КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО БЕЛГИЯ (РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 2377 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 1978 Г. - ДВ, БР. 2 ОТ 1979 Г. В СИЛА ОТ 1 МАРТ 1981 Г.)
КОНСУЛСКА КОНВЕНЦИЯ МЕЖДУ НАРОДНА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И КРАЛСТВО БЕЛГИЯ
(РАТИФИЦИРАНА С УКАЗ № 2377 НА ДЪРЖАВНИЯ СЪВЕТ ОТ 30 ДЕКЕМВРИ 1978 Г. - ДВ, БР. 2 ОТ 1979 Г. В СИЛА ОТ 1 МАРТ 1981 Г.)
Обн. ДВ. бр.7 от 26 Януари 1982г.
Преамбюл
Държавният съвет на Народна република България и Негово величество Кралят на белгийците
в желанието да уредят консулските отношения между двете държави и по този начин да допринесат за развитието на техните отношения в духа на традиционното приятелство, съществуващо между двете държави,
в желанието да улеснят защитата на физическите и юридическите лица на всяка една от договарящите страни на територията на другата
решиха да сключат за тази цел консулска конвенция и определиха за свои пълномощници:
Държавният съвет на Народна република България - Петър Младенов - министър на външните работи на Народна република България,
Негово величество Кралят на белгийците - Анри Симоне - министър на външните работи на Кралство Белгия,
които, след като размениха своите пълномощия, намерени в добра и надлежна форма, се споразумяха за следното:
Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 1
Дефиниции
За целите на тази конвенция:
а) "консулство" означава всяко генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;
б) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;
в) "шеф на консулството" означава консулско длъжностно лице, на което е възложено да ръководи консулството;
г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено в това качество да изпълнява консулски функции;
д) "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което работи в административните или техническите служби на консулството;
е) "член на обслужващия персонал" означава всяко лице, което изпълнява задължения по обслужване на консулството;
ж) "членове на консулството" означава консулските длъжностни лица, сътрудниците на консулството и членовете на обслужващия персонал;
з) "членове на консулския персонал" означава консулските длъжностни лица, без шефа на консулството, сътрудниците на консулството и членовете на обслужващия персонал;
и) "частен домашен работник" означава лице, което е изключително на частна работа при член на консулството;
к) "консулски помещения" означава сгради или части от сгради, както и терените към тях, които независимо кой е техният собственик, се ползват изключително за целите на консулството;
л) "консулски архиви" обхваща всички книжа, документи, кореспонденции, книги, филми, магнетофонни ленти, регистри на консулството и шифровия материал, както и картотеките и мебелите, предназначени за тяхното опазване и съхраняване;
м) "кораб на изпращащата държава" означава всеки плавателен съд, регистриран на територията на тази страна съгласно нейното законодателство и плаващ под неин флаг, с изключение на военните плавателни съдове;
н) "въздухоплавателен кораб на изпращащата държава" означава всеки въздухоплавателен кораб, регистриран в тази държава съгласно нейното законодателство и носещ нейните отличителни знаци, с изключение на военните самолети.
Глава втора.
ОТКРИВАНЕ НА КОНСУЛСТВА, НАЗНАЧАВАНЕ НА ЧЛЕНОВЕ НА КОНСУЛСТВАТА И ПРИКЛЮЧВАНЕ НА КОНСУЛСКИТЕ ФУНКЦИИ
Член 2
Откриване на консулство
1. Изпращащата държава може със съгласието на приемащата държава да открива и поддържа консулство на нейна територия.
2. Седалището на консулството, неговият клас и окръг, както и местонахождението на консулските помещения се определят по взаимно съгласие между изпращащата и приемащата държава. Същото се отнася и за промяната на седалището, на класа, на консулския окръг или на местонахождението на консулските помещения.
Член 3
Назначаване и допускане на шеф на консулството
1. Изпращащата държава трябва предварително да поиска по дипломатически път съгласието на приемащата държава за назначаване шеф на консулството. В случай на отказ приемащата държава не е задължена да съобщи причините за това на изпращащата държава.
2. След получаване на съгласието дипломатическата мисия на изпращащата държава представя на Министерството на външните работи на приемащата държава документ за назначение, наречен консулски патент, в който се посочват собственото и фамилното име, гражданството и класът на шефа на консулството и консулският окръг, в който той ще изпълнява своите длъжности.
3. След получаване на консулски патент на шефа на консулството приемащата държава издава в най-кратък срок и безплатно документ за разрешение, наречен екзекватура. До издаване на екзекватурата приемащата държава може да издаде временно разрешение на шефа на консулството.
4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите длъжности веднага след издаване от приемащата държава на екзекватура или временно разрешение и от този момент се ползва от разпоредбите на тази конвенция.
Член 4
Нотифициране за назначаване шефа на
консулството пред органите в консулския окръг
1. Щом шефът на консулството е допуснат, макар и временно, да упражнява своите функции, приемащата държава е длъжна да уведоми незабавно компетентните органи от консулския окръг.
2. Тя също е длъжна да следи за вземането на необходимите мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите служебни задължения и да се ползва от третирането, предвидено в разпоредбите на тази конвенция.
Член 5
Гражданство на консулското длъжностно лице
Само гражданин на изпращащата държава може да бъде назначен за консулско длъжностно лице. Той не може да бъде лице, постоянно живеещо в приемащата държава, нито да упражнява в нея дейност с цел печалба.
Член 6
Назначаване на членове на консулския персонал
Изпращащата държава нотифицира предварително по дипломатически път на Министерството на външните работи на приемащата държава:
1. назначаването, встъпването в длъжност на член на консулството, пълното му име, гражданството, датата на пристигането и на окончателното заминаване или прекратяване на службата му и всички други промени относно длъжността му, настъпили при работата му в консулството.
2. Датата на пристигането и на окончателното заминаване на членове на семейството на член на консулството, живеещи заедно с него, и когато едно лице става или престава да бъде член на неговото семейство.
Член 7
Лице, обявено за persona non grata
1. Приемащата държава може по всяко време и без да е задължена да съобщи причините за решението си, да уведоми изпращащата държава, че консулското длъжностно лице е persona non grata или че който и да е друг член от консулския персонал не е или не е вече приемлив.
2. Ако това съобщение се получи преди пристигането на територията на приемащата държава на лице, назначено за член на консулството, или ако то вече се намира там, но не е встъпило в длъжността си в консулството, изпращащата държава трябва да оттегли назначението. Ако то се е получило след пристигането или след встъпването в длъжност, изпращащата държава отзовава въпросното лице или прекратява службата му в това консулство.
