Държавен вестник, брой 61 от 5.VIII

Чл. 1. Тази инструкция се отнася за действуващи в процес на проектиране или изграждане газоочистващи и прахоулавящи уредби(инсталации), наричани по-нататък газопречистващи инсталации, които са предназначени за опазване на атмосферния въздух от замърсяване с вредни вещества.

Чл. 2. (1) Газопречистващи инсталации в смисъла на тази инструкция са единични апарати или група от апарати и съответните механизми, уреди и други съоръжения, които служат за улавяне или обезвреждане на вредните компоненти в газовете и вентилационните изхвърляци, изпускани в атмосферата.

(2) Към такива уредби се отнасят:

1. апарати за очистване на газовете чрез елктростатично поле (сухи и мокри);

2. тъканни и порести филтри;

3. слоисти филтри;

4. сухи инерционни прахоуловители (циклони, жалузийни прахоуловители, утаителни камери и др.);

5. мокри прахоуловители (скрубери, ротоклони, пенни апарати, барботьори, скоростни турбулентни апарати и др.);

6. инсталации за химическо пречистване на газовете (абсорбционни, адсорбционни, рекуперационни и инсталации за преработка на уловените продукти);

7. пещи и инсталации за обезмирисване, каталитично разглеждане и доизгаряне на отпадъчните газове.

Чл. 3. Изискванията по тази инструкция не се отнасят за газопречистващи устройства, работещи в подвижните моторни средства (автомобили, локомотиви, кораби), и за производства с радиоактивни изхвърляци.

Чл. 4. По качествения състав и вредността на компонентите, изхвърляни с отпадъчните газове, промишлените производства и технологичните инсталации, източници на замърсяване на атмосферата, се разделят на четири групи;

1. първа група - промишлени производства и други дейности с въздух от аспирационните уредби и условно чисти газове със съдържание на вредни вещества, непревишаващи санитарните норми за работната среда;

2. втора група - промишлени производства и други дейности, ,които изхвърлят в атмосферата газове и аспирационен въздух при условията за първа група, но с неприятен мирис;

3. трета група - промишлени производства и други дейности, които изхвърлят в атмосферата газове и аспирационен въздух със съдържание на нетоксични и инертни вещества, превишаващи санитарните норми за работна среда;

4. четвърта група - промишлени производства и други дейности, които изхвърлят в атмосферата газове и аспирационен въздух със съдържание на канцерогенни, токсични и отровни вещества.

Чл. 5. (1) Основните промишлени производства и технологичните инсталации, замърсители на атмосферния въздух, се включват в групите по предходния член, както следва:

1. черна металургия:

а) към първа група - котлоагрегати и промишлени пещи (горивни уредби), изгарящи природен газ или нискосернист мазут;

б) към трета група - сушилни барабани, вародоломитни пещи;

в) към четвърта група - коксови батерии, кули за гасене на кокс, рудотермични пещи (фроеросплавни), вагрянки, мартенови пещи, стоманени електродъгови пещи, конвертори, агроленти;

2. цветна металургия;

а) към трета група - дробилни и мелещи отделения, транспортно-претоварни възли;

б) към четвърта група - спекателни машини, гранулатори, шахтни, тръбни, рудотермични, пържилни и отражателни пещи, валц-пещи, конвертори, сушилки за медни концентрати и др.;

3. химическа промишленост:

а) към първа група - технологични пещи и горивни уредби, работещи на природен газ и нискосернист мазут;

б) към втора група - производство на слаба азотна киселина с каталитично пречистване на отпадъчните газове;

в) към трета група - содорегенерационни котли, производство на колофон, дрожди, етилов спирт;

г) към четвърта група - производство на полиетиленово фолио, полиамидни и формалдехидни смоли, фталов анхидрид, азотна, сярна и солна киселина, дихлоретан, винилхлорид, калциев карбид, карбамид, хербициди, амоняк, метанол, ацетилен, фосфорни соли, гранулационни кули за амониева селитра, капролактам, производство на сода (карбанизационни колони и варови пещи) и др.;

4. нефтохимия и нефтопреработка:

а) към първа група - технологични пещи, работещи на газ и нискосернист мазут;

