Държавен вестник, брой 32 от 21.IV

Член 1

За целите на тази конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:

а) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) "шеф на консулство" означава лице, на което е възложено да действува в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството на което е възложено изпълнението на консулски функции. Това определение включва и лицето, изпратено на практика в консулството (стажант);

д) "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически или други задачи по обслужването на консулството;

е) "член на консулството" означава консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството;

ж) "консулско помещение" означава сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените принадлежащи към тях, които се използуват изключително за консулски цели независимо чия собственост са те;

з) "консулска архива" означава всички книжа, документи, кореспонденции, книги, филми, магнетофонни ленти, консулски регистри, а също кодови средства и картотеки, както и предмети, предназначени за тяхното съхраняване;

и) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" означава всеки въздухоплавателен кораб, с изключение на военните самолети, регистрирани в тази държава, съгласно нейното законодателство и носещ нейните отличителни знаци.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че дадено лице ще получи съгласието на приемащата страна за признаването му като шеф на консулството.

2. Изпращащата страна чрез своето дипломатическо представителство изпраща в министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаване на шефа на консулството. В патента или другия подобен документ се посочват името на шефа на консулството, неговия ранг, консулският окръг, в който той ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

3. След представяне на консулския патент или друг подобен документ за назначаване на шефа на консулството приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на консулско функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. Приемащата страна до издаването на екзекватура или друго разрешение може да даде на шефа на консулството временно съгласие за изпълнение на неговите функции.

6. От момента на даването на съгласието, даже и временно, органите на приемащата страна вземат всички необходими мерки за да може шефа на консулството да изпълнява своите функции.

Член 4

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение, дадено на шефа на консулството, са оттеглени или че друг член на консулството се счита за нежелан. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове това лице, ако то вече е пристъпило към изпълнение на своите функции. Ако изпращащата страна не изпълни в разумен срок това задължение, приемащата страна може да престане да го признава за член на консулството.

Член 5

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или друго свое консулство в приемащата страна или на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите шеф на консулството. Името на това лице предварително се нотифицира от министерството на външните работи на приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функции шеф на консулството, се ползува със същите улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползува шефът на консулството съгласно тази конвенция.

3. Възлагането на консулски функции на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно точка 1 на този член не ограничава неговите привилегии и имунитети, които му са представени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 6

Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 7

Изпращащата страна уведомява министерството на външните работи на приемащата страна писмено за:

а) назначаването на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им, за окончателното им заминаване или за прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на работата им в консулството;

б) пристигането и окончателното заминаване на член на семейството на член на консулството и съответно, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемане на работа и освобождаване от работа на лица с постоянно местожителство в приемащата страна като членове на консулството.

Член 8

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат също спрямо сътрудниците на консулството, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и спрямо членовете на семейството на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.

Член 9

1. Приемащата страна оказва на консулството всякакви улеснения при изпълнение на неговите функции и взема необходимите мерки, за да могат неговите членове да изпълняват своята служебна дейност и да се ползуват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството със съответното уважение и взема необходимите мерки за осигуряване на тяхната личност свобода и достойнство.

Член 10

1. Гербът на изпращащата страна заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата страна и на приемащата страна може да бъде поставен на сградата, в която се помещава консулството.

2. Държавното знаме на изпращащата страна може да бъде издигнато на сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Флагът на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулството.

Член 11

1. Изпращащата страна може в съответствие със законодателството на приемащата страна да придобива, ползува и наема терени, сгради или части от сгради, да строи сгради и благоустроява терени, необходими за консулски помещения, а също за жилищни помещения на членовете на консулството. За тази цел приемащата страна при нужда оказва помощ на изпращащата страна.

3. Разпоредбите на точка 1 не освобождават и от задължението да спазва законите и правилата за строителство и градоустройство, прилагани в района, където се намират съответните недвижими имоти.

Член 12

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тях без съгласието на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или лице, определено от един от тях.

2. Консулските помещения не могат да бъдат използувани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.

3. Разпоредбите по точка 1 се прилагат и за жилищата на членовете на консулството.

