Държавен вестник, брой 96 от 7.XII

Член 1

За целите на тази конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:

1. терминът "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

2. терминът "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

3. терминът "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено от изпращащата страна да действа в това качество;

4. терминът "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулските функции;

5. терминът "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което изпълнява административни, технически или домакински функции в консулството;

6. терминът "член на консулството" означава консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството;

7. терминът "член на семейството" означава съпруга или съпругата на члена на консулството, както и неговите деца или неговите двама родители или двамата родители на съпруга или на съпругата, ако тези лица живеят заедно с члена на консулството;

8. терминът "консулски помещения" означава сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените, принадлежащи към тях, които се използват изключително за консулски цели, независимо чия собственост са те;

9. терминът "консулски архиви" означава всички книжа, документи, кореспонденции, книги, филми, магнетофонни ленти, консулски регистри, а също и кодови средства и кода, печати, както и предметите, предназначени за тяхното съхраняване;

10. терминът "официална служебна кореспонденция" означава всяка кореспонденция, отнасяща се до консулството и до неговите функции;

11. терминът "кораб" означава плавателно средство, плаващо под знамето на изпращащата страна;

12. терминът "въздухоплавателно средство" означава всеки граждански въздухоплавателен кораб, регистриран в изпращащата страна съгласно нейното законодателство и носещ нейните отличителни знаци.

13. терминът "граждани на изпращащата страна" означава лица, които имат гражданство на изпращащата страна според законите, които са в сила в изпращащата страна;

14. терминът "юридически лица на изпращащата страна" означава юридически лица, създадени съгласно съществуващите закони в изпращащата страна. Те се третират на такава основа в приемащата страна.

Член 2

1. Консулството може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Седалището на консулството, рангът му, консулският окръг и броят на членовете на консулството се определят по взаимно споразумение между изпращащата и приемащата страна.

3. Други промени в седалището на консулството, в ранга му или в консулския му окръг могат да се правят само със съгласието на приемащата страна.

4. За откриването на служба извън седалището на консулството, която е част от него, също е необходимо специално и предварително съгласие на приемащата страна.

Член 3

1. Шефът на консулството се назначава от изпращащата страна и се приема за изпълнение на функциите си от приемащата страна.

2. Изпращащата страна издава на шефа на консулството за всяко назначение документ - консулски патент или друг подобен документ, в който се посочват длъжностна му и като общо правило - пълното му име, рангът му, консулският окръг и седалището на консулството.

Изпращащата страна представя консулския патент или друг подобен документ по дипломатически път или по всякакъв друг съответен път на правителството на държавата, на чиято територия шефът на консулството ще изпълнява функциите си.

3. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на функциите си, след като приемащата страна му издаде каквото и да е разрешение, наречено "екзекватура". За предпочитане е разрешението да бъде дадено във възможно най-кратък срок. До издаването на екзекватурата шефът на консулството може да бъде приет временно за изпълнение на функциите си. В този случай разпоредбите на тази конвенция се отнасят за шефа на консулството.

4. Държавата, която отказва да издаде екзекватурата, не е длъжна да уведоми изпращащата страна за причините на отказа си.

Член 4

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжностна шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулското длъжностно лице от това или от друго свое консулство в приемащата страна или на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите на шеф на консулството. Името на това лице предварително се нотифицира на Министерството на външните работи на приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функции на шеф на консулството, се ползва със същите улеснения, привилегии и имунитети с каквито се ползва шефът на консулството съгласно тази конвенция.

3. Временното възлагане на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна не накърнява неговите дипломатически привилегии и имунитети.

Член 5

От момента на даване на съгласие, даже и временно, за изпълнение на функциите на шефа на консулството или на временно изпълняващия длъжността приемащата страна е длъжна да уведоми незабавно компетентните органи от консулския окръг и да вземе всички необходими мерки, за да може той да изпълнява служебните си задължения и да се ползва от правата, предвидени по тази конвенция.

Член 6

Изпращащата страна уведомява Министерството на външните работи на приемащата страна за:

а) назначаването на членовете на консулството, имената им, длъжността им, тяхното пристигане след назначаването им в консулството, окончателното им заминаване или прекратяването на функциите им и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на работата им в консулството;

б) пристигането или окончателното заминаване на член на семейството на член на консулството, живеещ заедно с него, и съответно, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемане на работа и освобождаване от работа на лица с постоянно местожителство в приемащата страна като сътрудници на консулството.