б) към трета група - производство на катализатори;

в) към четвърта група - производство на фенол, ацетон, селективна и контактна очистка на масла, резервоари за нефт и нефтопродукти, производство на битуми, синтетични мастни киселини, сушилни за латекс;

5. производство на строителни материали:

а) към първа група - горивни уредби, работещи с природен газ;

б) към трета група - пещи за клинкер, циментови мелници, сушилни барабани, дробилномелещи инсталации, транспорт и опаковка на материали - пресевни инсталации, инсталации за добив и обработка на инертни материали, дървопреработване;

в) към четвърта група - асфалтови и асфалтобетонови инсталации, цехове за облицовъчни материали и санитарнотехнически изделия с използуване на полимерни и формалдехидни смоли;

6. енергетика:

а) към първа група - котлоагрегати, работещи на въглища и високосернист мазут, сушилни барабани, вентилации на пресипки и дробилни отделения, сортировъчни отделения за въглища, транспортни съоръжения за въглища.

(2) Производства и процеси, неупоменати в този член, се причисляват към една от групите от съответното ведомство съгласувано с Комитета за опазване на природната среда.

(3) Определените групи за различни производствени процеси се отнасят за всички предприятия и дейности независимо от ведомствената им принадлежност.

Чл. 6. Производствените отпадъчни газове се разделят на организирани и неорганизирани изхвърляци. Организирани изхвърляци са онези, които се изпускат в атмосферата чрез специален газоход (комин, отдушник). Неорганизирани изхвърляци са онези, които по условията на производството не е възможно или не е целесъобразно да се съберат (обединят) в общ колектор за изпускане в атмосферата.

Чл. 7. (1) Газопречистващите и прахоуловителните уредби се разделят на технологични и санитарни. Технологични са онези, които са включени в технологичния процес и от които не се изпускат газове в атмосферата, а санитарни - които са предназначени за пречистване на газове преди изпускането им в атмосферата.

(2) Изискванията по тази инструкция се отнасят за санитарните пречиствателни съоръжения.

Чл. 8. За избора на най-рационалната схема и апарати за газоочистване и експлоатационна надеждност на избраните апарати отговаря организацията, разработваща проекта на инсталацията и конструкцията на отделните апарати.

Чл. 9. Проектите за газопречистващите инсталации трябва да се разработват, като се предвиждат съответните средства за контрол и автоматизация съгласно чл. 16 и 17.

Чл. 10. Газопречистващите инсталации, предназначени за очистване на газове, съдържащи леснозаплими и взривоопасни вещества се разработват при задължително спазване на действуващите изисквания за пожарна безопасност.

Чл. 11. Проектите за електрическите газопречистващи инсталации трябва да удовлетворяват изискванията на Правилника за техническа експлоатация на електрическите уредби и Правилника за техническата безопасност при експлоатацията на електрическите уредби.

Чл. 12. Проектът за всяка газопречистваща инсталация задължително съдържа:

1. баланс на вредностите, съдържащи се в газа, и ефективност на пречистване;

2. изчисления за разсейването на вредностите и съдържанието им във въздуха на нивото на дишане, като се отчита и наличното фоново замърсяване. Резултатите от този разчет трябва да бъдат в границите на действуващите санитарни норми.

Чл. 13. (1) Броят на газочистните и прахоуловителните съоръжения се определя с оглед на обезпечаване непрекъснатото пречистване на газовете, изпускани в атмосферата, при работа на основните технологични инсталации.

(2) Проектирането и изграждането на обходни линии за изпускане на газове директно в атмосферата без пречистване се забраняват.

Чл. 14. Длъжностните лица от предприятията, проектантските организации, ведомствата и други организации, които изработват или утвърждават отговорност по чл. 31 от Закона за административните нарушения, носят отговорност по чл. 31 от Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 15. Газопречистващите инсталации задължително трябва да имат:

1. затворна арматура на входа и изхода на газа с ръчно или дистанционно задвижване с фланци за монтиране на заглушки при изпитване на отделни апарати под налягане;

2. люкове и входове за преглед и ремонт на апаратите:

3. щуцери за монтаж на предпазни клапани, контролно-измервателни уреди, пробоотборни точки (преди и след съоръжението), дренажни устройства и датчици за измерване на нивата в бункерите;

4. люкове за проверка състоянието (запълването) на бункерите и дренажните устройства.

