Държавен вестник, брой 5 от 18.I

Член 1

За целите на тази конвенция посочените по-долу термини имат следното значение:

а) "консулство" означава генерално консулство, консулство, вицеконсулство или консулско агентство;

б) "консулски окръг" означава територията, определена на консулството за изпълнение на консулските функции;

в) "шеф на консулството" означава лицето, на което е възложено да действа в това качество;

г) "консулско длъжностно лице" означава всяко лице, включително шефа на консулството, на което е възложено изпълнението на консулски функции. Това определение включва и лицето, изпратено на практика в консулството (стажант);

д) "сътрудник на консулството" означава всяко лице, което не е консулско длъжностно лице, но изпълнява в консулството административни, технически и други задачи по обслужване на консулството;

е) "член на консулството" означава консулско длъжностно лице и сътрудник на консулството;

ж) "консулско помещение" означава сгради или части от сгради, включително и резиденцията на шефа на консулството, както и терените, принадлежащи към тях, които се използват изключително за консулски цели, независимо чия собственост са те;

з) "консулска архива" означава всички книжа, документи, кореспонденция, книги, филми, магнетофонни ленти, консулски регистри, а така също кодови средства и картотеки, както и предметите, предназначени за тяхното съхраняване;

и) "кораб на приемащата страна" означава всяко плавателно средство, плаващо под знамето на тази страна, с изключение на военните плавателни съдове;

к) "въздухоплавателно средство на изпращащата страна" означава всеки въздухоплавателен кораб, с изключение на военните самолети, регистриран в тази държава съгласно нейното законодателство и носещ нейните отличителни знаци.

Член 2

1. Консулство може да бъде открито в приемащата страна само със съгласието на тази страна.

2. Съставът и седалището на консулството, рангът му и консулският окръг се определят по споразумение между изпращащата и приемащата страна.

Член 3

1. Преди назначаването на шефа на консулството изпращащата страна трябва да се убеди по дипломатически път, че дадено лице ще получи съгласието на приемащата страна за признаването му като шеф на консулството.

2. Изпращащата страна чрез своето дипломатическо представителство изпраща в Министерството на външните работи на приемащата страна консулски патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството. В патента или другия подобен документ есе посочват името на шефа на консулството, неговият ранг, консулският окръг, в който ще изпълнява своите функции, и седалището на консулството.

3. След представянето на консулския патент или друг подобен документ за назначаване шефа на консулството приемащата страна му издава във възможно най-кратък срок екзекватура или друго разрешение.

4. Шефът на консулството може да пристъпи към изпълнение на своите функции, след като приемащата страна му издаде екзекватура или друго разрешение.

5. Приемащата страна до издаването на екзекватурата или друго разрешение може да даде на шефа на консулството временно съгласие за изпълнение на неговите функции.

6. От момента на даването на съгласието, даже и временно, компетентните органи на приемащата страна вземат всички необходими мерки, за да може шефът на консулството да изпълнява своите функции.

Член 4

Приемащата страна може по всяко време, без да е длъжна да мотивира решението си, да уведоми изпращащата страна по дипломатически път, че екзекватурата или друго разрешение, дадено на шефа на консулството, са оттеглени или че друг член на консулството се счита нежелан. В такъв случай изпращащата страна е длъжна да отзове това лице, ако то вече е пристъпило към изпълнение на своите функции. Ако изпращащата страна не изпълни в разумен срок това задължение, приемащата страна може да престане да го признава за член на консулството.

Член 5

1. Ако шефът на консулството поради някаква причина не може да изпълнява функциите си или ако длъжността шеф на консулството е вакантна, изпращащата страна може да възложи на консулско длъжностно лице от това или от друго свое консулство в приемащата страна или на член на дипломатическия персонал на дипломатическото представителство в приемащата страна временно да изпълнява функциите шеф на консулството. Името на това лице предварително се нотифицира на Министерството на външните работи на приемащата страна.

2. Лицето, на което е възложено временно да изпълнява функции шеф на консулството, се ползва със същите улеснения, привилегии и имунитети, с каквито се ползва шефът на консулството съгласно тази конвенция.

3. Възлагането на консулски функции на член от дипломатическия персонал на дипломатическото представителство на изпращащата страна съгласно точка 1 на този член не ограничава неговите привилегии и имунитети, които му са предоставени по силата на неговия дипломатически статут.