Член 7

1. Консулско длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна и не може да има постоянно местожителство в приемащата страна.

2. Консулските длъжностни лица не могат да упражняват в приемащата страна никакви професионални или търговски дейности с цел лична печалба.

Член 8

1. Приемащата страна издава на всяко консулско длъжностно лице и на сътрудниците на консулството, които не са граждани на приемащата страна и нямат постоянно местожителство в нея, както и на членовете на техните семейства съответен документ, удостоверяващ тяхната самоличност и ранга им.

2. Приемащата страна може по всяко време и без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че консулското длъжностно лице е "persona non grata" или че друг член на консулството се счита за нежелан. В такъв случай изпращащата страна отзовава това лице, прекратява функциите му в консулството или оттегля назначението му според конкретния случай.

3. Ако изпращащата страна откаже да изпълни или не изпълни в разумен срок задълженията, произтичащи на основание точка 2 от този член, приемащата страна може според случая да оттегли екзекватурата на това лице или да престане да го признава за член на консулството.

Член 9

Изпълнението на функциите на член на консулството се прекратява:

а) когато изпращащата страна уведоми приемащата страна за това, че изпълнението на функциите се прекратява;

б) при оттегляне на екзекватурата;

в) когато приемащата страна уведоми изпращащата страна, че тя е престанала да признава това лице за член на консулството съгласно случаите, предвидени в чл. 8, точка 3.

Член 10

Приемащата страна оказва на консулството и на консулските длъжностни лица всякакви улеснения при изпълнението на функциите и взема необходимите мерки, за да могат те да се ползват от правата, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

Член 11

1. Изпращащата страна може в съответствие със законодателството на приемащата страна да придобива или притежава или да ползва под каквато и да е форма, определена от законодателството, терени, сгради или части от сгради за нуждите на консулството или за жилищни помещения на членовете на консулството, граждани на изпращащата страна.

2. Приемащата страна оказва на изпращащата страна необходимата помощ за придобиване на терени и сгради или части от сгради за нуждите, посочени в точка 1.

3. Изпращащата страна не се освобождава от задължението да съблюдава законодателството на приемащата страна относно строителството и градоустройството или други ограничения, прилагани в района, където се намират тези терени, сгради или части от сгради.

Член 12

1. Изпращащата страна има право да използва своето държавно знаме и държавния герб в приемащата страна съгласно разпоредбите на този член.

2. Държавното знаме и гербът на изпращащата страна могат да бъдат поставени на сградата на консулството и на входната врата, както и на резиденцията на шефа на консулството и на неговите превозни средства, когато се ползват за служебни цели.

Член 13

1. Консулските помещения, както и жилищата на консулските длъжностни лица са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да проникват в тях без съгласието на шефа на консулството, на шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, определено от един от двамата.

2. Приемащата страна има специалното задължение да взема всички необходими мерки, за да предотврати завземането или увреждането на консулските помещения, нарушаването на спокойствието на консулството или накърняване на достойнството му.

3. Консулските помещения, тяхното обзавеждане и всички други предмети, които се намират там, както и превозните средства не подлежат на никакъв обиск, реквизиция, конфискуване или изпълнителна мярка.

Член 14

Консулските архиви и консулските документи са неприкосновени по всяко време и независимо къде се намират.

Член 15

1. Приемащата страна дава и обезпечава правото на консулството да се свързва за служебни цели с правителството, дипломатическите представителства и други консулства, независимо къде се намират, като консулството може да ползва всички обикновени средства за връзка, включително дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари, кодирани или шифровани съобщения. Обаче консулството може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата страна. При използването на обикновените средства за съобщения към консулството се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство.

2. Служебната кореспонденция на консулството е неприкосновена.

3. Косулският куфар не може да се отваря, нито да се задържа. При все това, ако компетентните органи на приемащата страна имат сериозни основания да считат, че куфарът съдържа други предмети освен служебната кореспонденция или документи или предмети, предназначени изключително за служебни цели, те могат да върнат куфара на изпращача.

4. Контейнерите, образуващи консулската поща, трябва да носят видими външни знаци, показващи техния официален характер, и не могат да съдържат нищо друго освен служебната кореспонденция или документи или предмети, предназначени изключително за служебни цели.