Чл. 16. (1) Газочистните и прахоуловителните инсталации, отнесени към втора група с капацитет по газ 50 хил. куб. м/час и повече, към трета група с капацитет по газ над 25 хил. куб. м/час и към четвърта група независимо от капацитета, се комплектуват в съответствие с проекта.

(2) Основните контролно-измервателни уреди, които трябва да имат тези инсталации, са:

1. дифанометри за измерване хидравличното съпротивление на апаратите;

2. уреди за дистанционно измерване температурата на вход и изход със сигнализиращо устройство, което заработва при повишаване на температурата над нормално допустимата или при понижаване под точката на оросяване;

3. по възможност автоматични пробоотборници и уреди за определяне замърсеността на газа на вход и изход и сигнализация при превишаване съдържанието на прах и вредни компоненти в пречистения газ над количествата, установени в проекта или производствената инструкция;

4. нивомери със сигнализация при запълване на бункерите и дренажните устройства;

5. манометри за измерване налягането на водата, подавана в мокрите прахоотделители или в устройството за кондициониране на газа;

6. разходомери за количеството вода, подавана в инсталацията.

(3) Показващите и регистриращите уреди се монтират на командното табло на газопречистващата инсталация или на таблото за управление на технологическия процес.

Чл. 17. (1) Гоазопречистващите инсталации се комплектуват със средства за автоматизация в съответствие с проекта.

(2) Основните автоматични средства за управление, които трябва да се предвидят към газопречистващите инсталации, са следните:

1. за инсталации с електростатично поле и товар по газ над 25 хил. куб. м/час:

а) изтърсването на корониращите и утаителните електроди и на газоразпределителните решетки;

б) вибрирането (почистването) на стените на бункерите;

в) поддържането на необходимия електрически режим за захранване на електрофилтъра;

2. за ръкавни филтри:

а) продухването на ръкавите;

б) поддържането на налягането и температурата на въздуха за регенерация:

3. за апарати за химично очистване на газове:

а) поддържане на постоянна концентрация на разтвора;

б) поддържане на постоянно налягане и разход на разтвора, постъпващ в апарата;

4. за мокри прахоотделители:

а) поддържане постоянно налягане на водата пред апарата;

б) поддържане постоянно ниво в апарата.

Чл. 18. Апарати и части от газопречистващите инсталации, които подлежат на контрол като съдове под налягане, се комплектуват с контролно-измервателни уреди и предпазни устройства съгласно изискванията на Правилника за технически надзор.

Чл. 19. Ръководството на предприятието е длъжно да осигури поддържането на газопречистващите инсталации в работоспособно състояние, своевременно да извършва необходимите технически измервания и проверки, да извършва необходимите технически измервания и проверки, да извършва налагащите се ремонти и да организира правилната експлоатация на всички апарати и съоръжения, обезпечаващи пречистването на изпусканите в атмосферата газове, съгласно установените норми и изискванията на тази инструкция.

Чл. 20. Ръководството на предприятието е длъжно:

1. да определи със заповед лицата (лицето), отговорни за експлоатацията на газопречистващите инсталации, и да назначи необходимия персонал за нормално обслужване на тези инсталации;

2. не по-рядко от веднъж на две години да организира проверката на знанията на обслужващия персонал от квалификационна комисия, резултатът от която се отбелязва в специален дневник;

3. да утвърди технически правила за работата и обслужването на газопречистващите инсталации, които да бъдат поставени на съответните работни места;

4. да осигури минимум от схеми и чертежи на пречиствателната инсталация, необходими при експлоатацията;

5. да осигури воденето на дневник за записване показателите за работата и състоянието на газопречистващите инсталации.

Чл. 21. В техническите правила трябва да бъдат указани причините и редът за аварийно спиране на отделни апарати или цялата инсталация.

Чл. 22. Експлоатацията на газопречистващите инсталации при неизправни възли и апарати или при нарушен технологичен режим, която намалява ефекта на пречистване, се счита за аварийно състояние.