Член 6

Консулското длъжностно лице може да бъде само гражданин на изпращащата страна.

Член 7

Изпращащата страна уведомява Министерството на външните работи на приемащата страна писмено за:

а) назначаването на членовете на консулството, с изключение на шефа на консулството, за тяхното пристигане след назначаването им, за окончателното им отпътуване или за прекратяването на техните функции и за всички други изменения, засягащи техния статут по време на работата им в консулството;

б) пристигането и окончателното отпътуване на член на семейството на член на консулството и съответно, че дадено лице става или престава да бъде член на семейството;

в) приемането на работа и освобождаването от работа на лице с постоянно местожителство в приемащата страна като член на консулството.

Член 8

1. Компетентните органи на приемащата страна издават безплатно на консулското длъжностно лице документ, удостоверяващ неговата самоличност и ранг.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат също така спрямо сътрудниците на консулството, ако не са граждани на приемащата страна или нямат постоянно местожителство в нея.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и спрямо членовете на семейството на членовете на консулството, които живеят заедно с тях.

Член 9

1. Приемащата страна оказва на консулството всякакви улеснения при изпълнение на неговите функции и взема необходимите мерки, за да могат неговите членове да изпълняват своята служебна дейност и да се ползват от улесненията, привилегиите и имунитетите, предвидени в тази конвенция.

2. Приемащата страна се отнася към членовете на консулството със съответно уважение и взема необходимите мерки за осигуряване защитата на тяхната личност, свобода и достойнство.

Член 10

1. Гербът на изпращащата страна заедно с наименованието на консулството на езика на изпращащата и на приемащата страна може да бъде поставен на сградата, в която се помещава консулството.

2. Държавното знаме на изпращащата страна може да бъде издигнато на сградата на консулството и на резиденцията на шефа на консулството.

3. Знамето на изпращащата страна може да се поставя на служебните превозни средства на шефа на консулството, когато изпълнява своите консулски задължения.

Член 11

1. Изпращащата страна може в съответствие със законодателството на приемащата страна да придобива, ползва и наема терени, сгради или части от сгради, да строи сгради и благоустроява терени, необходими за консулски помещения, а така също за жилищни помещения на членовете на консулството. За тази цел приемащата страна при нужда оказва помощ на изпращащата страна.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не освобождават изпращащата страна от задължението да спазва законите и правилата на строителство и градоустройство, прилагани в района, където се намират съответните недвижими имоти.

Член 12

1. Консулските помещения са неприкосновени. Органите на приемащата страна не могат да влизат в тях без съгласието на шефа на консулството, шефа на дипломатическото представителство на изпращащата страна или на лице, определено от един от тях.

2. Консулските помещения не могат да бъдат използвани за цели, несъвместими с изпълнението на консулските функции.

3. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и за жилищата на консулските длъжностни лица.

Член 13

1. Консулските помещения, както и превозните средства на консулството, не подлежат на реквизиция под каквато и да е форма. Когато е необходимо тяхното изземване или отчуждаване в интерес на националната отбрана или обществените интереси, в съответствие със законодателството на приемащата страна компетентните органи на тази страна вземат всички мерки, за да се избегне затруднение в изпълнението на консулските функции и за незабавно изплащане на изпращащата страна на подходящо и ефективно обезщетение.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и по отношение на превозните средства на членовете на консулството, ако не са граждани на приемащата страна.

Член 14

1. Консулските помещения, жилищата на членовете на консулството, терените, ако това имущество е собственост или се наема от името на изпращащата страна или от физическо или юридическо лице, действащо от нейно име, а така също сделки и документи, отнасящи се до придобиване на посоченото имущество, се освобождават от каквито и да било данъци или други подобни такси.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член не се отнасят за заплащане на конкретни видове услуги.

Член 15

Изпращащата страна се освобождава от плащане на каквито и да било данъци и такси на територията на приемащата страна върху движимо имущество, което е собственост на тази страна или се ползва от нея, както и при придобиването на такова имущество.

Член 16

Консулските архиви са неприкосновени по всяко време и независимо от това, къде се намират.