5. Консулските куриери на изпращащата страна се ползват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползват дипломатическите куриери, при условие, че носят официални документи, удостоверяващи качеството им на такива и уточняващи броя на контейнерите, съставляващи консулската поща. Тези разпоредби се отнасят също и за консулския куриер, действащ временно като такъв и чиито права, привилегии и имунитети се прекратяват след предаване на консулския куфар на получателя.

6. Консулският куфар може да бъде поверен на капитан на кораб или командир на гражданско въздухоплавателно средство, които пристигат на входен пункт, открит за международен трафик. Капитанът или командирът се снабдяват с официален документ, указващ броя на пратките, намиращи се в куфара, но той не се счита за консулски куриер. След договаряне с местните компетентни органи консулството може да изпрати един от членовете си да получи консулския куфар непосредствено и безпрепятствено от командира на въздухоплавателното средство или от капитана на кораба, както и да го предаде.

Член 16

Приемащата страна се отнася с дължимото уважение към консулските длъжностни лица и взема всички необходими мерки за предотвратяване на всякакви посегателства върху тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 17

1. Шефът на консулството и членовете на неговото семейство се ползват с имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата страна. Те се ползват с пълна лична неприкосновеност и поради това не могат да бъдат нито арестувани, нито задържани, нито лишавани от свобода под каквото и да било форма.

2. Останалите консулски длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползват с имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата страна за действия, извършени при изпълнение на техните функции. Те не могат да бъдат нито арестувани, нито задържани, нито лишавани от тяхната свобода под каквато и да било форма за действия, извършени извън изпълнението на техните функции, освен в случаи на тежко престъпление, наказуемо според законодателството на приемащата страна с лишаване от свобода, чийто минимум е 5 години, или с по-тежко наказание и на основа на решение, произнесено от компетентен наказателен орган на тази страна. С изключение на тези случаи те не могат да бъдат затваряни, нито подлагани на никаква друга форма на ограничаване на тяхната лична свобода освен при изпълнение на окончателно наказателно съдебно решение.

Член 18

1. Членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се ползват с имунитет от наказателна, гражданска и административна юрисдикция на приемащата страна освен за граждански искове, отнасящи се до:

а) лично недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, освен ако те не го притежават от името на изпращащата страна за консулски цели;

б) наследства, по отношение на които те се явяват като изпълнители на завещание, управители на наследствени имущества, като наследници по закон или завещание, в качеството им на частни лица, а не от името на изпращащата страна;

в) сключени от тях договори, по които те пряко или косвено не са поели задължение в качеството на представители на изпращащата страна;

г) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от злополука с пътно моторно (или друго) превозно средство.

2. В случай на наказателно преследване, арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да било форма на член на консулството, както и на член на неговото семейство компетентните органи са длъжни да уведомят незабавно за това шефа на консулството.

3. Когато е започната наказателна процедура срещу член на консулството, тя се води бързо и така, че да възпрепятства възможно най-малко неговите служебни задължения.

Член 19

1. Консулското длъжностно лице може да бъде призовано за даване на свидетелски показания по съдебни или административни дела, но към него не могат да бъдат предприети никакви принудителни мерки в случай на отказ да даде свидетелски показания.

2. Сътрудниците на консулството могат да бъдат призовани да дадат свидетелски показания пред съда или други компетентни органи на приемащата страна. Същите може да се откажат да дадат свидетелски показания по обстоятелства, касаещи служебната им дейност. Принудителни мерки към сътрудниците на консулството в никакъв случай не са допустими.

3. Разпоредбите на този член се прилагат и по отношение на членовете на семейството на консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, ако същите живеят заедно с тях и не са граждани на приемащата страна.

4. Органите, които искат показания, трябва да вземат всички необходими мерки, за да не се попречи на членовете на консулството при изпълнение на функциите им. Всеки път, когато това е възможно, вземат устно или писмено свидетелските им показания в техните жилища или пък в консулството.

5. Членовете на консулството не са длъжни да дават свидетелски показания по въпроси, свързани със служебната им дейност, или да представят кореспонденция и официални документи, свързани с тях. Те имат също така право да отказват да дават показания в качеството на експерти по законодателството на изпращащата страна.

Член 20

1. Изпращащата страна може да се откаже от привилегиите и имунитетите, предвидени в чл. 17, 18 и 19 спрямо член на консулството.