Член 13

1. Консулските помещения, както и превозните средства на консулството не подлежат на реквизиция под каквато и да е форма. Ако за нуждите на националната отбрана или обществени нужди е необходимо отчуждаване в съответствие със законодателството на приемащата страна, компетентните органи на тази страна вземат всички мерки, за де се избегне затруднение в изпълнението на консулските функции и за незабавно изплащане на изпращащата страна на подходящо и ефективно обезщетение.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и по отношение на превозните средства на членовете на консулството.

Член 14

1. Консулските помещения, жилищата на членовете на консулството, терените, ако това имущество е собственост или се наема от името на изпращащата страна или от физическо или юридическо лице, действуващо от нейно име, а също сделки и документи, отнасящи се до придобиване на посоченото имущество, се освобождават от каквито и да било данъци или други подобни такси.

2. Разпоредбите на точка 1 не се отнасят за заплащане на конкретни видове услуги.

Член 15

Изпращащата страна страна се освобождава от плащане на каквито и да било данъци и такси върху недвижимо имущество, което е собственост на тази страна или се ползува от нея, както и при придобиване на такова имущество.

Член 16

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това къде се намират.

Член 17

1. Консулството има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползува всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари. При използуването на обществените средства за съобщения към консулствата се прилагат същите тарифи , които се прилагат към дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и използува радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от средствата за съобщения, които се използуват, както и консулските куфари, имащи външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани и отваряни от органите на приемащата страна.

3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползуват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползуват дипломатическите куриери.

4. Консулският куфар може да бъде поверен на командир на въздухоплавателно средство. Командирът се снабдява със официален документ, указващ броя на пратките, намиращи се в куфара, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи консулски куфар непосредствено и безпрепятствено от командира на въздухоплавателното средство, както и да го предаде.

Член 18

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползуват с лична неприкосновеност. Те не подлежат на арестуване или задържане под каквато и да е форма.

Член 19

1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно със тях, се ползуват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за граждански искове, отнасящи се до:

а) Лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако те не го притежават от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) наследства, по отношение на които те се явяват изпълнители на завещания, управители на наследствено имущество, като наследници по закон или завещание или заветници в качеството им на частни лица, а не от името на изпращащата страна;

в) сключени от тях договори, по които те пряко или косвено не са поели задължения в качеството им на представители на изпращащата страна;

г) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от злополука с пътно моторно превозно средство.

2. По отношение на лицата, упоменати в точка 1 на този член, не могат да се предприемат никакви изпълнителни мерки освен за случаите, които попадат в букви "а", "б", "в" и "г", при условие, че предприетите мерки не нарушават неприкосновеността на тяхната личност или жилище.

Член 20

1. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата страна по отношение на членовете на консулство и членовете на техните семейства, живеещи заедно със тях. Във всички случаи отказът трябва да бъде ясно изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него, предяви иск по дело, по което той би се ползувал с имунитет от юрисдикцията в съответствие с член 19 от тази конвенция, той няма право да се позовава на имунитет по отношение на всеки насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 21

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството на свидетел пред съдилища или други компетентни органи на приемащата страна.

2. Сътрудник на консулството може да бъде призован за даване на свидетелски показания пред съдилищата или други компетентни органи на паметниците на културата. Той може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до служебната дейност. Не се допуска прилагането на принудителни мерки към сътрудник на консулството с цел да се яви в съд и да даде показания.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за членовете на семействата на членовете на консулство, живеещи заедно с тях.

Член 22

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви принудителни повинности и други публични или военни задължения.

Член 23

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна относно регистрирането, разрешения за престой и други, които се отнасят до чужденците.

Член 24

Членовете на консулството се освобождават от всякакви данъци и други подобни такси, събирани от приемащата страна по отношение на техните заплати.

Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всякакви данъци и такси, държавни, местни и комунални, включително и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

3. Освобождаването по точка 2 не се прилага по отношение на:

а) косвени данъци, които нормално са включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху лични недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата страна, при спазване разпоредбите на член 14;

в) данъци върху наследство и данъци за прехвърляне право на собственост, които се събират от приемащата страна при спазване разпоредбите на член 26;

г) данъци и такси от всякакъв вид лични доходи, които имат свой източник в приемащата страна;

д) такси, събирани за оказване на конкретен вид услуги;

е) данъци и такси върху сделки и документи, отнасящи се за сделките, включително и държавните такси от всякакъв вид, събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които е предвидено освобождаване съгласно член 14 от тази конвенция.

4. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на тази страна за събиране данъци върху дохода.

Член 25

1. Всички предмети, включително и моторните превозни средства, предназначени за служебно ползуване от консулството, се освобождават от митнически такси в същата степен, както предметите предназначени за служебно ползуване от дипломатическото представителство.

2. Консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от митнически контрол.

3. Членовете на консулството, а също живеещите с тях членове на семействата им, се освобождават от митнически такси, както съответните категории на персонала на дипломатическото представителство.

4. В точка 3 на този член терминът "съответните категории на дипломатическото представителство" означава членовете на дипломатическия персонал, ако става дума за консулски длъжностни лица, и членовете на административния и технически персонал, ако става дума за сътрудниците на консулството.

Член 26

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, който живее с него, приемащата страна:

а) разрешава да изнесе недвижимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата страна, или имущество, чийто износ е бил забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не събира данък върху наследство, нито данъци за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, намиращо се в приемащата страна единствено във връзка с пребиваването в тази страна на починалото лице като член консулството или член на неговото семейство.

Член 27

Приемащата страна осигурява свобода на движение и пътувания на своята територия на членове но консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно със тях, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения на държавната безопасност.

Член 28

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, трябва да спазват законодателството на приемащата страна относно застраховката за гражданска отговорност за вреди, причинени от трети лица, при използуване на моторно превозно средство.

Член 29

Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата страна или живеят постоянно в нея, не се ползуват от привилегиите и имунитетите, определени в тази конвенция, с изключение на точки 2 и 3 на член 21.

Член 30

Задача на консулското длъжностно лице е да укрепва дружеските отношения между двете страни, да спомага за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристически отношения между тях и да защитава правата и интересите на изпращащата страна и нейните граждани.

Член 31

1. При изпълнение на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако това е позволено от законодателството на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулски функции и извън границите на своя консулски окръг.

Член 32

1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и други органи на приемащата страна граждани на изпращащата страна, включително и юридическите лица, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато тези граждани поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина, не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите интереси.

2. Представителството по точка 1 на този член се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само поеме защитата на своите права и интереси.

Член 33

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, продължава, разширява, анулира или внася други промени в паспортите или други подобни документи на гражданите на изпращащата страна;

б) да издава визи.

Член 34

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да води отчет на гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления по въпроси на гражданството;

в) да регистрира и приема съобщения и документи, отнасящи се за раждания и умирания на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата страна при условие, че и двете лица са нейни граждани;

д) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулството регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законодателството на приемащата страна.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 35

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява декларации на гражданите на изпращащата страна, както и да им издава съответните документи;

б) да съставя, заверява и съхранява завещания и други документи, удостоверяващи едностранни правни сделки на граждани на изпращащата страна.

в) да заверява подписи на гражданите на изпращащата страна;

г) да легализира всякакви документи, издавани от органите на изпращащата страна, както и да заверява преписи и извлечения от тези документи;

д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;

е) да съставя и заверява актове и договори, които сключват гражданите на изпращащата страна, ако тези договори не са в противоречие със законодателството на приемащата страна и не се отнасят до придобиването или прекратяването на права върху недвижими имоти, които се намират в тази страна.

ж) да съставя и заверява актове и договори без оглед на гражданството на лицата, които са страни, ако тези актове и договори се отнасят само до имуществени права, съществуващи в изпращащата страна, или се отнасят до права, които ще бъдат осъществени в тази страна, при условие, че актовете и договорите не противоречат на законодателството на приемащата страна.

2. Актовете и документите, упоменати в точка 1 на този член, заверени и легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата страна, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както документите, заверени или легализирани от съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна обаче са длъжни да признават валидността на споменатите документи само дотолкова, доколкото те не противоречат на законодателството на тази страна.

Член 36

Консулското длъжностно лице има право да приема за съхранение от и за гражданите на изпращащата страна предмети, пари и документи ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна съдебни и извънсъдебни книжа.

Член 38

1. Органите на приемащата страна уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който не е пълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия

2. Консулското длъжностно лице може да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна по въпросите на точка 1 на този член и по-специално да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 39

Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ или да му дава съвети, а в случай на необходимост - да му осигури правна помощ. Приемащата страна няма да ограничава под никаква форма гражданин на изпращащата страна да посещава консулското длъжностно лице в консулството или да влезе във връзка с него по друг начин.