Член 17

1. Консулството има право да се свързва с правителството, дипломатическите представителства и други консулства на изпращащата страна, независимо къде се намират. За тази цел консулството може да ползва всички обикновени средства за връзка, шифър, дипломатически или консулски куриери, дипломатически или консулски куфари. При използването на обикновените средства за съобщения към консулствата се прилагат същите тарифи, които се прилагат към дипломатическото представителство. Консулството може да инсталира и използва радиопредавател само със съгласието на приемащата страна.

2. Служебната кореспонденция на консулството независимо от средствата за съобщения, които се използват, и консулските куфари, имащи видими външни знаци, показващи техния официален характер, са неприкосновени и не могат да бъдат задържани и отваряни от органите на приемащата страна.

3. Консулските куриери на изпращащата страна се ползват на територията на приемащата страна със същите права, привилегии и имунитети, с каквито се ползват дипломатическите куриери.

4. Консулският куфар може да бъде поверен на капитан на кораб или командир на самолет. Капитанът или командирът се снабдяват с официален документ, указващ броя на пратките, намиращи се в куфара, но той не се счита за консулски куриер. Консулското длъжностно лице може да получи консулски куфар, непосредствено и безпрепятствено от командира на самолета или капитана на кораба, както и да го предаде.

Член 18

1. Консулското длъжностно лице се ползва с лична неприкосновеност. Консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, живеещи заедно с него, ако не са граждани на приемащата страна, се ползват с имунитет от юрисдикцията на приемащата страна освен за гражданските искове, отнасящи се до:

а) наследства, по отношение на които те се явяват като изпълнител на завещания, управител на наследствено имущество, наследници по закон или завещание като частни лица, а не от името на изпращащата страна;

б) сключени от тях договори, по които те пряко или косвено не са поели задължение в качеството на представители на изпращащата страна;

в) вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от злополука с пътно моторно превозно средство.

2. По отношение на консулските длъжностни лица и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна, не могат да се прилагат никакви изпълнителни мерки, с изключение на случаите, посочени в букви "а", "б" и "в" на точка 1 на този член, и при условие, че тези мерки ще се прилагат така, че да не нарушават личната им неприкосновеност и неприкосновеността на техните жилища.

3. Сътрудниците на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, ако не са граждани на приемащата страна, се ползват с имунитет от наказателната, гражданската и административната юрисдикция на приемащата страна по отношение на всякакви действия, извършени от тях при изпълнение на служебните им задължения, с изключение на граждански искове за нанасяне на вреди на трето лице, причинени в приемащата страна от злополука с пътно моторно превозно средство.

Член 19

1. Изпращащата страна може да се откаже от имунитета от юрисдикцията на приемащата страна по отношение на членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях. Във всички случаи отказът трябва да бъде ясно изразен в писмена форма. Отказът от имунитет от юрисдикцията по граждански дела не означава отказ от имунитет по отношение на изпълнението на решение, за което се изисква отделен отказ.

2. Ако член на консулството или член на неговото семейство, живеещ заедно с него, предяви иск по дело, по което той би се ползвал с имунитет от юрисдикцията в съответствие с член 18, той няма право да се позовава на имунитет по отношение на всеки насрещен иск, непосредствено свързан с основния иск.

Член 20

1. Консулското длъжностно лице не е задължено да дава показания в качеството на свидетел пред съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна.

2. Сътрудник на консулството може да бъде призован за даване на свидетелски показания пред съдилища или други компетентни органи на приемаща страна. Той може да откаже да даде свидетелски показания за обстоятелства, отнасящи се до служебната дейност. Не се допуска прилагането на принудителни мерки към сътрудник на консулството с цел да се яви в съд или да даде показания.

3. Разпоредбите на този член се прилагат съответно и за членовете на семействата на членовете на консулството, ако те живеят заедно с тях.

Член 21

Приемащата страна освобождава членовете на консулството и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, от всякакви принудителни повинности и други публични или военни задължения.

Член 22

Членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, се освобождават от всякакви задължения, предвидени в законодателството на приемащата страна относно регистрирането, разрешения за престой и др., които се отнасят до чужденците.

Член 23

1. Членовете на консулството се освобождават от плащането на данъци и други облагания и такси, събирани от приемащата страна по отношение на работната заплата, получавана от тях.

2. Членовете на консулството, както и членовете на техните семейства, живеещи заедно с тях, се освобождават от заплащането на всякакви данъци и такси, държавни, местни и комунални, включително данъци и такси върху принадлежащото им движимо имущество.