2. Отказът от привилегии и имунитети трябва да бъде винаги ясно изразен освен когато се отнася до разпоредбите на точка 3 на този член и приемащата страна трябва да бъде уведомена писмено за това.

3. Ако консулското длъжностно лице или сътрудник на консулството започне производство по въпроси, по които той би се ползвал от имунитет, предвиден по чл. 18, той не може да се позове на имунитета по отношение на насрещния иск, свързан с първоначалния.

4. Отказът от ползване на имунитет по отношение на граждански или административен иск не води след себе си непременно отказ от имунитет досежно мерките по изпълнение на решението, за които е необходим отделен отказ.

Член 21

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от лични повинности и публични задължения от какъвто и да е вид и от военни задължения, като реквизиции, контрибуции и военни настанявания.

Член 22

1. Консулските длъжностни лица, сътрудниците на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всички задължения, предвидени според законите и правилниците на приемащата страна, що се отнася до регистриране на чужденците и позволителните за престой и работа и други формалности от същото естество, които чужденците са длъжни да изпълняват.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се прилагат към сътрудници на консулството, които не са постоянни служители на изпращащата страна или които упражняват частна дейност с цел печалба в приемащата страна, нито към членовете на техните семейства.

Член 23

1. С изключение на разпоредбата на точка 3 на този член членовете на консулството, що се отнася до услугите, които те вършат на изпращащата страна, и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от изпълнение на разпоредбите по социална осигуровка, които са в сила в приемащата страна.

2. Освобождаването, предвидено по точка 1 на този член, се прилага също и към частния персонал, който е на служба изключително към членовете на консулството, при условие, че:

а) те не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея;

б) те изпълняват разпоредбите за обществено осигуряване, които са в сила в изпращащата страна или в трета страна.

3. Членовете на консулството, които са наели на работа лица, към които не се прилага освобождаването, предвидено в точка 2 на този член, трябва да съблюдават задълженията, определени за работодателите в разпоредбите по специално осигуряване на приемащата страна.

4. Освобождаването, предвидено по точки 1 и 2 на този член, не изключва доброволното участие в режима на социално осигуряване на приемащата страна дотолкова, доколкото то се приема в тази страна.

Член 24

1. Консулските длъжностни лица и сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от всякакви данъци и такси, с изключение на:

а) косвени данъци, нормално включени в цената на стоките и услугите;

б) данъци и такси върху частното недвижимо имущество, намиращо се на територията на приемащата страна, с уговорка за разпоредбите на чл. 25;

в) данъци върху наследството и данъци за прехвърляне на имуществени права, налагани от приемащата страна, освен разпоредбите на буква "б", точка 3 на този член;

г) данъци и такси върху частен доход от какъвто и да е вид, чийто източник е намира в приемащата страна, както и данъка върху увеличената стойност, произхождаща от прехвърляне на имоти, включени в имуществото;

д) данъци и такси, събирани като възнаграждение за конкретен вид услуга;

е) регистрационни, съдебни, ипотечни и гербови такси освен разпоредбите на чл. 25.

2. Членове на консулството, които са наели на работа лица, чиито възнаграждения или заплати не се освобождават от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законите и нормативните актове на приемащата страна за задълженията на работодателите, отнасящи се до събирането на данък върху доходите.

3. В случай на смърт на член на консулството или на член на семейството му, живеещ заедно с него, приемащата страна се задължава:

а) да разреши изнасянето на движимото имущество на покойния, с изключение на придобитото в приемащата страна, което е забранено за износ към датата на смъртта;

б) да не налага държавни, областни или общински такси върху наследството, нито такси за прехвърляне на наследствените права върху движимото имущество, чието присъствие в приемащата страна се дължи изключително на присъствието в тази страна на покойния в качеството му на член на консулството или на член на семейството на член на консулството.

Член 25

1. Изпращащата страна се освобождава в приемащата страна от всички данъци и такси по отношение на:

а) терени, сгради или части от сгради, предназначени за консулски нужди или за резиденцията на членовете на консулството, ако те са собственост на изпращащата страна или са наети от нейно име;

б) договорите и документите, отнасящи се до придобиване на недвижими имоти, упоменати в точка 1, буква "а" на този член;

в) изпълнението на консулски функции, включително и събиране на консулски такси.

2. Изпращащата страна се освобождава също така в приемащата страна от всички данъци и такси по отношение на собственост, притежаване или ползване на всички движими имущества, предназначени изключително за консулски нужди.