3. Ако изпращащата държава откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задълженията, които произтичат от точка 2 на този член, приемащата държава може според случая да оттегли екзекватурата на въпросното лице или да престане да го счита за член на консулския персонал.
Член 8
Документ за самоличност
1. Министерството на външните работи на приемащата държава издава на всеки член на консулството, който не е нито гражданин, нито постоянно живеещ в приемащата държава, карта за самоличност със снимка, удостоверяваща самоличността му и качеството му на член на консулството.
2. Упоменатият в точка 1 на този член документ се издава също и на членовете на семейството на член на консулството, които живеят заедно с него, съгласно законите и правилниците на приемащата държава.
Член 9
Състав на консулския персонал
Съставът на персонала на консулството се определя по взаимно съгласие от изпращащата и приемащата държава.
Член 10
Упражняване на консулски функции от дипломатическата
мисия
1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат също, доколкото контекстът позволява това, при упражняването на консулски функции от дипломатическата мисия.
2. Собствените и фамилните имена на членовете на дипломатическата мисия, придадени към консулската служба или натоварени по друг начин с упражняването на консулски функции при мисията, се нотифицират на министерството на външните работи на приемащата държава.
3. Упражняването на консулски функции от членове на дипломатическа мисия, визирани в точка 1 на този член, не накърнява привилегиите и имунитетите, с които те се ползват в качеството си на членове на дипломатическата мисия.
Член 11
Временно управление на консулството
1. Ако шефът на консулството е възпрепятстван поради каквато и да е причина да упражнява функциите си или ако неговият пост е вакантен, изпращащата държава може да посочи временно управляващ, който може да действа временно като шеф на консулство.
2. Изпращащата държава нотифицира предварително по дипломатически път на министерството на външните работи на приемащата държава собственото и фамилното име на временно управляващия. Това нотифициране уточнява дали се касае за член на дипломатическото представителство или за член на консулството на изпращащата държава и в какво качество той упражнява своите функции.
3. Приемащата държава може да постави като условие съгласието си за допускането като временно управляващ консулството лице, което не е нито дипломатически агент, нито консулско длъжностно лице на изпращащата държава в приемащата държава. Гражданин на приемащата държава не може обаче да бъде назначен за временно управляващ.
4. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат към временно управляващия консулството на същото основание, както към шефа на консулството.
5. Когато един член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата държава в приемащата държава е назначен зае временно управляващ на консулството от изпращащата държава при условията, предвидени в точка 1 на този член, той продължава да се ползва от дипломатическите привилегии и имунитети.
Член 12
Териториални граници за упражняване на
консулските функции
1. Консулските длъжностни лица имат право да упражняват своите функции само в консулския окръг. При съгласие на приемащата държава обаче те могат да ги упражняват и извън този окръг.
2. Изпращащата държава може, след нотификация до приемащата държава и до трета държава и със съгласие на последните, да натовари едно консулство, установено в приемащата държава, да поеме упражняването на консулски функции в тази трета държава.
Член 13
Упражняване на консулски функции за сметка
на трета държава
Консулството на изпращащата държава може с предварително съгласие на приемащата държава да упражнява консулски функции в приемащата държава за сметка на трета държава.
Член 14
Прекратяване на консулските функции
Функциите на член на консулството се прекратяват чрез:
а) нотифициране от изпращащата държава до приемащата държава, че неговите функции са прекратени;
б) оттегляне на екзекватурата съгласно точка 3 на член 7;
в) нотифициране от приемащата държава до изпращащата държава, че тя е престанала да счита въпросното лице за член на персонала на консулството съгласно точка 3 на член 7.
Глава трета.
УЛЕСНЕНИЯ, ПРИВИЛЕГИИ И ИМУНИТЕТИ, ОТНАСЯЩИ СЕ ДО КОНСУЛСТВОТО, КОНСУЛСКИТЕ ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА И ДРУГИТЕ ЧЛЕНОВЕ НА КОНСУЛСТВОТО
Раздел I.
Улеснения, привилегии и имунитети на консулството
Член 15
Улеснения, давани на консулството за
неговата дейност
Приемащата държава предоставя всякакви улеснения за изпълнение на функциите на консулството.
Член 16
Национално знаме и герб
1. На входната врата и на фасадата на сградата на консулството може да се постави държавният герб на изпращащата държава, както и наименованието на консулството на езика или езиците на изпращащата и на приемащата държава.
2. Националното знаме може да се постави на сградата на консулството и на жилището на шефа на консулството.
3. Националният флаг на изпращащата държава може да се постави и на превозното средство на шефа на консулството, когато то се ползва от него при изпълнение на служебни задължения.
4. При упражняване на правата, предвидени в този член, се имат предвид законите, правилниците и обичаите на приемащата държава.
Член 17
Улеснения за настаняване
1. Изпращащата държава може при условията и във всички форми, предвидени от законодателството на приемащата държава:
а) да придобива в собственост или за ползване, да притежава, държи или заема терени, сгради, части от сгради и допълнителни помещения, необходими за установяването или поддържането на консулство или за жилище на членовете на консулство;
б) да строи за същите цели сгради, части от сгради или допълнителни помещения на терените, които е придобила, притежава или заема;
в) да преотстъпва правата или имотите, посочени в букви "а" и "б" на тази точка.
2. Ако е необходимо, изпращащата държава може да бъде подпомагана от приемащата държава за осъществяване на действията, посочени в точка 1 на този член.
3. Разпоредбите на този член не освобождават изпращащата държава от задължението да се съобразява със законодателството по строителството и градоустройството, приложимо в зоната, където се намират недвижимите имоти.
Член 18
Неприкосновеност на консулските помещения
1. Консулските помещения са неприкосновени.
2. Органите на приемащата държава не могат да проникват в консулските помещения освен със съгласието на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата държава или на лицето, посочено от един от тях. В случай на пожар или друго бедствие, изискващо незабавни мерки за защита, властите на приемащата държава трябва да бъдат спешно предизвестени.
3. Приемащата държава има специалното задължение да взема всички съответни мерки, за да попречи консулските помещения да бъдат завзети или повредени или спокойствието на консулството да бъде нарушено или неговото достойнство - накърнено.
4. Консулските помещения не могат да се ползват по начин, несъвместим с изпълнението на консулските функции.