Член 40

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в срок от 3 дни консулството на изпращащата страна за всеки случай на арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е форма на гражданин на изпращащата страна. Тези органи са длъжни да изпращат съобщенията, отправени от това лице към консулството.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да е друга форма, а също така да разговаря или кореспондира с него, както и да му оказва помощ при организиране на защитата. То има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода.

3. Компетентните органи на приемащата страна са длъжни да уведомяват гражданите на изпращащата страна за всички права, които те имат съгласно тази конвенция.

4. Правата, определени в този член, трябва да се осъществяват съгласно законите и правилниците на приемащата страна при положение, че тези закони и правилници не ги обезсилват.

Член 41

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулството за смъртта на гражданин на изпращащата страна и му предават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а така също и за наличието на завещание, както и за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследник или заветник е гражданин на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата страна пред органите на приемащата страна в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други уважителни причини не са в състояние своевременно да защитават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице, в чийто район се намира наследството, може:

а) да иска от компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените от законодателството на тази страна мерки за запазване и управление на наследственото имущество;

б) да присъствува лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на имуществото и да следи хода на започналото за тази цел производство.

4. Ако след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на приемащата страна.

5. Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се предават на консулското длъжностно лице без формалности.

Член 42

Консулското длъжностно лице има право да предприема действия и да оказва необходимата помощ с цел да улесни влизането, престоя или излитането на гражданските въздухоплавателни средства на изпращащата страна.

Член 43

Без да накърнява правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да установява контакт с командира и членовете на екипажа, както и да бъде посещавано безпрепятствено от последните;

б) да получава и оформя актове относно раждания или смърт, съставени от командира на борда на въздухоплавателното средство;

в) да приема мерки за болнично лечение и репатриране на командира или член на екипажа.

Член 44

Когато компетентните органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на въздухоплавателното средство, което се намира на територията на приемащата страна, тези органи трябва да уведомят предварително за това консулското длъжностно лице, за да може последното да присъствува при извършването им. В случай че консулското длъжностно лице е възпрепятствано да присъствува, компетентните органи на приемащата страна му предават пълна информация за извършените действия и за станалото.

Разпоредбите на този член не се прилагат обаче към обичайните митнически, паспортен и санитарен контрол, а също за осигуряване безопасността на пътниците, предотвратяването на сериозни аварии и към други действия, предприети по искане или със съгласието на командира на въздухоплавателното средство.

Член 45

1. Когато въздухоплавателно средство на изпращащата страна претърпи авария на територията на приемащата страна, последната оказва всякакво съдействие и помощ на назначените от приемащата страна лица за установяване на причините за аварията.

2. В случай че на територията на приемащата страна бъдат намерени части или апаратура, принадлежащи на въздухоплавателното средство на изпращащата страна, приемащата страна съобщава незабавно на консулското длъжностно лице, осигурява достъп до тези предмети на представител на изпращащата страна и оказва съдействие за тяхното съхраняване и предаване.

3. Митнически такси и други подобни приемащата страна няма да събира за повредено въздухоплавателно средство и за неговия товар при условие, че те не са предназначени за приемащата страна.

Член 46

1. Консулството може за консулската си дейност да събира на територията на приемащата страна такси и други заплащания, установени от законодателство на изпращащата страна.

2. Събираните такси и заплащания, посочени в точка 1, се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 47

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции се нотифицират в Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2, продължават да се ползуват от привилегиите и имунитетите, които им са предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 48

Всички лица, които се ползуват от привилегии и имунитети въз основа на тази конвенция, са длъжни без ущърб на тези привилегии и имунитети да спазват законите и разпоредбите на приемащата страна.

Член 49

1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в Кабул.

2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Тя може да бъде денонсирана писмено от всяка една от високодоговарящите страни и нейното действие се прекратява след изтичане на 6 месеца от деня на денонсирането.

В уверение на договореното упълномощените лица на високодоговарящите страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.

Съставена в гр. Варна на 12 август 1979 г. в два екземпляра на английски език, като и двата текста имат еднаква сила.