3. Освобождаването, упоменато в този член, не се отнася до данъци и такси, събирани като възнаграждение за конкретен вид услуга.

Член 26

1. Приемащата страна разрешава вноса и освобождава от всякакви митнически такси и други съпътстващи доплащания, освен за разноски по складиране, превоз и други подобни, предмети, предназначени за служебно ползване от консулството, и предмети, предназначени за лично ползване от консулските длъжностни лица и от членовете на техните семейства, включително и предметите, предназначени за първоначално обзавеждане на техните домакинства.

2. Сътрудниците на консулството се ползват от привилегиите и освобождаванията, предвидени в точка 1 на този член по отношение на предмети, предназначени за тяхното обзавеждане, внесени през първите шест месеца след пристигането им в приемащата страна.

3. Терминът "предмети" включва също така и превозните средства.

4. Личният багаж, придружаващ консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, не подлежи на митническа проверка. Той може да бъде проверен само ако съществуват сериозни основания да се предполага, че съдържа предмети освен упоменатите в този член или предмети чийто внос или износ е забранен от законите и другите нормативни актове на приемащата страна. Такава проверка може да се извърши само в присъствието на консулското длъжностно лице на изпращащата страна, заинтересуваното консулско длъжностно лице или член на неговото семейство и след разрешение от Министерството на външните работи.

5. Придружаващият багаж на шефа на консулството и членовете на неговото семейство не подлежи на митническа проверка.

Член 27

Консулското длъжностно лице или сътрудниците на консулството, както и членовете на техните семейства могат да се движат свободно на територията на приемащата страна, с изключение на установените от законодателството на приемащата страна зони, влизането в които е забранено или ограничено по съображения на държавната безопасност.

Член 28

1. Сътрудниците на консулството, които са граждани или постоянно живеещи в приемащата страна, подлежат на юрисдикцията на приемащата страна освен по отношение на изпълнение на техните служебни задължения.

2. Членовете на семейството на член на консулството се ползват с привилегиите и имунитетите, определени в тази конвенция, при условие, че те не са граждани на приемащата страна, нито постоянно живеещи в тази страна и не упражняват в приемащата страна частна дейност с цел печалба.

3. Членовете на семейството на шефа на консулството се ползват с лична неприкосновеност, предвидена в точка 1 на чл. 17, при условията на точка 2 на този член.

4. Приемащата страна трябва да осъществява своята юрисдикция върху лицата, упоменати в точки 1 и 2 на този член, така, че да не възпрепятства прекалено изпълнението на функциите на консулството.

Член 29

Консулските длъжностни лица имат право:

а) да защищават в приемащата страна правата и интересите на изпращащата страна, както и на нейните граждани и юридически лица;

б) да спомагат за развитието на търговските, икономическите, културните и научните отношения между договарящите се страни и да укрепват дружеските отношения между тях;

в) да информират по всички позволени от закона начини за условията и развитието на търговския, икономическия, културния и научния живот на приемащата страна, да изготвят доклади по тези въпроси до правителството на приемащата страна и да дават сведения на заинтересуваните лица.

Член 30

1. Консулските длъжностни лица имат право да изпълняват в консулския окръг функциите упоменати в тази конвенция, съгласно законодателството на приемащата страна.

Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява консулските си функции извън своя консулски окръг.

2. При изпълнение на своите функции консулските длъжностни лица могат да се обръщат към:

а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако това е позволено от законите, другите нормативни актове и обичаите на приемащата страна.

Член 31

1. Консулското длъжностно лице има право, в съответствие със законите и другите нормативни актове на приемащата страна, да представлява пред съдилищата и другите органи на приемащата страна гражданите на изпращащата страна, включително и юридическите лица, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато тези граждани поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите интереси и права.

2. Представителството, предвидено по точка 1 на този член, се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.

Член 32

Консулското длъжностно лице има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви молби и заявления по въпроси на гражданството на гражданите на изпращащата страна и да им издава съответни документи;

в) да издава, подновява, променя, анулира, изземва или задържа документи за пътуване на граждани на изпращащата страна;

г) да издава и анулира необходимите визи на лицата, които желаят да посетят изпращащата страна.