Член 19
Неприкосновеност на жилищата
Разпоредбите на член 18 от тази конвенция относно неприкосновеността на консулските помещения се разпростират и върху жилището на шефа на консулството. Те се разпростират също и върху жилищата на консулските длъжностни лица, доколкото точки 1 и 2 на член 29 от тази конвенция са приложими по отношение на тях.
Член 20
Неприкосновеност на консулските архиви
Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират. Неслужебни документи не могат да се пазят в консулските архиви.
Член 21
Свобода на съобщенията
1. Приемащата държава разрешава и закриля свободата на съобщенията на консулството за всякакви служебни цели. При влизане във връзка с правителството, с дипломатическите мисии и другите консулства на изпращащата държава, където и да се намират те, консулството може да използва всички начини за съобщения, включително дипломатически и консулски куриери, дипломатическа и консулска поща и кодирани съобщения. Консулството може обаче да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата държава.
2. Служебната кореспонденция на консулството е неприкосновена. Под "служебна кореспонденция" се разбира цялата кореспонденция, отнасяща се до консулството и неговите функции.
3. Консулската поща не може да бъде нито отваряна, нито задържана. Ако компетентните органи на приемащата държава имат сериозни основания да смятат, че пощата съдържа други предмети освен кореспонденцията, документите и предметите, предвидени в точка 4 на този член, могат да поискат пощата да бъде върната обратно в мястото на изпращането.
4. Консулската поща независимо дали е съставена от един или няколко пакета, трябва да бъде запечатана и да носи видими външни белези, сочещи нейния характер; тя не може да съдържа нищо друго освен служебната поща или документи и предмети, отнасящи се изключително до дейността на консулството.
5. Дипломатическият или консулският куриер трябва да носи официален документ, в който да се посочва неговото качество и да се уточнява броят на пакетите, съставящи консулската поща. Той не може да бъде нито гражданин на приемащата държава, нито ако е гражданин на изпращащата държава, да има постоянно местожителство в приемащата държава освен ако приемащата държава се съгласи с това. При изпълняване на функциите си този куриер е закрилян от приемащата държава. Той се ползва от лична неприкосновеност и не може да бъде арестуван или задържан под каквато и да е форма.
6. Изпращащата държава, дипломатическите й представителства и консулства могат да определят консулски или дипломатически куриери ad hoc. В този случай разпоредбите на точка 5 на този член са също приложими при условие, че посочените там имунитети ще престанат да се прилагат от момента, в който куриерът предаде на получателя пощата, с която е бил натоварен.
7. По споразумение с местните компетентните органи и при зачитане мерките за сигурност, предвидени от правилниците на приемащата държава, консулската поща може да бъде поверена на командир на кораб или граждански въздухоплавателен кораб, който трябва да пристигне на разрешен пункт за влизане. Този командир трябва да притежава официален документ, посочващ броя на пратките, съставляващи пощата, но той не се счита за консулски куриер. При същите условия консулството може да изпрати някой от своите членове да вземе пощата направо и свободно от командира на кораба или въздухоплавателния кораб.
Член 22
Реквизиране и отчуждаване на консулските помещения
1. а) консулските помещения и тяхната мобилировка, имуществата, както и превозните средства на консулството не могат да бъдат предмет на никаква форма на реквизиция;
б) същите помещения не се освобождават обаче от отчуждаване за нуждите на народната отбрана или за общественополезни нужди съгласно законите на приемащата държава.
Ако отчуждаването е необходимо за такива цели и ако изпращащата държава е собственик на тези помещения, изплаща й се спешно адекватно и ефективно обезщетение.
По молба на изпращащата държава приемащата държава взема мерки за улесняване изпращащата държава, собственик или наемател на помещенията, за настаняване консулството на друго място и за избягване да се пречи на упражняването на консулските функции.
2. Същото се отнася и за жилищата на членовете на консулството, включително и за движимите имущества и превозните средства.
Член 23
Фискални освобождавания на консулските помещения и
движимото имущество на консулството
1. Изпращащата държава се освобождава от всички видове данъци и такси, установени или събирани в приемащата държава по отношение на:
а) придобиването в собственост, владението, ползването на терени, на сгради или части от сгради, както и собствеността, владението, ползването на терени, сгради или части от сгради, строителството на сгради или благоустройство на парцели, предназначени или използвани изключително за консулски цели или за жилища на консулските длъжностни лица и сътрудници на консулството;
б) придобиване, собственост, владение, ползване на движимо имущество, което е предназначено или се ползва изключително за официалните нужди на консулството.
2. Освобождаванията по точка 1 на този член не се отнасят до такива такси, които представляват заплащане на конкретни видове услуги.
3. Освобождаванията, предвидени в точка 1 на този член, не се отнасят за онези данъци и такси, с които в съответствие със законодателството на приемащата държава се облагат лицата, намиращи се в договорни отношения с изпращащата държава или с лице, действащо от нейно име.
Член 24
Консулски налози и такси
Консулството може да събира налози и такси, предвидени в законодателните разпоредби на изпращащата държава. Събирането на тези налози и такси е освободено от всякакви данъци и такси в приемащата държава.
Раздел II.
Улеснения, привилегии и имунитети на консулските длъжностни лица и другите членове на консулството
Член 25
Свобода на движение
При спазване законите и правилниците относно зоните, достъпът до които е забранен или ограничен по съображения за национална сигурност, приемащата държава осигурява на всички членове на консулството и на членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, свобода на движение и пътуване на своята територия.
Член 26
Връзки с органите на приемащата държава
При изпълнение на своите служебни функции консулските длъжностни лица имат право да се обръщат писмено или устно към органите в консулския окръг, включително към представителите на централните органи.
Член 27
Закрила на консулските длъжностни лица
1. Приемащата държава се отнася към консулските длъжностни лица с дължимото уважение и взема всички необходими мерки, за да се избегне всякакво посегателство върху тях, тяхната свобода и достойнство.
2. Приемащата държава оказва всички улеснения на консулските длъжностни лица, за да им позволи да упражняват своята дейност и да се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предоставени от тази конвенция и законодателството на приемащата държава.
Член 28
Лична неприкосновеност и имунитет от юрисдикция
на шефа на консулството
1. Шефът на консулството се ползва от лична неприкосновеност.
