връща в мястото на нейното изпращане.

5. Пакетите, съставляващи консулската поща, трябва да носят видими външни знаци, сочещи техния характер, и не могат да съдържат нищо друго освен служебна кореспонденция, както и документи или предмети, предназначени изключително за служебно ползуване.

6. Консулският куриер трябва да носи официален документ, в който се посочват неговото качество и броят на пакетите, съставляващи консулската поща. Освен със съгласието на приемащата страна той не трябва да бъде нито гражданин на приемащата страна, нито гражданин, който има постоянно местожителство в приемащата страна, ако е гражданин на изпращащата страна. При изпълнение на функциите си този куриер се ползува от закрилата на приемащата страна. Неговата личност е неприкосновена и той не подлежи под никаква форма на арестуване или задържане.

7. Изпращащата страна, нейните дипломатически представителства и консулство могат да използуват консулски куриери ад-хок. В такъв случай разпоредбите на параграф 6 на този член също се прилагат при условие, че споменатите в него имунитети ще престанат да се прилагат, щом куриерът връчи на получател консулската поща.

8. Консулската поща може да се повери на командира на търговско въздухоплавателно средство или капитана на кораб, който ще пристигне на разрешен за него входен пункт. Командирът или капитанът трябва да бъдат снабдени с официален документ, в който се посочва броят на пакетите, съставляващи пощата, но те не се считат за консулски куриери. След съгласуване с местните компетентни органи консулството може да изпрати един от своите членове да приеме пощата директно и свободно, лично от командира на въздухоплавателното средство или от капитана на кораба.

Член 13

Приемащата страна се отнася с дължимото уважение към консулските длъжностни лица и взима всички необходими мерки за предотвратяване на всякакви посегателства върху тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 14

1. Консулските длъжностни лица могат да бъдат арестувани или предварително задържани само в случай на тежко умишлено престъпление, което се наказва с лишаване от свобода, равно или по-голямо от пет години и въз основа на решение на компетентен съдебен орган.

2. С изключение на предвидения в параграф 1 на този член случай консулските длъжностни лица не могат да бъдат затваряни, нито подлагани на каквато и да е форма на ограничаване на личната им свобода освен при изпълнение на окончателно съдебно решение.

3. Когато срещу консулско длъжностно лице е започнато наказателно преследване, то е длъжно да се яви пред компетентните органи.

При все това производството трябва да се води с дължимото към консулското длъжностно лице уважение поради служебното му положение и с изключение на случая, предвиден в параграф 1 на този член, по начин, колкото се може по-малко да се пречи на изпълнението на консулските функции. Когато при споменатите в параграф 1 на този член обстоятелства е необходимо консулското длъжностно лице да бъде предварително задържано, производство срещу него трябва да се започне в най-кратък срок.

4. В случай на арестуване или предварително задържане на консулско длъжностно лице или при възбуждане на наказателно преследване срещу него приемащата страна уведомява незабавно дипломатическото представителство или консулство.

Член 15

1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулствата не подлежат на съдебните и административните юрисдикции на приемащата страна за действия, извършени при изпълнението на консулските функции.

2. При все това разпоредбите на параграф 1 на този член не се прилагат в случай на граждански иск:

а) произтичащ от договор, който не е бил сключен изрично или подразбиращо се от консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството в качеството му на представител на изпращащата страна, или

б) предявен от трето лице за вреди от злополука в приемащата страна, причинена от моторно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство.

Член 16

1. Членовете на консулството могат да бъдат призовани като свидетели по съдебни и административни производства.

Сътрудниците на консулството и членовете на обслужващия персонал не трябва да отказват да свидетелствуват освен в случаите, споменати в параграф 3 на този член. Ако консулското длъжностно лице откаже да свидетелствува, никаква принудителна мярка или друга санкция не може да бъде приложена по отношение на него.

2. Органът, който иска показанията, трябва да вземе мерки, за да не се попречи на консулското длъжностно лице при изпълнението на неговите функции. Когато това е възможно, свидетелските показания могат да бъдат дадени в жилището му, в консулството или могат да се дадат от него в писмена форма.

3. Членовете на консулството не са длъжни да дават свидетелски показания по отношение на факти, свързани с изпълнението на техните функции, и да представят кореспонденция и официални документи, отнасящи се до тези факти. Те имат също право да откажат да дадат свидетелски показания като експерти по законодателството на изпращащата страна.