Член 33

1. Доколкото това е съвместимо със законодателството на изпращащата страна, консулското длъжностно лице има право:

а) да съставя и да вписва актове за раждания и за смърт на граждани на изпращащата страна;

б) да сключва бракове и да съставя необходимите документи при условие, че и двамата бъдещи съпрузи са граждани на изпращащата страна, с уговорка да уведомява за това компетентните органи на приемащата страна, ако нейното законодателство го изисква;

в) да регистрира сключването на брака или обявяването на развод съгласно законодателството на приемащата страна при условие, че най-малко едната от страните е гражданин на изпращащата страна;

г) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Упоменатите по-горе разпоредби не освобождават заинтересуваните лица от задължението да подадат декларациите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

3. Компетентните органи на приемащата страна изпращат незабавно и безплатно на консулството преписите или извлеченията от актове по гражданско състояние, отнасящи се до граждани на изпращащата страна, които са били изискани за служебни цели.

Член 34

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява декларации на граждани на изпращащата страна;

б) да изготвя, заверява и съхранява завещания и други документи, както и декларации на граждани на изпращащата страна;

в) да изготвя, заверява и съхранява договори между граждани на изпращащата страна. Това не се прилага към договорите, отнасящи се до установяване, прехвърляне и прекратяване на права върху недвижимо имущество, намиращо се в приемащата страна;

г) да заверява подписите на граждани на изпращащата страна и да ги легализира;

д) да превежда и заверява всякакви актове и документи, издадени от органите на изпращащата страна или на приемащата страна, и да заверява преводи, преписи и извлечения от тези документи;

е) да изпълнява функциите на нотариус от името на изпращащата страна;

ж) да заверява фактури и удостоверения за произход, издадени или заверени от компетентните органи на приемащата страна.

2. Актовете и документите, упоменати в точка 1 на този член, имат в приемащата страна същата юридическа валидност и доказателствена сила, както и документите, заверени или легализирани от съдебните органи или други компетентни органи на тази страна.

Член 35

Консулските длъжностни лица имат право да приемат на съхранение от гражданите на изпращащата страна документи, пари, ценности и други имущества, които са тяхна собственост.

Тези документи, пари, ценности и имущество могат да бъдат изнесени от приемащата страна само в съответствие със законодателството на тази страна.

Член 36

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват без забавяне консулското длъжностно лице за откриване на наследство в тази страна вследствие на смърт на гражданин на изпращащата страна, както и за откриването на наследство независимо от гражданството на починалото лице, по което гражданин на изпращащата страна може да бъде заинтересуван в качеството си на наследник по закон или завещание или правоимащ.

2. Компетентните органи на приемащата страна вземат необходимите мерки, предвидени от законите и правилниците на тази страна, за защита на наследството и за предаване на консулското длъжностно лице на препис от завещанието, ако такова е било съставено от починалия, както и всички сведения, с които те разполагат във връзка с наследството, с правоимащите, с тяхното местожителство, с тяхното пребиваване, със стойността и от какво се състои наследството, включително и сумите, произхождащи от обществените осигуровки, доходите и осигурителните полици. Те уведомяват също за датата на започване на процедурата по наследството или за етапа, на който се намира тази процедура.

3. Консулското длъжностно лице е упълномощено служебно, без да е задължено да представи пълномощно, да представлява пряко или косвено чрез свой представител пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна гражданин на изпращащата страна, имащ право на наследството или имащ претенции към наследството в приемащата страна, в случай че този наследник отсъства или не е посочил свой пълномощник.

4. Консулското длъжностно лице има право да изисква:

а) запазване на наследството, поставяне на печати, както и вдигането им, вземане на мерки с оглед запазване на наследството, включително посочване на управител на наследството, както и да участва в тези операции;

б) продажбата на имуществото, съставляващо част от наследството, както и да му се съобщи датата, определена за тази продажба, за да може то да присъства.

5. В края на процедурата започната по отношение на наследството или на други служебни формалности, компетентните органи на приемащата страна уведомяват без забавяне консулското длъжностно лице и след заплащане на дълговете, таксите и данъците, в срок от три месеца му предават наследството или личните дялове на лицата, които то представлява.

6. В случай че стойността на наследството е незначителна, консулското длъжностно лице може да изиска наследственото имущество да му бъде предадено. Той има право да го предаде на заинтересуваните лица.

7. Консулското длъжностно лице има право да получи с оглед да предаде на заинтересуваните лица личните дялове и завещаното, падащи се на гражданите на изпращащата страна, които не живеят в приемащата страна, и също така да получи суми, падащи се на заинтересуваните лица като обезщетение за пенсии, обществени осигуровки, остатъци от заплати и осигурителни полици.