2. Шефът на консулството се ползва от имунитет по отношение на наказателната юрисдикция в приемащата държава. Той се ползва също от имунитет от гражданска и административна юрисдикция с изключение на:
а) вещни искове относно частно недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата държава, освен ако шефът на консулството го притежава от името на изпращащата държава за консулски цели;
б) искове, отнасящи се до наследяване, при което шефът на консулството фигурира като изпълнител на завещание, управител, наследник или заветник в качеството си на частно лице, а не от името на изпращащата държава;
в) искове, отнасящи се до всякаква професионална или търговска дейност, извършвана от шефа на консулството в приемащата държава извън рамките на неговите официални функции;
г) иск по отношение на договор, който шефът на консулството е сключил, без да действа от името на изпращащата държава;
д) граждански иск, предявен от трето лице, за вреди, причинени в приемащата държава от злополуки с пътно превозно средство.
3. Спрямо шефа на консулството не могат да бъдат предприемани никакви изпълнителни мерки, с изключение на случаите, спадащи към букви "а", "б", "в", "г" и "д" на точка 2 на този член, и при условие, че съответните мерки могат да бъдат вземани, без да се накърнява неприкосновеността на неговата личност или на неговата резиденция.
4. Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член се прилагат също за членовете на семейството на шефа на консулството, живеещи заедно с него, освен ако те са граждани на приемащата държава или живеят постоянно в нея или упражняват носеща печалба дейност.
Член 29
Лична неприкосновеност и имунитет от юрисдикция на
консулско длъжностно лице
1. Консулското длъжностно лице освен шефа на консулството не може да бъде арестувано, нито да бъде лишавано от свобода под каквато и да е форма, освен ако е обвинено от съдебните власти за тежко престъпление или в изпълнение на влязла в законна сила съдебна присъда.
Под "тежко престъпление" трябва да се разбира всяко умишлено престъпление, за което законодателството на приемащата държава предвижда наказание лишаване от свобода най-малко 5 години или по-тежко наказание.
2. Консулското длъжностно лице се ползва освен това от имунитет от юрисдикция, предвиден в член 30.
3. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат също за членовете на семейството на консулско длъжностно лице, живеещи заедно с него, освен ако те са граждани на приемащата държава или живеят постоянно в нея или упражняват в тази страна носеща печалба дейност.
Член 30
Имунитет от юрисдикция на консулския персонал
1. Членовете на консулския персонал не подлежат на юрисдикцията на приемащата държава по отношение на действия, извършени при изпълнение на техните официални функции.
2. Този имунитет не се отнася до действията по договор, който членовете на консулството са сключили, без да действат от името на изпращащата държава, или до граждански иск, предявен от трето лице за вреди, причинени в приемащата страна от злополука с пътно превозно средство.
Член 31
Съобщаване в случай на преследване, арестуване и
задържане
В случаите на наказателно преследване, арестуване, задържане или ограничаване на свободата под каквато и да е форма на член на консулския персонал или на член на неговото семейство, който живее с него, приемащата държава е длъжна да уведоми незабавно шефа на консулството или при негово отсъствие - шефа на дипломатическата мисия.
Член 32
Задължения за даване свидетелски показания
1. Членовете на консулството могат да бъдат поканени от съдебните и административните органи на приемащата държава да дадат показания. Никаква принудителна мярка обаче не може да бъде приложена по отношение на консулско длъжностно лице или сътрудник на консулството.
2. Съдебните и административните органи на приемащата държава, които са призовали консулското длъжностно лице да се яви като свидетел, вземат всички необходими мерки, за да не се попречи на работата на консулството, и ако е възможно, получават устно или писмено показанията на това лице в консулството или в жилището му.
3. Членовете на консулството, включително и тези, които са граждани или постоянно живеещи в приемащата държава, могат да откажат да дават показания за обстоятелства, свързани с упражняването на техните функции, и да представят писма, документи или предмети, свързани с тях. Те имат право да откажат да свидетелстват като експерти по националното право на изпращащата държава.
Член 33
Освобождаване от регистрация и от разрешение
за престой в страната
Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, ако не са с постоянно местожителство в приемащата държава или ако не упражняват в нея частна дейност с цел за печалба, се освобождават от задълженията, предвидени от законите и от правилниците на приемащата държава по отношение на регистрацията на чужденците и разрешения за престой.
Член 34
Освобождаване от разрешително за работа
1. Членовете на консулството се освобождават от задълженията, които законите и правилниците на приемащата държава налагат по отношение използването на чуждестранни работници, що се отнася до разрешително за работа.
2. Частните домашни работници на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, които не упражняват в приемащата държава никаква частна дейност с цел за печалба, се ползват от освобождаването, предвидено в точка 1 на този член.
Член 35
Освобождаване от системата на обществено осигуряване
1. С изключение на разпоредбите на точка 3 на този член членовете на консулството, когато става въпрос за извършване на услуга в полза на изпращащата държава, и членовете на техните семейства, които живеят с тях, се освобождават от задълженията за обществено осигуряване, които са в сила в приемащата държава.
2. Граждани на приемащата държава и тези с постоянно местопребиваване в нея не могат обаче да бъдат освободени от тези разпоредби.
3. Предвиденото в точка 1 на този член освобождаване се прилага също и за частните домашни работници, които са изключително в услуга на членовете на консулството, при условие, че:
а) не са граждани или постоянно пребиваващи в приемащата държава;
б) за тях важат разпоредбите за социално осигуряване, които са в сила в изпращащата държава или в трета страна.
4. Членовете на консулството, имащи в услуга лица, за които освобождаването, предвидено в точка 3, не се прилага, трябва да спазват задълженията, които разпоредбите за общественото осигуряване на приемащата държава налагат на работодателите.
Консулството трябва също да спазва задълженията по отношение на лицата, посочени в точка 2 на този член.
5. Предвиденото в точки 1 и 3 на този член освобождаване не изключва доброволното участие в режима на социално осигуряване на приемащата държава, доколкото то се допуска от тази държава.
Член 36
Освобождаване от данъци върху официални
възнаграждения на членове на консулството
Членовете на консулството се освобождават от данъци и такси от всякакво естество, установени или събирани в приемащата държава, що се отнася до доходи, заплати, надници или възнаграждения, получавани от изпращащата държава като възнаграждение за официалните им функции.
Това освобождаване не се прилага към гражданите и постоянно живеещите в приемащата държава, нито към лицата, които упражняват в нея дейност с цел печалба.
Член 37
Други фискални освобождавания
1. Консулските длъжностни лица и консулските сътрудници, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от данъци и такси от всякакво естество, установени или събирани в приемащата държава, с изключение на:
а) косвени данъци, които обикновено са включени в цената на стоките или услугите;
б) данъци и такси върху частните недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата държава;
в) данъци върху наследства и други подобни данъци при спазване разпоредбите на член 38;
г) данъци и такси върху частните доходи, включително печалбите от капитала, чийто източник се намира в приемащата държава, и данъци, събирани от капиталовложения в търговски или финансови предприятия, намиращи се в приемащата държава;
д) данъци и такси, събирани като възнаграждение за оказани частни услуги;
е) регистрационни, съдебни, ипотечни и гербови такси.