3. Освобождаването по точка 2 на този член не се отнася до:

а) косвени данъци, които нормално са включени в цената на стоките или услугите;

б) данъци и такси върху лични недвижими имоти, намиращи се на територията на приемащата страна, при спазване на разпоредбите на член 14;

в) данъци върху наследство и данъци за прехвърляне право на собственост, които се събират от приемащата страна, при спазване разпоредбите на член 25;

г) данъци и такси, събирани върху личните доходи, които имат свой източник в приемащата страна;

д) такси, събирани за оказване на конкретен вид услуги;

е) данъци и такси върху сделки и документи, включително и държавните такси от всякакъв вид събирани във връзка с такива сделки, с изключение на данъците и таксите, за които е предвидено освобождаване съгласно член 14.

4. Членовете на консулството, които приемат на работа лица, чиито възнаграждения и заплати не са освободени от данък върху дохода в приемащата страна, трябва да изпълняват задълженията, установени от законодателството на приемащата страна за събиране данъци върху дохода.

Член 24

1. Съобразно законодателството си приемащата страна разрешава вноса и освобождаването от митническа такса и разноски по формалностите, с изключение на разноските за склад, транспорт и други подобни разноски за извършвани граждански услуги, засягащи:

а) предметите, включително и колите, използвани за официалната дейност на консулството;

б) предметите за лична употреба на консулското длъжностно лице и членовете на неговото семейство, живеещи с него.

2. Сътрудниците на консулството и членовете на семейството му, които живеят с него, се ползват с привилегии и освобождаване от митнически такси, отбелязани в буква "б" на точка 1 на този член. това засяга предметите, внесени първия път за обзавеждане.

3. Гражданин на изпращащата страна с постоянно местожителство в приемащата страна, ако е сътрудник на консулството, не се ползва от привилегиите, посочени в буква "б" на точка 1 и 2 на този член.

Член 25

В случай на смърт на член на консулството или на член на неговото семейство, който живее заедно с него, приемащата страна:

а) разрешава да се изнесе движимото имущество, останало от починалото лице, с изключение на имуществото, придобито в приемащата страна, чийто износ е бил забранен в момента на смъртта на това лице;

б) не събира данък върху наследството, нито данък за прехвърляне правото на собственост върху движимото имущество, намиращо се в приемащата страна единствено във връзка с пребиваването в тази страна на починалото лице, като член на консулството или член на неговото семейство.

Член 26

Приемащата страна осигурява свобода на движение и пътувания в пределите на консулския окръг на членовете на консулството и членовете на техните семейства, които живеят заедно с тях, с изключение на районите, влизането в които е забранено или ограничено по съображения на държавната сигурност.

Член 27

Сътрудниците на консулството и членовете на семействата на консулските длъжностни лица и на сътрудниците на консулството, живеещи заедно с тях, които са граждани на приемащата страна или живеят постоянно в нея, не се ползват от привилегиите и имунитетите, определени в тази конвенция, с изключение на точки 2 и 3 на член 23.

Член 28

Задача на консулското длъжностно лице е да укрепва дружеските отношения между двете страни, да спомага за развитието на икономическите, търговските, културните, научните и туристическите отношения между тях и да защищава правата и интересите на изпращащата страна, на нейните граждани и юридически лица.

Член 29

1. При изпълнението на своите функции консулското длъжностно лице може да се обръща писмено или устно към:

а) компетентните местни органи на своя консулски окръг;

б) компетентните централни органи на приемащата страна, ако това е позволено от законодателството и обичаите на приемащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може със съгласието на приемащата страна да изпълнява функции и извън консулския окръг.

Член 30

1. Консулското длъжностно лице има право в съответствие със законодателството на приемащата страна да представлява пред съдилищата и другите органи на приемащата страна гражданите и юридическите лица на изпращащата страна, да предприема съответни мерки, за да им осигури правна защита, когато поради отсъствие или поради каквато и да е друга причина не са в състояние да поемат своевременно защитата на своите права и интереси.

2. Представителството по точка 1 на този член се прекратява от момента, когато представляваното лице назначи свой пълномощник или само осигури защитата на своите права и интереси.

Член 31

Консулското длъжностно лице има право:

а) да издава, продължава, разширява, анулира или внася други промени в паспортите или други подобни документи на гражданите на изпращащата страна;

б) да издава визи.