Член 17

1. Изпращащата страна може да се откаже от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция по отношение на член на консулството.

2. Отказът трябва винаги да бъде изричен и писмено съобщен на приемащата страна.

3. Ако консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството възбуди производство по материя, по която се ползува от съдебен имунитет съгласно член 16, той не може да се позове на имунитета от юрисдикция по отношение на насрещния иск, свързан с първоначалния иск.

4. Отказът от имунитет от юрисдикция относно гражданско или административно дело не включва отказ от имунитета по отношение изпълнение решението, за което е необходим отделен отказ.

Член 18

1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички задължения, предвидени от законите и правилниците на приемащата страна по отношение на регистрацията на чужденците и разрешение за престой.

2. Разпоредбите на параграф 1 на този член обаче не се прилагат към сътрудник на консулството, който не е постоянен служител на изпращащата страна или който упражнява частна дейност с цел за печалба в приемащата страна, нито към член от семейството му.

Член 19

1. Членовете на консулството, що се отнася до услугите, които извършват на изпращащата страна, се освобождават от задълженията, които законите и правилниците на приемащата страна изискват по отношение на чуждестранната работна ръка при издаване разрешение за работа.

2. Членовете на частния персонал на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, ако не упражняват никаква друга частна дейност с цел за печалба, се освобождават от задълженията, упоменати в параграф 1 на този член.

Член 20

1. Консулството може да събира на територията на приемащата страна налози и такси, които законите и правилниците на изпращащата страна предвиждат за консулски услуги.

2. Сумите, които се събират като такси и налози, по параграф 1 на този член и разписките за тях се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 21

1. Съобразно действуващите разпоредби на законите и правилниците в приемащата страна тя разрешава вноса и освобождава от всякакви митнически сборове, такси и други облагания освен разходите за склад, транспорт и други подобни услуги:

а) предмети, предназначени за служебно ползуване от консулството;

б) предмети, предназначени за лично ползуване от консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, включително и предмети, предназначени за обзавеждане. Предметите за потребление не трябва да превишават количествата, необходими за непосредствените нужди на заинтересуваните лица.

2. Сътрудниците на консулството се ползуват от привилегиите и освобождаванията, предвидени в алинея б) на параграф 1 на този член, за вещите, внесени за първоначалното им обзавеждане.

3. Личният багаж, придружен от консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, не подлежи на митническа проверка. Той може да бъде проверен само в случаите, когато има сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети освен упоменатите в алинея б) на параграф 1 на този член, или предмети, вносът или износът на които е забранен от законите и правилниците на приемащата страна или които са подчинени на законите и правилниците за карантина. Такава проверка може да се извърши само в присъствието на консулското длъжностно лице или на член на неговото семейство.

Член 22

1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всякакви данъци и такси - лични или имуществени, държавни, областни и общински, с изключение на:

а) косвени данъци, обикновено включени в цената на стоките или услугите;

б) данъци и такси върху частни недвижими имущества, намиращи се на територията на приемащата страна;

в) данъци върху наследства и такси за прехвърляне на имуществени права, събирани от приемащата страна, при спазване на разпоредбите на параграф 2 на член 23;

г) данъци и такси върху доходи от какъвто и да е вид частна дейност, чийто източник е в приемащата страна;

д) данъци и такси, събирани като възнаграждение за специални услуги;

е) такси за регистриране, канцеларски услуги, ипотеки и марки.

2. Членовете на обслужващия персонал се освобождават от данъци и такси по отношение на заплатите, които получават от изпращащата страна за изпълнението на служебните им функции.

3. Членовете на консулството, които са наели на работа лица, чиито възнаграждения или заплати не се освобождават от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да спазват задълженията, които законите и правилниците на тази страна възлагат на работодателите във връзка със събирането на данък върху дохода.

Член 23

В случай на смърт на член на консулството или на член от семейството му, живеещ заедно с него, приемащата страна се задължава:

1. Да разреши изнасянето на движимото имущество на починалия, с изключение на имуществото, придобито в приемащата страна и което е забранено за износ към датата на смъртта.