2. Упоменатите в този член освобождавания не се прилагат към гражданите и постоянно живеещите в приемащата държава и към лицата, които упражняват в нея частна дейност с цел печалба.
3. Упоменатите в този член освобождавания не се прилагат към данъците и таксите, които според законодателството на приемащата държава трябва да се заплатят от лица, които са сключили договор с лицата, упоменати в този член.
4. Членовете на консулството, които наемат лица, чиито заплати или надници не се освобождават от данъка върху дохода в приемащата държава, трябва да спазват задълженията, които законодателството на тази държава налага на работодателите относно събирането на данък върху дохода.
Член 38
Наследство на член на консулството или на член
на неговото семейство
1. В случай на смърт на член на консулството или на член на семейството му, който живее заедно с него, движимите имущества, съставляващи част от наследството и намиращи се в приемащата държава, се освобождават от данък върху наследството, както и от всички подобни данъци и такси, ако починалият не е бил гражданин на или постоянно живеещ в приемащата държава и ако тези имущества са се намирали на територията на тази държава единствено поради пребиваването на починалия като член на консулството или член на неговото семейство.
2. Приемащата държава позволява изнасянето на движимите имущества на починалия с изключение на имуществата, придобити в тази страна, които са предмет на забрана за износ или на ограничение за износ.
Член 39
Освобождаване от митнически сборове и митническа
проверка
1. Съобразно разпоредбите на действащите закони и правилници приемащата държава позволява внасянето и изнасянето обратно и освобождава от всякакви мита, такси и други подобни облагания с изключение на разходите за склад, транспорт и други подобни услуги:
а) имуществата, включително транспортните средства, предназначени за служебно ползване от консулството;
б) имуществата, включително транспортните средства, предназначени за лично ползване от консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях.
2. Сътрудниците на консулството се ползват от привилегиите и освобождаванията, предвидени в точка 1 на този член, за вещи, внесени за тяхното първоначално обзавеждане.
3. Личните багажи, придружаващи консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от митническа проверка. Те могат да бъдат подложени на проверка само ако има сериозни основания да се предполага, че съдържат други предмети освен упоменатите в точка 1, буква "б" на този член или предмети, чийто внос или износ са забранени от законите и правилниците на приемащата държава или са предмет на законите и правилниците за карантина. Проверката може да се извърши само в присъствието на заинтересуваното консулско длъжностно лице или на член на неговото семейство.
4. Привилегиите и имунитетите, предвидени в точки 1, буква "б", 2 и 3 на този член, не се прилагат нито към гражданите на приемащата държава, нито към постоянно живеещите в нея, нито към лицата, упражняващи в нея частна дейност с цел печалба.
Член 40
Освобождаване от лични повинности
1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, доколкото не са граждани на приемащата държава, се освобождават от военна служба в тази държава.
2. Те се освобождават също от всякакви задължителни повинности от обществен интерес при условие, че не са граждани, нито постоянно живеещи в приемащата държава.
Член 41
Отказване от привилегии и имунитети
1. Изпращащата държава може да се откаже от облагите, предвидени според разпоредбите на членове 28, 29, 30 и 32 по отношение на член нае консулството или на член на семейството му, живеещ заедно с него.
2. Отказването трябва да бъде винаги изрично при спазване разпоредбите на точка 3 на този член и трябва да бъде съобщено писмено на приемащата държава.
3. Ако консулското длъжностно лице или консулски сътрудник заведе дело по материя, по която той се ползва с имунитет от юрисдикция, той не може да се позове на имунитета от юрисдикция при предявяване на насрещни искове, директно свързани с главния иск.
4. Отказът от имунитет от юрисдикция при граждански или административен иск не означава отказ от имунитета по отношение на мерките по изпълнение на решението, за които е необходимо специално и изрично отказване.
Член 42
Специални мерки относно частна дейност с цел печалба
1. Консулските длъжностни лица не могат да упражняват в приемащата държава никаква професионална или търговска дейност за своя лична изгода.
2. Привилегиите и имунитетите, предвидени в тази глава, не се предоставят:
а) на сътрудниците на консулството и на членовете на обслужващия персонал, които упражняват в приемащата държава частна дейност с цел печалба;
б) на членовете на семействата на лицата, упоменати в буква "а" на тази точка, и на частните домашни работници;
в) на членовете на семейството на член на консулството, които упражняват частна дейност с цел печалба.
Член 43
Зачитане на законите и правилниците на приемащата
държава
1. Всички лица, на които съгласно тази конвенция се предоставят привилегии и имунитети, са длъжни да зачитат законите и правилниците на приемащата държава, включително и правилата относно регулиране на движението по транспорта и застраховката на превозните средства.
2. Правата, привилегиите и имунитетите, дадени на консулското длъжностно лице или на сътрудник на консулството, не могат да се използват от него за цели, несъвместими с това му качество.
Глава четвърта.
КОНСУЛСКИ ФУНКЦИИ
Член 44
Консулски функции
1. Консулските длъжностни лица имат право в пределите на консулския окръг да защищават правата и интересите на изпращащата държава и на нейните физически и юридически лица.
2. Консулските длъжностни лица съдействат за развитието на търговските, икономическите, туристическите, културните и научните връзки между изпращащата и приемащата държава и способстват за развитието на приятелските отношения между тях.
Член 45
Гражданско състояние
1. Консулските длъжностни лица имат право:
а) да приемат декларации, отнасящи се до гражданството, предвидени от законодателството на изпращащата държава;
б) да регистрират гражданите на изпращащата държава и да им издават документи, удостоверяващи това регистриране;
в) да регистрират ражданията и смъртта на граждани на изпращащата държава;
г) да приемат съгласно законодателството на изпращащата държава декларации, отнасящи се до семейните отношения на граждани на тази държава;
д) да извършват бракосъчетания между лица когато и двете са граждани на изпращащата държава.
2. Разпоредбите, предвидени в букви "в" и "г" на точка 1 на този член, не освобождават заинтересуваните от задължението да извършват необходимите декларации и нотификации с оглед вписването на актовете по гражданското състояние съгласно законодателството на приемащата държава.
