Държавен вестник, брой 72 от 6.IX

Чл. 1. (1) Български гражданин, който е навършил 16-годишна възраст и живее на територията на Република България, удостоверява своята самоличност с редовен паспорт за гражданин на Република България.

(2) Български гражданин може да удостоверява своята самоличност и със задграничен паспорт или с друг заместващ го документ за пътуване зад граница съгласно чл. 2 от Закона за задгранични паспорти, когато неговият паспорт на гражданин на Република България е предаден за съхранение при получаване на документите за задгранично пътуване, както и до 10 дни след окончателното му завръщане в страната.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1991 г.) Срочнослужещите до освобождаването си от Въоръжените сили на Република България, Строителните войски и Войските на Министерството на транспорта удостоверяват самоличността си с военна книжка.

Чл. 2. Паспортите се издават по местожителството на гражданите от паспортните служби към съответните териториални поделения на Народната милиция.

Чл. 3. (1) За издаване на паспорт за пръв път гражданинът е длъжен лично или чрез общинския (районния) съвет или кметството да предостави в териториалното поделение на Народната милиция:

1. анкетна карта, издадена от общинския (районния) народен съвет или кметството по местожителството му;

2. (изм. - ДВ, бр. 72 от 1994 г.) три черно-бели снимки с размери 5х4 см, изработени на българска специална фотохартия ЕФН 415, и с печат на фотоателието, където са изработени;

3. съобщение за Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН), издадено от общинския (районния) народен съвет или кметството;

4. таксова марка съгласно раздел III, чл. 7 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР, утвърдена с Постановление № 83 на Министерския съвет от 1974 г. (ДВ, бр. 71 от 1974 г.).

(2) Когато документите по предходната алинея се представят чрез общинските (районните) народни съвети или кметствата, длъжностните лица ги изпращат в съответната паспортна служба на Народната милиция в срок до 3 дни.

(3) За лице, поставено под пълно запрещение, документите по ал. 1 се представят в негово присъствие от законния му представител.

Чл. 4. (1) Органите на Народната милиция издават паспорт на гражданин на Народна република България в срок до 7 дни от представянето на документите по чл. 3, ал. 1.

(2) Паспортът на лице, поставено под пълно запрещение, се предава на неговия законен представител, който е длъжен да го съхранява.

Чл. 5. (1) При издаването на паспорт на гражданин в него се вписват следните данни:

1. име (собствено, бащино и фамилно);

2. дата и място на раждане;

3. единен граждански номер (ЕГН);

4. поделението на Министерството на вътрешните работи (МВР), което го издава, и датата на издаването му;

5. срок за валидност;

6. семейно положение;

7. собствените имена на децата до 16-годишна възраст и техните ЕГН, както и имената на лицата, поставени под настойничество или попечителство, на които гражданинът е законен представител;

8. местожителство;

9. адресна регистрация.

(2) Попълването на данните в графите на паспорта се извършва на предназначени за целта пищещи машини, а адресната регистрация се отразява с щемпел.

(3) Изтривания и други поправки правят паспорта невалиден.

(4) Графите на паспорта се попълват с данни, съответствуващи на отразените в анкетната карта, е издадена от общинския (районния) народен съвет или кметството по местожителството на гражданина.

(5) Серията и номерът на новоиздадения паспорт се вписват в анкетната карта и съобщението за ЕСГРАОН, като последното се връща на съответния общински (районен) народен съвет или кметство.

Чл. 6. (1) Паспортът се връчва лично на гражданина от съответното длъжностно лице на териториалното поделение на Народната милиция или на общинския (районния) народен съвет или кметството.

(2) При получаването на паспорта гражданинът (законният представител) се подписва на определеното място в него и в анкетната карта.

(3) Ако връчването на паспорта се извършва чрез общинския (районния) народен съвет или кметството, гражданинът се подписва в паспорта и в личния регистрационен картон.

(4) За гражданите, на които за пръв път се издава паспорт, органите на Народната милиция под ръководството на общинските (районните) народни съвети периодично организират тържественото им връчване.

Чл. 7. Гражданинът, който се снабдява за пръв път с паспорт, е длъжен при получаването му да представи домова книга (където се води) за оформяне на адресната му регистрация, а този, който си подменя паспорта - да го представи на домоуправителя за вписване на серията и номера в домовата книга.

