КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 1943 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 28 НОЕМВРИ 1977 Г. - ДВ, БР. 95 ОТ 1977 Г. В СИЛА ОТ 7 ДЕКЕМВРИ 1977 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КОРЕЙСКАТА НАРОДНОДЕМОКРАТИЧНА РЕПУБЛИКА
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 1943 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 28 НОЕМВРИ 1977 Г. - ДВ, БР. 95 ОТ 1977 Г. В СИЛА ОТ 7 ДЕКЕМВРИ 1977 Г.)
Обн. ДВ. бр.33 от 28 Април 1978г.
Преамбюл
Народна република България и Корейската народнодемократична република, ръководени от стремежа да разширяват дружеските отношения и сътрудничеството между двете страни, а също да развиват консулските отношения между тях, се споразумяха да сключат консулска конвенция и за тази цел се договориха за следното:
Глава първа.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ И КОНСУЛСКИ ОТНОШЕНИЯ
Член 1
В тази конвенция долупосочените термини имат значение:
1. "Консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство и консулска агенция.
2. "Консул" означава генерален консул, консул, вицеконсул, и консулски агент, назначен в качеството на ръководител на консулството.
3."Консулски длъжностни лица" означават лица, на които е поверено изпълнението на консулските функции, включително и консулът.
4. "Сътрудници на консулството" означават административния, техническия и обслужващия персонал на консулството, които не са консулски длъжностни лица.
5. "Членове на консулството" означават консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството.
6. "Членове на семейството" означават съпрузи (ги) на членовете на консулството, а също живеещите заедно с тях родители и деца.
7. "Помещение на консулството" означават всички сгради и влизащата в тях територия, използувани за изпълнение на консулската служба, независимо от правото на собственост върху тях.
8. "Консулски архиви" означават консулските документи, кореспонденции, писма, книги, филми, магнетофонни ленти, канцеларски средства и шифровани материали, а така също и мебелите, предназначени за тяхното съхраняване.
9. "Плавателен съд на изпращащата страна" означава плавателен съд, плуващ под флага на изпращащата страна, с изключение на военните кораби на изпращащата страна.
Член 2
1. Едната от договарящите страни може да открие консулство на територията на другата договаряща страна само с нейно съгласие.
2. Местоположението но консулството, рангът и консулския окръг се установяват и изменят след съгласуване между двете страни за всеки отделен случай.
Член 3
1. Изпращащата страна е длъжна да се убеди в съгласието за приемане на консул от страна на приемащата страна и да изпрати по дипломатически път консулски патент до Министерството на външните работи на приемащата страна.
В консулския патент трябва да се посочат името и фамилното име на консула, неговият ранг, местонахождението на консулството, а също и консулският окръг.
2. Консулът може да пристъпи към изпълнение на своите задължения, след като приемащата страна му издаде екзекватура.
3. Приемащата страна може да разреши на консула временно да изпълнява задълженията си преди да му издаде екзекватура. И в този случай са в сила положенията на тази конвенция.
Член 4
1. Ако консулът не може да изпълнява своите функции или неговата длъжност е вакантна, неговата длъжност временно може да се изпълнява от едно от консулските длъжностни лица на същото консулство или от консулски длъжностни лица на друго консулство, или от един от дипломатите на дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна. Името и фамилното име на поелия временно ръководството на консулството трябва предварително да бъдат съобщени на Министерството на външните работи на приемащата страна.
2. Лицето, допуснато до временно ръководство но консулството, се ползува от улесненията, привилегиите и имунитета за консул, признати в тази конвенция.
Член 5
Консулството трябва да уведомява приемащата страна за назначаване на членове на консулството, с изключение на консула, за тяхното пристигане, окончателно отпътуване и прекратяване изпълнението на функциите им, а също за пристигането, окончателното отпътуване и промяна на членовете в семейството им.
Член 6
1. Консулските длъжностни лица могат да бъдат само граждани на изпращащата страна, които нямат местожителство в приемащата страна.
2. Сътрудници на консулството могат да бъдат само граждани на изпращащата или приемащата страна.