2. Да не се налагат държавни, областни или общински такси върху наследството, нито такси за прехвърляне на движимото имущество, което се намира в приемащата страна, изключително поради присъствието в тази страна на починалия в качеството му на член на консулството или член на семейството на такъв член на консулството.

Член 24

Всеки член на консулството се ползува от привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция, от неговото влизане на територията на приемащата страна, за да заеме поста си, или ако вече се намира на тази територия, от започване изпълнението на функциите му в консулството. Той се ползува от тях до прекратяване на функциите му. Тези привилегии и имунитети при същите условия ползуват и членовете на семейството на член от консулството, живеещи заедно с него, а така също и членовете на частния му персонал.

Член 25

1. Консулските агенти се ползуват само с имунитет по отношение на юрисдикция и лична неприкосновеност за служебните действия, извършени при изпълнение на техните функции.

2. С уговорка за разпоредбите на параграф 3 на член 16 членовете на консулството, които са граждани на приемащата страна или на трета страна или живеят постоянно в приемащата страна или упражняват в нея частна дейност с цел за печалба, и членовете на семействата им, както и членовете на семейството на консулските агенти не се ползуват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази глава.

3. Членовете на семейството на член от консулството, които са граждани на приемащата страна или на трета страна или живеят постоянно в приемащата страна или упражняват в нея частна дейност с цел за печалба, и членовете на техните семейства също не се ползуват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази глава. Обаче приемащата страна трябва да осъществява своята юрисдикция върху тези лица по начин да не пречи особено много на изпълнението на функциите от консулството.

Член 26

Консулските длъжностни лица имат право в качеството си на официални представители на изпращащата страна на необходимата закрила и особена почит от страна на всички служители на приемащата страна.

Член 27

Без да се накърняват техните привилегии и имунитети, всички лица, ползуващи се от тези имунитети и привилегии, са длъжни да спазват законите и правилниците на приемащата страна и особено разпоредбите относно движението.

Те са длъжни също да не се намесват във вътрешните работи на тази страна.

Член 28

Членовете на консулството трябва да се съобразяват с всички задължения, наложени от законите и правилниците на приемащата страна относно осигуровките за гражданска отговорност при използуване на всяко моторно превозно средство, кораб или въздухоплавателно средство.

Член 29

1. Консулското длъжностно лице може да изпълнява своите функции само в границите на консулския си окръг. Извън границите на консулския окръг то може да изпълнява функциите си само след нотификация до компетентните органи на приемащата страна и ако те не се противопоставят на това.

2. След съответна нотификация до приемащата страна и ако тя не се противопостави, консулството на изпращащата страна може да изпълнява консулски функции в приемащата страна в полза на трета страна.

Член 30

При изпълнение на функциите си консулските длъжностни лица могат да се обръщат към:

а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако и доколкото това е допустимо от законите, правилниците и обичаите на приемащата страна или от международни споразумения по тези въпроси.

Член 31

Консулските длъжностни лица имат право:

1. Да защищават в приемащата страна правата и интересите на изпращащата страна и нейните граждани и да съдействуват за развитието на търговските, икономическите, туристическите, социалните, научните, културните и техническите отношения между Високодоговарящите страни.

2. Да подпомагат гражданите на изпращащата страна при техните постъпки пред органите на приемащата страна.

3. Съобразявайки се с практиката и процедурите в сила в приемащата страна, да вземат необходимите мерки за осигуряване представянето на граждани на изпращащата страна и вземане на временни мерки за запазване правата и интересите на тези граждани, когато поради тяхното отсъствие или поради някаква друга причина те не могат да защитят своевременно своите права и интереси.

4. Да се информират по всички позволени начини за условията и развитието на търговския, икономическия, туристическия, социалния, научния, културния и техническия живот на приемащата страна, да правят доклад по тези въпроси до правителството на изпращащата страна и да дават сведения на заинтересуваните лица.

Член 32

1. Органите на приемащата страна уведомяват консулството на изпращащата страна за всяка мярка на лишаване от свобода, взета срещу негов гражданин, както и за квалификацията на фактите, които са предизвикали тази мярка.

Всякакво съобщение, изпратено до консулството от арестуването, задържането или лишеното от свобода лице под каквато и да е форма трябва да бъде предадено незабавно от органите на приемащата страна. Те уведомяват заинтересуваното лице за правата, дадени му от този параграф.