Чл. 8. В паспорта допълнително се вписват данни с щемпели:

1. от органите на Народната милиция - при отразяване на промени на адреса (последователно на определените за това страници) и при разрешен постоянен достъп в граничните ивици и зони (на стр. 19);

2. от длъжностните лица по гражданското състояние към общинските (районните) народни съвети или кметствата - при промяна на жителство, сключване или прекратяване на граждански брак, овдовяване, раждане, смърт на деца до 16-годишна възраст, осиновяване, прекратяване на осиновяването, законно представителство (имената на поставените под настойничество или попечителство), както и при отпадането на основанията за това (последователно на определените страници);

3. от администрацията на предприятията, учрежденията или организациите - при приемане и при освобождаване от работа (последователно на определените страници);

4. от пенсионните служби - при отпускане, промяна или прекратяване на пенсия (на стр. 17);

5. (нова - ДВ, бр. 15 от 1996 г.) от паспортните служби - при постоянно местоживеене в чужбина (на стр. 7);

6. (нова - ДВ, бр. 15 от 1996 г.) от регистрационните бюра - при първоначалното получаване на боновите книжки за участие на гражданите в приватизацията чрез инвестиционни бонове (на стр. 18).

Чл. 9. (1) При подменяне на паспорт гражданите са длъжни да представят:

1. при изтичане срока на валидността - стария паспорт и адресна карта;

2. при повреждане - стария паспорт, документ за раждане и адресна карта;

3. при промяна на името (собствено, бащино и фамилно) - стария паспорт, анкетна карта, издадена от общинския (районния) народен съвет или кметството по местожителството;

4. при настъпване на съществени и трайни изменения на образа - стария паспорт, документ за раждане и адресна карта;

5. при изгубване, открадване или унищожаване - анкетна карта, издадена от общинския (районния) народен съвет или кметството по местожителство.

(2) В случаите по предходната алинея гражданите представят и по 3 снимки, съобщение за ЕСГРАОН и заплащат такси съгласно раздел III, чл. 7 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР, утвърдена с Постановление № 83 на Министерския съвет от 1974 г.

Чл. 10. (1) При изгубване, открадване или унищожаване на паспорта гражданите са длъжни в срок до 24 часа да подадат писмена молба до съответното териториално поделение на Народната милиция, където е настъпило събитието. Въз основа на молбата на гражданина се издава служебна бележка за това, че е заявил за събитието.

(2) При получаване на писмена молба, с която се съобщава за изгубен, откраднат или унищожен паспорт, в срок до 7 дни органите на Народната милиция изясняват случая, като за молителите, жители на други населени места, уведомяват за резултата териториалното поделение на Народната милиция по местожителството им.

(3) До 14 дни от датата на издаване на служебната бележка по ал. 1 молителят е длъжен да се яви в териториалното поделение на Народната милиция по местожителството си за получаване на писмо, което да послужи за снабдяването му с документи от общинския (районния) народен съвет или кметството за издаване на нов паспорт.

Чл. 11. (1) Проверки на документите за самоличност на гражданите могат да извършват съобразно своята компетентност органите на МВР, на общинските (районните) народни съвети и кметствата, на съда, на прокуратурата, членовете на доброволните отряди на трудещите се (ДОТ), както и домоуправителите за домовете, за които отговарят.

(2) При приемане на работа или обучение, настаняване в общежития, хотели, мотели, къмпинги, туристически домове, хижи, почивни домове, частни домове чрез квартирни бюра, заведения на религиозни общности, здравни заведения, изплащане на суми, предаване или получаване на колетни пратки, издаване на пропуски и в други случаи, за които е предвидено задължително установяване на самоличност, длъжностните лица изискват представяне на документа за самоличност.

(3) Отдаващите квартири за нощуване чрез квартирните бюра са длъжни да сверяват данните от документите за самоличност с данните в издадените квитанции на изпратените им граждани и да ги настаняват само ако те съвпадат.

Чл. 12. Длъжностните лица при общинските (районните) народни съвети и кметствата водят строга отчетност на документите, въз основа на които издават паспортите на гражданите на Република България.

Чл. 13. Паспортът се предава за съхранение:

1. (отм. - ДВ, бр. 50 от 1991 г.).

2. при приемане за временно настаняване в домовете за малолетни и непълнолетни и домовете за пълнолетни лица, в заведения за отрезняване, както и при изтърпяване на административно наказание задържане в поделение на МВР съгласно чл. 1 от Указа за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г.; изм., бр. 88 от 1973 г. и бр. 36 от 1979 г.) - на съответните органи на МВР;

3. при постъпване на срочна военна служба във Въоръжените сили на Република България, Строителните войски и Войските на Министерството на транспорта - на общинските (районните) народни съвети или кметствата, където се води военният отчет;

4. при приемане на лечение в здравно заведение - на администрацията на заведението.

Чл. 14. (1) Паспортът се предава на териториалното поделение на Народната милиция за унищожаване:

1. (отм. - ДВ, бр. 50 от 1991 г.);

2. при получаване на изходна виза на освободени от българско гражданство и придобили чуждо гражданство лица;

3. при смърт на гражданин, носител на паспорт.