Член 7
Дейността на членовете на консулството се прекратява при отзоваването им.
Приемащата страна може да уведоми изпращащата страна за онези членове на консулството, които тя счита като нежелани лица за дружеските отношения и сътрудничеството, а изпращащата страна трябва да се съобрази с това.
Глава втора.
КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ
Член 8
Консулските длъжностни лица защищават правата и интересите на изпращащата страна, нейните граждани и юридически лица, оказват помощ и съдействие на гражданите на изпращащата страна и спомагат за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристически връзки между изпращащата и приемащата страна, спомагат да развитието на дружеските отношения между двете страни.
Член 9
1. Консулските функции се изпълняват от консулските длъжностни лица.
2. Консулските функции в случай на необходимост могат да се изпълняват и от дипломати от дипломатическото представителство на изпращащата страна в приемащата страна. При това те ползуват също дипломатически привилегии и имунитет.
3. Консулските функции се изпълняват в консулския окръг.
Изпълнение на консулски функции извън границите на консулския окръг става само с предварителното съгласие на приемащата страна.
Член 10
За изпълнение на своите функции консулските длъжностни лица могат да се обръщат непосредствено с писмена или устна молба за съдействие към местните власти в консулския окръг или към централните органи, ако това не противоречи на законите на приемащата страна.
Член 11
Консулските длъжностни лица имат следните права:
1. Да регистрират граждани на изпращащата страна, живеещи постоянно или временно в консулския окръг.
Това положение не освобождава гражданите на изпращащата страна от задълженията да спазват законите и правилата на приемащата страна за регистрация на чуждите граждани.
2. Да издават паспорти и други подобни документи на граждани на изпращащата страна, а също да издават визи на лица, заминаващи за изпращащата страна.
3. Като спазват закона на приемащата страна, без да са упълномощени за това, да представляват граждани на изпращащата страна пред властите на приемащата страна в случай, когато посочените граждани поради отсъствие или по други причини не могат да защитават своите интереси.
4. Да приемат заявления по въпроси за гражданство.
Член 12
1. Консулските длъжностни лица в съответствие със законите на изпращащата страна могат да регистрират раждане, смърт и бракосъчетание на граждани на изпращащата страна и да издават съответните свидетелства.
2. Положенията на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от спазване на съответните формалности, изисквани от законите на приемащата страна.
Член 13
1. Консулските длъжностни лица имат право да изпълняват в помещенията на консулството, в квартирите на граждани на изпращащата страна или на борда на самолет и плавателен съд на изпращащата страна следните действия:
а) да приемат и съставят заявления на граждани на изпращащата страна и да им издават съответните документи;
б) да приемат, съставят и заверяват завещания и други документи на граждани на изпращащата страна, удостоверяващи едностранно правни сделки;
в) да приемат, съставят и заверяват заявления по юридически актове на граждани на изпращащата страна, ако тези документи водят след себе си правни действия на територията на изпращащата страна и ако тези актове не се отнасят да недвижими имущества, намиращи се на територията на приемащата страна, или до реални права върху тези имущества;
г) да потвърждават достоверността на заявления на граждани на изпращащата страна или да заверяват подписи и печат на документи, издадени от юридическите органи, от компетентните органи или от лица на изпращащата страна;
д) да заверяват копия, преводи и извлечения от заявления по молба на граждани на изпращащата страна;
е) да приемат на съхранение предмети и движимо имущество, поверени от граждани на изпращащата страна или предназначени за тях;
ж) да съставят и заверяват актове и договори, ако те не противоречат на законите на приемащата страна и се отнасят само за имущества и права в изпращащата страна.
2. Заявленията предвидени в точка 1, букви "а" до "д" на този член, имат същата юридическа и доказателствена сила, както и заявленията, заверени или легализирани от компетентните органи на приемащата страна.
Член 14
1. Приемащата страна е длъжна да уведомява консулството в случаите, когато се изисква учредяване на настойничество или попечителство над граждани на изпращащата страна, които са непълнолетни или не са в състояние да извършват правни действия, или когато е необходимо, да се назначат пълномощници за управление на имущество на граждани на изпращащата страна, които не се намират в приемащата страна.