2. Консулските длъжностни лица могат да посещават гражданин на изпращащата страна, който е арестуван, задържан предварително или се намира под каквато и да е форма на задържане, да разговарят и да водят кореспонденция с него освен при изричен отказ от негова страна.

3. Правата, споменати в параграф 2 на този член, се осъществяват съгласно законите и правилниците на приемащата страна.

Член 33

В своя консулски окръг консулските длъжностни лица имат право:

1. Да регистрират и доколкото това е съвместимо със законодателство на приемащата страна, да водят на отчет своите граждани. За тази цел те могат да искат съдействието на компетентните органи на тази страна.

2. Да публикуват в пресата обявления за своите граждани или да им предават различни заповеди и документи от органите на изпращащата страна, когато тези обявления, заповеди или документи засягат държавна служба.

3. Да издават, подновяват или променят:

а) паспорти или други документи за пътуване на граждани на изпращащата страна;

б) необходимите визи и съответни документи на лицата, които желаят да отидат в изпращащата страна.

4. а) Да превеждат и да легализират всеки документ от органите или длъжностните лица на изпращащата или на приемащата страна, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата страна.

б) Да приемат всякакви декларации, да съставят всякакви актове, да легализират и удостоверяват подписи, да легализират, удостоверяват или превеждат документи, когато тези актове или формалности се изискват от законите и правилниците на изпращащата страна.

5. Да оформят в нотариална форма, доколкото това не противоречи на законите и правилниците на приемащата страна:

а) актове и договори, които нейните граждани искат да съставят или сключат под такава форма, с изключение на договори или документи относно установяването или прехвърлянето на вещни права върху недвижими имоти, намиращи се в приемащата страна.

б) актове и договори независимо от гражданството на страните, когато те се отнасят до имоти, намиращи се на територията на изпращащата страна, или работи, които трябва да се извършват в тази страна, когато са предназначени да предизвикват юридическо действие върху нейна територия.

6. Да приемат на влог, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата страна, парични суми, документи и предмети от всякакво естество, които им се предават от граждани на изпращащата страна или за тяхна сметка. Тези влогове не се ползуват от неприкосновеността, предвидена в член 11 на тази конвенция, и трябва да се държат отделно от архивите, документите и регистрите, към които се прилагат разпоредбите на посочения член. Тези влогове могат да бъдат изнесени от приемащата страна само съобразно законите и правилниците на тази страна.

7. а) Да съставят, вписват и предават актове за гражданско състояние на гражданите на изпращащата страна.

б) Да сключват бракове при условие, че и двамата бъдещи съпрузи са граждани на изпращащата страна. Те уведомяват за това компетентните органи на приемащата страна.

Разпоредбите на параграф 7 на този член не освобождават гражданите на изпращащата страна от задължението да правят декларации, предписани от законите на приемащата страна.

Член 34

1. В случай че гражданин на изпращащата страна почине на територията на приемащата страна, компетентният орган на приемащата страна уведомява незабавно консулството.

2. а) Ако уведоменото за смъртта на своя гражданин консулство направи искане, компетентните органи на приемащата страна му съобщават сведенията, с които разполагат за наследствените имущества, и списък на предполагаемите наследници.

б) Консулството на изпращащата страна може да поиска от компетентния орган на приемащата страна да вземе незабавно необходимите мерки за запазване и управление на наследствените имоти, останали на територията на приемащата страна.

в) Консулското длъжностно лице може да окаже съдействие пряко или чрез помощта на натоварено лице при прилагането на упоменатите в алинея б) мерки.

3. Ако се наложи вземането на обезпечителни мерки и ако нито един наследник не присъствува или не е представляван, консулското длъжностно лице на изпращащата страна се поканва от органите на приемащата страна да присъствува евентуално при запечатването и разпечатването на имуществото, както и при извършване описа на същото.