Член 46
Функции по легализации
1. Консулските длъжностни лица имат право:
а) да легализират подписите и печатите, положени на документи, издадени от органите или служебни лица на изпращащата и на приемащата държава;
б) да легализират подписите, положени на документи от граждани на изпращащата държава.
Член 47
Различни административни функции
Консулските длъжностни лица могат, ако са упълномощени за това от изпращащата държава:
а) да издават извлечения от обикновени или заверени преписи от всеки документ, който са издали в рамките на своята компетентност;
б) да превеждат актове и документи и да удостоверяват преводите им;
в) ако приемащата държава не се противопоставя, да приемат декларации или да издават удостоверения, които се изискват от законодателството на изпращащата или на приемащата държава;
г) освен това да съставят актове и да упражняват всякакви консулски функции, съвместими със законодателството на приемащата държава;
д) да изпълняват формалностите, отнасящи се до всяка задължителна национална повинност, включително и военните задължения на граждани на изпращащата държава;
е) да издават удостоверения за произход и други подобни документи, които следва да се представят в приемащата държава.
Член 48
Нотариални функции
Консулските длъжностни лица при условие, че са упълномощени за това от законодателството на изпращащата държава и че актовете и договорите, предмет на следващите точки, не противоречат на законодателството на приемащата държава, имат право в приемащата държава или на борда на корабите на изпращащата държава да съставят в нотариална форма:
а) актове и договори, сключени между граждани на изпращащата държава, както и едностранни актове на последните, доколкото тези актове и договори не се отнасят до създаването, прехвърлянето или прекратяването на права върху недвижими имущества, намиращи се в приемащата държава;
б) завещания на граждани на изпращащата държава;
в) актове и договори, отнасящи се изключително до имуществата, намиращи се в приемащата държава, или до въпроси за уреждане в нея, независимо от гражданството на страните.
Член 49
Издаване на документи за пътуване и на визи
Консулските длъжностни лица имат право:
а) да издават, променят, продължават или отнемат паспорти или други документи за пътуване на граждани на изпращащата държава;
б) да продължават, разширяват или отнемат документи за пътуване, издадени от изпращащата държава на лица без гражданство, постоянно живеещи на нейната територия;
в) да издават визи на лицата, които искат да отидат в изпращащата държава или да минат транзит през нея.
Член 50
Закрила на непълнолетни и други недееспособни лица
1. а) когато трябва да бъде организирана защитата на непълнолетно или на недееспособно лице, гражданин на изпращащата държава и пребиваващ в приемащата държава, органите на последната са задължени, щом разберат за това, да информират съответно консулството. Същата процедура е приложима и в случай на настаняване в болнично заведение на гражданин на изпращащата държава поради психично заболяване;
б) консулските длъжностни лица имат право да организират защитата на малолетните и на недееспособните лица, граждани на изпращащата държава, в съответствие със законодателството на тази държава. В такъв случай консулските длъжностни лица трябва да информират веднага, щом това е възможно, органите на приемащата държава, че ще приемат тази закрила;
в) юридическите и административните органи на приемащата държава имат право, в съответствие с тяхното законодателство и с цел да запазят интересите на непълнолетния или недееспособния, да организират защитата, когато консулските длъжностни лица информират органите, че нито органите на изпращащата държава, нито те самите ще пристъпят към организирането на тази защита. В такъв случай консулските длъжностни лица могат да дадат своето мнение относно мерките, които считат за необходими, ако това изискват интересите на непълнолетния или недееспособния.
2. Във всички спешни случаи органите на всяка една от договарящите страни, на територията на която се намира непълнолетният, недееспособният или принадлежащите му имоти, вземат необходимите мерки за защита. Тези мерки се прекратяват при условие, че се запазва техният окончателен резултат, веднага щом компетентните органи според този член вземат мерките, които се изискват от създалото се положение.
Член 51
Връзка с гражданите на изпращащата страна
1. С цел да се улесни упражняването на консулските функции, отнасящи се до гражданите на изпращащата държава, консулските длъжностни лица имат право да се свързват устно или писмено с гражданите на изпращащата държава или да ги посещават. Гражданите на изпращащата държава имат също право да се свързват с консулските длъжностни лица и да ги посещават.
Приемащата държава не ограничава по никакъв начин достъпа на гражданите на изпращащата държава до консулството.
2. Компетентните органи на приемащата държава уведомяват незабавно консулството на изпращащата държава за арестуването, задържането или ограничаването на свободата под каквато и да е форма на гражданин на тази държава.
Това уведомление от компетентните органи не може да бъде забавено повече от три дни от датата на арестуването, задържането или ограничаването на свободата.
3. Консулските длъжностни лица имат право да посещават, щом това е възможно, всеки гражданин на изпращащата държава, който в приемащата държава е арестуван, задържан или чиято свобода е ограничена под каквато и да е форма, да разговарят се него на език по негов избор и да поддържат връзка с него. Упражняването на тези права не може да бъде забавено от компетентните органи на приемащата държава повече от седем дни, считано от датата на арестуването, задържането или началото на ограничаването на свободата под каквато и да е форма. В същите срокове всяко съобщение, идващо от такъв гражданин и предназначено за консулското длъжностно лице, трябва да се предаде на последното от органите на приемащата държава.
4. Консулските длъжностни лица имат право при разумни условия и срокове да посещават гражданин на изпращащата държава, осъден и изтърпяващ присъдата си, и да разменят с него съобщения чрез нотифициране пред компетентните органи и съгласно правилниците на затвора.
5. Правата, предвидени в точки 3 и 4 на този член, трябва да бъдат упражнявани съгласно законите и правилниците на приемащата държава, като се подразбира, че тези закони и правилници трябва да позволяват пълно осъществяване на целите, за които тези права се дават.
Член 52
Представляване пред съдилищата и другите органи
1. Консулските длъжностни лица имат право да вземат мерки съгласно законодателството на приемащата държава за осигуряване пред съдилищата и други органи на приемащата държава представляване на гражданите на изпращащата държава, включително и на юридическите лица, когато същите поради отсъствие или по каквато и да е друга уважителна причина не са в състояние да защитят своевременно своите права и интереси.
2. Това представляване се прекратява, когато представляваните лица посочат свой пълномощник или се заемат сами със защитата на своите права и интереси.
Член 53
Оказване на правна помощ
Консулските длъжностни лица имат право да указват съдействие на всеки гражданин на изпращащата държава в неговите отношения със съдебните или административните органи на приемащата държава, за да му помагат при неговите постъпки пред тези органи и ако законодателството на приемащата държава позволява това, да му осигурят за тази цел помощта на адвокат или на друго лице, както и да служат за преводач на този гражданин или да посочат такъв, който да му помага.