Чл. 23. Забранява се работата на газопречистващите инсталации в аварийно състояние:

1. за всички инсталации:

а) при отклонение от нормалните параметри на очиствания газ по обем, температура, налягане, запрашеност, химически състав, влажност, физикохимичен и дисперсен състав на праха извън границите, определени в експлоатационната инструкция:

б) когато устройствата за извеждане на уловения материал не работят или не осигуряват извеждането при нормална работа на инсталацията;

в) при просмуквания (или пропуски) в системата, превишаващи допустимите по експлоатационната инструкция;

г) при нарушение на режима на изтърсване, измиване или продухване на работните елементи на апаратите (електроси, ръкави и др.);

2. за електрофилтри:

а) при работа, без да се подава напрежение изцяло, или на 50% и повече от полетата се подава напрежение, по-ниско от долната граница, определена в инструкцията;

б) при изместване или деформиране на електродните системи и намаляване на разстоянието между корониращите и утаителните електроди под указанието в инструкцията;

3. за ръкавни филтри:

а) при скъсване дори и на един ръкав или когато сумарната площ на пробивите по ръкавите е равна на площта на един ръкав;

б) когато тъканта на ръкавите е загубила филтриращите свойства;

в) когато температурата на постъпващия газ превишава максималната допустима граница, определена с работната инструкция за съответния материал на ръкавите;

4. за инсталации за химично и мокро очистване на газове:

а) когато в инсталацията не се подава достатъчно количество вода или разтвор или не се осигурява тяхното равномерно разпределение по целия обем на апарата;

б) когато механичните примеси във водата (разтвора) превишават установената граница (норма);

в) при забиване (замърсяване) на катализаторния слой или сорбента;

г) при нарушаване режима за промиване, регенерация на слоя (катализатора, сорбента);

д) когато концентрацията на разтворите не отговаря на предписаното в работната инструкция (регламента).

Чл. 24. При аварийно състояние на газопречистващите инсталации лицето, отговорно за тяхната експлоатация, е длъжно да установи причините и да отрази в дневника констатациите, както и мерките, необходими за възстановяване на нормалното състояние, които докладва на ръководството на предприятието.

Чл. 25. (1) Работата на основното технологично (производствено) оборудване при неизправни газопречистващи инсталации се забранява.

(2) По изключение работата без изправни газопречистващи инсталации може да бъде разрешена от Комитета за опазване на природната среда.

(3) При аварийно изключване на газопречистващите инсталации във важни за народното стопанство обекти председателят на Комитета за опазване на природната среда предписва режима на работа и сроковете за спиране на основните технологични агрегати.

Чл. 26. (1) Ръководството на предприятието е длъжно не по-рядко от веднъж на три месеца да извършва проверка за състоянието и работата на газопречистващите инсталации след технологичното оборудване от II, III и IV група. За резултатите от проверката се съставя протокол или запис в дневника, в който се отразяват и мерките за отстраняване на констатираните недостатъци.

(2) При проверката трябва да се обръща внимание на:

1. изправността на комуникациите, топлоизолациите и антикорозионните покрития;

2. правилното действие на уредите, автоматичните устройства и блокировките;

3. съответствието между действителните показатели на инсталацията и тези, установени в проекта (инструкцията);

4. дали се спазва графикът за ремонтите и профилактичните прегледи;

5. наличието по работни места на инструкции, а също така дали е запознат с тях обслужващият персонал.

Чл. 27. Ръководството на предприятието е длъжно не по-рядко от веднъж годишно да проверява състоянието на газовете, изпускани от технологични инсталации от I група, като обърне внимание на уредите и средствата за сигнализация, предназначени за контрол на условно чистите газове, изпускани в атмосферата.

Чл. 28. Органите на Комитета за опазване на природната среда проверяват периодично чрез измерване работата на газопречистващите инсталации, както следва:

1. газопречистващи инсталации след източници, замърсяващи въздуха, отнесени към I група - не по рядко от един път на 3 години;

2. на източници от II и III група - не по рядко от един път на 1 година;

3. на източници от IV група - не по рядко от един път в полугодие.