4. Ако след изпълнението на формалностите по наследство, намиращо се на територията на приемащата страна, движимите наследствени вещи или полученото от продажбата на движимото и недвижимото имущество принадлежат на наследник, на лице, черпещо права, или заветник-гражданин на изпращащата страна, който не живее на територията на приемащата страна и не е посочил пълномощник, тези имущества или полученото от тяхната продажба се предават на консулството на изпращащата страна при условие:

а) да бъде установено качеството на наследник, на лице, черпещо права, или на заветник;

б) че компетентните органи са разрешили, ако е нужно, предаването на наследствените имоти или на полученото от тяхната продажба;

в) че всички наследствени задължения, предявени в предвидените срокове от законодателството на приемащата страна, са платени или плащането им е гарантирано;

г) че данъците върху наследството са платени или гарантирани.

5. В случай че гражданин на изпращащата страна се намира временно на територията на приемащата страна и почине на нейна територия, личните вещи и паричните суми, които е оставил наследодателят и които не са поискани от намиращ се там наследник, се предават без формалност на консулството на изпращащата страна за временно пазене с уговорка, че административните или съдебните органи на приемащата страна имат право да ги изземат в интерес на правосъдието.

Консулството следва да предаде тези лични вещи и парични суми на орган на приемащата страна, който бъде посочен да ги управлява и ликвидира. То трябва да спазва законодателството на приемащата страна относно изнасяне на вещите и превода на паричните суми.

Член 35

Когато кораб на изпращащата страна се намира в пристанище на приемащата страна, капитанът и членовете на екипажа на кораба могат да се свързват с консулството, в чийто окръг се намира пристанището. За упражняване на функциите, предвидени в тази конвенция, шефът на консулството може да се качва на борда на кораба, щом като е обявена свободна практика.

Капитанът и всеки член на екипажа също могат да отидат в консулството, в чийто окръг се намира пристанището, като се съобразяват със законите и правилниците за режима на пристанището и влизането на чужденци в страната.

Консулството може да поиска съдействие от органите на приемащата страна по всякакъв повод, засягащ изпълнението на функциите, предвидени в тази конвенция. Органите оказват съдействие освен ако в отделни случаи не съществуват основателни причини за отказ.

Член 36

Консулските длъжностни лица могат:

1. Да разследват, без да накърняват правата на органите на приемащата страна, всякакви произшествия, станали на борда на кораба на изпращаща страна, да разпитват капитана и членовете на екипажа, да проверяват корабните книжа, да приемат декларация във връзка с маршрута и местоназначението му и изобщо да улесняват пристигането и неговото заминаване.

2. Освен в случаите, когато съдебните органи на приемащата страна се обявят за компетентни в приложението на споменатия по-долу член 37, да разрешават споровете между капитана и членовете на екипажа, включително и спорове относно заплати и договор за наемане на работа на членове на екипажа, и да вземат мерки за поддържане на добър ред и дисциплина на борда.

3. Да вземат мерки за спазване законодателството на изпращащата страна в областта на морското корабоплаване.

4. Ако е необходимо, да съдействуват за завръщането или настаняването в болница на капитана или на членове на екипажа на кораба.

5. Да придружават капитана и членове на екипажа пред органите на приемащата страна и да им оказват помощ, включително правна.

Член 37

1. Органите на приемащата страна не се намесват във вътрешните работи на кораба освен по искане или със съгласието на шефа на консулството или ако той е възпрепятствуван - по искане или със съгласие на капитана.

2. Освен по искане или със съгласието на капитана или на шефа на консулството органите на приемащата страна не се намесват в никакви произшествия, станали на борда, освен за поддържане спокойствието и обществения ред или в интерес на здравеопазването, сигурността на суша и в пристанището или за да потушат безредици, в които са замесени чужди на екипажа лица.

3. Органите на приемащата страна не възбуждат наказателно производство, отнасящо се до престъпления, извършени на борда на кораба, освен ако тези престъпления не отговарят на едно от следните условия:

а) нарушават спокойствието или сигурността на пристанището или териториалните закони относно здравеопазването, сигурността на човешкия живот по море, митническите и други контролни мерки;

б) ако са извършени от или срещу чужди на екипажа лица или граждани на приемащата страна;

в) ако са наказуеми с лишаване от свобода най-малко пет години съгласно законодателството на една от Високодоговарящите страни.