2. Консулските длъжностни лица при решаване на въпроса, упоменат в точка 1 на този член, могат да се свързват със съответните органи на приемащата страна и да предлагат съответно лица за опекун, попечител или пълномощник.
Член 15
Консулските длъжностни лица могат да поддържат контакти с граждани на изпращащата страна, да им оказват помощ или да дават съвети, а при нужда да им осигуряват правна защита. Ако гражданин на изпращащата страна иска среща с членове на консулството на своята страна или желае да има контакти с тях, приемащата страна не трябва да ограничава това.
Член 16
1. Приемащата страна незабавно уведомява консулството на изпращащата страна за арестуване или задържане на граждани на последната а също и посегателство над тяхната личност.
2. Консулските длъжностни лица в съответствие със законите на приемащата страна, които не могат да анулират правото но консула, имат право да посещават граждани на изпращащата страна, да водят беседа и поддържат кореспонденция с тях, да обезпечат и осигурят правната им защита независимо от това, под каква форма те са арестувани, задържани или лишени от свобода.
3. Компетентните органи на приемащата страна са длъжни да уведомят задържаните лица за правата на консула, с които той се ползува, съгласно точки 1 и 2 на този член.
Член 17
1. Местните компетентни органи на приемащата страна са длъжни незабавно да информират консулството на изпращащата страна за смъртта на граждани на последната.
2. Компетентните органи на приемащата страна вземат необходимите мерки за съхранението на наследства на гражданите на изпращащата страна на своята територия съгласно законодателството на своята страна.
Тези власти са длъжни да информират консулството на изпращащата страна за откриването на наследство на територията на приемащата страна, ако то засяга наследствените права на граждани на изпращащата страна.
3. Консулските длъжностни лица имат право да поискат от компетентните органи на приемащата страна да вземат мерки за описване и съхраняване на имущества, отразено в точка 1 на този член, а също и да присъствуват в осъществяването на наследствените права на гражданите на изпращащата страна в съответствие с правните норми на приемащата страна.
Консулските длъжностни лица имат също право да следят за вземането на гореспоменатите мерки.
Член 18
1. Консулските длъжностни лица имат право да оказват всякакво съдействие на плавателните съдове на изпращащата страна, влизащи в пристанищата на консулски окръг или стоящи на котва там.
Консулските длъжностни лица имат могат да вземат всички мерки по облекчаване влизането, престоя и излизането на корабите от пристанищата в своя консулски окръг.
Консулските длъжностни лица имат право да се свързват с капитана и членовете на екипажа на кораба на изпращащата страна след установяване от същите на свободна връзка с властите на пристанището на приемащата страна.
2. В случай на корабокрушение или друга авария в териториалните и вътрешните води на приемащата страна на кораб на изпращащата страна консулските длъжностни лица имат право да се обърнат към властите на приемащата страна с молба за оказване на съдействие при вземането на мерки за спасяването на кораба, екипажа, пасажерите (пътниците) и товара на кораба.
В случай на откриване на гореспоменатите корабокрушения и други аварии съответните компетентни власти на приемащата страна са длъжни незабавно да уведомят консулството или дипломатическото представителство на изпращащата страна за това, а също и за взетите мерки по спасяването на лицата, кораба, товара, детайлите от кораба и части от товара.
Консулските длъжностни лица могат да вземат мерки по отношение на претърпелия корабокрушение съд и неговия товар в качеството на пълномощници на собствениците.
Приемащата страна не взема никакви данъци за намерения товар, ако същият не е предназначен за използуване и потребление в приемащата страна.
3. При намерение да арестува или задържи капитана и членовете на екипажа или да конфискува каквото и да е имущество от кораба приемащата страна се задължава да уведоми предварително консулските длъжностни лица на изпращащата страна.
4. Постановките на този член са валидни и за самолетите от гражданската авиация.
Глава трета.
ИМУНИТЕТИ И ПРИВИЛЕГИИ НА КОНСУЛСТВОТО
Член 19
1. На сградата на консулството могат да се поставят гербът и названието на консулството на езиците на приемащата и изпращащата страна.