8. Предаването на имуществото и сумите на изпращащата страна по прилагане на точки 5, 6 и 7 на този член се извършва само съгласно законодателството на приемащата страна.

Член 37

1. Органите на приемащата страна уведомяват компетентното консулство за случаите, за които те са в течение, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който пребивава постоянно или временно в приемащата страна.

2. Разпоредбите на чл. 31 се прилагат и по отношение на закрилата и защитата на правата и интересите на непълнолетните и на лицата, които не са в състояние да извършват правни действия.

3. Консулското длъжностно лице може да посредничи чрез компетентните органи на приемащата страна по отношение на учредяването на настойници и попечители и по-специално да предлага съответно лице за изпълнение на тези функции, ако това е съвместимо със законодателството на приемащата страна.

4. В случай че управляването на имотите на непълнолетните и на лицата, които не са в състояние да извършват правни действия, не е обезпечено, консулското длъжностно лице може да назначи управител на имотите или да поиска от компетентните органи на приемащата страна да вземат необходимите за тази цел мерки.

5. Консулското длъжностно лице може, в съответствие със законодателството на изпращащата страна, да се погрижи за непълнолетен гражданин на тази страна, живеещ на територията на приемащата страна, ако тази страна признае това право.

Член 38

1. Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с гражданите на изпращащата страна, да се среща с тях, да им оказва помощ при отношенията им с органите на приемащата страна по въпроси, разглеждани от тези органи, и да ги подпомага, що се отнася до адвокат, преводач или всяко друго лице с такава цел.

2. Приемащата страна не ограничава гражданите на изпращащата страна да посещават консулските помещения, както и да влизат във връзка с консулството.

3. компетентните органи на приемащата страна оказват помощ на консулското длъжностно лице при получаване на сведения във връзка с гражданин на изпращащата страна с оглед да може консулското длъжностно лице да установи връзка и да се срещне с този гражданин.

Член 39

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват незабавно и във всеки случай в срок от 5 дни консулството на изпращащата страна, когато в неговия консулски окръг гражданин на изпращащата страна е арестуван или личната му свобода е ограничена под каквото и да е форма. Тези органи са длъжни също така да изпращат най-късно до 10 дни съобщенията, отправени да консулството от това лице. Тези органи трябва незабавно да уведомят заинтересуваното лице за правата му съгласно тази точка.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданите на изпращащата страна, които са задържани временно или които излежават присъдата си в затвора или чиято лична свобода е ограничена под каквато и да е друга форма, и да влиза във връзка с тях. Същата трябва да се осъществи във възможно най-кратък срок от датата на поискването. Следващи посещения са възможни след предварително поискване и в разумни периоди.

3. Правата, упоменати в точка 1 на този член, могат да се упражняват само в рамките на законите и другите нормативни актове на приемащата страна. Договорено е, че тези закони и други нормативни актове не трябва да превръщат тези права в недействени.

Член 40

Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата страна, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалното море или вътрешните води на приемащата страна. То може да предприема всякакви мерки за прилагане законите и други правни разпоредби на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава също така корабите на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и екипажа на тези кораби в съответствие със съществуващите в пристанищата на приемащата страна разпоредби.

Член 41

1. Без да накърнява правата на органите на приемащата страна, консулското длъжностно лице може да извършва разследвания във връзка с всеки инцидент, възникнал на борда на кораб на изпращащата страна по време на пътуването, да разпитва капитана и всеки член на екипажа, да проверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба, местоназначението, да разрешава, доколкото е допустимо от законодателството на изпращащата страна, всякакви спорове между капитана, офицерите и моряците, да предприема мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или членове на екипажа, да улеснява влизането на кораба в пристанище, пребиваването му и напускането на пристанището. Консулското длъжностно лице може да поиска помощ и съдействие от органите на приемащата страна при изпълнението на тези си функции.

2. Консулското длъжностно лице има право, в съответствие със законите на приемащата страна, да придружи капитана или всеки от моряците на кораба, когато те са призовани да се явят пред съдилищата на приемащата страна и пред други нейни органи.