(2) В случаите на т. 3 на предходната алинея близките на починалото лице или гражданите, при които то е пребивавало, са длъжни да представят паспорта му на съответния общински (районен) народен съвет или кметството, което го изпраща на най-близкото поделение на Народната милиция.

Чл. 15. (1) Органите на МВР съобразно своята компетентност могат да отнемат временно паспорта на гражданите в следните случаи:

1. при извършване на подправка, подменяне на страници, несъответствие на снимката с образа и при други основателни съмнения за истинността на паспорта;

2. при задържане под стража в поделенията на МВР - при условията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс;

3. при задържане за изпълнение на наказанието лишаване от свобода.

(2) В случаите на т. 3 на предходната алинея паспортът се отнема и се изпраща в съответното териториално поделение на Народната милиция по местожителството на лицето.

Чл. 16. Длъжностните лица от здравните заведения, приели на лечение граждани без документ за самоличност, са длъжни незабавно да уведомят за това най-близкото териториално поделение на Народната милиция.

Чл. 17. Български гражданин, живеещ на територията на Народна република България, който притежава чуждестранен документ за самоличност, издаден на негово име, е длъжен в срок до 7 дни след неговото получаване да уведоми за това териториалното поделение на Народната милиция по местоживеенето си.

Чл. 18. (1) Адресната регистрация се извършва от паспортните служби на Народната милиция по местопребиваването на гражданите.

(2) В населените места, където няма паспортни служби, адресната регистрация, както и воденето на адресни регистри за временно пребиваващи граждани се извършват от служители при общинските (районните) народни съвети или кметствата, определени от съответните председатели на изпълнителните комитети или кметове съгласувано с териториалните органи на Народната милиция.

Чл. 19. (1) За извършване на адресна регистрация всеки гражданин е длъжен да представи:

1. документ за самоличност;

2. адресни карти съгласно чл. 20, ал. 2;

3. домова книга (ако се води);

4. военноотчетна книжка, ако подлежи на военен отчет, когато променя адреса си за срок повече от 3 месеца, съответно заверена за новото му местоживеене.

(2) Строителните, минните, горските и геоложките работници, както и курсантите от школи, които променят адресите си за срок до 1 година не представят военноотчетните книжки.

(3) При адресната регистрация длъжностното лице поставя в паспорта на гражданина и в домовата книга съответен щемпел ("Записан" или "Отписан") с изключение на случаите, когато се променя адресът му за по-малко от 1 месец.

Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 50 от 1991 г.) (1) Всеки български гражданин, снабден с документ за самоличност, при промяна на адреса си, както и при нощуване на друг адрес е длъжен да се регистрира адресно в срок до 24 часа от момента на пристигането.

(2) При адресна регистрация в зависимост от срока на пребиваването гражданинът попълва и представя адресни карти, както следва:

1. един брой - за адресна регистрация до 1 месец в страната или до 6 месеца в окръга по местожителството му;

2. два броя - за адресна регистрация от 1 до 6 месеца извън окръга на местожителството му;

3. три броя - за адресна регистрация от 1 до 6 месеца за окръг, на който не е жител, но е бил преди това регистриран адресно в населено място на друг окръг, на който също не е жител.

(3) Във всички случаи, когато се извършва адресна регистрация на гражданин за срок, по-голям от 6 месеца, се попълва една адресна карта в повече, която се изпраща на съответния общински (районен) народен съвет или кметство по местоживеене за актуализиране данните на ЕСГРАОН в демографската статистика.

(4) Граждани, които ползуват собствена жилищна площ (вила, къща и др.) за срок повече от 30 дни извън района на селищната система по местожителството им, са длъжни да се регистрират адресно.

Чл. 21. (1) Адресна регистрация на граждани при настаняване в хотели, мотели, къмпинги, туристически домове, хижи, заведения на религиозни общности, частни домове чрез квартирни бюра се извършва от съответните длъжностни лица след проверка на документа за тяхната самоличност чрез попълване на адресна карта за записване в хотел и записване в книгата за пътници.

(2) Със съгласието на съответното териториално поделение на МВР, когато се нощува в хижи и туристически спални, отдалечени от населени места, адресната регистрация може да се извършва само срещу представяне на документ за самоличност и записване в специална книга.

Чл. 22. Граждани, работещи на железопътни и автомобилни пътища, в минни, геоложки и строителни обекти, музикални групи, циркове, и други работници и специалисти, на които характерът на изпълняваната от тях работа налага да се придвижват и живеят временно в подвижни фургони, шлепове, общежития или наети частни квартири, са длъжни да се регистрират адресно в съответното поделение на Народната милиция или ако няма такова поделение - в съответния общински (районен) народен съвет или кметство незабавно след пристигането им.

Чл. 23. Граждани, изпратени по организиран път на обучение в школи и курсове и настанени в общежития за срок до 6 месеца, се регистрират адресно срещу представен документ за самоличноста и адресна карта за записване в хотел.