2. На зданието на консулството и резиденцията на консула може да се постави флагът на изпращащата страна.
Този флаг може да се постави и на транспортното средство, което използува консулът.
Член 20
1. Консулското помещение и жилищата на членовете на консулството са неприкосновени.
Властите на приемащата страна не могат да влизат в консулските помещения, резиденцията на консула и жилищата на консулските служители без съгласието на консула или ръководителя на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на упълномощените от тях лица.
2. Транспортните средства не подлежат на проверка и извън помещенията на консулството.
3. Членовете на консулството се ползуват от имунитет по отношение на законодателството на приемащата страна в случаите на граждански иск, отнасящ се до:
а) частен недвижим имот, намиращ се на територията на приемащата страна;
б) наследство отнасящо се до частно лице;
в) трето лице при изплащане на щети, причинени в приемащата страна поради нещастен случай с транспортно средство.
Член 21
Консулският архив и служебните документи във всички случаи са неприкосновени. Лични документи и книжа не трябва да се съхраняват в консулския архив.
Член 22
1. Приемащата страна трябва да разрешава и защитава свободните връзки на консулството на изпращащата страна с правителството, дипломатическите представителства и другите консулства на последната.
За тази цел консулството може да използува всички средства, в това число и дипломатически и консулски куриери, а също шифровани и нешифровани телеграми. Консулството може обаче да изгради и експлоатира радиопредаватели само със съгласието на приемащата страна.
2. Дипломатическият или консулският куфар, дипломатическата или официалната кореспонденция на консулството са неприкосновени. Те не подлежат на отваряне, нито на задържане от властите на приемащата страна.
3. Консулският куфар и съставящите го части трябва да бъдат запечатани с печат или трябва да имат външни отличителни знаци, указващи техния официален характер, и могат да съдържат само официална кореспонденция, документи или предмети, предназначени за работа на консулството.
4. Консулският куриер трябва да бъде само гражданин на изпращащата страна, да носи официален документ за това, удостоверяващ неговата самоличност и бройката на пакетите, съставляващи консулския куфар.
5. В изпълнение на своите функции консулският куриер се намира под защитата на приемащата страна и се ползува с лична неприкосновеност.
6. Консулският куфар може да бъде връчен на капитана на кораба или на командира на самолета, но те не се считат за консулски куриери, консулските длъжностни лица могат да приемат или да им предават куфара непосредствено и безпрепятствено.
Член 23
Консулството може допълнително да построи сгради или да благоустрои земления участък на своята територия. Това не трябва да е в противоречие с благоустройствения план и перспективата за градоустройството на приемащата страна.
Член 24
Помещенията и жилищата на консулството не могат да бъдат реквизирани без съгласието на консула.
Ако същите бъдат реквизирани с цел охрана живота на членовете на консулството или за обществени нужди на приемащата страна, последната е длъжна да вземе необходимите мерки за избягване на затруднения при изпълнение на консулските функции.
Член 25
1. Помещението на консулството и квартирите на членовете на консулството независимо от това, дали те имат право на собственост над тях, се освобождават от всички видове данъци по тях от страна на приемащата държава освен плащанията на услугите, оказани от приемащата страна.
Това положение се прилага и при придобиването на движим имот.
2. Приемащата страна в съответствие със своето законодателство оказва съдействие и помощ на консулството на изпращащата страна при получаването на помещения и жилища за членовете на консулството.
Член 26
1. Консулството може да събира такси за консулските услуги на територията на приемащата страна съгласно законите на изпращащата страна.
2. Таксите, събирани във връзка с изпълнението на консулските функции, установени в точка 1 на този член, се освобождават от всички данъци на приемащата страна.
Глава четвърта.
ИМУНИТЕТИ И ПРИВИЛЕГИИ НА ЧЛЕНОВЕТЕ НА КОНСУЛСТВОТО
Член 27
Приемащата страна е длъжна да осигури всички условия на членовете на консулството, за да могат те да се ползуват от всички имунитети и привилегии съгласно положенията в тази конвенция, а също да вземат необходимите мерки по тяхната защита.