Чл. 29. Ръководството на предприятието е длъжно да извършва проверка(измерване) за ефективността на газопречистващите инсталации в срокове, както следва:

1. газоочистващи и прахоуляващи инсталации след източници от II и III група - след всеки основен (капитален) ремонт, но не по-рядко от един път годишно;

2. след източници от IV група - след всеки основен ремонт, но не по-рядко от един път на три месеца.

Чл. 30. Монтажът на газоочистващите и прахоулавящите инсталации и съоръжения се изпълнява при строго спазване на изготвения проект в съответствие с действуващите строителни норми и изисквания и при спазване предписанията, дадени от заводите-производители на отделните апарати.

Чл. 31. При строителството и монтажа се съблюдават следните общи изисквания:

1. като правило монтажът на газопречистващи инсталации се възлага на специализирани организации, разполагащи с подготвени кадри за изграждане на такива съоръжения;

2. монтажът на отговорни апарати трябва да се извършва под ръководството на шеф-монтаж на завода-производител.

Чл. 32. Изработването на части от газопречистващи съоръжения (корпус на апарати, циклони, бункери, газоходи, сборници и др.) трябва да се извършва в съответствие с изискванията за заварени съдове, а за онези, работещи под налягане - в съответствие с изискванията на Правилника за технически надзор.

Чл. 33. Допуските и отклоненията при изработване на части от газопречистващи инсталации трябва да отговарят на техническите норми и условията, предписани от заводите-производители.

Чл. 34. Материалите, от които се изготвят части и оборудване за газопречистващите инсталации, трябва да отговарят на изискванията за повишена износоустойчивост с оглед надеждната работа на отделните възли и апарати. Предпазната и топлинната инсталация на апаратите трябва да се изпълняват от специализирана организация, като се спазват повишените изисквания относно качеството.

Чл. 35. (1) Новомонтираните газопречистващи инсталации се приемат в експлоатация от комисия, назначена от ръководството на предприятието или ведомството.

(2) При приемането на инсталациите по предходната алинея се проверяват:

1. изпълнението на всички видове работи в съответствие с проекта;

2. качеството на антикорозионните, защитните и изолационните работи;

3. наличието на контролно-измервателни уреди и автоматични средства, необходими за нормална работа на инсталацията;

4. протоколи за изпитване на отделни възли и апарати, както и за скритите работи.

Чл. 36. (1) Газопречистващите инсталации след източници, замърсяващи атмосферния въздух, от I група с обем на изхвърлените газове 50 и над 50 хил. куб. м/час, II група - 10 хил. куб. м/час, III група - 5 хил. куб. м/час и IV група - независимо от обема на газовете, задължително се регистрират в районната инспекция за опазване на природната среда.

(2) Регистрирането се извършва въз основа на писмо от предприятието, придружено със следните документи:

1. протокол за приемане и въвеждане в експлоатация с данните от измерванията и ефекта на инсталацията;

2. регистрационен лист (приложението).

Чл. 37. (1) Преди пускането в пробна експлоатация и извършване на настройки и регулиране (наладка) на новомонтирани газопречистващи инсталации ръководството на обекта уведомява писмено районната инспекция за опазване на природната среда за началото и продължителността на изпитването и пробната експлоатация. Периодът на пробната експлоатация има за цел да установи ефекта на инсталацията и дали е изпълнена съгласно проекта.

(2) Приемането в редовна експлоатация на газопречистващи инсталации, подлежащи на регистрация в районната инспекция за опазване на природната среда, става с участието на представител на същата инспекция.

Чл. 38. (1) Периодичността на основните (капиталните) и други категории ремонти на газопречистващите съоръжения се определя от ръководството на предприятието в съответствие с ведомствената инструкция за планово-предупредителния ремонт и конкретните условия.

(2) Планирането и провеждането на планово-предупредителния ремонт на газопречистващите инсталации нормално се извършват едновременно с производственото оборудване, след което са монтирани.

(3) При необходимост се извършва ремонт и самостоятелно на газопречистващото оборудване.