Член 54
Съхраняване
Консулските длъжностни лица имат право да приемат на съхранение, доколкото това не противоречи на законодателството на приемащата държава, парични суми, документи, включително завещания и предмети от всякакъв вид, предадени им от граждани на изпращащата държава или за тяхна сметка. Тези депозирани предмети могат да бъдат изнасяни от приемащата държава само съгласно законите и правилниците на тази държава.
Член 55
Функции във връзка с наследствата
1. В случай на смърт в приемащата държава на гражданин на изпращащата държава компетентните органи са длъжни да уведомят незабавно за това консулското длъжностно лице на изпращащата държава и да му изпратят безплатно смъртния акт или всякакъв друг документ, удостоверяващ смъртта.
2. а) в случай че органите на приемащата държава научат за съществуването в нея на наследство, чийто правоимащ е гражданин на изпращащата държава, те уведомяват незабавно за това консулското длъжностно лице на изпращащата държава;
б) консулското длъжностно лице уведомява органите на приемащата държава, ако е получило тази информация от друг източник.
3. а) консулското длъжностно лице може да поиска от органите на приемащата държава да вземат мерки за запазване и администриране на наследствените имущества, останали в тази държава от или на гражданин на изпращащата държава, и да бъде уведомено за евентуално взетите вече мерки;
б) консулското длъжностно лице може да окаже съдействие лично или посредством свой пълномощник за вземането на мерките, предвидени в буква "а" на тази точка.
4. В случай че гражданин на изпращащата държава е заинтересуван от наследство, открито на територията на приемащата държава, и не живее в нея, нито има там свой представител, консулското длъжностно лице има право съгласно законодателството на приемащата държава да го представлява лично или чрез пълномощник пред съдилищата или други органи на приемащата държава.
5. Ако след извършване на формалностите по наследството на територията на приемащата държава движимите имущества от наследството или полученото от продажбата на движимите и недвижимите имущества се падат на наследник по закон или по завещание, гражданин на изпращащата държава, който не живее на територията на приемащата държава и не е посочил свой пълномощник, същите имущества или полученото от тяхната продажба следва да се предадат на консулското длъжностно лице на изпращащата държава при условие:
а) че бъде доказано качеството на наследник по закон или завещание;
б) че компетентните органи са разрешили, ако е необходимо, предаването на наследствените имущества или на полученото от тяхната продажба;
в) че всички наследствени дългове, декларирани в срока, предвиден от законодателството на приемащата държава, са изплатени или гарантирани;
г) че данъците върху наследството са изплатени или гарантирани.
6. В случай че гражданин на изпращащата държава, който няма обичайното си местожителство в приемащата държава, почине по време на пребиваване на територията на тази държава, неговите лични вещи, движими имущества и ценности, които не бъдат поискани от присъстващия наследник или пълномощник на правоимащите, следва да се предадат без никаква специална процедура на консулското длъжностно лице на изпращащата държава при условие, че предявените искания на кредиторите на покойния в приемащата държава бъдат удовлетворени или гарантирани.
7. Консулското длъжностно лице има право да изнася при спазване законите и правилниците на приемащата държава наследственото имущество, упоменато в точки 5 и 6.
Член 56
Доказателствена сила
Актовете и документите, съставени, заверени или легализирани от консулските длъжностни лица, както и преводите на такива актове и документи, извършени или заверени от консулското длъжностно лице, имат в приемащата държава същата доказателствена сила, както ако тези актове, документи и преводи са били съставени, заверени, легализирани или извършени от компетентните органи на приемащата държава, като се спазват формалностите, регламентиращи тази материя в приемащата държава.
Член 57
Консулски функции в областта на корабоплаването
1. Консулските длъжностни лица имат право да оказват всякаква помощ и съдействие на кораби на изпращащата държава в пристанищата, териториалните води и вътрешните води на приемащата държава.
2. Консулските длъжностни лица имат право да установяват връзка с капитана и членовете на екипажа и да се качват на борда на кораба на изпращащата държава, щом на кораба бъде дадена свободна практика.
3. Капитанът и членовете на екипажа на кораб на изпращащата държава имат право да установяват връзка с консулското длъжностно лице и да отиват в консулството, като се съобразяват със законодателството на приемащата държава относно допускането, престоя и излизането от страната на чуждите граждани.
4. Консулските длъжностни лица могат да поискат съдействието на компетентните органи на приемащата държава по всеки въпрос, свързан с упражняването на функциите им спрямо един кораб на изпращащата държава, капитана и членовете на екипажа на този кораб.
Член 58
Компетентност на консулското длъжностно лице по
отношение на кораб на изпращащата държава и на
неговия екипаж
Консулските длъжностни лица имат право:
а) да извършват разследване по всеки инцидент, станал на борда на кораб на изпращащата държава по време на пътуването му, да разпитват капитана или членовете на екипажа, да преглеждат и заверяват корабните документи, да приемат декларации във връзка с пътуването на кораба и изобщо да улесняват влизането, престоя в пристанището и отпътуването на кораба;
б) да вземат всички мерки за зачисляване или уволняване на капитана или на членове на екипажа;
в) да уреждат различията между капитана и членовете на екипажа и специално различията относно заплащането и изобщо договорите за постъпване на служба на кораба;
г) да вземат всички мерки за поддържане реда и дисциплината на борда на кораба;
д) да вземат всички мерки за осигуряване или улесняване на медицинска помощ, включително настаняване в болница или репатриране на капитана, на членовете на екипажа и на пасажерите;
е) да приемат, съставят, подписват или легализират декларации или други документи, предвидени от законодателството на изпращащата държава относно кораба;
ж) да приемат актовете по гражданско състояние, които капитанът е съставил на борда на кораба по време на плаването съобразно законодателството на изпращащата държава, както и завещанията, които е получил;
з) да оказват помощ и съдействие на капитана или на членовете на екипажа на кораба и отношенията им със съдебните и административните власти на приемащата държава и за тази цел да им осигуряват правна помощ и да им служат за преводач или да им намерят преводач, който да им бъде в помощ;
и) да вземат мерки за осигуряване прилагането на законодателството на изпращащата държава относно корабоплаването.