Член 32

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да води на отчет гражданите на изпращащата страна;

б) да приема всякакви заявления по въпроси на гражданството;

в) да съставя актове и удостоверява копия от документи за раждания и смърт на граждани на изпращащата страна;

г) да сключва бракове съгласно законодателството на изпращащата страна при условие, че и двете лица са нейни граждани;

д) да приема заявления, отнасящи се до семейните отношения на гражданите на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице съобщава на компетентните органи на приемащата страна за направените в консулството регистрации за раждания, бракосъчетания и смърт на граждани на изпращащата страна, ако това се изисква от законодателството на приемащата страна.

3. Разпоредбите на букви "в" и "г" на точка 1 на този член не освобождават заинтересуваните лица от задълженията да спазват формалностите, изисквани от законодателството на приемащата страна.

Член 33

1. Консулското длъжностно лице има право:

а) да приема и заверява декларации на граждани на изпращащата страна, както и да им издава съответни документи;

б) да изготвя, заверява и съхранява завещания и други документи, удостоверяващи едностранни правни сделки на граждани на изпращащата страна;

в) да заверява подписи на гражданите на изпращащата страна;

г) да легализира всякакви документи, издавани от органите на изпращащата или приемащата страна, както и да заверява преписи и извлечения от тези документи;

д) да превежда документи и да заверява верността на преводите;

е) да изготвя и заверява актове и договори, които гражданите на изпращащата страна сключват, ако тези актове и договори не са в противоречие със законодателството на приемащата страна и не се отнасят до придобиването или прекратяването на права върху недвижими имоти, които се намират в тази страна;

ж) да изготвя и заверява актове и договори без оглед на гражданството на лицата, които са страни, ако тези актове и договори се отнасят само до имуществените права, съществуващи в изпращащата страна, или се отнасят до права, които ще бъдат осъществени в тази страна, при условие, че актовете и договорите не противоречат на законодателството на приемащата страна.

2. Актовете и документите, посочени в точка 1 на този член, заверени или легализирани от консулското длъжностно лице на изпращащата страна, имат в приемащата страна същата валидност и доказателствена сила, както и документите, заверени или легализирани от съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна. Органите на приемащата страна обаче са длъжни да признават валидността на споменатите документи само дотолкова, доколкото те не противоречат на законодателството на тази страна.

Член 34

Консулското длъжностно лице има право да приема на съхранение от и за гражданите на изпращащата страна предмети, пари и документи, ако това не противоречи на законодателството на приемащата страна.

Член 35

Консулското длъжностно лице има право да връчва на граждани на изпращащата страна съдебни и извънсъдебни книжа.

Член 36

1. Органите на приемащата страна уведомяват писмено консулството за случаите, когато се налага да се учреди настойничество или попечителство върху гражданин на изпращащата страна, който не е пълнолетен или не е в състояние да извършва правни действия.

2. Консулското длъжностно лице може да влиза във връзка със съответните органи на приемащата страна по въпросите на точка 1 на този член и по-специално да предлага съответно лице за настойник или попечител.

Член 37

Консулското длъжностно лице има право да влиза във връзка с всеки гражданин на изпращащата страна, да му оказва помощ или дава съвети, а в случай на необходимост да му осигури правна помощ. Приемащата страна няма да ограничава под никаква форма гражданин на изпращащата страна да посещава консулското длъжностно лице в консулството или да влиза във връзка с него по друг начин.

Член 38

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в срок от три дни консулството на изпращащата страна за всеки случай на арестуване, задържане или лишаване от свобода под каквато и да е друга форма на гражданин на изпращащата страна. Тези органи са длъжни незабавно да изпращат съобщенията, отправени от това лице към консулството.

2. Консулското длъжностно лице има право да посещава гражданин на изпращащата страна, който е арестуван, задържан или лишен от свобода под каквато и да е друга форма, а също така да разговаря или кореспондира с него, както и да му оказва помощ при организиране на защитата. Той има също така право да посещава гражданин на изпращащата страна, който изтърпява наказание лишаване от свобода.

3. Компетентните органи на приемащата страна са длъжни да уведомяват гражданите на изпращащата страна за всички права, които те имат съгласно разпоредбите на тази конвенция.

4. Правата, определени в този член, трябва да се осъществяват съгласно законите и правилниците на приемащата страна.