Член 28
Членовете на консулството могат да бъдат призовани в качеството на свидетели при производството на съдебни и административни дела.
Въпреки че те отказват да дават свидетелски показания, съдебните и административните органи на приемащата страна не могат да прилагат към тях никакви мерки на принуждение и наказание.
2. Властите на приемащата страна в случай на необходимост могат да изслушат показанията на членовете на консулството, но не трябва да пречат на изпълнението на консулските им функции.
Властите на приемащата страна могат за изслушат такива показания в помещението на консулството и в жилищата на консулските служители със съгласието на консула.
Положенията от точки 1 и 2 на този член се отнасят и до членовете на техните семейства.
3. Членовете на консулството не са длъжни да дават пред съдебните и административните органи на приемащата страна показания по въпросите, свързани с изпълнение на техните функции или отнасящи се до тях.
Член 29
1. Членовете на консулството се освобождават от военна и каквито и да е други държавни повинности в приемащата страна.
2. Членовете на консулството се освобождават от задълженията, отнасящи се до регистрацията, пребиваването и придвижването на чужденците в приемащата страна.
Член 30
1. Приемащата страна освобождава консулските служители от заплащането на всякакви митнически такси и при спазване на закона приемащата страна разрешава вноса на предмети и транспортни средства при следните случаи:
а) за официално ползуване от консулството;
б) за лично ползуване от консулските длъжностни лица.
Гореспоменатото освобождаване от данъци и такси не се отнася до заплащането за услугите, като например таксата за съхраняване и транспорт.
2. Сътрудниците на консулството се освобождават от митническите данъци само по отношение на предметите, внесени от тях при пристигането им.
3. Личният багаж на членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи с тях или които ги съпровождат, се освобождават от митническите такси и контрол.
Член 31
Членовете на консулството се освобождават от заплащане на всякакви данъци и такси, вземани от приемащата страна съгласно нейните закони, с изключение на косвените данъци, които се включват в цените на предметите и в заплащането за обслужване, а също данъци и такси, отнасящи се до предаване на наследствен или движим имот.
Член 32
Имунитетите и привилегиите, отразени в Глава четвърта от тази конвенция, не се прилагат само към сътрудниците на консулството - граждани на изпращащата страна, имащи местожителство в приемащата страна.
Член 33
Положенията в членовете 20, 28, 30, 31 се отнасят и за членовете на семействата на членовете на консулството, които са граждани на изпращащата страна, при условие, че нямат постоянно местожителство в приемащата страна.
Глава пета.
ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
Член 34
Разпоредбите на тази конвенция, отнасящи се до гражданите на изпращащата страна, се прилагат също и към юридическите лица, имащи поданство на изпращащата страна.
Член 35
1. Всички лица, ползуващи се от имунитетите и привилегиите съгласно тази конвенция, са длъжни да спазват правните норми на приемащата страна без ущърб на имунитета и привилегиите.
2. Консулското помещение не трябва да се използува за други цели, несвързани с консулските функции.
Член 36
Членовете на консулството могат да изпълняват и други задължения и задачи, поръчани им от изпращащата страна, освен тези, указани в тази конвенция, ако те не противоречат на законите на приемащата страна.
Член 37
1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и в тези случаи, когато дипломати от дипломатическото представителство изпълняват консулски функции.
2. Списък на дипломатите от дипломатическото представителство, изпълняващи консулски функции, трябва да бъде представен на Министерството на външните работи на приемащата страна.
Член 38
1. Тази конвенция подлежи на ратификация и ще влезе в сила от момента на размяната на ратификационните документи, която ще стане в София.
2. Тази конвенция се сключва за неопределен срок.
Една от договарящите страни, желаеща да отмени тази конвенция, е длъжна да уведоми другата страна за нейното денонсиране в писмена форма и 6 месеца от деня на това уведомление конвенцията губи сила.
Тази конвенция е съставена в Пхенян на 27 юни 1977 г. в два екземпляра, всеки един на български , корейски и руски език, при което и трите текста имат еднаква сила.
В случай на различия при тълкуването за основен се взема руският текст.