4. Ако с цел да се упражнят правата, упоменати в параграф 3 на този член, органите на приемащата страна имат намерение да арестуват или да разпитат лице, намиращо се на борда, или да конфискуват имущество, или да започнат официално разследване на борда на кораба, тези органи трябва да уведомят своевременно и писмено компетентното консулско длъжностно лице, за да може то да присъствува при тези проверки, разследвания или арестувания. Изпратеното с тази цел съобщение трябва да сочи точния час и ако консулското длъжностно лице не се яви или не изпрати свой представител, органите действуват в негово отсъствие. Подобна процедура се следва и в случай че капитанът или членове на екипажа трябва да правят изявления пред местните юрисдикции или администрация.

5. Разпоредбите на този член не се прилагат за обикновените разследвания, които се отнасят до митниците, здравеопазването, допускането на чужденци и контрола на международни удостоверения за сигурност.

Член 38

1. Ако кораб на изпращащата страна претърпи корабокрушение или заседне в крайбрежието на приемащата страна, компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулството, в чийто окръг е станало корабокрушението или засядането.

Компетентните органи взимат всички необходими мерки за спасяване на кораба, на хората, на товара и други имущества на борда, както и за предотвратяване или потушаване на всякакви грабежи или безредици на кораба.

Ако корабът претърпи корабокрушение или заседне в пристанище или представлява опасност за корабоплаването в териториалните води на приемащата страна, компетентните органи също могат да вземат всички необходими мерки за предотвратяване на вредите, които корабът би могъл да причини на пристанищните съоръжения или на други кораби.

Шефът на консулството може в качеството си на представител на арматьора да вземе мерки, които последният би предприел в такъв случай относно съдбата на кораба съгласно разпоредбите на териториалното законодателство. Той няма да предприеме тези действия, ако капитанът има специалните пълномощия от арматьора за такива случаи или ако заинтересуваните лица, собствениците на кораба и на товара, арматьори, осигурители или техните представители, намиращи се на самото място, снабдени с пълномощия, осигуряващи представянето на всички интереси без изключение, заплатят вече направените разноски и дадат гаранция за плащането на тези, които още не са уредени.

Никакви такси за внос на стоки на територията не се налагат от органите на приемащата страна за предметите, превозвани от кораб, претърпял корабокрушение или заседнал, или съставляващи част от него освен ако тези предмети не бъдат разтоварени за ползуване или потребление в тази страна.

Никакви такси освен предвидените в предишната алинея не се събират от органите на приемащата страна за претърпелия корабокрушение или заседнал кораб или за неговия товар извън таксите по вид и размер, подобни на тези, които биха били събрани при подобни обстоятелства за корабите на приемащата страна.

2. Ако кораб, плаващ под знамето на всяка друга страна освен приемащата страна, претърпи корабокрушение и ако предметите, съставляващи част от кораба или товара му, са намерени на брега на приемащата страна или близо до него или са донесени в пристанището на тази страна, шефът на консулството, в чийто окръг тези вещи са намерени или докарани, има право в качеството на представител на собственика на тези вещи и с уговорка, че изброените по-долу условия са налице, да вземе мерки за запазването и изпращането на тези предмети, каквито самият собственик би предприел, съгласно законодателството по тези въпроси и приемащата страна:

а) предметите са част от кораб на изпращащата страна или принадлежат на гражданин на тази страна;

б) собственикът на тези предмети, негов представител, осигурител или капитанът, когато законът на знамето разрешава, не са в състояние да предприемат тези мерки.

Член 39

Консулските длъжностни лица могат да извършват контрол и проверки, предвидени според законите и правилниците на изпращащата страна, на гражданските самолети, регистрирани в тази страна, а също така и на техните екипажи. Те могат да им оказват съдействие.

Член 40

1. Тази конвенция подлежи на ратификация. Ратификационните документи ще бъдат разменени, веднага щом стане възможно, в София.

2. Тази конвенция ще влезе в сила 60 дни след размяната на ратификационните документи.

Тази конвенция е сключена за период от 5 години и ще бъде продължавана всеки път за период от 5 години освен ако една от Високодоговарящите страни не я денонсира най-малко 12 месеца преди изтичането на съответния период.

В уверение на което пълномощниците на Високодоговарящите страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.

Изготвена в Тунис на 16 декември 1975 г. в два оригинални екземпляра, всеки екземпляр на български, арабски и френски език. В случай на различие при тълкуване между българския и арабския текст, френският текст ще бъде меродавен.