Член 59
Намеса на компетентните органи на приемащата държава
в областта на корабоплаването
1. Освен при противни разпореждания в други конвенции, които са в сила между договарящите страни, компетентните органи на приемащата държава могат да упражняват своята юрисдикция на брега или на борда на кораб на изпращащата държава във връзка с нарушения, извършени на борда на кораба, само ако се касае за:
а) нарушения, извършени от или срещу гражданин на приемащата държава или от или срещу друго лице освен капитана на кораба или член на екипажа;
б) нарушения, смущаващи спокойствието или сигурността на пристанището или преследвани от законодателството на приемащата държава във връзка със сигурността на държавата, здравеопазването, имиграцията, опазването на човешки живот по море, митническите разпоредби или замърсяването на водите;
в) тежко престъпление според законодателството на приемащата държава.
В останалите случаи тези власти могат да действат само по молба или със съгласието на консулското длъжностно лице.
2. В случай че компетентните органи на приемащата държава предвиждат вземането на принудителни мерки на борда на кораба на изпращащата държава или започването на официално разследване на борда на кораб на изпращащата държава, те трябва да уведомят предварително за това и в най-кратък срок консулското длъжностно лице, за да може то да присъства или да изпрати свой представител, когато органите на приемащата държава пристъпят към изпълнението на предвидените мерки.
Ако консулското длъжностно лице или негов представител не е присъствал по време на изпълнението на тези мерки, органите на приемащата държава му изпращат по негово искане пълна информация за мерките, които са взели.
3. Разпоредбите на точка 2 се прилагат и за случаите, когато компетентните органи следва да разпитат на брега капитана или член на екипажа на кораба.
4. Разпоредбите този член не се прилагат за обичайните прегледи, извършвани от органите на приемащата държава относно здравеопазването, паспортите, митническите проверки, опазването на човешки живот по море и замърсяването на водите.
Член 60
Авария, засядане или корабокрушение
1. Когато един кораб на изпращащата държава претърпи сериозна авария, заседне или претърпи корабокрушение в териториалните или вътрешните води на приемащата държава, компетентните власти на тази държава трябва да уведомят незабавно консулското длъжностно лице за тези злополуки, както и за взетите мерки за спасяване и закрила на кораба, екипажа, пасажерите, товара, провизиите и други предмети, намиращи се на борда.
2. Консулските длъжностни лица могат да оказват всякаква помощ на такъв кораб, неговите пасажери и на членовете на екипажа му. Те имат право да поискат от властите на приемащата държава да вземат и да продължат вземането на мерките, посочени в точка 1. Органите на приемащата държава оказват необходимата помощ на консулските длъжностни лица за мерките, които следва да се вземат поради аварията, засядането или корабокрушението.
3. Когато претърпелият корабокрушение кораб на изпращащата държава, неговият товар или други предмети, които са били на борда му, бъдат намерени на брега на приемащата държава или близо до него или са докарани в едно пристанище на тази държава и нито капитанът, нито собственикът на кораба или на товара или на предметите, нито неговият агент, нито осигурителите не присъстват или не могат да вземат мерки за запазването или предназначението им, на консулските длъжностни лица се разрешава да вземат като представители на собственика на кораба мерките, които той би взел, ако е там.
4. Точки 1 и 3 се отнасят mutatis mutandis за всеки предмет, принадлежащ на гражданин на изпращащата държава и произхождащ от борда или товара на кораба, който няма гражданство на изпращащата държава, докаран в пристанище или намерен на брега, близо до брега на приемащата държава или на кораб, който е заседнал или претърпял авария или корабокрушение в тази държава.
5. Консулските длъжностни лица имат право да присъстват на следствието, започнато за установяване причините за аварията, засядането или корабокрушението, доколкото това е позволено от законодателството на приемащата държава.
Член 61
Функции относно пътното движение
Що се отнася до моторните превозни средства, извършващи в приемащата държава транспорт на пътници или стоки, консулските длъжностни лица имат право в рамките на разпоредбите на член 44:
1. да оказват всякаква помощ на персонала на тези превозни средства, както и на пътниците;
2. да вземат мерки за поддържане реда и дисциплината в тези превозни средства;
3. да вземат мерки за настаняване в болница и репатриране на обслужващия персонал, както и на пътниците;
4. в случай на злополука да вземат необходимите мерки по отношение на обслужващия персонал, пътниците, превозните средства и стоките, да искат заверени преписи от констативните протоколи, съставени от компетентните органи на приемащата държава, и да ги изпращат на заинтересуваните лица, предприятия и учреждения.
Член 62
Функции относно гражданската авиация
Без да се нарушават специалните разпоредби, определящи съответния статут на корабите и въздухоплавателните кораби, разпоредбите на членове 57 до 60 от тази конвенция се прилагат по подходящ начин към гражданските въздухоплавателни кораби на изпращащата държава при условие, че те не противоречат на законите и правилниците на приемащата държава, нито на другите съществуващи конвенции между договарящите страни.
Член 63
Други консулски функции
1. Консулските длъжностни лица могат, ако законодателството на приемащата държава позволява:
а) да получават пенсии или суми, дължими на гражданите на изпращащата държава, отсъстващи от приемащата държава;
б) да предават на правоимащите суми, пенсии или обезщетения, дължими съгласно законодателството на изпращащата държава или международните конвенции в социалната област;
в) да получават, за да ги препращат на собствениците им, вещите, загубени по време на временен престой в приемащата държава от граждани на изпращащата държава.
2. Освен функциите, изброени в тази конвенция, консулските длъжностни лица са упълномощени да изпълняват всички други функции при условие:
а) че са били натоварени с тях от изпращащата държава;
б) че не са в противоречие със законодателството на приемащата държава;
в) че органите на приемащата държава, след като бъдат уведомени, не се противопоставят на тяхното упражняване.
Глава пета.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ
Член 64
Различия
Различията по тълкуването на разпоредбите на тази конвенция, които биха възникнали между договарящите страни, ще се уреждат по дипломатически път.
Член 65
Ратификация, влизане в сила и денонсиране
1. Тази конвенция подлежи на ратификация. Размяната на ратификационните документи ще стане в София веднага, щом това бъде възможно. Тя ще влезе в сила на тридесетия ден след датата на размяната на ратификационните документи.
2. Конвенцията остава в сила до изтичането на шестмесечния срок от датата, на която една от договарящите страни нотифицира писмено и по дипломатически път денонсирането на конвенцията.
В уверение на което пълномощниците на двете страни подписаха тази конвенция и я скрепиха със своите печати.
Съставена в Брюксел на 28 ноември 1978 г. в два екземпляра на български, френски и нидерландски език, като текстовете на съответните езици имат еднаква сила.