Член 42

Когато компетентните органи на приемащата страна имат намерение да предприемат проверки, разследвания или принудителни действия на кораба на изпращащата страна, който се намира в териториалните води на приемащата страна, тези органи трябва, преди да предприемат тези действия, да уведомят консулството, за да може консулски длъжностни лица да присъстват при извършването им. Изпратеното с тази цел съобщение съдържа точен час. Ако консулското длъжностно лице или негов представител не може да присъства при извършване на действията, то може, обръщайки се към тези органи, да им поиска да му бъдат дадени всякакви сведения във връзка със станалото.

Тези разпоредби се прилагат също и в случай че капитанът или всеки член от екипажа трябва да бъде разпитан от органите на приемащата страна.

По искане на консулското длъжностно лице то се уведомява за случаите на разследване, извършени в негово отсъствие.

Член 43

Разпоредбите на чл. 40, 41 и 42 не се прилагат, когато органите на приемащата страна извършват действия по прилагането на законодателството, отнасящо се до прилагането на митнически разпоредби, при вземане на мерки за санитарна карантина, както и други мерки на контрол, отнасящи се до общественото здравеопазване, пристанищния контрол, сигурността на стоките и приемането на чужденци.

Разпоредбите на посочените по-горе членове не се прилагат към военните кораби.

Член 44

1. Ако кораб на изпращащата страна е потънал, заседнал или претърпял някаква друга авария в границите на приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват във възможно най-кратък срок консулството и му съобщават за предвидените или взети мерки за спасяване на пътниците, кораба и товара.

Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на кораба, на членовете на екипажа и на пътниците, както и да вземе мерки за спасяване на товара и за ремонта на кораба. То може да се обръща също към органите на приемащата страна и да иска от тях да вземат такива мерки.

2. Ако собственикът, капитанът или всяко друго упълномощено лице не са в състояние да вземат необходимите мерки за запазването и разпореждането с кораба и товара му, консулското длъжностно лице може да предприеме от името на собственика на кораба такива мерки, каквито би могъл да предприеме самият собственик с тази цел.

3. Разпоредбите на точка 2 на този член се прилагат също и за всеки предмет, представляващ собственост на гражданин на изпращащата страна и съставляващ част от товара на кораба на изпращащата страна или на трета страна и който бъде намерен на брега или близо до брега на приемащата страна или бъде доставен в пристанище на консулския окръг.

4. Компетентните органи на приемащата страна оказват на консулското длъжностно лице необходимата помощ за всички мерки, които трябва да се вземат по отношение на претърпелия авария кораб.

5. Кораб, претърпял авария, неговият товар и корабните продукти не подлежат на митническо облагане на територията на приемащата страна при условие, че те не са предназначени за ползване или потребление в тази страна.

Член 45

Разпоредбите на чл. 40 - 44 се прилагат и към въздухоплавателните средства на изпращащата страна.

Член 46

Освен функциите, определени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, ако са му възложени от изпращащата страна, при условие, че те не са в противоречие със съществуващото законодателство на приемащата страна.

Член 47

Консулството може за консулската си дейност да събира на територията на приемащата страна такси и други заплащания, установени от законите и другите нормативни актове на изпращащата страна.

Член 48

1. Всички лица, които се ползват от привилегиите и имунитетите въз основа на тази конвенция, са длъжни, без ущърб на тези привилегии и имунитети, да спазват законите и другите нормативни и административни актове на приемащата страна, включително и Закона за движението по пътищата, и предписанията относно застраховката на моторни превозни средства. Освен това те са длъжни да не се намесват във вътрешните работи на тази страна.

2. Консулските помещения няма да бъдат използвани по начин, несъвместим с изпълнението на консулските функции.

Член 49

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се нотифицират на Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 50

След съответната нотификация до приемащата страна и ако тя не възрази, консулството на изпращащата страна може да изпълнява консулски функции в приемащата страна за сметка на трета страна.

Член 51

Тази конвенция подлежи на ратифициране. Размяната на ратификационните документи ще се извърши в Дамаск.

Член 52

Тази конвенция влиза в сила след изтичане на 30 дни от размяната на ратификационните документи и ще остане в сила, докато една от високодоговарящите се страни не я денонсира, като уведоми другата договаряща страна 6 месеца преди това.

В уверение на договореното упълномощените лица на високодоговарящите се страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.

Съставена в град София на 12 юни 1981 г. в три оригинални екземпляра, всеки един на арабски, български и френски език. В случай на различие в интерпретацията между арабския и българския текст меродавен ще бъде френският текст.