Член 39

1. Компетентните органи на приемащата страна уведомяват в най-кратък срок консулството за смъртта на гражданин на изпращащата страна и му предават сведения за наследственото имущество, за наследниците, заветниците, а също така и за наличието на завещание, както и за откриване на наследство в приемащата страна, когато наследник или заветник е гражданин на изпращащата страна.

2. Консулското длъжностно лице може да представлява гражданите на изпращащата страна пред органите на приемащата страна в съответствие с нейното законодателство по наследствени производства и без да е упълномощено за това, ако тези граждани поради отсъствие или поради други уважителни причини не са в състояние своевременно да защищават своите права и интереси.

3. Консулското длъжностно лице, в чийто район се намира наследството, може:

а) да иска от компетентните органи на приемащата страна да вземат предвидените по законодателството на тази страна мерки за запазването и управляването на наследственото имущество;

б) да присъства лично или чрез упълномощено лице при съставянето на описа и запечатването на имуществото и да следи хода на започналото за тази цел производство.

4. Ако след завършване на наследственото производство на територията на една от договарящите страни движимото наследствено имущество или получените от продажбата на движимо или недвижимо имущество суми подлежат на предаване на живеещи на територията на другата договаряща страна наследници или заветници и те нямат възможност да получат наследството лично или чрез свой представител, наследственото имущество или получените от продажбата му суми се предават на консулското длъжностно лице в съответствие със законодателството на приемащата страна.

5. Ако гражданин на изпращащата страна, който няма постоянно местожителство в приемащата страна, почине в тази страна по време на пътуване, носените от него предмети, с изключение на тези, които са придобити в приемащата страна и по време на смъртта са били под възбрана за износ, се предават на консулското длъжностно лице без формалности.

Член 40

Консулското длъжностно лице има право да оказва всякаква помощ на корабите на изпращащата страна, както и на екипажите на тези кораби по време на тяхното пребиваване в териториалното море или вътрешните води в пределите на консулския окръг. То може да предприема всякакви мерки за прилагане законите и други правни разпоредби на изпращащата страна относно корабоплаването. За тази цел то може да посещава също така корабите на изпращащата страна и може да бъде посещавано от капитаните и екипажа на тези кораби в съответствие със съществуващите в пристанищата на приемащата страна разпоредби.

Член 41

Без да накърнява правата на органите на приемащата страна консулското длъжностно лице има право:

а) да разпитва капитана или член от екипажа на кораба на изпращащата страна, да проверява, да приема и заверява корабни документи, да приема декларации относно пътуването на кораба и да извършва други действия, които имат за цел да улеснят влизането, престоя и излизането на кораба;

б) да разрешава всякакви спорове между капитана и другите членове на екипажа, включително и споровете относно трудовите договори и условията на труда;

в) да извършва действия, свързани с наемане на работа или освобождаване на капитана или на член на екипажа;

г) да предприема всякакви мерки за осигуряване на болнично лечение и репатриране на капитана или член от екипажа;

д) да приема, изготвя или подписва всякакви заявления и други документи относно корабоплаването, предвидени от законодателството на изпращащата страна;

е) да получава съобщения и актове относно раждания или смърт, които капитанът е съставил на борда на кораба, както и завещания, които е приел по време на пътуването;

ж) да оказва помощ на капитана или на член от екипажа при влизането му във връзка със съд или други компетентни органи на приемащата страна.

Член 42

1. Когато съдилищата или други компетентни органи на приемащата страна имат намерение да предприемат принудителни действия или да започнат официално разследване на борда на кораба на изпращащата страна, който се намира в териториалните води на приемащата страна, тези органи трябва да уведомят за това съответното консулско длъжностно лице. Това уведомление се прави преди започване на действията, за да може консулското длъжностно лице да присъства при извършването им. Ако консулското длъжностно лице или неговият представител са били възпрепятствани да присъстват на тези действия, по тяхна молба компетентните органи на приемащата страна им предават пълна информация за извършените действия и за станалото.

2. Разпоредбите на точка 1 на този член се прилагат и в случаите, когато се наложи компетентните органи на пристанищния район да разпитват на брега капитана, член на екипажа или пътник от кораб на изпращащата страна.