Чл. 39. При провеждането на капитални ремонти се изпълняват и мероприятията, свързани с модернизацията на газопречистващите инсталации, с оглед повишаване дълготрайността и ефекта на отделни апарати и възли. В същия период се изпълняват и предписанията на районната инспекция за опазване на природната среда, които изискват по-продължителен престой на оборудването.

Чл. 40. Забраняват се експлоатацията на технологичното оборудване и изхвърлянето на непречистени газове в атмосферата по време на ремонта на газопречистващите съоръжения. По изключение такава работа може да се разреши от ръководителя на съответното ведомство след съгласуване с председателя на Комитета за опазване на природната среда.

Чл. 41. Когато няма други изисквания и предписания при изпитване на плътност, приема се, че съответният участък или апарат е издържал изпитването, ако количеството на пропуските в края на изпитването не превишава 8%.

Чл. 42. Изпитването на празен ход на механизмите за изтърсване и за транспорт на уловения прах на електрофилтри (след завършване на монтажа и основния ремонт) се извършва в продължение на 24 часа.

Чл. 43. Изпитването на ръкавни филтри се извършва в следната последователност:

1. проверява се правилността на поставяне на отделните ръкави;

2. настройката на автоматиката (механизмите) за продувка;

3. работата на заслонките за продувка;

4. действието на сигнализацията.

Чл. 44. (1) Изпитването на отделните полета на електрофилтрите след завършване на монтажа или ремонта се извършва в следната последователност:

1. подава се нормално напрежение на всяко поле в продължение на 15 минути;

2. снема се волтамперна характеристика "на въздух" без и с включени механизми за изтърсване;

3. подава се газ и се снема волтамперна характеристика "на газ" при действие на изтърсващите механизми;

4. след като се установи нормален режим на газ, записват се: температурата на газа на вход и изход от електрофилтъра, влажността на постъпващия газ в %, налягането (или вакуум) на вход и изход в кг/кв. м, напрежението на отделните полета в kV и ток в A и mA.

(2) След изпитване на 72 часа нормална работа се проверява състоянието на изтърсващите механизми и транспорта на уловения прах и се измерва запрашеността на газа на вход и изход.

Чл. 45. За проведеното изпитване на дадена газопречистваща инсталация се съставя протокол.

Чл. 46. За оценка ефективността на дадена газопречистваща инсталация се измерват следните показатели:

1. количеството на газа, преминаващ през инсталацията, при работни условия (налягане, температура и влажност), а също така и отнесени към нормални условия (0 градуса C и 760 mm живачен стълб) в куб. м/час и н куб. м/час;

2. химически състав на газа в % (обемни);

3. влажност (абсолютна) на газа в гр./н куб. м, отнесена към сух газ;

4. запрашеност на газа пред и след апарата в гр./н куб. м;

5. фракционна ефективността на улавянето (пречистването);

6. обща ефективност на инсталацията.

Чл. 47. (1) Скоростта на газа се измерва с пневмометрична(скоростомерна) тръба. Въз основа на скоростното поле се определя средната скорост на газа (V .)

ср.

(2) Количеството на газа, преминаващо през даден апарат, се изчислява по формулата Q = V X F X 3600, където Q е количеството на газа при

р ср. р

работни условия в куб м/час; V - средната скорост на газа в сечението

ср

на газохода, където е измервана, в м/сек; F- сечение на газохода в кв. м.

Чл. 48. Запрашеността на газа се измерва в същите точки от сечението на газохода, в които е измервано скоростно поле. При последващи измервания запрашеността се мери в една точка, като средната запрашеност се изчислява по установената зависимост.

Чл. 49. Влажността на газа се измерва по психометричен метод, основан на разликата в показанията на сух и влажен термометър или по тегловен метод.

Чл. 50. (1) Измерването на съдържанието на прах и вредни компоненти в газовете се извършва по методики, предписани в проекта за всеки конкретен случай.

(2) За действуващите съоръжения, в проекта на които няма предписани методики, последните се разработват от съответното висшестоящо ведомство.

Чл. 51. Когато органите на Комитета за опазване на природната среда констатират нарушения по тази инструкция, началникът на съответната районна инспекция за опазване на природната среда дава необходимите предписания и санкционира виновните лица съгласно Закона за административните нарушения и наказания.