Чл. 24. (1) Граждани, които пътуват групово по организиран път, не попълват адресни карти в хотелите. Те се вписват в книгата за пътници въз основа на списък, съставен в два екземпляра, подпечатани и официално заверени от ръководителя на учреждението, предприятието или организацията, която е организирала пътуването, и документи за самоличност.

(2) Списъкът на гражданите по ал. 1 трябва да съдържа името (собствено, бащино и фамилно), датата на раждане, месторождението, местожителството, местоживеенето, серията и номера на паспорта и откъде е издаден.

(3) Когато организираната група няма списък или представеният списък не отговаря на изискванията по предходните алинеи, гражданите се регистрират адресно по общия ред.

(4) Директорът на Народната милиция може да определя и други случаи, при които не се попълват адресни карти.

Чл. 25. За приетите на работа с прихождане не се изисква адресна регистрация в съответното населено място по месторабота. В тези случаи лицата са длъжни да бъдат адресно регистрирани в населените места, откъдето прихождат.

Чл. 26. (1) Не се адресно регистрират гражданите, когато:

1. гостуват на баща, майка, син, дъщеря, зет, снаха и техните деца, свекър и свекърва за срок до 1 месец, с изключение на отседналите в граничните ивици и зони;

2. са изпратени по организиран път на почивка в почивни домове или в частни квартири, предварително договорирани по съответния ред от предприятията, учрежденията и организациите, където работят;

3. са приети на лечение в здравни заведения;

4. са на бригади или на лагер-школи по организиран път.

(2) Длъжностните лица водят списък на лицата в случаите на точки 2, 3 и 4 на предходната алинея.

Чл. 27. При промяна на местопребиваването си за повече от 1 месец гражданите са длъжни да уведомяват домоуправителите или служителите, които извършват адресната регистрация в общинския (районния) народен съвет или кметството, за новия адрес, на който заминават, за да бъде отразен в домовата книга или в регистъра за записване на временно пребиваващи лица.

Чл. 28. Граждани над 16-годишна възраст, променили адреса си за повече от 1 месец, след завръщането си на постоянния адрес, включително учащите се, задължително се регистрират адресно.

Чл. 29. Когато гражданите не се регистрират на новия си адрес с оглед да не бъдат отписани от предишния, след проверка по решение на началника на териториалното поделение на Народната милиция те се записват служебно.

Чл. 30. (1) Адресната регистрация на гражданите в населените места по жилищни домове се отразява в домовите книги (където се водят).

(2) Населените места, в които следва да се водят домови книги, се определят от началника на териториалното поделение на Народната милиция и се довеждат до знанието на гражданите.

(3) В населените места, където не е предвидено да се водят домови книги, се водят адресни регистри от общинските (районните) народни съвети или кметствата за записване на гражданите, които пребивават в населеното място, но не са негови жители.

Чл. 31. (1) Органите на народната милиция съгласувано с ръководствата на масовите организации изграждат домоуправителски апарат.

(2) В общежитията на предприятия, учреждения, организации, учебни заведения, на строителни, минни, геоложки и други обекти адресната регистрация се извършва от длъжностни лица, определени с писмена заповед от съответните ръководители съгласувано с органите на Народната милиция.

(3) Домоуправителите и определените със заповед по ал. 2 длъжностни лица са длъжни да контролират снабдяването на гражданите, навършили 16 години, с паспорти в предвидения срок и да осигуряват своевременно адресната им регистрация. Когато домоуправителите и определените със заповед длъжностни лица отсъствуват за повече от 1 ден, те осигуряват свой заместник.

(4) Домоуправителите удостоверяват правото си за проверка на документите за самоличност и адресната регистрация на гражданите с документ, издаден от органите на Народната милиция.

(5) Председателите на домсъветите към жилищните домове са длъжни да оказват помощ и съдействие на домоуправителите и да изискват от живеещите да спазват паспортния режим.

(6) Домоуправителите и другите длъжностни лица, които осъществяват паспортния режим, са длъжни грижливо да съхраняват домовите книги, адресните регистри и книгите за пътници и да не дават данни за адресно регистрираните граждани на други лица освен на органите, посочени в чл. 11, ал. 1.

(7) При разрушаване или закриване на жилищни домове, общежития или други места за подслон домовите книги, адресните регистри и книгите за пътници се предават за съхраняване на териториалното поделение на Народната милиция.

Чл. 32. (1) Органите на Народната милиция са длъжни да оказват помощ, да контролират и осъществяват методическо ръководство на лицата, на които са възложени задачи по паспортния режим.

(2) Органите на Народната милиция подпомагат щабовете на ДОТ за създаването на специализирани отряди и групи за работа по паспортния режим.