3. Съдебните или други компетентни органи на приемащата страна освен по искане на капитана на кораба или на консулското длъжностно лице няма да се намесват във вътрешните работи на кораба по въпросите за отношенията между членовете на екипажа, трудовите отношения, дисциплината и други действия от вътрешния ред, когато не се нарушават спокойствието, безопасността и законодателството на приемащата страна.

4. Разпоредбите на точки 1 и 2 на този член не се прилагат обаче към обичайните митнически, паспортен и санитарен и пристанищен контрол на морската администрация, а също така за спасяването на човешки живот по море, предотвратяване замърсяването на морски води и към други действия, предприети по искане или със съгласие на капитана на кораба.

Член 43

1. Ако корабът на изпращащата страна е потънал, заседнал, ако е изхвърлен на брега или е претърпял друга авария в териториалните или вътрешните води на консулския окръг или ако какъвто и да е предмет, принадлежащ към този кораб или представляващ част от неговия товар, или предмет, представляващ част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна, бъде намерен в приемащата страна, компетентните органи на тази страна уведомяват за това незабавно консулското длъжностно лице на изпращащата страна. Те също така уведомяват консулското длъжностно лице за взетите мерки за спасяване на хората, кораба, товара и друго имущество, намиращо се на палубата на кораба, както и на предметите, принадлежащи на кораба или представляващи част от неговия товар, които са се отделили от кораба.

2. Консулското длъжностно лице може да оказва всякаква помощ на претърпелия авария кораб, на членовете на неговия екипаж и на пасажерите. За тази цел то може да се обръща за съдействие към компетентните органи на приемащата страна, които са длъжни да му оказват необходимата помощ при предприеманите от него мерки.

3. В случай на отсъствие на каквото и да е друго лице, което е упълномощено за такова действие, консулското длъжностно лице се смята за упълномощено да предприеме същите такива мерки, които би могъл да предприеме самият собственик по отношение на:

а) кораб на изпращащата страна, неговия товар или какъвто и да е предмет, принадлежащ на този кораб или представляващ част от неговия товар, който е бил отделен от кораба, или

б) товар или какъвто и да е предмет, който представлява част от товара на какъвто и да е разбит кораб, който предмет или това е собственост на изпращащата страна или на гражданин на тази страна и е бил намерен в териториалните или вътрешните води на приемащата страна или доставен в пристанище на тази страна.

4. Митнически такси или други такива от подобен род няма да бъдат събирани на територията на приемащата страна за повреден кораб и за неговия товар при условие, че те не са предназначени за ползване или потребление в тази страна.

Член 44

Разпоредбите на членове 40, 41, 42 и 43 се прилагат и по отношение на гражданските въздухоплавателни средства на изпращащата страна.

Член 45

1. Консулството може за консулската си дейност да събира на територията на приемащата страна такси и други заплащания, установени от законодателството на изпращащата страна.

2. Събираните такси и заплащания, посочени в точка 1 на този член, се освобождават от всякакви данъци и такси в приемащата страна.

Член 46

Освен функциите, определени в тази конвенция, консулското длъжностно лице може да изпълнява и други функции, възложени му от изпращащата страна, ако те не са в противоречие със законодателството на приемащата страна.

Член 47

1. Разпоредбите на тази конвенция се прилагат и за консулските служби при дипломатическите представителства.

2. Имената на членовете на дипломатическото представителство, които изпълняват консулски функции, се нотифицират на Министерството на външните работи на приемащата страна.

3. Членовете на дипломатическото представителство, посочени в точка 2 на този член, продължават да се ползват от привилегиите и имунитетите, които са им предоставени по силата на техния дипломатически статут.

Член 48

Всички лица, които се ползват от привилегиите и имунитетите въз основа на тази конвенция, са длъжни без ущърб на тези привилегии и имунитети да спазват законите и разпоредбите на приемащата страна.

Член 49

1. Тази конвенция подлежи на ратифициране и влиза в сила след изтичане на 30 дни от деня на размяната на ратификационните документи, която ще се извърши в София.

2. Конвенцията се сключва за неопределен срок. Тя може да бъде денонсирана писмено от всяка една от високодоговарящите страни и нейното действие се прекратява след изтичане на 6 месеца от деня на денонсирането.

В уверение на договореното упълномощените лица на високодоговарящите страни подписаха и подпечатаха тази конвенция.

Изготвена в Ханой на 1 октомври 1979 г. в два екземпляра, всеки един на български и виетнамски език, като и двата текста имат еднаква сила.